ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260601
гр. Пловдив, 23.11.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, ХІІ-ти състав:
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
Като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 460 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 374 във вр. с чл. 140
и чл. 146 от ГПК.
„Джухолд“ ООС, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление с.Шишманци 4133, административна сграда, ет.6 твърди, че
е собственик на л.а. марка „**“, модел „Панамера“, с ДРН РВ **** КХ с активна
застраховка „Каско Стандарт“, сключена на 08.10.2019 г. с ответното дружество.
Твърди също, че на 21.11.2019 г. процесният автомобил, управляван от Х.Г.претърпял
ПТП като излязъл извън платното за движение и се блъснал челно в крайпътно
дърво, при което сработили двете въздушни възглавници. Автомобилът бил
репатриран, като бил съставен протокол за ПТП № 1713441. Дружеството-ищец
твърди също, че в доверен сервиз на застрахователя бил изготвен опис на
настъпилите по автомобила щети. Съобразно него от друго дружество „Тандер
Корпорация“ ЕАД по поръчка на ищеца изготвят оценка на труда и материалите,
необходими за отстраняване на щетите, която е в общ размер от 119 057.53
лв. с ДДС. От „Вест сервиз“ ЕООД са предложили на ищеца оферта за труд и материали
в размер на 5027.28 лв. Ищецът твърди също, че съобразно изготвена частна
експертиза, възстановяването на автомобила е икономически нецелесъобразно, а
пазарната му стойност към датата на ПТП е 87 439 лв. Тъй като ответното
дружество отказва да изплати посочената сума, претендира то да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата 85 000 лв. застрахователно обезщетение по
цитираната застрахователна полица, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, пл.Позитано № 5,
прави възражение на липса на местна подсъдност на спора, тъй като не се касае
до претенция за изплащане на обезщетение от непозволено увреждане, а за
неизпълнение на задължение по облигационно
застрахователно правоотношение. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, както и факта на предявяване на застрахователна претенция пред
него. Твърди, че събитието не съставлява покрит застрахователен риск. Оспорва
самото настъпване на ПТП, както и неговия механизъм. Твърди, че описаните от
ищеца вреди не могат да настъпят при описания от него механизъм и същите не са
резултат от процесното ПТП, а от друго ПТП. Оспорват истинността на
представения от ищеца протокол. Твърди също, че са налице умишлени или проявени
с груба небрежност действия на застрахования, както и представени документи с
невярно съдържание, поради което застрахователят е освободен от отговорност.
Оспорват собствеността на ищеца относно процесния автомобил, както и
твърдението му за „тотална щета“ на автомобила. Твърди, че ищецът не е взел
обичайни и разумно предохранителни мерки, поради което е настъпило процесното
събитие. Оспорва размера на иска, настъпването на събитието и точния начин,
описа и размера на вредите.
Съдът намира направеното възражение за местна
подсъдност на спора, за основателно.
От систематичното място на нормата на чл. 115, ал. 2 ГПК
и от нейното съдържание, се извежда необходимост от установяване на фактически
състав съдържащ като твърдян, респективно доказан факт на непозволено
увреждане, с оглед, на който е уредена възможността на увреденото лице да
предяви иск срещу застрахователя на деликвента за обезщетяване на вредите при
преференциално определена местна подсъдност – по неговото местоживеене, респ.
по местоосъществяване на ПТП. Когато се претендира обезщетение по щета, свързана
с изпълнението на застрахователен договор от страна по него- по осъществено
застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо че
застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП. В този смисъл
при застраховка "Каско" е налице сключен застрахователен договор, по
който страните поемат определени задължения, като дължимостта на
застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане а от
поетите от страните задължения и тяхното изпълнение.
Следователно по поставения въпрос следва
да се приеме, че особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК
не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто
правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран
по тях е увреденото лице.
Този извод не е в противоречие и с Тълкувателно
решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/2014 г., тъй като в
мотивите към т. 6 на същото е прието изрично, че само застраховано по
застраховка "Каско" физическо
лице, което като страна по договор за услуга, се явява потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, се ползва от уредената в чл. 113 ГПК
особена местна подсъдност. /В т.см. е Определение
№ 87 от 21.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2870/2019 г., I т. о., ТК, докладчик
председателят Елеонора Чаначева/.
Предвид изложеното, компетентен да се произнесе по
настоящия спор е СГС, който е съд по седалище и адрес на управление на
ответното дружество.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 460/2020 г. на ПОС,
ХII-ти състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на СГС.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: