Р E Ш Е Н И Е
№ 434
гр.Плевен, 20.07.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на девети юли, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Ралица Маринска
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 469
по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260135/09.04.2021 г.,
постановено по НАХД № 2497 по описа за 2020 г., Районен съд - Плевен е
потвърдил Наказателно
постановление № 2020-0048864 от
14.10.2020 година на директор на Регионална дирекция за областите Габрово, В.
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД “Контрол на пазара”,
към Комисия защита на потребителите, с което на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление – град София, р-н “Възраждане”,
бул. “Тодор Александров” № 42, представлявано от Б. Р. С. на основание чл. 27,
чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП, е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин
лева), за извършено нарушение по чл. 66, ал. 1 от ЗЗП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от „ЛУКОЙЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – град
София, р-н “Възраждане”, бул. “Тодор Александров” № 42, представлявано от А.М.,
чрез пълномощника А.Б.В., в която се излагат доводи, че същото е постановено в
нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди
се, че първостепенният съд не е съобразил различието между описанието на
осъщественото нарушение в АУАН и това в обжалваното НП, с което е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. На второ място се сочи, че от описанието на
нарушението в обжалваното НП може да се направи извод, че всъщност се касае за
четири отделни нарушения, за които обаче в разрез с разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е наложена само една санкция. Направено е оплакване, че така посочените
нарушения са били описани и в жалбата, по която е образувано производството
пред РС – Плевен, но в обжалваното съдебно решение не са изложени доводи във
връзка с тях.
На следващо място се твърди, че първостепенният съд не
е обсъдил всички относими доказателства, а е направил изводи за установената по
делото фактическа обстановка въз основа на нямащи нищо общо с нея доказателства.
В заключение е направено искане да бъде отменено
съдебното решение на РС - Плевен и да се постанови отмяна на обжалваното НП.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Постъпило е писмено становище от ответника по
касационната жалба, с което същата се оспорва. Излагат се доводи, че РС –
Плевен е обсъдил събраните по делото доказателства и е съобразил доводите на
страните, в резултат на което е постановил правилно и законосъобразно решение,
при което не са налице твърдените от касатора нарушения на процесуалните
правила и материалния закон. Твърди се, че нарушението, предмет на оспореното
НП, е доказано по несъмнен начин, поради което е направено искане да бъде
оставено в сила решението на РС – Плевен. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лв. Направено е и възражение за прекомерност на
претендираните от касатора разноски.
В
съдебно заседание касаторът не се
представлява.
Ответникът също не се представлява и не излага
съображения по основателността на касационната жалба извън тези по
представеното писмено становище.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК,
настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на
решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Първостепенният съд е изложил мотиви в достатъчен
обем, в които е обсъдил приетата за установена от доказателствата по делото
фактическа обстановка. Настоящият съд е съгласен с горните мотиви, поради което
не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, с оглед разпоредбата на
чл.221, ал.2 от АПК. Освен това с касационната жалба не се оспорва приетото за
установено от РС – Плевен от фактическа страна.
Касационният съдебен състав намира за неоснователно
оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с различие
между описанието на осъщественото нарушение в АУАН и това в обжалваното НП. И в
АУАН, и в оспореното НП е описано едно и също нарушение, което е
индивидуализирано като време и място на осъществяването му и правна
квалификация. Обстоятелството, че в НП е налице индивидуално посочване на
стоките, чиито етикети съдържат незаконосъобразно съобщение за намаление, не
накърнява правото на защита на жалбоподателя, а даже напротив, тъй като по този
начин му е предоставена възможност да ангажира доказателства, свързани именно с
твърдяното нарушение само по отношение на конкретните стоки, а не за всички
такива в търговския обект. Дори да се приеме, че е налице нарушение, то не е
съществено, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, какъвто е настоящия случай. Следва да се посочи, че
нито в жалбата, по която е образувано производството пред РС – Плевен, нито в
касационната такава е налице твърдение, че нарушението, за което е налице
ангажирана административнонаказателна отговорност не е извършено.
Съдът намира, че не са налице основанията за отмяна на
обжалваното НП, свързани с твърдяното от касатора нарушение на чл.18 от ЗАНН.
Дори да се приеме, че в НП са описани четири отделни нарушения, по отношение на
касатора е наложена само една санкция, поради което твърдението, че като не са
му наложени четири отделни такива е допуснато нарушение на правата му е
нелогично и необосновано. Очевидно е, че в конкретния случай законът е приложен
по най- благоприятния за жалбоподателя начин. Не може да се сподели и доводът,
че касаторът не може да разбере точно за кое нарушение е санкциониран, тъй като
този довод би имал основание само в случай, че за една или част от четирите
стоки, описани в НП, не е налице допуснато нарушение на чл.66, ал.1 от ЗЗП,
каквито доводи не се излагат нито пред РС – Плевен, нито пред настоящия съд.
Касационната инстанция действително констатира
непрецизност от страна на въззивния съд, свързана с обсъждане на събраните по
делото писмени доказателства, но счита, че същата не съставлява основание за
отмяна на оспорения съдебен акт. Обстоятелството, че в съдебното решение е
цитиран констативен протокол, различен от този, свързан с извършената на
16.06.2020 год. проверка, както и това, че в жалбата, с която е сезиран адм.
орган няма оплакване за нарушение по чл.66, ал.1 от ЗЗП, са без съществено
значение за правния спор. Това е така, защото съобразно разпоредбата на чл.36,
ал.1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със
съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а не
с констативен протокол. Именно със съставения АУАН, а жалбата, която е
инициирала осъществената проверка не обвързва компетентния АО, който в рамките
на дадените му от закона правомощия е в правото си да провери и констатира и
други, непосочени в жалбата обстоятелства.
С оглед
изложеното, настоящият съд намира, че РС- Плевен като краен резултат е
постановил валидно, допустимо и съответно на материалния закон решение.
При този изход от делото и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Воден от
горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2,
пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260135/09.04.2021 г., постановено по НАХД № 2497 по описа за 2020 г. на
Районен съд- Плевен.
ОСЪЖДА „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление – град София, р-н “Възраждане”,
бул. “Тодор Александров” № 42 да заплати в полза на Комисия за защита на
потребителите разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 120 /сто и
двадесет/ лева.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/