ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 304 11.06.2018г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание
на тридесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Мина Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев въззивно частно гражданско дело №324 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423
от ГПК.
Същото е образувано по повод на постъпило възражение, с
вх.№1250/09.03.2018г. от адв.Г.И.П., в качеството му на пълномощник на П.П.Г.,
срещу Заповед №540 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
01.06.2017г. издадена по ч.гр.д.№796/2017г. по описа на РС- Велинград, влязла в
законна сила на 27.06.2017г.
Твърди се в същото, че от приложените в заповедното
производство писмени доказателства, заповедта за изпълнение е изпратена за
връчване на длъжника, като връчителят е отразил, че „лицето отказва да получи
разписката“. В тази връзка се сочи, че длъжникът П.Г. не е бил в страната от
месец март до месец август 2017г. /в този период от време е бил сезонен
работник в Чехия/ и съответно не е възможно да е отказал да получи съобщението
и заповедта за изпълнение на посочената в разписката дата- 12.06.2017г.
Искането е да бъде постановено определение, с което да бъде
прието подаденото възражение, като се спре изпълнението на Заповед №540 от
01.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№796/2017г. по описа на РС- Велинград
и да се върне делото на заповедния съд, който да продължи разглеждането му с
даване на указания по чл.415, ал.1 от ГПК.
Претендират се разноски.
Писмен отговор от страна на ответникът по възражението- „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, в указания срок не е постъпил.
В съдебно заседание, П.П.Г., редовно призован не се явява.
За същият се явява процесуалния му представител адв.П.. От страна на последния
се поддържа подаденото възражение. Моли се за приемане на подаденото възражение
и връщане на делото за даване на указания по чл.415 от ГПК.
Ответникът по възражението- „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, редовно призован, представител не се явява. От пълномощникът му- юриск.Е.В.Т.
е постъпило писмено становище в което се излага становище по отношение на
събирането на доказателства по делото. Прави се възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар при представяне от страна на въззивникът на
списък за разноски.
Пазарджишкият
окръжен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, намира от
фактическа страна следното:
Видно от Заповед за изпълнение на парично задължение №540 от
01.06.2017г., постановено по гр.д.№796/2017г. по описа на РС- Велинград,
издадена въз основа на заявление по реда на чл.410 и сл. от ГПК от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от законния представител на
дружеството Н.Т.С., в качеството й на изпълнителен директор, районния съд е
разпоредил длъжникът П.П.Г. да заплати на заявителя сумата от 969лв.- главница,
договорна лихва в размер на 410,04лв. за периода от 25.09.2007г. до 25.08.2019г.,
лихва за забава за периода от 26.09.2007г. до 01.06.2017г., законна лихва върху
главницата, считано от 01.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски по делото в размер на 53,39лв. за ДТ и сумата в размер на 150лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Видно от Съобщение до П. П.Г. се установява, че на 12.06.2017г.
е отразено от длъжностното лице връчващо съобщението, че „лицето отказва да
получи разписката“, като е посочен свидетел на този отказ: Т.Ч..
От Справка от 01.06.2017г. се установява, че П.П.Г. е с
постоянен и настоящ адрес към дата 01.06.2017г.: гр.Р., ул.“Странджа“ №20.
От показанията на св.Ч. се установява, че същия работи като
куриер в Община Р., като той е лицето което е отишло на адреса на Г. за да
връчи процесното съобщение. Свидетелят установил от майката Ж.Г., че сина й го
няма, а тя отказва да получи съобщението.
В показанията си св.Г., че сина й е работил в Чехия за
период от 9- 10- месеца. В този период от време е дошъл призовкаря да връчи
съобщение до сина й, но тя е отказала да го получи.
При така
установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
От доводите изложени във възражението се установява, че
длъжникът се позовава на хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.
В конкретния казус, съдът намира възражението за
основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК,
длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може в
посочения срок от узнаването на заповедта за изпълнение да подаде възражение до
въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.
Длъжникът излага твърдения, че към датата, на която е
връчено съобщението за издадената заповед за изпълнение не се е намирал в пределите
на Република България, за определен период от време, посочен във възражението се
е намирал на територията на Република Чехия и за него е ило невъзможно даполучи
изпратеното до него съобщение и заповедта за изпълнение.
В конкретният казус, тези му твърдения са доказани от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Категорично е установен постоянния му и настоящ адрес,***.
Длъжностното лице в лицето на св.Ч. не отрича, че при
връчване от негова страна на процесните книжа П.Г. не е бил в дома си, като
майка му е била в къщата и е отказала да ги получи. В относимост на тези
показания са и данните излагани от св.Г., която заявява, че на въпросната дата
сина й го е нямал в къщи.
С оглед на горното, настоящата инстанция отчита, че не е
налице надлежно връчване до длъжника, предвид на което е и налице хипотезата на
цитираната по- горе разпоредба. В последица от това възражението следва да се
приеме от въззивния съд.
В настоящия случай не са налице предпоставките по чл.423, ал.3, изр. последно ГПК за
обезсилване на издадената заповед директно от въззивния съд, тъй като макар че
възражението е прието, то не е поради липса на предпоставките на чл.411, ал.2,
т.3 и 4 ГПК. В настоящото производство не се твърди, а и видно от приложените
доказателства, длъжникът има регистриран настоящ и постоянен адрес в Република
България, поради което и не е налице една от кумулативно изискуемите
предпоставки на чл.423, ал.3 от ГПК за обезсилване на заповедта.
Затова и предвид факта, че възражението по чл.423 от ГПК
съдържа и възражение по чл.414 от ГПК, то след приемане на възражението по
чл.423 ГПК делото следва да бъде изпратено на Районен съд- Велинград за даване
на указанията по чл.415, ал.1 от ГПК към заявителя.
По отношение на искането на молителя за присъждане на
разноски за настоящото производство, с оглед настоящия изход на делото съдът
намира, че следва да посочи следното:
Защитата на длъжника при условията на чл.423 от ГПК има
извънреден характер и се основава на изрично и изчерпателно изброени в закона
предпоставки. Повдигнатият пред въззивния съд спор в това производство има
изцяло процесуалноправен характер и не касае съществуването на заповедния дълг.
Определението на въззивния съд, с което се приема предявеното възражение, не
разрешава материалноправния спор за съществуването, ликвидността и
изискуемостта на заповедното задължение. Заповедта за изпълнение не се отменя,
а актът на съда е насочен единствено към възстановяване на положението, което
би съществувало, ако длъжникът беше подал възражението си в срока по чл.414 от ГПК.
Следователно, в производството по чл.423 от ГПК въззивният
съд не действа като редовна инстанция, поради което и чл.81 от ГПК е
неприложим.
В производството по чл.423 от ГПК разноски в полза на длъжника
се присъждат единствено в хипотезата на чл.423, ал.3, във вр. чл.411, ал.2, т.3
и т.4 от ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта за изпълнение
и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В този случай, заповедното
производство приключва, респ. заявителят може да търси вземането си единствено
по исков ред. Във всички останали случаи произнасяне по дължимостта на разноски
на длъжника се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за
основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- било от
заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл.415, ал.2 от ГПК /при
обезсилване на заповедта/, било от исковия съд при разрешаване на спора за
съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнени /в иска по чл.422
от ГПК/. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.4 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. на ВКС по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК.
Съобразявайки горните указания и независимо от изхода на
спора разноски за настоящото производство не се присъждат.
Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА депозираното Възражение, с вх.№1250/09.03.2018 срещу Заповед №540 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 01.06.2017г. издадена по ч.гр.д.№796/2017г. по описа на РС-
Велинград.
СПИРА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО по Заповед №540 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 01.06.2017г. издадена по ч.гр.д.№796/2017г. по описа на РС- Велинград.
ИЗПРАЩА делото на РС- Велинград за приложение на чл.415 от ГПК-
като на заявителя се укаже, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса. На заявителят следва да
се укаже също, че ако не изпълни указанията в срок ще се приложи разпоредбата
на чл.415, ал.2 от ГПК и издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист
ще бъдат обезсилени.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1.
2.