Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 31.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на първи октомври през 2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 5856 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 06.02.2019
г. на ответника сдружение „Б. А.НА О.С.на Н.И.“, представлявано от председателя
Ангел Ангелов против решението от 17.09.2018 г. по гр. дело № 42517/2016 г. на
Софийския районен съд, 79 състав, с което е допуснато на основание чл.43, ал.1
ЗС извършването на делба между асоциацията и ищцата Н. А.К. на следния поземлен
имот с идентификатор 68134.1932.1370 съгласно кад.карта и кад. регистри,
одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп.директор на АГКК-гр.София,
находящ се в гр.София, р-н „Витоша“, м.“Манастирски ливади-запад“, ул*******, с
площ от 1 414 кв.м., с трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин
на трайно ползване:средно застрояване / от 10 до 15 м./, с номер по предходен
план 1 370, кв.19, парцел II, при съседи: имот с
идентификатор 68134.1932.2106, имот с идентификатор 68134.1932.2239, имот с
идентификатор 68134.1932.2208, имот с идентификатор 68134.1932.822., имот с
идентификатор 68134.1932.823 и имот с идентификатор 68134.1932.1369, съгласно
скица № 15-352055 от 19.07.2016 г., който недвижим имот съгласно нот.акт № 5,
том XIV, нот.дело №2521/1991 г.
на нотариус В.А., представлява дворно място с площ от 1 475 кв.м., а
именно парцел II-1370 от кв.1 по плана на гр.София, м.“Манастирски
ливади-запад“, при съседи: парцел I-1369, парцел III-1371
и ул. „Мур“, при квоти: 4/5 ид.ч. за ищцата и 1/5 ид.ч. за ответника.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, тъй като според въззивникът съдът не отчел факта, че на основание
чл.64 ЗС съсобствениците са се съгласили, че целият УПИ ще се ползва за
обслужване на предвидената за изграждане сграда. В действителност съгласно
приетата по делото СТЕ сградата на е изпълнена до груб строеж, тъй като не са
завършени двата мансардни етажа, респ. няма покрив изградена, но доколкото
същата съществува в процесното УПИ представлява годен обект по смисъла на
чл.110 ЗС, поради което неправилно е изключена от делбата. Развити са
съображения, позовавайки се на ТР № 33/19.04.1971 г. по гр.д. № 11/71 г., че
правото на строеж може да бъде предмет на делба както когато е осъществено и
въз основа на него е изградена постройка върху чужд терен, така и когато не е
осъществено. С оглед горното и предвид данните за взаимно учредено право на
строеж между страните, се иска до делба да бъде допуснато и правото на строеж,
обективирано в нот.акт№ 21, том II, рег. № 6862, дело №
209/2010 г.
Въззиваемата страна - ищец оспорва допустимостта
на жалбата, като поддържа, че същата е депозирана извън срока по чл.259, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност поддържа, че жалбата е неоснователна и моли
същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено. Според
въззиваемата страна съдът правилно е преценил, че предмет на делбата е само
поземления имот, но не и съществуващата на място сграда, която не е построена
до етап „груб строеж. След като сградата не е построена, поземленият имот няма
обслужващо значение, поради което делбата му е допустима. Поддържа, че
направеното едва във въззивната жалба искане в делбата да се включи и взаимно
учреденото между съсобствениците право на строеж е преклудирано с оглед
разпоредбата на чл.342 ГПК и доколкото ответното сдружение не е релевирало пред
първоинстанционния съд своевременно искане за включване в делбената маса и на
правото на строеж.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. I
Жалбата на ответника е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите
на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, като във
връзка с доводите, изложени в жалбата на ищеца следва да се добави и следното:
СРС е сезиран с искова молба от Н.А.К. срещу сдружение
„Б. А.НА О.С.на Н.И.“, с която е предявен конститутивен иск за делба на поземлен
имот с идентификатор 68134.1932.1370 съгласно кад.карта и кад. регистри,
одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп.директор на АГКК-гр.София,
находящ се в гр.София, р-н „Витоша“, м.“Манастирски ливади-запад“, ул*******, с
площ от 1 414 кв.м., с трайно предназначение на територията:урбанизирана,
начин на трайно ползване:средно застрояване, при квоти 4/5 ид.ч. за ищцата и
1/5 ид.ч. за ответното сдружение. В исковата молба изрично е посочено, че в
имота е заснета сграда, видно от скица № 15-352055/19.07.2016 г., но в
действителност на място съществува строеж, който не е завършен до етап „груб
строеж“. Изложени са твърдения, че строежът е изграден в това състояние от
дружество, в полза на което ищцата през 1992 г. е учредила право на строеж с
нот.акт № 106, нот.дело № 11780/92 г., но в продължение на 13 години обектът не
бил завършен, поради което договорът за суперфиция бил развален с решение от
01.02.2005 г. по гр.д. № 8674/2004 г. по описа на СРС, 49 състав, което е
влязло в сила на 11.03.2005 г.Последвало е ново учредяване на правото на строеж
срещу задължение за строителство, вече
от съсобствениците на поземления имот в полза на „Е.Б.“ ЕООД, обективирано в
нот.акт 21, том II, рег. № 6862, дело № 209/2010 г. Въпреки,
че дружеството поело задължение да построи жилищно административна сграда върху
процесния имот, последното не предприело изпълнение по договора. Поддържа се,
че от 2005 г. до момента на подаване на исковата молба няма извършвано
фактическо строителство, поради което сградата продължава да е строителен
обект, не са изпълнени свата подпокривни етажа и покрива по одобрените проекти
и не е съставян протокол по чл.181, ал.2 ЗУТ.С оглед изложеното ищцата иска
делба единствено на поземления имоти, който поради липсата на сграда, респ. на
възникнала етажна собственост, не представлява обща част, т.е. има
самостоятелен характер, а не обслужващо значение, поради което делбата му е
допустима.
В срока за отговор ответното сдружение не е
депозирало такъв. В първото по делото заседание не е направено искане по
чл.341, ал.2 ГПК. В хода на устните състезания е заявено становище за
недопускане на делба на поземления имот предвид учреденото през 2010 г. право
на строеж в полза на търговско дружество за дострояване на сградата.
За да уважи
предявения иск и да допусне делба на процесния поземлен имот СРС е приел, че от
ангажираните писмени доказателства безспорно се установява, че имотът е съсобствен
между страните при посочените в исковата молба квоти, както и че на 23.04.2010
г. страните са отстъпили в полза на „Е.Б.“ ЕООД право на строеж за построяване
на жилищно административна сграда. На база на заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, според което сградата в имота не е
изпълнена до етап „груб строеж“ и при съобразяване на задължителните
разяснения, дадени в ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк.дело № 1/2010 г. на ОСГК на
ВКС относно понятието „упражняване на правото на строеж“ по смисъла на чл.67
ЗС, както и липсата на твърдения и доказателства за наличие на хипотезата на
чл.152, ал.2 ЗУТ /когато разрешението за строеж е издадено за отделни етажи от
сградата/, правилно първоинстанционният съд е приел ,че в случая правото на
строеж не е реализирано, т.е. не се е трансформирало в самостоятелно право на
собственост върху отделните обекти в сградата и респективно не е възникнала
етажна собственост по смисъла на 37 ЗС, поради което допускането до делба на
земята, върху която е изградена сграда – незавършена до етап „груб строеж“, е
допустима. Настоящият въззивен състав споделя изцяло тези изводи на СРС, тъй
като са съобразени със задължителните разяснения, дадени в посоченото по-горе
тълкувателно решение относно понятието „упражняване на правото на строеж“. След
като в поземленият имот няма сграда, завършена до етап „груб строеж“,
последният представлява самостоятелен обект на собственост. Този извод не се опровергава
от факта, че незавършената до етап „груб строеж“ сграда е заснета в имота,
доколкото съгласно ЗКИР, нанасянето й в кадастралната карта е необходимо
условие за издаване на разрешението за ползване на сграда или друг строеж, т.е.
нанасянето й в кадастъра не е обусловено от завършването й в „груб строеж“, а
за целта е необходимо единствено да се представи нот.акт за имота, виза за
проектиране, разрешение за строеж и архитектура на кота 0.00 и съответно проект
за нанасяне на сградата по чл.54 ЗКИР. След като в поземления имот не е налице
сграда, завършена до етап „груб строеж“ и респективно не е възникнала етажна
собственост, делбата на съсобствения УПИ е допустима. В този смисъл е и
трайната практика на ВКС, според която при действието на ЗУТ, е отпаднало
тълкуването, основано на разпоредбите на чл.58, ал.1 и чл.61, ал.4 ЗТСУ /отм./
и делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с
обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, тъй като в този
случай земята е обща част или в случаите, когато намира приложение нормата на
чл.183, ал.4 ЗУТ. Данните по делото за придобито право на строеж върху
самостоятелен обект в сградата от трето за спора лице, също не води до
недопустимост на делбата на поземления имот, доколкото сградата все още не е
завършена до етап „груб строеж“, т.е. не е налице самостоятелно право на
собственост върху отделен обект от сградата. Представените от ответното
сдружение писмени доказателства /заявление за съгласуване и одобряване на
инвестиционен проект „продължаване на строителството на жилищен блок и офиси“ в
процесния УПИ от 15.07.2008 г. и приложения към него/ също не опровергават
извода за допустимост на делбата на поземления имот, доколкото видно от писмото
на Направление „Архитектура и строителство при СО от 08.08.2016 г. по отношение
на инвестиционен проект на сграда с адрес: гр.София, м. „Манастирски
ливади-запад“, ул******* с разрешение за строеж № 5/1993 г. няма данни за
внесени последващи проекти и издавани разрешения за строеж от главния архитект
на СО за този обект, освен първоначалните такива.
По отношение на
заявеното едва с въззивната жалба искане за допускане на делба на правото на
строеж, следва да се посочи, че същото е преклудирано с оглед разпоредбата на
чл.341, ал.2 ГПК.
Поради съвпадането на
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на
предявения иск за делба на урегулирания поземлен имот и квотите на страните в
съсобствеността, решението следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 17.09.2018 г. по гр.
дело № 42517/2016 г. на Софийския районен съд, 79 състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.