РЕШЕНИЕ
№ 1706
Град Пловдив 17.10.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII състав, в
открито заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и трета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаряПетя Петрова и участието на прокурор Мирослав
Йосифов, като разгледа докладвано от съдия Вълчев к.а.н.д. № 1416/2023 година по опис на съда, взе
предвид следното :
Производство по чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на
НАП – гр. Пловдив, депозирана чрез юрисконсулт К. против Решение № 488 от 21.03.2023г., постановено по
АНД № 20235330201467/2023год. по описа на Районен съд -Пловдив, I н.с., с което е отменено Наказателно постановление
№ 677846-F677975 от 24.11.2023г., издадено от Директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Пловдив, за наложено на „Царева 2020“
ЕООД с ЕИК *** на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС административно наказание „имуществена
санкция в размер на 500лв.“ за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗДДС.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е
незаконосъобразен, необоснован и неправилен. Излага подробни съображения.
Претендира отмяната на съдебния акт на ПРС и потвърждаване на НП. Претендират
се съдебни разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение за ответната страна.
Ответникът
по касационната жалба „Царева 2020“ ЕООД не дава отговор на касационната жалба
и не взима становище по същество. Не претендира разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура -Пловдив застъпва
становището, че жалбата е неоснователна и необоснована и предлага да се остави
в сила решението на Районния съд като правилно и законосъобразно.
Касационния
състав, като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е възприел от фактическа страна,
че обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F677975 от 26.09.2022г., съставен от
свидетеля И. П., заемаща длъжността „инспектор по приходите“ В
ТД на НАП-Пловдив, с който е вменено във връзка с извършена служебна проверка
на дейността на „Царева 2020“ ЕООД административно нарушение на чл.125 ал.5 вр.
ал.3 ЗДДС. Обстоятелствата по това нарушение са се изразили в това, че
дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало отчетни регистри по чл.
124 от ЗДДС в ТД на НАП – гр. Пловдив за данъчен период 01.07.2022г. - 31.07.2022г.
в законовоустановения срок до 15.08.2022г. включително, а такива са подадени по
електронен път с вх.№16005195753/23.09.2022година. Актът е съставен в присъствие
на упълномощен представител на дружеството- нарушител и в присъствие на
свидетел, като е констатирано, че към този момент вече са подадени отчетни
регистри. Връчването му е станало на пълномощника на дружеството и е подадено
възражение от дружеството против съставения акт, в което е посочено, че за този
отчетен период не се е дължал ДДС и няма ощетяване на фиска. Последвало е
издаването на Наказателно постановление от Директора на Дирекция „Обслужване“ в
ТД на НАП-Пловдив, с което на „Царева
2020“ ЕООД на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.3 от ЗДДС.
За да отмени атакуваното пред него НП районният съд
е приел, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални
нарушения на проведения административно – наказателен процес, свързани с неправилно
приложение на материално правните разпоредби и нарушение на разпоредбата на
чл.18 ЗАНН. По отношение на вмененото нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС той е
изложил подробни мотиви, че се касае за съставно нарушение с две форми на едно
изпълнително деяние- справка- декларация и отчетни регистри, при което няма
кумулативни деяния, наказуеми поотделно, а е налице състав на едно и също
изпълнително деяние, изразено чрез две форми на едно и също противоправно
бездействие. По тези съображение е приел, че е налице нарушение на чл.18 ЗАНН,
който не предвижда възможност за едно и също нарушение да се налагат две
отделни административни наказания. В съдебното решение е посочена и конкретна
съдебна практика по множество касационни производства. В тази връзка е направен
извод, че административно – наказателната отговорност на наказания субект е
незаконосъобразно мултиплицирана, като за едно и също нарушение, макар и в две
алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни
санкции, в две отделни производства. Налице е нарушение на материалния закон и
по-конкретно императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която за едно
нарушение се налага едно наказание.
Решението на първоинстанционният съд е правилно, но
не по мотивите, изложени в него.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, посочена
като основание за издаване на процесното НП, лице, което е длъжно, но не подаде СД по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл.
125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 (дневник за покупките, дневник за
продажбите) или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10000лева. Според разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС,
заедно със справка-
декларация по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните
регистри по чл. 124 за съответния данъчен период, като разпоредбата на чл. 125, ал. 5
от ЗДДС
сочи, че декларациите и
отчетните регистри следва да бъдат подадени до 14-о число включително на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. А според разпоредбата на
чл. 125, ал. 7 от ЗДДС, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3
се подават по електронен път при условията и по реда на ДОПК, освен в
случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.
Според
настоящия касационен
състав на съда, разпоредбата на чл.179, ал. 1 от ЗДДС
очертава множество състави на отделни административни
нарушения, като за всяко съставомерно деяние, представляващо неизпълнение на
което и да е от посочените задължения на задължено лице, както и изпълнението
на което и да е от тези задължения след изтичане на установения от закона срок,
е предвидена санкция. Следователно, всяко едно бездействие съставлява самостоятелно административно нарушение, което е наказуемо със самостоятелно административно наказание и не е налице нарушение на чл.18 ЗАНН.
На следващо място, относно съставомерните обстоятелства, че ответното търговско дружество е
регистрирано лице по смисъла на ЗДДС към датата на инкриминиране на
разглежданото нарушение и в това си качество е длъжно да подаде отчетните
регистри и СД за периода месец 07.2022г. най-късно до 15.08.2022г., което обаче
не е направено, спор между страните не същества. Съответно, налице е от обективна страна изпълнително
деяние на административното нарушение, изразено чрез
конкретно бездействие, за чието
извършване е наказано ответното дружество. В тази връзка се констатира, че административнонаказателното производство,
приключило с издаването на процесното НП, е проведено от компетентни за целта
органи и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същевременно
обаче, са налице основания, които квалифицират деянието като маловажен случай,
защото в настоящият случай, отчетни регистри за месец 07.2022г. са били подадени след
15.08.2022г., а именно на 23.09.2022г., което е преди момента на съставяне на
АУАН. Съгласно легалното определение, съдържащо се в §1, т.4
от ДР на ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.), "маловажен случай" е този,
при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. В конкретният
случай процесните обстоятелства, че СД и отчетните регистри за периода месец 07.2022г. не са подадени в необходимият срок, а в следващия данъчен период и по- специално
преди момента на съставянето на процесния
АУАН- на 23.09.2022г., сами по себе си не касаят съществено нарушение на данъчното
законодателства, което да засяга съществено охраняваните обществени
правоотношения. Напротив, налице са редица смекчаващи отговорността
обстоятелства, които с оглед незначителността на вредните последици, не обуславят деянието като такова
с по- висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. Установеното и в хода на първоинстанционното съдебно
производство, че нарушението е извършено за първи път и от същото
не са настъпили реални вреди, позволяват формирането на извод за наличието на
"маловажен случай" на административно нарушение. Още повече, не
са проведени активни действия от съответните органи, за да се установят
причините, поради които не е подадена съответната СД. Съставянето на АУАН не е
просто една формална предпоставка за издаване на НП и налагане на санкция, а
той следва да е резултат, приключване на една активна проверовъчна процесуална
дейност по установяване на факта на извършване на нарушението, неговия автор и
вината му, респ. обективно отговорното му поведение, което следва да намери
отражение в съставения акт. Последното като
необходимост не е съобразено от административнонаказващия орган, който е приел
АУАН като формална предпоставка за издаване на НП и налагане на санкция, поради което издаването на процесното НП е направено
при неправилно прилагане на закона. От своя страна, като отменя неправилното
НП, макар и по различни съображения, районният съд постановява правилно
решение. Също така, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради
което следва да бъде оставено в сила.
С оглед
очерталия се изход на делото и своевременно направените искания за присъждане на разноски, такива се дължат на
касационния ответник, който не е направил искане за тяхното присъждане, поради
което съдът не дължи произнасяне по тях.
Така мотивиран
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд-Пловдив-ХХIII състав:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №488 от 21.03.2023г.,
постановено по АНД № 20235330201467/2023год. по описа на Районен съд -Пловдив, I н.с..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.