РЕШЕНИЕ

№ 345

гр.Бургас, 27.02.2019 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, двадесет и първи състав, в открито заседание на 18 февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря С.Х., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2852 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е Н.М.Х.. В производството участва лично и чрез процесуален представител - адвокат Т.Ш. ***.

Ответник е държавата, представлявана от главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Т.Ч.. Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.286 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ищецът твърди, че в периода от 04.10.2013г. до 10.08.2014г. е пребивавал в Затвора Бургас, където постъпил за изтърпяване на наказание лишаване от свобода.  Престоят на ищеца в Затвора Бургас бил осъществен при битови условия и медицинско обслужване, чрез които ищецът е бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение, в резултат на което Х. претърпял неимуществени вреди. Помещенията, в които ищецът бил настаняван, били пренаселени и осигурявали площ за човек по-малка от 1 кв.м. Хигиената била на критично ниско ниво, както в спалните помещения, така и в столовата и обособените бани и санитарни възли. В помещенията се срещали гризачи и насекоми, нарушаващи спокойния живот на ищеца. През половината част от денонощието липсвал достъп до санитарен възел с течаща вода. Осигуреното количество топла вода не било достатъчно за осъществяване на хигиената на лишените от свобода лица – не достигало време всички да ползват топла вода, както и дрехите се перели със студена вода. Липсвала нормална осветеност и отопленост на помещенията. Условията за осъществявания престой на открито не били съобразени с климатичните особености. В затворническата лавка цените били монополни и значително завишени. Предоставяната храна била недостатъчна и еднообразна. Медицинската помощ била крайно недостатъчна и през по-голямата част от времето – недостъпна. Предоставеното медицинско обслужване не осигурявало условия за опазване на физическото и психическото здраве на ищеца. Тези наложени условия на живот причинили на ищеца съществено накърняване на достойнството му, тъй като били нечовешки и унизителни. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 20 000лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди, заедно със законната лихва за забава върху тази сума от 10.08.2014 г. до 08.10.2018 г. в размер на 1 820.09 лв., както и законната лихва за забава от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на главницата. Представят се доказателства

Правното основание на иска е чл.284 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Правното основание на претенцията за присъждане на лихви за забава е чл.86 ал.1 ЗЗД.

Ответникът оспорва основателността на иска. Счита, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение. Не оспорва пребиваването на ищеца в Затвора Бургас за изтърпяване на наказание лишаване от свобода през процесния период. Оспорва останалите оплаквания на Х., като излага подробни твърдения в тази насока. Прави доводи, че по отношение на Х. се подхожда законосъобразно. Няма нищо конкретно, което му се е случило и от което са възникнали за него вреди и които вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност. Счита, че при изложените в исковата молба обстоятелства липсват доказателства ищецът да е претърпял конкретни неимуществени вреди. Намира, че липсва нормативно установено задължение на ответника, което да не е било изпълнено и от чието неизпълнение да са настъпили процесните вреди. Претенцията е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Прокурорът счита, че исковата претенция е частично основателна и доказана по отношение на лошите битови условия, в частност осигурената топлина и липсата на достъп до санитарен възел и течаща вода килиите по време на нощните часове. Относно останалите данни за лоши битови условия, изразява становище, че не са такива, които да обосноват същите да граничат с изтезания, поради което и не могат да обосноват основателност на иска. Лишените от свобода са имали достъп до топла вода и баня в определено време. Счита, че твърдяната пренаселеност в килиите не може да се приеме за нечовешко отношение. Намира иска относно медицинското обслужване за напълно недоказан. Моли да се присъди обезщетение по справедливост.

За да се произнесе по същество по така поставения за решаване спор между страните, съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представена е справка от инспектор „СДВР“ при Затвора Бургас, от която се установява пребиваването на ищеца в този затвор и съществена част от условията, при които е бил поставен. Х. изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас в периода от 04.10.2013г. до 07.08.2014 г., когато е преместен в ЗООТ „Строител“. Пребивавал в салона на  шеста група за осъдени лица на „лишаване от свобода“.  Посочено е, че затворническата администрация не съхранява официална информация за минали периоди за това в кои спални помещения и с колко лишени от свобода е настаняван конкретен лишен от свобода. Отоплението в спалните помещения е с централно парно, като подаването на количеството топлина се определя от моментните климатични условия. По отношение на жилищните условия в помещението, в което е бил настаняван лишения от свобода, в справката е посочено, че съобразно конструктивните особености на сградата на корпуса на Затвора Бургас, не е предвидено и не съществуват тоалетни възли и течаща вода. През деня всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено отделно помещение, като могат да ги ползват свободно от 06.30 часа до 20.00 часа. Проблеми с водоснабдяването не е имало. Непрекъснато се е подавало съответното количество течаща вода, приоритетно студена, а по график (два дни в седмицата) и топла. След заключване на спалните помещения в 20.00 часа, лишените от свобода ползват индивидуално бутилки за вода, но нямат достъп до санитарен възел. Хигиената в спалните и общите помещения се поддържала по режим определен от самите лишение от свобода. В справката е отразено, че настаняването в помещенията на отделните групи се извършва по разпореждане на инспектор социална дейност и възпитателна работа, съобразно желанието на лишени от свобода.

Представени са медицинска справка и заверено копие от водения журнал, от които се установява, че за периода на престой в затвора, Х. е посетил медицинския център веднъж на 06.03.2014 г. и му е била поставена диагноза остра вирусна инфекция. Изписани били за прием два вида медикаменти.

Представени са заверени копия на седмични менюта за периода от 18.02.2014 г. до 19.05.2014 г. с посочени дневни калории за определени порции.

Като свидетел по делото е разпитан А.Е.М., понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора. Твърди, че не познава ищеца, но условията в Затвора били едни и същи. Свидетелят пребивавал в затвора от 2012 г. до 2017 г., когато бил преместен в гр. Дебелт, поради предстоящ ремонт. Заявява, че в периода пред 2017 г. съседната до неговата килия била 30 кв.м. с настанени лишени от свобода 30 души. Леглата били на три етажа, а поради многото мебели в килията нямало свободно пространство. Свидетелят описва, че прозорците в спалното помещение са малки и изградени на високо, поради което създавали впечатление, че си в изба. Отоплението се извършвало с парно, което се пускало сутрин и вечер за по един час без значение каква е външната температура. Свидетелят твърди, че има много мишки, дървеници и хлебарки. Вечерта за тоалетна използвали кофи, тъй като не се излизало от килиите. Преди ремонта в килиите нямало течаща вода. Къпането се осъществявало по график два пъти в седмицата, през което време според свидетеля трябва да се изкъпят 150 човека в обща баня с два-три душа. Мебелите в столовата били стари и захабени. Свидетелят твърди, че храната била недостатъчна и нискокалорична. М. посочва, че медицинското обслужване било лошо, като лечението се осъществявало само с аналгин и парацетамол, независимо от оплакванията. Свидетелят твърди, че в медицинския център се слизало единствено при спешен случай. Свижданията били по график два пъти в месеца.

Като свидетел по делото е разпитано и лицето И.П.Г., който твърди, че познава ищеца, тъй като били в съседни килии. Свидетелят заявява, че килията в която е бил настанен била с площ от около 20-25 кв.м. с настанени лишени от свобода 24 човека. В стаите имало три малки прозореца. В баните имало по един-два работещи душа. Вечерта за тоалетна използвали кофи. В килиите било студено. Имало плъхове, хлебарки и дървеници. Свидетелят твърди, че вследствие на ухапване от дървеници получил алергична реакция, за което била извикана „Бърза помощ“. Свижданията били през седмица. Свидетелят твърди, че бръсненето се осъществявало чрез закупени от лавката самобръсначки, тъй като им били осигурявани рядко.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и Г. само доколкото те съответстват на останалия доказателствен материал, доколкото тези лице са предубедени и заинтересовани.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3.

Съгласно чл.3 ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, като за такива нарушения се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В процесния случай предпоставките за носене от страна на държавата на отговорност по цитираните разпоредби са налице. Съгласно чл.12 ЗИНЗС именно ГДИН е държавният орган по чл.7 ЗОДОВ, който е оправомощен да ръководи и контролира дейността на местата за лишаване от свобода, а следователно и да осигури изпълнението на законовите изисквания относно условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по чл.3 ЗИНЗС. По отношение на ищеца ГДИН е допуснала нарушения по чл.3 ЗИНЗС.

Дирекцията е допуснала Х. да изтърпява наказанието си и в нарушение на изискванията на чл.3 КЗПЧОС, според който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

По делото се установи, че битовите условия в Затвора Бургас са лоши, като хигиенните условия са на ниско ниво и като цяло не е осигурена нормална жизнена среда за ищеца. Помещенията, в които е пребивавал Х., са били пренаселени, поради което на лишеният от свобода се е полагала по-малка от минимално необходимата жилищна площ. Също така, килиите в които ищецът е пребивавал са без санитарен възел, поради което му се е налагало вечер и през нощта да използва кофи. Лишеният от свобода не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена.

Неоснователно е твърдението в отговора на исковата молба, че не са налице реално претърпени вреди, които да са в резултат на посоченото бездействие на ГДИН. Липсата на елементарни хигиенни и битови условия са годни да предизвикат у всяко нормално човешко същество емоционално и физическо страдание. Тези негативни преживявания надхвърлят прага на строгост, присъщ на самото изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Предвид горното съдът прие, че в полза на ищеца е възникнало правото му срещу ответника да търси обезщетение за причинени неимуществени вреди въз основа на цитираните законови разпоредби.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Следва да се има предвид тълкуванието на закона, дадено с т.ІІ от Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, изискващо внимателно обсъждане на редица съществени по случая обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

С оглед горните констатации, съдът взе предвид и това, че в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, няма санитарен възел и течаща вода, но през деня от 06.30 до 20.00 часа, всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел, като студената вода се подава непрекъснато, а два дни в седмицата се подава и топла вода. Достъп до санитарните възли е липсвал след заключване на помещенията в 20.00 часа, т.е. дискомфортът на ищеца, свързан с пренаселеността на килиите, в които е пребивавал, както и свързаният с ползването на санитарен възел, не са били с продължителност през цялото денонощие, съответно през целия му престой за процесния период в Затвора Бургас.

Също така следва да се посочи, че при определяне на размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на неосигурените в килията приемливи условия на живот, се касае за исков период, който е по-кратък от една година. Този период не е с такава продължителност, която налага да се приеме, че преживените от ищеца негативни преживявания са с интензитет, предполагащ обезщетение в размер близък до претендирания.

При определяне размера на обезщетението за причинените на Х. неимуществени вреди, съдът, взе предвид и това, че искът по отношение на направените доводи относно недостатъчното количество храна, предлагано в Затвора Бургас и медицинското обслужване се явяват неоснователни. Видно от представената медицинска справка на ищецът е предоставяна медицинска помощ при необходимост, а от показанията на свидетеля Г. се установява, че при нужда се прибягва и до външна лица за осигуряване здравето на лишените от свобода. Ищецът не е ангажирал доказателства, които да доведат до категоричен извод, че не му е била предоставена дължимата медицинска помощ, извън посочения в журнала случай на заболяване. Относно предлаганото в затвора количество храна, следва де се отбележи, че от представените дневни менюта се установява, че дневните дажби са съобразени с калоричността на вложените продукти, изготвени са и са одобрени съгласно Наредбата за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода. Дори да се приеме, че дневната дажба на лишения от свобода не му е достатъчна, то същият е имал възможност да си набави допълнително количество от намиращата се на територията на затвора лавка. Въведените възражения относно начина на ценообразуване на стоките в посочената лавка не следва да се вземат предвид, доколкото съдът не може да преценя дали същите са завишени или не в настоящото производство.

Предвид всичко, изложено по-горе, съдът счита, че неимуществените вреди, които ответникът е причинил умишлено на ищеца с деянието си, са значителни дотолкова, че предявеният иск за обезщетение е частично основателен и следва да се уважи до размер 800лв., а в останалата му част до 20 000лв. да се отхвърли.

Неоснователно е искането на ищеца да му бъде присъдена мораторна лихва в размер на 1820.09 лева, считано от датата на преустановяване на увреждането - 10.08.2014 г. до датата на подаване на исковата молба – 08.10.2018 г. В тази връзка съдът следва да се съобрази с Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.д. № 3/2004г., ОСГК. С т.4 на тълкувателното решение е прието, че вземането за обезщетяване на вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган. В настоящия случай незаконността на действията на държавните органи се установява със самото решение за обезщетяване, поради което, подаването на исковата молба следва да се счита за покана, от който момент е дължима и лихвата (решение № 10166/11.07.2012г. по а.д. № 15508/2011г. на ВАС). Основателна, съгласно чл.86 вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху присъдената сума от предявяването на иска до окончателното и изплащане. Претендираната сума за мораторна лихва за периода от 10.08.2014 г. до  08.10.2018 г. в размер на 1820.09 лева следва да се отхвърли.

На основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА държавата, представлявана от главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, да заплати на Н.М.Х. ЕГН:********** със съдебен адрес *** оф.7, адвокат Т.Ш., сумата 800лв., представляваща обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, вследствие лоши битови условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Бургас, за периода от 04.10.2013г. до 07.08.2014г., заедно със законната лихва за забава върху тази сума от 08.10.2018г.. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетение в останалата му част до 20 000 лв., както и претенциите за лихви в останалата им част.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ГДИН за присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

СЪДИЯ :