Решение по дело №187/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на 195б, ал.1 от ЗВ.

ОБЩИНА БОБОШЕВО, представлявана от кмета С. Т. с адрес: гр.Бобошево, [улица]обжалва Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 1/ 11.03.2024 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2-4 от АПК. Нарушението на формата свързва с неяснота за установеното потребление на 78 072 куб.м. вода за 2022 г. Нарушението на процедурата е поради липса на задълбочена проверка на декларацията за 2022 г. по чл.194б от ЗВ. Противоречието с материалния закон е поради липса на потребено количество за вода в посочения размер. Моли за отмяна на АУПДВ. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание и писмено становище пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски по списък.

В молба на ответния директор на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район" и в становище на пълномощника му в съдебно заседание жалбата се оспорва като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Евентуално се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за адвоката на жалбоподателя.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка:

С оспорения АУПДВ № 1/ 11.03.2024 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ на основание чл.195б, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.194, ал.1, т.1, б.“б“ и ал.2 във вр. с чл.194а от ЗВ във вр. с чл.166 от ДОПК във вр. с чл.1, ал.1, т.1, б.“б“ във вр. с чл.3, ал.1 и ал.3, чл.7, ал.1 и ал.2, чл.9, ал.1 във вр. с чл.11, ал.1 и ал.2, чл.12, ал.2, т.9 и чл.22, ал.1, т.2 от Тарифа за таксите за водовземане за ползване на воден обект и за замърсяване е установено задължение на община Бобошево за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. като дължима сума за осъществявано въз основа на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез ново водовземно съоръжение № 41590138/ 27.03.2014 г., издадено от директора на дирекцията, водовземане от подземни води в размер на 21 100.52 лв., ведно с лихвите към датата на изплащане на вземането.

Фактическите основания за издаване на АУПДВ органът е формирал въз основа на Разрешителното за водовземане на общината, издадено от директора на БДЗБР, проверка на документите в административна преписка № 725ПВ, проверка на деловодната система и декларациите на общината по чл.194б от ЗВ за отчетните 2017 г. – 2022 г. Според установеното, с Разрешителното за водовземане от подземни води с титуляр общината е предоставено право на водовземане от подземни води за „други цели“. Водовземането се извършва посредством каптаж тръбен кладенец в УПИ XIII, кв.65 по кадастралния план на гр.Бобошево. Обект на водоснабдяването е спортен комплекс „Христо Ботев“, изграден в УПИ-то. Разрешителното е със срок на действие от 27.03.2015 г. до 27.03.2024 г. Съгласно Раздел „Условия на водовземането“ от разрешителното общината е задължена да заплаща такса за водовземане, определена на база ползвания обем вода при наличие на монтирани изправни водомери. Ежегодно до 31 януари на следващата година общината е длъжна да представи информация за изчисляване на дължимата такса по образец. Водовземното съоръжение тръбен кладенец е изграден и приет с протокол № 26/ 01.04.2025 г. За измерване на ползваните водни обеми е монтирано водомерно устройство /ВУ/ марка BAYLAN със сер. № W-0 070360 със заводска пломба. ВУ е пломбирано от БДЗБР на 08.05.2015 г. при показание на 000104 куб.м. /6-цифрено/, съгласно съставен КП № КД-01-208/ 08.05.2015 г. Поради корозия на пломбажната тел ВУ е препломбирано на 21.10.2022 г. при показание 085852 куб.м. Не е установено ВУ да се било повредено или демонтирано за ремонт. В представения от общината дневник за ежемесечен отчет на показанията на ВУ до м.10.2022 г. записваните показания са с 5 цифри. След проверка от БДЗБР е установен неправилен запис на показанието на 04.11.2022 г., като правилният запис трябва да е старо показание 08585 куб.м. от предходния отчет /03.10.2022 г./ и ново показание 085852 куб.м. при проверката на 21.10.2022 г. От подадените от общината декларации по чл.194б от ЗВ органът е установил, че декларираните ползвани водни количества за 2017 г. са 766 куб.м., за 2018 г. са 870 куб.м., за 2019 г. са 559 куб.м., за 2020 г. са 514 куб.м. и за 2021 г. са 1346 куб.м., потвърдени в докладите на общината по чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ за 2019 г. и 2021 г., като за 2020 г. е подадена коригираща декларация само относно дължимата сума за таксата. Декларираните такси за посочената година са заплатени. За отчетната 2022 г. е подадена декларация по чл.149б от ЗВ с вх. № КД-09-1115/ 31.01.2023 г. от кмета на общината с дължима такса от 21 100.52 лв. за ползван обем от 78 072 куб.м. Сумата е отразена и в доклада по чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ от кмета с вх. № КД-10-1225/ 04.04.2023 г. С писмо вх. № ПО-03-120/ 30.11.2023 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на основание чл.195б, ал.2, т.3 от ЗВ за декларирания размер на таксата. С писмо вх. № ПО-03-122/1/ от 19.12.2023 г. жалбоподателят е оспорил сумата. С писмо изх. № КД-03-506/ 18.01.2024 г. до общината са посочени задължения за периода 2018 г. – 2022 г. на обща стойност 18 807.85 лв. С писмо вх. № КД-03-506/4/ от 29.01.2024 г. общината е оспорила сумата. С писмо изх. № ПО-03-5/ 21.02.2024 г. общината е уведомена за започване на производство по установяване на публично държавно вземане, като към писмото е приложена покана за доброволно плащане. С писмо вх. № ПО-03-5/1/ от 23.02.2024 г. общината е оспорила предявеното вземане като недоказано. Таксата за 2022 г. не е заплатена. Изложеното от фактическа страна е мотивирало органа да установи таксата на база декларираните от общината водни количества с декларацията вх. № КД-09-115/ 31.01.2023 г. по чл.194б от ЗВ от 78 072 куб.м. по формулата в чл.11, ал.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Органът е приложил единичен размер на таксата от 0.270 лв/куб.м. и корекционен коефициент от 1.001.

АУПДВ е връчен на адресата на 18.03.2024 г., а жалбата е подадена по пощата на 26.03.2024 г.

Посочените в АУПДВ фактически данни се съдържат в приобщената по делото административна преписка.

По искане на пълномощника на жалбоподателя, на основание чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК съдът е открил производство по оспорване истинността /верността и авторството/ на покана за доброволно плащане към писмо № ПО-03-5/ 21.02.2024 г. на БДЗБР; писмо № КД-03-506/ 18.01.2024 г. на БДЗБР; писмо № ПО-03-122/12.12.2023 г. на БДЗБР; покана за доброволно плащане към писмо № ПО-03-120/ 30.11.2023 г.; доклад от кмета К. М. с вх. № КД-10-1225/ 04.04.2023 г.; писмо изх. № 328/ 31.01.2023 г. на общината; декларацията по чл.194б от ЗВ за 2022 г. от кмета на общината; писмо изх.№ 2036/ 07.07.2022 г. на общината; декларация по чл.194б от ЗВ за 2021 г.; писмо изх. № 211/ 26.01.2022 г. и КП № КД-01-208/ 08.05.2015 г. на БДЗБР. Във връзка с откритото производство съдът е назначил съдебно-графологическа експертиза от вещо лице В. С. и комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза от вещи лица инж.К. Д. и М. К. В.. Отделно от това е разпитал свидетелите И. С. П., И. Б. М. и К. А. Г..

От приетия протокол № 38/ 27.06.2024 г., обективиращ изготвената от вещо лице В. С. съдебно-графологическа експертиза се установява, че подписите, положени за кмет на община Бобошево в документите, изходящи от кмета К. М. за общината в обхвата на откритото производство по чл.194 от ГПК не са на К. М., а са изписани от някой друг. Част от документите са подписани със запетая от името на кмета на общината. Видно от писмо на кмета С. Т. с изх. № РД-01-11-3743/ 25.11.2024 г. /л.212/, в общината няма открити заповеди за заместване на кмета К. М., нито делегирани права за подписване на документи.

