Р Е Ш Е Н И Е
№261689/20.5.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди
двадесет и първа година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна
Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Михайлов гр. дело
№13694 по
описа на Варненски районен съд за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен иск с правно осн. чл. 49 ЗЗД от С.Х., родена на ***г.,гражданин на
Съединени Американски Щати, ЛЧН **********,***, к.к. Св.Св. Константин и Елена
№12, ет.3, ап.316 срещу Сдружение с нестопанска цел „Право на живот по закон“,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Република, МК
„Младост“, ет.5, кабинет №516, представлявано от Даринка Георгиева Бързева за
осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева, причинени вследствие подаден на 21.04.2020г. сигнал в
Община Варна с вх. № РД-20007156ВН, които вреди се изразяват в увреждане на
доброто име на ищцата, накърняване на общественият й авторитет, породени
чувства за тревожност,безсилие, притеснение, безпокойство, съответно
причиняване на нервно напрежение.
В исковата молба, уточнена с допълнителни
молби се излагат твърдения, че на така посочената дата ответникът е депозирал
сигнал до общинската администрация, в който били изложение неверни твърдения за
противоправни и нерегламентирано поддържани връзки между ищцата и длъжностно
лице при Община Варна, съответно неверни твърдения за затаяване на информация,
при сключване на договор от 10.09.2019г., с цел лична облага. Излагане на
неверни изявления за липса на отчетност
на получени 25560,43 лева от ищцата, като и присвояване на консумативи.
Излагане на неверни твърдения, че фондацията ръководена от ищцата не
разполагала с терен в размер на 50 дка. в землището на село Кипра, както и
неверни твърдения,че същата не разполагала с оборудвани автомобили. Излагане на
неверни твърдения, че ръководената от ищцата фондация не разполагала с
компетентни служители. Неверни твърдения за допусната от ищцата злоупотреба с
обществени средства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е
депозирал отговор. Излагат се възражения за неоснователност на предявения иск.
Посочва, че посочения в исковата молба сигнал, от който се твърди, че са
произтекли процесните неимуществени вреди се отнася до дейност на лице изпълняващо
ръководно – административна дейност в Община Варна, като в същия не са
релевирани твърдения относно обстоятелства спрямо личността на ищцата.
Посочените обстоятелства в сигнала относно СНЦ „Лъки х. фондейшън“ и „Лъки х.
проджект“ са с оглед получена от страната информация по реда на ЗДОИ, при което
тези обстоятелства не съставляват твърдения на ответника, а надлежна официална
информация предоставена от държавни и общински органи. В условията на
евентуалност посочва, че претенцията е неоснователна доколкото ответното
дружество е упражнило правото си на сигнал, по реда на нарочно предвидените
Вътрешни правила за реда за разглеждане на предложения и сигнали подадени до
Община Варна.При тези съображения счита, че подаването на сигнала не води до вреди
на ищцата, които да са в резултат от дейност на служители осъществявана при или
по повод възложена им работа. Възразява за наличието на причинно – следствена
връзка между твърдяното деяние и настъпилите за ищцата вреди. Поддържа, че
депозиране на сигнал до Община Варна за работата на нейни служители не води до
уронване престижа на ищцата. Желае отхвърляне на предявеният иск и присъждане
на разноски.
В съдебно заседание предявеният
иск се поддържа от ищеца, който посочва,
че изложените в сигнала обстоятелства, с които са нанесени неимуществени вреди
от ответника се изразяват в преписването на ищцата на поддържани корупцоинни
връзки с лице от Община Варна, както и злоупотреба от нейна страна с обществени
средства.
Ответникът оспорва предявеният
иск, като намира, че същия е неоснователен.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
сигнал с вх. рег. № РД20007156ВН/21.04.2020г. в Община Варна, който е депозиран
от Даринка Георгиева Бързева, в качеството й на председател на СНЦ „Право на
живот по закон”, гр. Варна, по повод получени по реда на ЗДОИ отговори от
Община Варна и Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ Варна.
Представен е отговор по
ЗДОИ рег. № ДОИ19000214ВН-004ВН/15.01.2020г. от Община Варна, в който се
посочва, че на 10.09.2019г. между Община Варна и Сдружение „Лъки Х. Фондейшън”
е сключен договор с предмет - предоставяне на ветеринарномедицинско обслужване,
с цел осигуряване на здравни грижи на животните, заловени на територията на
Община Варна, от служители на „Общински приют за безстопанствени кучета” с.
Каменар.
С отговор по ЗДОИ рег. №
ДОИ19000212ВН-004ВН/15.01.2020г. от Община Варна се посочва, че съгласно договор
№Д19001716ВН/10.09.2019г. бездомните животни заловени от служители на Община
Варна се настаняват в приюта на Сдружение „Лъки Х. Фондейшън”. Посочено е, че
медицинското обслужване на същите се осъществява от Сдружение „Лъки Х.
Фондейшън”, като Дирекция „Управление на сигурността на контрола на обществения
ред” не разполага с дневник на амбулаторията, собственост на сдружението.
Представено по делото е
писмо рег. № 571/04.01.2021г. от ОДБХ – Варна до Даринка Бързева, в качеството
й на председател на СНЦ „Право на живот по закон” във връзка с проверка в приют
рег. № 9160-0115, по договор № Д9001716ВН/10.09.2019г. Сочи се,че при проверка
от служители на ОДБХ-Варна е констатирано, че по силата на договор №
Д9001716ВН/10.09.2019г., заловените кучета са транспортирани с превозни
средства на Община Варна до приюта, съставяни са съответните приемо –
предавателни протоколи при придаване на животните, като липсват документи във
връзка с връщане на животните. Водят се досиета за животните, водят се
амболаторни дневници за лечение, като е констатиран пропуск при отразяване на
клинични прегледи при някои кучета. Посочва се, че в амболаторния дневник са
отразени манипулации, за които е било предвидено искане за плащане с договор с
Община Варна. За констатираните пропуски е при водене на амбулаторния дневник е
съставено предписание на управителя на приюта.
Със заповед №
1002-29/26.04.2021г. е предоставен достъп до обществена информация от Община
Девня във връзка с искане от 25.01.2021г., в което се сочи,че в общината не е
депозирано искане по реда на ЗУТ за изграждане на животновъден обект, в
землището на село Кипра, близост до циментов завод – Девня, не е издавано
такова разрешение, не е заявен архитектурен проект и не е издавана виза за стоеж
на посоченото място. Посочва се, че собственик на имота е Фондация „Лъки Х.
Проджект”.
Представена е писмена
справка от Областна дирекция по безопасност на храните – Варна във връзка с
искане за достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ от 10.03.2020г., в
което се посочва, че в ОДБХ – Варна не е депозирано искане за регистрация по
чл. 137 ЗВД на убежище за кучета в село Кипра към 07.04.2020г., не е
регистриран животновъден обект – убежище за кучета в същото населено място.
Посочено е, че е налице регистрация на животновъден обект № 9149-0184, като
собственикът на същия е сключил договори с ветеринарни лекари. Капацитета на
животновъдния обект е 40 бр. магарета, 10 бр. понита, 70 бр. кучета и 30 бр.
котки. Представено е удостоверение за регистрация №101/24062/25.07.2019г. на
животновъден обект – приют ВМН 9149-0184, в село Куманово, община Аксаково.
Разпитана по искане на
ищеца е свидетеля Елиза Микаелян, която посочва, че работи във Фондация „Лъки Х.
Продежект”, която е създадена от ищцата, и която има за цел да укаже помощ на
безпризорните животни. Известно й е, че СНЦ „Право на живот по закон” се
ръководи от г-жа Бързева, която постоянно подавала сигнали и жалби срещу
дейността на ръководената от ищцата фондация. Сигналите били относно незаконни
действия, корупция, както и присвояване на обществени средства. Свидетеля
посочва, че на 21.04.2020г. ищцата била обвинена в корупция от ответното СНЦ,
което обстоятелство й станало известно както от ищцата, така и от други лица
занимаващи се с защита правата на животните. До преди депозиране на сигнала от
ответника, ищцата идвала редовно на работа, но след сигнала се променило
нейното здравословно състояние. Същата станала по-лабилна, недоверчива,
започнала да поема медикаменти за успокоение. Променила се отношението й към
екипа, с който тя работела, станала недоверчива, престанала да идва ежедневно
на работно си място. Свидетеля посочва, че ищцата й е споделила, че се чувства зле с оглед изложените обстоятелства
в сигнала. Ищцата се затворила в себе си, което й състояние продължавало и към
настоящия момент.
Разпитана по искане на
ищеца е свидетеля Елена Костадинова Каравасилева-Попова – член на управителния
съвет на фондацията, ръководена от ищцата. Посочва, че ръководената от ищцата
фондация има за предмет на дейност защита на животните, изграждане на
животновъдни обекти, клиники и осъществяване на лечение. Основния обект се
намира на територията на Община Девня.На свидетеля са известни факти относно
подавани от председателя на ответника сигнали относно дейността на фондацията,
която е управлявана от ищцата, в резултат на които сигнали фондацията следвало
да дава обяснения пред различни административни органи. По повод на сигнала от
21.04.2020г. посочва, че ищцата била обвинена, че има корупционни връзки с
бивши служители на Община Варна, както и че е злоупотребявала с обществени
средства. След този сигнал ищцата давала обяснения пред икономическа полиция,
при което било осъществено и разследване от страна на прокуратурата. Свидетеля
сочи, че след узнаване за сигнала здравното състояние на ищцата се променило.
Ищцата отслабнала, започнала по—рядко да посещава животновъдните обекти на
фондацията, докато преди това посещавала обектите всеки ден. Посочва, че е
започнала да приема успокоителни медикаменти, като състоянието, в което се
намира вследствие сигнала не е преминало и към настоящия момент.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Нормата на чл. 49 ЗЗД
урежда отговорността на лицето, което възлага извършване на определена работа, за
вредите, причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни противоправни действия или бездействия, която има обезпечително - гаранционна
функция.Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. В този смисъл. елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са:
противоправно поведение, настъпването на
вреди, причинна връзка между тях и вина у причинителя. И докато наличието на
последния от четирите елемента се предполага по
силата на оборимата презумпция на ал. 2 от цитираната разпоредба, то останалите
три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи. Доказателствената
тежест за тяхното установяване, съобразно общото правило на ГПК, се носи от
ищеца-при условията на пълно и главно доказване.
Първия елемент от фактическия състав касае осъществяване на деяние, което
да е в резултат от едно противоправно поведение на деликвент, което е в
исковата молба се твърди, че е осъществено чрез неговия представляващ. Поведението е противоправно като е противоречащо на заложеното в чл. 45 ЗЗД общо правило да не се вреди другиму. Тогава когато изнесените
факти не са достоверни, е налице противоправност на деянието.
Не се спори в настоящото
производство, че е депозиран сигнал с вх. рег. №
РД20007156ВН/21.04.2020г. в Община Варна, от Даринка Георгиева Бързева, в
качеството й на председател на ответника СНЦ „Право на живот по закон”, гр.
Варна.В сигнала се посочва, че действията и бездействията на трето на спора
лице, заемащо ръководна длъжност при община Варна, в чийто ресор е дейността на
Общински приют за безстопанствени кучета – село Каменар, пораждат основателни
съмнения за умишлено блокиране на дейността на приюта, корупционни връзки с
директора на ОБДХ- Варна и с ищцата, като представляващ Фондация „Лъки х.
проджект” и СНЦ „Лъки Х. Фондейшън” и злоупотреба с обществени средства. Съобразно уточненията дадени в първото по
делото съдебно заседание от ищеца, именно посочените в сигнала поддъжани от
корупционни връзки и злоупотреба с обществени средства са нанесли процесните
неимуществени вреди, чието овъзмездяване с предявяване на настоящия иск се
търси.
Анализът на посочените в исковата
молба твърдения, сочи че ищцата поддържа, че спрямо нея е осъществен
фактическия състав на деянието клевета, като се навеждат твърдения, че това
деяние е противоправно осъществено от ответника, доколкото посочените факти в сигнал с вх. рег. №
РД20007156ВН/21.04.2020г. в Община Варна, не отговорят на истината.
От обективна страна изпълнителното деяние
на клеветата се изразява в разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за
другиго или в приписването му на престъпление, което не е извършено. Съдебната практика е категорична, че приписаното
престъпление следва да бъде конкретно посочено и достатъчно индивидуализирано
по време и място, начин и обща
характеристика на извършване. Освен горното, за да е съставомерно деянието, разгласените факти и
обстоятелства освен позорящи следва да бъдат и неистински, същото важи и за
преписаното престъпление.
За позорно обстоятелство
се приемат онези конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно
за доброто име на личността, те са недостойни и укорими от гледна точка на
общоприетия морал, като могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до
служебни и обществени прояви или такива от личния живот, както и отрицателни
качества, които характеризират човек негативно пред обществото. За да е налице
престъплението клевета е необходимо да са направени твърдения с конкретно
съдържание, които да носят информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице, явление. Към тях не
се включват общи съждения, мнения, предположения, оценки, като тези факти трябва
обективно да бъдат съобщени, а не – да се извеждат например чрез интерпретации
или други форми на субективна психическа дейност.
Съобразно фактическия състав на
правната норма, която е приложима към процесния казус, то на първо време следва
да бъде даден отговор на въпроса дали е налице противоправно деяние. От своя
страна противоправността като обективен елемент от фактическия състав, която
обуславя отговорността за непозволено увреждане, представлява по естеството си
несъответствие между посоченото в приетите правни норми и обществени правила
поведение и фактически осъщественото от дееца. В процесния казус следва да се
отговори дали подаването на сигнал до съответната администрация, по своята
същност е противоправно деяние.
От анализа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема, че ищцата посредством ръководената от нея фондация осъществява дейност
връзка със защита правата на животните. Установява се, че с оглед реализираната
от нея дейност са създадени множество обекти, в които да бъде осъществявана
дейността, за която фондацията е създадена.Част от тези обекти е и приют за
животни с ветеринарно медицински № 9160-0115, намиращ се на територията на
Община Девня. Установява се от представените по делото писмени доказателства,
че фондацията на ищцата е сключила договор№ Д9001716ВН/10.09.2019г. с Община Варна,
чийто предмет е предоставяне
на ветеринарномедицинско обслужване, с цел осигуряване на здравни грижи на
животните, заловени на територията на Община Варна, от служители на „Общински
приют за безстопанствени кучета” с. Каменар. Съдът приема, че при изпълнение на
договора, фондацията ръководена от ищцата е осъществявала своите задължения,
като с оглед реализирана проверка от ОБДХ – Варна са дадени съответните
предписания при констатирани нарушения при водене на амбулаторния дневник. Проверката
е проведена в приют рег. № 9160-001155, който е управлява от фондацията, чийто
представляващ е ищцата, при и по повод сигнал на председателя на ответника
депозиран до ОДБХ – Варна. В депозирания сигнал вх. № РД20007156ВН/21.04.2020г.
до Община Варна, ответникът чрез своя представляващ излага свои доводи относно
действия и бездействия на трето на спора лице, заемащо ръководна позиция в
Община Варна, по повод ресора, за който отговоря. При тълкуване на изразните
средства, които са използвани в сигнала, съдът стига до извода, че в същия са
изразени съмнения за наличието на корупционни връзки между това лице и ищцата,
съответно злоупотреба с обществени средства. Както бе посочено в мотивите на съда,
за да бъде осъществено от обективна страна престъплението клевета, то следва
конкретно, точно, ясно и недвусмислено да бъдат изложени факти относно
неправомерни деяния и то такива, които са осъществени от лицето, на което
същите се преписват. Конкретното съдържание на тези деяния не може в някакъв
случай да съдържа изразяване на общи предположения или съмнение за
осъществяване на противоправно деяние. В случая сигналът, който е подаден от
представляващия ответника обективира именно съмнения, макар и посочени като
основателни такива за корупционни връзки и злоупотреби с обществени средства.Конкретни
данни в сигнала за реализиране на фактическия състав на престъплението клевета
не се разкриват от съдържанието на същия. Не може да бъде направен конкретен извод
от съдържанието на сигнала във връзка с приписване на престъплението
„подкуп”,дали същия е насочен към третото на спора лице за осъществено от него
деяние покриващо фактическия състав на разпоредбата на чл. 301 НК, като
длъжностно лице поискало или приело дар или облага, която не му се следва, или
към хипотезата на чл. 304 НК, която подвежда под наказателна отговорност
предложилият или даващия дар или облага, съответно дали с това лице се свързва
личността на ищцата. Фактите, които се съдържат в изявлението /жалба, сигнал,
молба/ следва да бъдат с такава степен на конкретност във връзка с
осъществяване фактическия състав на съответното престъпление, че да не следва
същите да бъдат извличани по тълкувателен път или в резултат от предположения.
Идентично е положението и по отношение на приписаните в сигнала злоупотреби с
обществени средства. Не може да бъде разкрито от съдържането на същия дали се
отнася за приписано престъпление по чл. 219, ал.1 вр. ал.2 НК или хипотезата
касаеща състав на наказуемото деяние по чл. 217 НК.Интерпретацията на факти,
които са извлечени от предоставени на ответника документи, получени от
последния по реда за достъп до обществена информация не може да обуслови,
преписване на конкретно противоправно поведение, като обективен елементи на
фактическия състав на престъплението клевета.
При изложените
съображения съдът намира, че в просения сигнал от 21.04.2020г. не се съдържат конкретни
фактически действия, описващи белезите на изпълнителното деяние на клеветата,
което се твърди в исковата молба, че се приписва на ищцата, поради което и
противоправно поведение на представляващия ответника не може да бъде прието, че
е реализирано, от което следва, че
ответника не следва да бъде подведен под отговорност за действията на своя
представляващ.
Съдът отделно, от изложеното
намира, че при предявяване на молби, жалби или сигнали в защита на нарушени
права или застрашени права и законни интереси, които са адресирани до
съответните органи, призвани по закон да осъществяват контрол за законосъобразното
провеждане на обществените отношения не може да бъде разглеждано само по себе
си, като осъществяване на противоправно поведение на сезиращото институцията
лице. Депозирането на молби, жалби и сигнали представлява конституционно право
на всички граждани и те имат право за се обръщат надлежните органи с искане за
защита на правата, които са накърнени, в който смисъл и Решение №
329/20.12.2011г., постановено по гр.дело № 1789/2010г. на ВКС. Изрично в
цитираната съдебна практика на ВКС, която се споделя напълно и от настоящия
първоинстанционен съдебен състав се приема разбирането, че при упражняване на конституционно
признатото основно право на всеки да сезира с жалби, предложения и петиции
държавните органи, регламентирано в разпоредбата на чл. 45 КРБ, чието систематично място е в глава втора от Конституцията – "Основни права и
задължения на гражданите", подаването на жалба/сигнал не може да се квалифицира като
неправомерно поведение, след като Конституцията изрично
го признава.
С
оглед изложеното и предвид не доказване на първата предпоставка от фактическия
състав на нормата уреждаща вредите, които са причинени при непозволеното
увреждане, то предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Предпоставките са
кумулативно изискуеми, при което и доколкото една от тях не се установява, то
фактите относно следващите не следва да бъдат обсъждани от съда.
С
оглед изходът на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 600 лева, съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
отхвърля предявения иск от С.Х., родена на ***г.,гражданин на Съединени
Американски Щати, ЛЧН **********,***, к.к. Св.Св. Константин и Елена №12, ет.3,
ап.316 срещу Сдружение с нестопанска цел „Право на живот по закон“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Република, МК
„Младост“, ет.5, кабинет №516, представлявано от Даринка Георгиева Бързева за
осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева, причинени вследствие
подаден на 21.04.2020г. сигнал в Община Варна с вх. № РД-20007156ВН, които
вреди се изразяват в увреждане на доброто име на ищцата, накърняване на
общественият й авторитет, породени чувства за тревожност,безсилие, притеснение,
безпокойство, съответно причиняване на нервно напрежение, на осн. чл. 49 ЗЗД.
Осъжда С.Х.,
родена на ***г.,гражданин на Съединени Американски Щати, ЛЧН **********,***,
к.к. Св.Св. Константин и Елена №12, ет.3, ап.316 да заплати
на Сдружение с нестопанска цел
„Право на живот по закон“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. Република, МК „Младост“, ет.5, кабинет №516, представлявано от
Даринка Георгиева Бързева сумата от 600 /шестстотин/ лева, съставляващи
заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :