Решение по дело №197/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 314
Дата: 27 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Николай Младенов
Дело: 20221100600197
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева

Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100600197 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

С присъда от 29.09.2021 г. по НОХД № 9321/2019 г. по описа на СРС, НО, 6
състав, подсъдимият М. ГР. П. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 27.04.2017 г.,
около 02:10 ч., в гр. София, от паркинг, находящ се зад бл. 29 в ж.к. „Студентски
град“, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“, с ДК № ******* с номер на рама WAUZZZ4F05N084988, от
владението на Ш.Ш.А., без неговото съгласие и е последвала повреда на МПС, като
деянието е осъществено чрез използване на техническо средство – престъпление по чл.
346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок представителят на държавното
обвинение е депозирал протест, в който се твърди, че присъдата е неправилна и в тази
връзка се моли за нейната отмяна и постановяването на нова осъдителна такава.
Депозирано е и допълнение към протеста, в което прокурорът инвокира
възражения касателно изводите на първия съд при анализа на доказателствата.
Прокурорът излага и доводи касателно доказаността на инкриминираното деяние, като
намира, че същото се установява като доказано от непрекъсната верига от косвени
доказателства, водеща до единствено възможен извод, че подсъдимият е осъществил
вмененото му с ОА деяние. Представителят на прокуратурата счита също, че
мнозинството от първоинстанционния състав не е изготвил никакъв доказателствен
анализ. Мотивите според него представляват хаотични съждения на състава, които в
по-голямата си част не касаят предмета на доказване. Релевира доводи досежно липса
на коментар от страна на съдебния състав и във връзка със съставомерните признаци на
1
престъплението, за което е потърсена наказателна отговорност на подсъдимия. В
заключение се моли съда да отмени първоинстанционният съдебен акт и да се
постанови нова присъда, с което подсъдимият да бъде признат за виновен.
Алтернативно се прави искане делото да бъде върнато за нова разглеждане пред
Софийски районен съд поради съществени празноти в мотивите към присъда,
равняващи се на липса на мотиви.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният
съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на свидетели.
В хода на съдебните прения защитата на подсъдимия в лицето на адв. ИВ. Н.
намира, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Излагат се
твърдения, че от фактическа страна казусът е изяснен, както и че правилно
мнозинството от съдебния състав е достигнало до извода, че не се доказва по
категоричен начин авторството на деянието. Защитникът релевира доводи и касателно
достоверността на заявеното от свидетелите В., Й. и С., както и обясненията на
подсъдимото лице. В заключение адв. Н. моли съда да потвърди атакувания съдебен
акт като правилен.
Пред въззивния съд, прокурорът при СГП заявява, че поддържа протеста.
Изтъква се, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи
категоричен извод, че подс. П. е осъществил деянието, за което ми е повдигнато
обвинение. Представителят на държавното обвинение намира, че са събрани и
достатъчно доказателствени материали, от които да се направи извод, че не е била
възможна смяна на водача на инкриминираното МПС. В епилог се претендира за
отмяна на първоинстанционната присъда и постановяването на нова така, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен. Алтернативно прокурорът прави искане
актът на СРС да бъде отменен, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг
първоинстанционен съдебен състав поради допуснати съществени и отстраними
нарушения на процесуалния закон.

Софийски градски съд, като обсъди изложените във въззивната жалба на
подсъдимия и допълнението към нея, заявеното от страните в съдебно заседание и
материалите по делото, въз основа на закона, прие следното:
В изпълнение на вмененото по силата на чл. 314 НПК задължение, настоящият
съдебен състав извърши цялостна проверка в резултат на която установи, че при
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и по-конкретно при
постановяване на присъдата, е допуснато процесуално нарушение от категорията на
съществените, което нарушение е неотстранимо във въззивното производство, а
единствено при ново разглеждане на делото от първата съдебна инстанция.
Същото се състои флагрантна непълнота на мотивите на съда по отношение на
постановения съдебен акт. При това не са изложени мотиви както по отношение на
анализа на доказателствената съвкупност, така и по отношение на правните изводи.
Резонно е възражението на представителя на държавното обвинение в тази връзка, че в
конкретния казус мотивите представляват хаотично нахвърляни твърдения, голяма
част от които изобщо не касаят предмета на доказване в настоящето наказателно
производство.
Структурата и изложението на мотивите трябва да обхващат уводна част,
следвано от изложение за установените факти, както и анализ на доказателствата в
подкрепа на изводите по фактите. На следващо място, структурата обхваща извлечение
2
от доказателствените източници, водещо до правни изводи и съждения по тях.
Конкретен анализ на доказателствата по конкретните фактически обстоятелства в
настоящия казус не е направен, а са изложени общи фрази и твърдения, приети
незнайно защо за доказани. В подкрепа на приетото дотук, настоящият съдебен състав
ще посочи, че първият съд дори, при анализа на доказателствата се е ползвал от
докладни записки. Константна е съдебната практика на Върховния касационен съд в
тази връзка, че позоваването на докладна записка и приемането и като годно
доказателства е недопустимо, като единствено за пълнота в тази връзка съдът ще
посочи Решение № 278 от 21.06.2010 Г. по н. д. № 181/2010 Г.,ІІ н. о. на ВКС, в което
касационната инстанция е приела следното: „Известно е, че фактическите положения
могат да се основават върху доказателства, изведени от доказателствени средства,
които са били събрани и проверени по реда, предвиден в НПК. Изявленията на
полицейския служител, инкорпорирани в докладната записка, не са доказателствено
средство.“
Мнозинството от първоинстанционния съдебен състав не е коментирало и
съставомерните признаци на престъплението, за което е потърсена наказателна
отговорност на подс. П.. Нещо повече, в изводите си от правна страна съдебният
състав, постановил присъдата детайлно анализира единствено процесуалното
поведение на подсъдимия и на пострадалия. Присъдата страда от дефицит на мотиви.
Съдът се е задоволил да изложи общи констатации по фактите, без да извърши
обсъждане на доказателствата, за да приемем убедителност на мотивите.
Макар и формално към присъдата да са изложени мотиви, по същество същите
са непълни до степен, приравняваща ги до липса на такива. Доказателствата, въз основа
на които СРС е възприел конкретна фактическа обстановка дори не са изредени
бланкетно, като на практика според настоящия съдебен състав анализ на същите
липсва. В светлината на горното се налага извода, че мотивите са непълни, неясни,
схематични и повърхностни. Съдебната практика е последователна и трайна в
разбирането си, че такива пороци са от категорията на съществените, тъй като
представляват липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК /
Решение № 181 от 30.04.2019 г. по н. д. № 697/2018 г. на Върховен касационен съд, 3-
то нак. отделение/.
Въз основа на изложеното, разглеждане на наведените, в протеста на
представителя на СРС, основания за материална незаконосъобразност на постановения
акт не се налага. Допуснатите съществени процесуални нарушения го опорочават
изцяло и е недопустимо да се ревизира порочен от процесуална страна съдебен акт,
касателно правилното прилагане на материално правни норми.
РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда от 29.09.2021 г. постановена от СРС, НО, 6 състав, по НОХД
№ 9321/2019 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд от
стадия на разпоредителното заседание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
3

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4