Р Е Ш
Е Н И Е № 260123
Гр.Враца, 14.10.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 14.09.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ана Ангелова-Методиева
при участието на секретаря М. Ценова като
разгледа докладваното от съдията Ангелова-Методиева т.д. № 25 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Окръжен съд – Враца е сезиран с искова молба с вх. №1296/08.02.2019г, депозирана от "Вива Кредит" ООД, ЕИК: ***,
със седалище в град София и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, представлявано
от Управителя Д. С. Д. чрез адв. А.Н. - МАК, срещу М.А.С., ЕГН **********,*** с правно основание:
чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД за сумата от 50052.31 лв. - общ размер, от които: 48024.60 лв. -
главница, предявен като частичен от 174385.47 лв., дължими по договор за
паричен заем "Вивакредит Ипотека ВИП" от 28.09.2016г. и 2027.71 лв. - лихва за забава, за периода от 10.09.2018г.
до датата на депозиране на исковата молба-08.02.2019г.
Твърди се, че на 28.09.2016г., между "Вива Кредит" ООД, от една страна и
М.А.С., от друга е подписан Договор за паричен заем "Вивакредит Ипотека
ВИП", по силата на който ищцовото дружество, в качеството на заемодател, е
предоставило на М.А. - заемател, сумата от 150000.00 лева, по указания в чл.3,
ал.2, ал.4 и ал.5 от договора начин, а именно 100 938.40 лева - по банков път,
в деня на учредяване на ипотека върху магазин с идентификатор №
68134.100.21.1.3, находящ се в гр. София, в административна сграда на ***,
надлежно индивидуализиран в чл.5, ал.1 от договора; сумата в размер на 16221.00
лв., представляващи парично задължение на Г. Л. С. към "Вива Кредит"
ООД, съгласно договор за паричен заем № 5428001/22.02.2016г. по банкова сметка ***
"УниКредит Булбанк" АД, и сумата в размер на 84717.40 лв.,
представляваща парично задължение на Т.Г.П. към "ЕИДЖИБИ ФИНАНС" АД,
съгласно договор за паричен заем № 016-СФ-027/14.12.2015г., по банкова сметка ***
"УниКредит Булбанк" АД.
Поддържа се в исковата молба, че сумата получена след прихващане от остатъка от
заемната сума в размер на 49061.60 лв., на разноските за учредяване на ипотека
(чл.5, ал.2 и ал.3) и разноските по нотариална заверка на договора, е преведена
по банков път по сметка на заемателя в "Алианц Банк България" АД,
IBAN ***.
Поддържа се, че заемът е предоставен на ответника при индивидуално договорените условия
относно годишен лихвен процент от 40,20%, годишен процент на разходите от 51,50%
и договорна лихва по заема от 224962.00 лева, който ответникът е следвало да
върне в срок от 60 месеца, общото задължение по заема от 374962 лева,
представляващо сбора от заемната сума и договорната лихва. Размерът на
погасителните вноски за първите 20 месеца е 5025.00 лева, а за следващите 40
месеца – 6861.55 лева всяка, надлежно описани в погасителен план, съставляващ
Приложение 1 към Договора. Отпуснатият паричен заем е изплатен от ищцовото
дружество в предвидените за това в чл.3 от процесния договор срокове и начини.
За обезпечаване задължението за връщане на заема е била учредена ипотека,
съобразно предварителните договорености между страните с нотариален акт №
200/05.10.2016г. том III, peг. № 9005, дело №469/2016 г. на Нотариус М.И. с
рег.№ 260 на Нотариалната камара, вписан в СВ при АВ - гр. София с вх. peг №
61080 от -5.10.2016 г., акт № 180, том XXIV, дело 44383, парт. книга ст.
298607.
Наведени са доводи, че поради просрочие на ответника на повече от една
вноска по отпуснатия му заем, ищцовото дружество, на основание чл.12, ал.2, т.7
от Договора е обявило кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че обявяването
е обективирано в нотариална покана peг. № 8150/10.08.2018г.,връчена чрез
Нотариус М.И., в която са индивидуализирани общият размер на дължимата от М.С.
към 20.04.2018г. сума, брой и размер на всяка една просрочена погасителна
вноска. Поканата е връчена на ответника, чрез представляващия го адвокат Ч. на
10.09.2018г.
Поддържа
се, че тъй като ответника М.С. не е заплатил доброволно сумата от 174 385.47
лева в дадения му за това 5-дневен срок, за ищеца е налице правен интерес да
предяви частичен иск за сумата от 48 024.60 лева - главница, тъй като към
момента на подаване на исковата молба, вземането на "Вива Кредит" ООД
по договора, е станало предсрочно изискуемо
Ответникът
М.А.С. *** с ЕГН **********, чрез адв. Т.З. *** е депозирал в срока по чл. 367
ал.1 ГПК отговор, с който оспорва изцяло
предявените от "Вива Кредит" ООД, гр.София, с ЕИК *** искове, като
недопустими и неоснователни. Излага становище, че исковете са процесуално недопустими, тъй като
са насочени срещу него като физическо лице, което не е страна в материално
отношение с ищеца.
Счита
исковете за изцяло неоснователни, по следните съображения: Твърди, че никога не
е сключвал договор за паричен заем "Вивакредит Ипотека ВИП" от
28.09.2016г., нито е упълномощавал трето лице да сключва такъв от негово име.
Заявява, че не е издавал пълномощно на лицето Т.Г.П. да извършва такава
облигационна сделка с ищеца, както и не е давал съгласие за сключването й. От
самото съдържание на договора за заем и изложеното в исковата молба е видно, че
с предоставения заем се погасяват парични задължения на трети лица - Г. Л. С., Т.Г.П.
към заемодателя-ищец. Той е посочен като заемател по този договор и не само, че
не е получавал суми от заемодателя, но и за съществуването на такъв договор
научава от исковата молба. Оспорва договора за паричен заем "Вивакредит
Ипотека ВИП" от 28.09.2016г., като неавтентичен и неверен.
Оспорва
пълномощното, с което е представляван от Т.П., издадено на 28.09.2016г. /същата
дата от която е и договора за заем/ и твърди, че никога не е подписвал такова и
не е учредявал представителна власт на това лице за сключване на този договор
за заем с ищеца. Поискал е на основание чл.193, ал.1 от ГПК откриване производство
по оспорване неговата автентичност, тъй като не носи неговия подпис като упълномощител/ и верност
/обстоятелствата, отразени в него не съответстват на действителността/.
На
следващо място, тъй като заема е обезпечен с договорна ипотека на недвижим
имот, собственост на "Кардинал 07" ЕООД, гр.Б.Слатина, съгласно
нот.акт № № 200, рег.№ 9005, дело N2 469/2016г. на нотариус М.И. *** действие
PC София, по който също е представляван в качеството му на управител на
ипотекарния длъжник от същия пълномощник Т.П., то оспорва и този документ.
Твърди, че не е упълномощавал това лице да сключва посочения нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху собствен на управляваното от него
дружество недвижим имот и цитираното в същия пълномощно, нотариално заверено на
04.10.2016г. с рег.№ 14995-за удостоверяване на подпис и peг. № 14996 - на
съдържание на нотариус В.И., вписан в НК под № 271, не е подписвано от него.
Оспорване
тези две пълномощни прави, тъй като срещу лицето Т.Г.П. се водят наказателни
производства за документни престъпления, които се намират в различи процесуални
фази, по които ответникът е с процесуално качество пострадал.
Поддържа
становище, че няма качество заемател по твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение на следните основания: не е сключвал нито лично, нито чрез
упълномощено от него лице договор за паричен заем с ищеца. Сочи, че представения
такъв по делото е сключен от лице, което не е имало валидно учредена от него
представителна власт да договаря от негово име и за негова сметка.
Отделно
от изложеното прави възражения срещу твърдението за предаване на паричните
средства, като заявява че никога не е имал открита банкова сметка, ***итен
превод от 06.10.2016г. в банка "Алианц България" АД, ако е открита то
е без негово знание и съгласие.
Прави възражение
за недействителност на договора за паричен заем, като сключен от представител
без надлежна представителна власт, по изложените съображения в отговора,
съгласно чл.42 от ЗЗД.
Оспорва
изцяло исковете по основание и размер.Твърди се, че договорът за заем съдържа
нищожни клаузи по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 1 и 3 от ЗЗД - противоречие на
закона и добрите нрави. Видно от уговорените в него условия е определен годишен
лихвен процент 40.20 % и годишен
процент на разходите 51.50 %, което е в противоречие с чл.19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит/ЗПК/ и на основание ал.4 от същия тези клаузи се считат
за нищожни. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба, с която излага становище, че
възраженията на ответника относно допустимостта на исковете са несъстоятелни,
доколкото произнасянето по същите предполага разглеждане на спора по същество.
Според
ищеца оспорването на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
200/05.10.2016 г. том III, peг. № 9005, дело №469/2016 г. на Нотариус М.И. №
260 на НК вписан в СВ при АВ - гр. София с вх. peг № 61080 от - 5.10.2016 г.,
акт № 180, том XXIV, дело 44383, парт. Книга ст. 298607, е неотносимо предвид
предметната рамка на настоящия правен спор. В случай, че бъде разгледано
оспорването, то с оглед защитата на ищеца, моли да бъде задължен ответника да уточни в какво се състои оспорването
на сочения НА.
Намира
за несъстоятелни възраженията за наличие на нищожна клауза в процесния договор, поради договорени в
противоречие на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит лихвен процент
(40.20%) и годишен лихвен процент (51.50%), доколкото с тях се претендира
нищожност на основание Закона за потребителските кредити, който обаче е
неприложим за договори, вземането по което е обезпечено с договор за ипотека
(по аргумент чл.3, ал.4 редакцията към момента на сключване на договора за
заем), какъвто е и настоящият случай.
Ответникът
е депозирал отговор на допълнителната искова молба в срока по чл.373 ал.2 ГПК.
В същия се поддържа твърдението, че ответникът никога не е сключвал договор за
паричен заем с ищеца, нито е упълномощавал трето лице да сключва такъв от
негово име. Включително не е упълномощавал трети лица да сключват нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху собствен на управляваното от него
дружество за обезпечение на вземането на ищеца по процесния договор.
Счита
нотариално заверено пълномощно с удостоверен подпис peг. 14995 от 04.10.2016г.,
и peг. № 14996, том VII, АКТ 162 - удостоверено и съдържание на нотариус В.И.,***
действие - РС-София за неистинско и
неавтентично, като положеният върху него подпис, както и почеркът на изписване
на трите имена не са на управителя и законен представител на "Кардинал-07"
ЕООД- М.А.С.. Същият категорично отрича да е упълномощавал от името на "КАРДИНАЛ-07"
ЕООД Т.Г.П. да извършва каквито и да било разпоредителни сделки и действия
и/или действия по управление със собственият на дружеството недвижим имот.
Посочва
се още, че "Кардинал-07" ЕООД не е възнамерявало да ипотекира имота
си, и да обезпечава несъществуващо парично вземане по договор за паричен заем с
"Вива Кредит" ООД, нито да се разпорежда под каквато и да е форма с
него. Представените пред нотариус М.И. при изповядване на сделката протокол с
решение на едноличния собственик също не е подписан от управителя, съгласно
нормата на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, вр. чл.147, ал.2 от ТЗ. Тоест "Кардинал-07"
ЕООД не е давало съгласие и е изявявало воля за това чрез законният си
управител нито за упълномощаването на Т.Г.П. с правата по нотариално завереното
пълномощно с удостоверен подпис с peг. 14995, том VII, акт 162 и удостоверено
съдържание с peг. 14996, том VII, акт 162 на нотариус В.И. с рег.№ 271 на НК.
Ето защо, упълномощителната сделка, обективирана в така описаното нотариално
заверено пълномощно е нищожна на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, съответно
не е породила целените с нея правни последици състоящи се в учредяване на
представителна власт на упълномощеното лице Т.Г.П. за извършване на действия и
сделки от името и за сметка на "Кардинал-07" ЕООД.
С
определение №482/31.05.2019г.на страната на ищеца като трето лице е конституирана Т.Г.П..
С
определение №603/04.07.2019г. като трето лице помагач е конституирана и В.Н.И.,*** действие Софийски районен съд, вписана в регистъра на
Нотариалната камара на Република България под на № 271.
С определение
№841 от 25.09.2019г. съда остави без уважение искането на ищеца за изменение на
предявения иск с правно основание чл.214 ГПК, вр. с чл. 373 ГПК в условията на
евентуалност за изменение на петитума на исковата молба и основанието за
претендираната сума, като в случай, че се докаже липсата на основание за
превод по банковата сметка на М.С. в
"Алианц Банк България" АД на претендираната с исковата молба сума от
48 024.60 лева, да бъде осъден последния да върне сумата по сметката на
дружеството ищец, ведно със законната лихва от датата на постъпване на сумата
по сметката на ответника в "Алианц Банк България" АД до окончателното
й изплащане. Предявеният в условията на евентуалност иск е с правно основание
чл. 55 ал.1 ЗЗД.На другите участващи в производството страни в с.з е връчен
препис от молбата и е даден срок за
изразяване на становище по същата.Процесуалният представител на ответника в
дадения от съда срок е депозирал молба, с която е взел становище за
неоснователност на молбата, с която се предявява в условията на евентуалност
иск по чл.55 ал.1 ЗЗД. Няма ангажирано становище от страна на конституираните в
производството трети лица помагачи на ищеца. Съдът прие в мотивите си, че изменение
на иска е налице тогава, когато при запазване на основанието ищецът изменя
искането си или при запазване на искането си ищецът изменя основанието му, или
преминава от осъдителен към установителен иск и обратно. Когато, както в
настоящия случай, новият иск се предявява не вместо, а наред с първоначалния
/било то кумулативно, алтернативно или евентуално/ не е налице нито една от
хипотезите на чл.214 ал.1 от ГПК, а последващо обективно съединяване на искове.
Обективираното в молбата волеизявление не е за изменение на иска по смисъла на
чл.214 ал.1 от ГПК и бе оставено без уважение.
От третото
лице помагач В.И., представлявана от адв. Б. е представена и приета като
писмено доказателство от съда в съдебно заседание на 28.01.2020г. декларация от
М.А.С., с която потвърждава всички действия извършени от Т.Г.П. до датата на
потвърждаването, включително и приложените към декларацията пълномощни, като
документите са заверени от Нотариус Д. Ж., рег.№*** в Нотариалната камара на
Република България, с район на действие Софийски районен съд.
По делото са
представени и съответно приети от съда като писмени доказателства по постъпила
молба от адв. С., с която представя
издадени й от "Алианц Банк България"АД документи, които оспорва и
иска откриване на производство по оспорването им- искане за откриване на сметка
на "Кардинал 07"ЕООД в "Алианц Банк България"АД спесимен от
подписа; рамков договор за платени услуги.
От
"Алианц Банк България"АД е постъпило писмо, с което уведомяват съда,
че не разполагат с оригинали на поискани документи, поради изтекъл срок на
съхранение.
От ищцовото
дружество са представени съответно приети от съда документи получени от
"Алианц Банк България"АД, с които се установява превод на сумата от
48024.60 лв. извършена от "Вива кредит" ООД; спесимен по откритата
банкова сметка; ***; копие от лична карта; пълномощно; копие от регистрация на
интернет банкиране, извлечение от сметката за периода от 2007г. до 2017г.
банкови документи за периода от 2012г. до 2017г.
По искане на ответника М.С., чрез адв. С. е открито
производство по оспорване на представените с молбата от 19.12.2019г.
пълномощно, относно подписа на М.А.С. и ръкописния текст, както и представените
с молбата искане за отпускане на кредит, спесимент на подписите и рамков
договор относно подписите на М.А.С. и съдържащия се ръкописен текст. На основание чл. 193 ал.3 ГПК,
съда е разпределил доказателствената тежест, като тежестта за доказване
неистинността на оспорените документи е за ответната страна.
На осн.чл.193 ГПК е открито и производство по
оспорване по отношение на приходни касови ордери с №562 от 28.02.2018г. /стр.273/, с №
466 от 30.03.2018г./стр.274/ и с №622 от 12.05.2017г/стр.275/. На основание чл.
193 ал.3 ГПК съда е разпределил доказателствената тежест, като тежестта за
доказване неистинността на оспорените документи е за ответната страна.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и изслушана
съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице Г.Л., от чието заключение се
установява, че от представени на
вещото лице платежни нареждания, същото е констатирало, че на 06.10.2016г.
"Вива Кредит" ООД е превел по банков път сумата от 150 000,00лв. по
следния начин:16 221,00 лв. представляващи парично задължение на лицето Г. Л.
С. към "Вива Кредит" ООД, съгласно договор за паричен заем №
5248001/22.02.2016г. по банкова сметка *** "УниКредит Булбанк"АД с IBAN: ***; сумата в размер
на 84717,40 лв., представляващи парично задължение на лицето Т.Г.П. към "ЕЙДЖИБИ
ФИНАНС" АД по договор за паричен заем № 016-СФ-027/14.12.2015г. по банкова
сметка *** "УниКредит Булбанк" с IBAN: ***, като превода е извършен на 06.10.2016г. от "Вива Кредит" ООД от
разплащателна сметка при "Райфайзенбанк България" ЕАД с IBAN: ***; сумата в размер на 48 024.00 лв. е преведена по банкова
сметка *** М.С., а именно: "Алианц Банк България" АД, с IBAN ***, констатирана е сумата в размер на 1037,60 лв.-нотариална
такса по учредяване на договорни ипотеки. В заключението си вещото лице е
посочило още, че въз основа на предоставите й копия
на платежни нареждания и приходни касови ордери, е установило, че заемателят С.
е заплатил общо 86 810,00 лв., с които са погасени следните задължения:договорна
лихва в размер на 70 305.00 лв., в това число 13 погасителни вноски за периода
от 07.11.2016г. до 02.11.2017г. и частично 14-та погасителна вноска с падеж
02.12.2017г. в размер на 4 980,00 лв.; разходи за събиране на просрочени
вземания по чл. 11, ал.2 от договора за заем в размер на 1005,00 лв.; разходи
за събиране на просрочени вземания по чл.11, ал.3 от договора в размер на
500,00 лв.; неустойка по чл.11, ал.4 в размер на 16 005,00 лв. В заключението е посочено, че последно извършено плащане е на дата 30.03.2018г. с приходен касов ордер №
466 с вносител М.А.С. в размер на 5 000,00 лв. С тази сума е погасена частично
14-та погасителна вноска с падеж 02.12.2017г. в размер на 4940,00 лв. за
договорна лихва и 60,00 лв. - такси за разходи за събиране на просрочени вземания
по чл.11, ал.2 от договора.
По делото е изготвена съдебно -почеркова
експертиза от вещо лице Й.А., което заключение бе оспорено от ищеца и третите
лица помагачи и същото не е прието от съда, тъй като при защитата на
експертизата бе установено, че вещото лице е ползвал материали от други три
дела с аналогичен казус - оспорено авторство от страна на М.С. с упълномощено
лице – третото лице помагач Т.П.. Така представеното заключение не се възприема
от настоящия съдебен състав и не се кредитира с доверие.
По делото е изготвена нова съдебно - почеркова експертиза от вещо лице П.М.П. - вещо лице от
списъка на вещите лица при Окръжен съд гр. Враца с обем от 91 страници. В
заключението експертът не е използвал сравнителния
материал даден от страните, а самоволно по своя инициатива е издирвал и ползвал
сравнителен материал от други дела, с цел да подкрепи предварително зададените
си тези. Вещото лице признава, че е ползвал сравнителен материал приложен по
т.д.№73/2019г. и т.д. № 12/2019г. по опис на Окръжен съд – Враца. В съдебно
заседание от 16.06.2020г., същия категорично заяви, че всичко е въпрос на личен
избор на самия експерт, като еднолично избира кои подписи ще ползва, еднолично
решава дали ще намира нов сравнителен материал от други дела и по този начин
отрича правилата и методологията. Експертът внесе в делото и нови
доказателства, които не са представени от страните, не са подкрепени или
заверени от тях и това е грубо нарушение на съдопроизводствените правила. Макар
и прието от съда с оглед възраженията на адв.Б. и С., така представеното
заключение не се възприема от настоящия съдебен състав и не се кредитира с
доверие.
В резултат на оспорването бе
назначена и трета тройна съдебно-почеркова експертиза с вещи лица Г.Б.Д., Ю.С.М.
- експерти от списъчния състав на СГС и М.Д.С., вещо лице - експерт в областта
на техническото изследване на документи в сектор БНТЛ, ОДМВР - Пловдив, която изследва представените пълномощни peг.
№ 149951 и 14996/04.10.2016г. на нотариус В.И. ***
действие Софийски районен съд и декларация към пълномощното, протокол на
едноличния собственик на "Кардинал 07" - ЕООД от 30.09.2016г., със задачи
за установяване на авторството на оспорените документи. При изготвяне на
експертизата вещите лица са изследвали сравнителния материал представен по
делото. Заключението е подписано с особено мнение от вещото лице Г.Д., което не
се споделя от настоящия съдебен състав. Този експертът в особеното си мнение е
изготвил самостоятелна експертиза, в която е използвал термини и понятия
неотносими към правилата и методологията при изследването и анализа на
почерковите експертизи.
Съдът дава вяра на заключението
на вещите лица Ю.М. и М.С., които са категорични, че М.С. безсъмнено е подписал
и е автор на обектите на експертизата - пълномощното peг. № 149951
и 14996/04.10.2016г. и декларация към пълномощното, протокол на едноличния
собственик на "Кардинал 07" - ЕООД от 30.09.2016г. Според експертите М.
и С. при изготвяне на експертизата не са установени признаци за т.н. "автоподлог",
както и не са налице признаци за изпълнение на подписите при необичайни условия
като болест, умора, депресия, алкохол или неприятности от личен характер или
необичайни пози и пр.
Тяхното заключение кореспондира със събрания
по делото доказателствен материал, включително и с показанията на св. П., че ответника
М.С. се е явил в кантората на нотариус И. и са заверени от него представените
за заверка документи. Свидетелят изтъква, че в кантората нямат практика да
заверяват представени им документи без да е налице лицето, от чието име
изхождат те.
По делото са събрани гласни доказателства, разпитан е св. Н. А. П., който работи
в нотариална кантора при нотариус В.И., рег. № 271 на Нотариалната камара с
район на действие Софийски районен съд на длъжност помощник нотариус по
заместване. Същият сочи, че от януари 2013 г. работи кантората на нотариус И..
Според свидетеля има два типа помощник нотариуси - обикновени помощник
нотариуси и помощник нотариуси по заместване - обикновените помощник нотариуси
могат да заверяват декларации, пълномощни, облигационни договори. Не могат да заверяват
тези, които подлежат на вписване в Служба по вписванията. Това е основната
разлика с помощник нотариусите по заместване, които се явяват на конкурс, който
се провежда от Министерство на правосъдието. Свидетелят установява, че от 2015
г. помощник нотариус по заместване. Св. П. посочва, че е запознат със случая пълномощно, което му се представи в съдебно
заседание същия сочи, че той го е заверил, защото там стои неговия подпис. Според
свидетеля законът определя по какъв начин се заверяват пълномощните и кантората
не прави никакви изключения, като в кантората в работата си винаги следват
това, което е казано от закона. Свидетелят твърди, че пълномощното е заверено и
е в регистъра на нотариуса, то е заверено по изискването на закона. Същият
установява, че лицето трябва да се е явило, няма практика в кантората за
неприсъствени пълномощни, това закона го забранява. Няма практика някой да е
донесъл пълномощното и то да е заверено без да присъства упълномощителя, това е
извън закона. Според св. като пълномощното е заверено значи, че М.С. се е явил,
за да се завери пълномощното, такава е практиката на кантората. Според
свидетеля П. кантора на нотариус И. е една от много натоварените кантори в гр.
София, като за тези три години са извършени
над 75 000 заверки. Показанията на свидетеля П., съдебният състав приема същите
като достоверни и обективни, поради което кредитира същите.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
обсъди събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД- за сумата 48024.60
лв. главница, предявен
като частичен от сумата в размер на 174385.47 лв., дължими по договор за
паричен заем "Вивакредит Ипотека ВИП" от 28.09.2016г. и 2027.71 лв. - лихва за забава, за периода от 10.09.2018г.
до датата на депозиране на исковата молба, претендира се и законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 08.02.2019г. до
окончателното й изплащане.
На първо място съгласно задължителната съдебна
практика съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според
волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума,
т. е. ако заемателят се е задължил да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът е реален, тъй като единият елемент от
фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент съгласието
за връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва
вторият, няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент -
получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението "да
върне", а не "да даде" нещо. При спорно тълкуване на условия или
други модалитети по заема, обективиран чрез подписване на договор, от значение
е записаното и скрепеното с подпис свидетелстващо изявление, че
"заемодателят предоставя /предава/ на заемателя сумата". В този
смисъл е практиката на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения №
235/2016 г. по гр. д. № 1362/2016 г. на ІV гр. отд. на ВКС, решение № 379/2013
г. по гр. д. № 171/2012 г. на ІV гр. отд. на ВКС. Константната практиката на
ВКС, според която при наличие на различни хипотези относно факта на плащане, не
може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се
презюмира, че страните сключват договор за заем. Тъй като тежестта да докаже
съществуването на договора за заем е за страната, която търси изпълнение по
него /в случая заемодателят-ищец/, настоящият съдебен състав намира за доказано
наличието на договор за заем, сключен между страните по делото.
В случая,
съгласно чл.3, ал.1 от сключения между страните договор от 28.09.2016г. изрично
е посочено, че заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя
заемната сума. По делото са доказа пълно
и главно както предаването на паричните суми, т. е. вторият елемент от
фактическия състав на чл. 240 ЗЗД, така и основанието.
Договорът за заем се счита за сключен, когато
заемодателят предаде на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължи да върне сумата или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът е реален, защото единият елемент от фактическият му състав е
предаването в собственост, а другият елемент- съгласието за връщане.
В случая бе открито производство по чл. 193 ГПК и бе
оспорено авторството - автентичността на подписа на ответника по иска положен в пълномощно с peг. № 14995 и 14996/04.10.2016г. и
декларация към пълномощното, протокол на едноличния собственик на
"Кардинал 07" - ЕООД от 30.09.2016г. и като частен свидетелстващ документ същите се
ползват с пълна материална доказателствена сила и удостоверяват факта, че изявлението
за получаване на процесната сума, което се съдържа в тях, е направено от ответника
по иска. Съдът дава вяра на заключението на вещите лица Ю.М. и М.С.,
които са категорични, че М.С. безсъмнено е подписал и е автор на обектите на
експертизата - пълномощното peг. №14995 и 14996/04.10.2016г. и декларация към пълномощното, протокол на
едноличния собственик на "Кардинал 07" - ЕООД от 30.09.2016г. Според
експертите М. и С. при изготвяне на експертизата не са установени признаци за
т.н. "автоподлог", както и не са налице признаци за изпълнение на
подписите при необичайни условия като болест, умора, депресия, алкохол или
неприятности от личен характер или необичайни пози и пр.
От представените от ищцовото дружество документи от
"Алианц Банк България"АД, в която банка заемателят е посочил своя
банкова сметка ***а в заем сума от ищеца "Вива кредит"ООД е видно, че
ответника М.С. е получил заемната сума в размер на 48024.60 лв. и е извършвал множество платежни операции и касови тегления лично.
От изготвената и приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че от
представените на вещото лице платежни нареждания, същото е констатирало, че на
06.10.2016г. "Вива Кредит" ООД е превел по банков път по банкова
сметка *** "Алианц Банк България"АД сумата в размер на 48024.60 лв.
На следващо място следва да се изтъкне, че по делото в съдебно заседание от 28.01.2020г. е представена и приета като
писмено доказателство по делото декларация заверена пред Нотариус Ж., с район
на действие Софийски районен съд, от която е видно че М.А.С. потвърждава всички
извършени действия от Т.Г.П., в качеството му на физическо лице, както и като
управител на "КАРДИНАЛ 08" - ООД, "КАРДИНАЛ 07" - ЕООД,
включително и правата по нотариално заверени пълномощни изрично изброени.
Декларацията е от 29.03.2019г. тоест признава правните и фактически действия
извършени до момента. По делото не са представени никакви доказателства, от
които да е видно, че е направен опит за оттегляне на представителна власт или
за сваляне на което и да е пълномощно качено в системата на Нотариусите като
заверка на подпис и съдържание.
При така възприетата фактическа обстановка, като
безспорно съдът приема, че между страните по делото е възникнало облигационно
отношение по силата на сключения помежду им договор за заем, в изпълнение на
който ищецът е привел по банкова сметка ***, сумата в размер на 48024.60 лева.
Изпълнението на задължението от страна на заемодателя да предаде на заемателя
посочената сума се е установено по делото, с оглед изложените по – горе мотиви.
В отговора на исковата
молба и в доп.отговор на доп. искова молба ответника навежда възражения за наличие на нищожна клауза в процесния договор, поради договорени в противоречие на чл.19, ал.4 от
Закона за потребителския кредит лихвен процент (40.20%) и годишен лихвен
процент (51.50%), доколкото с тях се претендира нищожност на основание Закона
за потребителския кредит. В случая, настоящият съдебен състав намира, че Закона
за потребителския кредит е неприложим за договори, вземането по което е
обезпечено с договор за ипотека (по аргумент чл.3, ал.4 редакцията към момента
на сключване на договора за заем), какъвто е и настоящият случай. Отпуснатият
паричен заем е изплатен от ищцовото дружество в предвидените за това в чл.3 от
процесния договор срокове и начини, като за обезпечаване задължението за
връщане на заема е била учредена ипотека, съобразно предварителните договорености
между страните с нотариален акт № 200/05.10.2016 г. том III, peг. № 9005, дело
№469/2016 г. на Нотариус М.И. с рег.№ 260 в Нотариалната камара на Република
България вписан в СВ при АВ - гр. София с вх. peг № 61080 от -5.10.2016 г., акт
№ 180, том XXIV, дело 44383, парт. книга ст. 298607.
С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 48024.60 лева, представляваща дължима, но
не върната сума по сключен с ответника договор за паричен заем от 28.09.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 08.02.2019г. до окончателното й изплащане.Кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем, като поканата от ищеца е връчена на ответника
чрез процесуалния му представител адв. Ч..Искът е предявен като частичен.
С уважаването на главния иск неминуемо следва да
бъде уважен и иска за претендираната лихва, с правно основание чл.86 ЗЗД в
размер на 2027.71 лв. за периода от 10.09.2018г. до 08.02.2019г.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 9232.10 лева/л.1052, том III/, съгласно
приложения списък за разноски представен по делото. По аргумент от чл. 78, ал. 10 от ГПК, третото лице-помагач
не може да претендира разноски.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА М.А.С.,
ЕГН **********, с адрес *** на
основание иск по чл.240 от ЗЗД,
вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД да заплати на "Вива Кредит"
ООД, ЕИК: ***, със седалище в град
София и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, представлявано от Управителя Д. С.
Д. чрез адв. А.Н. - МАК сумата от 50052.31 лв. - общ размер, от които: 48024.60
лв. - главница, предявен като частичен от 174385.47 лв., дължими по договор за
паричен заем "Вивакредит Ипотека ВИП" от 28.09.2016г. и 2027.71 лв. - лихва за забава, за периода от
10.09.2018г. до датата на депозиране на исковата молба-08.02.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.02.2019г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.А.С.,
ЕГН **********, с адрес *** с правно
основание: чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД да заплати на "Вива Кредит" ООД, ЕИК: ***, със седалище в град София и адрес на
управление: ***, с ЕИК ***, представлявано от Управителя Д. С. Д. чрез адв. А.Н.
- МАК сумата в размер на 9232.10 лева съдебно – деловодни разноски
направени в производството по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца В.Н.И. и Т.Г.П..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл.
7, ал. 2 ГПК.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: