№ 752
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря АА.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2024 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от
“****************та” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.С, бул. “Д-р ***********” № 25, офис сграда ********** ет.2,
офис 4, представлявано от Ю Ю, чрез юрисконсулта Н А срещу И. С. Г. с
ЕГН ********** от гр.Ш, ул.“Д“ № ** вх.2, ет.2, ап.2.
В исковата молба се твърди, че на **/**/****г. ответникът сключил
договор за потребителски кредит с „********************“ С.А., в
качеството му на заемодател с № PLUS – 1********* за сумата от 7500 лв. С
подписването на договора ответникът се съгласил да заплати и
застрахователна премия на стойност 3 735.48 лв.. Съгласно клаузите на
договора заемателя следвало да върне взетата сума на 84 месечни вноски,
всяка от които в размер на 248.43 лв.. Общата сума, която следвало да се върне
била в размер на 20868.12 лв., като размерът на лихвата бил 9632.64 лв., а
крайният срок за издължаване на вземанията бил **/**/****г.
На **/**/****г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от **/**/****г., сключен между
1
„********************“ С.А. и „****************“ ЕАД. Ищецът
уведомил от името на цедента длъжника за извършената цесия, както и за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита с изпращането на две
Уведомителни писма от **/**/****г. и от **/**/*****г., изпратени с известие
за доставяне от страна на цесионера. Прави се и изричното искане с
връчването на преписа от исковата молба да бъде връчено и уведомление за
извършената цесия, както и за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита.
Предвид неизпълнението на ответника по договора за кредит по
инициатива на „****************“ ЕАД било учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС, по
което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Предвид, че било депозирано възражение в срок от длъжника, то на заявителя
било указано от заповедния съд, че следва да предяви установителни искове в
едномесечен срок. Поради което за ищеца е налице правен интерес от
провеждане на избраната форма на искова защита.
В заключение се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против
ответника в размер на 7 167.42лв., представляваща главница за периода от
**/**/****г. до **/**/****г., по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост, считано от **/**/****г. – датата на получаване на
уведомлението, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението, сума в размер на 6 718.68лв., представляваща договорна лихва
за периода от **/**/****г. до **/**/****г., обезщетение за забава от 1274.88
лв. считано от **/**/****г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда, както и разноските в производствата.
В условията на евентуалност се иска осъждането на ответникът да
заплати на ищеца сума в размер на 7 167.42лв., представляваща главница за
периода от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането,
сума в размер на 6 718.68лв., представляваща договорна лихва за периода от
**/**/****г. до **/**/****г., обезщетение за забава от 1274.88 лв. считано от
**/**/****г. до датата на подаване на исковата молба в съда, както и
2
разноските в производствата.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се сочи, че исковете са допустими, но неоснователни. Въвеждат се
възражения за наличие на неравноправни клаузи в договора. Сочи се, че
обявяването на кредита за предсрочно изискуем изключвало заплащането на
възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора лихви, като
размерът на вземането следвало да се определи само за непогасения остатък
от предоставената парична сума и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост. Твърди се, че договорът е нищожен, поради
липсата на съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР, тъй
като този в договора е грешно посочен, а действителния такъв бил над
максимално установения праг съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. Посочената в
договора неустойка накърнявала добрите нрави и целяла единствено
неоснователно обогатяване. Клаузата за възнаградителна лихва също била
нищожна, отново поради противоречие с добрите нрави. Така уговореното
възнаграждение създавало изключително неравновесие между престациите,
които си дължат страните, тъй като размерът му бил почти 94 % и фиксирания
лихвен процент противоречал на добрите нрави, поради високия му процент.
Така също включването в договора на такса – ангажимент и на сумата по
застраховка „Защита на плащанията“ водели до значително увеличаване на
разходите по договора. Оставал неясен размера на неплатената главница по
кредита, тъй като в погасителния план за месец юни 2023г. (към който момент
ищецът претендирал главницата) била посочена сума от 7073.88 лв., а не
исканата от ищеца 7 167.42 лв. Ищецът не бил уведомен за извършената
цесия, като приложените Уведомления не доказвали, че реално са изпратени и
какво е било съдържанието на плика. Предсрочна изискуемост на кредита не
била настъпила, тъй като ищецът не бил уведомен за това и не била налице
втората предпоставка за настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита – изявлението за това да е достигнало до длъжника. В случая
приложение следвало да намери ТР № 8/02.04.2019г. на ОСГТК. По исковете
на договорна лихва и обезщетение за забава се сочи, че е недопустимо и
незаконосъобразно за един и същи период да се начислява едновременно
договорна и законна лихва, като се цитира съдебна практика. В заключение се
иска отхвърлянето на претенциите.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, като се
3
депозира становище делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и се излагат
доводи по съществото на спора. Моли се за уважаване изцяло на предявените
искове, като се излагат обстойни доводи за горното и се въвежда възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание за ответника се явява адв. Д. К. от ШАК, която
поддържа писмения си отговор, а в постъпилите по делото писмени бележки
моли съда да отхвърли исковете, излагайки сходни с писмения отговор
аргументи.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното: От приложеното по делото ч.гр.д. №
****/****г. на ШРС се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № **** от **/**/****г. по реда на чл.410 от ГПК, за
следните суми: 7167.42 лв. - главница за периода от **/**/****г. до
**/**/****г. по Договор за кредит PLUS – 1*********, сключен на
**/**/****г. между ответника и „********************“ С.А. клон България,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – **/**/****г. до окончателното изплащане на
задължението, сума в размер на 6 718.68 лв., представляваща договорна лихва
за периода от **/**/****г. до **/**/****г., сумата от 1274.88 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от **/**/****г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Присъдени са и разноски в размер на 353.22
лв. Предвид постъпването в срок на възражение по чл.414 от ГПК на
заявителя са дадени указания за предявяване на искове по чл.422 от ГПК за
установяване на вземанията си, като в указания срок е депозирана искова
молба.
Между страните по делото не се спори, а и видно от сключения между
„********************“ С.А., клон България и ответника Договор от
**/**/****г., кредитора предоставил на ответника сума в размер на 7500 лв.,
при застрахователна премия на застраховка „Защита на плащанията“ и такса
ангажимент в размер на 262.50 лв. Били уговорени общо 84 погасителни
вноски при месечна вноска от 248.43 лв. Лихвата била 27.52%, а ГПР 33.16 %,
а общата сума, която следвало да се върне била 20 868.12 лв. В договора се
съдържал погасителния план, както и сумата за предоставена услуга
„Сигурност на плащанията“ с премия от 107.27 лв.
4
Ответникът подписал Договор за застрахователно посредничество
сключен между него и „********************“ С.А., като застрахователен
посредник, като възнаграждението им било час от застрахователната премия,
Сертификат № PLUS – 1********* за застраховката и Сертификат № CARD –
1********* за сключване на пакет „Сигурност на плащанията по кредитни
карти“.
По делото е представен и Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземане от **/**/****г. сключен между „********************“ С.А., клон
България и „****************“ ЕАД и Приложение № 1, в което фигурира
вземането срещу длъжника. Цесионера се задължил от името на цедента и за
своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията и
предсрочната изискуемост на кредита. Писмо до ответника било изпратено, но
се върнало обратно на изпращача, като непотърсено.
За изясняване на фактическата обстановка по делото била допусната и
назначена съдебно - счетоводна експертиза. От заключението на същата,
неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно и пълно дадено се
установява, че чистата стойност на кредита от 7 237.50 лв.(формирана от 7500
лв. главница от която е извадена сумата от 262.50 лв. за такса ангажимент) е
приведена по сметка на ищеца на **/**/****г. Размерът на неплатената
главница е 7 167.42 лв., представляващ сбора от 6945.07 лв. главница и 222.35
лв. неплатена застраховка. Размерът на възнаградителната лихва за процесния
период е 2001.59 лв. Размерът за обезщетението за забава от **/**/****г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в
размер на 374.19 лв. за главницата и 26.90 лв. за застраховката. Изплатената
сума по кредита е в размер на 4 224.88 лв.
В съдебно заседание вещото лице дава отговор на поставения от
процесуалния представител на ответника въпрос, следва ли от общото
задължение 9 570.10 лв. (главница и възнаградителна лихва) да се извади
платената до момента от ответника сума от 4224.88 лв.. Вещото лице дава
отговор, че при приспадане остава задължение в размер на 5 345.22 лв. Тези
изчисления не се кредитират от съда, тъй като противоречат на заключението
по експертизата и съдържащите се данни в табличен вид, възпроизведени в
заключението. Предвид, че заключението е неоспорено от страните и е прието
от съда, то съдът кредитира отговорите на вещото лице, дадени именно в
5
приетото заключение.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените
писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Исковете са допустими, тъй като е
налице правен интерес от водене на настоящото производство, предвид
наличие на образувано заповедно производство, по което в срок е депозирано
възражение от длъжника и след даване на указания на съда заявителят е
предявил исковете за вземанията си по заповедта в срок. Така също по делото
са налице доказателства, че ищецът е носител на вземането спрямо ответника,
произтичащо от придобИ.е на ищеца на вземане от друг кредитор в
посочените в исковата молба размери за главница и лихви.
По основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК: По
делото се установи безспорно, че между ответника и цедента
„********************“ С.А. бил сключен Договор за кредит PLUS-
1********* от **/**/****г. Така съдът намира, че между тях са възникнали
отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от
Закона за потребителски кредит (ЗПК). При спор относно вземания,
произтичащи от договор за кредит, съдът е длъжен служебно да изследва дали
същият отговаря на изискванията ЗПК. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа
информация за ГПР по кредита.
Посочения по договора ГПР е в размер на 33.16 % . Видно от
прессъобщение на БНБ, публикувано на страницата на банката на
**/**/****г., през март **** г. основният лихвен процент (ОЛП) е 0.00%. Така
към датата на сключване на договора за потребителски кредит размерът на
законната лихва е 10 % при основен лихвен процент, определен от БНБ 0 %,
плюс 10 пункта отгоре. Така уговорения в договора ГПР формално не
надвишава пет пъти размера на законната лихва.
В настоящия случай обаче, съдът намира, че ГПР е изчислен и посочен в
договора неправилно, тъй като към него не са включени „такса ангажимент“ и
застрахователните премии, съгласно легалното определение на „общ разход по
кредита за потребителя“, дадено в т. 1 от § 1 от ДР на ЗПК. В разпоредбата се
предвижда, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
6
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредит е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
От приложените доказателства е видно, че съгласно чл.5 от Общите
условия за Застраховката „Защита на плащанията“ (лист 23 от делото)
кредитополучателите с подписването и попълването на договора за кредит
изразяват своето изрично писмено съгласие да се застраховат и да приемат
ОУ, като застрахователния сертификат е неразделна част от договора за
кредит. Вземайки предвид тази договорка, както и обстоятелството, че
сертификатът е изготвен предварително и бланкетно, то може да се направи
извода, че клаузите на застрахователния договор не са уговорени
индивидуално. Така въпреки формалното посочване, че сключването на
договора за застраховка не представлява задължително условие, то банката
налага сключването на застрахователните договори на всички свои клиенти.
По отношение на уговорената „такса ангажимент“ остава неясно за каква
услуга се предоставя, като може да се предполага, че е свързана с усвояването
или управлението на кредита. Видно от съдържанието на договора обаче не е
предвидена възможност същият да бъде сключен без тази такса, което води
пък до нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Следователно, при условие, че на кредитополучателя е предоставен
кредит в размер на 7500 лв., а сумата, която следвало да върне на кредитора, е
20 868.12 лв., то е налице превишаване с 100 % на заетата сума. Такова
превишаване обуславя извода, че реалното оскъпяване на кредита (показател,
за което е ГПР) надвишава пет пъти размера на законната лихва, произтичащ
от чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това води до нищожност на клаузата за ГПР на
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Следва да се отбележи, че в заключението по експертизата е направен
извода, че по счетоводни данни предоставени от ищеца застраховката е
анулирана/прекратена от 01.03.2023г., като по делото остава неизяснено на
какво основание е прекратена от застрахователя.
7
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора
не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че
сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части. В случая,
не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза от процесния
договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от
повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би
бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от
възмездния характер на договора и от изрично изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК за включването на клауза за ГПР. Ето защо, в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от
процесния договор обуславя недействителност на целия договор. В този
смисъл е Определение № 50401 от 28.07.2023г. на ВКС по т.д. № 1124/2022г.,
II т.о.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. С Решение № 60186 от
28.11.2022г. по т. д. № 1023/2020г., I т.о. се приема, че при установена в хода на
исковото производство по чл. 422 ГПК недействителност на договор за
потребителски кредит съгласно чл. 23 ЗПК, предявеният иск следва да бъде
уважен с установяване на дължимата на основание чл. 23 ЗПК чиста стойност
на кредита, без да е необходимо вземането за чистата стойност да бъде
предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД. В този смисъл са и Решение №
50056 от 29.05.2023г. на ВКС по т. д. № 2024/2022г., I т.о., Решение №
50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/**** г. на ВКС, IV г. о. и Определение №
50056 от 30.01.2023г. на ВКС по т.д. № 632/2022г., I т.о. От заключението по
експертизата се установява, че размерът на неплатената главница за процесния
период е 6 945.07 лв., от която следва да се приспадне платената такса
ангажимент от 262.50 лв. и остатъкът от чистата стойност на кредита е
6 682.57 лв., която се дължи ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане
на вземането. Съдът намира, че в хипотезата на чл.23 от ГПК вземането за
чистата стойност на кредита е дължимо от деня на разместване на благата, тъй
като същото не е обвързано със срок, поради което възражението на ответника
за ненастъпила предсрочна изискуемост е неоснователно.
8
Евентуалните осъдителни искове за заплащане на договорна лихва и
обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни
поради приетата недействителност на договора за потребителски кредит.
С отговора на исковата молба се поддържа, че исковите претенции
следва да бъдат отхвърлени, тъй като ответникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия към момента на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК. По това възражение, съдът намира следното: Съдът намира, че цесията е
надлежно съобщена на ответника. Съгласно безпротиворечивата съдебна
практика, уведомление изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до знанието на длъжника съставлява
надлежно уведомяване по чл.99, ал.4 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 78 от
09.07.2014г. на ВКС по т.д. № 2352/2013г., II т.о., Решение № 123 от
24.06.2009г. на ВКС по т.д. № 12/2009г. II т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014г.
по т.д. № 1711/2013г. I т.о. В случая такова уведомление е приложено по
делото (стр.33) и е връчено с исковата молба на длъжника чрез процесуалния
му представител.
По отношение разноските в производството: Съгласно Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на
делото, то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на
ответника, съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство
разноските са в общ размер на 353.22 лв., като ответникът следва да заплати
на ищеца разноски от 155.69 лв., включваща държавна такса и юрисконсулско
възнаграждение. В исковото ищецът е направил такива в общ размер от
703.22 лв., от които 303.22 лв. заплатена държавна такса, 100 лв. за
юрисконсулско възнаграждение (определено от съда на основание чл.25, ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ), както и 300 лв. за вещо лице.
Предвид уважаването само на установителния иск за главница, то ответника
следва да заплати в исковото производство разноски в размер на 554.27 лв.
По отношение на въведеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК на ищеца
срещу размера на адвокатското възнаграждение заплатено от ответника, съдът
намира същото за допустимо, но по същество неоснователно. Размерът на
възнаграждението е определен под минимума на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1
9
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно която възнаграждението се дължи в размер на 1764.48 лв., а реално
заплатеното е в размер на 1700 лв. с ДДС. Депозиран е обстоен писмен
отговор, адвоката се явява в съдебно заседание и депозира писмени бележки.
Поради което, с оглед конкретния случай възражението се явява
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че И. С. Г. с ЕГН
********** от гр.Ш, ул.“Д“ № ** вх.2, ет.2, ап.2 дължи на
“****************“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.С, бул. “Д-р ***********” № 25, офис сграда ********** ет.2,
офис 4, представлявано от Ю Ю, чрез юрисконсулта Н П – А сумата от
6 682.57лв. (шест хиляди шестстотин осемдесет и два лева и петдесет и
седем стотинки), представляваща остатък от чистата стойност по Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS – 1********* от **/**/****г.,
сключен между “********************” С.А., клон България с ЕИК
********** и ответника, ведно със законната лихва върху вземането, считано
от **/**/****г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането, като същото е прехвърлено от
“********************” С.А., клон България на ищеца с Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от **/**/****г. и
за него е издадена Заповед за изпълнение № ****/**/**/****г. по ч.гр.д. №
****/****г. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК искове за признаване на установено, че И. С. Г. с ЕГН
********** дължи на “****************“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от
6 718.68лв., представляваща договорна лихва за периода от **/**/****г. до
**/**/****г. и сумата от 1274.88 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от **/**/****г. до **/**/****г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № ****/**/**/****г. по ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС,
като неоснователни.
10
ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 6 718.68 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от **/**/****г. до **/**/****г. и
за сумата от 1274.88 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от
**/**/****г. до датата на подаване на исковата молба в съда.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. С. Г. с ЕГН **********
да заплати на “****************“ ЕАД с ЕИК ********* разноски по
заповедното производство в размер на 155.69 лв. (сто петдесет и пет лева и
шестдесет и девет стотинки) и разноски в исковото производство в размер на
554.27лв. (петстотин петдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки) ,
съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК “****************“ ЕАД с
ЕИК ********* да заплати на И. С. Г. с ЕГН ********** разноски в исковото
производство в размер на 950.68 лв. (деветстотин и петдесет лева и
шестдесет и осем стотинки), съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
11