РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 377
гр. Перник, 13.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500127 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 69/22.01.2024 г., постановено по гр. дело № 1769/2023 г. на Районен
съд – Перник е осъдена Община Перник да заплати на С. Г. Н., ЕГН: **********,
живущ в ***, сумата от 6000,00 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от непозволено увреждане на
18.12.2022 г., причинено при нападение от бездомни кучета на тротоара на ***, ведно
със законната лихва за забава от датата на увреждането 18.12.2022 г. до окончателното
изплащане на дължимото. С решението съдът се е произнесъл и по отношение на
разноските, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от Община Перник,
представлявана от Станислав Владимиров – кмет, с която се излагат съображения, че
постановеното от първата инстанция решение е неоснователно, необосновано и
постановено при пълна липса на мотиви. Сочи, че по делото не са се явили свидетели,
чийто показания да дадат информация относно това как е възникнал инцидента и какви
са били кучетата извършили нападението, но въпреки това решаващият съд е посочил,
че постановява същото въз основа на свидетелски показания. В допълнение твърди, че
назначените в производството експертизи не дават информация за начина и
извършителя на нападението. С въззивнта жалба се излагат съображения, че
отговорността на общината следва да се ангажира при доказано бездействие на
нейните органи и служебни лица във връзка с възложените им задължения за
изолиране на безстопанствените кучета в определените за това места. В продължение
1
се твърди, че присъденият размер на обезщетението не съответства на претърпените
болки и страдания, и не кореспондира с критерия за справедливост, заложен в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като се излагат съображения в тази насока. Моли се съда
да постанови решение, с което спорът да бъде решен по същество и акта на първата
инстанция да бъде отменен като неправилен, незаконосъобразен и постановен при
нарушение на материалните и процесуални норми на закона. Прави се искане за
присъждане на сторените пред двете инстанции разноски, включително
юрисконсулско възнаграждение. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, С. Г. Н., чрез адв. Я. С. е изразил становище, че
атакуваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано, постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства. Намира за неоснователни
изложените в жалбата твърдения, като намира, че същите не се подкрепят от ясни и
категорични мотиви. Моли за постановяване на решение, с което въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено като
правилно, законосъобразно и обосновано. Не се представят и не се сочи необходимост
от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора на жалбата страните не са поискали събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно
в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора по същата не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 10.04.2024 г. от 10,20
2
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3