Решение по дело №3106/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261233
Дата: 17 ноември 2020 г.
Съдия: Димитринка Иванова Костадинова- Младенова
Дело: 20201100503106
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               

 

                             

 

 

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                    гр. София, 17.11.2020 год.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Димитринка Костадинова-Младенова

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова-Младенова в. гр.дело № 3106 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

 

С Решение  № 3284 от 07.01.2020г., постановено по гр.дело № 76469/2018 год. по описа на СРС, ГО, 63 състав, е отхвърлен предявения от В.И.Т. срещу Център за спешна медицинска помощ –София с БУЛСТАТ ******иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложеното му със Заповед № ЗН-76/01.11.2018г. на Директора на ЦСМП-София дисциплинарно наказание „Забележка“.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца В.И.Т.  чрез процесуалния си представител адв. К.М.. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се изцяло изводът на  първоинстационния съд, че по делото е установено извършването на дисциплинарно нарушение от страна на въззивника. Не оспорва, че има задължение от длъжностната характеристика лично да участва и контролира предаването и приемането на автомобилите между смените, но твърди, че автомобилът Опел Комбо с рег. № ******е оставен в гаража на 28.08.2018г. и е ползван след това чак на 12.09.2018г. На 28.08.2018г. въззивникът  не е участвал в приемането на автомобила.  Оспорва извода да първоинстанционния съд, че с това е изпълнил част от трудовите си задължения.Твърди, че според организацията на работа шофьорът на автомобила е този, който трябва да предаде ключовете и документите на дежурния механик, и ако това не е осъществено то вина има той, а не механика, защото  да има приемане, трябва да има преди това инициализирано предаване.  С оглед на изложеното поддържа, че неправилно СРС бил приел, че ищецът не е изпълнил задължението си, произтичащо от заеманата длъжност. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да се отмени заповедта за налагането на дисциплинарно наказание като незаконосъобразна.

Ответното дружество Център за спешна медицинска помощ –София, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.С.оспорва твърденията във въззивната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено въз основа на изводите на съда, че въззивникът Т. е извършил дисциплинарното нарушени, за което е наказан. Оспорва твърдението, че приемане на автомобила не е имало поради поведението на предаващия водач А.А.. Посочва се в отговора, че правилно съдът е установил нарушението на трудовите задължения от страна на въззивника,  изразяващи се в това, че същият не е изпълнил  задължението си  по длъжностна характеристика да участва лично  и да контролира  приемането и предаването на въпросната линейка в края на работната смяна. По силата на основната функция на заеманата длъжност  - „Техник-Механик, ЕАТ“ въззивникът е длъжен да  следи за техническото и хигиенното състояние, съхранението и готовността за работа на автомобилите. За всяка работна смяна техникът-механик съставя нарочни документи – наряден лист за шофьорите, които са на работа, и ежедневно сведение за автомобилите, които са в  работен режим за съответната смяна. В началото на смяната именно техник- механикът предава автомобилите на шофьорите, а в края на работната смяна ги приема лично, за да бъдат предадени на следващата смяна или оставени на съхранение в гаража. Предаването и приемането  на автомобилите се удостоверява с подпис на шофьор и техник-механик пътната книжка. От този протокол за работа следва, че въззвникът е бил наясно какви и колко автомобила е трябвало да приеме в края на смяната и с  бездействието се и нарушил трудовите си задължения. С оглед на изложеното въззиваемата страна счита обжалваното решение за правилно и моли  да бъде потвърдено като такова. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 1 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, преценено по същество е правилно.

По делото е несъмнено установено, че ищецът В.Т. заема длъжността „Техник-механик“ в отдел „Център за спешно медицинска помощ“ гр. София, т.е. че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение към датата на налагане на процесното дисциплинарно наказание. Не се спори, че му е връчена заповед № ЗН-76/01.11.2018г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“.

От събраните по делото писмени доказателства е установено, че в началото на дневно дежурство на 12.09.2018г.  при оглед преди връчване на автомобил „Опел Комбо“ с рег. № ****** от дежурния-техник на дежурния шофьор е констатирана липса на радиокасетофон  и навигационно устройство „Гармин“. При преглед на пътна книжка за месец август е установено, че последен с този автомобил на 28/29.08.2018г. /нощно дежурство/ е работил шофьор А.П.А., който след края на дежурството е оставил ключовете на автомобила на бюрото на дежурния техник-механик В.Т., докато  последният не е и бил в стаята си.  Установено е, че въззивникът не е извършил оглед на автомобила и проверка относно наличното в него оборудване.

При така установената фактическа обстановка от правна страна се установи следното:

За да бъде уважен предявеният иск за проверка законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и неговата отмяна, в тежест на работодателя е да установи законосъобразността на извършените от него действия. Дисциплинарното наказание следва да бъде наложено при строго спазване на определената процедура, изискваща писмена форма на заповедта с изрично установени реквизити, спазване на предвидения в чл. 194 КТ срок, снемане обясненията на работника, както и преценка за съответствие на тежестта на наказанието с извършеното дисциплинарно нарушение съгласно чл. 189 КТ. Задължението за изслушване или приемане на писмени обяснения от работника е съществен елемент от дисциплинарната процедура. Работодателят следва да събере доказателства, относно извършеното нарушение, да си изясни отношението на работника или служителя към извършеното и да му даде възможност да се защити. Също така дадените обяснения следва да бъдат взети предвид при определяне тежестта на нарушението и съразмерното наказание за извършеното. В процесния случай са  спазени всички изисквания при провеждае на досциплинарното производство.

При извършената служебна проверка от съда относно спазването на преклузивния срок за налагане на дисциплинарно наказание, се установява, че същият е спазен – наказанието е наложено в двумесечния срок от откриване на нарушението съгласно чл. 194 КТ, с връчване на заповедта на служителя. Установено е, че са поискани обяснения от работника по смисъла на чл.193 ал.1 от КТ. Въпреки, че първоначално е отказал да даде  такива, въззивникът е депозирал обяснения пред работодателя на 24.10.2018г., в които заявява, че дежурният шофьор А.е оставил пътната книжа на автомобила на бюрото в негово отсъствие без да му даден възможност  да изпълни трудовите си задължения и да извърши огледа и приемането му.  

Спорните въпроси във въззивното производство са свързани с това дали  описаното в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „забележка“  съставлява нарушение на трудовата дисциплина от страна на въззивника. Дисциплинарната отговорност се носи от страна на работника, когато е налице нарушение на трудовата дисциплина. Това нарушение на трудовата дисциплина законът свързва с виновно поведение от страна на работника при изпълнение на трудови задължения. За виновно неизпълнение на задълженията по трудов договор нарушителят се наказва с предвидените от КТ наказания, независимо от другите видове отговорности - имуществена, административно-наказателна и др. Дисциплинарната отговорност по КТ се налага само и единствено за извършени от работника или служителя нарушения на трудовата дисциплина. При конкретните обстоятелства настоящия съдебен състав намира, че въззивникът Т. със своето поведение е допуснал грубо нарушение на трудовите си задължение, вменени му с трудовия договори подробно описани в длъжностната му характеристика.

По дефиниция дисциплинарното нарушение съгласно чл. 186 КТ е виновното неизпълнение на трудовите задължения. В чл.187 от КТ примерно са изброени видовете нарушения на трудовата дисциплина. Нарушението на трудовата дисциплина като вид правонарушение представлява несъответствие между дължимо и фактически осъществено поведение.  Видовете нарушения на трудовата дисциплина примерно се изброени в чл.187 КТ,като в т.10 е дадена възможност и за други неизпълнения на трудови задължения,предвидени в закони и други нормативни актове,в правилника за вътрешния трудов ред,в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение”. От това следва, че обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя. Техният обем и характеристика произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение - работата, за която са се уговорили страните при спазване на установената трудова дисциплина - чл. 124 КТ. В изложения смисъл спазването на трудовата дисциплина означава спазване на техническите и технологически правила на трудовия процес и на правомерните разпореждания на ръководителя във връзка с него, при съблюдаване на изискването за добросъвестност. По делото не се спори, че въззивникът е имал задължение лично да участва  и да контролира предаването и приемането на линейките. Не се спори и по обстоятелството, че шофьорът, на когото е предал автомобила в началото на смяната след края й не му е съдействал за извършване на оглед и приемане според правилата за работа.

Техническите и технологичните правила относно изпълнението на работата, вписани и в приложената длъжностна характеристика на въззивника Т., са също елемент от задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и следователно елемент от съдържанието на трудовата дисциплина. Те представляват указания относно начина, по който трябва да бъде изпълнявана уговорената работа. Съдът споделя становището на първоинстанционния съд, че за ангажиране на дисципилинарната отговорност на въззивника е правно ирелевантно  обстоятелството дали предаващото лице непосредствено е предало на ищеца  принадлежностите на автомобила или нито дали е направил опит да го открие.  Несъмнено  е установено  от съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства, че въззивникът – ищец  не е изпълнил трудовите си задължения, вменени му в длъжностната характеристика т. 1, раздел IV, които включват и контрол върху останалите служители, ангажирани с предаването и приемането на автомобилите. Неизпълнението на определена работа по смисъла на чл. 187, т. 3 КТ е съществено нарушение на трудовата дисциплина, което налага ангажиране на дисциплинарната му отговорност. При определянето на вида на наказанието е отчетена тежестта и характера на допуснатото нарушение. Това налага и потвърждаване на заповедта, с която работодателят е наложил на въззивника  дисциплинарно наказание „забележка”.

Изводите на въззивния съд съвпадат с изводите на първоинстанционния съд. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено като правилно.

 

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Въззиваемата страна е  заявила, че няма претенции за разноски в настоящото производство.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                 

                                                       Р    Е    Ш    И :  

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 3284 от 07.01.2020г., постановено по гр.дело № 76469/2018 год. по описа на СРС, ГО, 63 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

2/