№ 73
гр. Габрово, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20234200500069 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М. К. С. чрез Адвокатско дружество И. и Л.,
Адвокатска колегия Габрово срещу решение №546 от 04.11.2022 г на PC Габрово по
гражданско дело № 117 по описа за 2022г. на Районен съд Габрово.
В жалбата се твърди, че решението било недопустимо, а в условията на евентуалност
- неправилно и незаконосъобразно. Докладът на първоинстанционния съд бил неточен и
непълен. В него неправилно бил отчетен процесуално легитимирания ответник, неправилно
била разпределена доказателствената тежест между ищеца и ответника.
Първоинстанционният съд, в своето решение не посочил мотиви по всички искания и
твърдения.Съдът неправилно отчел, че в тежест на ищеца било да установи възлагане от
страна на процесуално легитимирания ответник на работа във връзка със стопанисването и
поддържане на РЕМО „Етър"'.
От събраните писмени и гласни доказателства безспорно ставало ясно, че ответникът
категорично не бил изпълнил задължението си за поддържане на обекта в съответствие с
изискванията за безопасност, което той сам дори не отричал, мотивирайки се с това, че не
можел да нарушава автентичността на музея.Жалбоподателката намира, че доколкото се
касае за безопасността и здравето на посетителите, отговорността за обезопасяването на
музея била, както на изградилия го, така и на собственика и на стопанисващите го.
Евентуалното възражение, че причинените вреди били настъпили изцяло в резултата на
1
поведението на ищцата също не били доказани по никакъв начин.
Неправилно в мотивите си съдът приел, че не било проведено главно и пълно
доказване на механизма на настъпване на травматичното увреждане, тъй като съществувала
възможност пропадането да е резултат от несъобразеното с условията на музея движение
назад на ищцата, тъй като били пренебрегнати конкретните гласни и писмени доказателства,
както и заключенията в съдебно¬медицинската експертиза.
В жалбата се твърди още, че Община Габрово, в своя отговор, направила възражение
за недопустимост на иска тъй като счита себе си за ненадлежен ответник, като районният
съд неправилно посочил, че дали ответникът е страна по спорното материално
правоотношение е въпрос по същество, но не и на допустимост, което не кореспондирало с
правната доктрина и с трайната съдебна практика. В тази насока се цитират извадки от
множество съдебни решение.
В жалбата се твърди също, че първоинстанционният съд не отчел факта, че изобщо не
било извършено валидно възлагане на управление на РЕМО ,“ЕТЪР" на процесния терен и
прилежащите му сгради от страна на Община Габрово.Според жалбоподателя, в съдебната
практика, веднъж безвъзмездното управление на недвижим имот - публична общинска
собственост, се третирало като договор с облигационен характер, друг път като договор с
вещно правен характер (със задължение на вписване на договора в АВ).Безспорен бил
фактът, че това е формална сделка, като законодателят изисквал да бъде сключен двустранен
договор, а не както в случая - заповед на кмета на общината. Право на ползване се учредява
от общината или държавата, които са собственици на вещи — частна държавна/общинска
собственост. Договорът не се сключвал в нотариална форма, а в писмена форма, без
нотариална заверка на подписите и съответно за сделката се прилагали Законът за
държавната собственост (ЗДС) и Законът за общинската собственост (ЗОС).Крайният
резултат от процедурата бил учредяване на ограничено вещно право на ползване, по силата
на което приобритателя му получава възможността да използва държавна или общинска вещ
според нейното предназначение и/или да получава добиви от вещта, без да има право да я
променя съществено. В процесният случай формално не е спазена тази процедура, поради
което стопанисващ субект си оставала Община Габрово.
Първоинстанционният съд не отчел факта, че Община Габрово при
създаването/придобиването в собственост на Етъра не изградила и обезопасила с подходяща
инфраструктура и информационни табели, местата с риск за живота и здравето на
посетителите, твърдейки, че това не било възможно, тъй като трябва да се запази
автентичността на комплекса, но същевременно запазвайки едновремешния бит и
обстановка била монтирала камери за видеонаблюдение. Общината като собственик на
музея, била задължена да предвиди и изгради мерки и условия за безопасност в комплекса,
като възложи при безвъзмездното предоставяне на управление в заповедта си мерки за
безопасност, които да спазва РЕМО „Етър".
Община Габрово и РЕМО „Етъра" не били съобразили своите дейности/възлагания с
Методическите указания и препоръки на основание чл. 31, т. 1 от Закона за културното
2
наследство (музеи и галерии)'", дадени от министъра на културата на всички директори на
музеи, художествени галерии, културни институти и организации с дейности в областта на
културното наследство.
Иска се делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, като бъдат дадени
указания относно изправяне на нередностите, като се даде възможност на ищеца да предяви
исковата молба срещу редовно легитимираната страна.В условията на евентуалност се иска
да бъде отменено решението, като неправилно и незаконосъобразно.
В срок е постъпил писмен отговор от РЕМО“Етър“, с който се твърди, че жалбата
била изцяло неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде оставена без уважение.
Неоснователни били възраженията относно процесуалната допустимост на иска и
твърденията, че PC Габрово следвало да даде указания, срещу кого ищцата да си насочи
иска. Допустимостта на иска се обуславяла от наличието на правен интерес, който
произтичал от твърденията на ищеца, които следвало да сочат на съществуването на
нарушено негово право, на което в производството да се даде защита. В случая, ищецът
твърдял, че в правната му сфера било налице неудовлетворено вземане за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди, по което задължено лице бил посоченият ответник
във връзка с настъпил в имот, публична общинска собственост деликт, с оглед неизпълнени
задължения по обезопасяването му. Тези твърдения били достатъчни за наличието на правен
интерес.0бщина Габрово направила своевременно своите възражения относно процесуална
недопустимост на иска, с които процесуалните представители на ищцата били запознати. В
същото време обаче РЕМО „ЕТЪР“ не бил привлечен, като помагач на ищцата, както и
нямало насочен иск срещу Музея, а това можело да се стори още преди първото о.с.з.
Третото лице споделя изводът на PC Габрово, че в случая ищцата не провела главно и пълно
доказване на механизма на настъпване на травматичното увреждане, което означавало, че не
можело да се приеме че увреждането било закономерен, пряк и непосредствен резултат от
несъответно на нормативните изисквания обезопасяване на водопровеждащото съоръжение
на територията на музея, в което ищцата пропаднала. Безспорни били доказателствата, че
пропадането било в резултат от несъобразеното с особеностите на музея движение назад на
ищцата и без зрителен контакт с наличието на канала. Тоза означавало, че липсва доказване
претърпените вреди да са били в пряка причинно-следствена връзка с твърдяното
необезопасяване на откритото съоръжение.
Освен това в отговора се сочи, че претендираният размер на обезщетение за
причинени неимуществени вреди бил прекомерно висок, не бил съобразен с разпоредбата
на чл.52 ЗЗД и същият, в случай на уважаване, следвало да бъде намален по справедливост,
съобразно трайната съдебна практика в тази насока. Следвало да се има предвид, че случаят
бил изцяло, следствие на виновното поведение на ищцата.
Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено
обжалваното решение и бъдат присъдени разноските.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема
следното:
3
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивната инстанция следи служебно за валидността на
решението, а за допустимостта - в обжалваната част. Относно законосъобразността на акта,
въззивният съд е обвързан от възраженията, посочени в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от ГРС, в частта им, с която е прието,
че Община Габрово няма качество на възложител на работа по отношение на лицата, които
управляват процесния недвижим имот, върху който е изграден РЕМО“Етър“ Габрово и на
който са предоставени за безвъзмездно управление имоти, публична общинска собственост,
обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения иск. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от
него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.
Поради това, съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с неговата
правилност.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, съдът намира следното:
Неоснователно е твърдението в жалбата, че докладът на първоинстанционния съд бил
неточен и непълен, при неправилно разпределена доказателствената тежест между ищеца и
ответника. В съответствие с разпоредбата на чл.154 ГПК и съобразно очертания с исковата
молба предмет на спора, правилно съдът е възложил в тежест на ищцата да докаже
механизма и обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, за който се твърди, че е
резултат на бездействие за обезопасяване на терена. От своя страна, ответникът, за да се
освободи от отговорност, следва да докаже, че е изпълнил задължението си поддържа
инфраструктурата в РЕМО“Етъра“, така, че територията му да се посещава при безопасни
условия. Двете страни са разполагали с възможността да ангажират всички относими и
допустими доказателства, които да обезпечат доказването на техните твърдения и
възражения.
Жалбата съдържа оплакване, че Община Габрово, в своя отговор, направила
възражение за недопустимост на иска, тъй като считала себе си за ненадлежен ответник, а
районният съд неправилно посочил, че дали ответникът е страна по спорното материално
правоотношение е въпрос по същество, но не и на допустимост, което не кореспондирало с
правната доктрина и с трайната съдебна практика. Съдът намира и това оплакване за
неоснователно. Процесуалната легитимация в процеса следва единствено от правното
твърдение на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието
и петитума на исковата молба т.е заявеното от ищеца спорно право предопределя кои са
надлежните страни в процеса.Процесуалната легитимация не следва да се смесва с
материалноправната такава.Процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска.
Наличието на пасивна процесуална легитимация не е обусловено от отговорността на
4
ответника в оспореното материално правоотношение, а от това дали посоченият от ищеца
ответник притежава призната от закона правоспособност и дееспособност. Докато
материално правната легитимация обуславя основателността на иска. Липсата на пасивна
материално правна легитимация на ответника не прави иска недопустим, а води до
отхвърлянето му като неоснователен.В случая атакуваното решение е постановено при
наличие на всички положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки,
обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване, поради което се явява
допустим съдебен акт.
Цитираната в жалбата съдебна практика не противоречи, а е в съответствие с
изложеното. В случаите на цитираното в жалбата ТР1/2010 г. по т.д. 1/2010 г., при спорове
във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение, пасивна процесуална
легитимация е установената изрично в § 1, ал. 1 от ДР на КТ, като специална дееспособност,
както от материално, така и от процесуално правно естество и тя е на работодателя, което е
неотносимо към настоящия случай.
В жалбата се твърди още, че първоинстанционният съд не отчел факта, че изобщо не
било извършено валидно възлагане на управление на РЕМО ,“ЕТЪР" на процесният терен и
прилежащите му сгради от страна на Община Габрово, тъй като между страните нямало
валидно сключен договор. Това възражения съдът също намира за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗОбС, имотите и вещите - общинска собственост,
се предоставят безвъзмездно за управление на юридически лица и звена на общинска
бюджетна издръжка. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 18 ЗМСМА определя Общинския съвет
като орган, управляващ, предоставящ за управление и разпореждащ се с общинско
имущество, като определя конкретните правомощия на кмета на общината. В тази връзка
чл. 8, ал. 1 ЗОбС предвижда, че придобиването, управлението и разпореждането с имоти и
вещи – общинска собственост, че извършват под общото ръководство и контрол на
Общинския съвет, като за целта редът за предоставяне за безвъзмездно управление на
имоти и вещи - общинска собственост, се определя от общинския съвет в наредбата по чл. 8,
ал. 2. Съгласно чл.10 ал.3 и 4 от приетата от ОбС Габрово Наредба за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество, имотите – публична общинска
собственост по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС, могат да се предоставят безвъзмездно за управление
на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка със заповед на кмета на
общината. Поддържането и ремонтите на имотите и вещите – публична общинска
собственост, се извършва от лицата, които ги управляват.Цитираните разпоредби са ясни и
не се нуждаят от тълкуване. При съблюдаване на горепосочените разпоредби и с оглед
приетия като писмено доказателство Акт № 1085 за публична общинска собственост от
8.10.2019 г. се установява, че имотите на териториятата на РЕМО "Етър“, подробно описани
в акта, са предоставени за стопанисване - безвъзмездно управление, с посочените заповеди
на кмета на Община Габрово. Поради това РЕМО “Етър“ се явява материално легитимиран
да отговоря по предявения от страна на М. К. С. иск. В случая пасивно легитимиран да
отговаря за действията на своите служители е РЕМО “Етър“, на когото е предоставено
5
управлението и стопанисването на недвижимите имоти и сгради, включени в територията на
музея, доколкото твърдяните вреди, предмет на спора, са евентуално причинени от
бездействията на работници/служители на РЕМО“Етъра“, ангажирани с осигуряване на
безопасни условия за посетителите.
Съдът не обсъжда доводите в жалбата, свързани с механизма и обстоятелствата, при
които е станал инцидента и причинените в резултат на него имуществени и неимуществени
вреди на ищцата, тъй като, доколко не се установи наличие на материално правна
легитимация на ответника, не следва да има произнасяне по съществото на спора.
На основание изложеното, съдът намира, че решението ,като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна – да бъде
оставена без уважение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 546/4.11.2022 г., постановено по гр.д. № 117/2022 г. по
описа на Районен съд Габрово.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6