№ 4966
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110134431 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове: 1.) с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ /частичен
иск/ за сумата от 1250,00 лева, част от сума в общ размер на 38570,00 лева, представляваща
незаплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за имуществени вреди,
нанесени на влекач ..., с рег. № ..., в резултат на произшествие, настъпило на ... г., на път ...
при км. ...+ ..., с посока на движение към гр. ..., заедно със законната лихва от датата
предявяване на иска – 05.04.2024 г., до погасяване на задължението, 2.) с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ /частичен иск/ за сумата от 639,11 евро (уточнена с молба от 06.12.2024 г. –
с левова равностойност 1250,00 лева), част от сума в общ размер на 15997,00 евро /с левова
равностойност 31287,41 лева/, представляваща незаплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за имуществени вреди, нанесени на полуремарке ... с рег. № ..., в
резултат на произшествие, настъпило на ... г., на път ... при км. ...+ ..., с посока на движение
към гр. ..., заедно със законната лихва от датата предявяване на иска – 05.04.2024 г., до
погасяване на задължението, и 3.) с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от общо
6737,60 лева, представляваща разходи в размер на 5237,60 лева за изправяне на влекач ..., с
рег. № ... и полуремарке ... с рег. № ..., и разходи в размер на 1500,00 лева за репатриране на
полуремарке ... с рег. № ... от мястото на произшествието.
Ищецът ... твърди, че на ... г., към ... часа след полунощ, в срока на застрахователното
покритие по договори за имуществена застраховка „Каско”, сключени с ответника, е
настъпило събитие – пътнотранспортно произшествие, вследствие на което са увредени
застрахованите влекач и полуремарке, за което по заведените от ищеца щети при ответника
са образувани преписки. Посочва, че е строил необходими разходи в общ размер на 6737,60
лева за изправяне на обърнатия камион и полуремарке, както и за репатриране на
1
последното от мястото на произшествието до базата на ищеца. Поддържа, че след покана
ответникът не е заплатил дължимото обезщетение, неправилно позовавайки се на наличие
на основания за изключване на риска – управление на процесната товарна композиция след
употреба на алкохол от водача. Поддържа, че на водача е взета кръвна проба в болницата в
гр. ..., след вливане на медикаменти, която е показала концентрация на алкохол в кръвта от
0,36 промила. Излага твърдение, че при такава концентрация на алкохол в кръвта е
допустимо и безопасно да се управлява моторно превозно средство, поради което
неоснователно ответникът е отказал да му изплати обезщетение за настъпилите вреди от
произшествието. Ищецът излага довод, че стойността на разходите, необходими за
възстановяване на процесната товарна композиция, състояща се от влекач и полуремарке,
надхвърлят действителната й стойност към датата на произшествието, поради което счита,
че ответникът следва да го обезщети при условията на настъпила тотална щета. Моли за
уважаване на исковете. В молба от 06.12.2024 г. сочи, че не може да представи доказателство
за прекратяване на регистрацията на процесните влекач и полуремарке, доколкото не може
да предприеме действия по дерегистрацията им, тъй като ответникът отказва да му
предостави становище, че по отношение на тях е налице тотална щета. В открито съдебно
заседание и в писмена защита поддържа твърденията си. Претендира сторените разноски по
делото.
Ответникът ... оспорва иска, като поддържа, че в случая е налице основание за
изключване на риска, тъй като вредите са причинени от служител на ищеца при управление
на застрахованата товарна композиция след употреба на алкохол, което основание е
предвидено в Общите условия на застрахователя. Сочи, че към момента на настъпване на
произшествието съдържанието на алкохол в кръвта на водача е било над 0,5 промила, като е
управлявал товарната композиция под въздействието на алкохол над допустимите по закон
норми, така че концентрацията, координацията и способността му да управлява превозното
средство адекватно и в съответствие със закона за движение по пътищата е била повлияна от
употребата на алкохола. Евентуално оспорва размера на вредите. Счита, че претендираното
обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Сочи, че ищецът е направил
допълнителни разходи, които не са съгласувани със застрахователя, поради което не
подлежат на възстановяване от последния. В открито съдебно заседание и в писмена защита
поддържа възраженията си. Претендира сторените разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже в кумулативност следните
предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока
на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи
риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер, както и
факта на прекратяване на регистрацията на застрахованото моторното превозно средство
2
поради настъпилата тотална щета /установява се с удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията, в което изрично е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета/.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга, както и обстоятелството, на които основава възраженията си за изключване на риска,
включително да докаже пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на
конкретно задължение, предвидено в Общите условия към застраховката като значително с
оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие.
С определението по чл. 140 ГПК от 26.11.2024 г. за безспорни са обявени следните
обстоятелства: че между страните са били налице валидни застрахователни правоотношения
по договори за имуществено застраховане „Каско” на влекач ..., с рег. № ..., и полуремарке ...
с рег. № ...; че договорите за имуществена застраховка са сключени при общи условия за
застраховка „Каско“ на МПС, представени към отговора, с които ищецът е бил запознат и се
е съгласил; че в срока на действие на договорите, на ... г., е настъпило събитие – ПТП, за
което ищецът незабавно е уведомил органите на МВР. Ето защо и предвид приемането на
проекта за доклад без оспорване от страните, на основание чл. 153 ГПК съдът намира
осъществяването им за доказано.
Видно от представените застрахователни полици договорите са сключен при
условията на клауза Пълно Каско. Между страните не съществува спор за това, че
застрахованата страна надлежно е изпълнила договорното си задължение да заплати
уговорената застрахователна премия по всеки от договорите, придържайки се към
установените дати за заплащане на всяка вноска. Неразделна част от съдържанието на
застрахователния договор съставляват правилата установени за страните в изготвените,
одобрени и действащи към сключването му Общи условия по застраховка „Каско“ на
сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства). Съгласно чл. 5 са въведени
редица специални изключения за рискове, по отношение на които изрично е предвидено, че
застрахователят не носи отговорност за изплащане на обезщетения, като в чл. 5, ал. 2, т. 2
сред тези изключени рискове е хипотезата, в която водачът на застрахованото превозното
средство при управлението му е употребил алкохол или друго упойващо вещество или
когато същият е отказал алкохолна проба при ПТП, или виновно се е отклонил от проба за
алкохол.
Ответникът не оспорва, а и от писмените доказателства по делото, в т.ч. Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 4 от ... г. и приетото без възражение от страните
заключение на съдебно – автотехническа експертиза, се установява, че на ... г., около ... часа,
влекач ..., с рег. № ..., с полуремарке ... с рег. № ..., се движи по път ..., с посока към гр. ..., и
при км....+..., заради несъобразена скорост с пътните условия (спускане по наклон и мокър
асфалт), на прав пътен участък, водачът му С. Г. Г. губи контрол върху управлението на
превозното средство, вследствие на което преминава през насрещната пътна лента, излиза
частично вляво от пътното платно, удря се в крайпътно дърво и се преобръща. От
заключението на съдебно – автотехническата експертиза се установява, че всички
3
констатирани при огледите вреди, посочени и в описа на застрахователя, са настъпили в
пряка и причинно – следствена връзка с реализираното на ... г. произшествие на път ..., при
км....+.... Експертът е изчислил действителната пазарна стойност на застрахованото
имущество, както и варианти при условията на тотална щета.
Следователно, налице са общите предпоставки за възникване отговорността на
застрахователя да заплати обезщетение за действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума.
Спорно между страните е наличието на основания за отказ от страна на
застрахователя да заплати изцяло или частично застрахователно обезщетение съобразно
клаузите от Раздел ІI. „Общи изключения“ на Общите условия към застрахователните
договори.
От представения по делото протокол за медицинско изследване и изложеното от
вещото лице, по приетото без възражения от страните заключение на съдебно – медицинска
експертиза, в открито съдебно заседание на 20.02.2025 г., се установява, че на ... г., в ... часа,
в ..., гр. ..., на водача на товарната композиция С. Г. е взета кръвта проба. За резултатите от
проведеното специално химическо изследване е съставен Протокол № ...г., от който се
установява наличието на етилов алкохол в получената за изследване кръв на водача Г. в
концентрация 0,36 промила. По делото по никакъв начин не се установява взетата проба за
изследване да е била компрометирана, напротив потвърждава се годността й, доколкото
изследването е проведено (вж. обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на
20.02.2025 г.).
В заключението на съдебно – медицинската експертиза и в съдебно заседание на
20.02.2025 г. вещото лице е изяснило протичащите в човешкия организъм процеси на
абсорбция и елиминиране. Изяснило е, че за да се определи алкохолното съдържание към
релевантния момент – този на произшествието, следва да се извърши ретроспективно
изчисление. То се прави въз основа на научна методика, базирано на отчетените химически
показатели, отразяващи състоянието към по – късния момент – този на вземане на пробата,
при съобразяване на действието на посочените биологични механизми. Установява се, че
възможностите на човешкия организъм в разграждането и елиминацията на алкохола е
различна, като за практиката е прието, че кръвният алкохол намалява средно и нормално за 1
час с 0,15 %о (при забавено излъчване, поради евентуален бъбречен проблем, ще се отчете
даже по – голямо количество към момента на произшествието). Анализирайки събраните по
делото доказателство, вещото лице дава заключение, че при обективно категорично
доказаната употреба на алкохол от водача с проведеното химическо изследване, ако се
приеме, че употребата е станала повече от час преди инцидента, то към момента на
инцидента на ... г. около 0... часа, поетият алкохол вече е бил във фаза на неговата
елиминация от организма. Като се има предвид, че човешкият организъм, във фаза на
елиминация, се освобождава средно от по около 0,15 %о алкохол на час, то следва, че до
вземане на кръвната проба в ... часа са изминали почти 2 часа. От заключението се
установява, че през това време от организма на употребилия са се елиминирали /излъчили/
4
приблизително около 0,3 %о алкохол или към момента на настъпилото произшествие с
товарен автомобил марка ..., водачът С. Г. Г. следва да е бил с концентрация на алкохол в
кръвта приблизително 0,66 %о, което отговаря на лека степен на алкохолно опиване.
За това състояние вещото лице посочва, че е характерно нарушено и отслабено внимание,
сензомоторно забавяне и забавена мисловна дейност, което се отразява негативно на
способността на консумиралия алкохол за работа, изискваща бързи реакции и повишено
внимание, в това число съществено се намаляват възможностите за шофиране.
По делото категорично се установява се, че такава концентрация на алкохол
(приблизително 0,66 %о към часа на произшествието и 0,36 %о в изследваната кръв) в
кръвта може да бъде установена единствено и само след употреба на етилов алкохол, а не и
след употреба на медикамент в терапевтични дози – такъв не съобщава да е приемал преди
произшествието и самият водач, съгласно съставената по негови данни медицинска
документация (приобщена по делото).
В съответствие с нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие.
Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 2 от Общите условия по
процесните застраховки, управлението на застрахованото превозното средство при
употреба на алкохол се явява изключен риск, поради което застрахователят може да
откаже заплащане на застрахователно обезщетение.
Съдът намира, че така постигнатото съгласие, преценено в контекста на чл. 408, ал. 1,
т. 3 от КЗ, валидно обвързва страните. Неизпълнение на нормативната забрана за управление
на пътно превозно средство след употребата на алкохол с концентрация над законово
определената граница в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – 0,5 на хиляда, се явява съществено
неизпълнение по смисъла на посочената норма и Общите условия. То е в причинно –
следствена връзка с произшествието, тъй като самият нормативен акт сочи границата, след
която психофизиологичното въздействие на алкохола указва своето негативно влияние върху
водача, установена е и от заключението на медицинската експертиза и изложеното от
вещото лице при изслушването му в съдебно заседание. В този смисъл неотносими към
настоящия спор са наведените от ищеца възражения за недоказаност от страна на ответника
на пряка причинно – следствена връзка между употребата на алкохол и настъпилото
събитие, доколкото в настоящия случай се доказа наличие на алкохол в кръвта на водача към
момента на произшествието над нормативно установеното допустимо количество.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП забранява управлението на автомобил под
въздействието на алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда. Това е общата разпоредба на
закона, доразписана от законодателя с разпоредбите на чл. 171 и следващите от ЗДвП. При
тълкуване на нормите на ЗДвП се налага извод, че под въздействие на алкохол законодателят
е приел, че е водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила.
5
Въздействие на алкохол има тогава, когато то влияе върху възприятията и реакциите на
водача до степен, предпоставяща в общия случай създаване на опасност на пътя. Такова
въздействие законодателят е приел, че е налице тогава, когато концентрацията на алкохол в
кръвта е над 0,5 промила и само това поведение подлежи на санкция.
При доказаното наличие на право на застрахователя да откаже плащане, исковете се
явяват неоснователни, без да се налага обсъждането на останалите законови предпоставки.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК разноски се следват
единствено на ответника. Последният е сторил разноски в общ размер на 550,00 лева, от
които 200,00 лева – депозит за съдебно автотехническа експертиза и 350,00 лева депозит за
съдебно – медицинска експертиза, като му се следва и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 150,00 лева. Т.е. на ответника се следват разноски от общо 700,00
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
против ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., искове за осъждане на ответника
да заплати на ищеца: на правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 1250,00 лева, заявена
като част от сума в общ размер на 38570,00 лева, претендирана като незаплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за имуществени вреди, нанесени на
влекач ..., с рег. № ..., в резултат на произшествие, настъпило на ... г., на път ... при км. ...+ ...,
с посока на движение към гр. ..., заедно със законната лихва от датата предявяване на иска –
05.04.2024 г., до погасяване на задължението, на правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата
от 639,11 евро /с левова равностойност 1250,00 лева/, заявена като част от сума в общ размер
на 15997,00 евро /с левова равностойност 31287,41 лева/, претендирана като незаплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за имуществени вреди, нанесени на
полуремарке ... с рег. № ..., в резултат на произшествие, настъпило на ... г., на път ... при км.
...+ ..., с посока на движение към гр. ..., заедно със законната лихва от датата предявяване на
иска – 05.04.2024 г., до погасяване на задължението, и на правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ
сумата от общо 6737,60 лева, претендирана като разходи в размер на 5237,60 лева за
изправяне на влекач ..., с рег. № ... и полуремарке ... с рег. № ..., и разходи в размер на
1500,00 лева за репатриране на полуремарке ... с рег. № ... от мястото на произшествието.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата в
размер на 700,00 лева, представляваща сторени по делото съдебно – деловодно разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7