РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2513
гр. Пловдив,16.12. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Р. П., като разгледа докладваното от
председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 3145 по описа за 2021
год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. АПК, вр. чл. 27а ЗЗДет.
Образувано е на
основание постъпила жалба от Ф.С.К. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, в качеството й на
родител на непълнолетната Я.Ж.И., ЕГН **********, срещу Заповед № ЗД/Д-РВ-213/02.12.2021г., издадена от Н.Р.Т.на
длъжност Директор на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Пловдив, с която е наредено временно настаняване
на непълнолетното дете Я.Ж.И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***;
с майка Ф.С.К., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** и баща Ж.Б.И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, в Кризисен център за деца
гр.Пловдив,бул.“Марица“ № 142, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от
Закона за закрила на детето.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, поради което се иска отмяната му. Поддържа се, че детето има
редица заболявания и се нуждае от медицински прегледи, а контактът й с него е
ограничен. Счита, че за детето е по-добре да живее в семейна среда с родителски
грижи.
Ответникът – Директорът на Дирекция
"Социално подпомагане" – Пловдив в представен писмен отговор и в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.Т.изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Ж.Б.И., не е изразил становище по жалбата.
По делото са събрани писмени
доказателства, съдържащи се в изпратеното заверено копие на административната
преписка.
От страна на пълномощника на жалбаподателя са представени, и са приобщени към
доказателствения материал по делото, писмени доказателства, както следва : Решение
№ 2978/30.09.2020г. на ПРС и Решение № 2306/10.07.2017г. на ПРС, както и
Експертно решение № 0391 на ТЕЛК.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното:
Производството пред ДСП – Пловдив. е
образувано на основание постъпил сигнал с вх.№ СИГ/Д-РВ/1077/30.11.2021г. от 06
РУ при ОД на МВР Пловдив, с което са уведомени, че непълнолетната Я.Ж.И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***
извършва бягства от дома си с цел съжителство на семейни
начала и е обявявана за издирване. След установяването й е върната на родител. И.не
посещава училище и е трайно отпаднала от образователната система. Нейните
родители не успяват да й оказват нужния контрол и възпитателно въздействие.
Баща й е инвалид, а майка й е с неврологично заболяване „Епилепсия".
На 01.12.2021г. в 12. 30 ч. на основание чл.37 от ЗЗДет.
и чл. 11 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила
на дете, след отправено искане на детето Я.Ж.И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** е предоставена полицейска закрила със Заповед № УРИ 3389 00-13498 от
01.12.2021г. на Началника на 06 РУ при ОД на МВР Пловдив. Посочено е, че
полицейската закрила е предоставена на детето, тъй като има опасност детето да
бъде въвлечено в престъпление и детето е останало без надзор.
Изготвен е доклад за оценка на случая
и предприемане на мярка за закрила спрямо дете от социален работник при ДСП -
Пловдив. Видно от доклада, на 30.11.2021 г. в отдел
"Закрила на детето" към ДСП, гр. Пловдив е постъпило писмо от ВПД
Началник на 06 -то РУ на МВР, гр. Пловдив - главен инспектор К., в което е
посочено, че непълнолетната Я.Ж.И. е извършила бягство от дома си с цел
съжителство на семейни начала. Майката на момичето я е обявила за издирване.
След установяването й, непълнолетната е предадена от органите на реда на
нейната майка. По данни от писмото, родителите не успяват да оказват нужния
контрол и възпитателно въздействие на дъщеря си. На 01.12.2021 г. е предприета
полицейска закрила спрямо Я.Ж.И.. Същата е настанена в КЦД, гр. Пловдив, бул.
"Марица" № 142. На 02.12.2021 г. социален работник от Отдел „Закрила
на детето“ към ДСП, гр. Пловдив е посетил Кризисния център и е разговарял с
майката, дъщеря й и управителя на резидентната
услуга. По информация от Ф.С.К., момче на име Е.е "откраднал" дъщеря
й, когато тя отивала до магазина, за да купи хляб. След като Я.Ж.И. е била
върната на родителите й от полицията, момчето е взело Я.от дома й. По
информация от Ф.С.К. същата не е виждала дъщеря си от неделя /28.11.2021 г./.
Когато е разбрала, че момичето не е в жилището, майката е ходила в полицията и
Районна прокуратура, за да съобщи за изчезването й. Ф.С.К. е информирана за необходимостта от
осигуряване на стабилна среда за Я., както и какво представлява резидентната услуга, в която дъщеря й е настанена, периода,
в който тя може да пребивава в Кризисния център, както и за режима на контакти
с нея. По данни от Я.Ж.И., тя се е запознала с Е.преди два месеца, чрез
социалните мрежи. От един месец е "омъжена" за него. Момичето
разказва, че той на сила я е взел от дома й, вкарал я е в автомобила си и я е
завел в жилището си. Момичето информира, че "съпругът" й и
семейството му са се държали добре с нея. Но иска да остане при майка си, а не
при "мъжа си". По данни от Ф.К., тя полага много добри грижи за Я..
За момичето е осигурена самостоятелна стая, снабдена с голям гардероб и много
дрехи. Майката твърди, че с партньора й се грижат изключително добре за
момичето. Осигуряват й всичко, от което тя се нуждае. Родителите разполагат с
жилище в гр. Пловдив, ул. "Кедър" № 4, ет. 2, ап. 4. Ф.С.К. съобщава,
че може да разчита на помощ и подкрепа от страна на пълнолетните си деца при
грижите за Я.. Съобщава също, че има дъщеря, което живее в чужбина. За да
откъсне Я.от средата и да я предпази от съжителство с мъж, в толкова ранна
възраст, майката информира, че е готова да заведе непълнолетното момиче в
чужбина.По информация от Управителя на КЦД, гр. Пловдив, момичето е спокойно.
Предстои тя да бъде включена в компютърен курс, арт ателие и други дейности,
ангажиращи свободното й време.Я.е прекъснала образованието си. Категорично
отказва да посещава учебно заведение.
С оглед на гореизложеното в доклада на
социалния работник е прието, че за непълнолетната е констатиран риск от
съжителство с пълнолетно лице и бременност в ранна възраст.
Във връзка с това е предложено да
бъде предприета спешна мярка за закрила, като на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет.
детето да бъде настанено в Кризисен център за деца, гр. Пловдив, бул.
"Марица" № 142.
Този доклад, преценен като
доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по установения
ред и форма, съставляващ и индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 3 от АПК, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение
и основание за издаване на обжалваната заповед. Същият е доказателство пред
съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и
от социалния работник. Предвид това съдът приема за установена фактическата
обстановка, описана в него. Доказателства, оборващи констатациите на социалните
работници и установяващи противното в хода на съдебното производство не са
представени от оспорващата. Не водят до различен извод,ангажираните
доказателства от страна на оспорващата (Решение
№ 2978/30.09.2020г. на ПРС и Решение № 2306/10.07.2017г. на ПРС, както и
Експертно решение № 0391 на ТЕЛК).Те само потвърждават факти, които са безспорно установени в хода на
административното производство и са неспорни между страните по делото.
Въз основа на доклада е
издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която на основание чл.
27, ал. 1, във вр. с чл.4, ал.1, т.5 и чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет.
и чл. 33 то ППЗЗДет. е наредено временно настаняване на непълнолетното дете Я.Ж.И., ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***; с майка Ф.С.К., ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес *** и баща Ж.Б.И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, в Кризисен център за деца
гр.Пловдив,бул.“Марица“ № 142, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от
Закона за закрила на детето.
В заповедта са възпроизведени
констатациите в изготвения доклад от социалния работник, че Я.споделя, че от
един месец е "омъжена" за Енгин, с когото се е запознала чрез социалните
мрежи. Съобщава, че той я е взел от дома й, качил я е на сила в автомобил и я е
завел в дома си. С оглед съобщеното от непълнолетната, за същата е изведен риск
за живота и здравето й, поради което е
прието, че предвид преживяното от нея, е необходимо за непълнолетната да бъде
осигурена защитена среда, в която със
същата да работят специалисти за преодоляване на травмата.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Подадена
е в преклузивния срок за оспорване срещу индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който подлежи на съдебен контрол
за законосъобразност, съгласно изричната норма на чл. 27а, ал. 1 ЗЗДет.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга
на правомощията му, съгласно чл. 27, ал. 1, вр. чл.
33, ал. 2 ППЗЗДет.
Издадена е в предвидената от закона
писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
фактически и правни основания, които осъществяват фактическия състав на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. При
издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са основание за отмяна. Съдът намира, че оспорената заповед е издадена
и в съответствие с материалния закон.
Съгласно
процесуалното правило на чл. 142, ал. 1 от АПК преценката за съответствието на
оспорения административен акт с материалния закон следва да бъде извършена към
момента на издаването му.
Съгласно
чл. 1, ал. 2 от ЗЗДет. държавата защитава и гарантира
основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи
деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и
психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа,
социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. В
изпълнение именно на тези свои задължения, при осъществяване на своите функции
и правомощия органите за закрила на детето следва да се ръководят от висшите
интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните
семейства. Освен това, органите за закрила на детето са длъжни да осигуряват на
детето закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като
предприемат своевременно всички необходими законодателни и административни
мерки. Именно в изпълнение на тези функции компетентните институции следва да
съобразяват всички обстоятелства, свързани с житейския опит, мотивацията на
лицето да полага грижа, жилищните и материалните условия, необходими за
отглеждане на едно дете и не на последно място, съществуването на причини,
които биха навредили на психическото, физическото или социалното развитие на
детето.
Съгласно
чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт предоставяне на дете на
социална услуга - резидентен тип се извършва от съда,
като до неговото произнасяне Дирекция "Социално подпомагане" по
настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред
със заповед на директора (чл. 27, ал. 1 от ЗЗДт).
Предприетата
с оспорената заповед мярка за закрила е предвидена в чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет. Тя е временна и се налага незабавно по
административен ред при наличие на данни за "дете в риск". В случая
събраните по делото доказателства установяват, че административният орган е разполагал
с данни, получени от 06 РУ при ОД на МВР - Пловдив, че непълнолетната Я.Ж.И. е
извършила бягства от дома си с цел съжителство на семейни начала, майката на
момичето я е обявила за издирване, след установяването й, непълнолетната е
предадена от органите на реда на нейната майка, родителите не успяват да
оказват нужния контрол и възпитателно въздействие на дъщеря си.Това е установено
и в изготвения по случая доклад от социален работник.
Съдът намира за правилна констатацията на
административния орган, че в конкретния случай се налага прилагане на мярка за
закрила – "предоставяне на социална услуга - резидентен
тип" по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. в хипотезата на
"спешно настаняване извън семейството" на непълнолетното дете,
предвидена в чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. Съгласно чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от ППЗЗДет., спешното настаняване
извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и
живота на детето, като настаняването се извършва незабавно след получаването на
сигнала със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане".
В случая въпросната мярка "настаняване на дете извън семейството" е
взета незабавно, като тя е обоснована с изводите на социалния работник в
доклада, че родителите не успяват да окажат необходимото възпитателното
въздействие и не са в състояние адекватно да контролират непълнолетното дете,
което няколко пъти бяга от дома си, съжителства с пълнолетно лице и съществува
опасност за ранна бременност, което създава риск за здравето и живота му. Освен
това майката категорично е заявила в
хода на административното производство, че за да откъсне Я.Ж.И. от средата и да
я предпази от съжителство с мъж, в толкова ранна възраст е готова да изведе непълнолетното
дете в чужбина, където живее друга нейна
пълнолетна дъщеря.
Предвид това съдът приема, че към
момента на издаването на заповедта, тя е в съответствие с материалния закон. В
рамките на настоящото бързо производство по чл. 27а от ЗЗДет.
съдът счита, че предпоставките за настаняване извън семейството към датата на
издаване на заповедта са били налице, поради наличието на безспорни
доказателства за необходимостта от предприемане на тази крайна мярка.
Съдът приема, че посредством предприетата
мярка е постигната и целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и
неговото, на първо място, физическо здраве, като правилна е и целесъобразна
преценката на ответния административен орган към датата на постановяване на
обжалваната заповед за наличие на основание по чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДт - защита на висшите интереси на детето, които имат
приоритет пред желанията или интересите на родителя. Понятието "висши
интереси на детето" не е легално дефинирано, като според съда то намира
израз в прогласените и защитени от международните актове и закона права на
детето - в принципите на Декларацията за правата на детето, провъзгласена с
резолюция 1386 (X.) на Общото събрание на ООН от 20.11.1959 г. и в чл. 10, ал.
1 от ЗЗДт. В конкретния случай, приоритетно значение
има правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и
нормален начин, както и на защита на неговите интереси. Тези права и интереси са
изцяло спазени с издаването на обжалваната заповед, с която е и постигнато
най-доброто осигуряване на посочените права на детето.
Следва да се има предвид, че в настоящото
производство съдът преценява дали са били налице предпоставките за прилагане на
мярката към момента на издаване на заповедта, както и че наложената мярка за
закрила е временна. Дали да бъде налагана мярка за закрила и къде да живее
детето за в бъдеще е предмет на производство по чл. 28 от ЗЗДет.,
като в правомощията на компетентния районен съд е да се произнесе по този
въпрос.
Предвид изложеното и след цялостна служебна
проверка на обжалвания акт, съдът формира извода, че обжалваната заповед е
законосъобразна, издадена при спазване на относимите
материално правни разпоредби и процесуални правила, при което жалбата, като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателно се
явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид
липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето
производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо на
основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8
от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се
отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането
на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така,
съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на
ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 100 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.144 от АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 АПК АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.ПЛОВДИ, XII състав,
РЕШИ :
ОХВЪРЛЯ
жалбата на от Ф.С.К. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, в качеството й на
родител на непълнолетната Я.Ж.И., ЕГН **********, срещу Заповед № ЗД/Д-РВ-213/02.12.2021г., издадена от Н.Р.Т.на
длъжност Директор на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Пловдив, с която е наредено временно настаняване
на непълнолетното дете Я.Ж.И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***;
с майка Ф.С.К., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** и баща Ж.Б.И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, в Кризисен център за деца
гр.Пловдив,бул.“Марица“ № 142, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от
Закона за закрила на детето.
ОСЪЖДА Ф.С.К. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,
да заплати в полза на Агенция за социално подпомагане,
сумата от 100 (сто) лева разноски
по делото, съставляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл. 138, ал. 3 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :