Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 30.11.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в
публично заседание на осми септември две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 342 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно
постановление № 20-0906-000144 от 25.02.2020 г. на Началник група в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч е наложено на Г.С.С. ***, административно
наказание на основание чл.638, ал.3 от КЗ – глоба в размер на 400 лева, за
нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Недоволна от
постановлението останала жалбоподателката С., която го е обжалвала и моли да
бъде преразгледано наказателното постановление и се намали размера на
наложената глоба. Изтъква, че застрахователя не ги е уведомил, че изтича
застраховатления договор, както и че собственика на автомобила е нейния съпруг,
с който живеят на семейни начала и че автомобила е и нейна собственост.
В съдебно
заседание, редовно призована, жалбоподателката С. се явява лично. Дава
обяснения, в които сочи, че автомобилът е регистриран на името на съпруга
ѝ, с когото живеят на съпружески начала. Сочи, че тя рядко го ползва, тъй
като притежават и друг автомобил, но тогава се е наложило да прибере децата и
не е знаела, че е изтекла застраховката. От полицаите разбрала, че е изтекла
предната вечер. Изтъква, че още на другия ден отишла и подновила застраховката.
В хода на съдебните прения поддържа жалбата и пледира да бъде отменено НП
изцяло или да се намали размера на глобата.
Въззиваемата
страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по
делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без
уважение и се потвърди наказателното постановление. Заявено е и искане по реда
на чл.63, ал.4 от ЗАНН в случай, че жалбата бъде уважена, да се присъди на
жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар в минималния предвиден за този вид
дела размер.
От събраните по
делото писмени доказателства, вкл. от констатираното от съда с протоколно
определение от 08.09.2020 г. обстоятелство относно факта, че жалбоподателката С.
живее на съпружески начала с Я.Г. Я., от показанията на свидетелите Р.П.В. и П.Ц.Р.
и обясненията на жалбоподателката Г.С., както и от изложеното в жалбата и в
съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Свидетелите Р.В.
и П.Р. били полицейски инспектори в РУ на МВР Ловеч. На 04.02.2020 г., в това
си качество свидетелите извършвали контрол на автомобилното движение в
гр.Ловеч. Около 16:00 часа, на третокласен път № 401 в гр.Ловеч, на изхода за
гр.Севлиево, спрели за проверка лек автомобил марка „Т.4Р.” с рег.№ ОВ 5629 ВР,
който в момента се движел в посока гр.Ловеч. Автомобилът се управлявал от
жалбоподателката Г.С.. При извършената проверка и направена справка в
Гаранционния фонд свидетелите констатирали, че за автомобила няма валидно
сключен и действащ към момента на проверката договор за задължителната
застраховка „Гражданска отговорност”. От свидетелството за регистрация на МПС и
от информационните масиви на КАТ било установено, лекият автомобил е регистриран
на името на лицето Я.Г. Я., ЕГН : **********.
Поради така
констатираните обстоятелства свидетелят Р.В. съставил на жалбоподателката Г.С. АУАН
бланков № 887736 /л.5/, в който посочил, че С. е управлявала лекия автомобил „Т.4Р.”
с рег.№ ОВ 5629 ВР, собственост на Я.Я., за който автомобил е нямало сключен и
действащ към момента на проверката договор за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност”. Актосъставителят квалифицирал това като нарушение на
разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. По така съставеният ѝ акт
жалбоподателката вписала, че няма възражения. Подписала го и получила препис от
него.
Липсват данни по
делото в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН С. да е представила писмени възражения.
Въз основа на
акта за нарушение, на 25.02.2020 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление № 20-0906-000144, като освен описаната в акта фактическа
обстановка, наказващият орган посочил, че Г.С., като управлявала лекия
автомобил „Т.4Р.” на път за обществено ползване, нямала сключен и действащ
договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите и че същата не е собственик на автомобила, но във връзка с
чието използване е следвало да има такъв договор. Квалифицирал нарушението като
такова по чл.638, ал.3 от КЗ и на основание същия текст от закона наложил на С.
глоба в размер на 400 лева.
В хода на
съдебното следствие са приобщени като доказателства справки от Гаранционен фонд
– София /л.22-24/, от които става ясно, че за лекия автомобил „Т.4Р.” с рег.№ **
**** **е била сключена застраховка „ГО“ на 16.10.2019 г. и изтичаща в 23:59
часа на 15.10.2020 г., но валидността на която е била прекратена на 01.02.2020
г. в 00:00 часа, поради неплатена вноска по застрахователната полица.
Застраховката е била подновена считано от 12:00 часа на 05.02.2020 година.
От тази
фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Подадена е също така от надлежно
легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповеди №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.9-10/ и №№ 295з -
340/22.02.2018 г. и 295з-361/18.02.2020 г. на Директора на ОД на МВР Ловеч /л.11-12/,
като и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице.
От ангажираните
по делото доказателства съдът намира за безспорно установен факта, че за
управлявания от жалбоподателката С. лек автомобил, към момента на проверката – 04.02.2020
г., в 16:00 часа, е нямало валиден и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Освен от свидетелските показания, този
факт се установява и от представените справки от Гаранционния фонд, от който,
както се посочи и по-горе, става ясно, че към дата 04.02.2020 г. за
управлявания от С. автомобил е нямало активна застраховка ГО. Действието на
застрахователната полица е било прекратено поради невнесена вноска, като
застраховката е била подновена на другия ден след проверката – 05.02.2020 г.,
считано от 12:00 часа. Така установените факти по случая не се оспорват от
жалбоподателката. Безспорно, от обективна страна е бил осъществен съставът на
нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ. Освен сключен договор за задължителна
застраховка ГО, разпоредбата изисква същата да е и действаща, като момента на
активирането ѝ не винаги съвпада с момента на сключването ѝ. Същият
аргумент се извлича и от текста на разпоредбите на чл.484 и чл.519, ал.1, т.1
от КЗ.
В обжалваното НП
са налице достатъчно пълни и ясни описания на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено, вкл. датата, времето и мястото на нарушението,
модела и регистрационния номер на превозното средство. Не се констатира нарушение
на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В обжалваното НП е налице
единство между словесното описание на административното нарушение и законовия
състав, под който правилно нарушението е било квалифицирано.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, при евентуален умисъл, доколкото
жалбоподателката С. е съзнавала задължението си, че управлява МПС, за което не
е имало сключена и валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
като е целяла да управлява лекия автомобил и се е отнасяла с безразличие към
факта, че управлява МПС, за което няма сключена такава застраховка. Твърденията
ѝ, че не е знаела, че сключената застраховка е била прекратена не могат
да бъдат кредитирани, тъй като едно от задълженията ѝ като водач на МПС е
било да се убеди, че автомобила който управлява има действаща задължителна
застраховка ГО.
Застраховката
„Гражданска отговорност” на автомобилистите е една от задължителните
застраховки, които българското застрахователно право предвижда – чл.461, т.1 от КЗ. Същевременно, нормата на чл.483, ал.1 от КЗ посочва субектите, които имат
това законово задължение, т.е. тези, които трябва да сключат такава
застраховка, а именно : на първо място, всяко лице, което притежава МПС, което
е регистрирано на територията на Р България и не е било спряно от движение (т.1
на чл.483, ал.1 от КЗ), и на следващо място – всяко лице, което управлява МПС
при влизане на територията на РБ, когато няма валидна за територията на
страната застраховка (чл.483, ал.1, т.2 от КЗ). Съответно, със санкционните
разпоредби на чл.638, ал.1, т.1 и т.2 и ал.3 от КЗ законодателят е предвидил
налагането на административни наказания за липсата на сключена застраховка ГО,
както по отношение на собственика на автомобила, така и по отношение на лицето,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „ГО”.
В разглеждания
случай обаче, от събраните по делото доказателства се установи, че към момента
на проверката и когато за управлявания от С. лек автомобил не е имало валидно
сключена застраховка ГО, същият е бил съсобствен между нея и мъжът, с който
живеела на съпружески начала – Я.Г. Я., ЕГН : **********. Автомобилът е бил регистриран
в КАТ Ловеч на името на Я.Я., тъй като съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от
Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства (ДВ, бр.31 от 14.04.2000
г.), при промяна собствеността на регистрираното превозно средство в 14-дневен
срок праводателят и приобретателят предоставят на съответното звено по
регистрация при „Пътна полиция” копие от договора за прехвърляне на
собствеността. С протоколно определение от 08.09.2020 г. настоящият съдебен
състав е констатирал от представения му оригинал на удостоверение за раждане №
**********, издадено въз основа на акт за раждане № 0050/14.03.2018 г. фактът,
че жалбоподателката Г.С. и Я.Я. живеят на съпружески начала. От това следва
извода, че автомобилът, който С. е управлявала е бил съсобствен между нея и Я.Я..
Ето защо, при
така установените данни, съдът приема, че действително към датата на
проверката, управляваният от С. автомобил е бил нейна собственост (съсобствен с
Я.Я.), в какъвто смисъл са и наведените в хода на съдебните прения твърдения от
жалбоподателката.
С оглед на така
установеното, настоящият съдебен състав намира, че приложимата спрямо
жалбоподателката санкционна норма е била тази по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, която
предвижда санкция „глоба” в размер на 250 лева, а не посочената по ал.3 от
същия текст, тъй като Г.С. е собственик на автомобила, за който е нямало
сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО в момента на
управлението му на 04.02.2020 г., в 16:00 часа. Дадената от наказващия орган
квалификация на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ обаче не е процесуално
нарушение водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателката С. и
съответно формално основание за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Това е така, тъй като от една страна полицейските органи, в
т.ч. и наказващият такъв, не са разполагали с информацията, че управляваното от
С. МПС е било в режим на съсобственост с Я.Я.. Единствените данни, с които те
са разполагали и които са касаели собствеността върху въпросното МПС, са били
данните от регистрацията на автомобила в сектор „Пътна полиция”. Нито ЗДвП
обаче, нито цитираната по-горе Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. на МВР въвеждат
изискването документите за първоначална регистрация или последваща
пререгистрация да бъдат подавани от всички собственици по закон на превозното
средство. Затова и правилно, с оглед информацията с която са разполагали,
действията на С. са били квалифицирани по чл.638, ал.3 от КЗ.
От друга страна –
не може да бъде игнориран безспорно установения по делото факт, че жалбоподателката
С. е управлявала МПС, за което е нямало действащ договор за задължителна
застраховка ГО.
Поради тези
съображения, съдът счита, че процесното НП следва да бъде изменено, като
настоящата съдебна инстанция упражни правомощията си по чл.63, ал.1, изр.1-во,
предл.2-ро, във връзка с чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.337, ал.1, т.2 от НПК и
да приложи закон за по-леко наказуемото административно нарушение, чиито
обективни и субективни елементи са установени безспорно по делото, като бъде
преквалифицирано нарушението от такова по чл.638, ал.3, в нарушение по чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ, като бъде променено и основанието за налагане на наказанието
(от разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ в тази по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ) и да
бъде намалено наложеното на жалбоподателката Г.С. административно наказание
„глоба” от 400 на 250 лева.
При липсата на
процесуални нарушения, които съществено да са засегнали правото на защита на
наказаното лице, при категорична установеност на административното нарушение и
на неговия автор, но и при неправилното приложение на материалния закон,
предвид установеното извършване на по-леко наказуемо нарушение, обжалваното НП
следва да бъде изменено в посочения смисъл, като бъде потвърдено в останалата
му част.
Водим от горното
и на основание чл.63, ал.1, изр.1-во, предл.2-ро, във връзка с чл.84 от ЗАНН,
във връзка с чл.337, ал.1, т.2 от НПК съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0906-000144
от 25.02.2020 г. на Началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР Ловеч, с което е
наложено на Г.С.С. ***, ЕГН : **********, административно наказание на
основание чл.638, ал.3 от КЗ – глоба в размер на 400 лева, за нарушение на
чл.638, ал.3 от КЗ, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова по
чл.638, ал.3 от КЗ, в такова по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и НАМАЛЯВА на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ административното
наказание глоба на 250 (двеста и петдесет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
20-0906-000144 от 25.02.2020 г. на Началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР
Ловеч в останалата му част.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :