Р Е Ш
Е Н И Е № 110
гр. Пловдив,20.01.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на четвърти
ноември,през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Виолета Гъдева
при секретар К.Ш.,като разгледа докладваното от съдията Изева гр.д.№ 2311 по
описа на ПОС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано по въззивна жалба на Х.Н.П.,Е.Б.С.,С.С.С.,С.Г.К.
и Г.Г.П. от гр.Пловдив против решение № 2422/07.06.13г.на ПРС, 16 гр.с. по
гр.д.№ 15365/12г., с което е отхвърлен предявеният от тях иск с правно
основание чл.53, ал.2 от ЗКИР за признаване за установено по отношение на
ответниците Д.П.Ш. и Т.Н.Ш., че към момента на изменение на кадастралния план
през 2002 г. и одобряване на кадастралната карта през 2009г. те, респективно
праводателят на първите трима- А. П., са били собственици на дворно място с площ от 28 кв.м., включващо
чупката от към улица „****”, заключено между изменената имотна граница през
2002г. и действащия регулационен план, което е заключено между букви АБВГ по скица
към исковата молба от действащия ПУП, която част неправилно е заснета като част
от ПИ 56784.518.1624 по КК на гр. Пловдив, вместо като част от ПИ 56784.518.980
по КК на гр.Пловдив, в частта му до размера от 4,2 кв.м.от описаното дв. място.
Жалбоподателите считат обжалваното решение за неправилно
и незаконосъобразно по изложените във въззивната жалба съображения и искат
неговата отмяна, като вместо това се постанови друго, с което да се уважи
предявения от тях иск. Претендират разноски.
Въззиваемите Д.П.Ш. и Т.Н.Ш. чрез пълномощника си адв. П.
намират жалбата за неоснователна по съображения, изложени в съд.заседание и
писм.защита. Претендират разноски пред въззивната инстанция.
ПОС, след преценка на
събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва отхвърлителното
спрямо нея решение страна,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред ПРС е предявен иск с правно основание чл.53,ал.2 от ЗКИР във вр.с чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищците Х.Н.П.,Е.Б.С.,С.С.С.,С.Г.К.
и Г.Г.П. от гр. Пловдив твърдят, че са собственици на основание наследство и
покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 56784.518.980 по КК на
гр.Пловдив с площ от 275 кв.м., а ответниците са собственици на съседния
поземлен имот 56784.518.1624 по КК на гр.Пловдив. Според жалбоподателите-ищци
границата между двата имота била заснета неправилно както в кадастралния план
от 2002г., така и в кадастралната карта от 2009 г., като част от имота на
ищците с площ от 28 кв.м. е заснета неправилно като част от имота на
ответниците. Искат да се признае за установено, че те, респ.техния наследодател
към момента на одобряване на кадастр.план от 2002 г. и на кадастралната карта, са
собственици на 28 кв.м., заснети неправилно като част от имота на ответниците
вместо към техния собствен. Иска се и обезсилване на НА № 71/1968г.
Ответниците твърдят, че регулацията досежно тези 28
кв.м.е приложена, доколкото с регулационен план е предвидено придаване на процесното място от 28 кв.м.към техния имот. Твърдят,
че определената цена е заплатена на правоимащите лица и те са придобили правото
на собственост върху него преди влизане в сила на кадастралната карта (КК).
По делото са представени писмени доказателства, работили
са две единични и една тройна СТЕ, разпитани
са двама свидетели-по един на всяка от страните.
Безспорно е между страните, а е и видно от представените
писм. доказателства,че
ищците П. и С. са собственици на ПИ 56784.518.980 по КК на гр.Пловдив, а ищците
С.К. и Г.П.-на правото на строеж върху партерния етаж над гаражите на жилищната
сграда, намираща се в имота. Не се спори също, че ответниците Ш. са собственици
на съседния ПИ 56784.518.1624 по КК на гр.Пловдив, който факт също се
потвърждава от писмените доказателства-нотариални актове.
С НА № 71/16.08.1968г. ответникът Ш. и С.Б. са признати
за собственици на недв.имот, придобит по регулация, представляващ дворно място,
състоящо се от 28 кв.м. при граници: улица „****”,Д.П.Ш., С.П.Б. и Н.Н. П., което
се придава от имот пл.№ 13, кв.243 по плана на гр.Пловдив към парцел V, имот 14
в кв.167-стар, 243-нов, Втора градска част по плана на гр.Пловдив. Това място е
онагледено на скица № 1 към заключението на в.л.С., колорирано в жълт цвят. От
него се установява, че границата между
двата имота е установена през 1954 г. чрез изменение на регулацията във връзка
с процедура по застрояване на имот 14 в кв.243 на УПИ V-14. Именно докато е бил
действащ този план, е бил издаден и НА№ 71/68г. за придаваемото място, което е
включено в този УПИ по скица виза от 1963г. Регулацията по общата граница между
двата имота е била приложена по отношение на това място, като общата граница по
линията ДСМ от комбинирана скица № 5 и от КК е попълнена по КО със заповед №
РД-02-158/02.04.02г. след оттегляне на
подадено възражение срещу заповедта. От заключението на тройната съдебна
експертиза се установява, че с тази заповед е изправена имотната граница в
права линия по букви АГ на скиците към
заключението и по този начин имотната
граница е съвпаднала с регулационната линия по плана от 1954 г. и
съществуващата на място подпорна стена. В одобрената през 2009 г. кадастрална
карта спорната граница също е заснета като права линия, идентична на
попълването на кадастралния план от 2002г.
ПРС е приел, че основанието на иска, въведено от ищците, за
неприлагане на регулацията, се опровергава от събраните по делото
доказателства, като се установявало, че спорната площ първоначално е била част
от имот, който по сега действащата КК на гр. Пловдив представлява ПИ 56784.518.980,
но впоследствие е придадена към съседния имот и регулацията е приложена. От
скицата към заключението на в.лице С. се установявало, че границата между двата
имота по КК съвпада с тази по
регулационния план от 1954 г. , който е произвел своето отчуждително действие
поради заплащането на определената със съответния протокол цена. Впоследствие
границата е била неправилно заснета по регулационния план от 1982г., но
грешката е поправена с изменението на кадастралния план от 2002г. Освен това
според първостепенния съд след като правото на собственост върху тези 28 кв.м.,
включващи и 4,2 кв.м., до които се поддържа иска, е придобито от Ш. по
регулация, то за да премине отново към ищците или други лица е необходимо
осъществяването на някое от предвидените
в закона придобивни основания, като такова не се твърди от ищците. Въз
основа на тези свои изводи ПРС е отхвърлил исковата претенция като изцяло
неоснователна.
Настоящата
инстанция споделя изводите на районния съд, изложени в мотивната част на
решението му изцяло, като намира същите за правилни и изчерпателни. Ето защо и
на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.
По отношение на
направеното с въззивната жалба възражение, че дворното място от 28 кв.м.
никога не било заплащано на праводателката А. П., която била единствената
собственица на имота към онзи момент следва да се отбележи, че в самият НА №
71/68г. е посочено, че придаваемото място е заплатено с бордеро от 04.02.65 г.,
което е доказателство за заплащането му.
Въззивната жалба се явява неоснователна, а атакуваното
решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да заплатят
на въззиваемите направените от тях разноски пред настоящата инстанция, които са
за адв. възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и
съдействие в размер на 500лв.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2422/07.06.13г.на ПРС,16 гр.с. по гр.д.№
15365/12г.
ОСЪЖДА Х.Н.П.,ЕГН-**********,Е.Б.С.,ЕГН-**********,С.С.С.,ЕГН-**********,С.Г.К.,ЕГН-**********
и Г.Г.П.,ЕГН-**********,*** със съдебен адрес гр.Пловдив,ул.”**** чрез адв.К.А.-В.,
да заплатят на Д.П.Ш. и Т.Н.Ш.,ЕГН-********** *** сумата от 500(петстотин) лв. разноски
за адв. възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: