РЕШЕНИЕ
№ 1565
гр. Пловдив, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен
състав в открито
съдебно заседание на двадесет и осми ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Пенка Геогриева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 2074 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. И., пълномощник
на Г.С.Н., против решение № 231 от 24.06.2019 г., на Карловски Районен
съд, постановено по гр. дело № 693/2013 г., II гр.с.
С обжалваното решение е бил отхвърлен като
неоснователен и недоказан искът с правно основание чл.109 ЗС, предявен от Г.С.Н., за осъждане на Л.Б.Б., и А.С.Б., да
преустановят неоснователните действия, които ограничават упражняване правото
ѝ на собственост в пълен обем, като премахнат изградената ограда изцяло в
имота ѝ с идентификатор 68080.503.880 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С. по дължина на източната граница на същия, прекратят
неоснователно създаденото състояние и възстановят състоянието на имота ѝ
такова, каквото е било преди нарушението.
Във въззивната жалба се посочва, че обжалваното решение
е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано. Твърди се, че са
били налице процесуални нарушения при допускането и събирането на
доказателства.
Посочва се, че както било отбелязано в постановения
съдебен акт и исковата молба на ищеца, след образуването на настоящото дело в
Районен съд Карлово било образувано и гражданско дело № 118/2014 год., на
основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР с ищец Л.Б.Б. и ответник Г.С.Н.. Посочва се, че
процесът по гр.д. 693/2013 год. е бил спрян по искане на Б., с мотив за
преюдициалност. Твърди се, че с молба от 07.09.2016 год. Г.Н. е поискала
възобновяване на гр.д. 693/2013 г., на
основание чл. 230, ал.1 от ГПК, във връзка с ТР № 8/23.02.2016 г. Сочи се, че с определение от 26.10.2016
г. искането за възобновяване на процеса
е оставено без уважение до приключване на гр.д.118/2014год.
Намира се, че постановеният съдебен акт е неправилен,
тъй като е в противоречие със събраните доказателства в хода на процеса, като
съдът не е посочил доказателствен материал по делото, който следва да се
изключи като такъв, а в същото време не са подложени на анализ и преценка
писмените доказателства, отразяващи всички промени в процесните имоти. Посочено
е, че в постановения съдебен акт не са обсъдени събраните гласни доказателства.
Освен това се сочи, че не са обсъдени писмените доказателства, свързани с
действащ ПУП, обхващащ двата съседни имота - на ищец и ответници, който е
потвърден със съдебни актове по дела, за оспорване на заповедта, за одобрение
на ПУП, инициирани от ответника в настоящото производство Л.Б.. Моли се да бъде отменено по така изложените
съображения, обжалваното Решение № 231/24.06.2019год., постановено по
гражданско дело №693/2013 г. по описа на Районен съд - Карлово, втори
граждански състав, след установяване на фактическите положения в съответствие с
доказателствения материал, събран, проверен и установен обективно, всестранно и
в пълнота, и вместо него да бъде
постановено друго решение, с което да бъде уважен предявеният иск от Г.С.Н., като основателен и
доказан, ведно със законните последици.
Претендират се направените по делото разноски.
По делото, в срок е постъпил отговор от адв. Г., като
пълномощник на двамата въззиваеми, в който отговор се посочва, че въззивната жалба е неоснователна и са
изложени съображения по съществото на спора. Моли се да бъде оставено в сила
обжалваното решение. Претендират се разноски.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по
делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона
срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо -
постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита. Първоинстанционното решение е правилно, а въззивната жалба е
неоснователна, поради следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е
посочил, че предявеният иск е с правна квалификация по чл. 109 от ЗС. Съгласно
доклада по делото, при разпределяне на доказателствената тежест, съдът е
указал, че ищецът следва да докаже, че е собственик или носител на ограничено
вещно право върху вещта, спрямо която е насочено неоснователното въздействие на
ответника, както и действията, извършвани от последния и нарушаващи правата на ищеца,
докато ответникът следва да докаже фактите съобразно възраженията, които
противопоставя на ищеца.
Правилно първоинстанционният съд е
отчел, че ищцата не е доказала, че процесната ограда е изградена в нейния имот.
Действително не е спорно между страните,
че жалбоподателката е собственик на поземлен имот с идентификатор
№68080.503.880 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. с
административен адрес гр. С., ул. ***с номер по предходен план 880 парцел XIV в
кв.66, ведно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
68080.503.880.1 и сграда с идентификатор 68080.503.880.2 с предназначение
хангар, депо, гараж. Не е спорно също, че двамата въззиваеми са съсобственици в
режим на СИО на съседния поземлен имот с идентификатор 68080.503.881, находящ
се в гр. С., ул. ***, с който имота на жалбоподателката граничи на изток.
Спорно между страните е дали
изградената ограда от ответниците попада в имота на ищцата.
Видно от приложените по делото гр.д. №118/2014
г. на РС Карлово, ведно с въззивното гр. д. № 1240/2017 г. на ОС Пловдив, както
и гр. дело № 4688 по описа за 2017 г на ВКС, I г.о., между същите страни е
протекло производство по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, редакция преди измененията в
ЗКИР, обн., ДВ, бр. 49 от 2014 г., с което, с влязло в сила решение, е
било признато за установено по отношение на жалбоподателката, че е налице
грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър на град С., община С.,
област Пловдив, утвърдени със Заповед № РД-18-8 от 11.03.2011г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и
вярната имотна граница между поземлен имот с идентификатор 68080.503.880,
находящ се в град С., община С., собственост на жалбоподателката и поземлен
имот с идентификатор 68080.503.881,
находящ се в град С., община С., преминава при точки, посочени в
скицата-неразделна част от решението на РС-Карлово.
Съгласно приложените дела, в производството бил
разгледан и въпросът за придобиване на имота от страна на жалбоподателката по
давност, като въззивният съд е посочил, че възражението ѝ е било неоснователно
с оглед забраната на чл.59 от ЗТСУ/отм./ и чл.200 от ЗУТ да се придобива по давност
реална част от урегулиран имот, а също и поради това, че въззивницата не е
демонстрила намерение за своене на площи извън регулационните граници на УПИ ХIV-880, т.е.
на процесните 13 кв.м. чрез позоваване на последиците от придобивната давност –
ТР №4/2012 г. на ОСГК на ВКС.
С оглед на разпоредбите на чл. 298, ал. 1 и чл. 299,
ал. 1 от ГПК, влязлото в сила решение по гр.д. №118/2014 г. на РС Карлово е
обвързало страните в настоящото производство и съдът не може да пререшава
спора.
Съгласно т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016г.
по т.д. № 8/2014г. на ВКС, ОСГК, по искове по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР (предишна
редакция) и вещни искове, предметът на делата в установителната им част е
идентичен. Действително съгласно тълкувателното решение, именно поради тази
причина производството по ЗКИР подлежи на прекратяване или на съединяване за
общо разглеждане в едно производство с иска за собственост. В настоящия случай,
с оглед тъждествеността на установителната част на двете производства, е
следвало да бъдат съединени двете дела, тъй като искът по ЗКИР е бил погълнат
от негаторния иск. Първоинстанционният съд е спрял производството по настоящото
дело с определение от 13.02.2014г., до приключване на гр.д. №118/2014 г. на РС
Карлово с влязъл в сила съдебен акт, като определението не е било обжалвано.
След постановяването на решението по гр.д. №118/2014 г. на РС Карлово, но преди
влизането му в сила, жалбоподателката е поискала възобновяване на настоящото
производство, като съдът е оставил без уважение искането ѝ с определение
№ 944/26.10.2016г., което не било обжалвано. Доколкото целта на самото
съединяване за общо разглеждане на двете дела е съдът да се произнесе по всички
аргументи на страните в едно производство с оглед непререшаване на спора, както
и процесуална икономия, обстоятелството, че делата не са били съединени, не е
повлияло на крайния извод на първоинстанционния съд, след като той се е
съобразил с постановеното влязло в сила решение.
В тази връзка и с оглед на изложеното,
границите между имота на жалбоподателката и на въззиваемите била установена с
влязло в сила решение. Поради тази причина не е било налице и процесуално
нарушение при необсъждането на писмените доказателства, отразяващи всички
промени в процесните имоти, както и на гласните доказателства, доколкото
влязлото в сила решение е обвързало страните и съдът не може да пререшава спора.
Съгласно приетата по делото СТЕ на в.л.
Г. (л. 313 и сл. от първоинстанционното дело), изградената ограда е построена
на регулационната линия между УПИ XV-881 и УПИ XV-880 кв. 66, като оградата е
изпълнена изцяло в границите на УПИ XV-881 – имотът на въззиваемите. По
делото била съставена и допълнителна СТЕ със задача да се изготви комбинирана
скица, в която да се покаже регулационната граница между двата имота по
действащия регулационен план, както и местоположението на оградата спрямо тази
граница. Вещото лице съобразило промяната в КК, одобрена след процедиране на
преписка вх. № 01-357184 от 14.09.2018г. на СГКК-Пловдив, като посочило, че
новата ограда съвпада с изменената граница в КК и с границата съобразно с
диспозитива на влязлото в сила решение по гр.д. №118/2014 г. на РС Карлово.
Настоящият състав кредитира изцяло изготвените СТЕ и допълнителна СТЕ като
компетентни, обосновани и правилни. Въз основа на тях съдът достига до извода,
че изградената ограда от въззиваемите не попада в имота на ищцата, поради което
и не са налице предпоставките за уважаване на иска.
По отношение на релевираните възражения
в жалбата за процесуални нарушения при допускането и събирането на
доказателства, съгласно чл. 266, ал. 3 от ГПК във въззивното производство може
да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от
първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. По отношение на
произнасянето на първоинстанционния съд по направените доказателствени искания
за допускане на свидетели, доколкото искане за разпит на такива не е било
направено във въззивното производство, настоящият състав не следва да обсъжда
дали правилно първоинстанционният съд е изменил определението за допускане на
свидетели, като е редуцирал същите до един за всяка страна.
По отношение на исканата допълнителна СТЕ с въпроси,
формулирани в молбата от 28.01.2019г. (л. 326 от първоинстанционното дело),
същата е била отказана от първоинстанционния съд по поставените в нея въпроси.
Такава не е била искана и във въззивната жалба. В първото по делото съдебно
заседание пред въззивната инстанция, процесуалният представител на
жалбоподателката е поискал да бъде назначена нова тройна СТЕ с поставените
въпроси в молбата, като искането му е било оставено без уважение. Действително
по отношение на първия въпрос – какво е местоположението на изградената ограда,
той вече е бил поставен на вещото лице Г., който е дал отговор както в
заключението на съставената от него СТЕ (л. 313 и сл.), така и в допълнителната
СТЕ (л. 365 и сл.). Останалите въпроси са били от значение при предходното
между страните производство по гр.д. №118/2014 г. на РС Карлово, като със задаването
им в настоящото производство се е целяло пререшаване на разрешения с влязъл в
сила съдебен акт спор, което е недопустимо, поради което и искането е било
оставено без уважение.
Въз основа на гореизложеното,
настоящият състав счита, че първоинстанционното решение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, следва
жалбоподателят да бъде осъден да заплати на въззиваемите сторените в настоящото
производство разноски в размер на по 600лв. за всеки един от тях, за заплатен
адвокатски хонорар за правна защита и съдействие.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 231 от 24.06.2019 г., на
Карловски Районен съд, постановено по гр. дело № 693/2013 г., II гр.с
ОСЪЖДА Г.С.Н., ЕГН **********, адрес *** да заплати на Л.Б.Б.,
ЕГН: **********, направените по делото разноски в
размер на 600.00 лв. (шестстотин лева).
ОСЪЖДА Г.С.Н., ЕГН **********, адрес *** да заплати на А.С.Б.,
ЕГН: **********, направените по делото разноски в
размер на общо 600.00 лв. (шестстотин лева).
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на Република България на основание чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК, при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.