Р Е Ш Е Н И Е
№1011/15.12.2020г.
Гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – І-ви –
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретар Тодорка
Стойнова и с участието на прокурор Пешев,изслуша докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА адм. дело № 1088 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба Н.С.Г. с
ЕГН **********, чрез адв. И.И., член на
САК, против ОДМВР Пазарджик,
представлявана от Директор – ст.комисар Т. , с цена на иска от 100 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Твърди се, че
вредите са причинени от незаконосъобразен акт отменен по съответния ред – НП №
16-1006—001969/01.09.2016г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР Пазарджик, РУ-Пазарджик , отменено със съдебно Решение № 278/02.06.2017г. постановено по АНД № 2457/2016г. по описа на
РС Пазарджик, необжалвано, влязло в законна сила на 22.06.2017г., както и
законна лихва от 25.09.2020г. - дата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В съдебното заседание, ищецът редовно призован, се явява, и се представлява от адв. Т., който
е преупълномощен от адв. И.. Представени
са писмени доказателства.
В
съдебно заседание , поддържа предявения
иск и моли същият да бъдат уважен изцяло по основание и размер. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът – ОДМВР гр. Пазарджик, редовно
призован не се представлява по делото. Изразява становище в писмена защита,
като оспорва жалбата по основание и размер.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е основателен. Налице е
причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия на ответника и причинените
имуществени вреди.
Административен съд - Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Административният акт, от който се твърди,
че са причинени имуществени щети в размер на 100 лв. – адвокатски хонорар е НП
№16-1006-001969/01.09.2016г. на Началник сектор към ОД на МВР Пазарджик, с
което на ищеца е била наложена глоба в размер на 20 лева, отменено със съдебно Решение № 278/02.06.2017г. по АНД № 2457/16г. по описа на РС Пазарджик,
не обжалвано, влязло в законна сила . По делото са представени и приети един
брой договор за правна помощ – по АНД № 2457/16 г.по описа на РС Пазарджик от 17.01.2017г. Видно от така приетият договор за правна помощ
сума в размер на 100,00 лв. е заплатена като възнаграждение за един адвокат.
Изплатена в брой и изцяло.
Въз основа на тези факти, съдът счита
предявения иск за допустим и основателен.
Предявеният иск е с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност.
Искът е предявен пред компетентен съд,
предвид т. 1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
съгласно която делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и
такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните
съдилища. Искът се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от
състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са
причинени търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК/.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС,
I и II колегия, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от
закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно
изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен
акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна
дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия
състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на
ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено
такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен
на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството.
В процесния случай е безспорно доказано, че
НП №16-1006-001969/01.09.2016г. на Началник сектор към ОД на МВР Пазарджик, с
което на ищеца е била наложена глоба в размер на 20,00 лева,е отменено със
съдебно Решение № 278/02.06.2017г. по
АНД № 2457/16г. по описа на РС Пазарджик, не е обжалвано и е влязло в законна
сила. Относно факта на настъпване на вредата и нейния размер съдът намира, че
на възстановяване подлежат само действително нанесените вреди, т.е. само
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на
наказателното постановление. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В процесния случай от представения в
договор за правна помощ по АНД № 2457/16г.
по описа на РС Пазарджик , представен във вид на заверено копие в настоящото
производство , е видно, че е уговорен размер на възнаграждението от 100,00
лева. Посочено е, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло и в брой. По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че е доказано настъпването на вреда в
посочения в исковата молба размер, както и е налице причинна връзка между
отменения незаконосъобразен акт и вредата. Съдът счита, че направените разходи
за адвокатската защита са свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на
личните права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отмененото
наказателно постановление.Не е необходимо същите да са поискани в производствата
по обжалване на НП.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението,но не по-малко от 300 лв. Настоящата съдебна
инстанция счита, че размера който е обоснован и справедлив е именно поискания,
който е и под минимума – 100,00лв.
Направено е искане за присъждане на
законна лихва, от датата на подаване на исковата молба, което искане с оглед
уважаване на основния иск в определен размер се явява основателно и следва да
бъде уважено от датата на подаване на исковата молба – 25.09.2020г.
Предвид основателността на исковата
претенция в определен размер, подлежат на присъждане и направените от ищцовата
страна разноски в настоящото производство.
С оглед на горното ответникът ще следва да заплати на Н.С.Г. с ЕГН **********
разноски по делото общо в размер на 310 лева, от които: 10 лв. за внесена от
ищеца държавна такса и 300лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното,
Административен съд – Пазарджик, I състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик,
представлявана от Директор – ст.комисар Т., да заплати на Н.С.Г. с ЕГН **********,
сумата от 100,00/сто/лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в
размер на изплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в
производството по АНД 2457/16г. по описа на РС Пазарджик, в едно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.09.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик,
представлявана от Директор – ст.комисар Т., да заплати на Н.С.Г.
с ЕГН ********** , направените по
настоящото дело разноски в размер на 310
лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен
срок от съобщението.
СЪДИЯ:/п/