№ 34
гр. Плевен, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело №
20214400900134 по описа за 2021 година
Делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от ЕМ. Д. К. ,
Г. К. Г. , Д. К. Г. и Д. Г. К. ,чрез пълномощника им адв.Н. Д. с която срещу
*** „ Булстат-*** – гр.С.,ул.“*** „ №2 ,ет.2 са предявени субективно
съединени искове по чл. 511,ал.3 във вр. с ал.1 т. 2 от КЗ и във вр. с чл.
432,ал.1 от КЗ и чл. 380 ,ал.1 от КЗ за сумата 150 000 лв. за всеки от
първите трима ищци и 50 000 лв. за четвъртия ищец ,претендирани като
обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди в резултат на
ПТП от 16.10.2020г. при което е настъпила смъртта на К. Г. К. , с участието
на застраховано при румънското застрахователно дружество“ ***“, което
няма назначен кореспондент на територията на Република България,
МПС марка „*** „ модел *** с румънски рег.№ ***,намиращо се в
композиция с прикачено полуремарке модел „***“ с рег.№ ***. Върху тези
обезщетения се претендира и законната лихва на осн. чл. 429,ал. 3 от КЗ,
считано от 26.11.2020г. до окончателното и изплащане ,както и на осн. чл.
497,ал.1 т.1 от КЗ -законната лихва, считано от 17.12.2020г. до
окончателното изплащане за първите трима ищци , а за четвъртия ищец
законната лихва по чл. 429,ал. 3 от КЗ се претендира от 09.03.2021г.до
окончателното изплащане , а законна лихва по чл. 497,ал.1 т.1 от КЗ от
29.03.2021г. до окончателното и изплащане.
В исковата молба се сочи ,че на 16.10.2020г. около 05,20ч.на първокласен
път І-3 в отсечката Бяла - Ботевград при километър 50 на територията на с.***
, на ул.“*** „ до бензиностанция „***„ в посока на движение гр.Плевен ,е
настъпило ПТП между МПС марка „*** „ модел *** с румънски рег.№
1
***,намиращо се в композиция с прикачено полуремарке модел „ ***“ с рег.
№ *** ,управлявано от водача К.В. и велосипедиста К. Г. К. ,с ЕГН-
**********. Ищците считат, че въпросното ПТП е настъпило поради
неправомерното движение на МПС марка „*** „ модел *** с румънски рег.№
***,намиращо се в композиция с прикачено полуремарке модел „ ***“ с рег.
№ ***,което било несъобразено с разпоредбите на ЗДвП, а именно видимост ,
релеф, пътна настилка ,останалите участници в движението ,интензивността
на движението и при грубо нарушение на предвиденото ограничение на
скоростта за конкретния пътен участък и поради липса на постоянен и
непрекъснат контрол върху управляваната от него композиция ударил
правомерно движещия се пред него в същото платно за движение
велосипедист К. К. ,в резултат на което последният претърпял следните
травми: съчетана механична травма на главата / с наличие на отоци ,
охлузвания ,кръвонасядания , разкъсно-контузна рана на тила , кръвоизлив
между меките мозъчни обвивки ,мозъчен оток /, на гръдния кош /
кръвонасядане на гърба , счупване на десет десни и седем леви ребра ,
сътресение на гръдните органи , контузия на белите дробове ,разкъсване на
аортата и кръвозагуба в гръдната кухина / , корема /сътресение на коремните
органи ,повърхностно разкъсване на черния дроб/, таз /разкъсване на лонното
съчленение и пикочния мехур /, крайници /охлузвания , охлузна рана на
десния лакът / ,които в своята съвкупност и поотделно всички несъвместими с
живота ,поради което велосипедиста е починал на място. Сочи се ,че за
въпросния инцидент има образувано ДП ЗМ № 256/ 20202г. по описа на
ОДМВР Плевен и пр. пр. № Д-209/2020г. на Окръжна прокуратура –Плевен
по което има Постановление за привличане като обвиняем на водача К.В. за
престъпление по чл. 343 ,ал.1 б.“в“ във вр. с чл. 342 ,ал.1 от НК и чл. 37 ал.1
т. 7 от НК,по което все още се извършват процесуално –следствени действия.
Твърди се ,че към датата на настъпване на застрахователното събитие -
16.10.2020г. МПС марка „*** „ модел *** с румънски рег.№ ***,намиращо се
в композиция с прикачено полуремарке модел „ ***“ с рег.№ *** е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите„ ,
издадена от румънското застрахователно дружество“ ***“, което няма
назначен кореспондент на територията на Република България,което
обстоятелство обуславя отговорността на *** „ Булстат-*** –
гр.С.,ул.“*** „ №2 ,ет.2 .
Ищците сочат ,че са изпълнили изискванията на чл. 380 от КЗ ,тъй като са
депозирали извънсъдебна писмена претенция с вх.№ 2-2567 /16.11.2020г. и
извънсъдебна претенция с вх.№ 2-0471/ 09.03.20201г. по които е била
образувана щета № BG-20-RO-00457 по която ответникът е изискал
допълнителни доказателства от ищците ЕМ. Д. К. , Г. К. Г. , Д. К. Г., а по
отношение на четвъртия ищец Д.К. било посочено ,че не били представени
доказателства, доказващи дълбока и трайна емоционална връзка с починалия
му брат.
Сочи се ,че въпреки представянето на допълнителни доказателства с молба
вх.№ 1-0002 / 04.01.2021г. ищците са получили отказ , отразен в писмо изх.
№ 1-0079/ 15.01.20201г. за изплащане на обезщетение.
2
На 20.08.2021г. по пощата е подаден писмен отговор от *** „ Булстат-
*** – гр.С.. Този писмен отговор е подаден в срока по чл. 367, ал.1 от ГПК
,подписан е от посочения в него пълномощник,има доказателства за
представителната власт на пълномощника , и съдържа реквизитите по чл. 367,
ал.2 и 3 от ГПК.
В писмения отговор най-напред се прави искане за спиране на
производството по т.д.№ 134/ 2021г. на ПлОС на осн. чл. 229 , ал.1 т. 5 от
ГПК до приключване на образуваното ДП ЗМ № 256/ 20202г. по описа на
ОДМВР Плевен и пр. пр. № Д-209/2020г. на Окръжна прокуратура –Плевен
,което ще установи противоправността на деянието ,извършителя и вината за
реализирането му ,предвид факта ,че от посоченото ПТП се твърди да са
настъпили вредите ,предмет на производството по настоящото дело. Според
ответника в случая се касае за престъпни обстоятелства ,които не могат да
бъдат установявани в гражданското производството с оглед нормата на чл.
124 ал.5 от ГПК ,но и предвид константната практика на ВКС ,както и поради
това ,че фактическият състав на престъплението за което е образувано
наказателното производство включвал в себе си фактическия състав на
деликта ,който пък е част от фактическия състав за реализиране на
отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите „ .
Иначе, по същество се оспорват изцяло предявените искове за
обезщетения за неимуществени вреди .Счита се ,че както към момента на
завеждане на извънсъдебната искова претенция, така и към настоящия
момент не е установена вината на сочения от ищците водач на товарната
композиция за причиняване на процесното ПТП от което да са настъпили
претендираните вреди , вкл. не е изяснен механизма на ПТП ,причините за
възникване на същото и за настъпване на вредоносния резултат.
При условията на евентуалност се прави възражение ,че вината за
настъпването на процесното ПТП не е изключително и само на водача на
товарната композиция , а се дължи и на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия К. Г. К. ,поради това ,че в тъмната
част на денонощието ,извън населено място ,по неосветен участък от
пътя е управлявал велосипед без фар,не е носел светлоотражателна
жилетка и не е управлявал велосипеда възможно най-близко до дясната
граница на платното за движение , а така също и че е управлявал
велосипеда след употреба на алкохол. Твърди се също така ,че за
велосипедиста реализираното ПТП е било предотвратимо .
Отделно от това се оспорва правото на ищеца Д. Г. К. да получи
обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на брат си, като се
позовава на постановките на ТР № 1/ 2016г. на ОСГНК на ВКС,постановено
на 21.06.2018г.,като се твърди,че в случая не е налице такава постоянна ,
трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и ищеца Д.К..
Оспорва се изложения в исковата молба механизъм на ПТП ,както и
претендираните от ищците вреди по вид и обем ,вкл. се оспорва и причинно
следствената връзка на претендираните неимуществени вреди в резултат на
3
задълбочаването на налични здравословни проблеми на всеки от ищците и
процесното ПТП. Оспорват се предявените искове по размер като
несъответни на претърпените вреди и завишени.
Оспорват се и претенциите за законна лихва от посочените в исковите
молби дати и на посочените основания – чл. 429,ал. 3 от КЗ и чл. 497,ал.1 т.1
от КЗ.Счита се ,че отговорността на ответника не е еквивалентна на
отговорността на застраховател по застраховка „гражданска отговорност „
поради което Бюрото не дължи лихва за забава от датата на уведомяването му
с извънсъдебна претенция , а началният момент от който ответникът дължи
законна лихва е датата ,следваща изтичането на тримесечният срок по чл. 496
от КЗ , ,която по отношение на първите трима ищци е 27.02.2021г. , а за
четвъртия ищец е 10.06.2021г.
Взето е становище по доказателствените искания, направени от ищците ,а
така също и самият ответник е формулирал свои доказателствени искания.
На 12.10.2021г. по пощата е била изпратена ДОПЪЛНИТЕЛНА искова
МОЛБА от ЕМ. Д. К. , Г. К. Г. , Д. К. Г. и Д. Г. К. ,чрез пълномощника им
адв.Н. Д. .Съдът приема ,че тази молба е подадена в срока по чл. 372,ал.1 от
ГПК и има необходимото съдържание по чл. 372,ал.2 от ГПК.
Ответното дружество ,в двуседмичен срок от получаването на препис от
ДИМ е подало допълнителен писмен отговор със съдържанието по чл. 373 ,
ал. 2 от ГПК.
Следните обстоятелства ,се признават от ответника и са приети от
съда за безспорни между страните по делото:
- не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с
румънското застрахователно дружество“ ***“, което няма назначен
кореспондент на територията на Република България, относно МПС марка
„*** „ модел *** с рег.№ *** за посочения период с което се покрива
гражданската отговорност на застрахованото МПС.
-не се оспорва ,че на 16.10.2020г. на първокласен път І-3 в отсечката Бяла
Ботевград при километър 50 на територията на с.*** , на ул.“*** „ до
бензиностанция „***„ в посока на движение гр.Плевен ,е настъпило ПТП
между МПС марка „*** „ модел *** с румънски рег.№ ***,намиращо се в
композиция с прикачено полуремарке модел „ ***“ с рег.№ *** ,управлявано
от водача К.В. и велосипедиста К. Г. К. с ЕГН-**********, който при това е
починал .
-не е спорно ,че ищците са предявили извънсъдебни претенции пред НББАЗ.
-не е спорно и че ищците имат качеството на родственици на починалия К. К.
с конкретно посочената за всеки от тях родствена връзка.
-не са спорни образуването и висящността на ДП ЗМ № 256/ 20202г. по описа
на ОДМВР Плевен ,респ. пр. пр. № Д-209/2020г. на Окръжна прокуратура –
Плевен.
Върху ищците в този процес е доказателствената тежест да установят и
докажат пред съда Обстоятелствата ,които обосновават ангажирането
4
отговорността на ответника , а именно :
1.за механизма на осъществяване на процесното ПТП и за противоправното
поведение на водача на МПС марка „*** „ модел *** с румънски рег.№
***,намиращо се в композиция с прикачено полуремарке модел „ ***“ с рег.
№ *** ,управлявано от водача К.В. , което да е причинило неговото
настъпване.
2.че има причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба
ПТП ,настъпилата в резултат на него смърт на К. К. и претърпените от
ищците болки и страдания .
3.за вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените от ищците
болки и страдания.
4.по отношение на ищеца Д. Г. К. –че се е намирал в изключително близки
отношения с починалия си брат,които да надхвърлят обичайните отношения
между братя .
Ответникът е следвало да докаже възраженията си за наличието на
обстоятелства , които намаляват отговорността на водача на товарния
автомобил , които твърди в писмения си отговор ,а именно за това , че има
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия К. Г. К.
,поради това ,че в тъмната част на денонощието ,извън населено място ,по
неосветен участък от пътя е управлявал велосипед без фар,не е носел
светлоотражателна жилетка и не е управлявал велосипеда възможно най-
близко до дясната граница на платното за движение , а така също и че е
управлявал велосипеда след употреба на алкохол,както и ,че за велосипедиста
реализираното ПТП е било предотвратимо.
При извършената съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
,съдът намира ,че ищците са изнесли успешно възложената им
доказателствена тежест изцяло по доказване на основанието на
предявените от тях искове за неимуществени вреди ,но само частично по
доказване размерите им, а ответникът пък от своя страна успешно е
осъществил възложената му доказателствена тежест по доказване
направеното от него възражение за съпричиняването на вредите и от
самия пострадал К. Г. К. ,поради това ,че в тъмната част на денонощието ,по
неосветен участък от пътя е управлявал велосипед без фар,не е носел
светлоотражателна жилетка и не е управлявал велосипеда възможно най-
близко до дясната граница на платното за движение.,но не е доказал
възражението за съпричиняване от пострадалия поради управление на
велосипеда след употреба на алкохол .
В конкретния случай е налице влязла в сила / на 11.02.2022г./ присъда по
нохд № 6 / 2022г. на ПлОС с която К.В. е признат за виновен в това ,че на
16.10.2020г. в село *** ,около 05,00ч.на пътен участък от първокласен път І-3
в „ Бяла – Ботевград“ при километър 50 , на ул.“*** „ при управление на
МПС – товарен автомобил марка „*** „ модел *** с румънски рег.№
***,намиращо се в композиция с прикачено полуремарке модел „ ***“ с рег.
№ ***,нарушил правилата за движение по пътищата –чл. 5,ал.1 и 2 от ЗДвП
5
,чл. 21 от ЗДвП и чл. 3 от ППЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на
К. Г. К. от с.***, поради което го осъдил на една година и осем месеца
лишаване от свобода,като изпълнението на наказанието било отложен с
четиригодишен изпитателен срок,както и на лишаване от право да управлява
МПС за срок от една година и осем месеца.
Поради това и на осн. чл.300 от ГПК следва да се приеме ,че е налице
влязла в сила присъда на наказателен съд,която е задължителна за
гражданския съд за това дали е извършено деянието ,неговата
противоправност и за виновността на дееца К.В. . Поради това в случая
не се налага изследването на въпросите дали е извършено деянието ,неговата
противоправност и за виновността на дееца,т.е.въпроса има ли деликт , да се
извършва отделно в рамките на настоящото исково производство.
В такъв случай остава да се изследват спорните въпроси за това има ли
съпричиняване на вредите от другия участник в ПТП велосипедиста
К. Г. К. , и ако има в каква степен е това съпричиняване,което е от значение
за решаване на спорния въпрос има ли основание за редуциране размера на
дължимите обезщетения за всеки един от четиримата ищци.
От материалите от досъдебното производство /констативен протокол за
ПТП с план-схема на произшествието ,протокол за оглед на ПТП от
16.09.2020г./,които са интерпретирани в експертното заключение на вещото
лице инж.В.И. по САТЕ , става ясно , че причината за ПТП и в т.сл. е
комплексна ,като в нея освен неправомерното и виновно поведение на
водача на товарната композиция ,се включва и поведението на
велосипедиста К. Г. К. ,който към момента на ПТП е бил без
светлоотразителна жилетка и с дрехи по-близки до по-тъмен фон и в
отсъствие на включен фар на велосипеда , а произшествието е станало в
населеното място ,но в тъмната част на денонощието ,на неосветен участък
от пътя. По този начин велосипедиста е нарушил следните правила от
ЗДвП,намиращи се в Раздел ХVIII-Особени правила за някои участници в
движението, а именно –на чл. 79. (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от
7.07.2020 г.) ,който разпорежда ,че за да участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, всеки велосипед и индивидуално
електрическо превозно средство трябва да има изправни : т.3. (Изм. – ДВ, бр.
60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) за велосипеда – устройство за
излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен
светлоотразител отзад; допуска се и поставянето на устройство за излъчване
на червена светлина отзад. Вярно е това ,че велосипеда е имал
светлоотразяващи елементи отстрани на колелата на велосипедите,както
изисква чл. 79 т. 5. (предишна т. 4, доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от
7.07.2020 г.) от ЗДвП ,но както пояснява вещото лице тези свотлоотразители
отразяват светлината странично , а не челно и тилно ,поради което има
проблем за възможността за попътно възприятие на велосипеда от страна на
движещи се зад него МПС ,както е било в случая.
От велосипедиста също така е нарушена нормата и на чл. 80. (Изм. - ДВ, бр.
60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.)от ЗДвП ,според която Водачът на
6
велосипед е длъжен: т.1. да ползва светлоотразителна жилетка при
управлението му извън населените места, през тъмната част на
денонощието и при намалена видимост;както и на т.2 от чл. 80 ,която
предвижда задължение за велосипедиста да се движи възможно най-
близо до дясната граница на платното за движение. В случая
велосипедиста не е имал светлотражателна жилетка ,нито включен фар , а
освен това се е движил доста по –навътре от десния край на асфалтовата
настилка по посоката си на движение – на около 3,2- 3,9 метра от десния и
край ,като според В.л. ако се е движил на разстояние до 1,5 м. от десния край
на полагащата му се пътна лента и ако е бил със светлоотражателна жилетка
и с включен фар , то той е имал техническата възможност да предотврати
ПТП ,тъй като от една страна движението близо до десния край на пътната
настилка би осигурило разминаване на товарната композиция и велосипеда ,
а пък свотлоотразителната жилетка и включения фар биха способствали той
да бъде възприет от водача на товарната композиция от значително по-
голямо разстояние и това да му даде възможност доста по –рано да
предприеме действия по спиране или поне заобикаляне на велосипедиста.
Тези нарушения на правилата за движение по пътищата за
велосипеди,безспорно се намират в причинна връзка с настъпването на
ПТП и последвалата от него смърт на велосипедиста ,т.е. представляват
съпричиняване на вредите от самия пострадал по смисъла на чл. 51 ,
ал.2 от ЗЗД. Това дава основание за редуциране размер а на обезщетенията
,които следва да бъдат изплатени на ищците.
По отношение възражението за съпричиняване на вредите от пострадалия
поради управление на велосипеда след употреба на алкохол ,то не се доказа от
събраните доказателства по делото/ вж. СМЕ на л. 286 от том първи , на
делото по въпроса - налице ли са данни за употреба на алкохол в организма на
пострадалия ?
Въпреки това ,обаче ,съпричиняването на вредите от самия
пострадал,според съда е в значителна степен ,като се има предвид ,че ако
беше спазил посочените по-горе изисквания на ЗдВП за движението с
велосипед,то възможността за предотвратяване на въпросното ПТП би се
оказала налице както за самия велосипедист, така и за водача на
товарната композиция ,независимо от факта ,че самият водач на товарната
композиция се е движил със скорост над разрешената за населеното място и
конкретния пътен участък ,тъй като при наличието на светлоотразителна
жилетка и включен фар на велосипеда, водачът на товарната композиция би
имал възможност да възприеме велосипедиста на разстояние между 80 и
100метра дори при движение на къси светлини, при което опасната зона за
спиране на товарната композиция дори при реалната скорост на движение от
77 км./ч.,която се равнява на 68,96 м - 74,53 м., е по –малка от тези 80-100м.
от които водачът на товарната композиция можеше да възприеме
велосипедиста и да предприеме маневра за спиране преди мястото на удара
или поне заобикалянето на попътно движещия се велосипед.
Като се съобрази ,обаче ,посоченият по –горе факт,че неправомерното
поведение на водача на товарната композиция , е първоначалната и основна
7
предпоставка за възникване на опасността от ПТП,то съдът приема ,че
съотношението на приноса на водача на товарен автомобил марка „*** „
модел *** с румънски рег.№ ***,намиращо се в композиция с прикачено
полуремарке модел „ ***“ с рег.№ *** за ПТП, към приноса на
велосипедиста за конкретното ПТП е 60 към 40 . Затова при определяне
на размера на дължимото обезщетение за всеки от ищците , общият размер
на обезщетението за претърпените от тях вреди ще следва да бъде
намален с тези 40% ,дължащи се на съпричиняването на вредите от
самия пострадал К. Г. К..
При определяне размера на обезщетението за претърпените от всеки от
четиримата ищци неимуществени вреди поради смъртта на К. К.,съдът
съобрази както събраните по делото свидетелски показания ,така и
експертните заключения на комплексната съдебна психолого-психиатрична
експертиза за всеки отделен ищец.
1. По отношение на ЕМ. Д. К. /съпруга на починалия К. Г. К. / се сочи ,че
безспорно тя е преживяла остра стресова реакция поради внезапната загуба на
съпруга си ,която представлява преходно разстройство със значителна тежест
,което продължава от няколко часа до дни ,като психологичната криза при
загуба на съпруг се разглежда като едно от най-травмиращите психични
състояния. Заедно с това ,обаче следва да се отбележи ,че въпреки смъртта на
съпруга си, /според експертното заключение на СППЕ/ , Е.К. е продължила да
функционира адекватно в социалната си среда и да организира битието си по
адекватен начин ,като се е упововала на ангажиране с трудова дейност ,
помощ на семейството на сина и, и споделяне на мъката с другите членове на
семейството. В експертизата се подчертават особеностите на характера и
,които намират израз в това ,че тя е себеуверена, решителна ,принципна
,постоянна ,борбена и последователна при реализиране на значимите за нея
цели и че е емоционално стабилна ,с добър волеви самоконтрол и
устойчивост на негативните въздействия от стрес и фрустрация. Тези
характерови особености на пострадалата са и помогнали по-бързо да се
върне към нормалното си обичайно функциониране ,което не е било
нарушено за продължителен период от време .Отбелязва се ,че към
момента на прегледа от в.л. , тя е приела и преработила успешно загубата
на съпруга си и е съумяла да възстанови и продължи живота си без да
нарушава за дълго обичайния си жизнен стереотип и дейности.Поради
това съдът намира ,че обезщетение в размер на 110 000 лв. отговаря адекватно
на претърпените от нея болки и страдания поради внезапната и
несвоевременна загуба на съпруга и . Тъй като , обаче, беше прието
съпричиняване на вредите от самия К. К. ,то този размер на обезщетението
следва да бъде редуциран с 40% / равняващи се на 44 000лв./, поради което
остава краен размер на дължимото обезщгетение-66 000 лв.
2. По отношение на ищеца Г. К. Г. СППЕ също така установява
преживяването на остра стресова реакция поради инцидентната смъртта на
баща му ,което е преходно разстройство със значителна
тежест,продължаващо от няколко часа до дни. В случая ,обаче е налице и
тази конкретна особеност ,че пострадалият е възприел пряко картината
8
на местопроизшествието и починалия си баща ,порди което в съзнанието
му сее запечатала тази сцена / „дето беше легнал на пътя и му вдигам
главата и му тече кръв от носа и устата“ ./ Това възприятие ,заедно с
характеровите особености на личността на пострадалия / описани на стр. 7 от
експертното заключение / в случая са способствали за поява и на
посттравматично стресово разстройство ,което е свързано с нарушения в
социалната комуникация , емоционален срив, с нарушаване на
стереотипите и активността .Сочи се ,че при него към момента на прегледа
е налице анхедония,загуба на интерес,дистанцираност от социални контакти
и намалена инициатива за ангажиране в дейности,смущения в съня ,намален
апетит и биотонус. От всичко това може да се направи извод ,че Г.Г. е
преживял , а и продължава да преживява по-значителни по обем,
продължителност и интензивност болки и страдания в сравнение с първата
ищца ,поради което съдът намира, че обезщетение в размер на 120 000лв.
отговаря адекватно на претърпените от него болки и страдания поради
внезапната и несвоевременна загуба на баща му. При определяне размера на
обезщетението, съдът съобрази и от една страна факта ,че пострадалия има
собствено семейство ,грижите за което му помагат в процеса на
възстановяване от постравматичното стресово разстройство, но от друга
страна взе предвид ,че той със семейството си е продължавал да живее заедно
с родителите си в една къща и двор и е поддържал ежедневни близки
отношения с баща си.
Горната сума ,обаче, следва да бъде редуцирана със сумата 48 000
лв./равняваща се на 40% съпричиняване / , след което остава обезщетение в
размер на 72 000 лв.
3. По отношение на другия ищец Д. К. Г. също така се установява
преживяването на остра стресова реакция, поради инцидентната смъртта на
баща му ,което е преходно разстройство със значителна тежест ,
продължаващо от няколко часа до дни.Този ищец към момента на смъртта на
баща си е бил в чужбина / от 12 години с прекъсвания работи в Германия / ,
поради което има основание да се счита, че неговите контакти с родителите
му и конкретно с баща му през тези години са били по-редки и че той е водил
по-независим от тяхната помощ и родителска грижа живот ,който е
организирал сам. В експертизата се сочи ,че Д.Г. е устойчив на стрес и
фрустрация като по-трудно би могъл да загуби самоконтрол над поведението
си, бързо възстановява емоционалното си равновесие след афективни
напрежения, житейски загуби и разочарования , с адаптивно функциониране
в средата си. При прегледа от експертите не са установени данни за
депресия , тревожно или друго психично разстройство вследствие на
преживяното. В т.см. съдът приема ,че обема , продължителността и
интензитета на преживените от този пострадал болки и страдания са по-близо
до тези на първата ищца / Е.К. /и по –малко от тези на втория ищец , поради
което определя размер на обезщетението 110 000 лв. Редуциран с посочените
по –горе 40 % поради съпричиняване на вредите от пострадалия /баща му / ,
този размер остава 66 000 лв.