Съгласно заключението по комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза на вещи лица инж.К. Д. и М. К. В., в дневника за ежемесечния отчет на ползваните водни количества от пломбиране на ВУ на 08.05.2015 г. до 03.10.2022 г. отчитането е с 5 цифри, вместо с 6. На 01.07.2017 г. дневникът е заверен от служител на БДЗБР без забележка при отчет 04104 куб.м. При проверка на 21.01.2022 г. от БДЗБР е констатирано грешно отчитане, като отчета от 08585 куб.м. става 085852 куб.м. При последващата проверка и заверка на дневника е установено правилно записване на ползваните водни количества с 6 цифри. Данните от предоставения на вещите лица дневник за ежемесечен отчет с показанията на ВУ са отразени в справки, приложения № 1-8 в съдържанието на заключението. За отчетната 2022 г. по дневника са потребени 805 куб.м. до м.10.2022 г. При проверката от БДЗБР с КП № КД-01-1146/ 21.10.2022 г. са коригирани стойностите в хартиения дневник от 08585 на 085852. През м.11.2022 г. и м.12.2022 г. няма отразени количества потребена вода. Вещите лица дават два варианта на изчисление на общото потребено количество пода през периода 2015 г. – 2022 г. в зависимост от това, на кое място се постави шестата цифра 0 – отзад или отпред при първоначалното показание на ВУ към 08.05.2015 г. При начално показание от 001040, където цифрата 0 се поставя отзад на показанията, данните за потребеното количество вода по дневника са показани на справки приложения № 1а, 2а, 3а, 4а, 5а, 6а, 7а и 8а от заключението. При тези данни, за 2015 г. количеството е 20110 куб.м. на стойност 3 217.60 лв.; за 2016 г. количеството е 16 100 куб.м. на стойност 2 576 лв.; за 2017 г. количеството е 7 660 куб.м. на стойност 1 510.53 лв.; за 2018 г. количеството е 8 700 куб.м. на стойност 1715.61 лв.; за 2019 г. количеството е 5 590 куб.м. на стойност 1 303.77 лв.; за 2020 г. количеството е 5 140 куб.м. на стойност 1 389.19 лв.; за 2021 г. количеството е 13 460 куб.м. на стойност 3 637.83 лв. и за 2022 г. количеството е 8 052 куб.м. на стойност 2 176.21 лв. Така, общото количество потребена вода съответства на установеното такова при проверката на 21.01.2022 г. от 085852, като общата дължима стойност на таксата за всички години е 17 526.75 лв. При начално показание от 000104, където цифрата 0 се поставя отпред на показанията, данните за потребеното количество вода по дневника са показани в графа 7 от Приложение-заключение на стр.15 от заключението /л.205/, а стойността на таксата е в графа 10 от Приложението-заключение.Така, за 2015 г. при количество 2 011 куб.м. таксата е 321.76 лв.; за 2016 г. при количество 1 610 куб.м. таксата е 257.60 лв.; за 2017 г. при количество 766 куб.м. таксата е 151.05 лв.; за 2018 г. при количество 870 куб.м. таксата е 171.56 лв.; за 2019 г. при количество 559 куб.м. таксата е 130.38 лв.; за 2020 г. при количество 514 куб.б. таксата е 138.91 лв.; за 2021 г. при количество 1 346 куб.м. таксата е 363.78 лв. и за 2022 г. при количество 805 куб.м. таксата е 217.57 лв. При тези данни, общото количество потребена вода е 8 585 куб.м. със стойност на таксата от 1 752.62 лв.

Съгласно комплексната експертиза, циферблатът на водомера, монтиран на водовземното съоръжение, отчита с 6 цифри видно от снимката на л.16 от заключението /л.206/. Становището на експертизата е, че при изписване на първоначалните данни за използваните водни количества е пропуснато да се запише последната цифра, която при последната проверка от служителя на БДЗБР е била 2 и правилно е прибавена към последния отчет. Отделно от това, от 03.10.2022 г. до 24.10.2022 г. е невъзможно да бъдат изпомпени 77 267 куб.м. вода предвид дебита на монтираната помпа. При направения оглед вещите лица установяват, че водовземния възел е в експлоатация и отчетеното количество използвана вода от водомера е 92 971 куб.м. Това е количеството използвана вода за периода от монтиране на водомера до датата на огледа 05.09.2024 г.

В съдебно заседание вещо лице инж.Дринова сочи, че от началото на водене на дневника за изразходваните количества вода последната цифра на водомера не е нанесена в дневника. Записано е 00104, като е следвало да бъде 001040. При огледа на водомера на 21.10.2022 г. е констатирана грешката при записването за няколко години, като двойката записана отзад е правилната. Невъзможно е за 2022 г. да са протекли количества вода от порядъка на 78 072 куб.м., каквото е съдържанието на декларацията от кмета на общината. Посочените в декларацията за 2022 г. куб.м. вода са теглени в годините назад. Реално същите са изразходвани, но не в последната 2022 г. Вещото лице сочи, че в оригиналния протокол от 2015 г. отчитането е грешно записано, като това се отнася и за копието на протокола с поправката. Правилният запис е следвало да бъде 001040. Отчетите са водени ежемесечно, като дневникът е воден коректно и няма разлика в количествата стари – нови показания. Приложените извадки от дневника на общината за обсъждания период потвърждават извода на вещото лице /л.215-218/.

Заключенията на вещите лица по двете експертизи съдът намира за обективни и достоверни, т.к. при тяхното изготвяне са съобразени приетите по делото писмени доказателства и действащата нормативна уредба. Страните не ги оспорват.

Св.И. С. П. /деловодител в общината/ сочи, че е започнал да води дневника с показанията на ВУ от м.01.2022 г. При извършване на записите за отчетите по ВУ е пропускал последната цифра накрая, т.к. това му било казано като начин на водене на документа.

Св.И. Б. М. /служител в БДЗБР/ сочи, че при проверката през 2015 г. ВУ е било в изправност и пломбирано, като отчела показанието 00104 куб.м. в момента на пломбирането, за което е съставен протокол срещу подпис на представител на общината без възражения. Потвърждава, че в оригиналният протокол са записани 6 цифри – 000104, като 104 са последните цифри. След 2015 г. не е участвала в документалната проверка и не е ходила на място. Не може да обясни на какво се дължи поправката в цифрите в копието на протокола в сравнение с цифрите в оригиналния протокол на л.137 и л.71-72.

Св.К. А. Г. /служител в БДЗБР/ сочи, че АУПДВ е изготвен въз основа на два констативни протокола от края на 2023 г и началото на 2024 г. с различно изчисляване на таксата на база декларираните от общината водни количества. Вторият протокол е изготвен след възражение от общината по първия. Служителите по протоколите са приели, че ВУ е отчитало коректно изразходваните количества вода. В протоколите не е имало разлика в количествата употребена вода. Разликата е в сумите за таксата, т.к. в първия протокол цялото декларирано количество е изчислено по единична цена във връзка с тарифата за изчисляване на таксите за 2022 г. Поради промяната на тази единична цена през годините, по оспорване на общината е изготвен втория протокол, като количествата са разпределени пропорционално за изразходвано едно и също количество вода за 5 години, но с различна във времето цена. Потвърждава, че при проверката през м.10.2022 г. е констатирано грешното водене на дневника. До проверката таксите са изчислявани на база подадените от общината декларации и отчетите от дневника.

Във връзка с показанията на св.Г. съдът е приел посочените от свидетеля два протокола. Това са КП № ДП-01-1560/ 22.12.2023 г. и КП № ДП-01-127/ 12.02.2024 г. /л.243-246/. Протоколите отразяват извършена проверка за определяне на таксата за 2022 г. и тяхното съдържание съответства на показанията на свидетеля. Частично съдържанието на протоколите е оспорено от жалбоподателя и на основание чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК съдът е открил производство по оспорване истинността на протоколите досежно записаните в тях данни за показанията на ВУ, общото използвано количество вода, записите на показанията и размера на таксата за 2022 г.

Показанията на св.П. и Г. съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични и последователни без противоречия с писмените документи от преписката. Показанията на св.М. съдът кредитира частично, като не кредитира обясненията за действителното показание на ВУ на 08.05.2015 г., т.к. показанията в тази част не съответстват на отчетените показания на ВУ на 21.10.2022 г. и на изводите на вещите лица от комплексната експертиза.

С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като подадена от представител на надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК, жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните:

По компетентността на органа:

Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган.

С АУПДВ е установена такса за водовземане от подземни води за 2022 г. в тежест на общината. Основанието за определяне на таксата е по чл.194, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗВ. Редът за заплащане на таксата е по чл.195а, ал.1 и 2 от ЗВ. Съгласно чл.195б, ал.1 от ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл.195а, ал.1 от ЗВ такси се определят с АУПДВ от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл.166 от ДОПК. Издателят на АУПДВ заема длъжността директор на компетентната басейнова дирекция. АУПДВ е издаден поради липсата на плащане на таксата за 2022 г.

По формата на акта:

АУПДВ е издаден при спазване на установената за него писмена форма по чл.195б, ал.1 от ЗВ и отговаря на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК. В съдържанието на АУПДВ е посочено наименованието на органа-издател, адресата на акта, има фактически и правни основания за издаването му, ясна разпоредителна част със задължението на адресата и указание относно възможността за оспорване. Волеизявлението на органа е в корелация с фактическите и правни основания за неговото формиране.

Неоснователно жалбоподателят твърди за нарушение на формата. Установеното от органа потребление на 78 072 куб.м. вода за 2022 г. не е неясно, т.к. е формирано от данните в подадената от общината декларация по чл.194б, ал.1 от ЗВ, за което има изложени мотиви. Верността на този извод е предмет на проверка по съществото на спора.

По процедурата:

При издаване на АУПДВ е спазена процедурата по чл.195б, ал.2 от ЗВ.

АУПДВ е съставен въз основа на писмени доказателства, включващи данните за заплатените суми за таксата през предходните години, липсата на заплащане на декларираната такса за 2022 г., изпратена покана за доброволно изпълнение с писмо изх. № ПО-03-5/ 21.02.2024 г. и констативните протоколи от 22.12.2023 г. и 12.02.2024 г.

Отделно от това, органът е извършил проверка на декларацията по реда на чл.194б, ал.3 от ЗВ, приобщавайки към преписката представените от общината извлечения от дневника за ежемесечен отчет на показанията на ВУ и резултатите от извършения на 21.10.2022 г. контрол на ВУ.

Твърдяната в жалбата липса на задълбочена проверка на декларацията е свързана със съдебната проверка за материална законосъобразност на акта.

По материалния закон:

По см. на чл.39 от ЗВ използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект. Водовземането е предмет на разрешителен режим по чл.44, ал.1 от ЗВ. Жалбоподателят има качеството на водоползвател поради издаденото на негово име Разрешително за водовземане от подземни води чрез ново водовземно съоръжение, което има действие през процесната 2022 г. Съгласно чл.194, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗВ за правото на ползване на водите жалбоподателят дължи такса за водовземане, която се определя на база отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл.117а от ЗВ. Размерът на таксата, начинът и редът за нейното изчисляване и заплащане са предмет на правна уредба в Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, издадена по делегацията от чл.194, ал.6 от ЗВ.

Начинът на измерване на отнетия при водовземането воден обем е уреден в чл.194а, ал.1 от ЗВ и чл.7, ал.1 от Тарифата. Измерването на обема е посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. Съгласно чл.48, ал.2, т.6 от ЗВ задължение на жалбоподателя е да измерва и да води отчет на изземваните и използвани води.

Идентични са задълженията на общината по Разрешителното за водовземане, съгласно което таксата се определя на база ползвания обем вода и целите на водовземането по разрешителното, като част от изискванията към програмата за мониторинг включва ежемесечно отчитане показанията на водомера за ползваните водни обеми. В условията за изграждане на съоръжението към разрешителното е включено задължението на общината да оборудва съоръжението с водомер за измерване на черпените водни обеми, а в условията за предоставяне на информация от собствения мониторинг се включва задължението на общината да представя на директора на БДЗБР данните от изпълнения мониторинг на черпените и използвани водни обеми към 30 юни и към 31 декември всяка година и да води дневник, който да съдържа датата и показанията на водомера, както и информация за изправността му. Дневникът се представя на контролните органи при извършване на проверка.

Нормата на чл.194б, ал.1 от ЗВ въвежда задължение на титулярите на разрешителни ежегодно към 31 януари на следващата година да определят и декларират дължимата такса. Информацията от декларацията подлежи на проверка от директора на БДЗБР за съответствие с резултатите от собствения мониторинг, показанията на измервателните устройства и резултатите от извършения през годината контрол /чл.194б, ал.2 от ЗВ/. Декларацията има характер на извънсъдебно признание, поради което се преценява с оглед на всички останали обстоятелства по делото. Към тези обстоятелства се отнася извършената от директора на басейновата дирекция проверка по реда на чл.194б, ал.3 от ЗВ, като нейните резултати са обективират в съставени за целта протоколи.

Формално, общината чрез кмета К. Г. М. е изпълнила задължението по чл.194б, ал.1 от ЗВ като е подала декларация за дължимата такса за 2022 г. Декларираният размер на таксата е на база отнетия годишен воден обем въз основа на показанията от измервателното устройство, записани в дневника на общината. Посочените данни в декларацията са послужили на ответника да издаде АУПДВ в хипотезата на неизплатена такса по чл.195б, ал.1 от ЗВ.

Съвкупният анализ на събраните доказателства обаче установяват недостоверност на декларацията, с което е доказано оспорването й по делото. От една страна, декларацията не изхожда от легитимирано от закона лице, т.к. графологическата експертиза установи, че подписът не принадлежи на кмета К. Г. М. и не съществуват доказателства за упълномощаване на друго лице за подаване на декларацията. От друга страна, данните в декларация за отнетия годишен воден обем, а от тук и за стойността на таксата са опровергани от заключението по комплексната експертиза. Налице е монтирано и изправно ВУ, посредством което общината ежемесечно отчита количеството потребена вода в съставен за целта дневник. При проверката на 21.10.2022 г. ВУ е отчело 085852 куб.м. общо потребена вода от 2015 г., което не съответства на записа в дневника. Следователно, записите в дневника от 08.05.2015 г. до датата на проверката са недостоверни. Освен, че записите са водени погрешно с 5 цифри вместо с 6 /вж. извадките от дневника на л.215-218 и показанията на св.П. и Г./, дебитът на монтираната помпа на ВУ не позволява през 2022 г. да са протекли количества вода от порядъка на декларираните такива от 78 072 куб.м. Това означава, че декларираните през 2022 г. куб.м. вода са реално изтеглените такива от началото на 2015 г. до края 2022 г. Доказателствата по делото установяват грешен запис на показанието на ВУ в протокола на БДЗБР от 08.05.2015 г. /оригинал и копие/, като правилният запис следва да бъде 001040. Следователно, протоколът е недостоверен в тази му част, с което е доказано неговото оспорване.

От графологическата експертиза е доказано оспорването на неавтентичността на подписите на кмета на общината в писмо изх. № 328/ 31.01.2023 г., писмо изх.№ 2036/ 07.07.2022 г., декларация по чл.194б от ЗВ за 2021 г. и писмо изх. № 211/ 26.01.2022 г.

Комплексната експертиза и показанията на св.П. и Г. доказаха оспорването на неистинността на част от съдържанието на КП № ДП-01-1560/ 22.12.2023 г. и ДП-01-127/ 12.02.2024 г. – досежно приетите показания на ВУ, общото използвано количество вода, записите на показанията и размера на таксата за 2022 г. Доказателствата установиха неистинността на размера на таксата в покана за доброволно плащане към писмо № ПО-03-5/ 21.02.2024 г., размерите на таксите за всички отчетни години в писмо № КД-03-506/ 18.01.2024 г. и размерите на таксата в писмо № ПО-03-122/12.12.2023 г., покана за доброволно плащане към писмо № ПО-03-120/ 30.11.2023 г. и писмо изх. № 211/ 26.01.2022 г. на БДЗБР.

С оглед справките на вещите лица по комплексната експертиза на база достоверните данни за отнетия воден обем от ВУ, през процесната 2022 г. общото ползвано водно количество е 8052 куб.м., съгласно Приложение № 8а и Приложение-заключение /колона 3, ред 8/, за което дължимата такса е 2 176.21 лв. /колона 6, ред 8 от Приложение-заключение/, изчислена от вещите лица по реда на чл.11, ал.1 и ал.2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Разликата над 2 176.21 лв. до посочения в оспорения АУПДВ размер на таксата от 21 100.52 лв. е недължима за процесната 2022 г., т.к. се формира от сбора на отделните такси за отчетните 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Предмет на оспорения АУПДВ е единствено таксата за 2022 г., поради което съдът не може да излезе извън пределите на проверката за законосъобразност на определения от органа размер на таксата само за 2022 г.

На основание чл.172, ал.2, пр.3 от АПК е дължима отмяна на АУПДВ в частта за размера на таксата над 2 176.21 лв. до посочения от органа размер от 21 100.52 лв.

На основание чл.143, ал.1 във вр. с §1, т.6 от ДР на АПК БДЗБР дължи на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 3 539.03 лв. по компенсация за уважената част от жалбата. Жалбата е уважена за сумата от 18 924.31 лв., която се явява разлика между сумата по АУПДВ 21 100.52 лв. и действително дължимата такса от 2 176.21 лв. Деловодните разноски включват заплатеното адвокатско възнаграждение от 2 000 лв. и 1 946 лв. за вещи лица. Адвокатското възнаграждение е съобразено с правната и фактическа сложност на делото, обема на осъщественото процесуално представителство, извършените процесуални действия и броя на проведените съдебни заседания. Размерът на възнаграждението е по-нисък от размера по чл.7, ал.2, т.3 във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът не присъжда поисканата ДТ, т.к. такава не се дължи и не е внесена.

На основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ жалбоподателят дължи заплащане на БДЗБР на юрисконсултско възнаграждение по компенсация в размер на 10.31 лв. Размерът на разноските е изчислен за отхвърлената част от жалбата /сумата 2 176.21 лв./ върху основа от 100 лв.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 1/ 11.03.2024 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ В ЧАСТТА, с която е установено задължение на Община Бобошево за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. като дължима сума за осъществявано въз основа на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез ново водовземно съоръжение № 41590138/ 27.03.2014 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, водовземане от подемни води за сумата над 2 176.21 лв. до размера от 21 100.52 лв. със съответните лихви.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Бобошево за останалата част на Акт за установяване на публично държавно вземане № 1/ 11.03.2024 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“.

ОСЪЖДА БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ЗАПАДНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“ да заплати на ОБЩИНА БОБОШЕВО деловодни разноски в размер на 3 539.03 лв. /три хиляди петстотин тридесет и девет лева и три стотинки/.

ОСЪЖДА ОБЩИНА БОБОШЕВО да заплати на БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ЗАПАДНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 10.31 лв. /десет лева и тридесет и една стотинки/.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните.