Решение по дело №76/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Харманли,  14.05.2019 год.

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на   осемнадесети май през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по жалба от Й.Ц.Й. ЕГН ********** с адрес  с.Черна могила против наказателно постановление № 18-0271-001464/ 26.11.2018г. на Началник група към ОД МВР Хасково РУ Харманли, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. първо от ЗДвП, му била наложена глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. С нея жалбоподателят счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като на жалбоподателят не е използвал обезопасителен колан поради медицински причини. Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган - РУ на МВР  Харманли, редовно призован, не изпраща представител и не представят становище по жалбата.

 Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.11.2018 г. в 14:04 часа в гр. Харманли на ул. ****, в посока с.Иваново управлява собственият си лек автомобил ВАЗ 21213 с  ДКН *** без обезопасителен колан по време на движение с който автомобилът е оборудван.

С оглед така установените обстоятелства, срещу последния, в негово присъствие, е съставен от свид. Я.Г.Я. Акт за установяване на административно нарушение серия Д, № 0728304/09.11.2018г., за нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП. Предявен е на жалбоподателя, който е отказал да го подпише, като  неговият отказ  е удостоверен с подписа на свид.  В.Н.В..

Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.   

Изложената по- горе фактическа обстановка, съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя Я. Г. Я., (л.30 ), на свидетеля Г.П.К.( л.30  гръб ). заверен препис на Заповед №8151з-515/14.05.2018 г. на министър В.Р..

Разпитани в съдебното производство свидетелят  Г.П.К. сочи, че са били съвместен наряд с колеги от гр.Харманли. Жалбоподателят  управлявал „Лада Нива”, червена на цвят  по посока с.Иваново. При извършената проверка установил, че лицето бе без обезопасителен колан. Същевременно проверихме и оръжията, понеже каза, че отивал към някаква хижа.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.  

По приложението на процесуалния и материалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма. 

Според съда в АУАН са посочени всички изискващи се реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН по отношение на АУАН. АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 от ЗАНН. Освен това съвсем точно и ясно е описано нарушението и обстоятелствата при които са извършени, както и датата и мястото на нарушенията. Следва за пълнота да се отбележи факта, че при предявяването на АУАН на жалбоподателя, той е отказал да го подпише, което е удостоверено с подписа на един свидетел, както изисква чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В НП е възприета същата фактическа обстановка и същите нарушения. Налице според настоящият състав на съда е и съответствие на описаното нарушение с  правната квалификация. При издаването на НП са на лице всички изискващи се реквизити по чл. 57 от ЗАНН и не са на лице съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на НП на това основание. НП  е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му. 

По приложението на процесуалния и материалния закон

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в НП в частта относно нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1, вр. чл. 137а, ал. 1 от   ЗДвП, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят  Й.Ц.Й. е управлявал собственият си лек автомобил ВАЗ 21213 с  ДКН **** без обезопасителен колан по време на движение с който автомобилът е оборудван, за което превозно средство няма спор, че е категория М, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 ЗДвП, без да използва обезопасителен колан. Факт, възприет от пряко и лично от свид. Г.П.К. в момента на движение на превозното средство, непосредствено преди и след подаване на сигнал за спирането му, а и този факт нито се оспорва от жалбоподателя, нито се представиха писмени и гласни доказателствени средства за опровергаването му.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл.183, ал.4 т.7,  предл. 1 вр.чл.137,ал.1 от ЗДвП, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган при липса на възражения, респ. доказателства за наличие на факти, сред визираните в ал. 2 на цитирания текст, обосноваващи изключение от задължението по ал. 1, за което на жалбоподателя е ангажирана отговорността. Това е така, тъй като Й.  не е доказал, че попада в изключенията на чл. 137а, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП, тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, както и лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. В случая не е  установено наличието на отличителен знак или друго обстоятелство, което да показва, че водачът е инвалид и автомобилът е адаптиран спрямо нуждите му. Не се събраза доказателства също, че физическото състояние на водача, не му позволява ползването на обезопасителен колан, защото последният управлявал автомобила, и не е била установена обективна медицинска причина, поради която жалбоподателят да не може да постави колан. От приложената епикриза  от Болница Токуда гр. София. се установява, че  на Й.Й. е претърпял оперативно лечение на абдоминалната аорта, долна празна вена и клоновете им, като е постъпил на лечение на 03.07.2016г. и е изписан на 10.07.2016г. в  добро състояние.

За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (т.е. стоящи извън субективните възприятия на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача. В случая в представената епикриза не е обективирано мнение на медицинско лице, сочещо на извод, че при отразеното в него заболяване употребата на колан би причинила силни болки, дискомфорт. Не са представени от Й. и никакви други писмени документи, че водачът е в обективна невъзможност да поставя колана, с който е бил оборудван автомобилът, нито че поставянето на колана би застрашило здравето му. Такъв релевантен документ би могъл да бъде само медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Причиняването на дискомфорт, само по себе си не е основание, попадащо в приложното поле на посочените от чл. 137а, ал.2, т.2 от ЗДвП изключения, поради което съдът направил извод, че  Й.Й. съзнателно е нарушил разпоредбата на закона, чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Нещо повече-от разпита на полицейските органи в съдебно заседание се установява, че в момента на проверката Й. не е представил медицински документи, удостоверяващи невъзможността да ползва колан. 

По този начин на жалбоподателя е ангажирана  административно-наказателна отговорност и следва да понесе предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.1 от ЗДвП наказание за извършеното адм.нарушение. Наказанието е в точно фиксиран от закона вид и размер - "Глоба" от 50.00 лева и е приложено правилно от наказващия орган. Съдът приема, че с наложеното наказание ще бъдат изпълнени изискванията на закона за превенция - да се въздейства предупредително и възпитателно върху дееца, да се поправи и превъзпита към спазване на законите.

 Поради изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът намира, че наказателното постановление следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0271-001464 от 26.11.2018г., издадено от „Началник група”  на РУ Харманли към ОДМВР - Хасково, с което на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр. първо от ЗДвП, на Й.Ц.Й. ЕГН ********** с адрес  с.Черна могила е наложена глоба в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 137а, ал.1  от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                        СЪДИЯ: