№ 260810 07.12.2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд I граждански състав
На двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година В публичното заседание в следния състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Мария Милева,
като разгледа докладваното от съдията Щерева гражданско дело № 2231 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Н.И.М. с ЕГН ********** ***, против „ЕЛИТ - БГ“ ЕООД с Е ИК ********* със седалище и адрес на управление - гр.Българово, община Бургас, ул.„9-ти Септември” № 73, представляван от управителя Б.А.Я.. Предявен е частичен осъдителен иск за сумата от 10 000 лв. - част от обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени от ищцата неимуществени вреди от загубването на баща й И.Н.М.в резултат на некачествено предоставяне на социална услуга и контрол при престоя му в дома за стари хора „Долче вита“ - гр.Българово; ведно със законната лихва върху главницата за периода от изчезването на баща й на 16.03.2015г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата
твърди, че на 11.03.2015г. баща й сключил с ответното дружество договор № 125,
с който последното се задължило да предоставя на баща й социални услуги в дом
за стари хора „Долче вита“ в село Българово срещу заплащане на месечна такса.
При настаняването на баща й в дома ответното дружество в качеството си на
доставчик на социалната услуга било наясно със здравословното състояние на
бащата, който съгласно предоставената медицинска документация страдал от
деменция, психоорганичен синдром с възбуда и обърканост. От разговор със
служител в дома ищцата разбрала, че през първите 5 дни лекарствата за баща й му
били оставяни до чинията с храна и се разчитало той сам да си ги изпива. При
посещение на 15.03.2015г. ищцата установила, че баща й бил с непочистена
кървяща рана на главата. На следващия ден -
16.03.2015г. били уведомени от управителя на ответното дружество, че баща й бил
избягал от дома. До момента баща й е в неизвестност. Ответникът не е подал
сигнал до компетентните органи за изчезването. Ищцата твърди, че причината за
неговото изчезване е заниженият контрол в дома, липсата на осъществен надзор и
от ответното дружество и занижените мерки за опазване живота и здравето на
обитаващите. Сочи допуснати административни нарушения относно приемането на
потребители в дома, груби нарушения и неспазване на критериите и стандартите за
предоставяне на социални услуги съобразно ППЗСП, както и липса на регистрация
за извършване на социални услуги към момента на сключването на договора. Ищцата
твърди изключително силна емоционална връзка с баща си, поради която
изчезването му й е причинило емоционален срив. Тежко понесла също негативното
отношение на ответното дружество и липсата дори на съчувствие.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Ответникът признава сключването на договора, настаняването на бащата на ищцата в дома на 11.03.2015г., като твърди, че същият е избягал на 16.03.2015г. Сочи, че при постъпването му не са били представени никакви медицински документи за здравословното състояние на лицето; по време на престоя си той е проявявал агресивно поведение към останалите обитатели и при такъв конфликт е бил ударен от друг обитател с бастун по главата; раната му е била почистена и превързана от служител на дома, но лицето махало превръзката си и само разкървавявало раната си. Поради поведението на лицето близките му били помолени да го приберат и договорът да бъде прекратен, но дъщерята отказала. На ищцата било съобщено за изчезването на баща й незабавно след установяването на липсата му. Впоследствие свидетел установил, че той е избягал, като се е покатерил на строително скеле до оградата. Оспорва да са установени административни нарушения, свързани с качеството на предоставяните социални услуги. Твърди точно и добросъвестно изпълнение на задълженията си, като липсват действия и/ или бездействия, които да обосновават твърдяната липса на положени необходими грижи.
Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 вр. чл.49 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Страните не спорят и се установява от представените писмени доказателства, че на 11.03.2015г. ответното дружество „Елит - БГ“ ЕООД в качеството си на доставчик на социални услуги и бащата на ищцата И.Н.М.са сключили договор с № 125, основан на чл.40в, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане - ответникът се е задължил да предоставя на потребителя срещу заплащане на месечна такса избрани социални услуги в стопанисвания от дружеството Дом за стари хора „Долче вита“ - гр.Българово /Дома/ - социални, медицински и битови и др. По силата на този договор потребителят И.Н.М., баща на ищцата Н.М., е настанен в посочения Дом за стари хора на 11.03.2015г. - със заповед № 135/ 1.03.2015г. на управителя на Дома С.К., а на 16.03.2015г. е изчезнал и не е открит до настоящия момент. Не е спорно и е служебно известно на съда, че с влязло в сила съдебно решение № 260056/ 17.08.2020г., постановено по гр.д. № 1862/ 2020г. по описа на Районен съд - Бургас, е установено, че след изчезването си на 16.03.2015г. И.Н.М.отсъства безвестно в продължение на повече от 5 години, поради което на основание чл.14 от Закона за лицата и семейството е обявена неговата смърт.
Във връзка с жалба на близките на лицето Инспекторатът към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане на 21.03.2015г. е извършил проверка в Дома за стари хора в гр.Българово. Съгласно приложеното уведомително писмо от 27.04.2015г. при тази проверка са констатирани груби нарушения и неспазване на критериите и стандартите на предоставяне на социални услуги, регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане /ППЗСП/. Към 28.10.2014г. на основание чл.46, ал.1, т.5 от ППЗСП била заличена регистрацията на ответното дружество за предоставяне на социалната услуга „Дом за стари хора“ поради неспазване на изискването за представяне на годишен отчет на дейността си. Въз основа на заповед от 11.08.2015г. на изпълнителния директор на АСП в периода 12 - 14.08.2015г. е извършена комплексна проверка в Дома, за резултатите от която е изготвен представения по делото констативен протокол. Съгласно този протокол при проверката е констатирано, че в Дома не се спазват стандартите и критериите за предоставяне на социални услуги и методическите указания, както и не се води задължителната документация.
За установяване обема на дължимите грижи по правоотношението за предоставяне на социални услуги в Дома за стари хора в гр.Българово съдът се основава на процесния договор № 125/ 11.03.2015г., който на основание чл.21, ал.1 от ЗЗД има силата на закон за страните по него, както и на разпоредби на Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ и Правилника за прилагането му /ППЗСП/ в редакциите им съответно към ДВ, бр. 98/ 2014г. на ЗСП и бр.55/ 2014г. на ППЗСП, приложимите към настаняването на И.М. през месец март 2015г.
Домовете за стари хора са специализирани институции за предоставяне на социални услуги съгласно чл.36, ал.З, т.З от ППЗСП. На основание чл.42 от ППЗСП лицата, които могат да предоставят социални
услуги се вписват в нарочен регистър, воден от АСП. На основание чл.47 от ППЗСП до 31 май всяка година регистрираните лица представят в АСП отчет за дейността си, свързана с предоставяне на социални услуги, като при неизпълнение на това задължение на основание чл.46, ал.1, т.5 от ППЗСП регистрацията се заличава.
Основен принцип, установен и в закона - чл.16, ал.2 от ЗСП, е, че социалните услуги се предоставят въз основа на индивидуална оценка на потребностите на лицата. Нормите на чл.40г, ал.1 и 2 от ППЗСП задължават доставчиците на социални услуги след оценка на нуждите на всеки потребител да изготвят индивидуален план, включващ необходимите дейности по задоволяване на потребностите на лицето - в това число ежедневните, здравните, рехабилитационните и социалните потребности на потребителя. Съгласно чл.40г, ал.З от ППЗСП за задоволяване на здравните потребности на потребителите на социални услуги се изготвя писмен план за здравни грижи от лице с подходящо медицинско образование, който включва медицинска история, необходими превантивни мерки, наличие на алергии, потребности от зъболечение, потребности от лечение или оздравителни програми, имунизации и наблюдение, хранене и диети, рехабилитация, лична хигиена. Стандартите и критериите за здравни грижи, на които трябва да отговарят социалните услуги, предоставяни в специализирани институции са изрично регламентирани в разпоредбата на чл.41, ал.2 от ППЗСП : 1. осигуряване на съдействие за получаване на медицинска и стоматологична помощ, както и на други здравни грижи; 2. осигуряване на съдействие за снабдяване с предписаните лекарства; и 3. определяне на служител с подходящо образование, отговорен за изпълнението на критериите и стандартите за здравни грижи.
В унисон с тези правила са и нормите на процесния договор за социални услуги и на Правилника за устройството и дейността на Дома. Съгласно t.IV, А, 1 и 2 доставчикът на социални услуги има задължението да ги предоставя качествено, както и да изготви индивидуален план на потребителя, в съответствие с потребностите и здравословното му състояние, който да съдържа дейностите за задоволяване на потребностите му, в това число и здравните такива. На това задължение на доставчика съответства установеното в Правилника изискване писмената молба за постъпване в Дома да е придружена от декларация, медицинско удостоверение от общопрактикуващ лекар за общото здравословно състояние на лицето, медицинско удостоверение за психичното му състояние, личен амбулаторен картон и пр. /чл. 17/. На основание чл.20 от Правилника при постъпване в дома на всеки новоприет се извършва задължителен медицински преглед от дежурния медицински персонал.
При тези регулации съдът приема, че документното установяване на здравословното състояние на лицето към момента на постъпването му в Дома е възложено като задължение на специализираната институция, в
случая ответното дружество, поради което не се кредитират отбелязванията върху
молбата на лицето за ползване на социална услуга, съгласно които описаните като
задължителни приложения документи не са били представени. От една страна това
са частни удостоверявания, които нямат обвързваща материална доказателствена
сила, а от друга - липсва основание да се приеме, че доставчикът на социална
услуга е приел лицето без документи в дома в разрез както с императивните
правила и норми, така и със собствените си изисквания. По делото не се спори,
че И.М. е страдал от деменция при болестта на Алцхаймер, психоорганичен синдром
с възбуда и обърканост, като видно от констативния протокол от проверката на
АСП данни за това се съдържат в досието на потребителя. В случай, че се
кредитират твърденията на ответника, че не са му били предоставени медицински
документи за здравословното състояние на лицето, съдът приема, че този пропуск
се дължи на неполагането на дължимата грижа от страна на доставчика, който е
настанил лицето в Дома, без да изпълни установените нормативни задължения да е
запознат със здравословното му състояние. Подобно поведение на доставчика е
проява на груба небрежност, която препятства и по-нататъшното изпълнение на
договорните му задължения - прави невъзможно изготвянето на индивидуален план
на лицето относно ежедневните и здравните му потребности. Безспорно е и се
установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, че И.М. е приемал
медикаменти, които са били предоставени от неговите близки при приемането му в
Дома. Носещият доказателствената тежест ответник не проведе пълно главно
доказване да е изпълнено изискването на закона в Дома да има квалифициран
медицински персонал, който да извърши задължителен медицински преглед на новоприетите
лица /чл.20 от Правилника на Дома/ и да отговаря за изпълнението на критериите
и стандартите за здравни грижи /чл.41, ал.2, т.З от ППЗСП/. Разпитаните
свидетели на ответната страна сочат, че в Дома има медицински сестри, но по
делото липсват доказателства за съществуването към месец април 2015г. на реални
правоотношения /трудови или граждански/ между ответното дружество и медицински
персонал, поради което съдът приема показанията в тази им част за недостоверни.
Съдът не кредитира в тази насока представения в последното съдебно заседание
договор за медицинско обслужване с медицинска сестра от 01.01.2013г. Същият
предхожда по време процесния период и липсват данни за съществуването на
правоотношението и към април 2015г., което не е установено и при комплексната
проверка на Инспектората към АСП.
Не са установени очевидци на изчезването на лицето. Твърденията на ответната страна са, че потребителят М. проявявал агресия и е избягал от Дома, прескачайки оградата, тъй като порталите са били заключени. В този смисъл са и ангажираните показания на свидетелите на ответника, които също твърдят, че в Дома не е било допускано свободно излизане на потребителите, като порталите са били заключвани. При липсата на преки доказателства за осъществено бягство от Дома чрез прескачане на оградата, съдът не може да кредитира тази версия, още повече, че същата се разколебава от показанията на свидетеля на ответната страна Пенка Будинова, която сочи, че оградата на Дома е плътна и висока около 2 метра, а лицето е с височина около 158 см и в напреднала възраст.
По отношение на твърденията за проявявана от лицето агресия по отношение на служители и на други домуващи, за каквито прояви сочат свидетелите на ответника, съдът приема, че с оглед здравословното състояние на лицето е много вероятно подобни прояви да се дължат на нередовното/ неправилно приемане на предписаните лекарства по време на престоя в Дома. Ответникът не ангажира доказателства за наличие на регламент за осигуряване на редовен прием на лекарства на потребителите, който да е стриктно съобразен с предписанията им. Поради това и поради изложените доводи за липса на компетентен медицински персонал, отговорен за приема на лекарства, съдът приема, че по делото не се установи пълно изпълнението на критериите за здравни грижи в дома. В този смисъл са и подробните изводи в констативния протокол от извършената в Дома комплексна проверка, съгласно които медицинското обслужване на потребителите се осигурява от техните лични лекари и от медицинския фелдшер в гр.Българово; индивидуални планове за здравни грижи на лицата са изготвени едва през месец април 2015г.; не се води тетрадка на назначенията и на разхода на лекарства. Направена е и препоръка да се утвърди длъжностна характеристика на медицинска сестра/ медицински фелдшер.
Не се кредитират и твърденията на ответника за изразено от него към ищцата желание за прекратяване на договора с баща й, поради установеното агресивно поведение. Договорът действително регламентира, че поведение на потребител, противоречащо на добрите нрави, представлява основание за едностранно прекратяване на договора от страна на доставчика /У1.4.в/, но същият въвежда и писмена форма на предизвестието за прекратяване на договора на това основание, както и 14- дневен срок от отправянето на предизвестието до прекратяването. Не се установява такова писмено предизвестие да е било отправено.
По тези съображения съдът приема за установено по делото, че бащата на ищцата е изчезнал от Дома за стари хора, стопанисван от ответното дружество, като за настъпването на този факт е допринесло некачественото изпълнение на задълженията на ответника в качеството му на доставчик на социалната услуга, който не е изпълнявал пълно и точно договорните си и вменените му от закона задължения съобразно стандартите и критериите за качествени здравни грижи, като по този начин е допуснал изгубването на лицето. Носещият доказателствената тежест ответник не проведе пълно доказване възложените му задължения да са изпълнени пълно, точно и качествено, като не установи и полагането на грижата на добрия търговец, която е мяра за добросъвестно изпълнение на договорните задължения. Недопустими са представените в тази насока писмени сведения на трети лица, които представляват нерегламенитрани от процесуалния закон писмени свидетелски показания и не могат да бъдат ценени за удостоверените в тях впечатления.
Установи се по делото, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от изчезването на баща си от Дома, чието безвестно отсъствие продължава и към момента. От показанията на разпитаната свидетелка М.И./първа братовчедка на ищцата/ се установяват силната емоционална връзка между ищцата и нейния баща, шока, който тя е изживяла от изчезването му, положените усилия по издирването му, терзанията й от неговото отсъствие и невъзможността, въпреки обявената смърт, да бъде погребан съобразно християнската традиция. Свидетелката установява, че поради тази загуба ищцата е имала здравословни проблеми, ползвала е болнични и специализирана помощ от Центъра за психично здраве. В подкрепа на тези показания са и представените медицински направления и удостоверение от ЦПЗ - Бургас. На основание чл.172 от ГПК съдът не кредитира показанията на свидетелката относно прояви на грубост и заплахи от страна на управителя на ответното дружество, тъй като от една страна в тази част показанията не са подкрепени от други събрани по делото доказателства, а от друга страна - свидетелката е близка роднина на ищцата и на изчезналия й баща, емоционално обвързана е и е силно вероятно да е заинтересована от изход на делото в полза на ищцата. В останалата описана по-горе част показанията й се кредитират, тъй като са основани на преки впечатления, безпротиворечиви са, подкрепят се от цитираните писмени доказателства и не са опровергани от други събрани по делото доказателства или от правилата на житейската логика.
По изложените съображения на основание чл.45 от ЗЗД съдът приема, че ищецът отговаря за така причинените на ищцата неимуществени вреди, за които й дължи обезщетение.
На основание чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При отчитане на факта, че паричният еквивалент не е в състояние да компенсира напълно липсата за ищцата, негативните й преживявания и емоционални страдания съдът съобразява следните конкретните обстоятелства, обосноваващи критерия за справедливост : близката родствена и емоционална връзка са ищцата с изчезналия й баща, основана на привързаност и подкрепа; факта, че изчезването на лицето е станало от социална институция, избрана от ищцата за полагане на специализирани грижи; внезапността и необичайния характер на загубата; присъщите на преживяната загуба болка, тъга и отчаяние, които обичайно продължават до края на живота, макар и с намален интензитет; обстоятелството, че смъртта на родителя е обявена по съдебен ред и не съответства на обичайния житейски ход;
обстоятелството, че ищцата е лишена от възможността да се сбогува с родителя си и да отдаде почит съобразно християнската традиция. При тези обстоятелства съдът приема предявеният частичен в размер на 10 000 лв. за справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Поради това предявеният частичен иск е основателен и ще бъде уважен.
На основание чл.86 ал.1 във връзка с чл.84 ал.З от ЗЗД ответникът дължи на ищцата и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху определеното обезщетение, начиная от датата на деликта - 16.03.2015г.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата и направените по делото съдебни разноски, които съгласно представените по делото доказателства са в размер на 400 лв. - заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
ОСЪЖДА „ЕЛИТ - БГ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр.Българово, община Бургас, ул.„9-ти Септември” № 73, представляван от управителя Б.А.Я., да заплати на Н.И.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 10 000 лв. - частичен иск от вземане в размер на 50 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди от изчезването на баща й И.Н.М.на 16.03.2015г. в резултат на некачествено предоставяне на социална услуга при престоя му в Дом за стари хора „Долче вита“ - гр.Българово; ведно със законната лихва върху главницата за периода от 16.03.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото съдебни разноски в размер на 400 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
ММ