№ 26
гр. Варна, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20223100900725 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава 39 от ТЗ.
Образувано е по молба на Р.М.Р., регистриран като ЗП, чрез адв.А., за откриване на
производство по несъстоятелност на „НАРА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Варна, район Приморски, ул.Емине № 4а, ап.12, по реда на чл. 630
от ТЗ.
Молителят насочва претенцията си срещу ответника като капиталово търговско
дружество. Легитимацията на молителя произтича от твърденията за наличие на сключена
между страните търговска сделка /чл. 625 ТЗ/, а ответникът е търговец, пререгистриран със
седалище в района на сезирания съд.
Молбата е основавана на твърдения за неплатежоспособност на ответника, като се
сочи, че не е в състояние да изпълнява изискуем паричен дълг по търговска сделка. Твърди
се, че страните са такива и по договор за покупко-продажба от 08.03.2021 год., по силата на
който молителят, в качеството си на продавач, е извършил договореното и му се дължи
продажна цена на доставената стока – 5 т. слънчоглед за чоплене в размер на 6 000 лева,
която не е заплатена на падежа и до настоящия момент. Твърди се, че от справка в
ТРРЮЛНЦ се установява, че управителят на дружеството е починал, а същото е обявено в
ликвидация като назначеният ликвидатор е обявил покана към кредиторите да предявят
вземанията си. Счита, че начиная от 16.03.2021 год. дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност, като се претендира откриване на производство по несъстоятелност,
ведно с последиците.
В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество не депозира писмен отговор.
Депозирана, след срока, е молба от ликвидатора на дружеството, с която излага, че
дружеството има натрурпани задължения за заплати и осигуровки на ликвидатор, както и
задължения към ВОС за държавни такси.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
1
доводите на страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание
чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички
материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631,
фактически състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано
съгласно чл.625 ТЗ лице; молителят да не в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към Държавата или
общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане
или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците или служителите, което не изпълнено повече от два месеца; да е налице
неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а
да имат траен и необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца и
той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност
за интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно.
По отношение на легитимацията на молителя, съдът трябва да изследва дали е налице
хипотезата на чл.625 ТЗ, съгласно която писмена молба за откриване на производството по
несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на
длъжника по търговска сделка, както и НАП за публичноправни задължения към държавата
или общините, свързани с търговската дейност на длъжника, задължение по частно
държавно вземане задължение за изплащане на трудови възнаграждения.
В конкретния случай, сезиралата съда молба е подадена от на Р.М.Р., регистриран
като ЗП и е основана на твърдения молителят да е кредитор по търговска сделка с
дружеството – длъжник, поради което и съдът приема, че молителят е сред правоимащите по
чл.625 ТЗ да инициират производство по несъстоятелност.
Съгласно чл.608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, парично задължение, породено или
отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към Държавата или
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
или задължение за изплащане на трудови възнаграждения. Или, първият признак на
неплатежоспособността, отнесен към настоящото производство, е наличие на качеството на
търговец на длъжника, което в конкретния случай безспорно е налице по аргумент от чл.1,
ал.2, т.1 от ТЗ.
Твърдените от молителите неудоволетворени изискуеми парични вземания,
обосноваващи соченото състояние на неплатежоспособност на ответника – търговец, като
материалноправна предпоставка по смисъла на чл. 608, ал.1 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност, се претендират като произтичащ от неизплатено
възнаграждение по договор за покупко-продажба от 08.03.2021 год., по силата на който
молителят, в качеството си на продавач, е извършил договореното и му се дължи продажна
цена на доставената стока – 5 т. слънчоглед за чоплене в размер на 6 000 лева., за което е
издал фактура № **********/10.03.2021 год., получена от ответното дружество, но
неплатена към настоящия момент.
Сделката, от която произтича претендираното възнаграждение, настоящият състав
приема за търговска. Липсва възражение от ответната страна, че конкретната сделка не
попада в кръга на въведения субективен критерий, нито е проведено опровергаване на
предвидената в чл.286, ал. 3 ТЗ оборима законова презумпция, че извършените от търговеца
сделки са търговски.
Релевантно, на следващо място, е установяването на съществуването на изискуемо по
2
приетите за търговски сделки, парично задължение, което би обусловило качеството на
молителите на кредитори по чл.625 ТЗ. Последното е необходимо, тъй като само наличието
на непогасено парично вземане ги прави активно легитимирани да искат откриване на
производство по несъстоятелност на ответника и липсата на такова води до липса на базисна
положителна предпоставка по чл.608, ал.1 ТЗ, върху която да се градят правни изводи за
неплатежоспособността на дружеството.
Както се посочи по-горе, иницииралият производството молител основава активната
си материално правна легитимация на кредитор на вземане за неизплатено възнаграждение
по договор за покупко-продажба от 08.03.2021 год., представяйки същия. Същият е
двустранно подписан, а реалното предоставяне на стоката се доказва от представената пътна
разписка – също подписана, които документи не са оспорени.
Съвкупният анализ на гореописаните доказателства обуславят правния извод на съда
за доказаност на активната материалноправна легитимация на молителя.
При горното, съгласно чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на длъжника е да докаже, че е
налице погасяване на задължението, каквото доказване не е проведено по делото. А липсата
на доказателства за изпълнение на задължението по търговската сделка за заплащане на
дължимите суми на молителя от страна на длъжника е основание съдът да приеме, че в
полза на молителя съществува изискуемо и установено по основание парично задължение
по търговска сделка, по която длъжникът е спрял плащанията съгласно чл.608, ал.3 от ТЗ.
Нормата на чл.608, ал.2 ТЗ установява презумцията, че търговецът не е в състояние
да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър
годишните си финансови отчети за последните три години. От извършената служебна
справка по партидата на търговеца във водения при АВп търговски регистър не се
установява положителното проявление на установените в цитираната разпоредба факти,
поради което и цитираната презумция е неприложима.
Съобразно презумпцията на чл. 608, ал.3 от ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като съгласно изр. второ на цитираната
норма спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори. Въведена е т.нар. „оборима презумция“, като се
акцентира не само върху конкретното правоотношение и произтичащите от него права и
задължения, но и върху състоянието на търговеца - дали същият може да плати изцяло или
частично само вземанията на отделни кредитори, като от значение е преди всичко релацията
задължение - имущество и връзката му с останалите търговски и публичноправни или
частни държавни задължения на длъжника. Релевантен е обективният факт на
неплатежоспособността, която представлява състояние на невъзможност да се посрещат
задълженията.
В алинея 4-та на чл.608 от ТЗ е въведена и презумция за неплатежоспособност, ако по
изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора,
подал молба по чл.625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно
изпълнение.
Презумптивните предпоставки, съдържащи се в нормата подлежат на доказване от
молителя, при наличието на които съдът е длъжен да се произнесе по основния факт, а
именно изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. А дали търговецът е
в състояние или не да изпълни своето конкретно задължение, произтичащо от търговската
сделка, задължително изисква конкретна преценка на икономическото състояние на
длъжника.
За установяването на това състояние по делото са ползвани специалните познания на
3
вещо лице – счетоводител и приобщено към доказателствения материал по делото е
заключение, изготвено от вещото лице Б.. Показатели, носещи най-висока степен на
информация за финансово-икономическото състояние на дадено предприятие, са
рентабилността, ликвидността и неговата платежоспособност, доколкото те са в тясна
връзка и са непосредствен резултат от финансовата структура и структурата на активите в
дружеството.
Рентабилността и доходността са икономически категории, чрез които се измерва и
сравнява способността на една фирма да носи печалба и доход на своите притежатели.
Показателите за рентабилност са количествени характеристики на ефективността от
продажби, на собствения капитал и на активите на предприятието. Показателите за
рентабилност са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба и
отрицателни, когато финансовият резултат е загуба.
Видно от изготвеното от вещото лице Б. заключение показателите за рентабилност на
„НАРА ТРЕЙД“ ЕООД за 2020-2022 год. са в рамките от 0,00-0,98, което е много под
препоръчителната норма в рамките на 8-10 %, /с изключение на рентабилността на
собствения капитал, който показва степента на възвращаемост на вложения капитал/.
Вещото лице сочи, че ответното дружество няма осчетоводени фактури за продажби и
покупки пред периода 01.04.2021 год. до 31.12.2021 год., като през месец 12.2020 год. е
закупило земя на стояйност 3 000 лева, която на 14.01.2021 год. е продадена на стойност
305 000 лева без ДДС, която сума е неналична в касата на дружеството. Към 30.11.20222
год. по изготвения от вещото лице АСБ вещото лице установява финансова загуба в размер
на 336 738.99 лева. Горният анализ сочи, че начиная от 01.04.2021 год. с приходите си от
търговската дейност дружеството не е в състояние да покрива съществуващите задължения,
в това число и само краткосрочните такива, респективно че потенциалът на „НАРА ТРЕЙД“
ЕООД да генерира и реализира приходи липсва.
Показател, който дава основна представа за възможността на предприятието да
посреща изискуемите си задължения навреме и със задоволителна сигурност, респективно е
такъв за дефиниране на състоянието на неплатежоспособност, е ликвидността.
Ликвидността е количествен показател за способността на търговеца да извършва свои
текущи плащания към кредиторите си с краткотрайни активи /без разходите за бъдещи
периоди/. Тя е достатъчна тогава, когато средствата са равни или надхвърлят поставените в
съотношение към тях пасиви.
Вещото лице е изготвило алтернативeн счетоводeн баланс на дружеството към
31.11.2022 год., в който са осчетоводени дължимите данъци и лихви по задължения към ТД
на НАП.
Коефициентът на обща ликвидност, който представлява съотношение между сумата
на краткотрайните активи, намалени с разходите за бъдещи периоди и сумата на
краткосрочните задължения, към тази дата по изготвения от вещото лице алтернативен
счетоводен баланс е 0,00, като, считано към 2021 год. е 1.00.
Коефициентът на обща ликвидност дава възможност да се оцени способността на
длъжника да погасява бързо задълженията си с всички налични краткотрайни активи -
материали, стоки, вземания от клиенти, пари по разплащателни сметки, при общоприето
числено значение 2. Затова съдът счита, че при този коефициент на обща ликвидност
ответникът е силно затруднен да погасява навреме и в цялост паричните си задължения.
Коефициентът на бързата ликвидност дава информация каква част от краткосрочните
задължения могат да бъдат покрити с бързоликвидните активи и препоръчителната му
стойност в икономическата теория е 1. Според вещото лице този показател при ответника
към 31.11.2022 год. има отново стойност 0.00, а към 31.12.2021 год. -0,98.
Коефициентът на незабавната ликвидност представлява съотношението на
4
краткосрочните инвестиции плюс паричните средства, съотнесен към текущите задължения
и разкрива възможността /респ. невъзможността/ на длъжника да покрие текущите си
задължения с наличните си краткотрайни активи. Оптималната стойност на този показател,
възприет в икономическата теория, е 0.0, като стойност над 1 означава замразяване на
парични средства, които не се използват ефективно в дейността. В случая, според
заключението на вещото лице,към 2020 той е 0,20, за 2021 год. – 0,98, а към 2022 - е с нулева
стойност.
Коефициентът на абсолютна ликвидност, схванат като съотношение между
паричните средства към текущите задължения, ако е с ниско измерение, показва, че
длъжникът не може да осъществява нормална търговска дейност. Препоръчително е той да
не пада под 0.3 като се приема, че за да е предприятието ликвидно във всеки момент следва
да поддържа парични наличност, покриващи около 30 % от задълженията му. А видно от
заключенията по ССЕ, той е малко под препопъчителната норма към 31.12.2020 год., над
нея към 31.12.2021 год., а към 31.11.2022 е с нулева стойност.
Анализът на показателите на ликвидността свидетелства, че 31.11.2022 год. няма
потенциал да посреща текущите си задължения.
Що се касае до показателя финансова автономност, посоченият от вещото лице
коефициент на финансова автономност към 2021 год. е 33.11, а към 30.11.2022 год. - същият
е отрицателна величина. Целта на този коефициент е да даде информация за това какъв е
процента на собствените средства в общия размер на пасива. В случая, отрицателната
стойност на показателите са финансова автономност показват силна зависимост на
предприятието от външни кредитори, а отрицателна величина на коефициента на
задлъжнялост показва, че дружеството е силно зависимо от кредиторите си за уреждане на
задълженията си.
Тази преценка на икономическото състояние на длъжника сочи, че считано от 04.2021
год., което следва хронологически настъпилата на 15.03.2021 год. смърт на едноличния
собственик на дружеството, последното изпитва финансови затруднения.
Последното изисква изследване дали неизплащането на задълженията се дължи на
временни затруднения или дали ответникът разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които
предпоставки чл.631 ТЗ дава като алтернативни.
Съдът преценява като неналична първата предвидена в нормата на чл.631 ТЗ
алтернативна предпоставка, за което съдът съобразява извода на вещото лице, както и
дадените от него обяснения, че ответното дружество има трайни финансови затруднения. Че
затрудненията на дружеството не са временни е видно и от останалите данни по ССЕ и
финансови отчети. Предприятието отчита счетоводна загуба като считано от 04.2021 год. не
извършва търговска дейност, прекратеното е по реда на чл.155, ал.3 ТЗ и е открито
производство по ликвидация, няма реализирани нетни приходи от продажби. Наличието на
временни затруднения на длъжника е обективно състояние, свързано с очаквани приходи от
стопанска дейност, събиране на вземания или привличане на инвестиции, за които
обстоятелства по делото не са ангажирани доказателства.
Съдът намира за недоказана и втората предвидена в чл.631 ТЗ предпоставка.
Съобразно доктрината и трайната съдебна практика /така, решение №72 по гр.дело №953/95
г. на ВКС, решение № 795/04.04.06 г. по т.дело № 489/05 г. на ВКС, І ТО , решение №
988/10.03.08 г. по т.дело № 647/07 г. на ВКС, І ТО/ при преценката досежно размера на
имуществото на длъжника и неговата стойност не следва да се вземат под внимание
дълготрайните материални активи, с които длъжникът разполага. Това е така, защото
евентуалната разпродажба на същите за удовлетворяване на текущи задължения, независимо
от степента им на ликвидност, би осуетила или затруднила бъдещата му търговска дейност и
би довела на практика до нейното преустановяване. Тяхната разпродажба също така на
5
практика съставлява ликвидационен способ за осребряване на имущество и осигуряване на
парични средства, с което се постига ефекта на всяко едно производство по несъстоятелност
във фазата по осребряване на имуществото. Затова при преценката на финансовото
състояние на длъжника следва да се имат предвид само притежаваните от него
краткотрайните такива /наличните парични средства и краткотрайни материални активи/,
които видно от заключението не са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения
на предприятието. А такива, видно от изготвеното заключение, не са налице. Нещо повече,
че дори и след продажбата на ДМА на 22.12.2020 год. и 14.01.2021 год., постъпилите
парични средства са неналични. Налага се извод, че затрудненията на дружеството са не
само трайни, но и необратими.
Дори към настоящия момент активите на дружеството да превишават задълженията
му към всички кредитори, това обстоятелство би означавало единствено, че длъжникът не е
свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал.1 от ТЗ. Това е така, защото простото превишаване
на активите спрямо пасивите, отразени по счетоводен баланс не е критерий за установяване
на качеството "платежоспособност".
Поради изложеното и тъй като е налице хипотезата на чл. 608 ал.1 и 3 ТЗ, съдът
приема за доказана неплатежоспособността на „НАРА ТРЕЙД“ ЕООД, което налага
постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност като се
определи началната дата на неплатежоспособността.
Съгласно трайно установената съдебна практика, началната дата на
неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника, към
която са налице всички признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ. Тоест,
началната дата на неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване с общото
икономическо състояние на длъжника и моментът на спиране на обслужване на
задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на
отделен кредитор. Началната дата по чл.630, ал.1, т.1 ТЗ е от съществено значение в
производството, попълването на масата на несъстоятелността и изобщо охраняване
интересите на длъжника и кредиторите му, поради което съдът следва самостоятелно да
прецени същата с оглед на всички доказателства по делото.
Съвкупният анализ на събраните такива сочат, че с влязло в сила на решение №
287/13.07.2022 год., постановено по т.д. № 244/2022 год. по описа на ВОС дружеството е
прекратено по реда на чл.155, т.3 ТЗ поради настъпила на 15.03.2021 год. смърт на
управителя на дружеството. Липсват данни за приходи от предходни периоди от дейността
на дружеството, които да са достатъчни да покрият направените задължения, в това число и
тези в производството по ликвидация, а получените от продажбата на недвижимите имоти
средства са изтеглени и не са налични. Най-ранно възникналото задължение е това към
молителя, но до 31.03.2021 год., според представените оболтни ведомости и заключението
на вещото лице ответникът е бил в състояние да покрива краткосрочните си
задълженияпоради налични стоки на стойност 6 000 лева и касова наличност в размер на
298 391.90 лева. Според заключението на вещото лице, към 30.11.2022 год., когато е
подадена данъчна декларация по ЗКПО и е декларирано данъчно задължение, затрудненията
на дружеството придобиват траен и необратим характер, поради което и съдът намира, че
началната дата на неплатежоспособност следва да се отнесе към 30.11.2022 год., когато са
налице всички кумулативни предпоставки за това.
Предвид извода на съда, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за
покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, с протоколно
определение от 10.01.2023 год. съдът е указал на молителя в едноседмичен срок, считано от
съобщението, да представи доказателства за внесена сума в размер на 6 600 лв.,
представляваща предплатени начални разноски в производството по несъстоятелност за
срок от шест месеца, на основание чл.629б ТЗ, определени съобразно депозираното
6
заключение в зависимост от текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните
разноски по несъстоятелността, ведно с предупреждение за последиците по чл. 632, ал.1 ТЗ
при непредставяне на доказателства за авансиране на разноските Доказателства за горното
не са представени в определения от съда срок, нито до датата на постановяване на
настоящото решение и не е изпълнено условието на чл.629б ТЗ.
Ето защо, съдът следва да постанови решение по чл. 632, ал.1 ТЗ, с което обяви
неплатежоспособността, определи началната й дата, открие производството по
несъстоятелност, допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други
обезпечителни мерки, постанови прекратяване дейността на предприятието, обяви длъжника
в несъстоятелност и спре производството, като не постанови заличаване на търговеца от
търговския регистър.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „„НАРА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Приморски, ул.Емине № 4а, ап.12, с
начална дата на неплатежоспособността 30.11.2022 год.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „НАРА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Приморски, ул.Емине № 4а,
ап.12.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „НАРА ТРЕЙД“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Приморски,
ул.Емине № 4а, ап.12.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „НАРА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Приморски, ул.Емине № 4а,
ап.12.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „НАРА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, район Приморски, ул.Емине № 4а, ап.12.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „НАРА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, район Приморски, ул.Емине № 4а, ап.12, в наименованието
си да добави “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „НАРА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Приморски, ул.Емине № 4а,
ап.12, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено по молба на
длъжника или на кредитор в срок от една година от вписване на решението в ТЗ при
удостоверяване от страна на молителя, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. При
невъзобновяване в срок, производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на
длъжника от ТР.
ОСЪЖДА „НАРА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, район Приморски, ул.Емине № 4а, ап.12 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Варненски окръжен съд, сумата от 250 лева, представляваща държавна такса, на осн. чл.620,
ал.2 от ТЗ, вр. чл.78, ал.6 от ГПК.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър, воден от АВп.
РЕШЕНИЕТО да се впише в ТР, воден от АВп.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящия съдебен акт в книгата по чл.634в от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8