РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Велико Търново , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Светослав Иванов
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20214100500168 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 310 и сл. ГПК, във вр. с чл. 144 СК.
С решение № 845/07.12.2020 г. по гр. д. № 2299/2020 г. на В. районен съд (ВТРС) е
осъден И. Х. П., ЕГН: **********, гр. П.Т. ул. „С.п.“ № .., да заплати на М. И. П. (съгласно
решение от 01.02.2021 г. по чл. 247 ГПК), ЕГН: **********, с. О., ул. „О. и с.“ № ..,
ежемесечна издръжка в размер на 152.50 лв., считано от 25.09.2020 г. до настъпване на
законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, като отхвърля иска за
горницата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 200 лв.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от И. Х. П., който счита, че
решението на ВТРС е неправилно, тъй като не били доказани основанията за присъждането
на издръжка в полза на дъщеря му М. И. П.. Моли Великотърновския окръжен съд (ВТОС)
да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на районния съд. Претендират
се и разноски във въззивната инстанция.
По делото е постъпил и отговор на въззивната жалба от М.И. П., която счита
същата за неоснователна и моли ВТОС да я остави без уважение.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, посредством предвидените
в закона доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите, възраженията и
оплакванията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският
окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
С оглед на служебните задължения, установени в чл. 269, във вр. с чл. 270 ГПК,
ВТОС счита, че обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, което
обуславя възможността на въззивния съд да произнасяне по неговата правилност.
Постъпилата въззивна жалба е редовна, съдържа законоустановените реквизити по чл. 260
ГПК и приложения по чл. 261 ГПК, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от процесуално
легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по смисъла на
чл. 258 ГПК, поради което същата се явява и процесуално допустима. Отговорът на
въззивната жалба е постъпил в срока по чл. 263 ГПК, притежава необходимото съдържание
по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и съдържа приложенията по смисъла на чл. 261 ГПК.
По фактите:
По делото е безспорно, че И. Х. П. е баща на М.И. П., а и това се установява от
удостоверение за раждане (л. 3 от гр. д. № 2299/2020 г.). М.П. е ученик в 12. клас в училище
през учебната 2020/2021 г. (съгласно от служебна бележка от 18.08.2020 г. от СУ „Г.И.“, гр.
Г.О. л. 4 от същ. д.). Майката на М.П. е починала на 15.05.2018 г. (вж. удостоверение за
наследници, л. 5 от същ. д.).
И.П. престира трудовата си сила срещу възнаграждение при „Б.С.“ ООД , гр. В.Т.,
като за периода от м. октомври 2020 г. до м. февруари 2021 г. брутното му възнаграждение
възлиза на 668.99 лв., а нетното – 519.12. лв., видно от удостоверение № 5/16.03.2021 г. (л.
27 от в. гр. д. № 168/2021 г.). И.П. притежава недвижим имот, складово помещение в гр.
П.Т.(видно от нот. акт от 12.09.2007 г., л. 23 от гр. д. № 2299/2020 г.), един товарен
автомобил и един лек автомобил (вж. приложените свидетелства за регистрация част I от
МВР на л. 25 и л. 26 от същ. д.).
По делото липсват каквито и да било доказателства, че М.П. притежава някакво
имущество, от което да би могла да се издържа сама. В о. с. з. на 15.03.2021 г. пред ВТОС
ответникът чрез своя процесуален представител признава, че плаща и продължава да плаща
издръжка на дъщеря си в размер на 135 лв. ежемесечно. Всъщност в о. с. з. на 23.11.2020 г.
пред ВТРС е заявил, че е склонен да плаща издръжка в размер на 152.50 лв.
По правото:
ВТОС намира, че ВТРС е бил сезиран с иск по чл. 144 СК, с който М.И.П. иска да
бъде осъден баща И. Х. П. да заплаща ежемесечна издръжка за учащ се в размер на 200 лв.
Понеже решението е влезнало в сила в частта, с която искът е бил отхвърлен за сумата над
152.50 лв. до пълния претендиран размер, то предмет на настоящето дело е само
претенцията до 152.50 лв. За да е основателен искът, ищцата, която е навършила
пълнолетие, трябва да докаже, че (1) учи редовно в средно учебно заведение и (2) че
родителят – ответникът – има възможност да дава издръжка без особени затруднение. И.
Х. П. носи доказателствена тежест, за да установи, че дъщеря му М.И.П. няма възможност да
се издържа от доходите си или от използване на имуществото си.
В настоящия случай е несъмнено установено, че М.И.П. е пълнолетна дъщеря на И.
Х. П. (вж. удостоверение за раждане на л. 3 от гр. д. № 2299/2020 г.); че М.П. е ученик в 12.
клас през учебната 2020/2021 г. в СУ „Г.И.“, гр. Г.О. (вж. служебна бележка на л. 4 от гр. д.
№ 2299/2020 г.); че П. няма никакво имущество, от което да би могла да се издържа.
Последното обстоятелство е отрицателен факт, който трябваше да бъде доказан от
ответника. Той обаче не ангажира каквито и да било доказателства, за да установи, че
2
ищцата има доходи или имущество, от които да се издържа. (Твърдението, че ищцата
получавала наследствена пенсия не е подкрепено с никакви доказателствени средства.) На
основание чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да приеме за ненастъпило всичко, което не е
било положително установено. Косвен това, че П. не притежава доходи или имущество, се
потвърждава и от факта, че другият ѝ родител (майка ѝ) е починала.
Най-сетне, последното обстоятелство, а именно, че бащата не би изпитвал особени
затруднения да заплаща издръжка на детето си, се установява от удостоверението за
трудовото му възнаграждение, което чисто е около 560 лв. (вж. удостоверение №
5/16.03.2021 г. на л. 27 от в. гр. д. № 168/2021 г.), а и от това, че същият притежава лек и
товарен автомобил (вж. удостоверение № 5/16.03.2021 г. (вж. приложените свидетелства за
регистрация част I от МВР на л. 25 и л. 26 от гр. д. № 2299/2020 г.). Впрочем всички тези
обстоятелства се признават и непряко от И. Х. П., който заявява, че плаща издръжка и до
приключването на съдебното дирене във въззивната инстанция. (Оплакването за
недоказаност на тази предпоставка във въззивната жалба е неоснователно при това.)
Ответникът също така е заявил пред първоинстанционния съд, че е склонен да плаща
издръжка в размер на 152.50 лв. (в о. с. з. на 23.11.2020 г.), а пред въззивния съд – 135 лв.
(15.03.2021 г.). С оглед на разпоредбата на чл. 175 ГПК настоящият състав на съда дава вяра
на обясненията на И.П. през ВТРС, тъй като те кореспондират в по-голяма степен с
останалите факти, установени при съдебно дирене, а и са в негово ущърб, при което само
тогава може да се ползват като доказателствено средство.
С оглед на изложеното законосъобразно ВТРС е уважил предявения иск на основание
чл. 144 СК от М.И.П. срещу И. Х. П., с който се иска бащата да бъде осъден да заплаща на
пълнолетната си учаща се дъщеря ежемесечна издръжка в размер на 152.50 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба (25.09.2020 г.) до настъпването на законни причини за
изменението или прекратяването на издръжката, е правилно и следва да бъде потвърдено
(чл. 270, ал. 1, изр. 1 ГПК). Въззивната жалба при това положение се явява неоснователна и
трябва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адв. М. И. П. има
право на разноски спрямо въззивната страна И. Х. П. в размер на 300 лв. на основание чл. 7,
ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Само в допълнение трябва да се посочи, че правилно ВТРС е осъдил на
М.П. да плати на И.П. разноски в размер на 71.25 лв., тъй като искът не е бил изцяло
уважен, а ответникът има право на разноски пропорционално на отхвърлената част от иска
(чл. 78, ал. 3 ГПК).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК и чл. 78, ал. 3
ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 845/07.12.2020 г. по гр. д. № 2299/2020 г. на В. районен
3
съд.
ОСЪЖДА И. Х. П., ЕГН: **********, гр. П.Т., ул. „С. п.“ № .., да заплати на адв. М.
И. П., гр. В.Т. ул. „Ц.Ц.“ № .., кантора 306, сумата от 300 (триста) лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4