Решение по дело №1615/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Жалбоподателят ЕТ „РОМЕКС – П. Б. “ ЕИК *********, представлявано от П. Г. Б., [ЕГН], със съдебен адрес град Пловдив, [улица] 308 оспорва Ревизионен акт № Р-16001623001958-091-001/14.12.2023г. издаден от Г. П. Й. на длъжност Началник на сектор – възложил ревизията и С. М. И. на длъжност - главен инспектор по приходите, потвърден с Решение № 166 от 17.04.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) град Пловдив при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит в общ размер 2 283,04 лева, ведно с прилежаща лихва в размер на 16,48 лева.

Твърди се, че издадения ревизионен акт е незаоконосъобразен, немотивиран, иска се неговата отмяна изцяло в частта за непризнатия данъчен кредит. В жалбата се посочва, че изводите на ревизиращия екип са направени без да бъдат взети предвид доказателствата за процесния наем, обективирани във фактурите на „НЕМАН БГ“ ЕАД. Подробни доводи се излагат в представени по делото писмени защити. Претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата – директор на дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. М., е на становище, че жалбата е неоснователна, като излага подробни аргументи в представената писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност при отмяна на оспорвания ревизионен акт, моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК.

Окръжна прокуратура Пловдив – редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на Д „ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед № Р-16001623001958-020-001/05.04.2023 г. (л.443-444, т.2), издадена от Г. Й. началник сектор при ТД на НАП Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет прилагане на ЗДДС за данъчен период от 01.12.2022 г. – 28.02.2023 г. Определен е краен срок на ревизионното производство до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, което е сторено и удостоверено с разписка на 02.05.2023 г. (л.444, т. 2). С искане рег. Р-16001623001958-020-002/01.09.2023 г. (л.157, т.1) и последваща Заповед за изменение на ЗВР №№ Р-16001623001958-020-003/01.09.2023 г. (л.149-150, т.1) срокът на ревизията е удължен до 29.09.2023 г.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112 ал. 1 и чл.113 ал. 3 от ДОПК орган по приходите.

Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001623001958-092-001/09.10.2023 г. (л.92-103, т. 1), в срока по чл. 117 от ДОПК. Против констатациите в РД е подадено писмено възражение и представяне на доказателства вх. № 25019/01.12.2023 г. /не съдържа писмени доказателства, като се твърди, че ще бъдат представени допълнително/ (л.74-75, т.1) и в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният РА 16001623001958-091-001/14.12.2023 г. (л.61-65, т.1), редовно връчен по електронен път на 30.01.2024 г. (л.66, т.1). Против констатациите на горепосочените РД и РА жалбоподателят подава жалба (наименувана допълнение към жалба /л.58-59, т.1/) и жалба вх. № 20-30-10/21.02.2024 г. /л.55-57, т.1/, с която прави искане за спиране изпълнението съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от ДОПК. Така се стига до издаването на Решение № 166/17.04.2024 г., с което е потвърден РА, редовно връчено по електронен път на 05.07.2024 г.

Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл.109 от ДОПК.

С обжалвания ревизионен акт не е признато право на данъчен кредит за данъчни периоди от 01.12.2022 г. – 28.02.2023 г.. в общ размер но 2 283, 04 лв., с лихви 16,48 лв., както следва : за месец декември 2022 г. по 6 бр. фактури с данъчна основа 289,12 лв. и ДДС 57,82 лв. с предмет куриерска услуга, работно облекло, телефонни услуги, сапуни, издадени от „Еконт експрес“ ООД, „Спиди“ ЕАД, „Данито“ ЕООД, „А1 България“ ЕАД и „Лидл България“ ЕООД; за месец януари по фактура № **********/31.01.2023 г. с дан. основа 10 600,00 лв. и ДДС 2 120,00 лв. с предмет „наем дълготраен материален актив В.Л. 8Б 3.3-3.8“, издадена от „НЕМАН БГ“ ЕАД с ЕИК ***и по 11бр. фактури с данъчна основа 493,79 лв. и ДДС 98,76 лв. с предмет куриерска услуга, прахосмукачка, перилен препарат, консумативи, одеала, телефонни услуги, издадени от „Кауфланд България“ „Еконт експрес“ ООД, „Спиди“ ЕАД, „Еуроленд“ ЕООД, „Пепко България“ ЕООД, „А1 България“ ЕАД, „Лидл България“ ЕООД и „Керамик Груп“ ЕООД; за месец февруари 2023 г. по 11 бр. фактури с данъчна основа 935,09 лв. и ДДС 187,01 лв. с предмет куриерска услуга, аванс за щори, телефонни услуги, вентилатор, стелаж, скрин, мебели за баня, одеало, маркучи, издадени от „Еконт експрес“ ООД, „Колори 2005“ ЕООД, „Баумакс България“ ЕООД, „А1 България“ ЕАД, „Лидл България“ ЕООД, „ЮСК БУЛ“ ЕООД, „Инвест Пловдив“ ЕООД, „Пепко България“ ЕООД и „Керамик Груп“ ЕООД.

По отношение на декларираните покупки от органите по приходите е връчено на жалбоподателя Искане за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) изх.№ Р-16001623001958-040-001/10.04.2023г., с което са изискани всички първични и вторични счетоводни документи за ревизирания период, както и писмени обяснения относно дейността на дружеството за ревизирания период, относно фактурираните стоки/услуги от доставчик „Неман БГ“ ЕАД и за какви последващи облагаеми доставки се използват. Жалбоподателят е представил с писмени обяснения вх. №10293/15.05.2023 г. копия на фактури за покупки и за продажби, счетоводни разпечатки - оборотни ведомости, главни книги, амортизационен план, инвентаризационни описи, разпечатки на всички сметки от сметкоплана, счетоводни справки, рекапитулации, Договор за наем от 01.06.2022 г. с наемодател „НЕМАН БГ“ ЕАД, копие на фактура № **********/31.01.2023 г., издадена от „НЕМАН БГ“ ЕАД, с приложен Споразумителен протокол от 31.01.2023 г., копие от уведомително писмо за доставчик на Северно-Атлантически военно-политически пакт на НАТО, адресирано до „РОМЕКС КАР“ ЕООД и др. С молба от 05.04.2023 г. жалбоподателят е указал на органите по приходите да ползват всички документи и писмени обяснения за ревизията от предходните ревизии от 2022 г. и 2023 г. /л.262, т.1/ В същото твърди, че фирма ЕТ „ Ромекс - П. Б. " е с основна дейност научно - изследователска дейност и опитно-конструкторски разработки, развойна дейност на машиностроителна продукция, подемно-транспортни машини и оборудване, премно-предаващи транспортни системи за работа с взривоопасни товари тип „АМОНИТ", „АМОНАЛ", „ТРИНИТРОТОЛУОЛ", „ХЕКСОГЕН", НИОКР за приемно-предаващи транспортни системи за обработка на радиоактивни отпадъци /РАО/, НИОКР за приемно-предаващи транспортни системи за обработка на отработено ядрено гориво /ОЯГ/, НИОКР на ПТМиО на мултифункционални електрически превозни средства, строителство, наеми на активи, управление на активи, недвижимост и други дейности разрешени от българското законодателство

Органите по приходите констатират от представен Споразумителен протокол от 31.01.2023 г., че между „Неман БГ“ ЕАД (представлявано от Г. П. Б. син на П. Б.) и ЕТ „РОМЕКС - П. Б. “ за прихващане на взаимно дължими суми - по фактура № **********/04.01.2023 г. в размер 1 664,40 лв., а ЕТ „РОМЕКС - П. Б. “ има задължения към „НЕМАН БГ“ ЕАД по фактури № **********/01.06.2022г.,№**********/08.06.2022г., **********/01.09.2022 г., № **********/30.09.2022 г., № **********/09.11.2022 г. и № **********/31.01.2023 г. в общ размер 67 692,00 лв. Задължението на „НЕМАН БГ“ ЕАД към ЕТ „РОМЕКС - П. Б. “ се прихваща със задължението на ЕТ „РОМЕКС - П. Б. “ към „НЕМАН БГ“ ЕАД по фактура № **********/31.01.2023 г. След направеното прихващане ЕТ „РОМЕКС - П. Б. “ остава да дължи на „НЕМАН БГ“ ЕАД сума в размер на 66 027,60 лв.

Съгласно представен договор за наем от 01.06.2022 г. между НЕМАН БГ“ ЕАД - наемодател и ЕТ „РОМЕКС - П. Б. “ - наемател, наемодателят се задължава да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот. Органите по приходите достигат до извод, че предоставеният договор за наем не може да бъде обвързан с издадената от „НЕМАН БГ“ ЕАД фактура № **********/31.01.2023г., тъй като нито в договора, нито във фактурата има индивидуализиране на наетите помещенията, като до приключване на ревизията не са представени документи, удостоверяващи кои конкретни помещения от сградата на [улица]-Б в град Пловдив са били отдадени под наем на ЕТ „РОМЕКС-П. Б. “; за начина на договаряне и определяне размера на наема - месечен и годишен; за какъв период от време е фактурирания от „НЕМАН БГ“ ЕАД наем; какво е предназначението на наетите помещения, каква е използваемата площ и по какъв начин се използва от ЕТ „РОМЕКС-П. Б. “ към датата на издаване на фактура № **********/31.01.2023 г.; не са представени счетоводни регистри и сметки за осчетоводени режийни разходи за наетите помещения - заплащани ел. енергия, вода, парно и др.; не е ясно с какви последващи облагаеми доставки, осъществявани от жалбоподателя, са свързани фактурираните услуги (наем на дълготраен материален актив) и стоки (прахосмукачка, одеала, аванс за щори, вентилатор, стелаж, скрин, мебели за баня). ЕТ „РОМЕКС-П. Б. “ не е представил доказателства, че същите са използвани за облагаеми доставки или за доставки, свързани с икономическата дейност на търговеца.

От органите по приходите предприемат действия по събирането на доказателства от наемодателя „НЕМАН БГ“ ЕАД, като за целта е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от трето лице (ИПДПОТЛ) № Р-16001623001958-041-001/19.07.2023 г. до „НЕМАН БГ“ ЕАД, с което са изискани конкретни документи и обяснения относно издадената фактура към ЕТ „РОМЕКС-П. Б. “ свързани с отдаване под наем на помещенията. След като не е открито дружеството „НЕМАН БГ“ ЕАД и управителят му Г. Б. или друг упълномощен представител, като е изготвено съобщение по чл. 32 от ДОПК № Р-16001623001958-С32-001/28.08.2023 г. съобщението е публикувано на интернет страницата на НАП на 28.08.2023 г., изпратено е с обратна разписка на адреса за кореспонденция, като пратката е получена на 04.09.2023г. от управителя Г. П. Б., като в определения 14-дневен срок, както и до датата на приключване на ревизията от страна на „НЕМАН БГ“ ЕАД не е представило изисканите му по реда на ДОПК документи и обяснения.

Органите по приходите с протоколи № 1898082/11.07.2023 г. и №1898084/14.08.2023 г. присъединеняват към ревизионно производство като доказателства документи, събрани при извършени предходни техни ревизии по ЗДДС за данъчни периоди от 01.06.2022 г. до 31.07.2022 г. и от 01.09.2022 г. до 30.11.2022 г. на П. Г. Б. с ЕТ „РОМЕКС - П. Б. “, приключили с РА № Р-16001622004345-091-001/04.09.2023 г. и РА № Р-16001623000163-091-001/11.09.23г., включващи обяснения от „НЕМАН БГ“ ЕАД, протоколи за извършени посещения в офисите на с ЕТ „РОМЕКС - П. Б. “ находящи на същия адрес в административна сграда в гр. Пловдив, [улица],Б.“. От същите органите по приходите не са установили, че наетите помещения се използват от ЕТ „РОМЕКС - П. Б. “ за „производствено-търговска дейност“, както е записано в договора за наем от 01.06.2022 г. Жалбоподателят не е представил доказателства, че фактурираният от „НЕМАН БГ“ ЕАД наем на помещения е свързан с осъществявана от ЕТ „РОМЕКС-П. Б. “ икономическа дейност и извършвани от него облагаеми доставки. Органите по приходите не са установили такива данни от представените от жалбоподателя документи и обяснения, нито от присъединените към настоящата ревизия от предходни ревизии доказателства. В случая като предмет в издадената фактура № **********/31.01.2023 г. към ЕТ „РОМЕКС-П. Б. “ е посочен „Наем дълготраен материален актив В.Л.8Б 3.3-3.8“, без да са индивидуализирани помещенията, техният вид, брой, местоположение, оборудване, във фактурите не е посочен конкретен договор за наем. Т. конкретизиране на отдаваните под наем помещения не е направено и в присъединения към настоящата ревизия представен от наемодателя договор за наем от 01.06.2022 г., който от своя страна препраща към съдържанието на оспорената фактура. Констатирано е, че от жалбоподателя не е представен сключен договор с наемодателя, който да се обвързва с издадените от „НЕМАН БГ“ ЕАД фактури, нито доказателства, че ЕТ „РОМЕКС- П. Б. “ извършва икономическа дейност (не е ясно каква) и последващи облагаеми доставки в този нает имот.

Органите по приходите са установили, че П. Г. Б. е свързано лице по смисъла на ДОПК с „НЕМАН БГ“ ЕАД, в което е акционер, и което дружество се явява едновременно пряк доставчик и клиент на ЕТ „РОМЕКС - П. Б. “ за ревизирания период, което улеснява изготвянето по всяко време на документи за доказване на изгодни за тях обстоятелства и които документи не отразяват вярно факти от обективната действителност.

В този смисъл, от страна на приходната администрация е прието, че представените с опис вх. № 1330-1/28.01.2021 г. документи са съставени за целите на ревизионното производство, предвид факта, че, ако последните са били налични в счетоводството на ревизираното лице, то не би имало пречка да бъдат представени още в хода на извършената проверка за обстоятелства и факти, документирана с Протокол № П-16001619218358-073-001/28.05.2020 г., присъединен съм ревизията, както и в отговор на връчените две ИПДПОЗЛ в хода на ревизионното производство.

Предвид гореизложеното органите по приходите приемат, че закупените стоки и услуги по изследваните фактури не са използвани за целите на извършени от регистрираното лице облагаеми доставки и основателно с обжалвания РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС в общ размер на 2 283,04 лв., като на основание чл. 175 от ДОПК е установена прилежаща лихва в размер на 16,48 лв.

За да потвърди РА, решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения. След анализа на допълнително представените, както в хода на ревизията, така и в административната фаза документи, директорът на Д „ОДОП“ – Пловдив е констатирал, че не се представят нови доказателства, които да опровергаят изводите на ревизиращите и е формирал извода, че РА е правилен и обоснован, поради което следва да бъде потвърден.

С протоколно определение от 03.12.2024 г. съдът приема представените от жалбоподателя доказателства, които според ответника не са свързани с предмета на спора /л. 465 – 511/.

В съдебно заседание на 04.03.2025 г. е приета / л. 548/ без възражения от страните съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото доказателства. Според вещото лице по делото са приложени счетоводни журнали по сметки, Оборотна ведомост и журнал - Главна книга /л.334-424/ на ЕТ „РОМЕКС - П. Б. “, за периода 01.12.2022 г. – 28.02.2023г. Счетоводството на търговеца за посочения период е заведено систематично и в хронологичен и аналитичен порядък, като са извършени са коректни счетоводни записвания. От счетоводна гледна точка, счетоводството на жалбоподателя е редовно заведено за този период. От аналитичната ведомост е установено, че с/ка 401 доставчици за ревизирания период, процесната фактура издадена от „НЕМАН БГ“ ЕАД са намерили отражение в счетоводството на ЕТ „РОМЕКС - П. Б. “. За отчитането ми са извършени счетоводни записвания. Извършените счетоводни записвания са коректни по отношение отразяването предмета на доставки по процесиите фактури. По делото не е открит наличен приемо-предавателен протокол. Определени в процесната фактура помещения, отдадени под наем-адрес [улица], ет.3, помещения от 3 до 8. По същия начин помещенията са идентифицирани и в процесния РД. В хода на ревизията от страна на „НЕМАН БГ“ ЕАД не са представени данни за осчетоводяването на процесната фактура. Вещото уведомява жалбоподателя, че по делото не са налични счетоводни данни на „НЕМАН БГ“ ЕАД относими към отразяването на процесната фактура. Предвид липсата на документите вещото лице не може да отговори на последния въпрос.

В същото заседание е допусната допълнителна ССЕ и са приети без възражение представените от жалбоподателя писмени документи: фактура за наем, приемо-предавателния протокол от 31.01.2023 г., дневник на продажби за м. януари 2023 г., разписка от 13.02.2023 г., Решение №7/17.02.2023г. по арбитражно дело № 7 по описа за 2023 г., споразумителните протоколи – 4 броя, декларация за установяване на факти и обстоятелства – 2 броя, допълнително споразумение към договор за наем между „НЕМАН БГ“ ЕАД и ЕТ „РОМЕКС - П. Б. “, Уведомление за приемане на постъпили от „НЕМАН БГ“ ЕАД данни от Справката-декларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, за данъчен период – януари 2023 г. в обобщен вид, фактура от Енергео ЕООД от 31.01.2023г., приемо-предавателен протокол от 04.01.2023 г., фактура оригинал № ********** от 17.01.2023 г., 2 бр. и фактура оригинал № ********** от 17.01.2023г., фактура Енергео ЕООД от 30.11.2022 година.

В съдебно заседание на 18.03.2025 г. е приета / л. 588/ без възражения от страните допълнително заключение по ССЕ, за изготвянето на която вещото лице е използвало допълнително събрани писмени доказателства по делото, които не са представени в хода на административното производство. От заключението на вещото лице става ясно, че процесната фактура издадена от „НЕМАН БГ“ ЕАД е намерила отражение в счетоводството на доставчика „НЕМАН БГ“ ЕАД, като основание на извършения счетоводен запис е записано-наем дълготр. Мат. Актив В.Л. 3.3-3.8 Извършеното счетоводно записване е коректно от счетоводна гледна точка, отразява предмета на доставката по процесната фактура и е начислен е ДДС по смисъла на ЗДДС. В съдебното заседание вещото лице прилага липсващи като писмени доказателства аналитична ведомост за периода от 01.01.2023 г. до 28.02.2023 г. и журнал на сметка за период 01.01.2023 г. до 28.02.2023 г.,които са му предоставени с помощта на жалбоподателя от счетоводителка.

Като свидетели по делото са разпитани бивши служители на ЕТ „РОМЕКС - П. Б. “ работели в неуточнени периоди през 2022 г.- 2023 г. - П. Д. Т. заемал длъжността конструктор-технолог и Н. В. Д. заемала длъжността „общ сътрудник“, чиито показания съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Спорът между страните основно е за отказано право на данъчен кредит по фактура № **********/31.01.2023 г. издадена от „НЕМАН БГ“ АД за осъществена доставка свързана с дейността на ЕТ „РОМЕКС - П. Б. “, както и по фактури за закупени стоки и материали от търговеца. Последният твърди, че всички стоки, предмети и услуги по фактурите с отказан данъчен кредит са необходим атрибут за работата на ЕТ "РОМЕКС- П. Б. " в наетите помещения.

Оспореният ревизионен акт, въз основа на данните, приети за установени в хода на административното производство, органът по приходите е формирал окончателен извод, че декларираните от ревизираното дружество доставки на услуги от „НЕМАН БГ“ ЕАД не са свързани и не се ползват за икономическата му дейност, както и по останалите фактури за закупени стоки и материали не свързани с дейността на търговеца, с оглед на което не е налице правото на приспадане на данъчен, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Тоест, счита се, че нает имот (по фактурата, издадена от „НЕМАН БГ“ ЕАД), аналогично - получени доставки на ел. енергия, ВИК услуги, се използват за целите на облагаемите сделки на данъчно задълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този имот /услуги/ материали и икономическата дейност на данъчно задълженото лице, като правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка /т. 64 от решение от 16.02.2012 г. по дело C-118/11 на СЕС/.

В контекста на прякото облагане използването на нает актив/получени услуги/материали за икономическата дейност – преценено по горепосочените критерии, е необходимо условие разходите да се признаят за текущи.

В тежест на ревизираното лице да докаже изпълнението на условията за признаване на разходите, респ. за упражняване на правото на приспадане.

Вярно е, че в хода на ревизията, а и на съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал конкретни убедителни доказателства, че е използвал процесните услуги/материали за конкретна икономическа дейност - т. е. не е обоснована пряка и непосредствена връзка.

В Решение на СЕС от 17.10.2018 г. по дело Ryanair, С-249/17, точка 28 е прието, че в рамките на прилагане на критерия за пряката връзка от страна на данъчните администрации и националните съдилища, те трябва да вземат предвид всички обстоятелства, при които са осъществени съответните сделки, и да държат сметка само за доставките, които са обективно свързани с облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице. По този начин наличието на подобна връзка трябва да се прецени с оглед обективното съдържание на въпросната доставка - така и в т. 31 от Решение на СЕС от 14.09.2017 г., Ибердрола Инмобилария Риъл Естейт Инвестмънтс, С-132/16.

Приема се обаче, че е налице право на приспадане в полза на данъчно задълженото лице дори при липса на пряка и непосредствена връзка между конкретна получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато разходите за въпросните услуги са част от общите разходи на това лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. Разходи от този вид всъщност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице - Решение от 17 октомври 2018 г., Ryanair, C-249/17, т. 27 и Решение на СЕС от 14.09.2017 г., Ибердрола Инмобилария Риъл Естейт Инвестмънтс, С-132/16, т. 29.

Приобщените в хода на ревизионното производство доказателства, както и тези, събрани в настоящото съдебно производство, налагат несъмнения извод, че по отношение на непризнатия данъчен кредит по процесните фактури, поради липса на данни, че услугите се използват за целите на извършваните от жалбоподателя облагаеми доставки, в рамките на независимата му икономическа дейност, няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите по приходите в хода на извършената на едноличния търговец ревизия, са осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от ревизиращите органи в издадения от тях ревизионен акт, съотнесени са спрямо останалите констатации, направени в административното производство и въз основа на това са определени процесните фискални задължения за жалбоподателя. Доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство.

Жалбоподателят, който носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кредит, не доказа по пътя на пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на материалното право на приспадане на данъчен кредит.

При така установените факти органите по приходите обосновано са приели наличието на ограничителните условия на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, която гласи, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са налице условията на чл. 69 или 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за дейности различни от икономическата дейност на лицето.

В случая, нито в хода на ревизионното производство, нито пред съда са ангажирани доказателства, които да установят използването, че наетият недвижим имот е използван за икономическата дейност на жалбоподателя.

В конкретният случай дори не могат да бъдат индивидуализирани помещенията отдадени под наем с процесната фактура, която с предмет на доставката „наем на дълготраен актив В.Л. 8Б 3.3-3.8“. Видно е, че при така описания предмет на доставките, без да са индивидуализирани помещенията, техният вид, брой и местоположение, без да е посочен конкретен договор за наем, без да е посочен периодът, за който се извършва плащането, няма как да се формира непротиворечив извод, кои конкретно помещения са отдадени под наем на едноличния търговец със спорната фактура и за какъв период от време е платена наемната цена. По делото не са представени други документи, от които би могъл да се установи предметът на разглежданите доставки. Действително, следва да се констатира, че от страна на ревизираното лице е представен договор за наем, в който обаче нито отдаденият под наем имот е описан, нито е уговорена наемна цена. Представени и фактури за платени консумативи електроенергия и ВИК услуги от „НЕМАН БГ“ са ирелевантни по делото, тъй като освен че не обхващат целият ревизиран период в тях няма индивидуализиране за помещенията, за които е извършвано плащането.

По делото липсват данни какво е предназначението на наетите помещения, каква е използваемата площ и по какъв начин се използва от ЕТ „РОМЕКС-П. Б. “ към датата на издаване на фактурите. Представеният договор за наем е от 01.06.2022 г. а жалбоподателят представя по делото приемо-предавателен протокол за наем на ДМА В.Л.8б 3.3-3.8. с дата от 31.01.2023 г.

Не са ангажирани доказателства наетите помещения с какви последващи облагаеми доставки, осъществявани от ревизираното лице, са свързани, с изключение на декларираната доставка на стоки с издадена една фактура към „НЕМАН БГ“ ЕАД. Тук е мястото да се отбележи, че органите по приходите от извършена обща преценка на фактите и обстоятелствата достигат до правилен извод, че ЕТ „РОМЕКС-П. Б. “ е свързано лице с „НЕМАН БГ“ ЕАД. В тази връзка следва да се констатира, че през ревизирания период ЕТ „РОМЕКС-П. Б. “ дори не е разполага с банкови сметки, нито регистрирани действащи фискални устройства с дистанционна връзка /ФУДВ/.

Изготвената по делото ССЕ по никакъв начина не променя възприетите вече изводи, доколкото начинът на осчетоводяване на спорната фактура (издадена от „НЕМАН БГ“ ЕАД), първо не е спорен между страните и второ не може да обоснове извод, че наетите помещения се използват за целите на извършваните от ЕТ облагаеми доставки в рамките на независимата му икономическа дейност. Видно от приложените по делото доказателства в хода на ревизията както от жалбоподателя, така и от „НЕМАН БГ“ ЕАД не са представени изисканите от вещото лице документи, поради което то не може да предостави отговор на поставения въпрос за осчетоводяването на фактурата за наем от „НЕМАН БГ“ ЕАД.

Представените с допълнителното заключение по ССЧ в последното заседание по делото от вещото лице аналитична ведомост по документи за периода от 01.01.2023 г. до 28.02.2023 г. и журнал на сметка за период 01.01.2023 г. до 28.02.2023 г. не следва да бъдат кредитирани от съда, тъй като са представени частично, счетоводни документи за „НЕМАН БГ“ ЕАД, които по никакъв начин не могат да очертаят цялостната картина на воденото счетоводство. Това, от една страна. От друга страна, при липсата на първични счетоводни документи, вторичните такива не могат да бъдат доказателство, нито за реалност на доставки, нито за доставки, свързани с икономическата дейност на дружеството. В подкрепа на горното са и изводите на ревизиращия екип в частта по т. III. Счетоводно на ревизираното лице (л.94 и л.95, т.1), в която точно и ясно е посочено, че счетоводството не се осъществява на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти, както и, че са осчетоводени фактури, които не са свързани с основната дейност на фирмата; не се представят доказателства за реално извършени доставки, с което е нарушен основен принцип на счетоводната отчетност - предимство на съдържанието пред формата – чл.26 ал.1 от Закон за счетоводството.

Каза се, в настоящото съдебно производство не се представят нови доказателства в тази насока. Или иначе казано, ревизираното дружество не е водило аналитична отчетност, както при завеждане на обектите, така и при тяхното изписване, която да дава вярна информация с оглед определяне на прихода по всяка една сделка. Липсват първични документи - фактури, даващи пълна информация за сделките. Неводенето на подробна счетоводна отчетност възпрепятства установяването на задълженията по ЗКПО и ЗДДС, както е в конкретния случай. Законът изиска да се води такава счетоводна отчетност, която да е достатъчна за установяване на задълженията по ЗДДС и ЗКПО. Изпълнението на това задължение се отнася до всички регистрирани по ЗДДС лица, установено с разпоредбата на чл. 123 ал. 1 от ЗДДС, която, от своя страна, е хармонизирана с разпоредбата на чл. 242 от Директива 2006/112. Тези изводи на органа по приходите не се опровергават с помощта на изслушаните по делото основна и допълнителна ССчЕ. Съдът възприема основното възражение на ответника, че установените обстоятелства не са подкрепени с първични счетоводни документи, няма обвързване между съответната доставка с икономическата дейност на търговеца, вкл. и липса на облагаеми доставки.

Извод в противната насока не може да бъде изведен и от показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като не е установено същите да са били в трудово правоотношение с ЕТ през ревизирания период, а от друга, не установяват по какъв начин използването на коментираните помещения през ревизирания период е свързано с икономическата дейност на жалбоподателя.

Приложената декларация от инж. Г. С. не е заверена и не може да се установи автентичността на изготвянето и достоверността на датирането, както и причината за издаването й. Същата представлява частен документ, който не следва да се кредитира от съда в настоящето производство.

В тази връзка следва да се отбележи, че от събраните доказателства действително не може да се установи реалност на доставката по фактурата за наем, а представените в тази връзка пред ревизиращия екип писмени доказателства представляват частни документи, които нямат обвързваща доказателствена сила пред съда, а, както се посочи в хода на производството въпреки изрично указана доказателствена тежест липсват в достатъчна степен процесуални действия по доказване реалността на доставките, още по-малко за такива доставки, свързани с основната икономическа дейност на ЕТ „РОМЕКС-П. Б. “, поради което посочените по-горе документи, вкл. декларации следва да се приемат за съставени за целите на ревизията, а констатациите във връзка с това, за обосновани и необорени, поради което същите се възприемат изцяло от настоящия състав на съда и водят до безсъмнен извод за неоснователност на жалбата.

Представеното от страна на жалбоподателя арбитражно решение също няма как да бъде съобразено при постановяване на настоящия съдебен акт, доколкото последното не е заверено и по делото не се твърди и не се установява въз основа на него да е издаден изпълнителен лист от Софийски градски съд.

Предвид изложеното, съдът намира, че в случая, жалбоподателя не доказа по безспорен начин наличието на материалноправните предпоставки за ползване право на приспадане данъчен кредит по процесните периоди, поради което жалбата се явява неоснователна. Изложените до тук съображения, налагат извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, а жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Национална агенция за приходите, се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, се констатира в размер на 529.95 лв.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, пети състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „РОМЕКС – П. Б. “ ЕИК *********, представлявано от П. Г. Б., [ЕГН], със съдебен адрес град Пловдив, [улица] 308 оспорва Ревизионен акт № Р-16001623001958-091-001/14.12.2023г. издаден от Г. П. Й. на длъжност Началник на сектор – възложил ревизията и С. М. И. на длъжност - главен инспектор по приходите, потвърден с Решение № 166 от 17.04.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) град Пловдив при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит в общ размер 2 283,04 лева, ведно с прилежаща лихва в размер на 16,48 лева.

ОСЪЖДА ЕТ „РОМЕКС – П. Б. “ ЕИК *********, представлявано от П. Г. Б., [ЕГН], със съдебен адрес град Пловдив, [улица] 308, да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 529.95 лв. (петстотин и двадесет и девет лева и деветдесет и пет ст.), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.