Решение по дело №1337/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. С. С., с [ЕГН], от гр. Варна, чрез адвокат С. Б., срещу Решение № 562/13.05.2025г., постановено по н.а.х.д. № 20253110200237 по описа на Районен съд – Варна, 45 състав.

Касационният жалбоподател излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С оглед изложените съображения е направено искане за неговата отмяна и отмяна на наказателното постановление. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по делото – Заместник кмет на Община Варна, чрез процесуален представител С. Д. – юрисконсулт, представя писмен отговор от 13.06.2025г., с който оспорва жалбата като неоснователна и необоснована.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване на решението, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение 45 състав на Районен съд-Варна е потвърдил наказателно постановление № 596/18.11.2024г., издадено от Заместник кмет на Община Варна, с което за извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.178д от същия закон, на Д. С., с [ЕГН], от гр. Варна е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева.

За да постанови съдебния акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2024г. в 18.00 часа, В. А. – полицай в сектор ОП при ОД на МВР – Варна установил, че на ул. „Черни връх“ с ул. „Антон Неделчев“ е паркиран автомобил „Нисан“ с рег. № [рег. номер] на място предназначено за хора с трайни увреждания, като е приел, че е извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което съставил на собственика на автомобила – жалбоподателката С. фиш за глоба с № **********/04.08.2024г. Към фиша бил приложен снимков материал, илюстриращ разположението на превозното средство. Срещу съставения фиш за глоба С. подала възражение с рег. № ЗК24001640ВН/21.08.2024г. Във връзка с направеното възражение служители на „ОП“ сектор Общинска полиция при ОД на МВР – Варна посетили мястото, изготвили докладна записка и снимков материал. Жалбоподателката била уведомена с писмо, рег. № ЗК24001640_001ВН/20.09.2024г., че на лице, оспорващо извършеното нарушение или размера на наложената глоба, се съставя акт за установяване на административно нарушение, или съгласно чл. 188 от ЗДвП посочва лице, на което е предоставено управлението на превозното средство от собственика и била поканена да се яви за съставяне на АУАН. На 02.10.2024г. на жалбоподателката е съставен АУАН с № 00004145/02.10.2024г. Описаните в него факти са квалифицирани като нарушение на чл. 98, ал. 2, т.4 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в което изцяло са възприети фактите и правната квалификация на деянието такива, каквито са описани в АУАН. С наказателното постановление на Д. С. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл. 178д от ЗДвП.

При постановяване на въззивното решение , след преценка на събраните и приобщени по делото доказателства, съдът е установил, че процесното НП и АУАН са съставени и издадени от компетентни лица, при спазване на процесуалните правила и на установените в ЗАНН срокове, както и при правилно приложение на материалния закон, след като е приел за доказано извършването на описаното административно нарушение. Съдът е коментирал изчерпателно конкретните възражения на С., като същите са отхвърлени като неоснователни. Така мотивиран, РС – Варна е постановил решението си, с което е потвърдил наказателното постановление.

Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото решение.

Настоящата инстанция не споделя възраженията, изложени в касационната жалба. Касаторът правилно е бил санкциониран за извършеното нарушение, което се установява по категоричен начин от събраните и приобщени по делото доказателства. Правилен и кореспондиращ с доказателствата по делото е изводът, че от обективна и субективна страна санкционираното лице Д. С. С. е осъществило състава на посоченото в НП административно нарушение на чл. 98, ал. 2, т.4 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, освен посочените в ал. 1 случаи на паркирането е забранено - т. 4. на места, определени за хора с трайни увреждания. Това е въведена в ЗДвП забрана да се осъществява паркиране на ППС на места, определени за хора с трайни увреждания, неспазването на която се санкционира съобразно чл. 178д от ЗДвП

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове за нарушения по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая АУАН е редовно съставен и отразеното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните и приобщени по делото доказателства. С оглед всички данни по делото, верността на описаното в АУАН и НП нарушение не е опровергана, поради което правилен и съобразен с цитираните разпоредби в ЗДвП е извода в постановеното от районния съд решение, че нарушението е доказано. Налице е съставомерно деяние, поради което районния съд правилно е приложил материалния закон.

С оглед изхода на спора и направеното изрично искане, в полза на ответната страна на основание чл.63д, ал.1, вр.ал.4 и 5, вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че не са налице касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 562 от 13.05.2025г. на Районен съд - Варна, постановено по н.а.х.д. № 20253110200237/2025г.

ОСЪЖДА Д. С. С., с [ЕГН], от гр. Варна да заплати на Община Варна сумата в размер на 80.00 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.