Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен
състав, в
закрито заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с.
ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д.
№15509/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника „Д.З.“ АД по изпълнително дело №20198600401872 на ЧСИ В.М.с рег. №860
от РКЧСИ, срещу постановление за разноските, с което са приети за
разноски за събиране в размер на 263,86 лв. и за процесуално представителство в
размер на 652,87 лв. Излага твърдения, че по изпълнителното дело са начислени
такси за действия, които не са извършени. Твърди, че в срока за доброволно
изпълнение са преведени всички дължими суми, с изключение на тези за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство. Счита, че следва да се начислят
само такси за образуване на изп. дело и за изпращане на покана за доброволно
изпълнение. Счита, че тъй като взискателят е адвокат, то е недобросъвестно той
да възлага на друг адвокат представителство пред ЧСИ при положение, че първият
е образувал други изп. дела при същия съдебен изпълнител. Счита, че договорът
за правна помощ е нищожен, тъй като накърнява добрите нрави. Прави искане и за
намаляване на таксата по т.26 от тарифата, в случай че бъде намалено
адвокатското възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело П.К.
не е подал възражение в законовия срок.
Частен съдебен изпълнител В.М.е
депозирала мотиви по извършените от нея изпълнителни действия, в които е
изложила становище за частична недопустимост и за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с
мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на
обжалване действие на съдебния изпълнител – таксите по изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в
тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния
размер последният уведомява длъжника.
В т.2 от ТР № 3/2015 г. по т.д. № 3/2015
г. на ОСКГТ на ВКС се приема, че
постановлението за разноските
представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася
по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част
поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда
на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността
да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно
изпълнение.
В процесния случай ЧСИ е уведомило за
начислените разноски длъжника с поканата за доброволно изпълнение, която е
връчена на последния чрез куриерска агенция „Speedy“
на 21.10.2019 г. в 11:00 часа на лицето А., видно от приложената по изп. дело
товарителница. Жалбата срещу постановлението за разноските е с изх. №*********
от 04.11.2019 г. по описа на дружеството-жалбоподател и е депозирана пред ЧСИ М.на
05.11.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл.436 ал.1 ГПК, същата е подадена след
изтичането на едноседмичния преклузивен срок, поради което следва да бъде
оставена без разглеждане като просрочена.
По отношение на обжалването на
разноските за адвокатско възнаграждение жалбата е допустима, тъй като същата се
разглежда по реда на чл.78 ГПК.
ЧСИ е образувал изпълнително дело №1872/2019
г. на 17.10.2019 г. въз основа на молба от взискателя П.К. и е изпратил покана
за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 21.10.2019 г. С молбата е
възложено на ЧСИ да образува изп. дело, да изпрати покана за доброволно
изпълнение и да извърши имуществено проучване на длъжника, както и правомощия
по чл.18 ЗЧСИ. Приложен е и договор за правна помощ от 16.10.2019 г., сключен
между взискателя и адв. А.Б.за оказване на правна помощ срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 652,87 лв. Указано е също, че сумата е платена в
брой.
С молба с вх. №60177 от 29.10.2019 г.
жалбоподателят е отправил молба до ЧСИ да отхвърли претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение. В отговор на което ЧСИ с постановление от 30.10.2019
г. е оставил без уважение възражението и е уведомил взискателя.
В срока за доброволно изпълнение на
30.10.2019 г. длъжникът с банков превод е заплатил по сметка на ЧСИ посочените
в поканата за доброволно изпълнение суми – 14 001,03 лв., без сумата от
652,87 лв. за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на
длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по Наредба
№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство,
в която дори не е посочен изпълнителния способ. Съгласно чл.426 ал.2 ГПК, в
молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи
едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на
вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за
редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на
изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а
не и по т.2 на същата разпоредба. В чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в
течение на производството взискателят може да посочва и други начини на
изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъдат начислявано адвокатско
възнаграждение по т.2 на чл.10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Предвид фактът, че длъжник е „Д.з.“ АД,
което е платежоспособен титуляр на банкови сметки, и е активен участник в
гражданския оборот, не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху
банкови сметки и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо
от допълнителни указания и съдействие от взискателя. Дължимите суми са платени
от длъжника още в срока за доброволно изпълнение. С оглед процесуалното поведение
на страните и на ЧСИ и при съобразяване с обстоятелството, че процесното
изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност,
следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат възложени
разноски за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение от 200,00 лв. по
чл.10 т.1 Наредба №1 от 09.07.2004 г.
Съгласно т.26 Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума, като в конкретния случай същата
следва да се определи по правилото на б. „е“. Пропорционалната такса по т.26
съдът намира, че следва да се определи без вземанията за разноски, т.е. за
адвокатско възнаграждение /решение №517/28.06.2010 г. по гр.д. №1249/2009 г. на
ІІІ ГО на ВКС/. Съгласно практиката на ВКС по заведените дисциплинарни
производства срещу съдебни изпълнители, начисляването на пропорционална такса
по т.26 върху суми, за които не е издаден изпълнителен лист, представлява
основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на органа по
принудителното изпълнение. Ето защо, промяната на размера на разноските за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство не влияе върху размера
на пропорционалната такса по т.26, поради което не следва да бъде изменяна.
Във връзка с твърденията на
жалбоподателя за злоупотреба с процесуални права по чл.3 ГПК следва да се
отбележи, че към жалбата не са представени доказателства, че взискателят е
процесуален представител на други лица по образувани пред същия ЧСИ изпълнителни
дела, поради което съдът не може да направи преценка на основателността на тези
доводи.
С оглед изложеното, разноските за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство следва да бъдат
намалени, съгласно посочените по-горе мотиви.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба на „Д.З.“ АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, против постановление за определяне на
разноските, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение с изх.
№88854/17.10.2019 г. на ЧСИ В.М.с рег. №860 от РКЧСИ по изпълнително дело
№20198600401872 по отношение на таксите и разноските в размер на 263,86 лв. и
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 1 212,77 лв.
ОТМЕНЯ по жалба на „Д.З.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес
на управление:***, против постановление за определяне на разноските,
инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение с изх. №88854/17.10.2019 г. на
ЧСИ В.М.с рег. №860 от РКЧСИ по изпълнително дело № 20198600401872, по
отношение на разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство в размер на 652,87 лв., като
вместо него постановява:
НАМАЛЯВА на основание
чл.78 ал.5 ГПК разноските, поставени в тежест на длъжника „Д.З.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, от 652,87 лв. на 200,00 лв.
РЕШЕНИЕТО в частта, с
която жалбата е оставена без разглеждане, имащо характера на определение,
подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.