МОТИВИ ПО НОХД №345/2020 г. ПО ОПИСА
НА ГРС
Срещу подсъдимият П.Ц.Ц. роден на *** ***, българин, българин, български гражданин,
неженен, с висше образование, работещ, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********, е
предявено обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във
вр. с чл.130 ал.2 от НК.
Същият е предаден
на съд, затова че на 17.10.2019 година в гр. Габрово в района на детска градина
"Ран Босилек", намираща се на ул. "Балкан" №2, чрез
нанасяне на удар с шамар по лицето причинил лека телесна повреда на М.Н.Б. ***,
изразяваща се в контузия на носа със слаб оток и леко кръвонасядане отдясно на
носа, довела до болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието
е извършено по хулигански подбуди.
Приет е за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният граждански иск от М. Н.
Б. *** с искане подсъдимият да бъде осъден да заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на сумата от 1500 лева, ведно със законната лихва върху
нея считано от 17.10.2019 г. , както и направените по делото разноски.
М. Н. Б. *** е
конституирана като граждански ищец.
Подсъдимият
заявява, че е получил препис от обвинителния акт и че разбира предявеното срещу
му обвинение. Дава обяснение по
фактическата обстановка на инкриминираното деяние като не признава вината си.
Чрез комплексна
преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, ценени поотделно
и в тяхната съвкупност, както и чрез съпоставка на същите с обясненията на
подсъдимия, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.Ц.Ц. *** във
фактическо съжителство със свидетелката В. Т. Г. като имат двама сина.
На
17.10.2019 г. след обяд подсъдимият Ц. и свидетелката Г. отишли в детска
градина "Ран Босилек", намираща се на ул. "Балкан" №2 в гр.
Габрово, за да приберат децата си. В двора на детското заведение се намирали и
други родители, чиито деца играели наоколо. Там били свидетелките М.Н.Б. и Н.С.К.,
заедно с техните деца. Докато децата играели, синът на свидетелката К. залюлял
с ръце детска люлка и тя ударила сина на подсъдимия Ц. в устата. Детето се
разплакало, а Ц. се ядосал. Започнал да се кара на детето и да търси родителя,
който го е оставил без надзор. Дошла свидетелката К. и подсъдимият на висок тон
попитал дали ще закърпи устатата на детето му. Обърнал се към сина й с въпроса "Искаш ли да ти пръсна
главата?"
След
разговора с К., подсъдимият тръгнал заедно с едното от децата си. Свидетелката Г.,
заедно с другото дете вървели по-напред. Към изхода на детската градина
свидетелката М.Б. се приближила към свидетелката К. и започнала да я успокоява
за случилото се като й казала, че това са деца, които понякога действат
неволно. Казаното от Б. било чуто от подсъдимия и между тях започнала размяна
на реплики. Подсъдимият се обърнал към Б. с думите "мълчи, кифло".
Двамата влезли в словесен спор, след което Ц. я наплюл в лицето. Б. му
отвърнала по същия начин. Тогава подсъдимият ударил свидетелката с шамар в
дясната половина на лицето, в областта на носа. От удара тя изпитала болка и
получила оскъдно и краткотрайно кървене на носа. След това подсъдимият и
семейството му си тръгнали, а Б. сигнализирала за случилото се и изчакала
пристигането на полицейски екип.
Малко
по-късно пострадалата отишла за медицински преглед в Спешно отделение на МБАЛ
Габрово, а на следващия ден била прегледана и от съдебен лекар.
Гореизложената фактическа обстановка
се установи по несъмнен и категоричен начин въз основа на обясненията на
подсъдимия, гласните доказателства по делото - показанията на свидетелите: М. Н. Б., Н.С.К., Х.З.Б., С.А.А., Н.С.А. и Н.В.Б.,
В.Г.Г., Р.С.А. и Ц.С. Б., както и
писмените доказателства, имащи значение за решаване на делото -
съдебномедицинско удостоверение - л.12-13 д.,
протокол за доброволно предаване -л.24, съдебномедицинско удостоверение
- л.40-41 д.
От заключението на изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза, което не беше оспорено от страните и което съдът
възприе като мотивирано и обосновано се установява, че при описания инцидент на
17.10.2019 г. на свидетелката М.Б. е била причинена контузия на носа със слаб
оток и леко кръвонасядане отдясно на носа, което е довело до болки и страдания
От изложеното е
видно, че на пострадалата е причинена лека телесна повреда по смисъла на
закона.
Установената
фактическа обстановка се оспорва от подсъдимия. Ц. не оспорва възникналия
конфликт между него и свидетелката Б.. Изразява съжаление за случилото се, но
застава зад тезата, че е бил провокиран от поведението на свидетелката Б..
Твърди, че жената се е заяждала с него, отключила е вулгарен речник с обиди и нападки. Ц. заявява, че многократно
я помолил да спре и да замълчи. Тъй като тя продължила с обидите, той я наплюл,
а Б. му отвърнала по същия начин. Шамарът, който й ударил, бил с върха на
пръстите, не за да я нарани, а за да я накара да млъкне. Инцидентът бил
преекспониран. Подсъдимият заявява, че не оправдава себе си, но от една страна
бил предизвикан от свидетелката, а от друга - бил притеснен за детето си след
удара с люлката.
Дадените от
подсъдимия обяснения не са в противоречие с възприетата фактическа обстановка.
Разминаването в защитната теза касае основно твърдяното от него провокативно
поведение на свидетелката Б., свързано с нападки и обиди. В подкрепа на
твърденията на подсъдимия са показанията на неговата съжителка - свидетелката В.Г..
Според същите, Ц. нарекъл Б. "кифла", а тя него - "дебела
свиня", "идиот". Показанията на свидетелката Г. не бяха
кредитирани в тази им част, предвид общото им съжителство с подсъдимия, което
предполага обвързаност и заинтересованост. Освен това, макар да посочва двете
обидни думи, Г. не описва поведението на Б. като толкова провокативно и
нападателно, колкото твърди Ц.. Показанията на свидетел в такъв случай на лична
обвързаност биха били приети за достоверни ако се подкрепят от други събрани
доказателства, каквито в случая липсват. Б. отрича да е отправяла обидни думи,
а единственият свидетел, който се е намирал в достатъчна близост, за да
възприеме диалога между двамата, е свидетелката К.. Според нейните показания,
единствената реплика, оправена от Б. към подсъдимия е: "Какво ще ми
направиш". К. не съобщава да е чула
обидите и вулгаризмите, за които говори Ц..
Въз основа на
горните доказателства съдът не прие за доказано, че поведението на Б. е било
провокативно, вулгарно, нападателно и по този начин е предизвикала негативната
реакция на подсъдимия.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:
За да е
налице фактическия състав на чл.131 ал.І, т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК, следва да
са налице от обективна страна следните предпоставки: да е налице лека телесна
повреда; същата да е извършена по хулигански подбуди; деянието да е извършено
при пряк умисъл. Едва при наличието на тези предпоставки би бил осъществен фактическия
състав на посоченото престъпление от общ характер. В случая са налице всички
изброени предпоставки.
Безспорно
свидетелката Б. е претърпяла увреждания, обусловили болка и страдание, без
анатомични и функционални нарушения от удара. Ударът, нанесен от подсъдимия, е
бил възприет от много хора и се установява от свидетелските показания по
делото. Свидетелката К. казва: "Видях господинът как я удря"
Свидетелката Г., въпреки опита да неглижира поведението на подсъдимия, заявява:
"Тогава той посегна към нея с ръка с върха на пръстите си й удари
лицето". Свидетелката Н.А. също казва: "На излизане от градината
видях, че си говореха и видях, че той я удари, защото главата й се отклони
назад". В показанията си свидетелката А. също заявява: "Той се обърна
и я удари". Въз основа на горните доказателства съдът приема за доказано,
че подсъдимият Ц. е нанесъл удар на свидетелката Б.. Причинена е лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Според
съда телесните увреждания, причинили болки и страдание са причинени от
подсъдимия при пряк умисъл. За умисъла на едно лице се съди по неговите
фактически действия. В настоящия случай се доказа безспорно, че Ц. е нанесъл
телесните повреди, като е съзнавал, че извършва акт на физическа интервенция
върху телесната неприкосновеност на свидетелката и че употребява спрямо нея
сила. Силата на удара безспорно не е била голяма /за което се съди по получените
травми, които са леки/, но това обстоятелство, само за себе си, не изключва
нито претърпените от пострадалата болки и страдание, нито променя извода за
умисъла на деянието.
Фактът
на нанасяне на удара не се спори от подсъдимия, който обаче твърди, че не е
искал да нарани свидетелката Б., а да я накара да млъкне. Дори с този довод Ц.
е съзнавал , че упражнява физическа сила върху друго лице, нарушавайки личната
му неприкосновеност. От преценката на събраните доказателства може по
категоричен начин да се приеме, че подсъдимият е извършил действие явно
съзнавайки, че ще последва телесно увреждане, в това число и на такова от вида
на действително причиненото, както и че е извършил деянието, съзнавайки
общественоопасния ме характер и желаейки настъпването на негативния резултат.
Доказан
е и квалифициращият престъпното деяние признак „хулигански подбуди“. Ц. е
погазил установените в обществото стандарти на нормално човешко общуване и е
демонстрирал, че игнорира етичните норми за разрешаване на конфликтни ситуации.
При нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди мотивът на подсъдимия не
е само да увреди пострадалия, а да се изрази явно неуважение към обществото
чрез посегателството върху него. За квалификацията "хулигански подбуди"
от съществено значение е Ц. и Б. не са се познавали и не са имали предхождащи
деянието контакти. Отсъстват доказателства за вражда между обвиняемия и
пострадалата, за чувство на омраза и неприязън между тях. Както беше отбелязано
по-горе, не са събрани категорични доказателства и за предшестващо провокативно
поведение на пострадалата към подсъдимия чрез отправяне на обидни думи. Намесата на Б. и отношението, което е
изразила по повод инцидента с люлката между децата, независимо дали е било
уместно или не, не може да се приеме за провокация, оправдаваща последващото
поведение на подсъдимия. Мотивът
"хулигански подбуди" е намерил изражение в проявеното от подсъдимия
явно неуважение към обществото, демонстрирано чрез естеството, съдържанието,
времето, мястото и начина на извършеното от него. В конкретния случай ударът е
бил не просто на обществено място, не просто в присъствието на множество
свидетели, а в присъствието на деца, пред детско заведение. Именно това
обстоятелство засилва негативния резултат от извършеното и прави деянието
обществено неприемливо Подобна проява оставя отпечатък в психическото и
емоционалното състояние на децата,
каквито данни бяха събрани по делото.
Ц. е
съзнавал, че се намира на обществено място, пред детска градина и действията му
се възприемат от множество хора, че наоколо има деца, включително и неговите,
но въпреки това е започнал да се саморазправя с пострадалата, без да се
съобразява не само с нейната неприкосновеност, но и с интересите на всички
присъстващи. Поведението на подсъдимия проявява характерната за този вид
престъпни прояви агресивност, като освен телесната неприкосновеност и
интегритет на пострадалата, е довело до съществено нарушаване нормите на
нравствеността и обществения морал. С констатираните действия Ц. е изразил,
както пренебрежението си към чуждата личност и достойнство, така и явното си
неуважение към обществото и възприетите в него порядки и правила за поведение.
На записа на оптичния носител, приложен по делото, прави впечатление, че в
момента, в който подсъдимият и свидетелката Б. са пред входа на детското
заведение, присъстващите в двора на детското заведение възрастни гледат точно в
тази посока като вниманието им е привлечено от случващото се пред детската
градина. Следва изводът, че става въпрос
за действия, които са необичайни и предизвикващи смущение у околните. В тази насока са и свидетелските показания на
свидетелките К., А., А. и Б..
Като
възприе становището, че в случая става въпрос за хулигански подбуди, а не за
лични мотиви, съдът не възприе изложената защитна теза в тази насока.
По
изложените съображения съдът прие, че след като на
17.10.2019 година в гр. Габрово в района на детска градина "Ран
Босилек", намираща се на ул. "Балкан" №2, чрез нанасяне на удар
с шамар по лицето причинил лека телесна повреда на М.Н.Б. ***, изразяваща се в
контузия на носа със слаб оток и леко кръвонасядане отдясно на носа, довела до
болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено по
хулигански подбуди, действайки при форма на вина пряк умисъл, подсъдимият П.Ц.Ц.
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във връзка с чл.130 ал.2 от НК, в извършването
на което съдът го призна за виновен.
По отношение на
наказанието:
Преценявайки
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът цени: чистото съдебно минало на
подсъдимия към момента на извършване на деянието, обусловената от него ниска
степен на обществена опасност на същия като деец, съдействието му за
установяване на обективната истина, емоционалното състояния, в което се е
намирал - тревогата, която е изпитвал за детето си след инцидента с люлката,
изразеното в съдебно заседание съжаление
за случилото се. Отегчаващи вината
обстоятелства са извършване на деянието в присъствието на малки деца пред
детско заведение, както и предхождащо противоправно деяние, за което
подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание.
Преценявайки горните обстоятелства,
степента на обществена опасност на деянието и на дееца, мотивите и подбудите за
извършване на престъплението, съдът определи на подсъдимия Ц. наказание Пробация със следните пробационни
мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца с
периодичност два пъти седмично;
Задължителни срещи с
пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Относно
основателността на иска:
Съдът прие, освен
че действията на подсъдимия са наказателно съставомерни, а също така и че е
осъществен фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, визиращ гражданската отговорност
на подсъдимия, пред пострадалата, конституирана като граждански ищец. На
потърпевшата са причинени болки и страдания, което е пряка и непосредствена
последица от виновното противоправно поведение на подсъдимия. В същата връзка
са претърпените от гражданската ищца
неудобство и унижаването на човешкото достойнство.
Относно размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди:
При определяне на
същия на основание чл.52 от ЗЗД - по справедливост - съдът взе предвид, на
първо място: вида и естеството на причинените здравословни увреждания. Както беше посочено по-горе, от събраните по
делото материали и преди всичко заключението на изготвената съдебномедицинска
експертиза, беше установено, че става въпрос за леко увреждане, без
функционални изменения. Деянието, обаче
е предизвикало болки и страдания, които представляват подлежащи на обезщетяване
неимуществени вреди.
Освен болки и
страдания, причинени от телесното увреждане, съдът счете, че в случая следва се
отчетат причинените на пострадалата неудобство, дискомфорт и унижаване на човешкото
достойнство. Тук следва да се отчете, че
деянието е извършено в присъствието на детето на Б., което предполага, че от
морална и емоционална гледна точка на същата са причинени и неимуществени вреди
във връзка с последствията, които инцидентът е оказал върху дъщеря й -
тревожност, уплаха, стрес, за каквито се събраха доказателства в хода на
съдебното следствие.
Въз основа на
гореизложените обстоятелства, по справедливост, съдът прие, че на гражданската
ищца Б. се дължи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
1000,00 лв. На основание чл.86 във вр. с чл.84 ал.3 от ЗЗД, същото е дължимо
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 17.10.2019 г.
Съдът отхвърли
предявения граждански иск в останалата му част – до размера 1500,00 лв. като
неоснователен и недоказан.
Съдът осъди подсъдимия П.Ц.Ц. да заплати държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
Съдът осъди подсъдимия П.Ц.Ц. да заплати разноски по
делото в размер на сумата от 565.40 лева /петстотин шестдесет и пет лв. и 40
ст./ по сметка на ОД на МВР Габрово., както и сумата от 177.00 лева /сто
седемдесет и седем лева/ в полза на съдебната власт по смета на РС - Габрово.
Съдът счете, че с
така наложеното наказание ще бъдат осъществени най-ефективно целите по чл.36 от НК.
В този смисъл е
произнесена присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: