РЕШЕНИЕ
№ 1109
гр. Пловдив, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20215300103302 по описа за 2021 година
Ищецът Б. И. П. с ЕГН **********, от ****, представляван от пълномощника му
адвокат С.С. твърди, че на *** г. е привлечен като обвиняем за това, че от *** г. до
***г. в гр. ***, при условията на продължавано престъпление, след предварително
сговаряне в маловажен случай с А. Н. К., чрез използване на техническо средство, е
отнел чужди движими вещи, към който момент спрямо него не е взета мярка за
неотклонение, като след конкретизиране на обвиненията срещу него с постановление
за привличане като обвиняем от *** Районна прокуратура – **** е издала
постановление за задържането му за срок от 72 часа, въз основа на което е задържан в
сградата на Окръжна следствена служба – ***, след което е подадено до Районен съд –
*** искане за определяне на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“,
по което е образувано ч. н. д. № 3763 по описа на Районен съд – ***, ХІ н. с. за 2017 г.
Последното е разгледано в открито съдебно заседание на **** г., на което е разпитана
съпругата му, която е установила, че в този ден ищецът има планирана операция на
**** на ***, като с определение от същата дата съдебният състав е взел спрямо ищеца
мярка за неотклонение „задържане под стража“, отменено като незаконосъобразно с
окончателно определение постановено на **** г. от Окръжен съд – *** по в. ч. н. д. №
1184/17 г., на която дата ищецът е освободен от следствения арест на ***.
В резултат на незаконосъобразното му задържане за времето от *** до
22.06.2017 г. ищецът преживял психоемоционален стрес, притеснение, загуба на
самочувствие, потиснатост, интензитетът на които се повишил предвид
обстоятелството, че той бил с влошено здравословно състояние - ****, от която травма
1
изпитвал и редица негативни преживявания, пропускайки насрочената му на *** г.
операция.
Въз основа на очертаната в исковата молба фактическа обстановка ищецът моли
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от незаконосъобразното му задържане в размер на 26 000 лв. ведно със законната
лихва от 22.06.2017 г. до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на
разноски.
Иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ответникът Прокуратурата на Република България със седалище в гр. София и
адрес – бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главния прокурор ****, а също и от
пълномощника му А. Г. - *** при Окръжна прокуратура - ***, оспорва предявения иск
както по основание, така и по размер, тъй като : ангажираните от ищеца доказателства
не установяват действително търпени вреди като пряк резултат от задържането му по
д. п. № 117/16 г. по описа на отдел „КП“ при ОД на МВР – ***, по което той е бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във връзка с чл.
194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК; задържането на ищеца не е незаконно, тъй като
Районна прокуратура – *** е упражнила законовите си правомощия по чл. 64, ал. 2
НПК при задържането на ищеца до 72 часа, в рамките на който срок е внесла и искане в
Районен съд – *** за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
обвиняемия, което е било уважено от съда; становището на Окръжен съд – *** в
постановеното на *** г. определение по в. ч. н. д. № 1184/2017 г., че „…мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ може да се вземе при първоначално привличане
на лице в качеството на обвиняем или в случай, че е налице процесуално поведение на
обвиняемия, което е несъвместимо с принципите на НК, а именно – бързина на
производството и добросъвестност при упражняване на права …“, е незаконосъобразно
– такива принципи в НК не са посочени и последния изобщо не урежда наказателно-
правни процедури и упражняване на права от страните в наказателното производство,
а основанията за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ са
визирани в чл. 63 НПК и никъде последният не поставя изискване искането на
прокуратурата до съда за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ да
е направено при първоначалното привличане на обвиняемия; съобразно представеното
с отговора на исковата молба свидетелство за съдимост на ищеца към момента на
първоначалното му привличане като обвиняем по д. п. № 117816 г. – *** г., той е бил
задържан под стража по нохд № 3378 по описа на *** за 2017 г., с оглед на което към
този момент би било абсолютно незаконосъобразно Районна прокуратура – *** да
внесе искане до Районен съд – *** за вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ спрямо него по дп № 117/16 г., тъй като не са били налице процесуалните
2
предпоставки на чл. 63, ал. 1 НПК; взетата спрямо П. мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по нохд № 3378/17 г. на *** е отменена на 16.05.2017 г.,
когато му е наложено и наказание 11 месеца лишаване от свобода условно с 3 години
изпитателен срок, като след повторното му привличане като обвиняем по дп № 117/16
г. на Отдел „КП“ при ОД на МВР – *** на *** законосъобразно е задържан за срок от
72 часа с постановление на Районна прокуратура – ***, която на основание чл. 64, ал.
2 НПК законосъобразно в срок до 72 часа е внесла искане в Районен съд – *** по чл.
64, ал. 1 НПК; за повдигнатото обвинение на ищеца по дп № 117/16 г. на Отдел „КП“
при ОД на МВР – *** от Районна прокуратура – *** е внесен в Районен съд - ***
обвинителен акт, по който е образувано нохд № 8388 по описа на Районен съд – ***,
ХVІІ н. с. за 2017 г., по което е постановена присъда, която не е влезнала в сила, с
която той е признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във връзка с
чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и му е наложено наказание три години
„лишаване от свобода“, което е отложено с изпитателен срок от 5 години, като от
наложеното наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато предварителното
задържане на ищеца в периода *** – 22.06.2017 г.; размерът на претендираното
обезщетение е завишен, тъй като не съответства на чл. 52 ЗЗД, на твърдените вреди, на
икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи,
включително на тази на Европейския съд по правата на човека, а освен това в периода
1989 г. – 2017 г. ищецът многократно е бил осъждан за умишлени престъпления от общ
характер; вземането за лихви за забава е погасено по давност. По изложените
съображения ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен, а в случай на уважаването му – на ищеца да бъде
присъдено обезщетение в минимален размер.
Съдът като обсъди твърденията, признанията и доводите на страните във връзка
със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира
следното :
Едно от основните начала на Конституцията на Република България е това
регламентирано в чл. 7, според което държавата отговаря за вредите, причинени от
незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като по-детайлна
уредба на отговорността на държавата се съдържа в Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
По настоящото дело се претендира присъждане на обезщетение за вреди от
неоснователно взета спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ в
хода на образувано срещу него досъдебно производство съгласно чл. 64, ал. 1
Наказателно-процесуален кодекс /НПК/, която е отменена, което право произтича от
чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, като за възникването му трябва да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки : задържане под стража на лицето, в случая като
3
мярка за неотклонение; отмяна на взетата спрямо лицето мярка за неотклонение
„задържане под стража“ поради липса на законно основание; вреда; причинно-
следствена връзка между незаконно взетата от правозащитните органи мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и вредоносния резултат, като отговорността на
държавата е безвиновна.
Не се спори, а и се установява от представените с исковата молба писмени
доказателства и от приложеното за послужване по настоящото дело ч.н.д. № 3763 по
описа на Районен съд –***, ХІ н .с. за 2017 г., че :
на *** г. Б.П. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК по дп №
117 по описа на Отдел „Криминална полиция“ – *** при ОД на МВР – *** с
Постановление на разследващ полицай при ОД на МВР – *** от същата дата;
на *** е изготвено поредно Постановление за привличане на обвиняем, с
което ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем за същото престъпление,
като в постановлението е прецизирано техническото средство, с което е извършено
престъпното деяние;
на същата дата прокурор при Районна прокуратура – *** е издал
постановление, с което на основание чл. 64, ал. 2 Наказателно-процесуален кодекс
/обявена за противоконституционна с Решение № 13 на КС на РБ относно изречение
второ – ДВ, бр. 85 от 2021 г./ е разпоредено ищецът да бъде задържан за срок от 72 часа
в Сектор „Арести“ при ОС „ИН“ – *** от момента на привличането му в качеството на
обвиняем;
на *** г. е внесено в Районен съд – *** Искане от Районна прокуратура – ***
за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия по дп
№ 117 по описа на Отдел „Криминална полиция“, при ОД на МВР – *** за 2016 г., по
което е образувано чнд № 3763 по описа на Районен съд – ***, ХІ н. с. а 2017 г., като с
определение постановено в открито съдебно заседание проведено на същата дата
спрямо обвиняемия Б.П. по дп № 117/16 г. по описа на Отдел „Криминална полиция“
при ОД на МВР - *** е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“;
по подадена от обвиняемия частна жалба срещу така постановеното
определение е образувано внчд № 1184 по описа на Окръжен съд – ***, Наказателно
отделение за 2017 г., по което в открито съдебно заседание на 22.06.2017 г. е
постановено окончателно определение, с което е отменено протоколно определение от
15.06.2017 г. постановено по чнд № 3763/17 г. по описа на Районен съд – ***, ХІ н. с., с
което спрямо Б. И. П. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по дп №
117/16 г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – *** и е оставено
без уважение искането на Районна прокуратура – *** за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия Б. И. П. по същото
4
досъдебно производство по съображение, че „…не са налице предпоставките за
вземане на мярка за неотклонение спрямо обвиняемия“.
В унисон с твърдението на ответника се установява от представената с
отговора на исковата молба Справка за съдимост, издадена на 10.02.2022 г. от Районен
съд – ****, че в периода *** г. ищецът е бил задържан за срок от 72 часа с
постановление на *** районна прокуратура, а за периода *** му е била наложена
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Констатира се още от изпратените от третото неучастващо в производството
по делото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието в изпълнение на задължението му по чл. 192, ал. 1 ГПК документи,
съставени при задържането под стража на Б. И. П. в Арест – ***, че на ***, в 13.50 ч.
ищецът е задържан, като му е извършен обиск, след което е настанен в Арест – гр. ***,
от където е освободен на *** г.
Страните не спорят, също така, че дп № 117 по описа на отдел „Криминална
полиция“ при ОД на МВР – *** за 2016 г. е внесено от Районна прокуратура – *** с
обвинителен акт срещу ищеца и други лица в Районен съд – ***, по който е образувано
нохд № 8388 по описа на Районен съд – ***, ХVІІ н. с. за 2017 г., което според
приложеното за сведение към делото писмо изх. № 62055/01.07.2022 г. на Районен съд
– ***, ХVІІ н. с. не е приключило към датата на приключване на съдебното дирене по
настоящото дело.
Изходът по нохд № 8388 по описа на Районен съд – ***, ХVІІ н. с. за 2017 г.,
въпреки даденото задължително по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт
разрешение в т. 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004
г. на ВКС, ОСГК, че когато задържането под стража е отменено като незаконно,
обезщетението за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ се определя самостоятелно
независимо от развитието на досъдебното или съдебното производство, според
настоящия състав е от значение за правилното решаване на спора и в частност има
отношение при определяне на размера на претендираното обезщетение, тъй като в
случай, че в наказателното производство на ищеца бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ или „пробация“, при изпълнението му на основание чл. 59, ал.
1 Наказателен кодекс времето на задържането му под стража за периода *** –
22.06.2017 г. ще бъде приспаднато и по този начин той ще получи известна
компенсация на негативните последици от това задържане доколкото наказателна
репресия при изпълнение на наказанието ще се упражнява спрямо него от страна на
държавата по-кратък период от време. Тъй като, обаче, определението за спиране на
производството по настоящото дело бе отменено по реда на инстанционния контрол
като незаконосъобразно, решение по спора ще се постанови на база на събраните по
делото доказателства, без да се взема предвид крайният акт по нохд № 8388 по описа
5
на Районен съд – ***, ХVІІ н. с. за 2017 г.
Въз основа на коментираните до тук доказателства могат да се направят
следните фактически изводи :
В хода на образуваното дп № 117 по описа на Отдел „Криминална полиция“
при ОД на МВР – *** за 2016 г. на *** на основание чл. 64, ал. 2 НПК /впоследствие
обявена за противоконституционна/ от прокурор при Районна прокуратура – *** е
постановено задържането на ищеца за срок от 72 часа, като по искане на Районна
прокуратура - *** спрямо П. в качеството му на обвиняем по посоченото досъдебно
производство на основание чл. 64, ал. 1 НПК е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ с определение постановено от Районен съд – ***, ХVІІ н. с. в
открито съдебно заседание на *** г. по чнд 3763/17 г., отменено като
незаконосъобразно с окончателно, влязло в сила на 22.06.2017 г., определение
постановено от Окръжен съд – ***, Наказателно отделение по вчнд № 1184/17 г., като
за времето от *** до 22.06.2017 г. ищецът е бил настанен в Арест – ***.
Налице е спор относно законосъобразността на определението на Окръжен
съд – *** по вчнд № 1184/17 г.
Както вече се посочи по-горе в настоящото изложение една от
предпоставките за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ е отмяната на мярката
за неотклонение „задържане под стража“ поради липса на законно основание.
Доколкото, обаче, в гражданския закон не е предвидена възможност за контрол от
гражданския съд, разглеждащ иска за обезвреда, на акта на наказателния съд, с който
се отменя взета на основание чл. 64, ал. 1 НПК мярка за неотклонение, то при
обсъждане на елементите на фактическия състав на отговорността на държавата в
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ на изследване подлежи единствено въпросът
дали постановената спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ е
отменена като незаконосъобразна, но не и този за законосъобразността на акта, с който
е сторено това.
В обобщение предвид гореизложеното съдът приема, че са налице първите два
елемента от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ –
задържане под стража на ищеца като мярка за неотклонение и нейната отмяна поради
липса на правно основание, поради което следва да се пристъпи към изясняване и на
останалите две предпоставки – вредите и причинно-следствената връзка между
незаконно взетата от правозащитните органи мярка за неотклонение „задържане под
стража“ и описания в исковата молба вредоносен резултат.
Според трайната съдебна практика със задържането на лицето и в трите случая
на задържане - по чл. 72, ал. 1 ЗМВР от полицейски орган, а също и по чл. 64 НПК – до
72 часа от прокурора, след като повдигне обвинение за довеждане на обвиняемия пред
съда, а също и от последния, осъществяваната принуда спрямо задържаното лице е
6
идентична, тъй като със задържането му то се поставя в принудителна изолация и по
този начин се ограничават негови основни конституционни права /Решение № 95 от
08.05.2011 г. по гр. д. № 849/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Определение № 436 от 16.05.2019
г. по гр. д. № 741/2019 г. на ВКС, ІV-то г. о./ В резултат на това ограничение
неминуемо задържаният търпи негативни последици. Доколкото, обаче, в настоящия
случай се претендира обезщетение за вреди, надхвърлящи обичайните такива, което се
основава на твърдението, че при задържането му ищецът е бил с влошено здравословно
състояние /****/, във връзка с което е имал планирана операция – обстоятелство
съобщено в проведеното на *** г. открито съдебно заседание по чнд № 3763/17 г. на
РС***, което е повишило преживените от него страдания – психоемоционален стрес,
притеснение, загуба на самочувствие, потиснатост, то съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в
негова тежест е установяването на същите.
В тази насока с исковата молба са представени заверени преписи на :
- Амбулаторен лист от платен преглед № **** г., видно от който на 19.12.2016 г.
ищецът е бил прегледан от лекар със специалност ****, при което е констатирано
следното състояние :“****. Клинични данни за нестабилност на ****. Клинични и
****.“, за което е предписана следната терапия : „Без физически натоварвания за срок
от 2 месеца. С оглед *** на *** е уместно провеждането на *** оперативно лечения в
планов порядък. ****“
- Съдебно-медицинско удостоверение № **** г., съставено от д-р М.Г. –
специалист по **** на 28.05.2017 г. по желание на ищеца, при което е дадено
заключение, че : при прегледа са установени следните травматични увреждания – ****
на *** става с ****, които е напълно възможно да са получени така, както е съобщено
от освидетелствания – по време на арест през месец **** г.; *** на *** става
съществено ограничава, но не отнема напълно основната функция на *** крайник;
липсва възможност за спонтанно зарастване на *** и подобрение на функцията на ***,
а с времето увреждането е с тенденция към влошаване, развитие на *** увреждания, с
периодично или трайно блокиране на движенията в ***; увреждането не е от естество
да заплашва живота на освидетелствания;
- Епикриза, издадена от МБАЛ **** във връзка с пролежаване на ищеца в
лечебното заведение в периода **** г., видно от която на *** г. на ищеца е извършена
операция във връзка с претърпяната от него травма на вътрешния *** на *** става,
като е изписан на 16.07.2017 г. с подобрение.
Бе разпитан като свидетел и бившата му съпруга А.Д.П., според показанията
на която : „….Аз бях ангажирала дата на 15-ти, мисля след два дни, за операция. ***
трябваше да се оперира в „****“, бившата ***. …въпреки тежкото му състояние –
трудно подвижен. Имам предвид трудно подвижен, с моя помощ в ***, не можеше да
свива ***, положението му беше зле. … на първата мярка. Изглеждаше много зле,
7
отслабнал, трудно подвижен, не сме се чували въобще … В ареста се е налагало да
моли другите хора да му помагат, тъй като сам не може да седне да си извърши ***
нужди. Психическото състояние му беше нарушено, мога да кажа – нервност,
унижение, притеснение да моли хората да му помагат. Все пак с чужда помощ до ***
не е приятно. Никакво медицинско обслужване. Искал е такова, той ми е споделял. Не
успяхме да му внесем лекарства. Не са му давали болкоуспокояващи. Направихме
операция, с нова дата след един месец, горе долу юли месец беше, в друга болница.
**** г. се случи неговата травма. Задържането, за което говоря, беше юни 2017 г. В
този период не са взети мерки, защото беше задържан, изтърпяваше си няколко месеца
наказание, въпреки, че имаше травма…“
Бившата съпруга е разпитана като свидетел и в хода на производството по чнд
№ 3763 по описа на Районен съд – ***, ХІ н. с. за 2017 г., като в единственото
проведено по него открито съдебно заседание тя е дала следните показания,
протоколирани в изготвения по делото протокол : „Съпругът ми е диагностициран от
лекар специалист със **** на ***. От преди месец с д-р С. от *** имаме уговорка, тъй
като е много сериозно положението и се нужда от спешна операция, а не планова. Днес
трябваше да бъде извършена операцията. Това не е заболяване, това е травма
вследствие на побой от служители на реда по време на задържането му на *** г. В
момента нищо не може да прави, непрекъснато съм го обслужвала. Правиха му *** в
***, медикаменти вътрешни и външни вземаше. Мисля, че не може сам да се обгрижва,
тъй като вдигаме от банята, не може да се обслужва сам.“
Протоколът от проведеното на *** г. по чнд № 3763 по описа на Районен съд
– ***, ХІ н. с. за 2017 г. открито съдебно заседание съставлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на 179, ал. 1 ГПК, поради което съобразно
посочената норма се ползва с доказателствена сила за направените от свидетелката А.
П. изявления пред съда.
При съпоставка на дадените от нея показания по настоящото дело и в рамките
на производството по чнд № 3763/17 г. се открива противоречия : така по последното
тя сочи : „…днес /т. е. на *** г. – добавката е на докладчика/ трябваше да бъде
извършена операцията.“, а по настоящото дело заявява „… бях ангажирала дата на 15-
ти, мисля след два дни, за операция.“; при разпита й по чнд № 3763/17 г. свидетелката с
известна доза несигурност е споделила за съпруга си и следното : „Мисля, че не може
сам да се обгрижва …“, а в открито заседание на 05.07.2022 г. по гр. д. № 3302/21 г.
абсолютно категорично свидетелства, че : „…сам не може да седне да си извърши ***
нужди … Все пак с чужда помощ в *** не е приятно.“
Част от показанията на св. П. не кореспондират на приетите като
доказателства по делото по делото медицински документи. Същата квалифицира
здравословното състояние на бившия си съпруг към датата на задържането му като
8
„тежко“ и „зле“, както и свидетелства, че ищецът се е налагало да моли други хора да
му помагат, включително и за *** и че в ареста не са му давали болкоуспокояващи.
Същевременно от събраната по делото медицинска документация се установи,
че :
при прегледа му на *** г., т. е. 16 дни преди задържането му, съдебният
медик е констатирал, че наличната му травма – **** на лявата *** с ****, не е от
естество да заплашва живота на освидетелствания, както и че тя ограничава
движението на ****, но не отнема тази негова функция напълно, с оглед на което и
доколкото в исковата молба не е наведено твърдение ищецът да е имал нужда от чужда
помощ за времето на задържането си, то съдът приема, че той в действителност не се е
нуждаел от такава;
при извършения му първоначален медицински преглед на *** - денят на
задържането, медицинското лице е установило, че ищецът е в „…добро общо
състояние…“;
нито при прегледа на 19.12.2016 г., нито впоследствие на ищеца са изписани
болкоуспокояващи, а необходимост от приемането на такива дори и не се твърди в
исковата молба.
Ето защо предвид констатираните противоречия, непостоянство и
несигурност в показанията на свидетелката, несходството на част от тях с приетите
като доказателства медицински документи и липсата на данни тя да има медицинско
образование, то съдът не ще кредитира същите в частта им относно състоянието на
ищеца в периода на задържането му, необходимостта му от болкоуспокояващи и от
чужда помощ в ареста и за планувана от него операция на **** г. като
небезпристрастни и дадени целенасочено за нуждите на настоящия процес.
А тъй като според приетите като доказателства заверени преписи на СМУ №
****, издадено от специалист по **** и на Епикриза, издадена от МБАЛ **** както
при прегледа на ищеца на *** г., т. е. преди задържането му, така и на *** г., т. е. 18
дни след освобождаването му от ареста, при приемането му за оперативно лечение в
МБАЛ ****, при разпита му от медицинските органи той е съобщил едни и същи
оплаквания – болка, ограничени движения и блокажи в ***, а 6 дни след извършената
му операция той е изписан с подобрение, решаващият състав приема, че не е налице
промяна в здравословното състояние след задържането му и че последното няма
неблагоприятно отражение по отношение на травмата на ***.
В обобщение въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема,
че вследствие на незаконното задържане са накърнени едни от основните права на
ищеца като гражданин на Република България – правото му на лична свобода съгласно
чл. 30, ал. 1 Конституция на Република България /КРБ/, правото му на личен живот
съгласно чл. 32, ал. 1 КРБ, правото му свободно да избира своето местожителство, да
9
се придвижва по територията на страната съгласно чл. 35, ал. 1 КРБ, в резултат на
което в неимуществената му сфера са настъпили негативни последици, които са
обичайните в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ – причинени са му емоционални и
психологически терзания, неудобства и лишения; променен е обичайният му ритъм на
живот. Следователно налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността
на държавата да поправи тези вреди.
На обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали
са причинени виновно от длъжностното лице съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, като в
последния липсва уредба относно начина на определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди, но в § 1 от Заключителните му разпоредби е предвидено, че
за неуредените в него въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите
закони. Ето защо и тъй като в случая се касае за вреди от непозволено увреждане, то
при определяне на размера на обезщетението следва да намери субсидиарно
приложение разпоредбата на чл. 52 Закон за задълженията и договорите, съобразно
която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според даденото задължително разрешение в т. ІІ от Постановление на Пленума
на ВС № 4/23.12.1968 г. : „ …Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД …
не е абстрактно … То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. …“
В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР
№ 3/22.04.2005 г., постановено по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, а също така и
установените в трайната съдебна практика факти и обстоятелства от значение за
определянето на обезщетението, каквито в случая са : отражение на случилото се върху
ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв
вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство,
приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Пак според
10
съдебната практика като ориентир за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди следва да служат и общата икономическа среда и стандартът
на живот в страната към периода на увреждането /решение № 16 от 02.02.2011 г. по гр.
д. № 396/ 2010 г., ІІІ г. о.; решение № 3 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 637/ 2011 г., ІІІ г. о.;
решение № 55 от 11.03.2013 г. по гр. д. N 1107 /2012 г., ІV г. о.; решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр. д. № 85/ 2012 г., IV г. о.; решение № 476 от 27.01.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 3281/2015 г., IV г. о.; решение № 311 от 14.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
300/2017 г., IV г. о./
Установи се вече в настоящото изложение, че незаконното задържане на ищеца е
за период от календарни 9 дни, в рамките на който според свидетелката А. П. той е
имал психо-емоционални страдания – нервност, унижение, притеснение, както и че
задържането няма негативно отражение върху наличната му травма на ****.
До датата на приключване на съдебното дирене по делото не са ангажирани
доказателства задържането да има каквото и да било вредно въздействие върху общото
здравно състояние на П..
Въпреки че последният е в работоспособна възраст към датата на задържането
му – на *** години, няма и доказателства той да е работил към ***, с оглед на което
съдът приема, че задържането няма отрицателни последици и по отношение на
трудовите му права.
Не са събрани и доказателства задържането да се е отразило по какъвто и да е
начин на семейното положение на ищеца, а подобно обстоятелство не се и твърди.
Липсват и доказателства за продължителност на негативните преживявания на
П., надхвърляща периода на задържането му, с оглед на което и предвид
гореизложеното настоящият състав намира, че незаконното задържане не е оказало
широко мащабно негативно въздействие върху него, краткотрайни са страданията му и
е незначителен техният интензитет.
Ето защо, отчитайки тези обстоятелства и стандарта на живот в страната към
***, в сравнение с който момент понастоящем е налице драстично нарастване на
цените, а от там и поскъпване на живота, в съответствие с критерия за справедливост
съдът определя размера на обезщетението за репариране на установените вреди на 1
800 лева, като намира иска за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лева за
недоказан.
И тъй като се касае за вреди от непозволено увреждане, в който случай съгласно
чл. 84, ал. 3 ЗЗД, приложим субсидиарно при уреждане на процесното правоотношение
на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, длъжникът изпада в
забава без покана, то върху обезщетението следва да бъде присъдена и законната лихва
от деня на забавата. Това, с оглед на разяснението направено в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, че отговорността на държавата за вреди в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1
11
ЗОДОВ възниква от влизане в сила на определението, с което е отменена мярката
„задържане под стража“, т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават за
незаконни действията на държавния орган, от който последният изпада в забава, е
денят на постановяване на определението на Окръжен съд – *** по внчд № 1184/2017
г., с което е отменено определението на Районен съд – *** по чнд № 3763/17 г. за
вземане на мярка за неотклонение спрямо ищеца – 22.06.2017 г., от който до датата на
подаване на исковата молба в съда – 22.12.2021 г. е изтекъл период повече от 3 години,
с оглед на което и тъй като вземанията за лихви се погасяват с 3-годишна давност
съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, то правопогасяващото възражение на ответника за
периода 22.06.2017 г. – 21.12.2018 г. се явява основателно. Ето защо законната лихва
върху обезщетението следва да се присъди от 22.12.2018 г.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 10 лева разноски за заплатена по производството държавна
такса.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 69.20 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважения иск /1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение х 6.92%/.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главния прокурор ****, да заплати на Б.
И. П. с ЕГН **********, от ****, сумата от 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ като
обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 Закон за отговорността на държавата и общините за
вреди за неимуществени вреди, произтекли от задържането му за срок от 72 часа с
постановление от *** на прокурор при Районна прокуратура – *** по дп № 117 по
описа на Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – *** за времето от *** до
15.06.2017 г., а впоследствие и от задържането му за времето от 15.06.2017 г. до
22.06.2017 г. по мярка за неотклонение, взета по искане на Районна прокуратура – ***
с определение постановено от Районен съд – *** по чнд № 3763 по описа на Районен
съд – ***, ХІ н. с. за 2017 г., отменено поради липса на основание с определение
постановено от Окръжен съд – ***, Наказателно отделение в открито съдебно
заседание проведено на *** г. по внчд № 1184/2017 г., ведно със законната лихва от
22.12.2018 г. до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния предявен
размер от 26 000 лв. – отхвърля предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1
ЗОДОВ и искането за присъждане на законна лихва от 22.06.2017 г. до 21.12.2018 г.
12
като неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главния прокурор ****, да заплати на Б.
И. П. с ЕГН **********, от **** : сумата от 10 лв. /десет лева/ разноски за заплатена
по производството държавна такса и сумата от 69.20 лв. /шестдесет и девет лева и
двадесет стотинки/ разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважения иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13