Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260140 / 19.10.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На пети октомври през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Ваня Кирева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 21 по описа за 2020
година; взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правни основания
чл.344 т.1, 2 и 3, вр. чл.225 ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда КТ/; от Н.К.А. с
ЕГН ********** ***; против „Профилактика рехабилитация и отдих“ /“ПРО“/ ЕАД –
клон М. б. с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в с.
М. б., ул. „В.Л.“ № **, представлявано от директора П. Б.
Ищецът твърди, че е работил по трудов договор на длъжност
"управител хотел" в БХ "*****" – М. б. Трудовото му
правоотношение било прекратено със заповед № 26/ 13.11.2019 г. на директора на
ответното дружество, връчена му същия ден. Заповедта била на основание чл.328
ал.1 т.6 от КТ, с мотив - липса на необходимото образование за изпълняваната
работа, като ищецът нямал висше образование с образователна и квалификационна
степен "магистър" - "мениджър в туризма",
"международен туристически бизнес", "икономика и
мениджмънт" или "международен туризъм". Изискването за висше
образование в някоя от посочените специалности било установено от работодателя
с изготвената от него на 11.11.2019 г. длъжностна характеристика, връчена на
ищеца на 13.11.2019 г. Ищецът оспорва, че визираните в заповедта фактически и
правни основания за издаването й не били налице. Всяка промяна на изискванията
за заемане на дадена длъжност, която не е направена с оглед на интересите на
работата и нейните цели, а само и единствено, за да бъде уволнен работникът или
служителят, следвало да се приеме като злоупотреба с работодателска власт от
страна на работодателя, защото той действал недобросъвестно и в ущърб на
икономически по-слабата страна в трудовото правоотношение. Фактически промените
в изискванията за заемане на определена длъжност били въпрос на целесъобразност
и преценката относно необходимостта от тези промени била правомощие на
работодателя, който е натоварен да организира съответния трудов процес. Но при всички
случаи, когато страната прави възражения и навежда доводи относно липсата на
обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания за заемане на
длъжността, съдът бил длъжен да изложи съображения в тази насока. Според ищеца,
промяната на образователните изисквания в случая била извършена единствено с
цел да се създаде основание за неговото уволнение, а не с цел подобряване на
работата, поради което в случая налице била злоупотреба с право. Нарушен бил
законоустановеният в чл.8 ал.1 от КТ принцип на добросъвестност в трудовото
право. Контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи
и в частност по чл.328 ал.1 т. 6 от КТ, включвал и преценката, дали трудовите
права и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на
законите. Злоупотреба с права от страна на работодателя в посочената хипотеза
била налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законово
допустими средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия
договор с конкретен служител или работник. При промяна на изискванията за
заеманата от ищеца длъжност, чрез завишаването им, макар да упражнявал свое право,
работодателят следвало да докаже, че спецификата на работата е изисквала тази промяна.
Иначе работодателят упражнявал правото си недобросъвестно - за да бъдат
увредени правата и законните интереси на ищеца, да заема длъжността, на която
работи. Злоупотребата с право била противоправна, а вината на работодателя във
формата на неполагането на дължимата грижа, се предполагала до доказване на противното.
За да твърди злоупотреба с дисциплинарната власт на работодателя, ищецът се
позовава на множество обстоятелства. Той работел на трудово правоотношение при
същия работодател, като на 22.03.2018 г. бил уволнен, на основание чл.71 ал.1
от КТ. Това уволнение било отменено като незаконно, с решение по гр.дело № 1246/2018
г. на PC - Хасково, влязло в сила на 23.07.2019 г. На 16.08.2019 г. той бил
възстановен на заеманата длъжност - управител на хотел, а по-малко от три
месеца по- късно бил отново уволнен, респ. без ищецът ефективно да е полагал
какъвто и да е труд, и без да се прецени въобще отношението му към работния
процес и качеството на изпълняваната от него работа.Ищецът винаги изпълнявал
добросъвестно своите служебни задължения, но работодателят очевидно бил решил
да прекрати трудово му правоотношение само заради ищеца и личността му, а не
защото интересът на работата е такъв. „ПРО“ ЕАД осъществявало дейността си чрез
множество клонове и стопанисвало повече от 20 хотелски бази на територията на
страната. Само и единствено в клона, където работел ищецът, било въведено ново
изискване за образователна и квалификационна степен "магистър" по
специалности, свързани с туризма – за управителите на хотели. Така било
очевидно, че изискването е въведено с цел, ищецът да се постави в ситуация, в
която да не му отговаря.
На следващо място, според ищеца, правното основание на
чл.328 ал.1 т.6 от КТ не било налице в случая. Разпоредбата касаела случаите,
когато работникът или служителят първоначално, при постъпването му на работа,
не притежава необходимото по закон, вътрешен устройствен акт или по съответната
длъжностна характеристика образование. При постъпването му на работа, както
първоначално през 2018 г., така и след отмяна на първото му уволнение - на
16.08.2019 г., за длъжността, която заемал, не съществувало изискване за
образователна и квалификационна степен "магистър". Към този момент той
отговарял на всички критерии за заемане на длъжността. Изискването за друга
квалификация било въведено впоследствие от работодателя - ден преди издаването
на заповедта за настоящото му уволнение. При това положение, приложима в този
случай следвало да е разпоредбата на чл.328 ал.1 т.11 от КТ – при промяна в
изискванията за заемане на длъжността, ако работникът или служителят не
отговаря на тях.
Същевременно, ищецът бил с намалена работоспособност с 52% поради инвалидност -
общо заболяване, като страдал от неинсулинозависим захарен диабет, според ЕР № 1867/
02.10.2019 г. на TEЛK към МБАЛ "**************" ЕООД - Д. Така той се
ползвал от специалната закрила от уволнение по чл.333 ал.1 т.3 и ал.2 от КТ,
съгласно която работодателят можел да го уволни само с предварително разрешение
от Инспекцията по труда и трябвало да се съобрази и с мнението на ТЕЛК. Предвид
на това, атакуваната заповед за уволнение умишлено била на основание т.6 на
чл.328 ал.1 от КТ, за да се заобиколи законът и да не е необходимо за уволнението
му предварително разрешение на ИТ и мнение на ТЕЛК, каквито следвало да са
налице при уволнение по т.11 от същия текст. Така работодателят злоупотребил
със своето потестативно право на уволнение, т.к. субективната му цел била да
уволни конкретно ищеца.
Предвид изложеното, уволнителната заповед била издадена при
проявена недобросъвестност от страна на ответника, без налично правно основание
и без предварително взето разрешение от ИТ и мнение на ТЕЛК, при което се явявала
незаконна и следвало като такава да се отмени от съда, а уволнението да се
признае за незаконно. Ищецът следвало да бъде възстановен на работата, заемана
преди уволнението
– на длъжност "управител хотел" в БХ "Б."-
М. б., а ответникът следвало да му заплати обезщетение на основание чл. 225
ал.1 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето на
оставане без работа, но за не повече от 6 месеца, възлизащо на сумата от 5 700
лева за периода 13.11.2019 г. – 13.05.2020 г., през който период ищецът не бил
започвал работа. Ищецът иска, съдът да постанови решение в гореизложения
смисъл, като му присъди направените по делото разноски, а върху претендираното
обезщетение присъди и законната лихва от датата на влизане на решението на съда
в сила до окончателното изплащане. Тези си искания ищецът поддържа в открито
съдебно заседание, чрез пълномощници – адвокати.
Ответникът, в указания му срок по чл.131 от ГПК, депозира
отговор на исковата молба, като счита предявените искове за допустими, но за
неоснователни. Оспорва ищцовата теза, че процесното уволнително основание по чл.328
ал.1 т.6 от КТ не било налице при уволнението на ищеца. Напротив, към датата на
уволнението ищецът не притежавал висше образование, с образователна и
квалификационна степен „магистър", както следва: „магистър в
туризма", „международен туристически бизнес", „икономика и мениджмънт
в туризма" или „международен туризъм", установено като необходимо
образование за заемане на длъжността „управител хотел" с длъжностна
характеристика, връчена на ищеца преди прекратяването. В случая били налице и
трите елемента от фактическия състав на нормата на чл.328 ал.1 т.6 от КТ, към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателят имал право,
суверенно и по целесъобразност да прави промени в образованието за изпълнение
на всяка една длъжност, което не подлежало на съдебен контрол, стига да не се
нарушава императивна правна норма и да не се злоупотребява с правото на
уволнение. Работодателят правел промяната в необходимото образование, като я
отразявал в длъжностната характеристика и/или в щатното си разписание. В
съответствие с тези изисквания била направена и процесната промяна в
необходимото за длъжността образование, което се свързвало с изпълнение на
основни, съществени и всекидневни трудови задължения и задачи на заеманата от
ищеца длъжност „управител хотел" и не противоречало на императивна правна
уредба. Изискването за новото образование било въведено с промяна в
длъжностната характеристика на ищеца, считано от 11.11.2019 г., връчена на
ищеца преди уволнението му на 13.11.2019 г. Ищецът не притежавал въведеното с
длъжностната характеристика ново образование, при което за ответника възникнало
правото, веднага да упражни своето право на уволнение. Процесните предизвестие
и заповед за уволнение притежавали необходимите правна квалификация и
фактическа аргументация. Целта на уволнението на ищеца била единствено, ответникът
да осигури необходимото образование за изпълнението на длъжността „управител
хотел“, което било и негово правомощие. При въведен от ищеца довод за
злоупотреба с право, предмет на делото било установяване на добросъвестността
на работодателя при извършване на промяната в изискванията за образование или
квалификация за заемане на длъжността, която се преценявала с оглед обективните
факти, свързани с неизпълнението от служителя на задачите, задълженията и
отговорностите му, и необходимостта от направената промяна в образованието и
квалификацията. Когато се докажело, че служителят не е могъл да изпълнява
своите задължения поради липсата на необходимото образование, то уволнението било
законосъобразно и направено в интерес на реализираната трудова дейност, като не
представлявало злоупотреба с правото. При изпълнението на обичайните,
всекидневни и основни за длъжността „управител хотел" задължения, ищецът
показвал трайна липса на основни и определящи работата познания. Въпреки своите
усилия, той не се справял в срок, не изпълнявал с необходимото качество и
съдържание своите задачи, което затруднявало дейността на хотела и служителите
в него; налагало неговите задачи да се възлагат на други служители или да се
изпълняват съвместно с други служители; налагало задачите да се възлагат на
външни изпълнители и т.н. От друга страна, новото образование гарантирало
наличието на тези познания, които с оглед спецификата на длъжността „управител
хотел" били необходими за нейното точно изпълнение. Правното основание по чл.328
ал.1 т.6 от КТ,изисквало липсата на образование да е възникнала след като трудовото
правоотношение е учредено, като било обективно и безвиновно обстоятелство.
Различна била съдебна практика по отношение на това, дали ако липсата на
образование е била налице и към момента, в който трудовото правоотношение
възниква, то не можело да бъде основание за неговото законосъобразно
прекратяване от работодателя. Този въпрос бил предмет на тълкувателно дело №
4/2017 г. на ОСГК на ВКС. В случая законосъобразно ответникът направил промяната
в образованието за изпълнение на длъжността „управител хотел", след като
трудовото правоотношение е възникнало и работата на служителя по него обективно
показала необходимостта от притежаване на друго, различно от съществуващото
образование. Като титуляр на субективното потестативно право на едностранно
прекратяване на правоотношението /уволнение/, работодателят свободно избирал
правното основание, на което да го упражни, и след това, в рамките на съдебния
спор относно законосъобразността на правото, доказвал наличието на това
основание. Той можел да уволни служителя на всяко едно от основанията по чл.
328 ал. 1 от КТ, като не дължал да доказва наличието или липсата на различно от
използваното правно основание, само защото ищецът, считал че другото основание
е по-подходящо в конкретния случай.
Предвид изложеното, уволнението на ищеца било
законосъобразно, реализирано било добросъвестно от работодателя и при наличие
на правното основание по смисъла на чл.328 ал.1 т.6 пр.I от КТ; при стриктно спазване на законовите изисквания, вкл. и тези по чл.8
ал.1 от КТ. Ето защо, ответникът иска отхвърлянето на предявените искове
изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски. Тези си искания
ответникът поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощник – адвокат.
Съдът, като прецени събраните по
делото и релевантни за спора доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за
установено следното:
Между страните по делото е било налице трудово правоотношение, по силата на
трудов договор № 318/01.11.2017 г., с допълнително споразумение № 16/29.12.2017
г. към него. По силата му, ищецът е заемал при ответника в БХ „Б.“ – с. М.бани - длъжността „управител на хотел“ с
код по НКПД 14113002, със срок за изпитване до 02.05.2018 г., уговорен в полза
на работодателя, с основно месечно възнаграждение от 950 лв. В договора е
отразено, че служителят е постъпил на работа на 02.11.2017 г., когато му е била
връчена и длъжностна характеристика. Посоченото в нея обобщено описание на
работата, която извършва изпълнителят на длъжността, е: планира, ръководи,
организира и координира дейностите, свързани с резервациите, посрещане,
настаняване, изпращане и обслужване на гостите на хотела; познава и спазва
Закона за туризма. Подробно са разписани трудовите задачи и задължения,
отговорности и пр. Като необходими изисквания за заемане на длъжността се
сочат: образователно квалификационно ниво – висше образование с образователно
квалификационна степен „бакалавър”. При сключване на този трудов договор, ищецът е представил със заявлението
си за постъпване на работа - диплома на свое име за висше образование
на образователно-квалификационна степен бакалавър, издадена от Варненски
свободен университет „Черноризец Храбър“, гр. В.,
Серия ВСУ – 2016, рег. № 7-4553/10.10.2016 г., по специалност
„Публична администрация и мениджмънт, икономика на публичния сектор”, с
професионална квалификация „Мениджър в публичната администрация”. Приложил е и
декларация от 02.11.2017 г., че притежава документ за инвалидизиране от ТЕЛК,
както и експертно решение /ЕР/ № 2063/131/19.10.2017 г. на ТЕЛК при МБАЛ „**********”
– Д., с което му е призната 52% степен на увреждане на работоспособността му за
срок от две години до 01.10.2019 г., с водеща диагноза „неинсулинозависим
захарен диабет”. Допълнително в личното трудово досие на ищеца е било приложено
уверение № Y10-03324/12.02.2018 г. от същия
университет, Факултет „Международна икономика и администрация”, на негово име,
че е завършил успешно 1-годишен задочен курс на обучение и е придобил ОКС
„Магистър”, положил е успешно държавен изпит на 10.02.2018 г. и му предстои
връчване на диплома за специалността „Европейска администрация и мениджмънт”.
На 23.02.2018 г. на ищеца е била връчена нова длъжностна характеристика за
заеманата от него длъжност, в която не се съдържат промени, що се отнася до
цитираните по – горе обстоятелства от първата такава. Това трудово
правоотношение между страните по делото е било прекратено със заповед № 3/ 22.03.2018 г. на работодателя, на основание чл.71 ал.1 от КТ, считано от 23.03.2018 г., като заповедта е връчена на ищеца на 22.03.2018
г. срещу подпис. С влязло в сила на 23.07.2019 г., решение № 518/25.09.2018 г. по гр. дело № 1246/2018 г. на PC- Хасково, отменено с решение № 490/17.12.2018 г. по в.гр.д № 772/2018 г. на ОС-Хасково; недопуснато
касационно обжалване с определение № 627/23.07.2019 г. по гр.дело № 1170/2019 г., IV г.о на ВКС; е било признато за незаконно това уволнение на ищеца и то е
било отменено, като ищецът е бил въстановен на заеманата от него преди
уволнението длъжност - „управител на хотел“ с код по НКПД 14113002 при ответника
в БХ „Б.“. Въз основа на това решение с молби от 09.08.2019 г. и от 15.08.2019
г. до ответника, ищецът е пожелал реалното си възстановяване на длъжността.
Приложил е допълнително диплома на свое име за висше образование на образователно-квалификационна
степен магистър, издадена от Варненски свободен университет „Черноризец
Храбър“, Факултет „Международна икономика и администрация”, гр. Варна, Серия ВСУ – 2018, рег. № 7-5060/08.06.2018 г., по специалност „Публична администрация и мениджмънт, европейска
администрация и мениджмънт”, с професионална квалификация „Магистър по публична
администрация и мениджмънт”. По силата на заповед № 91/16.08.2019 г. на ответника, на основание горепосоченото съдебно решение и
подадената от ищеца молба, считано от същата дата се считат за възстановени
първоначалният трудов договор с ищеца, изменен с допълнително споразумение, на
основание чл.123 ал.1 т.7 от КТ, цитирани по-горе. Същият ден заповедта е била
връчена на ищеца. На 28.08.2019 г. му е била връчена друга заповед № 92/ 28.08.2019
г. на ответника, с която от същата дата му е възложено изготвянето в електронен
вариант на предварителните поименни графици за работа в секторите на БХ „Б.” –
с. М. б. На 02.09.2019 г. му е била връчена и заповед № 93/02.09.2019 г. на
ответника, с която от същата дата му е възложено изготвянето ежемесечно на
таблични справки, чрез въвеждане на данни от попълнените индивидуални дневници
в секторите на Балнеолечебен център в БХ „Б.” – с. М. б., а именно – две
електронни таблици, съдържащи подробно описана информация; със срок на
изпълнение – един работен ден след предоставянето на индивидуалните дневници от
старшия рехабилитатор, но не по-късно от пето число на месеца. В личното трудово досие на ищеца е приложено
ЕР № 1867/ 132/ 02.10.2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ „***********” EООД – Д., с което му е призната 50%
степен на увреждане на работоспособността му за срок от две години до
01.10.2021 г., с водеща диагноза „стенокардия”. На 07.10.2019 г. му е била
връчена и заповед № 100/07.10.2019 г. на ответника, с която в срок до
09.10.2019 г. му е възложено да изготви справка – сравнителен анализ на заетостта
на хотела, в електронен вариант с период на сравнение август 2018 г. и август
2019 г., като да съдържа подробно описана информация. Ищецът е подписал
заповедта с особено мнение и с отбелязване, че срокът е много къс за този обем
работа. Със същата забележка той е подписал и заповед № 101/ 09.10.2019 г. на
ответника, във връзка с категоризирането на БХ „Б.” от категория „две звезди”
на категория „три звезди”. Със същата му е възложено, да оцени състоянието на
хотелската и ресторантската част на хотела и да изготви доклад за това, който
да бъде представен в срок до 11.10.2019 г., както и до 16.10.2019 г. да
предприеме необходимите действия по категоризацията на обектите и да представи
необходимите за това документи за съгласуване и одобрение. За изпълнение на
възложените с тези заповеди задачи от ищеца, в личното му трудово досие са
приложени и в настоящото производство се представиха, изготвяните от него
документи, съответно резюлирани от управителя на ответното дружество. На
11.11.2019 г. на ищеца е била връчена и заповед № 108/11.11.2019 г. на
ответника, във връзка с необходимост от създаване на алтернативен пакет на
програма НОИ, с която в срок до 13.11.2019 г. му е възложено да изготви клиентски
профил, според зададени критерии; като представи анализа във вида на доклад с
приложена таблица с цифрови изражения на параметрите, както и да представи в
писмен вид предложение за такъв пакет, валиден за периода до стартиране на
програмата за профилактика и рехабилитация за 2020 г. Също на 11.11.2019 г. е
утвърдена, а на 13.11.2019 г. на ищеца е връчена, нова длъжностна
характеристика за заеманата от него длъжност, в която е въведено ново изискване
за необходимата образователна степен, а именно: образователна степен – висше
образование с образователно квалификационна степен „магистър”, както следва: „мениджър
в туризма”, „международен туристически бизнес”, „икономика и мениджмънт в
туризма” или „международен туризъм”. Същия ден на ищеца е връчено от ответника предизвестие № 463/ 13.11.2019 г., че на
основание чл.328 ал.1 т.6, вр. чл.326 ал.2 от КТ, той няма нужното образование,
според новата длъжностна характеристика, като на основание чл.220 ал.1 от КТ
няма да бъде спазено срока на предизвестието, като датата на връчване на
предизвестието е и последният ден на съществуване на трудовото му
правоотношение. На същата дата 13.11.2019 г. на ищеца е връчена и атакуваната в
настоящото производство заповед № 26/13.11.2019 г. на ответника, с която на
същото правно основание и при същите фактически обстоятелства е прекратено
трудовото правоотношение между страните, считано от този ден.
Останалите писмени доказателства по делото, като ирелевантни за настоящия
правен спор, не следва да бъдат обсъждани от съда. Като такива не следва да се
обсъждат и показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел С.К.С. /в т.ч. касаещи предходен период от време/, а така също и в
значителна част – тези на разпитания по искане на ответника
свидетел С. Д.К. Последната работи при ответника, като специалист
човешки ресурси, офис мениджър. По този повод тя е работила непосредствено и с
ищеца в настоящото производство. Тя сочи, че проектът за категоризацията на
ресторант и хотел „Б.“ бил най-важният проект за 2019 г. и в тази връзка на
ищеца били възложени конкретни дейности в началото на м.10.2019 г. –
първоначално устно на ежеседмични оперативки, а след това и с писмени заповеди.
Това бил първият проект за хотел „Б.“. Вторият проект бил за стартиране на
проект с програми по НОИ, като стартирал в началото на м.11.2019 г., с цел на
алтернативния пакет от услуги - да увеличи приходите, както и месечната
натовареност през месеците, когато програмите на НОИ не са активни. По този
проект също била възложена работа на ищеца.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане и
на двете страни, съдът назначи и изслуша съдебно – счетоводна експертиза, чието
заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е установило,
че дружеството «ПРО» ЕАД с ЕИК ********* има общо седем действащи клона, а
именно: М. б., Б., Б., В., П.б., Б. и Г. По длъжностното щатно разписание на
ответника за периода 01.09.-30.11.2019 г. имало 2 щатни бройки за длъжността
«управител хотел», образование – висше, бакалавър, а именно – за структурни
звена БХ «З.» /незаета/ и БХ «Б.» /заета от ищеца/. Вещото лице е установило,
че през 2019 г. е налице промяна в изискванията за заемане на тази длъжност
единствено при ответника, но не и в останалите клонове на дружеството, като в четири
от тях /Б., Г., Б. и П. б./ такава длъжност въобще липсва. Според длъжностните
характеристики, изискванията за образование за длъжността «управител хотел», са
следните:
- в клон Б. – висше икономическо образование, специализация на
туристическия бизнес /хотел «К.» и БК «Д.»/, средно – специално образование в
сферата на туризма или допълнителна квалификация /БК «Д.», БК «В.», обект «К.»/;
- в клон «В.» - висше образование в сферата на туризма, с образователно –
квалификационна степен «магистър» и завършена специалност «Технология на
животински хранителни продукти, консервиране и обществено хранене» в
Университет по хранителни технологии /БХ «Т.»/, средно – специално, свързано с
туризма /Вила «Т.», хотел «З.» - Т./.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявените обективно съединени искове:
Преди всичко, същите са процесуално допустими, като подадени от надлежна и
активно легитимирана страна и в законоустановения за това срок – чл.358 ал.1
т.2 пр. посл. от КТ. Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни и недоказани. Между ищецът в
настоящото производство, като служител, и ответното дружество, като
работодател, е било налице трудово правоотношение, за заемането на длъжността „управител на хотел“ с код по НКПД 14113002 при
ответника в БХ „Б.“ – с. М. б. Това правоотношение е било възстановено, считано
от 16.08.2019 г., по силата на заповед № 91 на ответника, на основание подадена молба от ищеца и влязло в сила съдебно
решение за отмяна на предходно уволнение на ищеца и за възстановяването му на
тази длъжност. За прекратяването на същото, считано от 13.11.2019 г., е издадена
атакуваната в настоящото производство заповед № 26/13.11.2019 г. от ответника,
на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ. Предвид така посоченото в заповедта
основание за прекратяване на правоотношението и наведените от ищеца доводи,
преди всичко на изследване подлежи въпросът, дали така посоченото в заповедта правно
основание съответства на фактите по случая, респ. дали приложимото основание
всъщност било това по чл.328 ал.1 т.11 от КТ, а не посоченото. Страните по
делото не спорят, че действително в периода след възникване на трудовото
правоотношение между страните е настъпила промяна в необходимото образование и
професионална квалификация за изпълняваната от ищеца работа при ответника. С
длъжностните характеристики от 02.11.2017 г. и 23.02.2018 г. за необходими
изисквания за заемане на длъжността на ищеца се сочат: образователно
квалификационно ниво – висше образование с образователно квалификационна степен
„бакалавър”. С последната длъжностна характеристика, утвърдена на 11.11.2019 г.
и връчена на 13.11.2019 г., е въведено ново изискване за необходимата
образователна степен, а именно: образователна степен – висше образование с
образователно квалификационна степен „магистър”, както следва: „мениджър в
туризма”, „международен туристически бизнес”, „икономика и мениджмънт в
туризма” или „международен туризъм”. Не е спорно още, че
ищецът не е притежавал така изискуемото образование. При възникване на
трудовото му правоотношение с ответника той е разполагал с необходимото тогава
образование - висше образование с образователно квалификационна степен
„бакалавър”, а именно - висше образование на
образователно-квалификационна степен бакалавър, с диплома от 10.10.2016 г., по специалност „Публична администрация и мениджмънт, икономика на
публичния сектор”, с професионална квалификация „Мениджър в публичната
администрация”. В последствие той е надградил образованието си, за което
надлежно е уведомил работодателя си, като е придобил висше образование с образователно-квалификационна степен магистър, с
диплома от 08.06.2018 г., по специалност „Публична администрация и мениджмънт,
европейска администрация и мениджмънт”, с професионална квалификация „Магистър
по публична администрация и мениджмънт”. Несъмнено, това му образование не
покрива изискванията по новата длъжностна характеристика за заеманата от него
длъжност. В този смисъл, посочените в уволнителната заповед фактически обстоятелства
съответстват на действителните такива към датата на издаването й. Спорният въпрос
е, дали тези обстоятелства не е трябвало да бъдат подведени под хипотезата на
чл.328 ал.1 т.11 от КТ, вместо под възприетата в заповедта по чл.328 ал.1 т.6
от КТ. Съдът достига до отрицателен отговор на този въпрос, въз основа на
приложимата актуална съдебна практика на ВКС. Следва да се отбележи, че към
настоящия момент все още липсва произнасяне по тълк.дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, насрочено за 22.10.2020 г.; в т.ч. и по въпроса
- промяната на кои изисквания за заемане на длъжността след
сключване на трудовия договор са основание за прекратяването му на основание
чл.328 ал.1 т.11 от КТ – всички изисквания или не се включват тези за промяна
на образованието и професионалната квалификация. Предвид на това, съдът взема
предвид най-новата съдебна практика по аналогични казуси, обективирана в решение № 204 от 24.08.2016 г. по гр. дело № 6196/2015 г.
на ВКС, IV г.о.; а не
по-старата такава, на която се позовава и ищецът,
обективирана в решение № 295 от 09.12.2014 г. по гр. дело № 979/2014 г. на ВКС,
IV г.о. Въз основа на
това, се достига до извод, че двата фактически
състава за уволнение по чл.328 ал.1 т.6 и т.11 от КТ включват промяна на
изискванията за заемане на длъжността по трудово правоотношение, като в
хипотезата по т.6 промяната касае изискванията за образование или квалификация,
както е в случая, а тази по т.11 - всички останали, необходими за изпълнение на
трудовите функции. И в двата случая се касае за нововъзникнали
юридически факти по вече съществуващо трудово правоотношение, на което сочи и граматическото
тълкуване на посочената т.6, която говори за вече изпълнявана работа. Право на
работодателя е, да промени изисквания за образование към дадена трудова функция
и това му решение не подлежи на съдебен контрол /решение № 235 от 04.10.2017 г. по гр.дело № 4531/2016
г., ГК, ІV ГО на ВКС/. Преценка на работодателя по целесъобразност е, какви изисквания ще въведе
по отношение на работниците си. В този смисъл, не подлежат на съдебен контрол
обстоятелствата, какви са били съображенията на работадателя и адекватни ли са
били те, да въведе нови по-високи изисквания, в т.ч. били ли са те продиктувани
от някаква конкретна необходимост /респ. от реализирането на двата проекта по
прекатегоризацията на ресторант и хотел „Б.“ от две в три звезди и за създаване
на пакет от услуги, алтернативни на програмите по НОИ/, от нивото на справяне
на ищеца с допълнително поставяните му задачи, от допускани от него пропуски, и
пр. Съдът извършва проверка за законност на уволнението - били ли са налице
всички факти, съдържащи се в съответната правна норма, при условията на която
работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото
правоотношение. Прекратяването на трудовия договор по чл.328 ал.1 т.6 от КТ е
безвиновно. Обективният характер на отговорността предпоставя задължение
заповедта да бъде мотивирана, т.е. в нея да се съдържат конкретните данни,
които са формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение. Изискването е съществено, тъй като само в рамките на изложените
мотиви работникът, като знае обстоятелствата, на които се основава безвиновното
му уволнение, може да ги обори при оспорването на законността му пред съда, а
съдът може да извърши преценката за законност, като провери съществуването на
фактите в обективната действителност, както и правилното им квалифициране.
Изпълнението на всички тези законови изисквания в случая е налице, доколкото по
делого по категоричен начин, предвид гореизложените съображения, се установи промяна
в изискванията за образование за изпълняваната от ищеца работа, на които той не
отговаря, която промяна е настъпила след датата на сключване на трудовия му договор
в ответника.
Друго направено от ищеца възражение, касаещо
незаконността на уволнението му, е че работодателят в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ, поради злоупотреба с право, е прекратил трудовото му правоотношение.
Възражението е неоснователно. Съобразно трайната практика на ВКС и както се
посочи по-горе, правото на работодателя да променя изискванията за образование
за определена длъжност не подлежи на съдебен контрол, тъй като тези преценка се
извършва по целесъобразност. Недопустимо е обаче работодателят да злоупотребява
с това си правомощие по смисъла на чл.8 ал.1 от КТ, като установява изисквания,
които са напълно неотносими към характера на работата. В този смисъл са решение
№ 8 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 598/2009 г., III г. о., ГК и решение № 1355 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 978/2009 г., IV г. о., ГК, двете по чл. 290 ГПК; а така също и по-новата практика по решение № 37 от 05.03.2019 г. по гр.дело №
3148/ 2018 г., ГК, ІV г.о. на ВКС и решение № 235 от
04.10.2017 г. по гр.дело № 4531/2016 г., ГК, ІV г.о. на ВКС. Според посочената съдебна практика,
следва да е налице фрапиращо несъответствие между логично относимите изисквания
за заемане на определена длъжност и въведените нови такива, сочещо на
използване на правната възможност по чл.328 ал.1 т.6 от КТ целенасочено за
уволнение на конкретен служител. Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.2 от КТ,
налице е презумпция, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното
уволнение, като оборването на тази презумпция е изцяло в тежест на работника/ служителя.
В тази връзка, неоснователна и ищцовата теза, че за злоупотребата вината на работодателя във формата на неполагането на дължимата грижа, се
предполагала до доказване на противното. Съдът намира, че
в хода на производството ищецът не доказа твърдението си за наличие на
злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото му
правоотношение на посоченото основание. Не е налице фрапиращо несъответствие
между логично относимите изисквания за заемане на длъжността „управител на хотел“ и въведените нови
такива от работодателя, а именно: образователна степен – висше образование с
образователно квалификационна степен „магистър”, както следва: „мениджър в
туризма”, „международен туристически бизнес”, „икономика и мениджмънт в
туризма” или „международен туризъм”. В трайната си практика
по чл.290 от ГПК ВКС приема, че при наличие на връзка между новите изисквания и
задълженията на служителя, като същевремнно изискваното образование и
квалификация предоставя повече знания в областта на управлението на туризма, не
може да се направи несъмнен извод, че работодателят е злоупотребил с
правомощието си. Ищецът настоява, че сочената от него злоупотреба се
обсновавала от хронологията на развитие на трудовото му правоотношение при
ответника. Действително, установява се по делото, че настоящото уволнение на
ищеца от заеманата от него процесна длъжност при ответника е второ по ред.
Първото му уволнение е, считано от 23.03.2018 г., отменено от съда с влязло в сила решение на 23.07.2019 г., като правоотношението е възстановено, считано от 16.08.2019 г., и отново е
прекратено на 13.11.2019 г. Това обаче само по себе си не е достатъчно, да
обори горепосочената презумпция. Нещо повече, установят се нововъзникнали обективни
обстоятелства, с които ответникът обоснова необходимостта си, да изисква
по-високо образование и професионална квалификация за заеманата длъжност –
изпълнението на два проекта, стартирали през 2019 г. – за прекатегоризацията на
ресторант и хотел „Б.“ от две в три звезди и за създаване на пакет от услуги,
алтернативни на програмите по НОИ. Тези два проекта са първите такива за БХ «Б.»
и по повод на тях на ищеца са били възложени конкретни допълнителни дейности. В
тази връзка, изцяло неоснователно е ищцовото възражение, че ответникът е
пристъпил към изменение на изискванията за длъжността, злоупотребявайки с това
си право, без реално ищецът да е имал възможност, ефективно да полага труд по
възстановеното му правоотношение и без ответникът да има възможност да прецени
качеството на изпълняваната от него работа. Тъкмо обратното, установява се, че
ищецът реално е полагал труд, в т.ч. и по множество, издадени в този период
заповеди с допълнително възлагани му задължения – горецитираните пет броя
заповеди на ответника в периода 28.08.2019 г. - 11.11.2019
г., в т.ч. по повод нововъзникналите при работодателя обстоятелства –
реализирането на двата проекта, касаещи дейността на управлявания от ищеца
хотел. Ищецът не обоснова наличието на злоупотреба от страна на ответника с
правото му да прекрати трудовото правоотношение на процесното основание, по
причина, че единствено по отношение заеманата от него длъжност било променено
изискването за образование, в сравнение с изискванията за същата длъжност в
останалите клонове на „ПРО” ЕАД. Преди всичко, следва да се посочи, че всеки
клон на това дружество е самостоятелен работодател, по смисъла на закона - §1
т.1 от ДР на КТ. По длъжностното щатно разписание на ответника за периода
01.09.-30.11.2019 г. има 2 щатни бройки за длъжността «управител хотел»,
образование – висше, бакалавър, а именно – за структурни звена БХ «З.»
/незаета/ и БХ «Б.» /заета от ищеца/. Същевременно, установява се, че в тези
клонове на дружеството, където съществува длъжността «управител хотел»,
навсякъде изискуемото образование е със специализация в сферата на туризма,
като в два от клоновете изискването е за висше икономическо образование /в клон
Б.– хотел «К.» и БК «Д.»/, а в един – висше образование, с образователно –
квалификационна степен «магистър» /клон «В.» - БХ «Т.»/. При тези данни и на
фона на гореизложените съображения на съда, липсва основание да се приеме
наличието на тенденциозно отношение на ответника към ищеца, с изменението на
изискванията за образование за заеманата от него длъжност. Такова не се
обосновава и само по себе си с обстоятелството, че при уволнение именно по реда
на чл.328 ал.1 т.6 от КТ, ищецът не може да се ползва със закрилата от
уволнение по чл.333 ал.2, вр. ал.1 т.2 от КТ, от която обаче можел да се
възползва по реда на чл.328 ал.1 т.11 от КТ. Това законово разрешение и при
уволняван трудоустроен работник/служител не налага извод, че при всяко уволнение
по цитираната т.6, работодателят следва да се счита недобросъвестен и
злоупотребяващ с права си. Тъкмо обратното, както се посочи, в тежест на ищеца
е да докаже твърдението си, че работодателят му, в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ, поради злоупотреба с право, е прекратил трудовото му правоотношение – при
конкретно сочените от ищеца факти и обстоятелства, като на доказване подлежи
именно целта на работодателя, да действа в посочения смисъл. Такова пълно и
главно доказване ищецът не проведе в настоящия процес, при което презумпцията
за добросъвестност на ответника не е оборена.
Предвид изложеното, предявеният главен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, а така
също и акцесорните такива по чл. 344 ал.1 т.2 и 3 от КТ – следва да се
отхвърлят изцяло.
Предвид изцяло отхвърлените искове и на основание чл.78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в
размер на 720 лв., представляващи адвокатско възнаграждение от 600 лв., с 120
лв. ДДС. Предвид множеството обективно съединени искове, в т.ч. цената на
третия от тях, както и предвид фактическата и правна сложност на делото –
неоснователно е ищцовото възражение за прекомерност по размер на
възнаграждението на пълномощника на ответника, в т.ч. и съпоставено с изплатеното
от ищеца на неговия адвокат възнаграждение в по-висок размер от 800 лв., без
ДДС.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл.344 ал.1 т.1,
2 и 3, вр. чл.225 ал.1 от КТ; от Н.К.А. с ЕГН ********** ***; против „ПРО“ ЕАД
– клон М. б., със седалище и адрес на управление в с. М.б., обл. Х., ул. „***********“
№ **, а именно: да се признае уволнението му, извършено със заповед № 26/13.11.2019
г. за незаконно и да се отмени; да се възстанови ищецът на заеманата преди
уволнението му длъжност „управител хотел“ в БХ „Б.“ – с. М.б., с код по НКПД: 14113002; да се осъди
ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа
заради уволнението, а именно в общ размер от 5 700 лева за периода 13.11.2019
г. – 13.05.2020 г.; ведно със законната лихва от датата на влизане на решението
на съда в сила до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА Н.К.А. с
ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТИ на „ПРО“ ЕАД – клон М. б., със седалище и адрес
на управление в с. М.б., обл. Х., ул. „********“ № **; деловодни разноски в размер на 720 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от датата на обявяването
му, а именно считано от 19.10.2020 г.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.