Присъда по дело №4576/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви
към присъда по НЧХД № 4576 по описа за 2021 година
на Варненския районен съд, 27-ми наказателен състав
На 09.11.2021год. в РС-Варна е постъпила частна тъжба от КР. ЦВ. К. с ЕГН
**********, с адрес : гр. Варна, ул. „Калач“ № 21А, ет. 3, депозирана чрез адв. Й.Ч. от
ВАК срещу СТ. АС. Б. с ЕГН **********,с адрес: гр. Варна, ул. „Калач“ № 21 от
гр.Варна с оглед данни за обстоятелства на престъпления, които се преследват по
частен ред. Въз основа на нея и съгласно чл.247, ал.1, т.2 от НПК /изменена с ДВ бр.63
от 2017г., в сила от 05.11.2017г./ е образувано производството по настоящото НЧХД.
С разпореждане на съдията-докладчик от 10.11.2021г. на частния тъжител е дадена
възможност, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да приведе частната тъжба
в съответствие с разпоредбата на чл.81, ал.1 от НПК, като внесе изискуемата по закон
държавна такса и да посочи обстоятелствата на престъпленията, които се претендират.
На 18.11.2021г., в дадения 7- дневен срок, по делото е постъпило уточнение към тъжба
вх.№45228/2021г., в която се сочи, че не се претендира дирене на отговорност за
престъпление по чл.146 от НК.Внесена е и държавната такса.
Въз основа на частната тъжба и уточнението към нея, с разпореждане от
21.11.2021г. делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание. Производството е
образувано срещу подс. СТ. АС. Б., ЕГН **********, с оглед описани в тъжбата данни
за извършено престъпление, наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, за което в тъжбата се
твърди, че е извършено на 07.08.2021г. в гр.Варна.
С частната тъжба е предявен граждански иск за причинени неимуществени вреди, в
резултата на описаното в нея деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието 07.08.2021 г. В съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие,
съдът прие за съвместно разглеждане:
Граждански иск предявен от частния тъжител К. Ц. К. срещу подс. СТ. АС. Б. за
сума в размер на 3 000 /три хиляди/лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва от деня на увреждането – 07.08.2021г.Частният тъжител К. бе
конституиран и като граждански ищец по делото.
В съдебното производство, частният тъжител се представлява от повереник -
адв.Й.Ч., който поддържат тъжбата и уточненията към нея. Във фазата по съществото
на делото адв.Ч. изразява становище за доказаност на обвинението и моли за
осъдителна присъда, като подсъдимият бъде признат за виновен по така възведеното
му обвинение, както и да бъде уважен предявеният гр. иск. Счита, че фактическата
обстановка се изяснява изцяло така, както е изложена в обстоятелствената част на
тъжбата. Акцентира върху противоречия в показанията на св. У. - съпруга на
подсъдимия. Претендира и за присъждане на сторените по делото разноски.
Защитникът на подсъдиматаия адв. С. И. в пледоарията си по съществото на делото
пледира за оправдателна присъда. Счита, че има конфликт между двете семейства, но
деянието не е доказано от субективна и обективна страна, както и умисълът да се
нанася такава телесна повреда. Счита, че липсват доказателства травматичните
увреждания да са получени на посочения в тъжбата ден. Поради това се моли за
оправдателна присъда и за присъждане на сторените по делото разноски.
1

В обясненията си дадени пред съда в хода на съдебното следствие подсъдимият Б.
отрича да е наранявал частния тъжител. Твърди, че единствено го е подпрял с глава в
областта на лицето.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият СТ. АС. Б. е роден на 28.09.1976г. в гр. Варна. Притежава ЕГН
**********.Той е българин, български гражданин, със средно образование, работи и не
е осъждан. Подс.Б. не е женен, но от 2009г. живее на семейни начала със св.С.У., от
която има дъщеря на 11г. Семейството живее в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.“Калач“
№21, като обитава къща заедно със св. Р.Б. - майка на подсъдимия.
От 2020г. частният тъжител К. С. К., на 30г., живеел постоянно в дома на
приятелката си, на етаж от къща намираща се в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.“Калач“
№21А. Там живеела и свидетелката К.А., майка на приятелката му. Останалите етажи
от къщата се обитавали от роднини на св.А.а- първият етаж от нейния брат, а вторият
от братовчед й- св.А.А.. В съседство на техния имот се намирала къщата обитавана от
подсъдимия и семейството му, като двата имота били залепени един за друг.
От другата страна, имотът обитаван от К., граничел с имота на св.Ф.Д..
Последният представлявал къща с двор, като на фасадата на къщата си св.Д. имал
монтирана охранителна камера, в чиито обхват влизала външната част пред фасадата
на жилищната сграда, част от дворното място в това число и част от дворното място на
съседния имот, обитаван от частния тъжител и роднините на приятелката му.
Двете семейства / това на частния тъжител и това на подсъдимия/ били в добри
съседски отношения, като св.А.а и подс.Б. се познавали от деца. Внукът на св.А.а и
дъщерята на подс.Б. често играели заедно, а св.У. и дъщерята на св.А.а общували
помежду си. Св.Р.Б. била близка с покойната майка на св.К.А..
След появата на частния тъжител в дома на св.А.а между семействата се появило
напрежение, породено от обстоятелството, че частният тъжител притежавал малко
кученце, порода „пинчер“, което разхождал без каишка. Това притеснявало
семейството на Б.. Св.У. и св.Д. се страхували от кучето, тъй като то ръмжало, лаело
силно и се спускало да хапе непознати.
На 07.08.2021г., преди обяд, подс. Б. се намирал в двора на имота си, като
разчиствал от строителни материали и чупел стари дограми. Дейността му била
придружена с вдигане на шум. Той бил облечен със син работен гащеризон. В това
време св.У. се приготвяла за работа, а св.Д. готвела и се занимавал с майсторите, които
били в имота й.
В същия ден, около 10:45 часа, частният тъжител К. и св.А.А. се намирали в двора на
къщата си, като били седнали на кръгла масичка с обособени места за сядане и
разговаряли. Междувременно кучето на К. се разхождало само навън, като се намирало
пред входната врата на дома на Б.. В това време св.У. излязла от вратата, като бързала
за работа и видяла кучето, което започнало да я лае. Свидетелката се притеснила,
поради това се обърнала към мъжа си и потърсила помощ. Подсъдимият Б. се развикал
към съседния имот и поискал от частния тъжител да прибере кучето си, като
няколкократно повторил това.
Щом чул виковете на подсъдимия, частният тъжител станал от стола и погледнал
2

към улицата. После се качил по стълбите и излязъл през входната врата на улицата. В
този момент кученцето се върнало към дома на тъжителя. Частният тъжител
продължил да върви по улицата, тъй като в този момент срещу него вървял
подсъдимият, който викал. Двамата се срещнали и си разменили реплики, като
частният тъжител попитал подсъдимия дали се прави на мъж. При тази реплика,
подсъдимият Б. се ядосал и хванал с две ръце раменете на тъжителя, след което го
ударил с глава по лицето. От удара частният тъжител паднал върху пътната настилка,
като наранил десния си лакът и пръстът на лявото си ходило. От удара на подсъдимия,
частният тъжител получил и наранявания по лицето, като му се счупили режещите
ръбовете на първи горен десен зъб и първи горен ляв зъби.
В същото време св.К.А. била на терасата, видяла случващото се и се разкрещяла
към подсъдимия да спре.
Междувременно св. А.А., който бил опериран и се придвижвал бавно, се приближил
към оградата на имота и видял, че частният тъжител е паднал на земята, по гръб, а
подсъдимият се отдалечава от него и тръгва към дома си.
Св.Ф.Д. чул виковете на А.а и излязъл на двора и също видял, че частният тъжител е
паднал по гръб на улицата, а подсъдимия се отдалечава като върви към дома си.
Малко след това частният тъжител се изправил, като първоначално седнал, а после се
станал прав и тръгнал към входната врата. Той влязъл в двора на къщата си, като
започнал да опипва с дясната си ръка лицето в областта на устата си, след което
споделил със свидетелите А. и Д., че подсъдимият го е ударил с глава по лицето и му е
счупил предните зъби.
В 11:03ч. на същата дата частният тъжител К. сигнализирал за инцидента на единен
тел. 112. На оператора той обяснил, че е набит пред дома си, както и че човекът, който
го е бил е там. В 11:06ч. сигналът на частния тъжител бил предаден от оператора на
тел.112 до полицейските органи при Четвърто РУ-Варна.
По така подадения от частния тъжител сигнал, на място пристигнал полицейски екип
от Четвърто РУ-Варна, в състав св.Ж. Л. и св.К. К.. На полицейските органи частният
тъжител обяснил, че съседът му Б. го е ударил и че му е счупил зъби. Полицейските
органи съставили протоколи по реда на чл.65, ал.2 от ЗМВР на подсъдимия и на
тъжителя, като ги предупредили да не си отправят закани и заплахи за физическа
саморазправа един спрямо друг.
Около 14:50ч. същият ден свидетелят Д. и частния тъжител прегледали записите от
камерите, монтирани в дома на Динев и частният тъжител свалил на флаш памет
кадрите, заснели инцидента.
На 07.08.201г. на частния тъжител била проведена съдебно медицинска консултация,
от медицинско лице – съдебен лекар в отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ
„Св.Анна-Варна”ЕАД, обективирана в медицинско удостоверение № 806/07.08.2021г.
издадено от д-р С. М.. В хода на освидетелстването при огледа на частния тъжител,
съдебният лекар установил следното : По лигавицата на горната устна централно личи
травматичен оток, червеникаво кръвонасядане с диам.около 2,5-3см. В същата област
се установява рана с неравни ръбове,неправилна форма и дълж.7-8мм. Установено
счупване на режещия ръб на първи горен десен зъб с фрагмент от предната повърхност
на короната на същия зъб в обем от 2-3мм. Обемът на короната на първи горен десен
зъб е запазена . Установено е счупване в областта на режещия ръб на първи горен ляв
зъб и фрагмент от стената на короната на същия зъб в обем от 3-4мм. със запазена
3

цялост на обема на короната на първи горен ляв зъб. Установявени антагонисти на
травмираните зъби от долната зъбна поредица. По странична повърхност на десния
лакът личи травматичен оток, червеникаво кръвонасядане с диам.около 6-7см. Кожата
в тази област е червеникаво ожулена с диам.4,5см и при допир към момента на
прегледа кърви. По кожата в областта на първи пръст на лявото ходило се установява
травматичен оток, червеникавосинкаво кръвонасядане в областта на нокътното ложе на
площ с диам.около 2,5см. Други травматични увреждания не били установени. В
заключението на медицинското удостоверение вещото лице вписало, че се касае за
контузия на лицето, разкъсно -контузна рана по лигавицата на горната устна, счупване
в областта на режещите ръбове на първи горен десен и първи горен леви зъби с
оформени фрагменти от предната стена на двете корони в обем по-малък от 2/3-ти,
травматични отоци, кръвонасядания и ожулване в гореописаните области, които са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, отговарят да бъдат получени в
указаните време и начин. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
На 07.08.2021г., около 15:00ч., на тъжителя бил проведен и стоматологичен преглед
от доктор А.Д., при който били установени следните обективни находки:
Екстраорално- оток, охлузвания и кръвонасядания в областта на горната устна.
Интраорално-охлузване на лигавицата; фрактура на 1-ви горен десен без засягане на
дентина,фрактура на 1-ви горен ляв-частична със засягане на дентина. На 09.08.2021г.
било проведено лечение, като на 1-ви горен десен зъб била извършена адхезивна
препарация, а на 1-ви горен ляв-подложка, парадонтален щифт и препарация.
Още на 07.08.2021г. частният тъжител подал жалба в полицията за случилото се. По
случая била извършена проверка, като материалите по същата били изпратени в РП-
Варна по компетентност. Там била образувана пр.пр. №1757/2021г., като
постановление от 28.09.21г. на основание чл.213, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК
прокурор при ВРП отказал да образува ДП, като приел, че липсват данни за извършено
престъпление по чл.131,ал.1, т.12 и по чл.144, ал.3 от НК. Поради несъгласие с
прокурорския акт, частният тъжител отнесъл казуса и пред Окръжна прокуратура –
Варна, където с постановление от 02.11.2021г. по пр.пр.№9184/21г. на ВОП бил
потвърден.
На 09.11.2021г. частният тъжител сезирал ВРС с частна тъжба. Въз основа на
последната било образувано и настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на назначената по делото и приета от съда като обективно,
компетентно и безпристрастно дадена съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/,
изготвена от вещото лице д-р С. М.: в резултат на нанесен побой на 07.08.2021г, КР.
ЦВ. К. е получил травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно - контузна рана по
лигавицата на горната устна централно, счупване на режещия ръб на първи горен
десен зъб с фрагмент от предната повърхност на короната на същия зъб в обем от 2-
3мм, счупване в областта на режещия ръб на първи горен ляв зъб и фрагмент от
стената на короната на същия зъб в обем от 3- 4мм. с наличие на антагонисти на
травмираните зъби от долната зъбна поредица, травматичен оток, кръвонасядане и
ожулване по странична повърхност на десния лакът, травматичен оток и
кръвонасядане в областта на първи пръст на лявото ходило, проведено лечение на
09.08.2021г специалист дентална медицина. Според заключението всички травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и са получени към
времето на инцидента 07.08.2021г. Травматичните увреждания в областта на лицето са
резултат на един удар реализиран в посока отпред назад в областта на устата, отговарят
4

да бъдат получени при удар реализиран с глава, т.е. по начин описан в частната тъжба
и показанията на св. А.а. Травматичните увреждания в областта на левия лакът, първи
пръст на лявото ходило биха могли да бъдат получени при падане и удар в подлежаща
повърхност, каквито са данните по делото.
Съгласно заключението са налице счупвания в областта на режещите ръбове на
първи горен десен зъб и първи горен ляв зъб в обем по -малък от 2/3-ти от короните на
зъбите, наличие на антагонисти от долната зъбна поредица. Вещото лице е дало
заключение, че всички описани в експертизата травматични увреждания обуславят
временно разстройство на здравето неопасно за живота и отзвучават в рамките на 2-3
седмици .
В експертизата е посочено още, че от св. показания, медицинската документация
няма данни травмата на главата да е била съпроводена с безсъзнателно състояние/
действителна мозъчна кома/; непосредствено след инцидента пострадалият се е
движел, възприемал е околната действителност.
В съдебно заседание вещото лице М. поддържа заключението по назначената
експертиза. На въпроси на защитата пояснява, че касателно лигавицата на горната
устна, това е видимата част и границата между кожа и лигавица, и лигавицата от
вътрешната страна. Относно счупванията в областта на режещите ръбове, сочи, че
принципно ако се наблюдава счупването на короната не може с категоричност да се
каже времето на счупване. В случая при провеждането на прегледа на частния тъжител
били установени кръвонасядания, ръзкъсно-контузна рана и травматичен оток в
областта на горната устна, които били съпоставими с травматичните увреждания на
горните резци.
От заключението на назначената по делото и приета от съда като обективно,
компетентно и безпристрастно дадена видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза /ВТЛЕ/, изготвена от вещото лице В. В. изследваният
обект- 1 бр. преносима флаш памет, черна на цвят с надпис от едната страна „goodram
16 GB“, а от другата „E9AAD9B58B 16GB 2105 UMM3“, съдържа една папка с име
„20210807145122“. Тя от своя страна съдържа папка с име ,,2021-08-07-14-51-23-
bakupEvent“ съдържаща сервизни файлове. Един кодек ,,h264codec“, един текстови
документ ,,iog“ и един видеофайл с име „СН02-2021-08-07-10-40-21“ от една цветна
видеокамери за наблюдение без звук. Видеофайлът е с големина 80.3МиБ в „АУС“
видео формат Baseline@L3.1 формат на профила, кодек „Н264“, резолюция 928 х 576
пиксела и ,,avi“ компресия на файла. Скоростта на възпроизвеждане на кадрите е
29.970 кадъра в секунда.
При прегледа на видеофайла е установено, че е цифров презапис от оригиналния
файл, записан върху твърдия диск на компютърна видео охранителна система. При
изследване на тайм кода вкопиран в изображенията са установени прекъсвания в
интервалите:от 10:44:32 часа до 10:48:33 часа; от 10:50:41 часа до 10:50:45 часа и от
10:53:16 часа до 10:55:27 часа. Според експертното заключение е установена липса на
кадри в посочените часови диапазони. Не се установяват нарушения в структурата на
пикселната решетка. Според информацията съдържаща се в мета данните
(техническите характеристики) на видеофайлът записът е направен на 07.08.2021 год. в
часовия интервал от 10:45:00 часа до 10:56:07 часа. Датата на направения презапис е
07.08.2021 год. в 14:51:36 часа.
Според вещото лице от направените изследвания може да направи извод, че
цифровия презапис на видеофайла не е първично записаният, а е преработен или
5

манипулиран, като липсва част от съдържанието.
В обхвата на камерата е външната част пред фасадата на жилищна сграда, на която
се вижда част от покрива, находяща се в дясната част на кадъра. В средната част на
кадъра, е дворно място с изградени стълби водещи до входна врата към улица.
На 07.08.2021 год., в 10:44:31 часа, според тайм кодът вкопиран в изображението до
жилищната сграда се намира поставена кръгла масичка с обособено място за сядане.
Пред масичката са седнали две лица от видимо мъжки пол. Едно от лицата е облечено
със сива на цвят фланелка с къс ръкав и черни къси панталони. Лицето е с къса черна
коса, със средна охраненост на тялото и ръст 172- 178 см. на видима възраст около 27-
32 години. Лицето е седнало на стол пред масичката с кръстосани крака. За целите на
изследването лицето е обозначено под № 1. До него на пейка е седнало лице от видимо
мъжки пол без коса, голо до кръста с черни къси панталони. Лицето е на видима
възраст около 55- 60 години. За целите на изследването лицето е обозначено под № 2.
На 07.08.2021 год., в 10:48:33 часа, според тайм кодът вкопиран в изображението,
лице № 1 става от стола и поглежда към улицата в дясната част на кадъра. В 10:48:41
часа лице № 1 се изкачва по стълбите и излиза през входната врата на улицата. В
10:48:59 часа по пътя от лявата част на кадъра се появяват лице от видимо мъжки пол,
лице от видимо женски пол държащо в ръцете си дете. Към тях се приближава малко
кученце, което ги заобикаля. Лице № 1 тръгва след тях към дясната част на кадъра и
спира на около 4 метра от входната врата. Горната част на тялото му остава в зона с
ограничена видимост от покривната конструкция на сградата. В 10:49:09 часа в обхвата
на камерата се появява лице, чийто пол не може да бъде определен, тъй като в обхвата
на камерата му попадат само краката обути със син панталон с дълъг крачол. Лицето
застава пред лице № 1. Видимо си разменят реплики. В 10:49:12 часа проследявайки
сянката на появилото се лице вдига двете си ръце към главата на лице № 1 и доближава
тялото си към него, в следствие на което лице № 1 залита на зад и пада на улицата по
гръб. Лице № 2 се е приближило до оградата и наблюдава случващото се. В 10:49:15
часа появилото се лице се обръща и излиза от обхвата на камерата. Лице № 1 сяда на
улицата и видимо разговаря по посока на излязлото от обхват лице. В 10:49:22 часа
лице № 1 се изправя и тръгва към входната врата, около него обикаля малкото кученце.
Влиза през вратата и опипва с дясната си ръка лицето в областта на устата. В 10:50:30
часа лице № 1 държи в ръцете си предмет наподобяващ мобилен телефон и провежда
разговор. В 10:50:50 часа от дясната част на кадъра се появява лице от видимо мъжки
пол което видимо разговаря с лицата в двора. В 10:55:44 часа в обхвата на камерата се
появява лице от видимо женски пол, облечено с черна рокля, което излиза през
входната врата на улицата последвано от лице № 1. В 10:55:57 часа в обхвата на
камерата се появява полицейски автомобил, който спира пред входната врата. В
10:56:06 часа записът приключва.
От лицата и действията им експертизата е извлякла снимкови кадри. Снимковите
файлове са обработени и допълнително подобрени за повишаване на качеството им с
помощта на редактор за растерни изображения Adobe Photoshop CS6 и са представени и
подредени в хронологичен ред в Приложение1.
При направената оценка на извлечените кадри от видеопотока вещото лице е
констатирало, че те са с качество, което не позволява отграничаване на частни
признаци, характеризиращи заснетите лица. Позицията на камерата, отдалечеността от
обектите, ниската резолюция, не дават възможност за идентификация на заснетите
лица.
6

Резултатът от изследването позволява да се направи извод, че извлечените снимки от
видеозаписите са негодни за провеждане на лицево-идентификационно изследване,
защото идентификацията на лица по изображения, извлечени от предоставен
видеозапис или фотоснимка изисква наличие на достатъчно информация в
изследваното изображение, позволяващо визуализация на индивидуални лицеви черти,
форма на черепа, прическа, вежди, очи, уши, нос, белези. Позицията на камерата,
ракурса, отдалечеността от обектите и ниската резолюция не дават възможност за
извличане на достатъчен брой устойчиво различими идентификационни признаци на
лицата.
Поради изброените по-горе фактори, според вещото лице, записът е негоден за
идентификация на лица, но е годен за разпознаване на такива, от лица които ги
познават.
В съдебно заседание вещото лице В. поддържа заключението по назначената
експертиза. На въпроси на страните пояснява, че има прекъсване на тайм кода
вследствие, на което се разбира, че има липса на кадри. На три места във видеофайла
имало липса на такива кадри. Сочи, че липсата на кадри не може ада се дължи на
случайно събитие и на прекъсване на захранването.
На въпроси на съда вещото лице пояснява, че под манипулация на кадрите има
предвид изрязване на кадри от съдържанието на самия файл.
От приетите по делото справки съдимост за подс.Б. /л.160/ е видно, че същият е бил
осъждан, но е реабилитиран на основание чл.86, ал.1, т.3 от НК, като реабилитацията е
заличила последиците, които законът свързва с осъждането му. Той не е освобождаван
от наказателна отговорност.
Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от
отчасти обясненията на подсъдимия С.Б., показанията на свидетелите К..П.А., Ф.С.Д.,
А.В.А., от показанията на свидетелите С.С.У. и Р.Д.Б. /в кредитираните от съда части/,
от показанията на свидетелите Д. К. М. и Д. И. П., от показанията на свидетелите Ж. С.
Л. и К. Н. К., заключенията по назначените и приети от съда СМЕ и ВТЛЕ, от
показанията на вещите лица, скица, справка за съдимост, медицинско удостоверение
№ 806/07.08.2021г. издадено от д-р С.М., амбулаторен лист №395/09.08.2021г.,
материалите по пр. преписка с № 11757/2021г. на ВРП, ведно с прокурорските актове
по същите пр. преписка /послужили като насочващи факти относно хода на съдебното
следствие/, справки от Четвърто РУ-Варна и Дирекция „Национална система 112-
МВР“, РЦ112-Варна и др., от веществени доказателства -1 бр. преносима флаш
памет, черна на цвят с надпис от едната страна „goodram 16 GB“, а от другата
„E9AAD9B58B 16GB 2105 UMM3“, съдържаща записи от охранителни камери и 1 бр.
диск CD-R с фабрични надписи 700МВ/52х 80min и надпис „105820- 120/30.03.2022г.,
екз.2“, съдържащ записи от телефон 112, които в своята съвкупност очертават
идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено престъпление и че негов
автор е подсъдимият.
От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия С.Б., в частта в която заявява, че не е удрял
тъжителя, а само го е подпрял с глава.
Принципно обясненията на подсъдимия представляват годно доказателствено
средство съгласно разпоредбата на чл. 115 НПК. Като устно доказателсвено средство
те имат двояка природа – източник на доказателства и средство за защита. Давайки
обяснения по предявеното обвинение, подс. има възможност да изрази своето
7

отношение към обвинението, да го отхвърли и изясни истината за своята дейност, да
защити своите права и законни интереси. Последица от визираното обстоятелство е и
правото му да не дава обяснения, както и да избере момента, в който да депозира
такива. В случая подсъдимият избра да даде обяснения, в началото на съдебното
следствие, преди разпита на свидетелите по делото. Неговите обяснения предвид
двояката си природа в частност като израз на неговата защитната позиция подлежат на
внимателна проверка и анализ. Обясненията на подсъдимия в тази им част са
подкрепени единствено от показанията на св.С.У., негова фактическа съжителка. В
случая те се опровергават в тази им част, тъй като са в пълно противоречие с всички
останали кредитирани от съда гласни и писмени доказателства, както и с приобщения
видеозапис. Обясненията на подсъдимия в тази им част са в противоречие с
показанията на св.А.а, която е категорична, че подс. е хванал тъжителя с ръце за
раменете и го е ударил с глава, след което тъжителят е паднал на земята. В същият
смисъл са и показанията на св.А., с които тъжителят е споделил, че е ударен от
подсъдимия с глава. От своя страна св. Д. също сочи, че разбрал от тъжителя, че е бил
ударен от подсъдимия. Все в този смисъл /че е бил ударен от подсъдимия/ са и
показанията на полицейските служители, за които няма никакви данни за
заинтересованост или предубеденост по делото. Обясненията на подсъдимия се
опровергават и от съобщеното от частният тъжител на единен телефон 112, както и от
заснетото на видеозаписът, приобщен по делото, респективно от заключението на
ВТЛЕ. Най-после обясненията, че не е ударил, а единствено подпрял с глава тъжителя
са в тотално противоречие с обективните находки установени при прегледа на частния
тъжител в съдебна медицина, обективиран в МУ №806/07.08.21г., при които са
установени травматични увреждания в лицевата част, в областта на устата, както и е
установено счупване на режещите ръбове на два от горните зъби на тъжителя. Същите
са в противоречие и със заключението на СМЕ, според заключението на която,
поддържана от д-р М., като механизъм за причиняване на това увреждане, е посочено,
че то е получено по механизъм на действие на един удар, реализиран в посока отпред
назад в областта на устата, като същите отговарят да бъдат получени при удар
реализиран с глава, в каквато посока са показанията на свидетелите А., А., Д. и на
полицейските органи.
Обясненията на подсъдимия, че бил предизвикан от тъжителя с думи и действия,
също се опровергават от събраните по делото доказателства. Видно от доказателствата
по делото частният тъжител се е обърнал към подсъдимия единствено с репликата „Ти
голям мъж ли си?“, като разпитаните по делото свидетели, в това число и св.У., не
съобщават други реплики да са отправени от тъжителя към подсъдимия. Напротив У.
твърди, че обидни реплики и закани са отправяни от страна на св.А.а и на тъжителя , но
това се е случило, по-късно, след инцидента на улицата. От приобщения по делото
видеозапис не е видно и частният тъжител да се държи „предизвикателно“ или да се
„засилва“ срещу подсъдимия, както твърди той / последният сочи в разпита си пред
съда :„…. Имаше наглостта да се държи нагло и да ме предизвиква..“/. В противовес на
неговото твърдение е приобщения видеозапис, обект на ВТЛЕ, от който е видно, че
съвсем спокойно тъжителят става от мястото си в двора на къщата, излиза на улицата и
върви по нея, като нито бърза , нито се засилва, нито бяга.
Затова в тези им части, обясненията на подсъдимия бяха отхвърлени от съда като
достоверност и съдът ги възприе като защитна теза. В останалата им част обясненията
на подсъдимия кореспондират с доказателствения материал по делото и съдът ги
кредитира.
8

По отношение на показанията на св.С.У. съдът отчете подразбиращо се съмнение в
тяхната безпристрастност, предвид фактът, че свидетелката е фактическа съжителка на
подсъдимия, от когото има дете. От показанията на тази свидетелка, съдът не
кредитира нейните твърдения, че подсъдимият не е удрял тъжителя, а само го е
подпрял с глава. Тези нейни показания са в противоречие с показанията на св.Кр.А.а,
св.А.А., в.Ф.Д., с показанията на полицейските органи, със заключенията а СМЕ и
ВТЛЕ и най-вече те са в тотално противоречие с приобщения по делото видеозапис, на
който са заснети действията на подсъдимия, както и с показанията на двамата
полицейски служители. Както бе споменато по - горе относно обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелката У. по този въпрос са в противоречие и с
обективните находки установени при прегледа на тъжителя в съдебна медицина, със
заключенията на изготвените спрямо него СМЕ и с показанията на вещото лице
относно съответствие на травмите на тъжителя в областта на устата с реализиран удар
с глава посока отпред назад в областта на устата.
Пак поради противоречие с останалите кредитирани гласни и веществени
доказателства, както и със заключението на ВТЛЕ, съдът не кредитира и показанията
на тази свидетелка по отношение на твърдението й, че тъжителят се е държал
„заплашително“ към подсъдимия. Поведението на частния тъжител, неговите
телодвижения, заснети на охранителната камера и възпроизведени във ВТЛЕ не сочат
нито на предизвикателно, нито на заплашително поведение към подсъдимия. За такова
поведение не съобщава и св.А.А., който е бил заедно с тъжителя преди последния да
излезе от двора на къщата, като е проследил и действията му по излизане от двора и
срещата с подсъдимия.
Съдът намира, че в тези им части показанията на св.У. са естествен стремеж за
оневиняване на подсъдимия. В останалата им част съдът кредитира показанията на
свидетелката У., защото те кореспондират с останалите доказателства по делото.
Съдът оцени показанията на св.Р.Б., като отчете че тя е майка на подсъдимия. По
отношение на преките възприятия на тази свидетелка към процесния инцидент са
налице противоречиви доказателства. От една страна подсъдимият и неговата
съжителка сочат, че св.Б.а е била в кухнята на имота си по време на инцидента, като е
разбрала за случващото се едва когато св.А.а е започнала да крещи. В част от
показанията си свидетелката Б.а сама сочи този факт, но в друга част твърди, че е чула
тъжителя да псува и е наблюдавала действията му, че тръгнал към подсъдимия :„
….отива направо в главата на С.…“, „….. че тръгнал да му налита..“. После сочи, че
действията на сина й били защитна реакция, като твърди, че синът й и частният
тъжител се срещнали на улицата, но не се докоснали, а се разделили. В тези им части
показанията на свидетелката не само, че противоречат на всички останали кредитирани
от съда показания, но са и вътрешно противоречиви, а и са в противоречие дори с
обясненията на сина й и на снаха й, които са категорични, че между двамата е
осъществен контакт, а именно, че подсъдимият е подпрял тъжителя с глава, нещо
което св.Б.а отрича да е възприела, но пък възприела, че синът й се защитава. Всичко
гореизложено идва да покаже, че свидетелката не е била очевидец на събитията, а
нейните показания са породени от желанието да окаже помощ на сина си с цел
неговото оневиняване. Ето защо показанията на св.Б.а по тези въпроси не се
кредитират от съда. Очевидно същата интерпретира факти, които не е възприела в
стремеж за подпомагане на защитната линия на подсъдимия.
Като логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи и
кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства,
9

съдът кредитира показанията на свидетелите А.А. и Ф.Д.. В хода на съдебното
следствие не бе събрано нито едно доказателство за наличие на вражда, завист или
друго обстоятелство между свидетелите и подсъдимия, което да хвърли съмнение
върху тяхната безпристрастност. Двамата свидетели са случайни очевидци на
събитията състояли се пред дома на тъжителя. Техните показания кореспондират с
останалите кредитирани от съда доказателства. Поради това и съдът няма основание да
се съмнява в тях.
Като достоверни, добросъвестни и логични съдът оцени и показанията на
служителите на реда Ж. Л. и К. К.. Двамата свидетели свидетелстват за възприетото от
тях състояние на тъжителя непосредствено след деянието и за споделеното от него за
случилото се. Показанията на двамата свидетели се допълват. Показанията на
свидетелите за споделеното от подсъдимия и за неговия вид / свидетелят Л. сочи:
„Тъжителят ни обясни, че другият го е ударил и му счупил зъба““…..парченце от зъба
наистина беше счупено….“; св.К. сочи: „………лицата твърдяха, че единият ударил
другия. ……..Другият човек беше по-младо момче от въпросния едър господин и
твърдеше, че този едрият го е ударил…“/ напълно кореспондират с останалите
кредитирани от съда гласни доказателства по делото, подкрепят напълно показанията
на св.А., св.А., св.Динев, кореспондират и с приобщената СМЕ на частния тъжител и
заключението на ВТЛЕ. Съдът отчете, че двамата свидетели като служители на реда,
които ежедневно имат сблъсък с подобен род прояви е напълно логично и житейски
правдоподобно да не помнят в подробности посетен сигнал през август 2021г. към
момента на с.з. в което са разпитани- а именно почти една година по-късно.
Като логични и непротиворечиви, кореспондиращи със заключението на ВВТЛЕ,
съдът кредитира показанията на свидетелите Д. М. и Д. П.. За тези свидетели съдът не
установи основания, поради които да ги счита за предубедени или заинтересовани
пряко или косвено от изхода на делото, така щото същите да отрекат, че са станали
свидетели на инцидента. Всъщност от заключението на ВТЛЕ е видно, че по време на
инцидента в кадър се появяват лице от видимо мъжки пол и лице от видимо женски
пол държащо в ръцете си дете, което изключва възможността това да са свидетелите
М. и П..
Съдът напълно кредитира и писмените доказателства по делото, приобщени по чл.
283 от НПК, които не се оспорват от страните, непротиворечиви са по отношение на
фактите, подлежащи на доказване и допринасят за изясняване на обективната истина.
Предоставените с частната тъжба писмени доказателства- копие на медицинско
удостоверение № 806/07.08.2021год. издадено от д-р М. и копие амбулаторен лист
№000395, приети и прочетени от съда по реда на чл.283 от НПК, макар да са в копия,
същите са заверени от адвокат –повереник на частния тъжител, и съгласно чл. 32 от
Закона за адвокатурата пред съда, както и пред всички други органи те имат силата на
официално заверени документи, поради което съдът ги кредитира изцяло, като
кореспондиращи с останалите събрани гласни и писмени доказателства.
Като компетентно, обективно, безпристрастно и убедително защитено в съда, съдът
кредитира и заключението на назначената и приета СМЕ. Същото, както и показанията
на вещото лице относно установените обективни находки по лицето и тялото на
частният тъжител, механизмът на тяхното получаване напълно кореспондират не само
с гласните доказателства по делото, но и с веществените такива , с приобщените
звукозаписи и видеозаписи, със заключението на ВТЛЕ.
Съдът напълно кредитира и заключението на вещото лице В.В. по назначената,
10

изготвена и приета от съда ВТЛЕ. Същото съдът приема за компетентно и
безпристрастно дадено, защитено убедително в с.з. Нещо повече, експертизата е
категорична, като и вещото лице поясни в с.з., че според вкопирания в записите тайм
код и метаданните в него записът е изготвен на 07.08.2021г. Освен това, от вещото
лице бе посочено, че установената от него манипулация по записите касае единствено
изрязване на част от тяхното съдържание в три часови диапазона, а не добавяне или
друго манипулиране на кадри.
Тук е мястото да се отбележи, че съобразно константната практика на ВКС,
например Решение № 269/2013г. на ВКС ІІ н.о. и Решение № 456/14.11.2012г. на ВКС І
н.о., в които детайлно е изследван въпросът за случайността на записи или снимки,
както и Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о. решение № 390 от 02.10.2009 г. по
НОХД № 393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС, напълно възможно е към доказателствената
съвкупност да се приобщят случайно създадени записи– в случая 1 брой преносима
/флаш/ памет със запис, като материалните им носители бъдат приети като веществени
доказателства, след като обаче бъдат изискани или предадени от съответната
институция, лице, дружество. Правилно и задължително е тогава да бъде назначена
техническа експертиза, която да изясни въпроса има ли манипулации по записа. В
случая безспорно видеозаписите съдържащи се на материалния носител 1 брой
преносима /флаш/ памет черна на цвят, с надпис от едната страна „goodram 16 GB“, а
от другата „Е9ААD9B58B 16GB 2105 UMM3“, съдържащ записи от охранителни
камери монтирани на фасадата на имота на св.Ф.Д. в гр.Варна, ул.Калач, №23 от
07.08.2021г., предадени по делото от частния тъжител, чрез неговия повереник, ВД по
делото, са направени с предварително поставена на обществено място в гр.Варна
камера. Видно от гласните доказателства по делото- показанията на св.Д., камерите са
оставени с цел охрана, а от останалите гласни доказателства /показанията на А.а, в това
число и св.Узунова/,живущите в района на ул.“Калач“ знаят за наличието на
видеокамерите монтирани с цел охрана на фасадата на имота на св.Д.. Следователно те
могат да бъдат доказателство в наказателния процес съобразно цитираната по-горе
практика на ВКС т.к. в тези случаи е налице т. нар. случаен запис и той съдържа
информация, относима към основния факт на доказване в производството. Записът е
бил изследван в рамките на ВТЛЕ, която е установила следи от прекъсвания /липса на
кадри/ в интервалите:от 10:44:32 часа до 10:48:33 часа; от 10:50:41 часа до 10:50:45
часа и от 10:53:16 часа до 10:55:27 часа, но не е установила нарушения в структурата
на пикселната решетка. Според информацията съдържаща се в мета данните
(техническите характеристики) на видеофайлът записът е направен на 07.08.2021 год. в
часовия интервал от 10:45:00 часа до 10:56:07 часа, като презаписът е направен на
същата дата -07.08.2021 год. в 14:51:36 часа. Заключението на ВТЛЕ в тези части
напълно кореспондира с показанията на св.Ф.Д., собственик на видеокамерите, от
които са свалени записите. Същият посочи пред съдебния състав, че в деня на
инцидента заедно с частния тъжител са прегледали записите от камерите, на които
било заснето случващото се и частният тъжител си „свалил“ на флаш памет, това което
го интересува от записа. Горното идва да покаже, че от записа са „изрязани“ само
онези части имащи отношение към описания в тъжбата инцидент, които напрактика са
били и предмет на изследване на ВТЛЕ, констатирала липса на кадри. И тъй като не
само св.Д., но и свидетелите К.А., А.А. и дори св.С.У. при предявяване на записа в
съдебна зала потвърждават, че записаното на него отговоря на случилото се пред дома
на частния тъжител, то за съда няма съмнение, че съдържащата се на него информация
може и трябва да бъде ценена.
11

Поради всичко гореизложено съдът кредитира ВТЛЕ и изследваните от нея
видеозаписи, съхранен на носител 1 брой преносима /флаш/ памет черна на цвят, с
надпис от едната страна „goodram 16 GB“, а от другата „Е9ААD9B58B 16GB 2105
UMM3“.
Напълно бе кредитиран и звукозаписът от тел. 112 възпроизведен в с.з., съхраняван
на оптичен носител - СД диск с надпис „105820-120/30.03.2022г., екз.2“, последният
приобщен като веществено доказателство по делото. Съдът намира, че в случая се
касае за случайно създаден звукозапис, изготвян при регистрирано обаждане на единен
тел.112. Съобразно константната практика на ВКС, например Решение № 269/2013г. на
ВКС ІІ н.о. и Решение № 456/14.11.2012г. на ВКС І н.о., в които детайлно е изследван
въпросът за случайността на записи или снимки, както и Решение № 602/20.02.2012 г.
на ВКС, ІІІ н.о. решение № 390 от 02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г. на ІІ н.о. на
ВКС, напълно възможно е към доказателствената съвкупност да се приобщят случайно
създадени записи, като материалните им носители бъдат приети като веществени
доказателства, след като обаче бъдат изискани или предадени от съответната
институция, лице, дружество. В случая по делото бе изискан, респективо представен от
РЦ 112-Варна при Дирекция „Национална система 112“-МВР звукозаписът от
обаждането, с което частният тъжител К.К. е подал сигнал за инцидента на 07.08.2021г.
пред дома му в гр.Варна. Поради това и съдът сита, че се касае за именно случаен запис
по смисъла вложен в съдебната практика. Ноторно известно е освен това за всички, че
обажданията на този телефонен номер се записват. Нещо повече, в чл. 15, ал.1 от
Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
е регламентирано, че входящите и изходящите повиквания в центровете 112 се
записват автоматично в електронен регистър на спешните повиквания. Ето защо и този
запис, приобщен по настоящото дело, е годно доказателствено средство и като такъв,
тъй като не бе оспорен от страните, бе ценен от съда от към автентичност и
съдържание.

След като прецени всички доказателства релевантни за делото, поотделно и в
тяхната съвкупност и така установената фактическа обстановка, при решаване
на въпросите по чл. 301 от НПК съдът приема за установено от правна страна
следното:

Подсъдимият СТ. АС. Б. с ЕГН **********, е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като
на 07.08.2021 година в гр. Варна е причинил на КР. ЦВ. К., ЕГН ********** лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота.
С частната тъжба /съгласно уточнението към нея / на подс.С.Б. е повдигнато
обвинение единствено за нанасяне на силен удар с глава, в областта на лицето, спрямо
тъжителя, от който той паднал по гръб на пътната настилка.
ВРС намира, че от събрания доказателствен материал и след обсъждането му
поотделно и в съвкупност, се налага извода за доказаност на причинените на тъжителя
К.К. описани по- горе в медицинските документи и заключението на СМЕ травматични
увреждания. На първо място за това са налице обективни факти, които не поставят под
съмнение, че Кр.К. е претърпял увреждания, като по вид, давност и механизъм на
причиняване е възможно да бъдат причинени по твърдян в частната тъжба начин. По
12

делото са налице и преки доказателства в тази насока - показанията на свидетеля К.А.,
св.А.А., св.Ф.Д., чиято верига от показания прави единствен възможен извода, че
подсъдимият е ударил с глава тъжителя в областта на лицето /устата/, вследствие на
което последният е паднал на пътната настилка по гръб. На лице са и видеозаписи,
заснели случилото се пред дома на пострадалия. Налице са и косвени доказателства-
показанията на полицейските служители, посочили споделеното от тъжителя с тях,
като един от тях / св.Ж./ е възприел счупването на зъб на тъжителя. На следващо място
звукозаписите от тел.112, също подкрепят частното обвинение, тъй като на тях
тъжителят сочи, че е бил бит. Отделно от това налице са и обективни констатации,
отразени в медицинското свидетелство, сочещи на обстоятелства, съвпадащи с
установеното чрез показанията на свидетелите относно начина на извършване на
деянието. В този смисъл показанията на посочените вече свидетели не са единствен
източник на доказателства относно авторството на престъплението. Освен тях и
посочените вече доказателствени източници, факти за това се съдържат и в СМЕ,
изготвена от в.л. д-р С.М., които обясняват достоверността на твърденията на
пострадалия относно механизма на причиняване на телесното увреждане, респ. налице
е изключване на защитната теза на подсъдимия, че само е подпрял с глава тъжителя.
По правило експертните заключения не представляват доказателства за авторството,
тъй като експертизата е особен способ за събиране и проверка на доказателствата. В
разглеждания случай, обаче, разглежданите източници на преки и косвени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, сочат на логическа взаимовръзка
помежду си и навеждат на единствен, изключващ всякакво съмнение извод за
авторството на деянието. В този смисъл от събраната доказателствена маса следва да се
направи несъмнения извод относно авторството на деянието, поради което настоящият
състав приема за безусловно установено, че именно подсъдимият Ст.Б. с неговото
поведение спрямо личността на пострадалия Кр.К. е причинил увреждане на
последния.
За това и съдът намира, че с деянието си подсъдимият Ст.Б. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер по чл. 130,
ал.1 НК.
Обект на престъплението по чл.130 от НК са обществени отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо лице.
От обективна страна на 07.08.2021 г. , около 10:50ч. в гр.Варна, кв.Аспарухово, на
ул.“Калач“ подсъдимият е причинил на пострадалия лека телесна повреда.
Увреждането е причинено чрез хващане с ръце в областта на рамената, директен удар с
глава в посока отпред назад в областта на устата, падане на земята.
От действията на подсъдимия, пострадалият Кр.К. е претърпял травматични
увреждания: травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по лигавицата
на горната устна централно, счупване на режещия ръб на първи горен десен зъб с
фрагмент от предната повърхност на короната на същия зъб в обем от 2-3мм, счупване
в областта на режещия ръб на първи горен ляв зъб и фрагмент от стената на короната
на същия зъб в обем от 3- 4мм.. От директния удар на подсъдимия, частният тъжител е
паднал на земята и е получил травматичен оток, кръвонасядане и ожулване по
странична повърхност на десния лакът, травматичен оток и кръвонасядане в областта
на първи пръст на лявото ходило.
13

Всички увреждания посочени по-горе следва да се квалифицират като разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, обусловило временно разстройство
на здравето неопасно за живота. Съобразно т. 15 на Постановление № 3 от 27.IX.1979
г., Пленум на ВС, под „ разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна
телесна повреда, законът има предвид всички увреждания на организма, които са
довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или
временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето,
изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите,
както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и
страданието“. В случая претърпяното увреждане е с разстройство на здравето и следва
да се квалифицира по ал.1 на чл. 130 НК, като в тази насока ВРС се съобрази не само с
константната съдебна практика, но и с правната доктрина. Според "Наказателно право,
Особена част, Престъпления против правата на гражданите", доц. А. С., издателска
къща Сиела, 1997 г., стр. 95: „Лека телесна повреда с разстройство на здравето са
например охлузвания, контузните рани, които причиняват оток и посиняване и други
подобни.“.
Телесната повреда е една, независимо, че уврежданията са няколко на различни
части по тялото. Съобразно т.18 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на Пленума на
ВС, когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече еднакви по характер
телесни увреждания, се касае до причиняването на една повреда, т.е. налице е едно
престъпление в случая лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Настъпил е и общественоопасния резултат- травматични увреждания, посочени по-
горе обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота и съставляват
лека телесна повреда за тъжителя.
Ето защо съдът прие, че на 07.08.2021г. подсъдимият е осъществил от обективна
страна съставът на престъплението лека телесна повреда - по чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2 от
НК. Подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер на деянието- неговата
противоправност, запретеност и наказуемост. Подсъдимият е осъзнавал, че нанасяйки
удар с глава в лицето на пострадалия, неминуемо ще му причини телесно увреждане.
От така събраните доказателства съдът направи единствено възможния и
категоричен правен изводи, че от обективна и субективна страна подсъдимия е
осъществил престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. По тези съображения ВРС призна
подсъдимия С.Б. за виновен в извършване на престъпление от частен характер по чл.
130, ал.1 НК.

Относно вида и размера на наложеното наказание:

При определяне характера на отговорността на подсъдимия, съдът съобрази, че по
отношение на същия намира, са налице всички кумулативното предвидените в закона
предпоставки за прилагане на задължителната диференцирана процедура по
освобождаване на обв. от наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с
налагане на административно наказание по реда чл.78а от НК и същият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като бъде ангажирана административно -
наказателната му такава.
14

За да достигне до този извод, съдът съобрази, че за престъплението по чл. чл.130,
ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода до две години” или
„Пробация”, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
подсъдимият не е осъждан, тъй като реабилитацията е заличила последиците от
осъждането му вписано в справката за съдимост и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Не са налице отрицателните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК.
Поради изложеното, съдът освободи подсъдимият от наказателна отговорност, като
му наложи административно наказание „Глоба”, съгласно размерът предвиден в
разпоредбата на чл. 78а от НК, в редакцията на закона, действаща към момента на
извършване на деянието.
Степента на обществена опасност на деянието по чл.130, ал.1 от НК по принцип е
висока. Засегнати са обществени отношения, свързани със телесната неприкосновеност
на личността, като непосредствен обект на засягане са обществените отношения,
свързани с телесната цялост на същата. Престъплението е включено в глава ІІ НК-
“Престъпления против личността”, раздел І НК.
Степента на обществена опасност на дееца е ниска предвид липсата на други
осъждания и наличните добри характеристични данни.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на
каквито и да било данни за други противообществени прояви, трудова ангажираност на
подсъдимия, добрите характеристични данни извлечени от показанията на разпитаните
по делото свидетели и писмените материали от пр.пр.№11757/21г., обстоятелството, че
е прибягнал до физическа саморазправа поради липсата на активност от страна на
частният тъжител, който въпреки, че е бил помолен не е прибрал кучето си.
Отегчаващи вината обстоятелства по настоящото дело, съдът не констатира.
Като причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът отчете
незачитането от страна на подсъдимия на телесната неприкосновеност и здравето на
личността.
Съдът, като взе предвид невисоката степен на обществена опасност на конкретното
деяние и на дееца, неговото имуществено състояние, при наличие единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства, определи наказанието „Глоба” в
минималния размер, предвиден в чл. 78а от НК, в редакцията на разпоредбата към
момента на извършване на деянието, а именно в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Съдът
намира, че така отмерен размера на наказанието „глоба“ ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК– генералната- ще се въздейства
предупредително спрямо другите членове на обществото, и индивидуалната превенция
- ще се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо обвиняемия да не върши други
престъпления. С оглед на това съдът счита, че посоченото по-горе административно
наказание глоба е справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и
дееца, а налагането на по-голям размер на глобата би се явило несправедливо и
несъразмерно тежко в конкретния случай.

По отношение предявения граждански иск:

В случая е безспорно доказано наличието на противоправно деяние от подсъдимия
15

– безспорно е, че е причинил на пострадалия лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, обусловила
временно разстройство на здравето неопасно за живота, представляваща лека телесна
повреда по чл. 130, ал. 1 от НК- престъпление срещу личността на гр.ищец К., за което
съдът го призна за виновен. Безспорна е причинната връзка между поведението на
подсъдимия и настъпилите травматични увреждания. Затова ВРС счита, че
гражданският иск е допустим и основателен. Претендира се гражданска отговорност за
причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т. е. отнася се за
вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се
вреди другиму – чл. 45 ЗЗД. Налице е противоправно поведение от страна на подс.
Ст.Б., в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в
причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. В процесния
случай е безспорно установено наличието на деликтно поведение у подсъдимия Б..
Поради това именно в случая е налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от
ЗЗД, тъй като наказаният подсъдим е причинил виновно неимуществени вреди на
тъжителят и граждански ищец К.К.. Поради това и гражданският иск е основателен.
Претендираните вреди, които са от категорията на неимуществените, са неизмерими с
пари и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, се определя на принципа
на справедливостта. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да
овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в
резултат на деянието. За един период от време той е търпял болки и страдания,
доколкото е бил нарушен телесният му интегритет, изпитвал е дискомфорт и
неудобство при ежедневните си дейности. Същевременно възстановителният процес е
в рамките на около 20 дни /две-три седмици съобразно заключението на СМЕ/, което е
немалък период. Отделно от това са събрани гласни доказателства от показанията на
Кр.А.а, че тъжителят е изпитвал болки и в тила от удара, като и понастоящем има
чувствителност на счупените зъби, като не може да се храни на тях, което безспорно
нарушава нормалния му ритъм на живот. Пострадалият е изпитвал и изпитва
дискомфорт относно оздравителния процес на зъбите. Не без значение е и фактът, че
телесната повреда е нанесена посред бял ден, на улицата, където са преминавали деца
/видно от заключението на ВТЛЕ/, непосредствено пред погледите на съседи и близки
на тъжителя. Поради изложеното съдът намери, че тази искова претенция е доказана по
основание. Чл. 52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл. 52 ЗЗД произтича, че не
само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.
13 от Пост. № 7/59 г. на Пленума на ВС/. Изискването за определяне на обезщетение за
неимуществените вреди по справедливост не е абстрактно понятие. Последното зависи
от преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането; начинът на
извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване
на здравето на пострадалия, причинените морални страдания и др. /Постановление № 4
от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези обективни
обстоятелства в конкретния казус, описани по горе съдът по справедливост оцени, че
нанесените неимуществени вреди могат да бъдат овъзмездени от сумата от 2 000 /две
хиляди / лева за изпитаните болки и страдания, физически затруднения и дискомфорт,
както и стрес, съпътстващ оздравителния процес, поради което и осъди подсъдимия да
ги заплати в посочения размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
07.08.2021г. Над тази сума до пълния размер на претенцията от 3 000 лева, съдът
намери иска за недоказан по размер, поради което и го отхвърли.
16

По отношение на разноските по делото:

Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът
го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение
и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени
от частния обвинител и граждански ищец, ако са направили такова искане.
Като взе предвид горната разпоредба съдът осъди подсъдимия Б. да заплати сумата
от 365.00 /триста шестдесет и пет/ лева, явяваща се направени по делото разноски в
полза на Районен съд - Варна, както и сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
представляваща 4% държавна такса върху уважения гражданки иск в полза на
Държавата.
В производството пред първата инстанция, повереникът на частния обвинител и
гр.ищец адв.Ч., в пренията по съществото на делото, е поискал присъждане на
направените по делото разноски. Видно от материалите находящи се в кориците на
делото, по делото е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие
/л. 5, л.167 от съдебното дело/, по силата на които на упълномощения от частния
тъжител повереник е изплатено възнаграждение в размер на 650.00 лева за съдебното
производство. Видно от съдържанието на договор за правна защита и съдействие от
09.11.21г. и пълномощно, в тях изрично е отбелязано, че е за процесуално
представителство на частния тъжител К.К. по НЧХД, както и че е договорено плащане
на адвокатско възнаграждение в размер на 650.00 /шестстотин и петдесет лева / лева е
заплатено в брой. При това съдържание на договора за правна защита и съдействие и с
оглед задължителните указания на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 6/2012 г.
от 6 ноември 2013 г. по т. д. № 6 от 2012 г., ОСГТК, ВКС, следва да се приеме, че тези
разноски действително са направени, а договорът за правна защита и съдействие се
явява документ, удостоверяващ извършването на плащането. Съгласно посоченото
тълкувателно решение, когато е договорено заплащане по банков път, то следва да
бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането, а когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, тъй
като в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но е и заплатила адвокатското възнаграждение. С оглед на това,
при съобразяване на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, в конкретния случай в
полза на частният тъжител К. се следва сумата от 650. 00 лева, тъй като в този размер
възлизат реално направените от него разноски за адвокатско възнаграждение във
връзка с производството по делото, а заплащането на тази сума съдът възложи в
тежест на подсъдимия Б..
Макар от страна на подсъдимия и неговия защитник да не бе ангажирано становище
относно искането на повереника за присъждане на сторените по делото разноски под
формата на адвокатско възнаграждение, съдът за прецизност следва да обърне
внимание, че в наказателното производство разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
предвиждаща възможност за намаляване на претендирани разноски за адвокатско
възнаграждение поради прекомерност, не може да бъде прилагана. Това е така, тъй
като НПК предвижда възможност за субсидиарно прилагане на ГПК единствено
относно реда за разглеждане на гражданския иск, съгласно чл. 88, ал. 1 от НПК, но не и
по въпроса за произнасянето и присъждането на разноски в производството по
наказателни дела. Отделно от това посоченият по-горе въпрос не съставлява част от
реда за разглеждане на гражданския иск, а възниква за решаване едва след
17

произнасянето на съда по основателността на исковата претенция и е последица от
това произнасяне. Ето защо, няма как да се приеме, че на основание чл. 88, ал. 1 от
ГПК в наказателното производство може да се прилага чл. 78, ал. 5 от ГПК и на това
основание съдът да намалява размера на претендирано адвокатско възнаграждение.
При положение, че към настоящия момент законът не овластява наказателния съд с
подобно правомощие, то няма как такова правомощие да бъде упражнено дори при
направено искане на страните. Касае за законодателна празнота, която не би могла да
бъде преодоляна от съда чрез анализ и тълкуване на процесуалните норми, а
единствено от законодателя чрез иницииране на законови изменения и допълнения. В
този смисъл е и Становище от 11.02.2016г. на Общото събрание на наказателната
колегия на ВКС, в което върховните магистрати са посочили, че в наказателното
производство е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и следователно не
следва да се обсъжда оплакване за прекомерност на разноските.
Подсъдимият следва да поеме и направените от тъжителя разноски в размер на
300.00 /триста/ лева внесен депозит за изготвяне на назначената СМЕ и 12.00
/дванадесет/ лева Държавна такса, поради което и съдът ги възложи в негова тежест.

По отношение на веществените доказателства по делото:

Съдът постанови веществените доказателства по делото: - 1 бр. диск, съдържащ
записи от тел.112 и 1 бр. 1 брой преносима /флаш/ памет, черна на цвят, с надпис от
едната страна „goodram 16 GB“, а от другата „Е9ААD9B58B 16GB 2105 UMM3“,
съдържаща видеозаписи да останат към материалите по делото, на основание чл.112,
ал.4 от НПК да останат към материалите по делото.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
18

Номер на акта:	207
Дата:	18 октомври 2022 г.
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20213110204576
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	9 ноември 2021 г.

Присъда по дело №4576/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите