Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260421
гр. Пловдив, 21.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 28.08.2020г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Елена Апостолова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4429/2020г. по описа на ПРС, X наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш серия К, № 3426070, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Я.Ж.С. е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата и писменото допълнение към нея жалбоподателят излага
конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и моли
за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена, а електронният фиш – потвърден като
правилен и законосъобразен. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от
процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен
ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 28.02.2020г. в 11,07
ч. в гр. Пловдив, на бул. Цариградско шосе до № 51 , посока бул. Освобождение, при максимална разрешена скорост за движение в
населено място - 50 км/ч, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в
полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 86 км/ч.,
тоест с превишение на скоростта от 36 км.ч. Собственик, на когото е регистриран
автомобилът, е Я.Ж.С..
Изложената в Електронния фиш фактическа
обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично
изображение № 10116, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и чл. 16, ал.5
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената
наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км.ч. В този смисъл следва да се
съобрази, че съгласно Протокол № 4-32-19/08.03.2019г. допустимата грешка
при отчитане на измерена скорост до 100 км.ч е +/- 3 км.ч. В приложеното
статично изображение № 10116 е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение
на процесния автомобил от 89 км.ч. След приспадане на нормативно определения
толеранс се получава и скоростта, за която е наказан деецът с ЕФ, а именно 86
км.ч.
Изложената по делото фактическа
обстановка се доказва и от представения по делото Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от 28.02.2020г., както
и от справката за собственик на процесния автомобил.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/
изисквания за законосъобразност на използването на стационарно
техническо средство за видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR1-M № 546, представляващо преносима система за видеоконтрол. Техническото средство
е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 4-32-19/
08.03.2019г., като същото се потвърждава и от Протокола по чл. 10, в който е
удостоверено, че техническото средство е преминало проверка, която е валидна до
08.03.2020г.
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява
официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина
на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност.
Следва да се посочи,
че са изцяло неоснователни доводите, наведени в жалбата, че ЕФ е порочен,
поради липса на отразяване в него на разпоредбата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП,
регламентираща възможността за подаване в 7-дневен срок на писмено възражение
срещу фиша, както и липсата на отразяване на разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, указваща реда и срока за обжалване на издадения електронен фиш. Още с ТР
1/2014г. на ВАС е изяснено, че електронния фиш
се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените
в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не
следва да се изписва възможността за подаване на писмено възражение, нито реда
и срока за обжалване. Нещо повече, доколкото жалбата е била приета от съда като
подадена в срок и е разгледана по същество, правата на жалбоподателя не са
нарушени по никакъв начин.
Неоснователен е и доводът в жалбата, че е налице
ограничаване на правата на жалбоподателя, доколкото при връчването на
електронния фиш, не са предоставени снимков материал и/или динамични
изображения с данни за установените нарушения. В нормативната уредба не е
предвидено задължение за административнонаказващият орган заедно с електронния
фиш да връчва и всички доказателства и доказателствени средства, въз основа на
които е достигнал до извод за наличие на административно нарушение. При
описание на нарушението във връчения електронен фиш по време, място и начин,
жалбоподателят има възможност да прецени дали към конкретния момент той е
управлявал колата си на посоченото в електронния фиш място в посочената дата и
час, или друго лице. Правото на защита на дееца би било нарушено в случай, че
въобще липсва, респ. не е бил издаден снимков материал, но не и ако такъв не е
връчен. В тази насока в настоящия случай, видно от представената
административнонаказателна преписка, е представено статично изображение № 10116,
като жалбоподателят е имал възможност да се запознае със същото, което се
намира в административнонаказателната преписка, респ. в материалите по делото.
Неоснователно се
явява и възражението, че нарушителят е следвало да бъде спрян и да му бъде
издаден АУАН, доколкото нарушението е установено с мобилно АТСС и е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Съгласно §6,
т. 65 от ДР на ЗДвП АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни. В случая
нарушението е установено с мобилно средство. Съгласно чл. 11, ал. 1 от
Наредбата, за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни
автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи
на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя. В тази
връзка, по отношение на мобилните средства е предвидена възможност същите да
функционират при два режима на измерване:
1.
стационарен (С), когато мобилното АТСС е разположено
временно на участък от пътя или се използват служебни автомобили или
мотоциклети, работещи на място за контрол и
2.
в движение (Д), при използването на служебни автомобили
или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток,
като това обстоятелство
изрично се посочва в протокола по чл. 10.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
в случаите на осъществяване на
контрол с мобилно АТСС във време на движение, нарушителите се спират на място и
се предприемат действия за реализиране на административнонаказателната
отговорност за извършеното нарушение, като за нарушения, установени с мобилни
АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават. В тази насока,
нормата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, е приложима единствено в случаите,
когато АТСС работи при режим на измерване – в движение, какъвто не е настоящият
случай. Видно от представения протокол по чл. 10 от Наредбата, в настоящия
случай АТСС е работило при режим измерване – стационарен, като същото е видно и
от представената снимка на мобилното средство на л. 2 от
административнонаказателната преписка, от която е видно, че АТСС е разположено
в служебен автомобил с рег. № ****, работещ на място за контрол, а не при
движение на автомобила. В тази връзка и не е налице нарушение на чл. 11, ал. 2
от Наредбата.
Неоснователно се явява и стореното в жалбата възражение, че
контролът не е бил осъществен законосъобразно, доколкото няма валидно
удостоверение за одобрен тип на техническото средство за измерване.
Действително съгласно представеното удостоверение, мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията за правилата на движение тип TFR1-M е от одобрен тип със срок на валидност
24.02.2020г. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. В тази връзка, от значение по
настоящото дело е представения Протокол № 4-32-19/08.03.2019г. за
последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол, съгласно който АТСС,
с който е установено процесното нарушение, съответства на одобрения тип.
Съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН,
периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година. Следователно срокът, в
който използваното техническо средство е било в съответствие с техническите
изисквания е до 08.03.2020г., т.е. към дата на извършване на процесното
нарушение 28.02.2020г., АТСС, с което е било заснето същото, е отговаряло на
техническите изисквания.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21,
ал.1 ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП,
като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се
явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя на
въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената защита от
юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и
количеството на извършената дейност.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, №
3426070, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на
Я.Ж.С. е наложена глоба в размер на 400
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Я.Ж.С., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Пловдив,
на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ разноските в настоящото производство в размер на
80 лв. за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.