Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Костова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 и следващите ГПК. Образувано по жалба на С. „Н. б. н. б. а. з.”, гр. С., подадена чрез адв. Р. Ш., САК срещу Постановление от 21.12.2015 г. за разноските по и.д. № *1120 на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Окръжен съд Велико Търново. Жалбоподателят твърди, че взискателят Д. С. С. не е предоставил възможност на длъжника да плати доброволно, а директно е пристъпил към образуване на изпълнително дело. Поради многократно изразено желание от страна на дружеството длъжник да заплати доброволно присъдените суми, същото не е станало причина за завеждане на изпълнителното дело и не дължи направените във връзка с него разноски. Оспорва дължимостта на пропорционалната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение и ЧСИ не е предприел действия по принудително изпълнение и няма „събрана сума” по изп. дело. Евентуално поддържа, че за извършените по конкретното изпълнително дело действия се дължат единствено обикновени такси. Оспорва дължимостта на разноски адвокатски хонорар – адв. Й. сам е заплатил адвокатския си хонорар, от името на взискателя. При условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното възнаграждение, тъй като процесуалният представител реално не е извършил действия по водене на изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуването му. Претендира за намаляването му до минимума по Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения до сумата от 200 лева. Оспорва изп. дело да представлява правна и фактическа сложност. На следващо място ЧСИ неправилно е изчислил дължимите такси по чл. 26 ТТРЗЧСИ върху материален интерес от 2 215,90 лева, вместо върху действителния размер на 1 499,22 лева. Моли съда да отмени Постановлението за разноските, с което в тежест на длъжника са присъдени пропорционални такси и разноски по ЗЧСИ в размер на 291,68 лева, както и адв. възнаграждение в размер на 425 лева. При условията на евентуалност моли да се намали адв. възнаграждение до 200 лева, а таксите по изпълнението – до размера на обикновените такси за образуване на изп. дело, за изготвяне и връчване на ПДИ и запорно съобщение. Претендира присъждане на разноски. Прави искане за отвод на всички съди на ВТОС, тъй като съдът вече си е изградил убеждения по спорния въпрос, както и защото ЧСИ Дияна Колева, чиито действия се обжалват е съпруга на член на състава на ВТОС. Излага подробни съображения в тази насока. Взискателят Д. С. С. не взема становище по жалбата. В писмените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие ВТОС поддържа, че предприетите изпълнителни действия са правилни и законосъобразни, а изчислените и присъдени разноски са дължими в пълен размер. Окръжен съд Велико Търново, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установена следната фактическа обстановка: Изпълнително дело № *1120 по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Окръжен съд Велико Търново е образувано по молба на Д. С. С. от 02.12.2015 г., подадена чрез процесуалния представител адв. Й. Й., ВТАК, въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя срещу С. „Н. б.н. б. а. з.”, гр. С.. Съобразно изпълнителния лист, длъжникът е осъден да заплати на взискателя по предявения частичен иск с правно основание чл. 282, ал. 3 вр. чл. 226, ал. 1 КЗ сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, които са част от общо дължими 5 000 лв., вследствие на ПТП от 11.07.2011 г. на главен път Д. – В. Т. с товарен автомобил влекач, управляван от турския гражданин Ю. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на застрахователното събитие 11.07.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 772,53 лева – разноски за двете инстанции. Изпратена е Покана за доброволно изпълнение изх. № 18295/03.12.2015 г., получена на 04.12.2015 г. от представител на длъжника. На 07.12.2015 г. е заплатена от С. „Н. б. н. б. а. з.”, гр. С. по сметка на ЧСИ Дияна Колева сумата от 2 215,90 лева. На 11.12.2015 г. е постъпило от длъжника възражение срещу обективираните в ПДИ такси и разноски по изпълнението с дата на пощенското клеймо 10.12.2015 г. С обжалваното Постановление от 21.12.2015 г. ЧСИ Дияна Колева се е произнесла по направените възражения. Препис от постановлението е връчен на длъжника на 04.01.2016 г., който го обжалва с жалба, постъпила в кантората на ЧСИ на 12.01.2016 г. с дата на пощенското клеймо 11.01.2016 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира за установено от правна страна следното: Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт на съдения изпълнител, поради което е процесуално допустима. Съгласно изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Окръжен съд Велико Търново счита, че преди да се произнесе по основателността на подадената жалба срещу действията на ЧСИ, следва да се произнесе по направеното в нея особено искане за отвод на всички съдии от състава на ВТОС. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 22, ал. 1 ГПК за искания отвод – членовете на състава нито са заинтересовани от изхода на делото, нито се намират в особени отношения със страните по делото или с ЧСИ Дияна Колева, чиито действия се обжалват, което да поражда съмнения за безпристрастност при постановяване на крайния акт. На следващо място фактът, че членове на съдебния състав са се произнасяли по казуси между същите страни, като са отхвърляни или уважавани претенции на някоя от страните, не би могло и не следва да се тълкува и приема като обстоятелство, навеждащо основателно съмнение за пристрастност. Затова съдът счита, че направеното искане за отвод на състава на съда е неоснователно поради липсата на визираните в чл. 22 ГПК предпоставки. По възражението за забава на кредитора: Забава на кредитора поради неоказано съдействие за изпълнение е налице, когато изпълнението на длъжника е поставено в зависимост от определено действие на кредитора без осъществяването на което е невъзможно да бъде изпълнено от длъжника. Тъй като дължимата престация е парична, а именно носимо задължение, кредиторът може да изпадне в забава само при втората хипотеза на чл. 95 ЗЗД /когато кредиторът е отказал да получи парите/. Непосочването на банкова сметка от кредитора, по която длъжникът да преведе дължимата сума /в каквато насока са доводите на жалбоподателя/, не обосновава приложението на чл. 95 ЗЗД. В тази насока е налице константна съдебната практика, че длъжникът е следвало да предприеме изпълнение по друг начин – плащане в брой или да депозира дължимата сума в банка по местоизпълнението и да уведоми кредитора за това. Доказателства за това в настоящото производство не бяха ангажирани. По направеното възражение за недължимост на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и евентуално за нейното намаляване: Съгласно чл. 79 ал. 1 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането в настоящия случай е направено след образуване на изпълнителното дело, макар и в срока за доброволно изпълнение. Пропорционалната такса по т. 26 се дължи с оглед изпълнението на парично вземане, за събирането му след предявяване на изпълнителния лист пред частен съдебен изпълнител и образуването на изпълнително производство. След като то е образувано, независимо от способа и механизма на погасяване, сумата се счита събрана от този съдебен изпълнител за погасяване на задължението. В този смисъл неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за недължимост на начислената пропорционална такса по т. 26. Следва да се посочи, че такса по т. 26 се дължи само поради факта, че изпълнението се възлага на ЧСИ, противно на твърдението в жалбата. Обстоятелството, че сумата, дължима като пропорционална такса по т. 26 е посочена в поканата за доброволно изпълнение е с оглед запознаване на длъжника с размера на неговото задължение по образуваното изпълнително дело с включени всички такси и разноски, определени съобразно вземането на взискателя. Доколкото е размерът на дължимата такса е определяем още в към момента на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение, то само в полза на длъжника е неговото посочване в нея. Поради гореизложеното възражението на длъжника за недължимост на начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се явява неоснователно. Размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, която е пропорционална, се определя на базата на съответния размер на паричното вземане, за изпълнение на което е образувано изпълнителното дело. Размерът на таксата според настоящия състав е изчислен правилно от частния съдебен изпълнител, поради което не следва да бъде намаляван. По възражението за недължимост разноските за адвокатско възнаграждение и евентуално за тяхното намаляване. За уговорения адвокатски хонорар в Договора за правна защита и съдействие има издадена фактура, както и доказателства за реалното му заплащане по банкова сметка на Адвокатското дружество. Фактът, че плащането е направено от процесуалния представител на взискателя по сметка на адвокатското дружество в случая е ирелевантен и не може да повлияе на отговорността за разноски. Погасяването на парично задължение чрез плащане може да се направи на кредитора /в казуса на процесуалния представител по пълномощие на ищците/ от всяко трето лице. Чл. 55 респективно чл. 61 ЗЗД обаче възлагат в тежест на облагодетелстваните длъжници по вземането за разноски да възмездят платилото ги трето лице. Реално заплатеният от взискателя адвокатски хонорар не се явява прекомерен с оглед размера на паричното вземане. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изп. дело. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед доказателствата по делото действията по образуване на изпълнителното дело са извършени от пълномощника на взискателя, по чиято молба е образувано процесното изп. дело, поради което на него му се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В конкретната хипотеза са били извършени действия по образуване на изпълнителното дело от взискателя, както и действия по водене на същото – изпращане на призовка за доброволно изпълнение, действия по налагане на запор върху банкова сметка на длъжника и други действия по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата. Ето защо на взискателя се дължат и предвидените в чл. 10, т. 2 от Наредбата разноски в общ размер на 150 лв. С оглед всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав намира, че на взискателя по изпълнителното дело се дължи адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изп. дело в общ размер на 350 лева без ДДС или 420 лева с ДДС. Същото е поискано своевременно, не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и са налице доказателства за неговото реално заплащане, поради което и правилно присъдено с обжалваното постановление за разноски. Събирането на разноските, направени от молителя взискател по изпълнителния лист във връзка с неговото издаване, следва да стане в изпълнителното производство, като същите бъдат надлежно документирани пред съдебния изпълнител. В настоящия случай това е сторено, поради което правилно начислени и дължими са и 5 лева за издаване на изпълнителен лист. С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Водим от горното Окръжен съд Велико Търново Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. „Н. б. н. б. а. з.”, гр. С. за отвод на състава на съда като НЕОСНОВАТЕЛНО. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. „Н. б. н.б. а. з.”, гр. С. жалба срещу Постановление от 21.12.2015 г. за разноските по и.д. № *1120 на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Окръжен съд Велико Търново като НЕОСНОВАТЕЛНА. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |