№ 32562
гр. София, 02.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20241110149233 по описа за 2024 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представила писмени доказателства, които са относими,
допустими и необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да се допусне поисканата от ищцата съдебно-счетоводна експертиза.
Следва да се уважи и искането на ищцата, направено по реда на чл. 190 ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответникът . в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото заверено копие на намиращата се в негово държане
заповед на директора на училището за увеличаване на трудовите възнаграждения на
работещите в ., считано от 01.01.2023г., като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при непредставяне
на документа може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснати доказателства
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени от
ищцата в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза в размер на 350
лв., платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. В. Ж., което да бъде призовано.
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 02.10.2025г. от 11.15 часа,
за когато да се призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение,
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Делото е образувано по искова молба на Д. Ц. В., с която са предявени срещу .
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т. 2
КТ за заплащане на сумата от 1888,78 лв., представляваща незаплатена част от трудовото й
възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 16.06.2023г., възлизаща на разликата между
платеното й възнаграждение за периода и 15 %-то увеличение на работната заплата,
предвидено с .г. към . от 16.12.2022г., считано от 01.01.2023г., иска с правна квалификация
чл. 222, ал. 3 КТ вр. чл. 228, ал.2 КТ за заплащане на сумата от 3932,31 лв., представляваща
неплатена част от обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение,
след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието за прекратяването, при вземане предвид размера на
брутното трудово възнаграждение след увеличението, считано от 01.01.2023г. и иск с правна
квалификация чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 325,60 лв., представляваща
неплатена част от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за
календарната 2023 г., при вземане предвид размера на брутното трудово възнаграждение
след увеличението, считано от 01.01.2023г.
Ищцата Д. Ц. В. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответното дружество,
което е било прекратено със Заповед № . г. на директора на .. Сочи, че на основание
прекратяването на трудовия й договор е предвидено изплащане на обезщетение по чл. 222,
ал.3 КТ в размер на единадесет и половина брутни трудови възнаграждения, както и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ в размер на двадесет
работни дни, като основанието за изчисление на посочените обезщетения е основното
трудово възнаграждение, получено от ищцата през месец март 2023 г. Сочи, че основното
трудово й трудово възнаграждение е било, 1555 лв., като към него, с оглед изчислението на
брутното трудово възнаграждение, следва да се прибави и сумата от 637,55 лв. под формата
на допълнително плащане за професионален опит и трудов стаж, както и заплащане за .
професионална квалификационна степен /ПКС/ в размер на 45 лв., плюс допълнително
плащане за . 42,02 лв., поради което брутното трудово възнаграждение се равнява на 2279,
57 лв. Твърди, че е била синдикален член на . към датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение, а към датата на исковата молба е синдикален член към .. Посочва, че във
връзка със синдикалното й членство е подписан . г. към . за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022 г. като е било договорено увеличение на
основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., което съгласно промяната в чл.27, ал.З,
т.2 от . е „не по - малко от 15 %“. Сочи, че съгласно разпоредбата на параграф . на Закона за
държавния бюджет на РБ за 2023 г. предвижда, че законът влиза в сила от 01.01.2023 г.
Изменението на . от 06.12.2022г. с Анекс № . г. предвиждало тези нови размери на
минималните основни възнаграждения да влязат в сила, считано от 01.01.2023 г., съгласно
2
чл.27, ал.1 от цитирания Анекс към .. В допълнение посочва и наличието на ., сключен на
ниво ., който урежда по - големия размер на обезщетението по чл.222, ал.З КТ, а именно
единадесет и половина брутни работни заплати, съгласно чл.13, ал.3, т.2 от визирания ..
Твърди, че 15 %-то увеличение от 01.01.2023 г., въпреки прекратяване трудовото й
правоотношение, считано от 16.06.2023 г., не е било изплатено под формата на
актуализирана работна заплата за периода от 01.01.2023г. до 16.06.2023 г., както и не е било
взето предвид при определяне на дължимите й обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224,
ал. 1 КТ на база увеличеното брутно трудово възнаграждение. С оглед гореизложеното моли
за уважаването на предявените искове. Претенидра и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.08.2024г. и присъждането на разноски по делото.
Ответникът . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че увеличението не обхваща
работници, чието правоотношение е било прекратено към 10.08.2023 г., какъвто е случаят на
ищцата. Твърди, че заплащането на претендираните суми би довело до нарушение на
финансовата политика на училището, тъй като не са предвидени суми от делегирания
държавен бюджет за тази цел. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането
на сторените по делото разноски.
По иска с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже
съществуването на трудово правоотношение с ответника за исковия период, по силата на
което е престирала труд при работодателя, размера на трудовото възнаграждение, вкл.
присъединяване на ищцата към ., поради което ответникът дължи предвидения в Анекс № .г.
по-голям размер на възнаграждението.
По иска с правна квалификация чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е била придобила право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че към момента на прекратяване на
трудовото й правоотношение размера на брутното й трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец преди прекратяването, служещо за определяне на обезщетението по
чл. 222, ал. 3 КТ, е било в предвидения в Анекс № .г. към . от 16.12.2022г. увеличен размер.
По иска с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже,
прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, броя на полагащите й се дни
платен годишен отпуск за 2023г. и броя на използваните дни за същата година, както и че
към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение размера на брутното й
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването,
служещо за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, е било в предвидения в Анекс
№ .г. към . от 16.12.2022г. увеличен размер.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника, е да докаже, че е
платил претендираните вземания.
ОБЯВЯВА за безспорни и неподлежащи на доказване между страните на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че страните са се намирали в трудово
3
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „., което е прекратено със
Заповед № . г. на директора на ., считано от 16.06.2023г. на основанието по чл. 328, ал. 1, т.
10 КТ – поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, че ищцата е
била член на . (.) към КНСБ към датата на прекратяването на трудовото й правоотношение и
страна по . (.) от 16.12.2022г.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи
доказателства за плащане на процесните вземания.
Страните са направили доказателствени искания по отношение на останалите факти,
за които носят доказателствена тежест, а относно доказателствената им стойност съдът
дължи произнасяне едва с решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4