4. По –сложен е въпросът за това дължи ли се обезщетение за
9
претърпени болки и страдания от четвъртия ищец – Д.К. ,който е брат на
починалия при ПТП. Безспорно е ,че при настоящия правен спор намира
приложение ТР № 1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС според което
„материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са освен лицата посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на
Пленума на ВС , и по изключение всяко друго лице ,което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговото
смърт продължителни болки и страдания ,които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени“,като в тази категория според въпросното
ТР попадат и братята и сестрите.
Според настоящия съд въпросното ТР е вътрешно противоречиво,тъй като
веднъж в него се приема че „ в традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите ,съответно бабите /дядовците и
внуците ,са част от най-близкия родствен и семеен кръг …“ ,което разбиране
логически предполага извеждането на оборима презумпция ,че лицата от
този кръг поначало търпят неимуществени вреди от смъртта на починалия си
родственик и вече е само въпрос на конкретно доказване какъв е размера на
тези болки и страдания , но заедно с това по-нататък в мотивите на това ТР
пък се приема ,че такова обезщетение се дължи само по изключение –когато
претендиращия обезщетение докаже ,че е изградил с починалия особено
близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и
страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето.В
т.вр. следва да се отбележи ,че въпросът дали търпените от ищците болки и
страдания са значителни е въпрос не по основанието на иска за обезщетение
на имуществени вреди , а е въпрос по неговия размер и по тази причина
критерият значителност на вредите не би следвало да бъде от значение при
преценката за това дали изобщо ищецът има право на обезщетение, а следва
да се отрази само върху неговия размер . Сходни съображения важат и по
отношение на другия възприет в това ТР критерий - продължителност на
търпените болки и страдания,който би следвало да рефлектира само върху
размера на дължимото обезщетение , а не върху това дали такова обезщетение
изобщо се дължи или не.
Тъй като ,обаче , въпросното ТР № 1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК на
ВКС е задължително за настоящия съд ,то все пак се налага изследването на
въпроса дали в конкретния случай между ищеца Д.К. и починалия е била
изградена толкова близка и трайна житейска връзка ,която да надхвърля
формалната връзка на родство ,че поради загубата на родственика ищеца да
търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с
продължително проявление във времето.
В конкретния случай ,според съда тази хипотеза на ТР е налице поради
следните обстоятелства ,специфични за случая,които се установяват от
събраните по делото писмени и гласни доказателства :
-Д.К. е по-малкият и единствен брат на починалия К. К..
-двамата братя през целия си досегашен живот са живели заедно в едно
10
домакинство в с.*** ,на ул.“*** „ №5,като това положение продължило и след
като К. К. е създал свое семейство в което брат му фактически е бил приет
като член на това семейство .
-Д. К. е останал ерген ,не е създал свое собствено семейство , а е възприемал
семейството на брат си като свое,поддържал е ежедневни постоянни
контакти с тях ,помагал им е и ги е подкрепял ,а след като е бил съкратен от
работа е продължил да работи в семейната ферма на семейството на брат си .
- след смъртта на родителите им през 1991 г. ,брат му К. К. е бил останал
единственият му жив роднина и близък човек ,който той внезапно е загубил .
Тези обективни обстоятелства от една страна, а от друга страна
характеровите и личностни особености на Д.К. ,които го характеризират като
интровертна личност с трудности в изграждането на близки емоционални
връзки ,недоверие към околните , /извън кръга на най-близките му –брат му и
неговото семейство - вж. експертизата на л.481 от том ІІ на делото/дават
основание да се приеме в конкретния случай наличието на визираното в ТР
№ 1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС „ изключение „ при което
„всяко друго лице ,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговото смърт продължителни болки и страдания
,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“ има право на
обезщетение.Като се има предвид ,че в случая този ищец е преживял остра
стресова реакция при вестта за инцидентната смърт на брат си ,която
представлява преходно разстройство със значителна тежест ,което
продължава от няколко часа до дни, „като картината на преживяване и
реагиране на Д. К. като лице от групата на скърбящите по инцидентно
починал се характеризира с цялата палитра на когнитивни , емоционални ,
соматични и поведенчески промени при скърбене „ ,но заедно с това при него
не се обективират данни за депресия ,тревожно или друго психично
разстройство /, което се обяснява до голяма степен с характеровите
особености на този ищец / ,съдът намира ,че сумата 30 000лв. е адекватна на
претърпените от него болки и страдания поради загубата на брат му. Тази
сума също така следва да бъде редуцирана с 40% поради съпричиняване на
вредите от пострадалия К. К. ,в резултат на което остава обезщетение в
размер на 18 000 лв.
С оглед този изход на делото ответното дружество следва да заплати
държавни такси върху уважените размери на предявените субективно
съединени искове както следва:
- за уважения размер на иска на Е.К. – 2640 лв.
- за уважения размер на иска на Г.Г. – 2880лв.
- за уважения размер на иска на Д.Г. –2640лв.
- за уважения размер на иска на Д.К.- 720лв.
Поради това ,че на ищците е била оказана безплатна правна помощ от
пълномощника им адв.Ж.В. Т. и адв. С.Х. , което се вижда от представеният
договор за правна помощ ,където е посочено ,че тя е безплатна на осн. чл. 38,
ал.1 т. 2 от ЗА ,то следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати в
11
полза на адв.Ж.Т. адвокатско възнаграждение за всеки от ищците както
следва :
За уважения размер на иска на Е.К. – 2510 лв.
За уважения размер на иска на Г.Г. – 2690лв.
За уважения размер на иска на Д.Г. –2510лв.
За уважения размер на иска на Д.К.- 1070лв.
Ответникът също така има право на съответна част от направените от него
деловодни разноски ,съразмерно с отхвърлените части на исковете . Според
представения списък с разноските / л.488 от делото / те са в размер на 700лв. –
депозит за САТЕ , 15 лв.за съдебни удостоверения ,250лв.-СМЕ и
адв.възнаграждение в размер на 18 744лв. или общият размер на деловодните
разноски, направени от ответника става 19 709 лв. Съдът намира ,че този
размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен като се има предвид
общата цена на предявените искове срещу които ответникът се защитава и
фактът ,че се касае за субективно съединени искове от четирима ищци при
всеки от който има индивидуални особености ,което усложнява подлежащата
на изследване фактическа обстановка.
Като се имат предвид отхвърленитe части на исковете,следва ,че ищцитe
трябва да заплатят на ответното дружество деловодни разноски общо в
размер на 10 958 лв. ,съразмерно с отхвърлената част на исковете им.
Ответното дружество следва също така да заплати в полза на Плевенски
окръжен съд направените от бюджетната сметка на този съд деловодни
разноски за експертизи .Тези деловодни разноски са общо в размер на
2480лв.,поради което в полза на съда следва да бъдат заплатени 1101,12лв.-
съразмерно с уважените части на исковете.
Върху обезщетенията за неимуществени вреди ,претендирани от всеки от
първите трима ищци се претендира веднъж на осн. чл. 429,ал.3 от КЗ
законната лихва, считано от 26.11.2020г. до окончателното и изплащане , и
втори път ,на осн. чл. 497,ал.1 т.1 от КЗ се претендира и законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение /вкл. главница и
лихва по чл. 429, ал.3 от КЗ/ , считано от 17.12.2020г. до окончателното
изплащане , а за четвъртия ищец законната лихва по чл. 429,ал.3 от КЗ се
претендира от 09.03.2021г.до окончателното и изплащане ,а тази на осн. чл.
497,ал.1 т.1 от КЗ се претендира от 29.03.2021г. до окончателното и
изплащане.
Действително чл. 429,ал.2 т.2 от КЗ предвижда ,че в застрахователното
обезщетение се включва и лихва за забава ,когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. Тази лихва по
чл. 429, ал.3 от КЗ очевидно се дължи поради забавата на самия делинквент
/застрахован / да обезщети причинените от него на пострадалите вреди , а не
се дължи поради забава на самия застраховател,макар че уредбата в чл.
429,ал. 3 от КЗ е непоследователна в това отношение ,тъй като обвързва
дължимостта на тази лихва за забава с датата на уведомяване на
застрахователя от застрахования или с датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице ,която от двете е по –
12
ранна.Тъй като делинквента е в забава още от деня на причиняване на вредите
,то би било логично въпросната лихва за забава да се дължи още от деня на
увреждането и нейният размер да се включва в предявената от пострадалия
извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователното обезщетение ,
заедно с обезщетението за неимуществени вреди , което предполага размера и
на двете части от тази претенция да е определен и посочен от ищците в
абсолютен размер към датата на предявяване на тази извънсъдебна претенция
–т.е. не само обезщетението за неимуществени вреди да има определен
числов израз ,но и претенцията за изтеклата вече законна лихва за забава на
делинквента да е числово определена към момента на предявяване на
извънсъдебната претенция. По този начин ,определеният като стойност
размер на лихвата става част от общия размер на търсеното застрахователното
обезщетение което включва както претенцията за неимуществени вреди ,така
и законната лихва върху това обезщетение .Така , изтеклата законна лихва
поради забавата на делинквента се превръща вече в част от главницата –
застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 429 ,ал.1 и ал. 2 т. 2 от
КЗ,върху която нова главница вече би имало основание да се начислява и
законна лихва за забава по чл. 497 във вр. с чл. 496 от КЗ ,която обаче е
заради забава вече на самия застраховател / респ. на НББАЗ / , а не е поради
забава на делинквента.
В случая ,обаче ,заявените от ищците претенции за законни лихви на осн.
чл. 429, ал. 3 от КЗ не са определени в исковата молба по своя размер в
крайно число ,както предполага тяхното включване като част от търсеното
застрахователно обезщетение , а са само определяеми ,като са предявени с
отворен край – до окончателното изплащане на обезщетенията за
неимуществени вреди .
Също така с отворен край е предявена и претенцията за лихвата на осн. чл.
497 от КЗ ,която вече е върху общият размер на застрахователното
обезщетение / включващо самото обезщетение за неимуществени вреди +
законната лихва върху това обезщетение /.
Ако тези лихви бъдат присъдени по искания от ищците начин/ с отворен
край –до окончателното им изплащане,което е бъдещо събитие / ,обаче ,би се
стигнало до паралелно начисляване на двойна законна лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди –веднъж като законна лихва за
забавата на самия делинквент и втори път като законна лихва за забавата на
самия застраховател,като и двете се търсят от застрахователя.По този начин
би се стигнало до неоснователно обогатяване на пострадалите за сметка на
застрахователя,тъй като те имат право да получат само едно обезщетение за
неимуществени вреди и само веднъж – било от застрахования делинквент ,
било от неговия застраховател /респ. от НББАЗ/.
Поради това съдът намира ,че претенцията за законна лихва основана на чл.
429, ал.3 от КТЗ следва да бъде уважена само за определен ограничен период
– в случая от предявяването на застрахователната претенция пред
застрахователя от увреденото лице /респ. НББАЗ/ , но само до датата на
изпадане на самия застраховател /респ.НББАЗ/ в забава да определи и
13
изплати общия размер на застрахователното обезщетение /включващо
обезщетението за неимуществени вреди ,както и изтеклите до датата на тази
забава лихви за забава/ .
След датата на изпадане в забава на самия застраховател / определена на
осн. чл. 497 във вр. с чл. 496 от КЗ / вече ответното дружество ще дължи
заплащане на законната лихва върху горния общо определен размер на
обезщетението / включващо същинското обезщетение за неимуществени
вреди , както и изтеклите до датата на тази забава лихви за забава/, но няма
да дължи заедно с това още една законна лихва само върху размера на
обезщетението за неимуществени вреди .
С тези уточнения може да се възприеме тезата на ищците за претендираната
от тях законна лихва на две различни правни основания.
В т.вр. ,обаче , следва да се отбележи нормата на чл. 512 ,ал.1 от КЗ
,касаеща претенцията за обезщетение, предявена към Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи ,която изрично сочи ,че в такъв
случай се прилага чл. 496 КЗ . Според съда, нормата на чл. 512 от КЗ е
специална норма ,която урежда отговорността на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи ще се касае за важащия за този
орган срок за произнасяне по претенцията,произтичаща от задължителната
застраховка „гражданска отговорност „ и този срок е именно предвиденият в
чл. 496 от КЗ - не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на
чл. 380 от КЗ . Поради това според съда в случая не намира приложение
нормата на чл. 497 КЗ ,към която чл. 512 от КЗ не препраща по отношение на
срока за произнасяне по предявена застрахователна претенция.
Нормата на чл. 429,ал.2 т.2 от КЗ обаче важи и по отношение на
НББАЗ,поради което се дължи от ответника и законната лихва върху самото
обезщетение за неимуществени вреди с горните уточнения относно началния
и крайния момент на дължимост на тази лихва.
С оглед на изложеното по-горе и като се има предвид ,че извънсъдебните
претенции на първите трима ищци –Е.К. , Г.Г. и Д.Г. са предявени пред
НББАЗ на 16.11.2020г./ вж. писмено доказателство на л. 147 от том І на
делото / ,то би следвало законната лихва дължима на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ
да се присъди за времето от 16.11.2020г. до датата на изпадане в забава на
самото НББАЗ ,която ще бъде определена по-нататък в мотивите при
обсъждане на претенцията за законната лихва на осн. чл. 497 от КЗ , а за
разликата след датата на изпадане в забава на самото НББАЗ до
окончателното и изплащане тази претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна . Тъй като,обаче самите ищци в исковата молба претендират
тази лихва от по-късно дата – 26.11.2020г. , а не от 16 11.2020г., то
въпросната претенция следва да бъде уважена именно за периода от
26.11.2020г. до датата на изпадане в забава на НББАЗ .
Претенцията за присъждане на законна лихва на осн. чл. 497 от КЗ е за
периода от 17.12.2020г.до окончателното изплащане. Като се има предвид
обаче изложеното по-горе относно приложението на нормата на чл. 496 от КЗ
по отношение на забава на НББАЗ , а не на нормата на чл. 497 ,ал.1 т.1 от КЗ ,
14
съдът намира ,че ответникът е изпаднал в забава след изтичането на
тримесечният срок по чл. 496 от КЗ за определяне и изплащане размера на
застрахователното обезщетение,което в случая е станало на 16.02.2021г.
Именно от тази дата нататък ответникът е изпаднал в забава да определи и
изплати общият размер на застрахователните обезщетения на първите трима
ищци ,/ включващи както размера на обезщетението за неимущствени вреди
,така и обезщетението за забава на застрахования за периода от 26.11.2020г.
до 16.02.2021г. /, поради което след 16.02.2021г. дължи законната лихва върху
този общ размер на застрахователното обезщетение до окончателното му
изплащане.
По отношение на четвъртия ищец Д.К. лихвата на осн.чл. 429, ал.3 от КЗ се
дължи от 09.03.2021г. когато е предявена неговата извънсъдебна претенция
/л. 154 от делото / и до датата на изпадане на НББАЗ в забава , която е след
изтичане на посочения тримесечен срок по чл. 496 от КЗ ,което в случая е
станало на 09.06.2021г. ,но не и след това.
След тази дата – 09.06.2021г. от която самият ответник изпада в забава
вече се дължи законната лихва на осн. чл. 496 от КЗ върху застрахователното
обезщетение/ включващо както размера на същинското обезщетение за
неимуществени вреди ,така и обезщетението за забава на застрахования за
периода от 09.03.2021г. до 09.06.2021г. /, и тази втора законна лихва вече се
дължи до окончателното изплащане на това застрахователно обезщетение.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
1.ОСЪЖДА на осн. чл. 513 във вр. с чл. 511 ,ал. 3 и с чл. 511,ал.1 т. 2 и чл.
432 от КЗ и във вр. с чл. 429,ал.3 от КЗ СДРУЖЕНИЕ „ *** „ Булстат-***
– гр.С.,ул.“*** „ №2 ,ет.2 да заплати на ЕМ. Д. К. ЕГН-********** ,с.*** ,
ул.“*** „ №5 сумата 66 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените и неимуществени вреди поради смъртта на съпруга и К. Г. К.
,настъпила в резултат на ПТП от 16.10.2020г. , с участието на застраховано
при румънското застрахователно дружество“ ***“, което няма назначен
кореспондент на територията на Република България, МПС марка „*** „
модел *** с румънски рег.№ ***,намиращо се в композиция с прикачено
полуремарке модел „***“ с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху
тази сума ,считано от 26.11.2020г. до 16.02.2021г . ,като ЗА РАЗЛИКАТА
до претендираните 150 000 лв. –главница, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди , и за периода след 16.02.2021г. до окончателното
му изплащане за законната лихва по чл. 429,ал.3 от КЗ, ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 513 във вр. с чл. 511 ,ал. 3 и с чл. 511,ал.1 т. 2 и чл.
432 от КЗ и във вр. с чл.512 от КЗ във вр. с 496 ,ал.1 от КЗ *** „ Булстат-
15
*** – гр.С.,ул.“*** „ №2 ,ет.2 да заплати на ЕМ. Д. К. ЕГН-********** ,с.***
, ул.“*** „ №5 и законната лихва върху общия размер на застрахователното
обезщетение /включващо сумата от 66 000 лв. ,както и законната лихва върху
нея за периода от 26.11.2020г. до 16.02.2021г./, считано от 16.02.2021г. до
окончателното изплащане на застрахователното обезщетение,като
ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва по чл. 497,ал.1 т.1 от КЗ за периода от
17.12.2020г. до 16.02.2021г. ,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
2.ОСЪЖДА на осн. чл. 513 във вр. с чл. 511 ,ал. 3 и с чл. 511,ал.1 т. 2 и чл.
432 от КЗ и във вр. с чл. 429,ал.3 от КЗ *** „ Булстат-*** – гр.С.,ул.“*** „
№2 ,ет.2 да заплати на Г. К. Г. , ЕГН-********** ,с.*** , ул.“*** „ №5 сумата
72 000 лв. представляваща обезщетение за причинените и неимуществени
вреди поради смъртта на баща му К. Г. К. ,настъпила в резултата на ПТП от
16.10.2020г. , с участието на застраховано при румънското застрахователно
дружество“ ***“, което няма назначен кореспондент на територията на
Република България, МПС марка „*** „ модел *** с румънски рег.№
***,намиращо се в композиция с прикачено полуремарке модел „***“ с рег.
№ ***, ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 26.11.2020г.
до 16.02.2021г. ,като ЗА РАЗЛИКАТА до претендираните 150 000 лв. –
главница, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, и за
периода след 16.02.2021г. до окончателното му изплащане,за законната
лихва по чл. 429,ал.3 от КЗ, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 513 във вр. с чл. 511 ,ал. 3 и с чл. 511,ал.1 т. 2 и чл.
432 от КЗ и във вр. с чл.512 от КЗ във вр. с 496 ,ал.1 от КЗ *** „ Булстат-
*** – гр.С.,ул.“*** „ №2 ,ет.2 да заплати на Г. К. Г. , ЕГН-********** ,с.*** ,
ул.“*** „ №5 и законната лихва върху общия размер на застрахователното
обезщетение / включващо сумата от 72 000 лв. и изтеклата законна лихва
върху нея за периода от 26.11.2020г. до 16.02.2021г./ , считано от 16.02.2021г.
до окончателното изплащане на това застрахователно обезщетение,като
ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва по чл. 497,ал.1 т.1 от КЗ за периода
от 17.12.2020г. до 16.02.2021г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
3.ОСЪЖДА на осн. чл. 513 във вр. с чл. 511 ,ал. 3 и с чл. 511,ал.1 т. 2 и чл.
432 от КЗ и във вр. с чл. 429,ал.3 от КЗ *** „ Булстат-*** – гр.С.,ул.“*** „
№2 ,ет.2 да заплати на Д. К. Г. , ЕГН-********** ,с.*** , ул.“*** „ №5
сумата 66 000 лв. представляваща обезщетение за причинените и
неимуществени вреди поради смъртта на баща му К. Г. К. ,настъпила в
резултат на ПТП от 16.10.2020г. , с участието на застраховано при
румънското застрахователно дружество“ ***“, което няма назначен
кореспондент на територията на Република България, МПС марка „*** „
модел *** с румънски рег.№ ***,намиращо се в композиция с прикачено
полуремарке модел „***“ с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху тази
сума ,считано от 26.11.2020г. до 16.02.2021г. , като ЗА РАЗЛИКАТА до
претендираните 150 000 лв. –главница, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди и за периода след 16.02.2021г. до окончателното му
изплащане - за законната лихва по чл.ц 429,ал.3 от КЗ, ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
16
ОСЪЖДА на осн. чл. 513 във вр. с чл. 511 ,ал. 3 и с чл. 511,ал.1 т. 2 и чл.
432 от КЗ и във вр. с чл.512 от КЗ във вр. с 496 ,ал.1 от КЗ *** „ Булстат-
*** – гр.С.,ул.“*** „ №2 ,ет.2 да заплати на Д. К. Г. , ЕГН-**********
,с.*** , ул.“*** „ №5 и законната лихва върху общия размер на
застрахователното обезщетение / включващо сумата от 66 000 лв. и изтеклата
законна лихва върху нея за периода от 26.11.2020г. до 16.02.2021г./, считано
от 16.02.2021г. до окончателното изплащане на това застрахователно
обезщетение, като ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва по чл. 497,ал.1 т.1 от
КЗ за периода от 17.12.2020г. до 16.02.2021г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
4. ОСЪЖДА на осн. чл. 513 във вр. с чл. 511 ,ал. 3 и с чл. 511,ал.1 т. 2 и чл.
432 от КЗ и във вр. с чл. 429,ал.3 от КЗ *** „ Булстат-*** – гр.С.,ул.“*** „
№2 ,ет.2 да заплати на Д. Г. К. , ЕГН-********** ,с.*** , ул.“*** „ №5
сумата 18 000 лв. представляваща обезщетение за причинените и
неимуществени вреди поради смъртта на брат му К. Г. К. ,настъпила в
резултата на ПТП от 16.10.2020г. , с участието на застраховано при
румънското застрахователно дружество“ ***“, което няма назначен
кореспондент на територията на Република България, МПС марка „*** „
модел *** с румънски рег.№ ***,намиращо се в композиция с прикачено
полуремарке модел „***“ с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху тази
сума ,считано от 09.03.2021г. до 09.06.2021г. ,като ЗА РАЗЛИКАТА до
претендираните 50 000 лв. –главница ,представляваща обезщетение за
неимуществените вреди и за периода след 09.06.2021г. до окончателното му
изплащане -относно законната лихва , ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 513 във вр. с чл. 511 ,ал. 3 и с чл. 511,ал.1 т. 2 и чл.
432 от КЗ и във вр. с чл.512 от КЗ във вр. с 496 ,ал.1 от КЗ *** „ Булстат-
*** – гр.С.,ул.“*** „ №2 ,ет.2 да заплати на Д. Г. К. ,с ЕГН-**********, с.***
, ул.“*** „ №5 и законната лихва върху общия размер на застрахователното
обезщетение / включващо сумата от 18 000 лв. и изтеклата законна лихва
върху нея за периода от 09.03.2021г. до 09.06.2021г./ , считано от 09.06.2021г.
до окончателното изплащане на това застрахователно обезщетение, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 497,ал.1 от КЗ за законната лихва за периода от
29.03.2021г. до 09.06.2021г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн.чл. 38 ал. 2 във вр. с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата
*** „ Булстат-*** – гр.С.,ул.“*** „ №2 ,ет.2 да заплати на адв. Ж.В. Т. – гр.С.
, ул.“*** „ № 2 адвокатско възнаграждение за всеки от ищците както следва :
- За уважения размер на иска на Е.К. – 2510 лв.
- За уважения размер на иска на Г.Г. – 2690лв.
- За уважения размер на иска на Д.Г. –2510лв.
- За уважения размер на иска на Д.К.- 1070лв.
ОСЪЖДА *** „ Булстат-*** – гр.С.,ул.“*** „ №2 ,ет.2 да заплати по
сметка на Плевенски окръжен съд държавни такси върху уважените размери
на предявените субективно съединени искове, както следва:
- за уважения размер на иска на Е.К. – 2640 лв.
17
- За уважения размер на иска на Г.Г. – 2880лв.
- За уважения размер на иска на Д.Г. –2640лв.
- За уважения размер на иска на Д.К.- 720лв. ,както и да заплати на ПлОС
сумата 1101,12лв.- част от направените разноски за експертизи ,които са
платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците ЕМ. Д. К. , Г. К. Г. , Д. К. Г.
и Д. Г. К. да заплатят на *** „ Булстат-*** – гр.С.,ул.“*** „ №2 ,ет.2
деловодни разноски в размер на 10 958 лв. ,съразмерно с отхвърлената част
на исковете им.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
18