Решение по дело №6856/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 януари 2019 г. (в сила от 26 януари 2019 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20184430106856
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Плевен, 03.01.2019г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, ІІ ри гр.състав, в публичното заседание на седми декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

при секретаря Анета Христова като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 6856 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Иск с с правно основание чл. 220 от КТ

         Постъпила е искова молба от „Х.д.т. “ ЕООД със седалище и адрес на управление *** против Ч.А.Д. ***, в която се твърди, че с ответника е имал сключен трудов договор, в т. 7 от който е уговорено 3 месечно предизвестие за прекратяването му. Твърди се, че със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение  на осн. чл. 326 ал.1 от КТ трудовия договор на ответника е бил прекратен по искане на работника, който не е отработил уговореното предизвестие, поради което в заповедта е посочено че дължи  обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие. Твърди се, че ответникът дължи обезщетение в размер на 3 брутни работни заплати. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 765 лв представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, съгласно т. 7 от трудовия договор за периода от 02.07.2018г.- 02.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

         В срока по  чл. 131 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор.

         Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните и закона , намира за установено следното:

По делото е безспорно, че ищецът е работил при ответника на длъжност общ работник. Видно от трудовия договор е, че същия е сключен на основание чл. 67 ал.1 т.1 от КТ във вр с чл  70 ал.1 от КТ със срок за изпитване- шест месеца в полза на работодателя. Видно от договора е, че при прекратяване на трудовия договор страните са уговорили тримесечно предизвестие от датата, следваща датата на подаване на предизвестието.Уговорено е и трудово възнаграждение в размер на 510 лв . От представеното допълнително споразумение от 01.06.2018г се установява, че е променен размера на трудовото възнаграждение, считано от  03.05.2018г. от 510 лв, на 255 лв, и  вместо  на 8 часов работен ден, става 4 часов работен ден.

По делото е представена молба за прекратяване на трудовото правоотношение, подадена от ответника, който е поискал трудовото му правоотношение да бъде прекратено поради лични причини. Молбата е подадена на 29.06.2018г. По делото е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 326 ал.1 от КТ, с която е прекратено трудовото правоотношение с ответника и е посочено, че дължи обезщетение за неотработено предизвестие по ТЗ, съгл. чл. 220 ал.1 от КТ. Не се спори, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на работника на 02.07.2018г.

Видно от заключението на ВЛ, което като неоспорено от страните съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно е, че размерът на обезщетението е 765 лв.

Спорен по делото е въпросът дължи ли ответникът обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ и в какъв размер. 

Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.  Съгласно разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, като е предвидена възможност страните да уговорят и по-дълъг срок, но не повече от три месеца.Видно от представения трудовия договор е, че страните са уговорили тримесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Безспорно по делото е, че трудовия договор е бил прекратен едностранно от работника с предизвестие, което не е отработил. От представената по делото молба се установява, че работникът е поискал да бъде прекратен трудовия му договор  по лични причини без да отработва предизвестието Видно от съдържанието на молбата, работникът е попълнил само имената си, ЕГН и се е подписал на предварително написана молба, съдържаща логото на работодателя, което означава че молбата му е била предоставена от работодателя, със съдържание предварително написано от него, но след като е подписана от работника съдът приема, че изявлението за прекратяване на трудовия договор изхожда от работника. Работодателя, който в издадената от него Заповед №168/01.07.2018 г. е посочил като основание за прекратяване на трудовия договор разпоредбата на чл.326, ал.1 от КТ. Следва да се отбележи, че преценката за законосъобразност на тази заповед, в това число на посоченото в нея правно основание за прекратяване на правоотношението, не може да бъде извършена в настоящото производство, развиващо се по предявен иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, а само при атакуването ѝ по исков ред от страна на работника с иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. След като е прекратил едностранно трудовото правоотношение без предизвестие, в тежест на работника е възникнало задължението да заплати обезщетение за неспазения срок на предизвестие, който в случая е тримесечен. Сключеният между страните трудов договор е бил безсрочен,  със срок на изпитване в полза на работодателя, следователно може да бъде прекратен без предизвестие от него във всеки един момент до изтичане на уговорения срок.  С оглед  посоченото съдът намира, че предявения иск за заплащане на обезщетение от работника за неспазения уговорен в трудовия договор тримесечен срок на предизвестие е основателен и доказан в претендирания размер. Видно от заключението на ВЛ е, че размерът на обезщетението е 765 лв, поради което предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника  следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.

По изложените съображения съдът

 

                   Р        Е       Ш        И:

 

ОСЪЖДА Ч.А.Д. *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.Т. ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***- управител на основание чл.220 КТ заплащане на сумата от 765 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие съгласно т.7 от трудов договор №***ведн със законната лихва считано от  26.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ч.А.Д. *** ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ на Х.д.т. ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***- управител,  сумата от 350 лв. направени по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

              

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: