Решение по дело №13764/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 28.12.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесет и трета година в състав:

 

                                           председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ

                       

при секретаря Вяра Баева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13764 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

           

            искове с пр. осн. чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът – Д.Й.Д., в исковата си молба и допълнителна такава от 08.03.2021г., твърди, че на 26.05.2019г., около 2:⁰⁰ч., в гр. София, по ул. “Тодор Каблешков“ с посока на движение от бул. “Цар Борис III“ към бул. “България“ А.Г.Г. управлявал л.а. марка „Шевролет“, модел “Спарк“, с peг. № *****. Ул. “Тодор Каблешков“ се състояла от две от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия и била предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока имало по две пътни ленти за движение. По същото време ищецът, като пешеходец, се движел по десния тротоар на ул. „Тодор Каблешков“ с посока на движение от бул. „България“ към ул. „Ген. Стефан Тошев“. В района на кръстовището образувано от ул. „Тодор Каблешков“ и ул. “Родопски извор“ ищецът, със спокоен ход на движение, предприел пресичане на ул. „Родопски извор“. По същото време водачът Г. предприел маневра - завиване на ляво“, за да се включи в движението на ул. “Родопски извор“, като не пропуснал пресичащия, с което предизвикал ПТП.

Ищецът получил следните телесни увреждания:

- повърхностна травма на окосмената част на главата;   

- оток на главата;

- оток и кръвонасядане на ляво коляно;

- счупване на главата на малкия пищял;

- пълно разкъсване на страничния менискус;      

- многофргментно счупване на големия пищял по задната повърхност горната трета;         

- разкъсване на мускулни влакна в областта на подбедрицата; и

- увреждане на задния рог на вътрешния менискус.       

ГО на делинквента била застрахована при ответника - „З.Л.И.” АД.

С оглед изложеното, ищците моли да се осъди ответникът да им заплати сумата от 50 000 лева, претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, във връзка с ПТП от 26.05.2020г. (щета № 0000-1000-03-20-7527), ведно със законната лихва, считано от 05.12.2020г. до окончателното щ изплащане.

Претендират и разноски.

Ответникът - „З.Л.И.” АД, оспорва иска:

- искът бил недопустим, тъй като не била представена извънсъдебно необходимата документация (арг. от чл. 498, ал. 3 от КЗ);

- на мястото на инцидента нямало пешеходна линия;

- оспорва фактологията на инцидента, описана в исковата молба; ищецът бил виновен за случилото се, който бил и под въздействието на алкохол и навлязъл внезапно на платното. Нарушена била и нормата на чл. 113 от ЗДП;

- част от увредите не били получени от ПТП-о;

- ищецът имал и дегенеративна болест на лявото коляно; и

- оспорва претенцията и по размер.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

от фактическа страна:

            Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. Г. (показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е лицето, сочено в исковата молба като делинквент), и св. Д. (показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е брат на ищеца), св. П. и св. Г.. От тях се установява, че:

            - св. Г.: ПТП-то било през май месец в гр. София, на бул. „Тодор Каблешков“ и ул. „Пролет“. Бил водач на МПС - марка „Шевролет“, модел „Спарк“. Движел от бул. „Тодор Каблешков“ към ул. „Пролет“, посоката на движение била към бул. „България“. Трябвало да спре, за да завие на ляво. Потеглил от спряно положение. Извършил маневрата възможно най-близко до осевата линия, в лявата лента, за да може да вземе завоя. Възможно най-близко до осевата линия бил спрял и бил подал и мигач заради маневрата, а и за да пропусне насрещно движеща се кола. Не си спомня да е имало паркирани други леки автомобили, зебра нямало, но то, все пак, си било пешеходна пътека. Било тъмно. Бил на къси светлини. Видял пешеходеца когато вече бил челно пред автомобила на около половин метър. Пресичал от дясно на ляво. То се водело „Т“ - образно кръстовище. Потеглил леко. Ударил пешеходеца с предницата.  

            - св. Д.: В деня след ПТП-то, брат му бил в окаяно състояние. Налагало се да се ползват подлогата и проходилка. Дори капакът на тоалетната чиния го затруднавал. Имал наранявания по главата, коляното на левия му крак било наранено. В момента походката му, все едно била несигурна – клател се. Свидетелят ходел да го вдига, тъй като приятелката му (с която живеели), не можела да се справи. Това продължило към половин година. Не се бил лекувал в болница или медицински център. Можел да се храни сам, но не и да ходи. Първоначално свидетелят му помагал да ходи, повече от две седмици. След това му взел проходилката. Изобщо не бил излизал за 6 месеца. При него ходел личният лекар - д-р М.Г..

            - св. П.: знае за инцидента на негов служител (първия свидетел). Колата била върната без никакви следи от удар, вдлъбнато, одраскано.

            - св. Г.: бил личен лекар на ищеца. Посещавал го в дома му – около 2-3 пъти. Установил подуване на коляното, подуване на глезенна става. Бил със запазено общо състояние, бил и подвижен. Тъй като оплакванията не минавали го изпратил по спешност във Военна болница и Пирогов. Бил му предписал обезболяващи, противовъзпалителни и компреси.

            Съдът, като цяло кредитира показанията на свидетелите, като приема обаче, че теза на брата на ищеца са доста пресилени (граничещи с лъжесвидетелстване), предвид изложеното от личния лекар, а и установеното от медика по комплексната СЕ, приета в това производство, и то при разпита на самия ищец.

            При застрахователя е депозирано извънсъдебно искане за плащане на обезщетение на 04.09.2020г. (л. 36), като на практика дружеството е отказало, като е поискало документация, който пострадалият няма и не е длъжен да притежава (Писмо от 11.09.2020г. – л. 38).

 

            Депозирани са заключения на две СЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като компетенно изготвени. От тях се установява, че:

            1. съобразени са следните документи:

            - искова молба: в качеството си на искане искът представлява едностранно изявление с двояк характер. От една страна, той съдържа правното твърдение на ищеца, с което той описва отношенията си с ответника, и затова представлява изявление за знание относно действителното правно положение, така както го вижда ищецът. Това изявление може да бъде вярно или невярно (правилно или неправилно) и съобразно с това искът може да бъде основателен или неоснователен. Но искът е не само изявление за знание. Той е и волеизявление, насочено да породи определени, искани от ищеца правни последици, а именно да възбуди исковото производство, като породи в тежест на сезирания съд задължение да връчи на ответника препис от исковата молба. Понеже всеки иск е едновременно твърдение и волеизявление, затова всеки иск подлежи на двояка преценка от гледна точка на допустимост и основателност (68-88-ОСГК). Основателността означава доказване на тези твърдения, изложени в исковата молба, представляващи фактически състав, която предполага основателност на претенцията (чл. 154 от ГПК).

            Така, самата искова молба не е доказателство, освен ако в нея не се съдържат признания за неизгодни за ищеца факти (чл. 175 от ГПК), или писането (да се разбира изложеното в исковата молба) не доказва нищо в полза на този, който го е писал, но то е доказателство против него - Scriptum pro scribente nihil probat, sed contra scribentem.

  - материали от ДП № 11389/19г. и по-специално докладна на директора на 06 РУ на СДВР: Постановлението на прокуратурата, с което е прекратено наказателното преследване поради това, че обвиняемият е счетен за невиновен да е извършил престъпното деяние, не е задължително за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от това деяние - ТР № 142 от 01.12.1966г. по гр.д. № 112/1966г., ОСГК на ВС; също: Актовете на органите на досъдебното производство /заключително обвинително постановление и обвинителен акт/, независимо че са официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК, респ. чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./, не представляват доказателство за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него, поради което нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието - решение № 43/15.03.2011г. по т.д. № 414/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 43/16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

            - св. показания на ищеца (л. 136): те са недопустими, важи изложеното относно иска, важи и изключението относно приложението на чл. 175 от ГПК; сведения при личен преглед (л. 143) – веднага след удара бил закаран по спешност във ВМА от където бил изписан като му били назначени лекарства и физиотерапия. Носел наколенка продължително време. Имал оток на лявото коляно за 10-ина дни. Първоначално, след травмата имал болки при продължително стоене прав, но те отшумели и сега усещал слабост и нестабилност в коляното при претоварване. Това не довело до промяна в служебните му ангажименти. Не приема медикаменти (в момента). Не е ползвал помощни средства (патерици и бастун), а само бил поставял наколенка: и

            - св. показания на Д. Д. и М. Т. от 2019г. (л. 136-8), СМЕ (л. 15), АТЕ (л. 19), СМЕ (л. 30 и л. 32): Съдът постановява решението по спора въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие на страните. Той не може да се позовава на събрани извънсъдебно доказателства и дори на доказателства, събрани по друго дело - Решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС; Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; Решение № 66 от 12.03.2015г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014г., IV г.о., ГК; Определение № 374 от 01.04.2010 г. по гр.д. № 34/2010г., ІV г.о. на ВКС, Определение № 241 от 07.04.2011г. по т.д. № 840/2010г., I т.о. на ВКС и Определение № 134 от 24.02.2010г. по т.д. № 937/2009г., I т.о. на ВКС. Цитираната практика е примерна, а не изчерпателна.

            Също така, доколкото изискването има императивен характер недопустимо е то да се дерогира по съгласие на страните - Решение № 65 от 28.02.1985г. по гр.д. № 933/1984г., І г.о. на ВС. Например не може съдът да постанови решението си, като се позове на показания на свидетел, който е бил разпитан по друго дело, дори и страните да са се съгласили за това - Решение № 2169 от 21.09.1976г. по гр.д. № 1684/1975г., I г.о. на ВС; Следователно недопустимо е съдът да постанови решението си въз основа на доказателства, събрани по друго дело или на доказателства, събрани по делегация, ако съдебната поръчка не е била налице към делото в последното заседание на съда - Решение № 32 от 25.03.1986г. по гр.д. № 1/1986г., на ОСГК на ВС.

            Р. на ВКС стар 639/1936г. I: Събраните по друго дело доказателства не могат да служат като такива по разглежданото дело - особено свидетелски показания и заключения на вещи лица, които трябва да се възприемат непосредствено от съда. Но ако такива доказателства са посочени и от противната страна не е имало противопоставяне, няма законна причина да се откаже приемането им.

            2. Процесиият лек автомобил „Шевролет" се е движел по ул. „Тодор Каблишков“ в лявата пътна лента с посока от бул. „Цар Борис III“ към бул. България. Приближавайки към кръстовището водачът на автомобила е спрял пред кръстовището с ул. „Родопски извор“, за да пропусне движещи се автомобили върху пътната лента за насрещното му движение. След като са преминали няколко автомобила, водачът на л.а. „Шевролет“ предприел изпълнение на маневра „ляв завой“, за да се включи в движението на ул. „Родопски извор“. В същия момент след кръстовището за посоката на автомобила, пострадалия пешеходец предприел пресичане от дясно на ляво за посоката на автомобила по ул. „Родопски извор“. Пешеходецът изминал 2,2 м, като достигнал до средата на дясната пътна лента на ул. „Родопски извор“. Водачът на автомобила продължил да изпълнява маневрата „ляв завой“. Реализирало се ПТП. Автомобилът с предната си средна част челно ударил пешеходеца от лявата му страна. Вследствие на удара, който бил под масовият център на тялото на пешеходеца, той бил качен върху предния капак на автомобила, без да е достигнал до предното стъкло на автомобила. След удара, пешеходецът бил отхвърлен напред от автомобила. Пак след удара водачът на автомобила реагирал с аварийно спиране, като спрял след няколко метра. Пешеходецът се установил пред автомобила на 0,5 м върху платното за движение.

            От техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП, са субективните действия на водача на л.а „Шевролет“ със системите за управление на автомобила, който не задействал спирачната система на автомобила своевременно, при наличие на пешеходец върху платното за движение, като реализирал закъснение, от което последвал удара с пешеходеца.

            3. в резултат от инцидента, ищецът е получил: повърхностна травма в областта на главата. Контузия на лявата колянна става - кръвонасядане и оток на лявото коляно.

            Повърхностната травма на главата с оток в тилната област реализира критериите на медико-биологичния признак болка и страдание.

            При кредитиране на данните от събраните в хода на досъдебното производство свидетелски показания за състоянието на пострадалия „видимо нетрезво състояние“ и съпоставяне с резултатите от извършения преглед от специалист неврохирург за негативен неврологичен статус и препоръчано активно наблюдение от общопрактикуващ лекар, клиничното мислене насочва, че състоянието на Д. непосредствено след инцидента се дължи на зашеметяване.

            Травмата на лявото коляно, изразяваща се във видими оток и кръвонасядане, реализира критериите на медико-биологичния признак болка и страдание.

            Резултатите от извършения физикален преглед от специалист травматолог на 27.05.2019г. и най-вече препоръчаното лечение с криотерапия и Репарил гел за разнасяне на отоци и кръвонасядания на меките тъкани с обездвижване на срок 14-21 дни при липса на образни данни за счупвания, насочват клиничното мислене към установени данни по-тежки увреждания от описаните в издадения медицински документ. Такъв извод кореспондира и с отразените MPT-данни за травма на мекотъканните структури на лявото коляно със счупване на отделни костни гредички на главата на малкия пищял, установени няколко дни след инцидента.

            При това изследване са установени травматични увреди, изразяващи се в „Фоколен медуларен едем в субкортцкалната епифарна част на латералната половина на тибиалното плато и латералния феморален кондил. Интраосална фисура на главичката на фибулата, дифузен медуларен едем тук. Оток на капсулата на тибио-фибуларната синхондроза. Костни фрагменти, разположени дорзално от задната повърхност на тибиалната епи-метафизарна граница, които са с размери от 4.5 до 10.0 мм. в трансверзалната равнина. Разкъсване на мускулни влакна в обема на м. солеус и латералната глава на м. гастрокнемиус в близост на тибио-фибуларната става. Контузия на медиалния колатерален лигамент и посттравматични промени, локализирани параартикуларно в меките мускулни и мастни планове откъм медиалната повърхност на лявата тленна става. Контузия на лигамента на капачето, който е с нормална структура и съхранена цялост. Оточни мастни планове и наличие на инкомплетна, лентовидна лезия в сухожилието на латералната глава на м. гастрокнемус“. Тези травматични увреждания отговарят да са с давност няколко дни. Образната находка кореспондира с отразената клинична находка при прегледа от специалист травматолог един ден след инцидента, на 27.05.2019г. Данните за „Фокален медуларен едем в субкортикалната тифарна част на латералната половина на тибиалното плато и латералния феморален кондил. Костни фрагменти, разположени дорзално от задната повърхност на тибиалната епи-метафизарна граница, които са с размери от 4.5 до 10.0 мм. в трансверзалната равнина“ налагат извода че се касае за счупване без разместване на тибиалното плато в областта на латералния кондил задна повърхност. Такива счупвания налагат имобилизация на долния крайник за срок от около 40-45 дни.

            При извършеното MPT-изследване са установени и данни за увреждания с давност към момента на ПТП - промени на медиален и латерален мениск с образуване на псевдокиста в областта на латералния мениск. Установената „Бекерова поплитеална псевдокиста на типично място“ не е с травматичен произход, най-често такава киста е вродена или съпътства дегенеративните промени на колянната става.

            Не е извършено препоръчаното КТ изследване (скенер) за уточняване на счупването с оформяне на костни фрагменти на латералното тибиално плато. Такова изследване има само клинично значение относно преценката за необходимостта от Извършване на оперативна интервенция при счупвания с размествания на костните фрагменти.

            Описаните травматични увреждания на главата и лявото коляно - отоци и кръвонасядания, са резултат от удар с или върху твърди тъпи предмети и говорят да са получени от удар на елементи на автомобила в областта на левия долен крайник и падане по гръб на терена. Травматичните увреждания в областта на лявото коляно по външно-страничната му повърхност, вкл. счупване на латералната част на тибиалното платно с непълно счупване на главичката на малкия пищял с травма на латералния кондил на лявата бедрена кост с оток в същата област отговарят да получени при удар от елементи на автомобила във външно-страничната повърхност на лявата колянна става. При такъв удар се получават размествания на структурите една спрямо друга и преразтягания на меките тъкани. Получаването на увредите е било улеснено от дегенеративните промени на ставата, обуславящи нестабилност на ставата сами по себе си. Разкъсването на мускулни влакна може да бъде получено както директно травматично въздействие върху мускула най-често във фаза на контрактура, така и от рязко преразтягане (внезапно рязко привеждане от състояние на контракция мускулът в състояние на пасивно опъване от силова контракция на противодействащия мускул или мускулна група).

            Част от увредите (за колянната става) е нормално да се установят впоследствие.

            Всички травматични увреждания е възможно да бъдат получени при ПТП като пешеходец. Касае за увреждания с травматичен характер, които могат да бъдат получени в условията на конкретното ПТП при опорен ляв долен крайник. Дегенеративните промени на двата мениска и поплитеалната бекерова киста към момента на инцидента са с давност и не са резултат от процесното ПТП.

            По повод травмата на главата пострадалият е насочен за активно наблюдение от общопрактикуващ лекар.

            По повод травмата на лявото коляно е назначено консервативно лечение - криотерапия (изстудяване на травмираното място), противооточно и разнасящо хематоми лечение (Репарил гел), нестероидни противовъзпалителни (Афламил сашет), имобилизация с наколенка за 21 дни, физиотерапия и ЛФК.

            След извършване на МРТ-изследването отново е препоръчана Мобилизация (по анамнестични данни).

            По данни на пострадалия е провеждана физиотерапия с направление от личен лекар.

            Мекотъканните травматични увреди отоци и кръвонасядания, оздравяват за период от около 10-15 дни. Травмата на меките тъкани на лявото коляно с фисура на главичката на фибулата е от характер за оздравее за период от около 20-25 дни. Счупването на тибиалното платно по литературни данни оздравява за период от около 4-5 месеца. Дегенеративните промени на ставата обуславят удължен възстановителен период.

            Към настоящия момент не са налице остатъчно увреди от травмата на главата. По отношение на травмата на лявото коляно може да се каже, че са насложени както травматични, така и дегенеративни увреди на коляното, които обуславят накуцваща походка и нестабилност.

            Травматичните увреди на лявото коляно са настъпили на фона на дегенеративни такива. Може да се приеме, че в съвкупност са довели до усложняване на състоянието на пострадалия от момента преди произшествието. Всякакви травми на коляното, вкл. и микротравми, ускоряват дегенеративните процеси и развитието на артрозни промени на ставите.

            Доколкото към момента на инцидента са били налице дегенеративни промени, които представляват хронични прогресиращи увреди, то травмата на лявото коляно може да ускори тези процеси. В переспектива това може да доведе до по-ранно развитие на артрозни промени с ограничаване на обемите на движенията в ставата, налагащи прием на обезболяващи медикаменти, нестероидни противовъзпалителни, ставни протектори. Наслагването на травми върху дегенеративните увреди ускорява инвалидизацията и в по-ранен срок може да наложи оперативна подмяна на ставата.

            При извършения преглед пострадалият съобщава, че има болки, които налагат прием на обезболяващи медикаменти при рязка промяна на времето. Съобщава за слабост в коляното при продължително стоене изправен, което налага облекчаване режима на работа.

            Относно експертизата, съдът приема, че тя е използваема, но при съобразяване с допустимите, събрани в това производство доказателства. Така, в първата си част (СТЕ), фактическата обстановка на инцидента би била следната:

            Л.а. марка „Шевролет" се движел по ул. „Тодор Каблишков“ в лявата пътна лента с посока от бул. „Цар Борис III“ към бул. България. Приближавайки към кръстовището водачът на автомобила спрял пред кръстовището с ул. „Родопски извор“, за да пропусне движещи се автомобили върху пътната лента за насрещното му движение. След това, водачът предприел изпълнение на маневра „ляв завой“, за да се включи в движението на ул. „Родопски извор“. В същия момент след кръстовището за посоката на автомобила, пострадалия пешеходец предприел пресичане от дясно на ляво за посоката на автомобила по ул. „Родопски извор“. последвало ПТП. Автомобилът с предната си част челно ударил пешеходеца.

            В огромната си част (СТЕ част на изследването) експертизата е неизползваемо.

            Доколкото по делото има наличие на медицинска документация (например прегледи, неоспорена от ответника – л. 91 и сл.), медицинската част на изследването може да се използва в малко по-голяма степен.

            2. СМЕ: Медиален менискус - с наличие на вискосигнални линеарни участъци по хода на дорзалния му рог, недостигащи до ставните му повърхности - белег на дегенерация.

            Латерален менискус - прави впечатление наличието на т.нар. "белег на двойния заден рог" с намален обем на предния му рог, както и с наличието на структура, изоинтензна (със сигнал като този на) менискуса в интеркондилерната ямка.

            Установява се едем със задебеляване на медиалния колатерален лигамент в областта на бедрената му инсерция с проследима линеарна течно-еквивалентна зона по външния контур на лигамента, белег на частична лезия на последния. Едем в меките тъкани в съседство.

            Изобразява се овална и фино септирана течно-еквивалентна колекция, проследяваща се между сухожилията на медиалната глава на м. гастрокнемиус и м. семимембоанозус с размери в сагитален план до 50/7 мм.

            Необилен (излив в колянната става - ретро- и супрапателарно, предимно латерално, както и дорзално на задна кръстна връзка. Дискретен ставен излив в областта на проксималната тибио-фибуларна става.

            Допълнително непосредствено до проксмалната тибио-фибуларна става, задномедиално и с ход дистално, се изобразява овална, течно-еквивалентна зона с размери около 32/10 мм. Във вътрешността щ се изобразяват разнокалибрени малки ограничени структури с неправилна овална форма, следващи сигнала на костта на всички проведени измервания, с размери до11/9 мм с характеристики на свободни остеохондрални телца.

            MPT-данни за дегенеративни промени на лявата колянна става, предимно в областта на латералния компартмент. Фрактура със съпътстващ костномозъчен едем в главичката на фибулата. Частична лезия на медиалния колатерален лигамент в областта на проксималната му инсерция. Лезия тип „дръжка на ведро“ на латералния менискус с изместване на голям фрагмент от предния му рог назад по типа на т. нар. "flipped" менискус. Напреднала хондромалация. Необилен вътеставен излив ставен излив, вкл. и в областта на проксималната тибио-фибуларна става. Ганглион-киста на проксималната тибио-фибуларна става със свободни остеохондрлани телца във вътрешността й. Поплитеална (Бекерова) киста.

            Като заключение се установява комбинация от дегенеративни (възрастови) промени - ръбни остеофити, дефекти по хода на хрущяла на латералните тибиален и бедрен кондил, лезия на латералния менисус, Бекерова киста и ганглион-киста на проксималната тибио-фибуларна става със свободните остеохондрали телца във вътрешността на последната. На този фон са налице травматични промени с малка давност - фрактура на главичката на фибулата и частична лезия на медиалния колатерален лигамент.

            от правна страна:

            Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

            При завиване за навлизане в друг път водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне пешеходците, пресичащи платното за движение на другия път (чл. 84, ал. 1 от ППЗДП).

            Сблъсъкът е бил относително лек, но ищецът си е ударил главата.

            В българския правопорядък се предполага добросъвестно поведение. Това означава, че ищецът е навлязъл правомерно на платното, за да премине. Поради неспазване на цитираната норма, вследствие от разсейване или нежелание да се пропусне пешеходецът от страна на водача (първия свидетел), е последвало ПТП.

            Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи, емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.

            Според Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).

            Установява се, че ищецът е получил увредите, посочени в комплексната СМЕ, но няма доказателства (такива, които да се кредитират) от които да се установява 6 месечен принудителен домашен престой или невъзможност за придвижване.

            Въпреки полученото счупване, но без разместване на тибиалното плато в областта на латералния кондил задна повърхност, ищецът е продължил да се движи (вероятно за известно време само в домашни условия).

            Такива счупвания, според в.л., налагат имобилизация на долния крайник за срок от около 40-45 дни. Същевременно, не е извършено препоръчаното КТ изследване (скенер) за уточняване на счупването с оформяне на костни фрагменти на латералното тибиално плато. Такова изследване има само клинично значение относно преценката за необходимостта от Извършване на оперативна интервенция при счупвания с размествания на костните фрагменти.

            Според в.л. медик от първата експертиза, при имобилизация (което най-вероятно означава поставяне на гипс), за да се възстанови костта, ако не е била необходима и операция. Скенер, макар и препоръчан, не е направен. Това означава, че не ясно доколко самият ищец е затруднил оздравителни си процес, при положение, че дори кракът не е бил и обездвижен – ответникът е поставен в невъзможност да го установи. Това е хипотеза на „съпричиняване“ (по-скоро специфичен принос на пострадалия), която не е наведена като довод, но следва да се съобрази.

            Така, според, Решение № 777 от 28.08.1985г., IV г.о.: при непозволеното увреждане законът предполага вината само на деликвента, но при наличието на някои обективно установени белези за нарушени правила и от страна на пострадалия следва да се приеме съпричиняване за настъпилите вреди даже и без да е правен довод; Решение № 3204 от 23.12.1974г. по гр.д. № 2222/1974г., I г.о. на ВС: При определяне вредите от непозволено увреждане съдът е длъжен служебно във всички случаи и без възражение на извършителя ма деянието да обсъди и приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Той е длъжен да събере доказателства и изясни дали и пострадалият с поведението си е допринесъл за причинените му вреди и ако такъв принос е налице, и без възражение на извършителя на деянието да намали размера на вредите, съответно на приноса; и

            Според Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3174/2014 г., IV г. о., ГК: Когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия, независимо дали това поведение е правомерно или противоправно, то има значение за съпричиняване – за намаляване на дължимото от делинквента обезщетение на основание чл.51, ал. 2 ЗЗД.

            Освен това, в Р. 272/1984 IV, Върховният съд е приел 1/2 съпричиняване от пострадалата поради това, че за вредния резултат е допринесъл нейният чувствителен към работната среда организъм; Р. 413/1983-IV, съдът е намалил наполовина обезщетението на пострадалия, тъй като смъртта му се е дължала не само на предизвиканото от лошите условия на труд силикозно заболяване, но и от предшествуваната го бъбречна недостатъчност; Р. 81/1986-IV, Върховният съд е приложил чл. 51, ал. 2 ЗЗД при следната фактическа обстановка: работник с болна ретина се е опитал да вдигне 54 kg тежък акумулатор. В резултат на това ретината му се е отлепила. Ангажирана е гражданската отговорност на съответното предприятие поради невзети мерки да се осигурят подемни машини за този вид дейност. Наред с това е прието, че болестта на ретината, която е предхождала непозволеното увреждане, е допълнителен фактор за настъпването на вредите. Без каузалното действие на този фактор не би настъпил отрицателният резултат.

            Изложеното е във връзка с дегеративните проблеми на ищеца.

            Съотношението между вините може да се изрази в процент (р. 1931-57-ІV) или да се спадне глобално определена сума от обезщетението (р. 1917-57-ІV; също и Решение № 61 от 06.07.2009г. по т.д. № 751/2008г., т.к., І т.о. на ВКС).

            Ищецът има задължение да установи (главно пълно доказване), че, след като е получил съответните увреди, е провел адекватно лечение. Ответникът следва само да разколебае сигурността на фактологията, която г-н Д. има процесуалното задължение да установи.

            Счупването би следвало да се възстанови за около 4-5 месеца, но при адекватно лечение и констатация за евентуална нужда от операция. По тази причина съдът приема, че това е целият период, в който ищецът е търпял болки – 4,5 месеца. Или това съпричиняване е съобразено само относно периода.

            Вероятно първите 2 седмици са били най-проблемни. Тогава може би е имало нужда от някаква минимална помощ. Тогава, най-вероятно са били и посещенията от последния свидетел.

            При това положение:

            - стрес при самия инцидент – 5 000 лева;

            - болки в първите 14 дена и съответния дисконфорт – 7 000 лева;

            - неприятни изживяваня за целия период от 4,5 месеца (по 5 000 лева на месец), или 22 500 лева.

            Общо: 34 500 лева.

            Сумите, посочени по-горе, определени по реда на чл. 52 от ЗЗД са такива към днешна дата (причината за това е само удобство за съда).

            https://www.nsi.bg/bg/content/2539/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

            Според инфлационен калкулатор за периода Инфлацията за периода от датата на деликта до последното о.с.з. възлиза на 35,01 % (относно допустимостта да се използва подобно програма - Решение № 92 от 01.09.2014г. на ВКС по т.д. № 83/2013г., I т.о., ТК).

            34 500 лева – 35,01 % = 28 270,65 лева – 20 % съпричиняване (здравословното състояние на пострадалия преди инцидента) = 22 616,52 лева. За горницата искът е неоснователен.

            Не са ангажирани доказателства ищецът да е бил употребил алкохол, което, само по себе си, би било и без значение, ако не се установи и кумулативно – неадекватно поведение на пешеходеца при пресичане (за което също няма данни).

            Нормата на чл. 113 от ЗДП не е нарушена. На това място на улицата няма пешеходна пътека. Пресичането обаче е позволено – арг. за обратното от чл. 165, т. 1 от ППЗДП.

            относно лихвите:

            Нормата на чл. 489, ал. 3 от КЗ е спазена. Предявена е извънсъдебно претенция, но е последвал отказ.

            по разноските:

1. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА, на процесуалния представител на ищца би се дължало възнаграждение, ако бяха ангажирани доказателства за съответните обстоятелства.

Проблемът е че в исковата молба се сочи, че ищецът е икономически затруднен. По делото има непълни данни за обратното – пострадалият е ЕТ, който само твърди, че не упражнява търговска дейност, но не ангажира доказателства за това (Определение № 132 от 31.03.2011г. по ч.гр.д. № 92/2011г., І г.о. на ВКС, Определение № 410 от 13.09.2010г. по ч.гр.д. № 379/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, и Определение № 87 от 29.02.2012г. на ВКС по гр.д. № 559/2011г., III г.о.); притежава л.а., но се издържа с минимална работна заплата (което финансово е невъзможно), а трудовото му правоотношение не е било прекъсвано.

Ако г-н Д. разполага със средства, то приложимо е правилото (а не някое друго изключение) на т. 1 от ТР от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г., т.е. възмезден договор и доказване на плащане.

В отговора е оспорено, че ищецът не разполага със средства, като вероятно по тази причина, без излагане на каквито и да са твърдения, тъй като нормата има няколко предложения, се сочи вече т. 3 на ал. 1 от чл. 38 от ЗА (л. 199). Съобразно по-старата практика, дружеството в тази ситуация (при абстрахиране от промяната в основанието), не би имало полезен ход. По-новата практика на ВКС обаче е различна, като е съобразена с общото правило на чл. 154 от ГПК и с масовото нарушаване на чл. 36 от ЗА: Определение № 50635 от 24.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 34/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Костадинка Недкова: Въпреки изхода на спора, на адвоката на ответничката по касация не може да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв., тъй като към момента на касационното производство ищцата, предвид влязлото в сила въззивно решение в частта за присъждане в полза на ищцата на обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, не се явява материално затруднено лице по см. на чл. 38, ал. 1, т., нито са налице доказателства да е лице по см. на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАд., поради което не се ползва с право на безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 1 ЗАд.; и Определение № 50045 от 20.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 34/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Костадинка Недкова.

Освен това, дори и да се дължеше възнаграждение, отново съобразно по-новата практика на ВКС, не се дължи ДДС (Определение № 917 от 2.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1323/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев).

2. на ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, и списъците за разноски, или 668,16 лева.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, доколкото се претендира само юрисконсултско възнаграждение (арг. и от чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ).

            3. На основание чл. 77 от ГПК в полза на съда се дължат разноски (възнаграждение за вещо лице и държавна такса, съобразно уважената част от иска) - 1 044,66 лева.

           

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, „З.Л.И.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.В.Д.и М.М.-Г., изпълнителни Директори, e-mail: n.*****@l*****.com, *****@l*****.com, да заплати на Д.Й.Д., ЕГН **********,***, ул. „*****, тел.: *****, чрез. адв. О. от САК, e-mail: ****@****.**, сумата от 22 616,52 (двадесет и две хиляди шестстотин и петнадесет лева и петдесет и две стотинки) лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца във връзка с ПТП от 26.05.2019г. (щета № 0000-1000-03-20-7527), ведно със законната лихва, считано от 05.12.2020г. до окончателното щ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 50 000 (петдесет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, ал. 8 от ГПК, Д.Й.Д., ЕГН **********,***, ул. „*****, тел.: *****, чрез. адв. О. от САК, e-mail: ****@****.**, да заплати, да заплати на „З.Л.И.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.В.Д.и М.М.-Г., изпълнителни Директори, e-mail: n.*****@l*****.com, *****@l*****.com, сумата от 668,16 (шестстотин шестдесет и осем лева и шестнадесет стотинки) лева, сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, „З.Л.И.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.В.Д.и М.М.-Г., изпълнителни Директори, e-mail: n.*****@l*****.com, *****@l*****.com, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата от 1 044,66  (хиляда четиридесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки) лева, дължимо държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съобразно отхвърлената част от исковете.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

председател: