РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 676
/ 29.9.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и първата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА, като разгледа докладваното
от съдия ПЕТРОВ к.н.а. дело № 776 по описа на съда за 2021год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
2. Постъпила
е касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра
на правосъдието, гр. София срещу Решение № 364 от 29.04.2021г., постановено по
адм. дело № 31 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021г., в частта му с която Главната дирекция е осъдена да заплати на Ю.Е.М., ЕГН **********,***,
сумата в общ размер на 800 (осемстотин) лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди по време на престои в пенитенциарни заведения под
юрисдикцията на ответника за периодите, както следва: от 04.02.2019 г. до
29.07.2019 г. и от 10.08.2019 г. до 31.12.2020г. в Затвора Пазарджик, ведно със
законната лихва върху сумата от 800 лв. от датата на завеждане на исковата
молба - 12.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
Поддържа се,
че М. при пребиваването си в Следствения арест гр. Пловдив и Затвора гр.
Пазарджик е обитавал помещения, които отговарят
на изискванията в чл.20 от ППЗИНЗС, тоест наличен е постоянен достъп до течаща
вода и тоалетна. Ищецът не е бил лишен от достъп до санитарен възел и течаща
вода по начин, който да накърнява неговото човешко достойнство. За необосновани
се приемат твърденията на ищеца за наличие на лоша хигиена в килиите, които са
почиствани ежедневно от лишените от свобода. Наличието на хлебарки се свързва с
внасянето на храна в спалните помещения, за което са си отговорни самите лишени
от свобода. Сочи се, че проблема с пренаселеността на помещенията, които е
обитавал М. е бил временен и е бил свързан с множество пробиви на „ВиК“
инсталацията за питейната и мръсната вода свързани с лошото отношение на лишените
от свобода към затворническата сграда, изразяващо се в умишленото запушване на
мръсните канали, чупенето на чешмите, смесителните кранове и тоалетните
казанчета. Заявява се, че Ю.М. не е подавал писмени заявления, или оплаквания
за лоши условия и пренаселеност, до администрацията на, Затвора гр. Пазарджик,
което според процесуалния представител на страната показва, че той е бил
съгласен с тези обстоятелства, и това е била неговата воля към момента защото,
ако не е бил съгласен, е трябвало и е бил длъжен да поиска по-добри условия в
писмен вид пред съответния началника на затвора, за да бъде преместен в друга
килия с по-голяма площ и отделение с по-добри битови условия.
Счита се, че
по
делото не са установени реално претърпени вреди, които да са в резултат на
бездействия на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Иска се
оспореното решение да бъде отменено, като исковата претенция на Праматаров се
отхвърли изцяло.
3. Постъпила
е касационна жалба от Ю.Е.М., ЕГН **********,***, чрез процесуалния
представител адв. С., срещу Решение № 364 от 29.04.2021г., постановено по адм.
дело № 31 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021г., в частта му с която отхвърлен иска на Ю.Е.М.,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 800 лева до
пълния предявен размер от 50 000 лева, както и за периодите от 15.11.2018 г. до
03.02.2019 г. в Ареста Пловдив, от 30.07.2019 г. до 09.08.2019 г. и от 01.01.2020 г. до 12.01.2021 г. в Затвора Пазарджик.
Счита се, че
обжалваното решение не е необосновано, незаконосъобразно и постановено при
допуснати съществени нарушения процесуалните правила. Поддържа се, че от
данните по делото се установява наличие
на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС за исковите периоди. Счита се, че нетна площ е
тази, която остава след приспадането на площта, заета от мебелите и леглата и
санитарния възел. Според жалбоподателя, даването на уклончиви отговори е във
вреда на ответника, дори ако се основава на това, че не е запазен архива,
доколкото администрацията длъжна да пази архива до изтичането на погасителната
давност, която не тече докато трае нарушението.
За
неправилно се счита становището, че администрацията е нямала задължение да
поддържа нормална температура в помещенията. Счита се, че многократното
пръскане срещу дървеници и гризачи доказва, че ги има постоянно.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че решението
на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Счита се, че определения
размер на обезщетението за неимуществени вреди и изцяло съобразен с критериите
по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационните жалби са подадени в рамките на предвидения за
това срок и при наличието на правен интерес, поради което са допустима.
ІІІ. За фактите :
6. Въз основа на
представените в първоинстанционното производство Справка изх. № СА-184 от 01.02.2021г. на ОС
„Изпълнение на наказанията“ Пловдив; Справка от 02.02.2021 г., изготвена от
инсп. Леонтина Николова ; Договор от 13.11.2018г., сключен между ГД „Изпълнение
на наказанията“ и „ДДД-1“, ООД, гр. София, за извършване на дезинсекция и
дератизация на сградите управлявани от администрацията и протоколи за извършена
дейност съобразно установените с договора задължения ; Справки изх. № 19/19 от 08.02.2021
г. и изх. № 19/19 от 04.03.2021 г., изготвени от Началника на Затвора Пазарджик
; Медицинска справка от 05.02.2021 г. на Началника на Медицински център към
Затвора Пазарджик ; Здравния картон на
лишения от свобода М. и медицинската документация свързана с него ; Становище
изх. № 2126 от 04.03.2021г. на представителя на ГД „Изпълнение на наказанията“
и приложените към него писмени документи, във връзка с твърдения инцидент,
настъпил между М. и лишения от свобода Лилян Марков; Становище от Началник
сектор „Финанси, логистика и капиталови разходи”, Затвора Пазарджик от
01.03.2021 г. и 10.03.2021 г. и приложените към него писмени документи;
Заключение по назначена и изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвено от
д.р Димитър Димитров ; данните съдържащи се в показанията на разпитания по
делото свидетел Иван Тодоров Тръненски,
с оглед правилата
установени в чл. 3, aл. 1 от ЗИНЗС; чл. 43, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗИНЗС; чл.
21, ал. 1 от ППЗИНЗС първоинстанционния съдебен състав е приел за установено
следното :
Помещенията, в които е
обитавал ищецът при изтърпяване на определената му мярка за неотклонение „задържане
под стража“ и наложеното му наказание „лишаване от свобода“, са били обзаведени
с отделни легла, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи,
маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като е осигурен пряк достъп на
дневна светлина и възможност за проветряване. Извършвана е редовна дезинфекция,
дератизация и дезинсекция.
Неоснователни и
недоказани са приети твърденията М., относно конфликт между него и друг лишен
от свобода, при който администрацията на затвора е бездействала. Според Съда, дори
и такъв да е бил налице, не е установено по делото, М. да е уведомил
администрацията на затвора Пазарджик.
С оглед съвкупната
преценка на констатациите на вещото лице по назначената медицинска експертиза и
приобщените по делото медицински документи,
Съдът е приел за установено, че М. не страда от хронични заболявалия, като при
престоя му в Затвор Пазарджик, проведените прегледи са били спорадични,
обикновено по повод банални оплаквания, в основната част главоболие. Не са
установявани съществени отклонения в статуса. Оказваната медицинска помощ се е
състояла в лекарски преглед и симптоматично лечение съобразно конкретните
оплаквания.
7. Решаващия съд е приел
обаче, че исковата претенция е частично основателна по отношение на твърденията
за пренаселеност в килиите обитавани в различни периоди от време от М. ***.
Съобразно данните съдържащи се приетите по делото доказателства е прието, че в
ареста в гр. Пловдив, ищецът не е пребивавал при условията на пренаселеност,
поради което искът в частта, отнасяща се до периода от 15.11.2018 г. до
04.02.2019 г. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. е
счетен за изцяло неоснователен
Относно периода в който М.
***, е прието за установено, че от 04.02.2019 г.
до 14.02.2019 г., той е бил в 9-то отделение /приемна/; от 15.02.2019 г. до
03.06.2019 г., е бил в 9-то отделение /обвиняеми и подсъдими/ с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“; от 04.06.2019 г. до 06.04.2020 г. е бил 8-мо отделение; от 07.04.2020 г.
до 02.11.2020 г. е бил в 7-мо отделение;
от 03.11.2020 г. до 12.01,2021
г. е бил в 4-то отделение. Според Съда,
по делото липсват точни данни в представената справка за този период с колко
други лишени от свобода е пребивавал ищецът. Посочено е, че от началото на 2020
г. след приключване на ремонта в затвора Пазарджик всички лишени разполагат с
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не
по-малка от 4 м2.
С оглед възраженията
съдържащи се в касационната жалба, трябва да се отбележи, че в определението си
за насрочване на делото съдът е указал на ответника, че доказателствената
тежест лежи върху него за предоставяне на информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото. При това положение и при липса на исканата информация, в контекста на чл. 284, ал. 3,
изр.2 от ЗИНЗС, Съдът е приел, че исковата молба за периода от постъпване на
ищеца през 2019 г. в Затвора Пазарджик до края на същата година(тоест от 04.02.2019
г. до 31.12.2019 г.) е основателна и минималната жилищна площ осигурена нему
при изтърпяване на наложените му мярка за неотклонение и наказания лишаване от
свобода е била по-малка от 4,00 м². В тази насока е съобразено
и твърдението на администрацията, че ремонтът на сградата е наложил неудобства
на лишените от свобода.
8. При разрешаването на правния
спор с който е сезиран, първоинстанционния съд е съобразил, че в периода от
30.07.2019 г. до 09.08.2019 г.,
със Заповед № Д 301/26,07.2019 г. ищецът е наказан с изолиране в наказателна за
срок от 10 денонощия, за упражнено физическо насилие над друг лишен от свобода,
като наказанието е реално изтърпяно именно в този период в 202 наказателна
килия, която се е намирала в напълно ремонтираното 2-ро отделение и не е било
налице пренаселеност в същата. При това положение, за въпросния период от
време, исковата претенция е била отхвърлена.
Исковата претенция е била
отхвърлена и за периода от 01.01.2020 г. до 12.01.2021 г. (крайния период на
исковата претенция), тъй като не е установено, Маринова да е обитавал помещение
при условията на пренаселеност след извършения ремонт в Затвора Пазарджик.
9. При това положение, исковата
претенция е счетена за основателна и доказана в частта за причинени
неимуществени вреди, поради обитаване на помещения в условията на пренаселеност,
за периодите от 04.02.2019 г. до 29.07.2019 г. и от 10.08.2019 г. до 31.12.2020
г. в Затвора Пазарджик, или за период от общо 10 месеца.
С оглед възраженията заявени в
касационната жалба и поддържани от М., следва да се констатира, че при
определяне на конкретния размер на обезщетението, първоинстанционния съд е
съобразил, както правилото на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите,
така и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Нешков и други срещу
България“, съгласно което паричната компенсация като форма на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде в неразумен размер в
сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по
силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи. Конкретно е съобразено периода
относно който исковата претенция е приета за основателна, интензитета на
породените страдания и негативни преживявания, липсата на конкретно увреждане
на физическото здраве на ищеца, което да е в резултат на действия или
бездействия на администрацията.
ІV. За правото :
10. По отношение на твърденията,
възведени в обстоятелствената част на исковата молба, едноличния съдебен състав
е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и
събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установени
факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Както
фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал.
2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне отново.
11. Във връзка с
поддържаните касационни доводи, трябва да се съобрази, че според чл. 3, ал. 1
от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а според чл. 3, ал.2
от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража изисква, всяко място за лишаване от
свобода да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване
на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица,
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може
да е по-малка от 4,00м².
12. Както се посочи в
предходния раздел от настоящото решение, въз основа на данните представени от
Началника на Затвора Пазарджик, в един твърде продължителен период от около десет
месеца, М. е бил поставен в условия, да обитава помещения в които осигурената
нему жилищна площ е била под 4,00м². Тези факти са
несъмнено установени при спазване и изпълнение на установените за това
процесуални правила. Сами по себе си, те са достатъчни за да се приеме, че в посочените
от първоинстанционния съд периоди от време, администрацията е поставила
изтърпяващия наказание Праматаров в неблагоприятно положение по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС.
С оглед на това,
правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме,
че ищеца е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тежестта да обори възведената в чл. 284, ал. 5
във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС презумпция е за ответника по иска за обезщетяване
на неимуществени вреди, тоест в случая ГД „Изпълнение на наказанията“. В тази
насока обаче, ответната администрация не е заявила и не е представила никакви
доказателства, както при първоинстанционното разглеждане на делото, така и в
производството по касационно обжалване на съдебното решение.
Все в този контекст,
трябва да се добави, че съотнасянето на прежде цитираните правни норми,
изключва каквато и да е възможност да се направи извод, че наличието на тоалетна, течаща вода, условия
за раздвижване в коридорите на сградата, „компенсира“ по някакъв начин, неспазването
от администрацията на изискването по чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС, да осигури минимална жилищна площ в спалното помещение за
всеки лишен от свобода от не по-малко от 4,00м².
Липса на достатъчно
жилищна площ е посочена като самостоятелно основание в хипотезата на чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС, проявлението на което е достатъчно за да се приеме, че осъденият е
бил подложен на нечовешко или унизително отношение и е претърпял твърдените от
него неимуществени вреди. Този факт, както и посочения период от време, през
който Праматаров е бил поставен в тези условия, обосновава впълнота присъдения
от първоинстанционния съд размер на паричната обезвреда.
Като напълно несъстоятелно
следва да се определи становището на администрацията, че след като за въпросния
период от време, Ю.М. не е подавал писмени заявления, или оплаквания за лоши
условия и пренаселеност, до Администрацията на Затвора гр. Пазарджик, то от това
следва, че той е бил съгласен с тези обстоятелства, и това е била неговата воля
към момента, защото ако не е бил съгласен, е трябвало и е бил длъжен да поиска
по-добри условия в писмен вид пред съответния началник на затвор или арест, за
да бъде преместен в друга килия с по- голяма площ и отделение с по - добри
битови условия.
Адресат на изискването
на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е администрацията, а не лишения от свобода.
Администрацията е тази, която е длъжна да осигури минималната жилищна площ във
всяко спално помещение и за всеки лишен от свобода, което не може да е по-малка
от 4,00м². Изпълнението на това императивно задължение не зависи по
никакъв начин от оплакванията, жалбите или исканията на лишените от свобода.
С оглед твърденията
заявени от М. в подадената от него касационна жалба, трябва да се констатира,
че с оглед данните съдържащи се в медицинските справки ; медицинската
документация свързана с него и констатациите на назначеното в
първоинстанционното производство вещо лице д-р Димитров, не се констатира за
исковия период от време, по отношение на него да не е оказвана необходимата и
навременна медицинска грижа и лечение.
Твърденията на разпитания
в първоинстанционното производство свидетел, за това че в определени моменти М.
е изпитвал главоболие, сами по себе си, не са достатъчни за да се приемат за
несъмнени и истинни, всички факти, така както те са заявени в обстоятелствената
част на исковата молба. В този смисъл, присъденото от решаващия съд обезщетение
е явно справедливо, с оглед интензитета и времето през което М. е бил поставен
в неблагоприятна за обитаване жизнена среда.
Страните в настоящото
производство не са искали присъждане на сторените разноски.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 364 от 29.04.2021г.,
постановено по адм. дело № 31 по описа на Административен съд Пазарджик за
2021г.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ : 1.
/п/
2. /п/