О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№1367
гр. Пловдив 13.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в закрито заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Андреева
ЧЛЕНОВЕ: Пламен Чакалов
Бранимир Василев
като
разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. № 991/20г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е определение № 4798/19.05.2020г. на
Пловдивски районен съд, ХVІІІ-ти граждански състав, постановено по
гр. дело № 3049/20г., с което се прекратява производството по
делото и се обезсилва Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10747/04.12.2019г., издадена по ч. гр. д. № 19124/19г. на ПдРС.
Частният жалбоподател „Евро Финанс Колект“ ЕООД, с
ЕИК *********, и съда да отмени определението на районния съд по съображения
изложени в жалбата и върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
За да постанови обжалваното определение районният
съд е приел, че липсва идентитет на претенциите, заявени в двете производства –
заповедното и исковото. Този извод на първоинстанционния съд е правилен.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК и съответно в Заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора три главници със
съответните към тях лихви, като е посочено, че вземанията произтичат от договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 05.10.2016г., за което са
издадени четири броя фактури.
В исковата молба е посочено, че се претендира
главница в размер на 49.97лв. и лихви в размер на 14.82лв. по две фактури съответно
за 9.59лв. и 5.23лв., като се добавя и друг договор от 30.09.2016г. С молба от 15.05.2020г.
ищцовото дружество е уточнило, че главницата се претендира за незаплатената чат
от две по фактурите, както и че лихвите са по същите фактури.
С така направите уточнения не се отстраняват
несъответствията между заповедта за изпълнение и исковата молба, защото не е
конкретизирано каква част от сумата по двете фактури прави сбора от сумата 49.47лв.
и съответно за каква част от неплатената сума по тези фактури се претендират
мораторните лихви. Остава неконкретизирано основанието, на което се претендират
сумите, понеже се добавя и нов договор от 30.09.2016г., какъвто не е указан в
заявлението и заповедта по чл. 410 от ГПК.
Следователно налице е несъответствие между
претендираните суми по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК и съответно в Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК и посочените в исковата молба.
Доколкото исковото производство е продължение на
заповедното следва да има пълна идентичност между претендираното вземане в
заповедното и исковото производство.
Щом такава идентичност не е налице производството по
делото следва да се прекрати, а издадената заповед за изпълнение на парично
задължение ще се обезсили.
Така е постъпил и първоинстанционния съд, поради
което обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4798/19.05.2020г. на
Пловдивски районен съд, ХVІІІ-ти граждански състав, постановено по
гр. дело № 3049/20г., с което се прекратява производството по
делото и се обезсилва Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10747/04.12.2019г., издадена по ч. гр. д. № 19124/19г. на ПдРС.
Определението
окончателно.
Председател: Членове:1.
2.