Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 28.04.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на осемнадесети
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като
разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 436/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 62, ал. 3 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба от К.И.И. с ЕГН: **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора гр. Ловеч срещу Заповед № Л-4140/25.11.2021 г. издадена от За главния
директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр. София /съгласно
Заповед № Л-4068/19.11.2021 г./ с която е отхвърлена молбата му да бъде
преместен от Затвора град Ловеч в Затвора град Варна.
Жалбоподателят се позовава на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като сочи, че постоянният му адрес е на територията на област Варна.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован
не се явява и не се представлява. С писмена молба моли да се даде ход на делото
в негово отсъствие.
Ответникът по делото – Главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) - редовно призован не се явява и не
се представлява.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за
процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения
срок. Разгледана по същество е неоснователна.
От данните в административната преписка се установява,
че лишеният от свобода К.И. е постъпил в Затвора гр. Варна на 24.03.2011 г. и с
начало 10.08.2010 г. изтърпява наказание в размер на 15 години лишаване от
свобода.
Първоначално същото се е изтърпявало при „строг“ режим, в последствие същия е
заменен с „общ“, а със Заповед № 11/23.03.2018 г. на началника на затвора град Варна лишеният от
свобода е бил настанен в общежитие от открит тип „Варна“ към затвора град
Варна.
По искане на И., обосновано с поддържането на трайни
контакти с лицето Ю.М.В. и след проведена проверка по чл. 40а от ППЗИНЗС, на
основание чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, със Заповед № Л-3767/11.09.2020 г. на
заместник главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е
наредено преместването на К.И. в затворническо общежитие от открит тип „Велико Търново“
към Затвора гр. Ловеч.
С обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед
№ Л-4140/25.11.2021 г. административният орган е
отхвърлил молбата на И. да бъде преместен от Затвора гр. Ловеч в Затвора гр. Варна
за доизтърпяване на наложеното наказание.
В мотивите на процесната заповед се
сочи, че лицето желае преместване обратно в затворническо общежитие от
открит тип към затвора град Варна, обосновано от една страна с прекъсване на
връзката му с госпожа Ю.М.В., а от друга - осъденият твърдял, че негови „близки
братя и сестри са се върнали от чужбина“ и имал очаквания да го посещават в
затвора град Варна.
Административният
орган е изложил също, че тези роднини не са посочени поименно, за да се
осъществи проверка на контактите помежду им, не са представени документи и
относно техни постоянни адреси на територията на област Варна, предвид което е
счел, че не са изпълнени изискванията на чл. 62, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
Отделно е
формирал извод, че честото преместване в различни места за лишаване от свобода
оказва отрицателно въздействие, както по отношение на осъденото лице, така и по
отношение на останалите лишени от свобода.
От жалбоподателя е представено копие
от личната му карта, от която е видно, че към датата на издаването й –
03.07.2014 г. И. има регистриран постоянен адрес на територията на гр. Девня,
област Варна.
При тази фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
В чл. 62, ал. 1
от ЗИНЗС е регламентирано, че преместването на лишени от свобода от един затвор
в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН. Обжалваната заповед
е издадена от старши комисар Ц.Ц. –
заместник главен директор на ГДИН, на който съгласно Заповед № Л-4068/19.11.2021
г. на Главния директор на ГДИН – гл. комисар И.Й. е възложено да изпълнява
функциите на последния по чл. 13, ал. 2, т. 1-6, т.8-11, т. 13-17 от ЗИНЗС за
времето от 22.11.2021 г. до 26.11.2021 г. включително. В рамките на този срок е
издадена и процесната заповед. С оглед на което, обжалваната заповед е издадена
от компетентен административен орган.
Оспорения
административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. Посочени
са фактически и правни основания.
Спазени са
административно производствените правила в хода на производството по издаване
на оспорената заповед.
При проверката
за законосъобразност съдът изхожда от правните и фактически основания, посочени
в обжалваната заповед.
Административният орган се е позовал на
липсата на обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, за да отхвърли молбата на жалбоподателя.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на
лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния
директор на ГДИН в следните случаи: 1. при включване на обучения, в курсове за
придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при
изявено желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично
заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от
свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които
осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на Началника на Затвора при
възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени
от свобода- пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление,
или при наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5. при
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, като
в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
В случая административното производство е започнало по
молба на лишения от свобода К.И. с искане да бъде преместен от Затвора гр. Ловеч в Затвора гр. Варна, т.е. в
хипотезата на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като жалбоподателят е мотивирал
искането си с обстоятелството, че вече не
поддържа връзка и не осъществява свиждания със съпругата си Ю.В., както и че
Варна е мястото, в което живеят неговите братя
и сестри, които се били върнали от чужбина и желае да осъществява контакти с
тях.
За да бъдат
налице предпоставките пред посочената хипотеза се изисква не само
удостоверяване на някакъв адрес на близките, но и конкретно – промяна на
постоянния адрес на близките.
Видно от представения по делото документ за
самоличност на жалбоподателя, същият е с постоянен адрес ***, считано от 03.07.2014
г. – т.е. още преди издаването на Заповед № Л-3767/11.09.2020 г. на заместник
главния директор на ГДИН, с която е бил преместен от Затвора гр. Варна в ЗО към
Затвора гр. Ловеч.
Не се навеждат твърдения, нито се сочат доказателства
от оспорващия за евентуална последваща промяна на постоянния адрес на някой от
близките на лишения от свобода И., след като е бил преместен в ЗО към Затвора
гр. Ловеч.
Твърдението, че И. има завърнали се от чужбина братя и
сестри на територията на област Варна се съдържа само в подадената от лишения
от свобода молба за преместване, като в същата, както правилно се е мотивирал и
административният орган при издаването на оспорваната в настоящото производство
заповед, тези
роднини не са посочени поименно, за да се осъществи проверка на контактите
помежду им, не са представени документи и относно техни постоянни адреси на
територията на област Варна. С оглед на това издателят на заповедта правилно е приел,
че не са изпълнени изискванията на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Следва да се отбележи, че в хода на настоящото съдебно
производство от страна на оспорващия не са наведени твърдения относно
преместването на лишения от свобода поради завърнали се във Варна негови
роднини, като нито в жалбата, нито в другите две депозирани от И. молби по делото
(л. 8 и л. 55) се съдържат подобни доводи. От страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства в тази
насока, въпреки изрично указаната му с определението на съда от 23.03.2022 г.
доказателствена тежест за установяване на релевантни за спора факти и
обстоятелства, а именно – че носи доказателствената тежест да установи, че са
били налице условията за издаване на акт за преместването му от Затвора гр.
Ловеч в Затвора гр. Варна.
Преместване на основание чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС може да бъде реализирано единствено при промяна на постоянните адреси на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти. По делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява дали са променени
адресите на семейството или на лицата, с
които И. поддържа контакти, каквото е изискването на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Както се посочи и по-горе, нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда няколко възможни хипотези, които да обосноват преместването на
лишен от свобода от едно място за лишаване от свобода (МЛС) в друго. Същите са numerus
clausus, уредени са безспорно с императивна норма и нито могат да бъдат
извършвани премествания в други хипотези, нито е допустимо отклонение от
заложените в закона предпоставки свързани с изпълнението на всяка от тези
хипотези.
С оглед гореизложеното и събраните по делото
доказателства, съдът приема, че не са налице материалноправните предпоставки по
чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС за преместването на оспорващия в друг затвор към
датата на подаване на молбата за преместване и към датата на отказа.
С оглед липсата на предпоставките по чл. 62, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС – промяна на постоянния адрес на семейството и близките,
правилно административният орган е постановил отказ по молбата, подадена от жалбоподателя.
С оглед на това, съдът счита, че оспорената заповед е
издадена в съответствие с материалния закон и с неговата цел, поради което правилно
и в съответствие с материалния закон АО е отхвърлил молбата на жалбоподателя за
преместване, тъй като не са били налице законоустановените предпоставки за
това.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.И. с ЕГН: **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора гр. Ловеч срещу Заповед № Л-4140/25.11.2021 г. издадена от За главния
директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр. София /съгласно
Заповед № Л-4068/19.11.2021 г./ с която е отхвърлена молбата му да бъде
преместен от Затвора град Ловеч в Затвора град Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл. 62, ал. 3, изр. последно от ЗИНЗС.
Препис от него да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: