РЕШЕНИЕ
№ 10135
Пловдив, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXIII Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА |
| Членове: | ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА КИРИЛКА ДИМИТРОВА |
При секретар АНДРЕАНА ДИНКОВА и с участието на прокурора ДАНИЕЛА МИНКОВА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА канд № 20257180701787 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК..
Образувано е по касационна жалба на В. А. Л. срещу решение № 788 от 07.07.2025 г., постановено по АНД № 6796 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, VI н.с., с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0444-000372 от 09.09.2024 г. на началник сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 05 Пловдив, с което на В. А. Л., [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл.183, ал.5, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.119, ал.1 ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Касаторът счита съдебното решение за неправилно и необосновано и иска неговата отмяна, както и отмяна на обжалваното наказателно постановление по съображенията, изложени в касационната жалба.
Ответникът в писмен отговор на касационната жалба излага доводи по неоснователността на жалбата. При евентуално уважение на същата прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителя на Окръжна прокуратура Пловдив счита жалбата за неоснователна.
Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:
Районният съд е приел за установено, че на 27.08.2024 г. около 20:35 ч., в [населено място], на [улица], до магазин „Декатлон“, жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил и не е пропуснал движещият се по пешеходна пътека пешеходец, с което е извършил нарушение по чл.119, ал.1 ЗДвП и му е съставен АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление. Въз основа на установените факти районният съд е приел, че Л. е нарушил чл.183, ал.5, т.2 ЗДвП, за което правилно му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, който размер е фиксиран от законодателя и не са налице основания за неговото изменение или отменяне. Според районния съд в случая не е налице основание за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като нарушението не е маловажен случай, защото жалбоподателят е успял да спре в последния момент, допрял е пешеходеца, който е загубил равновесие и се е подпрял с ръце на предния капак на автомобила, което е било сериозна предпоставка за настъпване на ПТП. Съдът е приел, че актът и постановлението са издадени от компетентни органи.
Решението е правилно.
Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Неоснователно е възражението на касатора за липса на състав на извършено нарушение по чл.119, ал.1 ЗДвП. Касационна инстанция не намира основание за установяване на различна фактология от приетата от първоинстанционния съд. Не се представят доказателства, които да оборват констатациите в АУАН и наказателното постановление. Самият АУАН е подписан без възражения от нарушителя и такива не са постъпили в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. А съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е., в тежест на жалбоподателя е да проведе обратно доказване и да ангажира доказателства за противното.
Фактическите констатации на районния съд са основани на доказателства, събрани и обсъдени по приложимия процесуален ред. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, установяващи правнорелевантните факти. Писмените и гласните доказателства не са противоречиви, напротив, в пълна, логична и ясна последователност и точност те свидетелстват за съставомерността на деянието. Разпитаният свидетел Г. е установил факти, които е възприел лично, под страх от наказателна отговорност, добросъвестно и точно е изложил всичко, което знае по случая. От страна на районния съд са изложени мотиви относно причините, поради което свидетелските показания са кредитирани.
Обоснован е изводът на районния съд, че при съставяне на АУАН не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и на изискването за форма. Не съответства на съдържанието на АУАН твърдението на касатора за нарушение на чл.40 ЗАНН, доколкото в акта е посочен свидетел на нарушението, който е лице, различно от актосъставителя.
На всички възражения, които са идентични с възраженията в касационната жалба, районния съд е дал обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК касационният състав препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен Пловдив, ХХІIІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 788 от 07.07.2025 г., постановено по АНД № 6796 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, VI н.с
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |