Решение по дело №197/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка чл.128, ал.1, т.6 от АПК, вр. чл.1, ал.1 и чл.2в, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Н. А. Н., [населено място], против Административен съд – Варна и Върховен административен съд на Република България, като със същата се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални и физически болки и страдания, причинени от допуснати нарушения на правото на Европейския съюз в рамките на АД № 2019/2022г. по описа на Административен съд – Варна, в размер на 5001 лева за всеки от ответниците, като се сочи, че е налице вреда от нарушение във връзка с неизпълнение на задължението на съда за провеждане на справедлив съдебен процес.

Във връзка с дадени указания, ищецът с молба рег. № ДА-01-972/02.04.2025г. сочи, че счита за нарушен чл. 6 от Европейската конвенция на правата на човека и по-конкретно изискването за провеждане на справедлив съдебен процес, доколкото не е била допусната безплатна правна помощ, както и че неправомерно решаващият състав на АС – Варна не се е отвел, независимо, че е било висящо дело срещу този административен съд. В уточняващата молба ищецът посочва естеството на вредите, които твърди, че е претърпял, както и излага аргументи за наличие на причинно-следствена връзка между сочените нарушения и вредите.

В съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, Върховен административен съд – София депозира писмен отговор по исковата молба чрез юрисконсулт В. Х., в който излага доводи за нередовност, недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Поради това отправя искане за прекратяване на производството срещу ВАС, поради недопустимост на иска, а в условията на евентуалност моли за отхвърлянето му, с оглед неговата неоснователност и недоказаност. Изразява и становище за прекомерност на претендираното обезщетение. Отправя претенция за присъждане на разноски. В съдебно заседание ответната страна, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Ответникът, Административен съд – Варна представя писмен отговор, в който обективира становище за нередовност на исковата молба поради непълното и неясно изложение на обстоятелствата, обосноваващи претенцията на ищеца, което възпрепятства индивидуализирането на спорния предмет. Излагат се и съображения за недопустимост на иска по отношение на Административен съд – Варна, доколкото същият не осъществява юрисдикция като последна инстанция. Посочени са и основания за отхвърляне на иска поради неговата неоснователност. В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Шуменският административен съд след като обсъди и прецени наведените в исковата молба доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приобщените доказателства, пред Административен съд – Варна било образувано административно дело № 2019/2022г. по описа на съда, инициирано по жалба на Н. А. Н. срещу инспектор в III-то Районно управление при ОД на МВР – Варна, като жалбоподателят счел, че служителят разкрил на трето лице лични данни на Н., касаещи здравословното му състояние и наличието на водени срещу него производства. С Решение № 4498/29.04.2024г. по посоченото дело състав на АС – Варна отхвърлил оспорването.

Това решение било обжалвано пред Върховния административен съд на Република България, който с Решение № 403/15.01.2025г., постановено по АД № 7308/2024г. по описа на съда оставил в сила Решение № 4498/29.04.2024г. по АД № 2019/2022 г. на АС – Варна.

По делото било направено искане от Н. за предоставяне на безплатна правна помощ, по което е постановено Определение №2838/05.10.2022 г., с което е отказано предоставянето й. С Определение №9214/19.10.2022 г. постановено по АД № 9642/2022 г., състав на Вас оставил в сила цитираното определение.

На 05.03.2024г. Н. депозирал в Административен съд – Варна искова молба, с която обективирал претенция АС – Варна и Върховен административен съд – София да бъдат осъдени да заплатят всеки по 5001 лева за претърпени неимуществени вреди поради нарушения на изискването за справедлив процес по АД № 2019/2022г. по описа на АС – Варна.

С Определение № 2672/15.03.2024г. състав на АС – Варна прекратил производството по АД № 483/2024г., образувано по повод депозираната искова молба и изпратил делото за разглеждане от Административен съд – Добрич.

По този повод в Административен съд – Добрич било образувано АД № 154/2024г. Решаващият състав на съда констатирал, че АС – Добрич е заинтересована страна по АД № 9320/2023г. по описа на Административен съд – София град, образувано по жалба на Н. Н. против Решение на инспектор от Инспектората на ВСС, с което е отхвърлена жалбата му срещу действия на Административен съд – Добрич като администратор на лични данни, изразяващи се в разкриване на личните му данни при разглеждане на АД № 177/2022г. по описа на АС – Добрич. Поради това съдията-докладчик по делото преценил, че следва да се отведе от делото. При направена справка установил, че с нарочни определения всички съдии от АС – Добрич са се отвели Поради това прекратил производството по АД № 154/2024г. и го изпратил на ВАС за определяне на компетентен административен съд.

С Определение № 6297/22.05.2024г. на Върховния административен съд, постановено по АД № 3716/2024г. за компетентен да разгледа исковата претенция на Н. Н. бил определен Административен съд – Шумен, по повод на което е образувано и настоящото административно дело по описа на АС – Шумен.

При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на настоящото дело е предявеният иск срещу Върховен административен съд и Административен съд - Варна, с който се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални и физически болки и страдания, причинени от допуснати нарушения на правото на Европейския съюз в рамките на АД № 2019/2022г. по описа на Административен съд – Варна, в размер на 5001 лева за всеки от ответниците.

Съдът намира, че искът е предявен от лице с правен интерес, което твърди, че в проведени съдебни производства от органи на съдебната власт – ВАС и АС - Варна са били нарушени защитени от правото на ЕС негови права. Искът е предявен и срещу пасивно процесуално легитимирани ответници, разполагащи с правосубектност като юридически лица по смисъла на чл. 205, ал. 1 от АПК, срещу тях, съобразно предписаното в чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ. Следва да се посочи, че за надлежната процесуална легитимация на държавата или за неин орган е достатъчно посочването им от ищеца.

С оглед изложеното, процесният иск е допустим и следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ, при спазване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз, изведени от практиката на СЕС.

Настоящият съдебен състав намира исковата молба за неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ.

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди в чл. 2в, ал. 1, т. 1 урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища от достатъчно съществени нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 203, ал. 3 от АПК държавата отговаря за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.

Фактическият състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ включва: 1. нарушена правна норма на правото на Европейския съюз, която да предоставя права на частноправните субекти; 2. нарушението да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. В този смисъл е трайната практика на СЕС /Решение от 19 ноември 1991 г. по дело Francovich и др., съединени дела C-6/90 и C-9/90 на СЕС, Решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, Решение от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C-568/08, Решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11/. Реализирането на отговорността на държавата е обусловено от кумулативното наличие на посочените материалноправни предпоставки. При липса дори само на един от елементите на фактическия състав отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализирана. Доказателствената тежест за установяване на правопораждащите юридически факти и на връзките между тях лежи върху ищеца.

В настоящото производство за ангажиране отговорността на ответниците, на доказване подлежат горните предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и причинно-следствената връзка между тях. Тежестта на доказване се носи от ищеца както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, липсата на което и да е от тях води до отпадане отговорността на ответника. Липсата на елемент от фактическия състав на отговорността обосновава неоснователността на предявения иск.

С нормите на Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Хартата за основните права в ЕС (ХОПЕС), Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Според чл. 6 от ДЕС, Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000г., адаптирана на 12 декември 2007г. в Страсбург, която има същата юридическа сила като Договорите. Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.

Съобразно чл. 6, т. 2 и 3 от ДЕС част от правото на ЕС е и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), т. к. Съюзът се е присъединил към нея. Основните права, както са гарантирани от ЕКЗПЧОС и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Договорът за Европейския съюз, Хартата за основните права в ЕС (ХОПЕС) са източници на правото на ЕС. Достатъчно е позоваване на източници на правото на ЕС(ДЕС, ХОПЕС, ЕКЗПЧОС), чиито норми се сочат за нарушени, във връзка с дейност на правораздавателните органи на държавата, за да е допустим искът по чл. 2в от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 3 от АПК, а дали е налице достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, съобразно сочените като нарушени норми от правото на ЕС е въпрос на основателност на иска. В случая е налице първата предпоставка доколкото ищецът сочи като нарушени правни норми на Съюза, които му предоставят права като гражданин на общността.

Второто условие, достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, според практиката на СЕС е установено, когато е налице явно и значително неспазване от държавата членка на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните власти. Следователно правото на преценка на държавата членка представлява важен критерий за установяване на наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза (Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2007 година по дело C-278/05, т. 3 от решението). В конкретния случай нормите на ДЕС, ХОПЕС и ЕКЗПОС са достатъчно ясни, те са основни правни принципи на правовата държава и основополагащи за Съюза. Всеки орган на държавна власт (вкл. органите на съдебната власт) е длъжен да ги съблюдава при упражняване на предоставените му функции.

На свой ред правораздавателната дейност на съдилищата е дейност в обществен интерес, затова и всеки съдебен процес следва да бъде справедлив, като трябва да се посочи, че принципът за отговорността на държавата, присъщ на правовия ред на ЕС, изисква обезщетение при нарушено право на защита на участниците в процеса, но не и преразглеждане на съдебното решение, на което се дължи вредата, като гаранция за правна сигурност.

Изискването за достатъчно съществено нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, цели да предотврати случаи, в които рискът от понасяне на вредите, които претендират засегнатите лица, накърнява способността на съответната институция да упражни в пълна степен правомощията си в обществен интерес. В този смисъл преценката за това дали съдебен процес е проведен справедливо във връзка с претендирано обезщетение за вреди не включва проверка за правилността на постановения съдебен акт, а преценка на критериите осигурен достъп до правосъдие, осигурено равенство на страните в процеса, разглеждане и решаване на делото в разумен срок, мотивиране на съдебния акт в достатъчна степен, за да узнаят страните аргументите на съда, обусловили крайните изводи на съда за това дали законът е бил правилно приложен.

В случая ищецът Н. сочи, че в следствие на непредоставянето на безплатна правна помощ и неотвеждане на съдия от Административен съд – Варна, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, яд, безсъние, осъзнавайки, че е останал без адвокат и че делото ще се гледа от съдия при АС – Варна, срещу която институция ищецът има подадена друга искова молба, с оглед на което навежда доводи за нарушение от страна на АС – Варна и ВАС на чл. 6 от КЗПЧОС.

В последната разпоредба е уредено правото на справедлив съдебен процес, като в съответстващата ѝ норма на чл. 47 ХОПЕС за Правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, е посочено че всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.

В контекста на изложеното, съдът намира, че в случая не е налице втората изискуема предпоставка за уважаване на исковата претенция. Неоснователни са оплакванията за ограничаване на достъпа до правосъдие, основани на разбирането, че на ищеца неправомерно не е предоставена безплатна правна помощ. Настоящият съдебен състав на Административен съд – Шумен изцяло споделя мотивите на решаващите състави на АС – Варна и на ВАС, обективирани в нарочни определения, приемайки в своите мотиви, че не са налице предпоставките, регламентирани в Закона за правната помощ, тъй като в случая не е предвидено задължително процесуално представителство по закон и интересите на правосъдието не изискват Н. да бъде представляван от адвокат. Споделими са и аргументите на съда, че на основание чл. 24, т. 1 от ЗПП не се предоставя правна помощ, когато предоставянето ѝ не е оправдано от гледна точка на ползата, която та би донесла на лицето. От събраните доказателства е видно, че ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса, като своевременно и надлежно се е възползвал от предоставената му от закона правна възможност да обжалва съдебните актове, а самото съдебно производство е приключило с постановяване на съдебен акт, по същество на спора. Отказът да бъде предоставена правна помощ е съобразен с относимите правни норми и по никакъв начин не е рефлектирал върху изхода от правния спор, поради което не може да бъде квалифицирано като ограничаване правото на достъп до правосъдие, нито на правото на справедлив процес. А това предопределя и извод, че не е налице нарушение на правото на ЕС като основание за реализиране отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди от правораздавателна дейност. От тази позиция не може да се сподели разбирането на ищеца, че с постановяване на Определение от 05.10.2022г. по АД № 2019/2021г., с което на Н. е отказано предоставяне на безплатна правна помощ, решаващият състав е допуснал нарушение в правосъдната дейност на съдебната инстанция, несъобразено с изискването на КЗПЧОС. По аналогични съображения настоящата инстанция възприема за неоснователни доводите на касатора, че е налице допуснато нарушение с постановяване на Определение № 9214/19.10.2022г. на ВАС, по АД № 9642/2022г. по описа на съда, с което е оставено в сила Определение от 05.10.2022г. по АД № 2019/2021г. на АС – Варна. Противно на твърденията на ищеца, постановените откази за предоставяне на безплатна правна помощ не индикират умишлено неспазване на норми от законодателството на ЕС, а са съобразени с духа на закона, което налага извод за неоснователност на обективираната претенция на ищеца.

Вън от горното, съгласно чл. 9 ал.3 и ал.4 от АПК, в съдебната фаза намира приложение засилено служебно начало в съдопроизводството, което е допълнителен аргумент в подкрепа на гореизложените доводи, доколкото съдът съдейства и указва на страните необходимостта от извършване на процесуални действия от страните във връзка със събиране на доказателства.

Липсата на отвод на съдия от Административен съд – Варна също не се възприема като нарушение на правото на ЕС, в частност на чл. 6 от КЗПЧОС, като не се установява ищецът да е бил лишен от ефективни правни средства за защита пред съд, така и от справедлив съдебен процес.

Ето защо съдът, противно на твърдяното от ищеца, приема, че въобще не е налице нарушение на правата, произтичащи от горепосочените разпоредби от КЗПЧОС. Липсата на елемент от фактическия състав на отговорността обосновава неоснователността на предявените искове.

Отделно от това, не се установи настъпването на твърдените от Н. вреди, които да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна дейност на ответниците, като твърдените се приемат от съда за недоказани. В процесния случай от събраните по делото доказателства не може да се установи, че са причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, яд и безсъние, които да са настъпили вследствие на неправомерното поведение на съдебните състави и от крайните съдебни актове, постановени от Административен съд – Варна и от Върховен административен съд по посочените по-горе дела, а още по – малко съществуването на причинна връзка между дейността на съдилищата и твърдените в исковата молба вреди, които са пряка и непосредствена последица.

Неустановяването на предпоставките по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, както и тези по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в случая обуславят неоснователност на предявения иск, който следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по основание, тъй като не е допуснато твърдяното съществено нарушение на правото на ЕС от ответниците.

За пълнота на изложението следва да се добави, че дори ищецът да е формирал субективна представа за съдопроизводствени нарушения от решаващ съдебен състав,възприемайки определени процесуални действия като такива, то самото релевиране на тези обстоятелства не съставлява доказване по безспорен начин на твърдяните факти. Нещо повече, доколкото се установи в рамките на инстанционният контрол, че не са допуснати съществени нарушения, то наведените доводи сочат като предмет преразглеждане на спор, по който е налице постановен окончателен съдебен акт, което прави преценка в тази посока недопустима.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н. А. Н. от [населено място] против Административен съд – Варна и Върховен административен съд на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални и физически болки и страдания, причинени от допуснати нарушения на правото на Европейския съюз в рамките на АД № 2019/2022г. по описа на Административен съд – Варна, в размер на 5001 лева за всеки от ответниците.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните.