Определение по дело №991/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1367
Дата: 13 август 2020 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20205300500991
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е №1367

 

гр. Пловдив 13.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в закрито заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Андреева

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: Пламен Чакалов

                                                                                                             Бранимир Василев                                                                                                

                          

 

като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. № 991/20г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е определение № 4798/19.05.2020г. на Пловдивски районен съд, ХVІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. дело № 3049/20г., с което се прекратява производството по делото и се обезсилва Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10747/04.12.2019г., издадена по ч. гр. д. № 19124/19г. на ПдРС.

Частният жалбоподател „Евро Финанс Колект“ ЕООД, с ЕИК *********, и съда да отмени определението на районния съд по съображения изложени в жалбата и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да постанови обжалваното определение районният съд е приел, че липсва идентитет на претенциите, заявени в двете производства – заповедното и исковото. Този извод на първоинстанционния съд е правилен.

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и съответно в Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора три главници със съответните към тях лихви, като е посочено, че вземанията произтичат от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 05.10.2016г., за което са издадени четири броя фактури.

В исковата молба е посочено, че се претендира главница в размер на 49.97лв. и лихви в размер на 14.82лв. по две фактури съответно за 9.59лв. и 5.23лв., като се добавя и друг договор от 30.09.2016г. С молба от 15.05.2020г. ищцовото дружество е уточнило, че главницата се претендира за незаплатената чат от две по фактурите, както и че лихвите са по същите фактури.

С така направите уточнения не се отстраняват несъответствията между заповедта за изпълнение и исковата молба, защото не е конкретизирано каква част от сумата по двете фактури прави сбора от сумата 49.47лв. и съответно за каква част от неплатената сума по тези фактури се претендират мораторните лихви. Остава неконкретизирано основанието, на което се претендират сумите, понеже се добавя и нов договор от 30.09.2016г., какъвто не е указан в заявлението и заповедта по чл. 410 от ГПК.

Следователно налице е несъответствие между претендираните суми по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и съответно в Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и посочените в исковата молба.

Доколкото исковото производство е продължение на заповедното следва да има пълна идентичност между претендираното вземане в заповедното и исковото производство.

Щом такава идентичност не е налице производството по делото следва да се прекрати, а издадената заповед за изпълнение на парично задължение ще се обезсили.

Така е постъпил и първоинстанционния съд, поради което обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

 

                                             О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4798/19.05.2020г. на Пловдивски районен съд, ХVІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. дело № 3049/20г., с което се прекратява производството по делото и се обезсилва Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10747/04.12.2019г., издадена по ч. гр. д. № 19124/19г. на ПдРС.

Определението окончателно.

 

 

 

          Председател:                                                 Членове:1.     

                        

 

                                                                                                    2.