РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. К., 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на деветнадесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невена К. Калинова
при участието на секретаря Траяна Вълчанова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Търговско дело №
20225100900057 по описа за 2022 година
Делото е образувано по предявени от ищеца Е. М. Ч. от гр.К. срещу ответника
ЗК “Л. И.“ АД с ЕИК ********, гр.С., осъдителни искове по чл.432 от КЗ, вр. чл.86,
ал.1 изр.1-во от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ, за сумата 90 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 4 543.78 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от ПТП от 19.02.2021г., причинено
от водач Е. Е. А., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2021г. - датата на
уведомяване на ответника за възникналото събитие.
Ищецът Е. М. Ч. твърди в исковата молба, че е пострадала от ПТП, настъпило на
19.02.2021г., причинено от Е. Е. А. като водач на лек автомобил, за което последният
по реда на чл.381 и сл. от НПК е признат за виновен, че е нарушил правилата за
движение, а именно чл.20, ал.1 от ЗДвП; чл.20, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което
причинил средна телесна повреда на повече от едно лица и конкретно на ищеца - три
средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на седмия шиен прешлен, наложило
болнично и оперативно лечение и наблюдение, довело до трайно затрудняване на
движението на врата за повече от един месец; счупване на лявото крило на
кръстеца/сакрум/, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за
повече от един месец и счупване на лявата хълбочна кост на таза, довело до трайно
затрудняване движението на левия крак за повече от един месец, поради което и на
основание чл.343, ал.3, б „а“, във вр. с ал.1, б „б“, във вр. с чл.342, вр. чл.55, ал.1 НК и
чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК е ангажирана наказателната му отговорност с
наложени съответно наказания. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на
1
водача, признат за виновен в гореописаното престъпление, е застрахована при
ответника ЗК „Л. И.“ АД, гр. С. и претендира за причинените й болки и страдания от
получените при ПТП-то телесни увреждания, както и за направените поради това
парични разходи, ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди.
Относно претърпените неимуществени вреди ищецът твърди, че трайните
двигателни затруднения на горепосочените органи, съпроводени със силни болки във
врата, кръста, таза и краката, са продължили от ПТП-то, в т.ч. по време на болничен
престой с оперативна интервенция, с необходимост от чужда помощ, до края на м.
март 2021 г. - началото на м. април 2021 г., когато постепенно започнала раздвижване,
последвано от физиотерапии и рехабилитации до 20.07.2022 г., с прием на множество
медикаменти, в т.ч. обезболяващи, изписвани от лекари специалисти, при постигнат
резултат - придвижване с помощни средства – патерици и впоследствие до накуцваща
походка с елементи на степеж в левия крак, за което ищецът на 15.07.2021 г. е
освидетелствана от ТЕЛК К. с 50 % тр.н.р. за срок от две години, при основна
диагноза “Последици от счупване на гръбначния стълб“, с определени противопоказни
условия на труд: тежък физически труд и продължително ходене. Освен преживените
физически болки, ищецът твърди и претърпян силен емоционален шок от състоянието
на безпомощност, в което се намирала след ПТП-то, с промени в емоционалното
състояние от страха, че няма да се възстанови, поради което провела и лечение при
психиатър, с поставена диагноза „Постравматично стресово разстройство“. Наред с
това, ищецът като ученик в десети клас през учебната 2020/2021 г. изпитала големи
притеснения със справянето с пропуснатия учебен материал, като имала и през
следващата учебна година ограничения в тази връзка и с възможността й да участва в
часовете по физическо възпитание и спорт. Твърди се още, че за лекарства и
лекарствени средства, анатомичен шиен кейд, шийна плака и заплатени такси,
свързани с лечението, ищецът заплаща общо 4 543.78 лв., които наред с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания от ПТП-то, са по причина на
виновното поведение при настъпване на същото на застрахования при ответника водач,
поради което ответникът в качеството си на негов застраховател по задължителната
застраховка „ГО“ на автомобилистите по полица, валидна до 11.12.2021г., отговаря
съгласно чл.493, ал.1 от КЗ за причинените от застрахования неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане. Претенцията си за обезщетение
за същите ищецът предявява съдебно, тъй като след уведомяване на ответника за нея,
не е постигнато съгласие относно размера на обезщетението за всеки от двата вида
вреди.
Ответникът ЗК „Л. И.“ АД, гр. С., в срока по чл.367, ал.1 от ГПК с отговор на
исковата молба оспорва исковете по основание и размер, при възражение, че ПТП – то
не е настъпило единствено по вина на застрахования водач и неизправност на
2
автомобила е станала причина за същото, както и при възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия ищец на 50 % от претърпените травматични увреждания поради
това, че не е поставила обезопасителен предпазен колан в нарушение на разпоредбата
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, при което на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди, което възразява да е прекомерно по размер, следва да бъде
намалено. Възразява, че още от ранна детска възраст ищецът страда от вестибулопатия,
с епизоди на световъртеж и гадене и твърдените неимуществени вреди не са в
причинна връзка със събитието от 19.02.2021 г. и неговия механизъм на настъпване.
Възразява и по отношение на датата, от която ищецът претендира обезщетение за
забава - 21.09.2021 г., с оглед предложеното плащане на справедливо обезщетение и
определеният от законодателя срок от 3 месеца за това съгласно чл.496, ал.1 от КЗ, при
възражение, че ищецът е бил в забава на кредитор съгласно чл.380, ал.3 от КЗ, тъй като
е представил банкова сметка за плащане едва с исковата молба. В изпълнение на
указанията на съда ответникът сочи, че водачът Е. Е. А. не е успял да овладее на прав
участък превозното средство, което предполага техническа неизправност на
автомобила, който е управлявал, като несменено масло, неизправни спирачки,
несъобразени с пътните условия и сезона автомобилни гуми и др..
Третото лице Е. Е. А., привлечено от ответника като помагач, в срока по
чл.367, ал.1, вр. чл.221, ал.1 от ГПК с отговор на исковата молба оспорва исковете по
основание и размер, без да оспорва настъпването на ПТП-то и признаването му за
виновен в извършване на престъплението по чл.343, ал.3, б „а“ от НК, описано в
исковата молба, с одобрено от РС – К. споразумение по реда на чл.381 и сл. от НПК.
Излага твърдения, че по проведеното наказателно производство установените причини
за настъпване на ПТП-то от техническа гл. т. са само и единствено управлението на
автомобила с несъобразена скорост, като автомобилът е бил технически изправен и в
движение, с валиден стикер за преминат годишен технически преглед в оторизиран
сервиз, със сменени консумативи, оборудван с подходящи за сезона гуми с протектор
над допустимите норми. Сочи, че по делото няма никакви данни за възникване на ПТП
в резултат на наличие на техническа неизправност на автомобила, в т.ч. и възникнала
по време на движение, признаците на която да установи, за да преустанови движението
му. Твърди, че към настъпване на ПТП-то пострадалата е била без обезопасителен
колан, с което е съпричинила претърпените от нея вреди. Възразява по размера на
претенцията като неоснователно завишена и счита, че не всички описани в исковата
молба неимуществени вреди са по причина на ПТП-то. Възразява и по отношение на
датата, от която ищецът претендира обезщетение за забава, с довод, че към тази дата
евентуалният длъжник не е изпаднал в забава, защото не е настъпила изискуемост на
задължението му за обезщетение.
В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен адвокат поддържа исковете,
моли за уважаването им и претендира разноски по делото.
3
В съдебно заседание ответникът поддържа възраженията си срещу исковете,
моли за отхвърляне на исковете/респ. при осъждането му да се отчете приносът на
пострадалия ищец за настъпване на вредите и претендира разноски по делото.
В съдебно заседание третото привлечено лице поддържа възраженията срещу
исковете и становището по тях на подпомагания от него ответник.
Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни
искове по чл.432 от КЗ за сумата 90 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата 4 543.78 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, произтичащи от ПТП от 19.02.2021 г., причинено от застрахован
при ответника по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите водач Е. Е. А.,
преди предявяването на които ответникът като застраховател е отказал да заплати в
пълен размер претендираните от ищеца застрахователни обезщетения и ищецът като
увредено от настъпилото застрахователно събитие лице не се е съгласил с размера на
определеното от ответника като застраховател обезщетение/чл.380, вр. чл.498, ал.3
предл.3-то от КЗ/.
Обезщетенията на основание чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ
се претендират с обезщетение за забавата им в размер на законната лихва, считано от
01.04.2021 г. - датата на уведомяване на ответника за възникналото събитие, до
окончателното им плащане.
По делото е признато за безспорно, че на 19.02.2021 г. е настъпило процесното
ПТП, причинено от Е. Е. А., за което същият като водач на лек автомобил, с одобрено
на 20.07.2021 г. по НОХД N 57/2021 г. от РС-К. споразумение по реда на чл.381 и сл.
от НПК е признат за виновен в това, че на 19.02.2021 г. на общински път KRZ2225,
км.1, общ. К., по посока от гр. К. към с. З., общ. К., при управление на МПС - лек
автомобил „С. Л.“ с рег. N ******, негова собственост, нарушил правилата за
движение, а именно чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което
предизвикал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на повече от едно лица, като на Е. М. Ч. причинил три средни телесни
повреди, изразяващи се в счупване на седмия шиен прешлен, наложило болнично и
оперативно лечение и наблюдение, довело до трайно затрудняване на движението на
врата за повече от един месец; счупване на лявото крило на кръстеца/сакрум/, довело
до трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец и
счупване на лявата хълбочна кост на таза, довело до трайно затрудняване движението
на левия крак за повече от един месец - престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, във вр. с
ал.1, б.“б“, във вр. с. 342, ал.1 от НК.
Признато за безспорно е, че към 19.02.2021 г. водачът Е. Е. А. е със застрахована
4
при ответника ЗК „Л. И.“ АД, гр. С., гражданска отговорност на автомобилистите и
ищецът в качеството си на увредено лице по смисъла на чл.493, ал.1 от КЗ и с оглед
разпоредбата на чл.380, вр. чл.498, ал.3 предл. 3-то от КЗ е предявила пред
застрахователя писмена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по
която застрахователят е определил такова, което не е прието от пострадалия ищец.
Признато за безспорно е, че в резултат на процесното ПТП, на ищеца Е. М. Ч. са
причинени от третото лице помагач Е. Е. А. три средни телесни повреди, изразяващи
се в счупване на седмия шиен прешлен, наложило болнично и оперативно лечение и
наблюдение, довело до трайно затрудняване на движението на врата за повече от един
месец; счупване на лявото крило на кръстеца/сакрум/, довело до трайно затрудняване
на движението на левия крак за повече от един месец и счупване на лявата хълбочна
кост на таза, довело до трайно затрудняване движението на левия крак за повече от
един месец – извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
застрахования водач на увреждащия автомобил, за причиняване на ПТП на
19.02.2021г., в резултат на което на ищеца са причинени телесни увреждания,
изразяващи се в посочените три средни телесни повреди, са разрешени със
задължителна за настоящия граждански съд сила на присъда съгласно чл.300 от ГПК,
във вр. чл.413, ал.2 и ал.3 и чл.383, ал.1 от НПК.
Предмет на установяване пред гражданския съд, сезиран с искове за
обезщетяване на вреди от деликт, в случаите, при които е задължително зачитането на
влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд относно извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, е вида и характера на вредите,
причинно– следствената връзка между тях и непозволеното увреждане и
обстоятелствата, релевантни за определяне на техния размер, като тежестта на
доказване е на ищеца.
В изпълнение на възложената на ищеца доказателствена тежест да установи
обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението за
установените с влязла в сила присъда причинени три средни телесни повреди –
претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, както и
направените парични разходи, свързани с лечението и възстановяването от същите, от
съвкупния анализ на приложените към исковата молба писмени доказателства,
неоспорени от страните, са установени следните обстоятелства:
На 19.02.2021г. около 15.45 ч., на път KRZ 2225, км.1.00, в района до с.З.,
общ.К., ищецът претърпява пътно-транспортно произшествие в качеството си на
пътник в лек автомобил, след което в съзнание, с гадене и повръщане, с оплаквания за
болки в областта на таза и кръста, е докарана от екип на ФСМП в Спешно отделение на
МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, където й е поставена основна диагноза „Счупване
на други уточнени шийни прешлени, закрито“, за което са назначени множество
5
изследвания, в т. ч. и лицева и профилна рентгенография на череп, кости на таза и на
крайниците, както и коси на шийни, торакални или лумбални прешлени, също и гръдна
клетка, и където й е поставена шийна яка. Назначените образни изследвания
установяват наличие на компресионна фрактура на ниво С7 с депресиян 1 мм на
фрагмент към спинален канал, фрактура на лявото крило на сакрума, като е
предложена незабавна хоспитализация. На 19.02.2021г. в 23.24 ч. ищецът е приета със
силни болки в шията и таза вляво в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив, където
след операция на 22.02.2021г. е изписана на 05.03.2021г. с окончателна диагноза
Счупване на други уточнени шийни прешлени, закрито, с придружаващи заболявания:
Счупване на сакрума, закрито, Счупване на илиачната кост, закрито. За целта на
лечението оперативно е имплантиран шиен кейдж в интервертебралното пространство
С6/С7, след което е проведена предна метална стабилизация –имплантиране по
предната повърхност на прешленните тела титаниева планка, фиксирана с 4 титаниеви
моноаксиални винта в прешленните тела и обхващаща С6-Тh1. Следоперативният
период протича гладко, с редукция на вертебралния синдром в цервикална област и
ищецът е изписана в добро състояние, с препоръчан щадящ цервикална област режим и
раздвижване след фузия на таза. В епикризата за пролежаване в лечебното заведение е
вписано, че ищецът от ранна детска възраст е с епизоди на световъртеж и гадене,
уточнени след консултация с невролог и образни изследвания като вестибулопатия.
В периода м.април - м.юни 2021г. ищецът периодично се явява на консултация и
първичен/вторичен амбулаторен преглед при лекари специалисти- ортопед,
неврохирург, физиотерпевт и невролог, които поставят основна диагноза и такава за
придружаващи заболявания, идентични с тези от горепосочената епикриза, при
посочени оплаквания – силни болки в областта на шията, сакрума и лява коленна
става, главоболие, гадене, световъртеж и установено обективно състояние- възможно
придвижване само с помощни средства, с предписание за изключително щадящ режим
на живот за около година с оглед зарастване на фрактурите и необходимост от
последваща оперативна намеса за сваляне на част от стабилизацията, както и с
насочване за рехабилитация и физиотерапия в СБР, с предписано в тази връзка лечение
поради персистиране на оплакванията. Проведени са рехабилитационни процедури в
Специализирани болници за рехабилитация /СБР/- Национален комплекс“ ЕАД –
Филиал Павел Баня в периода от 26.04.2021г. - -3.05.2021г. , при повлияни НПС,
двигателни възможности ня ляв долен крайник, походка и ДЕЖ, с дадени препоръки за
АДР, ДЕЖ и при необходимост от последваща рехабилитация в извъболнични,
болнични или домашни условия в рамките на една година.
На 15.07.2021г. ищецът е освидетелствана от ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски“ АД, гр.К., с определени за срок от 2 години/до 01.07.2023г/ 50 % т.н.р. и
дата на инв. 15.07.2021г., при водеща диагноза : Последици от счупване на гръбначния
стълб, общо заболяване: Последици от травми, обхващащи няколко области от тялото
6
и придружаващи заболявания: Счупване на други уточнени прешлени, Счупване на
сакрума и счупване на илиачната кост, с определени противопоказни условия на труд:
тежък физически труд, продължително ходене препоръки за рехабилитация.
Посоченото от ТЕЛК обективно състояние е добро общо състояние, ортопедичен и
неврологичен статус: оперативен белег по срединната линия в шийния отдел;
напрегната и болезнена шийна и лумбална паравертербрална мускулатура, със силно
ограничени флексия екстензия и ротация на главата и в Лсегент. СНР-отслабен Ахилов
рефлекс в ляво/+волеви точки на Вале по хода на левия Н ишиадикус.Хипестезия по
Л5-Ес1 дерматом в ляво; походка - накуцваща с елементи на степаж с левия крак.
На 02.09.2021г. след консултация и вторичен амбулаторен преглед с
физиотерапевт, при съобщени продължаващи оплаквания от болки и скованост
лумбално и ограничена подвижност и установено обективно състояние на ограничени
и болезнени движения лумбално, щадяща походка и оценка на стойката Б, ищецът е
насочена за рехабилитация и физиотерапия в СБР, каквато провежда в периода от
16.09.2021г. до 23.09.2021г., с постигнато частично повлияване на основните
оплаквания, редуциран болков синдром, походка и ДЕЖ - частично подобрени, с
дадени препоръки за АДР, ДЕЖ и при необходимост от последваща рехабилитация в
извънболнични, болнични или домашни условия в рамките на 1 година. На 17.11.2021г.
поради съобщени чести пристъпи на световъртеж/2-3 пъти седм./, придружени от
гадене, понякога повръщане, получавани и преди/диагностицирани още 2010г./,
ищецът е консултирана от невролог, който при първичен амбулаторен преглед
установява ограничени двигателни функции на шиен и лумбален отдел на гръбнака,
отслабен Ахилов рефлекс вляво, походка-б.о. и сетивност - болеви т. на Вале
паравертебрално на описаните нива, за което предписва изследвания и лечение. На
03.02.2022г. ищецът е консултирана от неврохирург, който при първичен амбулаторен
преглед установява имобилизация в сакро-илиачна област, негативен неврологичен
статус без оплаквания, много добра позиция на стабилизацията/по представен РО/ за
сваляне на плаката при желание на ищеца, с препоръка за външна терапия, ХДР. В
периода от 13.07.2022г. до 20.07.2022г. ищецът провежда рехабилитация в СБР, като е
изписана с редуциран болков синдром, увеличен двигателен обем и тонизирана
мускулатура. На 17.10.2022г. след медицински преглед СЛКК по Ортопедия и
травматология при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ гр.К., на ищеца е издаден протокол,
който да послужи пред училищните власти за освобождаване от физическо възпитание
за учебната 2022/2023г. На 04.04.2023г. ищецът по оплаквания за парастезии по хода на
двата долни крайника е консултирана при първичен амбулаторен преглед от ортопед -
травматолог, с изписана терапия – физиотерапия.
По представените фискален бон/фактура N 0000*** от 23.03.2021г., издадени от
„В. М.-01“ ЕООД, гр.К.; фактури NN **********/02.04.2021г.,**********/03.04.2021г.,
**********/12.04.2021г., **********/23.04.2021г., **********/05.05.2021г., ведно с
7
фискални бонове, издадени от „Лидерфарм 2014“ ООД, гр.С.; фискален бон от
05.04.2021г., изд. от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, гр.Пловдив; фактура N
**********/26.04.2021г., изд. от „Фарма 1“ЕООД, гр.Казанлък, ведно с фискален бон;
фактури NN *********/26.04.2021г., **********/26.04.2021г., **********/16.09.2021г.,
изд. от СБР НК ЕАД, гр.С., ведно с фискални бонове, ищецът прави съответно разходи
от 43.54 лв. за лекарства и лекарствени средства, 9.45 лв. за лекарства, 20.34 лв. за
лекарствени средства, 4 279.60 лв. за Шиен кейдж Анатомичен кейдж за едно ниво/на
стойност 2 760 лв./ и шийна плака/на стойност 1 519.60 лв./, 13.57 лв. за лекарства и
лекарствени средства, 15.61 лв. за лекарства и лекарствени средства; 15.30 лв. за
лекарства, 15 лв. за разчитане на рентгенова снимка, 84 лв. такса избор стая, 29.37 лв.
за лекарства, 18 лв. за КЗУ „Краткотраен престой и балнеопрофилактика до 24 часа“,
или общо 4 543.78 лв.
Така е установено, че в резултат на ПТП -то, ищецът получава три средни
телесни повреди, изразяващи се във фрактури на седмия шиен прешлен, на лявото
крило на кръстеца/сакрум/ и на лявата хълбочна кост на таза, наложили болнично и
оперативно лечение и/или медицинско лечение и наблюдение, с поставяне на шиен
кейдж и яка, довели до трайно затрудняване на движението на същите за повече от
един месец, до провеждане на множество лекарски консултации и прегледи, както и
три рехабилитационни лечения, в периода след ПТП-то и до 20.07.2022г., т.е. за период
от 17 месеца, при наличие на болки във врата и гърба, както и по хода на левия крак, с
нарушена походка и използване на помощни средства, без възможност за интензивни
физически натоварвания, при определена трайно намалена работоспособност от 50 %
за срок до 01.07.2024г. по причина на уврежданията на ищеца от ПТП-то.
Невъзможността за самостоятелно обслужване при болничния престой и още 15
дни след това, раздвижване в дома с чужда помощ, както и с патерици до средата на
лятото/на 2021г./, с продължаваща накуцваща походка, при наличие на ограничени и
болезнени движения в шията и кръста и засилване на болката при минимално
физическо натоварване при стоене в изправено положение, при седене, при движение
на шията и при навеждане на кръста, с постоянен прием на лекарства, в т.ч. заради
болки, световъртежи и гадене, е засвидетелствана от показанията на св.Г. Ч., майка на
ищеца и св.Ш. Ч., сестра на ищеца. Последните установяват също, че след ПТП-то
ищецът не може да участва активно в учебния процес като ученичка, не може да
спортува и да танцува както преди, емоционално се затваря, плаче и отказва да се
вижда с хора. В тази връзка на ищеца още на 19.04.2021г. е поставена след
консултация и първичен амбулаторен преглед диагноза „Посттравматично стресово
разстройство“, с предписана лекарствена терапия.
Според неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза с вещо
лице д-р Н. М. и изслушването му в съдебно заседание, телесните увреждания,
причинени на ищеца –счупване на седмия шиен прешлен, наложило болнично и
8
оперативно лечение и наблюдение; счупване на лявата хълбочна кост на таза и
увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с
радикулопатия, първите две довели до трайно затрудняване движението на врата и на
левия крак за повече от един месец, а последното до постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота, са в пряка причинна връзка с ПТП-то от 19.02.2021г.,
както и направените разходи за закупуване и медикаменти са в такава връзка, като от
медицинската документация се установява, че ищецът от ранна детска възраст страда
от „Вестибулопатия“, проявяваща се със световъртеж и гадене. Наред с това ищецът
понастоящем е с оплаквания за невъзможност за извършване в пълен обем на
движения на шията, невъзможност за пълно навеждане на тялото напред, често
появяващи се световъртеж и гадене, както и изтръпване на левия крак. При
изслушването вещото лице сочи, че при извършения от него преглед на 19.04.2023г.,
ищецът е със стабилна походка, а с оглед това, че от ранна детска възраст страда от
„Вестибулопатия“, няма обективен метод посредством който да се определи дали
проявените след ПТП-то световъртежи се дължат на заболяването или до определена
степен се дължат на травмата, като възможно е да се приеме, че до определена степен
се дължат на травмата, но не и до каква степен, тъй като ремисиите при болестта може
да са продължителни. Сочи също, че поставените на ищеца импланти не са отстранени,
налице са условията за това по медицински показания, но ищецът психически заявява,
че не е готова за тази операция, която според вещото лице не е сложна, продължителна
и рискована, но е такава под пълна упойка.
В изпълнение на възложената доказателствена тежест ответникът установи
твърдението си, че ищецът от ранна детска възраст страда от вестибулопатия, с
епизоди на световъртеж и гадене, с оглед изложеното по-горе, а с оглед показанията на
ангажирания от него св.С. В. и твърдението си, че ищецът към ПТП-то пътува в лекия
автомобил без поставен обезопасителен колан. В показанията си св.С. В., също пътник
в лекия автомобил към ПТП-то, установява, че нищо необичайно не е имало по
автомобила, в който тя и ищецът се возят на задната седалка без поставени
обезопасителни колани, и поради ПТП - то изпада в безсъзнание, а когато се връща в
съзнание разбира, че е извън автомобила, на земята заедно с ищеца и А./също
пострадала/. Ответникът не установи възраженията си, че ПТП – то е настъпило освен
по вина на застрахования водач, и в резулатат на техническа неизправност на
автомобила. Не се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. и от
заключението на назначената СТЕ, че несменено масло, неизправни спирачки,
несъобразени с пътните условия и сезона автомобилни гуми, причиняват ПТП-то. От
неоспореното заключение на съдебнотехническата експертиза с вещо лице инж.В. Д.,
онагледило мястото на процесното ПТП на мащабна скица с посочени пътни знаци,
маркировка, наклони/посока и градус на денивелация/, завой –радиус, и изслушването
на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че ПТП-то настъпва в резултат на
9
загуба на контрол на водача над автомобила поради управлението му с несъобразена
скорост, в резултат на което автомобилът излиза вдясно извън пътя, по посока на
движение и се преобръща в нива; на мястото на произшествието няма наложени
ограничения върху скоростта на движение на превозните средства/няма пътни знаци за
ограничаване на скоростта и максимално разрешената скорост на движение на
превозни средства в участъка от пътя, за МПС от категория „В“ е 90 км/ч.;
управляваният от третото лице лек автомобил е с нископрофилни гуми с рисунък на
зимен протектор и дълбочина в рамките на законоустановеното, без налични данни за
марка и размер; използването на летни гуми в зимен период не осигурява необходимия
коефициент на сцепление с пътя, води до по-често приплъзване и предполага загуба на
устойчивост и управление; към момента на ПТП автомобилът е технически изправен и
не са налични неизправности, които да са в причинна връзка с процесното ПТП;
ищецът Е. М. Ч. към ПТП-то седи по средата на задна седалка, като мястото разполага
с обезопасителен колан; ако към ПТП-то ищецът е с правилно поставен предпазен
колан, движенията напред и нагоре ще са ограничени от него, но движението настрани
ще е ограничено частично и тя не би изпаднала от автомобила; след излизането на
лекия автомобил вдясно извън пътя/поради денивелацията/, същият е получил крен
напред и наляво и се е ударил в земното покритие на нивата, директрисата на
инерционната сила е била насочена напред и наляво и в тази фаза на ПТП-то тя е под
въздействието не само на инерционната сила, породена от удара в нивата, но и от
инерционната сила, породена от падането й/от по-голямата височина/ по време на
преобръщането. При изслушването вещото лице сочи, че при поставен предпазен колан
ищецът не би изпаднала от купето на автомобила и предполагаемо не би получила
толкова удари с такава голяма сила, но и в обратния случай, тъй като главата не е
стегната от предпазния колан и свободното й движение не е ограничено, при което при
удари в части от интериора на купето, ищецът би могла да получи увреждания на
главата и шията.
С оглед на горното установени са възраженията на третото привлечено лице, че
към ПТП-то автомобилът е технически изправен, без налична/респ. възникнала по
време на движение техническа неизправност, в резултат на която да е следвало да
преустанови движението му, както и че към настъпване на ПТП-то ищецът пътува без
обезопасителен колан.
Механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие е установен
още преди подаването на исковата молба по делото на 29.11.2022г.. Въпросите относно
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на застрахования
водач на увреждащия автомобил, за причиняване на ПТП на 19.02.2022г., в резултат на
което на ищеца са причинени телесните увреждания, са разрешени с влязло в сила
споразумение от 20.07.2021г., имащо задължителна за гражданския съд сила съгласно
чл. 300 от ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 от НПК. Тези обстоятелства са признати за
10
безспорни с доклада по делото и събраните доказателства не установяват
обстоятелства, изключващи отговорността на ответника като застраховател или
обстоятелства от обхвата на чл.500, ал.1 т.2 от КЗ, които са от значение за регресната
отговорност на застрахования водач, причинил вредите на пострадалия ищец. Поради
това ответникът като застраховател по договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на причинителя на ПТП-то, признат за
виновен със споразумението, в т.ч. и за причинените на ищеца телесни увреждания,
също установени със споразумението като част от фактическия състав на
престъплението по чл.343 ал.3 б „а“, вр. ал.1 б „б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, носи
отговорност по предявения пряк иск на увредения по чл.432, ал.1 от КЗ да репарира, в
рамките на застрахователната сума, реално възникналите за увреденото лице вреди, за
които е налице основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на
застрахования делинквент на основание чл.45 от ЗЗД.
Доказаните по делото болки и страдания в резултат на причинените телесни
увреждания, тяхната степен на интензивност и продължителност, а именно болки във
врата, гръбнака, кръста и по хода на левия крак, силни по своя характер за период от
два месеца след ПТП-то, довели трайно затрудняване на движението на врата и на
лявата хълбочна кост на таза за повече от един месец, а на поясния отдел на
гръбначния стълб с радикулопатия, довело до трайно затрудняване движението му
като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, наложили болнично и
оперативно лечение и наблюдение; периодични медицински консултации, прегледи,
изследвания и рехабилитации, за период от повече от година и половина след
произшествието, при определена надлежно за период от две години 50 % трайно
намалена работоспособност, при отчитане на първоначалната пълна невъзможност за
самостоятелно придвижване за период от близо месец/по време на болничния престой
и след това в дома за около 15 дни/, последващото раздвижване и придвижване при
щадяща походка, в т.ч. с необходимост от използване на помощни средства, предвид
възрастта на ищеца –непълнолетна към настъпване на ПТП-то и емоционалното й
състояние, изразяващо се в постравматично стресово разстройство, с плачливост и
ограничение на социалните контакти, обуславят дължимост от ответника на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, което на основание
чл.52 от ЗЗД съдът определя по справедливост, както и обезщетение за претърпените от
ищеца имуществени вреди, които с оглед доказателствата за парични разходи за
болнично лечение, лекарства и лекарствени средства, както и рехабилитация, съдът
приема за доказани както по основание, така и по предявения им пълен размер, тъй
като се намират в пряка и непосредствено причинно-следствена връзка с пътно-
транспортното произшествие и не биха били направени, ако не беше същото.
Съобразно трайно установената практика на съдилищата, справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди изисква определяне на паричния еквивалент
11
на претърпените болки, страдания и морални вреди, които се преценяват с оглед
конкретните обстоятелства. При определяне размера на неимуществените вреди следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди - в случая
това е характерът на увреждането - трайно по степен затрудняване на двигателните
умения на ищеца, посочени по-горе, период на възстановяване на ищеца - повече от
година и половина, изключая постоянното разстройство на здравето поради трайно
затрудняване движението на поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия,
установено от заключението на СМЕ, причинените физически болки и емоционални
страдания в тези периоди, при отчитане на младостта на ишеца и неустойчивата й
психика, в т.ч. отражението на уврежданията върху начина на живот на ищеца –
невъзможност да бъде активна в учебния процес за периода от ПТП до приключване на
учебната година 2020/2021г., невъзможност трайно да бъде физически активна – при
противопоказни тежък физически труд и продължително ходене, като ищецът не е
напълно възстановена здравословно и продължава да изпитва болки при физически
натоварвания. При определяне на обезщетението съдът не взима предвид доказаните
болки и страдания, свързани с диагностицираното от ранна детска възраст заболяване
на ищеца „Вестибулопатия“, предвид липсата според вещото лице на обективен метод,
който да установи, че признаците на същото са провокирани от процесното ПТП.
