РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 19.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. КИРИЛОВ
При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа
докладваното от съдия Кирилов НАХД № 1434 по описа на 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Л.Л.З., с ЕГН ********** *** от 18.12.2018г. издадено от *** Сектор
към ОД на МВР - гр. Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: на основание
чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 300
лева, за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00
лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично. Моли съда да отмени издаденото наказателното постановление,
като незаконосъобразно. Представя писмени доказателства, относно невъзможността
му да си закупи винетен стикер.
Ответната страна ОД на МВР – гр. Плевен, редовно
призована, представител не се явява.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно
и в съвкупност намира за установено следното:
На 06.12.2018г. около 13.40 часа на път II-35, км.18+501 с посока на движение към град Ловеч,
като водач на лек автомобил „Джип Чероки“ с временна
регистрация номер *** собственост на ******, управлява без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Не е
заплатил винетна такса за движение по пътищата от
Републиканската пътна мрежа отворени за обществено ползване съгласно чл.10 от
ЗП към часа и датата на проверката. Не представя контролен талон към СУМПС, с
което виновно е нарушил чл.139, ал.5 от ЗДвП;
чл.137А, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Констатациите в АУАН се потвърждават от показанията на
свидетелите Д.Л.Д. /***/ и Д.И.А. /свидетел по акта/, които непосредствено са
възприели фактическата обстановка.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното понастоящем
наказателно постановление, с което Л.Л.З. е
санкциониран, както следва: на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за
движение по пътищата - глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.139, ал.5
от ЗДвП; на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00
лева, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП, за това че на 06.12.2018г. около 13.40 часа на път II-35, км.18+501 с посока на движение към град Ловеч,
като водач на лек автомобил „Джип Чероки“ с временна
регистрация номер *** собственост на ******, управлява без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Не е
заплатил винетна такса за движение по пътищата от
Републиканската пътна мрежа отворени за обществено ползване съгласно чл.10 от
ЗП към часа и датата на проверката. Не представя контролен талон към СУМПС.
Административно-наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя за извършени нарушения:
1/ Управлява по Републиканските пътища ППС за превоз
на товари, и/или ППС за превоз на пътници и товари, с технически допустима
максимална маса не повече от 3.5 тона, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, с което е нарушил
виновно чл.139, ал.5 от ЗДвП;
2/ Водач на МПС от категории М1, М2, М3, и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен
колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.137А, ал.1 от ЗДвП;
3/Не носи контролния талон от свидетелството за
управление, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
От показанията на разпитаните свидетели Д. Л.
Д. и Д.И.А. се установява, че при извършената проверка са установили, че водач
на лекия автомобил е бил жалбоподателя Л.З., както и че управлявания от същия
автомобил е без заплатена винетна такса за 2018г.
Показанията на разпитаните свидетели Д. Л. Д. и Д.И.А.
са точни и последователни, същите описват подробно начина на извършване на
проверката, твърденията им взаимно се допълват и се подкрепят и от писмените
доказателства. Съдът дава вяра на показанията и на двамата разпитани свидетели,
тъй като същите предават личните си впечатления от проверката, не са
заинтересовани от изхода на делото и техните твърдения не са изолирани от
останалия, приобщен към делото доказателствен
материал.
От показанията на свидетелите Д. и А., и
приложеният по делото АУАН, съдът приема, че фактическата обстановка се
установява такава, каквато е описана в НП и жалбоподателят е извършил
посоченото нарушение, за което е санкциониран.
Задължението за заплащане на винетна
такса е установено в чл.139, ал.5 от ЗДвП, според който движението на
определените в Закона за пътищата, пътни превозни средства по републиканските
пътища се извършва след заплащане на винетна такса по
реда на чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Неизпълнението на това
задължение е обявено за наказуемо от нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП, съгласно
който ”Водач, който управлява ППС по републиканските пътища, за което не е
заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за пътищата се наказва с глоба, както следва: Съгласно чл.179, ал.3, т.4 от
Закона за движение по пътищата ”При управление на пътно превозно средство за
превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътни превозни
средства за превоз на товари и/или пътни превозни средства, предназначени за
пътници и товари, с технически допустима максимална маса, не повече от 3,5т. -
300 лв.”
С оглед на така изяснената фактическа обстановка съдът
намира, че по делото безспорно е доказана нарушената правна норма, нарушителят
и неговата вина.
Съдът следва да отбележи, че изложените от
страна на жалбоподателя Л.Л.З. твърдения, че на
посетените от същия бензиностанция в с.Брестовец не са предлагали винетни стикери, както и че същият е бил притеснен от
здравословното състояние на детето си – 40 градуса температура, намира същите
за неоснователни, тъй като жалбоподателят е тръгнал от КАТ-Плевен, преминал в
близост до бензиностанциите на „Еко
България“ и „Шел България“, където гарантирано е могъл да закупи винетен стикер. Констатираното нарушение е извън пределите
на гр. Плевен в посока гр. Ловеч, видно от показанията на свидетеля Д.Д. е, че път II-35 е от Републиканската пътна мрежа. След табелата на гр.
Плевен веднага започва второкласен тъп Плевен-Ловеч и жалбоподателя вече е бил
в нарушение, да управлява автомобила без валиден винетен
стикер, което навежда съда на извода, че изобщо не е имал намерение да закупи
такъв.
Движението на определените в закона пътни
превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал.1 т.1 от Закона за
пътищата, съгласно разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП. Водачът на моторно
пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен
стикер за платена винетна такса в долния десен ъгъл
на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по
републиканските пътища и да премахва незабавно винетния
стикер след изтичането на неговата валидност /чл.100 ал.2 от ЗДвП/. На следващо
място, съгл. чл.179 ал.3, т.4 от ЗДвП е предвидена санкция глоба по отношение
на водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за
което не е заплатена съответната винетна такса по чл.
10, ал. 1 т.1 от Закона за пътищата.
Следва да се посочи, че съгласно Закона /чл.10а
ал.5 ЗП/, при заплащане на винетната такса се издава
документ, който удостоверява правото на ползване на републиканските пътища,
наречен "винетка". Винетката се състои от две части, като частта от
винетката - "винетен стикер", който
удостоверява плащането на винетната такса, се залепва
в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно
средство, а другата част се съхранява от водача на пътното превозно средство и
е доказателство за платената винетна такса за
използване на републиканските пътища при увреждане или унищожаване на винетния стикер.
След цялостна проверка за законосъобразността
на атакувания акт, съдът не откри административно-наказващият орган да е
допуснал нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя.
Безспорно жалбоподателят е съзнавал за какво
е санкциониран, защото не е имал заплатена винетна
такса по смисъла на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП и е съзнавал противоправното
си поведение. Няма противоречие във фактическата обстановка на описанието на
нарушението в АУАН и НП. Административно-наказващият орган е дал изцяло
възможност на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран и
отговорността, която следва да понесе по чл.139, ал.5 от ЗДвП за нарушението на
тази норма.
По отношение на наложеното административно
наказание на жалбоподателя З., за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП
въвежда задължение за участниците в движението да носят в себе си СУМПС и Контролния
талон към свидетелството за управление на МПС. Установи се от събраните по
делото доказателства, че жалбоподателят като водач на лек автомобил към датата
на проверката не е носел със себе си контролния талон към свидетелството си за
управление на МПС. Това обстоятелство не беше опровергано в хода на съдебното
следствие не се представиха доказателства в тази насока, поради което съдът
намира, че жалбоподателят е извършил твърдяното нарушение и правилно е
ангажирана неговата отговорност.
АУАН и атакуваното НП в частта им, касаещи
посоченото по-горе нарушение и съответно наложеното наказание са издадени от
компетентни длъжностни лица, в кръга на техните правомощия, при правилно
прилагане на материално-правните и процесуални норми. Размерът на наложеното
наказание е съобразен с нормата на чл.183 ал.1 т.1, пр.2 от ЗДвП. Предвид
изложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление в частта му, касаещо нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което е
наложена санкция на основание чл.183 ал.1 т.1, пр.2 от ЗДвП за правилно и
законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено в тази му част.
По отношение на нарушението по
чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът счита,
че Л.Л.З. е осъществил фактическия състав на
нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачите и
пътниците в моторните превозни средства от посочените категории, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. В конкретният случай не са налице
доказателства за наличието на някои от посочените изключения по ал.2 на чл.137А
от ЗДвП, което да позволява на жалбоподателката да не
използва обезопасителен колан.
Още повече, че жалбоподателят в
своите обяснения изразява становище, че същият е бил притеснен за здравето на
детето си и не е поставил обезопасителен колан.
Предвид изложеното съдът приема, че с НП
правилно е определена нарушената норма от ЗДвП.
Съдът намира, че така
определените административни наказания съответстват на тежестта на извършените
нарушения и са съобразени с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН.
Не е налице основания за изменяне
на НП и в частта му относно постановеното отнемане на 6 контролни точки.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т.10 (Изм.
- ДВ, бр. 28 от 2017 г., в сила от 04.04.2017 г.) от
Наредба №Із-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка
на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, съгласно
които текстове за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се
отнемат контролни точки, както следва: т.10 - за неизпълнение на задължението
за използване на предпазен колан или за носене на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП) - 6 контролни точки.
Отнемането на контролни точки с оглед безспорно установеното за извършено
административно нарушение е една законосъобразна последица.
Съдът намира, че в настоящия случай не следва да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, с оглед тежестта на извършените нарушения
и обществените отношения, които се регулират от ЗДвП.
Предвид на гореизложеното жалбата се явява
неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и правилно и
следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Плевенски районен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0938-006251 от 18.12.2018г.
издадено от *** Сектор към ОД на МВР - гр. Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен,
с което на жалбоподателя Л.Л.З. са наложени
административни наказания, както следва: на основание чл.179, ал.3, т.4 от
Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 300 лева, за нарушение на
чл.139, ал.5 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд
– гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: