Решение по адм. дело №273/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.405а, ал.7 от КТ.

Образувано е по жалба на „Рус-Булстрой“ ЕООД, седалище гр.Русе, представлявано от управителя П. Р. П. чрез адв.Х. М. от САК против постановление от 14.04.2025 г., издадено от инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя, като работодател, и Н. Т. Г. от с.Доганово,общ.Елин Пелин,обл.София, като общ работник. ПОСТП се обжалва като издадено от некомпетентен орган, неправилно и незаконосъобразно; постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди се, че издателя на оспореното постановление е некомпетентен орган. При издаването са нарушени императивни изисквания на чл.34 и чл.35 от АПК, липсват доказателства за наличието на трудово правоотношение, за възлагане на работа, за престиране на труд, за работно място и условия, със средства на жалбоподателя и пострадалият самоволно е започнал извършване на дейност, която е довела до летален край. Иска се от съда да го прогласи за нищожно, алтернативно да го отмени като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. О. Б. от РАК, който поддържа жалбата на основанията, изложени в нея; ангажира гласни доказателства и претендира присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ - София, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са налице всички условия за законосъобразност на оспореното постановление . Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА „Главна инспекция по труда“ и прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

Наследниците на Н. Т. Г.: Л. П. Г. и Н. Н. Т., в качеството им на заинтересовани страни не изразяват становище.

Н. Т. Н. Т., в качеството на заинтересована страна, изразява становище за основателност на жалбата. В обясненията си пред съда твърди, че към момента на злополуката не е постигано съгласие за същинските условия на трудовото правоотношение и такова не е подписвано поради отсъствието на работодателя. Не отрича наличието на уговорка за сключване на трудов договор с минимално трудово възнаграждение и заплащане на 100 лева общо като разходи за транспорт и храна. Не отрича, че е посетил обекта, за да се запознае с поставената задача по почистване и изкъртване на покрив, за което е следвало да ангажира още лица,в т.ч. и почиталия. Не отрича, че той и ангажираните още три лица са започнали изпълнение на задачата преди работодателят да се яви на обекта. Твърди, че баща му сам е решил да се качи на покрива и да започне работа, преди яваването на жалбоподателя. Твърди, че е получил като наследник обезщетение / кръвнина/ за настъпилата смърт.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспореното постановление, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 405а ал.1 и ал.2 вр.ал.7 от КТ когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, съответно постановлението по ал. 2, по реда на АПК пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Обжалването не спира изпълнението на акта. Постановлението представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от АПК, с който се констатират вече възникнали, съществуващи права и задължения и подлежи на оспорване по реда на чл. 145 АПК. Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото постановление и чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Следователно, подадената жалба, като редовна и допустима, подлежи на разглеждане по същество.

Началото на адм.производство е след сигнал за настъпила злополука на 14.04.2025г. след 12 ч. с летален край за Н. Т. Г., род. през 1966г. на строителен обект –хале на територията на бетонов завод на „Реликс вибро“ –гр.София, [улица]по повод разбиване на замазка на покрива на халето с ел.къртач, при което Г. придвижвайки се по покривната конструкция пропада през отвор покрит с поликарбонатна плоскост от 10 м.височина и загива. На мястото на инцидента са снети обяснения и декларации от намиращите се там лица : Т. Н. Т. /син на починалия/, П. А. Г., М. Г. А., които посочили, че нямат сключен трудов и граждански договор, като са вписани данни за определено работно време, начало на изпълнение, длъжност, възнаграждение-100лв.дневно, място на работа и почивки и са разяснили обстоятелства за злополуката след обедната почивка, като посочили, че задачата им е поставена от П. П.- управител на „Рус-Булстрой“ ЕООД. Посочените лица отказали да подпишат постановления по чл.405 а ал.1 КТ. Писмените сведения са взети непосредствено след злополуката в 13,45ч.

Управителят П. П. дал писмени обяснения, че на път за София е узнал за случилото се, като посочил, че лицата не са го изчакали да ги назначи преди започване на работа по почистването. Посочил, че му е било възложено изпълнение на СМР на покрива на халето като ел.къртача бил предоставен/взет/ от склада.

На база тези писмени сведения е издадено и оспореното постановление, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя, като работодател, и Н. Т. Г. като общ работник. Издаден е и акт за спиране СМР в обекта до обезопасяването му.

Връчена е призовка на работодателя за явяване на 16.04.2025г. в ДИТ“София“ за представяне на трудови досиета на работещите в обекта.

Депозирани са допълнителни писмени доказателства за възложените на жалбоподателя СМР, сключен договор за изработка, списък на застрахованите лице, които не са спорни. Предоставени са допълнителни обяснения.

От събраните в с.з. гласни доказателства – показанията на св.В. Р. П., служител при жалбоподателя, се установява яваването на 4 лица на посочения обект сутринта на 14.04.25г., предоставянето им на работно оборудване- метли, лопати и ел.къртач.

От обясненията в с.з. на заинтересованата страна Т. Т./ син на починалия/, се установява, че дни преди злополуката е посетил заедно с управителя П. обекта, като му е разяснена задачата и необходимостта да се ангажират с нея още 3 лица и при готовност да се започне работата. Т. се свързал с баща си Н. Т. Г. и други негови роднини и познати П. А. Г., М. Г. А., като уведомил за това П. П.. Уговорили се лицата в понеделник -14.04.2025г. да бъдат назначени на трудов договор на минимална работна заплата и заплащане на 100 лева разходи за транспорт и храна. Не отрича, че на 14.04.2025г. са се явили на обекта, получили работни средства-метли, лопати и къртач, започнали работа като се качили на покрива и извършили почистване, без да изчакат управителя, като твърди, че баща му към обяд самоволно се е качил на покрива, за да извършва изкъртване с предоставения ел.къртач и паднал от 10 м.височина. Потвърждава даването на писмени обяснения непосредствено след злополучното събитие. Посочва, че по настоящем работи по трудов договор при работодателя, с чийто управител се познават от години и че е получил „ кръвнина“, т.е обезщетение за настъпилата смърт.

Установява се, че е започнало извършване на действия по почистване на покрива и настъпването на злополучното събитие, като до този момент управителя П. не е присъствал на обекта.

Няма спор, че липсва сключен трудов договор между работодателя и починалия, вкл. и останалите лица, работещи на обекта и дали писмени сведения.

Спорът е дали е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл.1 ал.2 КТ, т.е възникнало ли е трудово правоотношение, обявено като такова с оспорения адм.акт. Релевантно за спора е установяване на налично трудово правоотношение, като основното възражение на оспорващото дружество е за липса на такова и твърдението за самоволно/ т.е. без съгласие на жалбоподателя или против негови указания/ от починалия извършване на дейност, довела до летален край. Общото твърдение, че към момента на злополуката не е постигано съгласие с жалбоподателя, като работодател, за същинските условия на трудовото правоотношение и починалият самоволно се е качил на покрива и започнал работа, не почива на събраните по преписката писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В съдебната практика и доктрината няма спор, че правното естество на оспорения акт се определя не от неговото наименование и правно основание, посочено в него, а от съдържанието му, от същностната характеристика на разпоредените с него правни последици. Макар, че е ползвана бланка на постановление за обяваване съществуването на трудово правоотношение с посочено правно основание чл.405а ал.1 КТ, посочените основания и на ал.2 и липсата на дадени предписания, както и изложените фактически твърдения, сочат че се касае за хипотезата на чл.405а ал.2 вр.ал.1 КТ. Съгласно нормата на чл.405а, ал.1 и ал.2 от КТ, контролните органи на инспекцията по труда имат право да обявяват с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато установят, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от същия кодекс. На основание чл.405а, ал.5 от КТ, въз основа на постановлението по ал.2, на работодателят не се дава предписание.

Съгласно чл. 21, ал. 1 и чл.23 ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (УПИАГИТ) при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията. Според алинея втора Правомощия на инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите инспектор и юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация.

Оспореното ПОСТП е издадено от орган с материална и териториална компетентност и такава по степен, предвид разпоредбите на чл.405а от КТ и чл.21 ал.1 от Устройствения правилник на ИА“ГИТ“. Злополучното събитие е настъпило на строителен обект –хале на територията на бетонов завод на „Реликс вибро“ –гр.Сфоия, [улица], видно от съобщение на л.12 от преписката и отразеното в постановлението. Процесното постановление е издадено от Е. С. С. -инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – София , поради което съдът приема за установена компетентността на административния орган, видно и от представените по делото писмени доказателства - заверени преписи на заповед № ЧР-1541/04.12.2024г. и длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ (л.л.8-11 от преписката). В тази връзка възражението за нищожност поради липса на компетентност на органа е неоснователно.

Постановлението е издадено в надлежната писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Спазено е и единственото условие относно формата, съдържащо се в чл. 405а, ал. 1, изречение трето КТ. В оспорения акт са посочени фактически и правни основания за издаването му; съдържа се разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, липсва срокът за изпълнението с оглед настъпилия леталален край; посочена е възможността за обжалване. Посочено е въз основа на кои писмени сведения и обяснения се издава. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение, а именно - 14.04.2025 г.

Според настоящия състав на съда, в мотивите на постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение се съдържат факти, въз основа на които може да се направи извод за характера на отношенията между дружеството и лицето, което извършва трудова дейност без сключен трудов договор на проверения обект. Както се приема и в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 16 от [интернет адрес] г., ОСГК, не е необходимо излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение, да съвпадат по време с издаването на административния акт като е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Така е и в случая. Налице е изрично позоваване на писмени доказателства- обяснения и декларации. Постановлението съдържа както правното основание, така и фактическите основания за неговото издаване. По същество те представляват юридическия факт (респ. фактическия състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, които са надлежно описани и въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Посочените фактически обстоятелства се обхващат от нормите на чл. 405а, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, определени от органа като приложимите за случая правни основания за издаване на акта. С оглед на изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.

При издаването на актовете не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както се твърди в жалбата.

Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Видно от съдържанието на процесното Постановление е посочено, че са взети предвид писмените сведения на лицата подписали обяснения и декларации. В мотивната част е посочено изрично, че са взети предвид обяснения на Т. Т. и П. Р. П. относно вида на извършваната дейност.

Пострадалият няма сключен писмен договор с работодателят „Рус-Булстрой“ЕООД за извършваните СМР, което не е спорно.

Неоснователни са възраженията, че Постановлението е издадено при напълно неизяснена фактическа обстановка, с което е нарушено изискването на чл. 35 от АПК. По аргумент от разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ, съществуването на трудово правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства.

Съгласно чл.39 ал.1 и чл.40 от АПК фактите и обстоятелствата се установяват с писмени сведения, обяснения, декларации, писмени доказателства.

Декларации във връзка с проверка на ДИТ София по спазване на трудовото законодателство са изискани във връзка с правомощията на инспектора, издал оспореното постановление, съгласно чл.402 ал.1 т.3 и ал.2 КТ, а именно да се осведомява пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изисква от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, включително и данни за заплащането на труда. Такива са изискани и представени на 14.04.2025г. непосредствено след инцидента, включително и от жалбоподателя, съгласно чл.402 ал.1 т.2 КТ.

Твърденията за нарушени правила на чл.34 ал.1 и ал.3 от АПК са неоснователни. Протокол за извършена проверка липсва, съответно няма какво да бъде предоставено като такъв документ за запознаване. В издаденото постановление жалбоподателят не е отразил възражения. Напротив дадена му е възможност за писмени обяснения, които е депозирал преди издаване на ПОСТП, които са описани в мотивната част.

В съответствие с установената съдебна практика, съществени са само тези нарушения, които ако не са били допуснати, е вероятно органът да издаде акт с различно съдържание. Твърдението, че не е бил запознат със събраните писмени доказателства е недоказано. Неотложността по чл.34 ал.4 АПК е мотивирана и с издаването на акт за спиране извършването на СМР поради установено нарушение на правилата за безопасност, който е връчен на работодателя. Релевантния юридически факт е настъпил на 14.04.2024г., когато е издадено и постановлението и към който момент са събрани писмените доказателства. Видно от твърденията на Т. Т. и св.В. Русе жалбоподателят чрез управителя е участвал в производството по издаване на адм.акт, което се потвърждава и с депозираната декларация и писмени обяснения/л.22 и 23/.

Спецификата на регулираните от чл.405а ал.1 и ал.2 от КТ обществени отношения и индивидуалната оценка на обстоятелствата по случая предопределя незабавното произнасяне на органа, при положение, че е събрал относимите писмени доказателства, в това число и обяснения от жалбоподателя, т.е.при осигурено право на участие и при придадено от закона предварително изпълнение, което е спазено.

По отношение на спазването на материалния закон при обявяване съществуването на трудово правоотношение релевантно за спора е установяване на налично трудово правоотношение, като основното възражение на оспорващото дружество е за липса на такова и за самоволно, т. е. без съгласие и при противопоставяне на жалбоподателя.

Оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено на основание чл. 405а, ал. 1 и ал.2 КТ, съгласно който текст, ако работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението, следва да се определи и началната дата на възникването на трудовото правоотношение.

Съществуването на трудово правоотношение е правен извод, вследствие преценка на фактите: налице ли е организация на работа от работодателя, с негови машини и съоръжения, инструменти и работно облекло, технологичен процес, работно време и почивки, възнаграждение, като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. Цитираните разпоредби не поставят изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно е да се установи, че предприятието е наело лицето на работа за изпълнение на възложени трудови функции. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Цитираната норма е с императивен характер и не позволява отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат по друг начин, освен като трудови. Не е предоставено в правомощията на страните по договора да избират дали да сключат трудов или друг вид договор, когато предметът му е престиране на работна сила. Страните са свободни да решат дали въобще да сключат договора, както и дали да го сключат при конкретни условия, но когато се предоставя работна сила, а не резултат, видът на договора може да бъде само трудов.

Съдът съобрази следното при преценка дали са били налице предпоставките по чл.405а ал.1 и ал.2 вр.чл.1 ал.2 от КТ и конкретно - дали Н. Т. Г. е предоставял работна сила на 14.04.2025г. на „Рус-Бултранс“ЕООД в обекта хале на територията на бетонов завод на „Реликс вибро“ –гр.София, [улица], за което вече жалбоподателят е сключил договор за извършване на СМР:

На първо място, за да се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, означава да бъде установена същността на работата (като съвкупност от трудови функции), за чието извършване се предоставя работната сила.

Безспорно между почиталият работник Н. Т. Г. и жалбоподателят липсва сключен писмен трудов договор. Липсва такъв и с останалите работещи на обекта. Тези факти се установяват от писмените декларации и от справката на л.24 гръб за застрахованите за трудова злополука.

Съгласно нормата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. С трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова функция, като съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в нормата на чл.66 вр.чл.62 от КТ и който следва да е сключен преди започване на работа.

При трудов договор се дължи работна сила - жив труд в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа. В декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от лицата Т. Т., П. Г., М. А. са вписани данни за определено работно време, начало на изпълнение, длъжност, възнаграждение-100лв.дневно, място на работа и почивки, при липса на трудов или граждански договор. Действително по своя характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ и макар да е допустимо доказателство в административното производство, съгласно чл. 43 от АПК, във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, не притежава обвързваща материална доказателствена сила. Но в случая декларациите нямат недостатъци в съдържанието, което да ги прави негодни, нито по делото са събрани доказателства, които по убедителен начин да оборват истинността им, вкл.и обясненията в с.з. на заинтересованата страна Т. Т.. Видно от подписаните декларации и обясненията лицата имат определено работно място, работно време и почивка, уговорено възнаграждение за ден, без то да е свързано с обема на определена работа, т.е без да е сключен предварително трудов договор, т. е. касае се за неуредено по определения ред трудово правоотношение. Нещо повече на територията на обекта Н.Г. съответно е използвал и предоставените чрез служител на работодателя средства за работа, метли,лопати и къртач именно за извършване на работата – изкъртване на замазка на покрива, от където е паднал.

Противно на възраженията по жалбата конкретните дейности са възложени от управителя на дружеството-жалбоподател, като е имало и лице, негов представител, който е предоставил и работни средства за извършване на работата. Видно от гласните доказателства, вкл. и обясненията на заинтересованата страна налице е била предварителна уговорка за място на работа, характер на работа, начало и край на работен ден, уговорено възнаграждение, вкл. и започването на изпълнението й. Изпълнението на възложената и предварително уговорена работа изисква само и еденствено престиране на работна сила с материалите на работодателя, който е изрично посочен като известен такъв.

Търдението за самоволно присъствие на Н.Г. на обекта е категорично опровергано от писмените доказателства и обясненията на заинтересованата страна. Налице е еднозначност в писмените обяснения на Т. и тези в с.з. относно уговорените елементи на място на работа, задължения, възнаграждение, почивка. Това, че до подписването на трудов договор с тези уговорени реквизити в писмена форма не се е стигнало преди началото на изпълнението, не означава че престираната работна сила е самоволна, т.е по самоинициатива на починалия. Не се касае за водене на чужда работа без поръчка или за изработване на готов продукт, т.е престиране на резултат по чл.258 ЗЗД, а за налична уговорка, че отношенията ще бъдат документирани като трудови. При вече осъществено предоставяне на работни материали в сутринта на 14.04.2025г., започнало почистване на покрива, за да се извършат и следващите поставени задачи, престирането на работна сила е възникнало, започнало да се осъществява до настъпването на злополуката.

Съдът приема, че по делото се събраха достатъчно и категорични доказателства, въз основа на които се установява по несъмнен начин, че правоотношението между посочените по-горе страни може да бъде характеризирано като трудово, като твърденията за самоволна престация на труд, т.е самопричиняване на резултата, без противопоставяне на работодателя не е доказана. Значимите и релевантни факти са свързани дали отношенията са трудови, което се установява категорично, а не дали е извършено нарушение по чл. 62 ал.2 или чл.63 от КТ.

Потвърждава се констатацията, посочена в обжалваното Постановление по чл. 405 а от КТ, а именно- съществуването на трудово правоотношение между страните , както и полагането на труд от починалия в полза на дружеството, при определени договорени в устна форма елементи на трудово правоотношение, което е възникнало и съществувало до момента на проверката. Предоставянето на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ служи като основание по чл. 405 а, ал. 1 и 2 от КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение с постановление, издадено от контролните органи на Инспекцията по труда.

Обобщено в случая не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, засягащи правото на защита на адресата или опорочаващи прилагането на материалния закон до степен на нищожност. Противоречието с материалноправни разпоредби поражда невалидност на акта само в случаите, когато при издаването му е приложен несъществуващ, недействащ или изобщо неотносим към спорното право нормативен акт, а процесното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение се основава на относимите и приложими към фактите материалноправни разпоредби и е издадено от компетентен орган. Възраженията за нищожност и незаконосъобразност са неоснователни и по изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, което, предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя в размер на 200 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган. По арг. на чл.20, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Д ИТ – София е териториално поделение към Главна дирекция „Инспектиране на труда“ към изпълнителната агенция, която, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, се явява юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорените актове и в чиято полза следва да бъде присъдено юрисконсултското възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Рус-Булстрой“ ЕООД с ЕИК200070538 седалище гр.Русе, представлявано от управителя П. Р. П. против постановление от 14.04.2025 г., издадено от инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя, като работодател и Н. Т. Г. от [населено място],общ.Елин Пелин,обл.София, като общ работник

ОСЪЖДА „Рус-Булстрой“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.