Преценявайки установените по делото обстоятелства и на основание чл.52 от
ЗЗД и ППВС N 4/68г, както и практиката на ВКС, доразвила неговите постановки
съобразно новите социални и икономически реалности, че размерът на обезщетенията
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на
конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и
извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст
на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се
социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.,
съдът приема, че за справедливо обезщетяване на причинените на ищеца болки и
страдания е достатъчно обезщетение от 70 000 лв..
Както се посочи вече, искът за обезщетение за имуществени вреди е доказан в
пълния му размер от 4 543.78 лв.
Съгласно чл.493, ал.1 т.1 и т.2 от КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и
други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, като в
тези случаи застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт, както и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2, а
именно лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
12
увреденото лице при условията на ал. 3, предвиждаща, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/ и в
този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1 т.2 от КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. В случая не е спорно, че датата на предявяване на
застрахователна претенция от ищеца е 01.04.2021г., от която дата ответникът дължи на
ищеца законни лихви за забава върху дължимите обезщетения и до окончателното им
изплащане. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за
забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента /Решение N 167 от
30.01.2020 г. на ВКС по т. д. N 2273/2018 г., II т. о., ТК/.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Делинквентът
дължи обезщетение за вреди, доколкото те са възникнали в причинна връзка с
противоправното му поведение, а когато за настъпилия вредоносен резултат има
значение и поведението на пострадалия, то е основание за намаляване на дължимото от
делинквента обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл в т. 7 от
Постановление N 17/1963г. на Пленума на Върховния съд на РБ също е възприето
разбирането, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Пострадалият допринася за
настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т.7 от Тълкувателно решение N
1/2014г. по тълкувателно дело №1/2014г. ОСТК на ВКС, „когато не е допринесъл за
настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата”. Поведението на пострадалия,
допринесло за увреждането, е основание да не се възлага отговорност за целия
вредоносен резултат на делинквента, а само за част от него и не поражда за съда право
на свободна преценка дали да намали или не обезщетението.
Възражението на ответника за съпричиняване на травматичните увреждания от
пострадалия ищец, поради това, че ищецът се вози в лекия автомобил без
обезопасителен колан, e установено при условията на пълно и главно доказване, с
което има принос за претърпените вреди, оглед на което е налице и основание за
намаляване на претендираните обезщетения.
Съгласно чл.137а от ЗДвП Водачите и пътниците в моторни превозни средства
от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, като в
13
чл.137а, ал.2 са посочени лицата, които могат да не използват обезопасителни колани,
но в обхвата на която разпоредба твърдения за наличие на изключения не са посочени.
Не е оспорено засвидетелстваното от св.С. обстоятелство, че към ПТП-то
ищецът се вози без поставен обезопасителен колан, както и и не е оспорено
заключението на СТЕ, в т.ч. и в частта му, че ако ищецът се вози с обезопасителен
колан, движенията на тялото й напред и нагоре ще са ограничени от него, но
движението настрани ще е ограничено частично и тя не би изпаднала от автомобила;
след излизането на лекия автомобил вдясно извън пътя/поради денивелацията/, същият
е получил крен напред и наляво и се е ударил в земното покритие на нивата,
директрисата на инерционната сила е била насочена напред и наляво и в тази фаза на
ПТП тя е под въздействието не само на инерционната сила, породена от удара в
нивата, но и от инерционната сила, породена от падането й/от по-голямата височина/
по време на преобръщането.
В практиката на ВКС се приема, че намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е възможно само при наличие на категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или не биха настъпили в този им обем, ако пострадалият е
имал друго поведение, в случая, ако по време на произшествието е бил с поставен
обезопасителен колан. Такива доказателства по делото са налични и изводът е, че при
поставен колан травмите на ищеца биха били по-леки, тъй като не би изпаднала от
автомобила и не би претърпяла тежестта на удара от инерционната сила, породена от
падането й/от по-голямата височина/ по време на преобръщането на автомобила.
Сигурно е също, че при поставен обезопасителен колан тялото на ищеца би останало
закрепено в автомобила поради ограниченията на движението му напред и нагоре, с
оглед на което възможността да претърпи травмите в хълбочната кост на таза и лявото
крило на кръстеца с тази степен на интензивност би била изключена, тъй като при
поставен обезопасителен колан само движението на главата остава свободно в купето
на автомобила.
В мотивите към т. 7 на ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС/ по поставения на
тълкуване въпрос „Налице ли е съпричиняване на вредата в хипотезата, когато
пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол
?“/ е направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на
самото пътно-транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо
самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Във втората
хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението
си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата.
Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането,
следва да бъде установено във всеки конкретен случай при условията на пълно и
главно доказване.
14
С оглед на горното, съдът приема, че ищецът поради това, че не е била с
поставен обезопасителен колан към процесното ПТП е допринесла вредоносния
резултат с 30 %, като настъпването на вредите в много по-голям обем се дължи на
механизма на ПТП-то, при който водачът губи контрол над автомобила поради
управлението му с несъобразена скорост, в резултат на което автомобилът излиза
вдясно извън пътя, по посока на движение и се преобръща в нива. Следователно
предизвикването на непозволеното увреждане има много по-голям принос в причинно-
следствения комплекс, от непоставянето на колана и изпадането на ищеца от
автомобила. Поради това и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението за
претърпени неимуществени вреди следва да бъде намалено и дължимо от ответника ще
е обезщетение в размер от 49 000 лв., ведно със законна лихва от 01.04.2021г., като за
разликата над сумата от 49 000 лв. до пълния му предявен размер от 90 000 лв. искът за
посоченото обезщетение се отхвърли. В същия размер следва да бъде намалено и
обезщетението за претърпени имуществени вреди и дължимо от ответника ще е
обезщетение от 3 180.65 лв., ведно със законна лихва от 01.04.2021г., като за разликата
над сумата 3 180.65 лв. до пълния му предявен размер от 4 543.78 лв. искът за
посоченото обезщетение се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1, вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв, на
основание на който на ищеца е осъществена безплатна правна помощ, адвокатско
възнаграждение се присъжда на адвоката, осъществил тази помощ, а именно на адв.Д.
И. С. от АК-К., съдружник и управител на „Адвокатско дружество Саръев и
партньори“, гр.К., регистрирано по ЗДДС, към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие – 24.10.2022г.. На основание чл.7, ал.2 т.4 и т.2 от Наредба
N 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ в
редакцията от ДВ, бр. 68 от 2020 г./, вр. §2а от ДР на наредбата съответно на цената на
иска за обезщетение за неимуществени вреди и на иска за обезщетение за имуществени
вреди възнаграждението следва да се определи на 3 876 лв. с ДДС по първия иск и на
657.67 лв. с ДДС по втория ик, като по всеки иск ответникът се осъди да го заплати
съразмерно на уважената му част, а именно в размер на 2 110.26 лв. с ДДС и в размер
на 460.37 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.2 от ЗПП
ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, при
което от направените и претендирани разноски от 600 лв. за възнаграждения на вещи
лица, 30 лв. депозит за свидетел и 540 лв. за юрисконсултско възнаграждение, в тежест
на ищеца са 524.25 лв.
На основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1 т.4 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда държавни такси по уважените искове, които
определени съгласно чл.69, ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.1 от ТДТГПК възлизат на 1 960 лв.
15
по иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 127.23 лв. по иска за
обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и направените от бюджета на
съда разноски за възнаграждение на вещо лице по СМЕ/от 150 лв./ съразмерно на
уважената част от исковете, възлизащо на 82.79 лв.
Мотивиран от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Л. И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.С. 1700, бул.С. ш. N **А, да заплати на Е. М. Ч. с ЕГН
**********, гр.К., ж.к.Д. N *, вх.*, ет.*, ап..**, сумата 49 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 3 180.65 лв. обезщетение за имуществени вреди,
произтичащи от ПТП, настъпило на 19.02.2021 г. на общински път KRZ2225, км.1,
общ. К., по посока от гр. К. към с. З., общ. К., виновно причинено от Е. Е. А. с ЕГН
********** при управление на л.а.С. Л. с рег. N ******, застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗК „Л. И.“ гр.С., ведно със
законната лихва върху всяко обезщетение, считано от 01.04.2021г. и до окончателното
му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над сумата 49 000 лв. до пълния му предявен размер от 90 000 лв. и иска за
обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата 3 180.65 лв. до пълния му
предявен размер от 4 543.74 лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Л. И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.С. 1700, бул.С. ш. N *А, да заплати на адв.Д. И. С. от АК-К.,
съдружник и управител на „Адвокатско дружество Саръев и партньори“, гр.К.,
регистрирано по ЗДДС, с ЕИК по Булстат ********, адвокатско възнаграждение за
осъществена на ищеца Е. М. Ч., с ЕГН **********, безплатна правна помощ в размер
на 2 570.63 лв., от което 2 110.26 лв. с ДДС по иска за обезщетение за неимуществени
вреди и 460.37 лв. с ДДС по иска за обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА Е. М. Ч. с ЕГН **********, гр.К., ж.к.Д. N *, вх.*, ет.*, ап..*, да
заплати на Застрахователна компания “Л. И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр.С. 1700, бул.С. ш. N **А, сумата 524.25 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Л. И.“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С. 1700, бул.С. ш. N **А, да заплати по сметка на
Окръжен съд-К. сумата 2 170.02 лв., от която 1 960 лв. държавна такса по иска за
обезщетение за неимуществени вреди, 127.23 лв. по иска за обезщетение за
имуществени вреди и 82.79 лв. заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо
лице по СМЕ.
16
Решението е постановено при участие на трето лице Е. Е. А. с ЕГН **********,
с.О., п.к.6922, мах. С. N *, общ.К., обл.К., помагач на Застрахователна компания “Л.
И.“ АД с ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
17