Р Е
Ш Е Н
И Е № .......
гр.К., ……..2021 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря...................Х. К.……………………...……....................като разгледа
докладваното от съдията...........................гр.дело № 2527 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск с правно основание чл.422,
вр. с чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди, че на името на М.Ц.Г.,
имало открита партида с №*** за имот, находящ се в с.Ч., общ.К., ул.“Р.Д.“ №**.
Титулярът на партидата починал, поради което на 18.12.2019 год. с ответникът М.Й.Н.
бил сключен договор за встъпване в дълга на починалия титуляр на партидата като
ползвател на процесния водоснабдяван имот. Съгласно този договор и
Споразумителния протокол към него, М.Й.Н. ответникът се задължил да заплати
неплатените задължения на титуляра по партидата за периода от 28.09.2018 год.
до 08.12.2019 год., както и лихвите, начислени към тях. Наред с това,
ответникът се задължил да заплаща и стойността на потребената за следващите
месеци питейна вода. С ответникът било постигнато споразумение за разсрочено плащане
на натрупаните задължения, което споразумение ответникът по делото не спазил.
Партидата се откривала по желание на абоната и с откриването й между
експлоатационното предприятие и абоната възниквали договорни отношения, по
силата на които В и К операторът се задължавал, да доставя питейна вода до
имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от
инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое
задължение, абонатите били уведомени по надлежния ред, както от длъжностните
лица на дружеството, така и били задължени с чл.33, ал.2 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор /Общи
условия/. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл.40, ал.1 от Наредба
№4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба №4/. За
периода 01.08.2019 год. до 02.04.2020 год., ответникът дължал на дружеството
сума в размер на ***лева, представляваща консумираната от домакинството му
вода, за което задължение били издадени 7 броя фактури: фактура №********** от
28.08.2019 год. за периода 01.08.2019 г. до 13.08.2019 г. на стойност ***лева;
фактура №********** от 28.09.2019 год. за периода 13.08.2019 г. до 13.09.2019
г.на стойност ***лева; фактура №********** от 08.12.2019 год. за периода**.11.2019
г. до 05.12.2019 г. на стойност ***лева; фактура №********** от**.01.2020 год.
за периода 05.12.2019 г. до 07.01.2019г. на стойност ***лева; фактура
№********** от**.02.2020 год. за периода 07.01.2020 г. до 07.02.2020 г. на
стойност ***лева; фактура №********** от 28.03.2020 год. за периода 07.02.2020
г. до 12.03.2020 г. на стойност ***лева; фактура №********** от 08.04.2020 год.
за периода 12.03.2020 г. до 02.04.2020 г. на стойност ***лева. За закъснялото
плащане за периода от 28.08.2019 год. до 23.06.2020 год. ответникът дължал и
лихва в размер на ***лева, съответно за задължението по фактура №********** от
28.08.2019 год., за периода 28.08.2019 г. до 23.06.2020 г. на стойност ***лева;
фактура №********** от 28.09.2019 год. за периода 28.09.2019 г. до 23.06.2020
г.на стойност ***лева; фактура №********** от 08.12.2019 год. за периода
08.12.2019 г. до 23.06.2020 г. на стойност ***лева; фактура №********** от**.01.2020
год. за периода**.01.2020 г. до 23.06.2020 г. на стойност ***лева; фактура №
********** от**.02.2019год. за периода**.02.2020 г. до 23.06.2020 г. на
стойност ***лева; фактура №********** от 28.03.2020 год. за периода 28.03.2020
г. до 23.06.2020 г. на стойност ***лева; фактура №********** от 08.04.2020 год.
за периода 08.04.2020 г. до 23.06.2020 г. на стойност ***лева. Поради
обстоятелството, че в срока по чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия -30 дни от
датата на изготвяне на фактура/квитанция за задължението, ответникът не
заплатил задълженията си, било подадено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК въз основа на което образувано ч.гр.д.№1334/2020 год.
по описа на РС -К. и издадена Заповед №701/06.07.2020 год. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК и предвид указанията на съда било налице правен интерес от
предявяване на иск за установяване на вземането си. Моли съда да постанови
решение, с което: да признае за установено, че М.Й.Н., с ЕГН ********** ***
дължи на „В.и к.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от ***лева главница, представляваща цената на доставена и консумирана
питейна вода по партида №*** за имот, находящ се в с.Ч., общ.К., ул.“Р.Д.“ №**
за периода от 01.08.2019 год. до 02.04.2020 год., законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване Заявлението по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№1334/2020 год. - 03.07.2020 год. до окончателното й изплащане; Да
признае за установено, че М.Й.Н., с ЕГН-********** дължи на „В.и к.“ ЕООД с
ЕИК:*** сума от ***лева обезщетение за забавено изпълнение за периода от
28.08.2019 год. до 23.06.2020 год. Претендира съдебни разноски по настоящото и
заповедното производства.
В отговор на исковата молба, подаден в
срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника сочи, че
непосредствено след получаване на документите, осъществил контакт с ответника по
телефона, който го уведомил, че не оспорва задължението си в размер на претендираните
суми и ще ги заплати. Моли съда да не бъдат възлагани разноски на ответника.
От събраните по
делото доказателства съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№1334/2020 г. по описа на
Районен съд-К. се установява, че по подадено от „ВиК” ЕООД заявление е издадена
Заповед №701/06.07.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.Й.Н., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, за сумите: ***лв. главница за консумирана и незаплатена питейна
вода от 01.08.2019 г. до 02.04.2020 г., ***лв. лихва от 28.08.2019 г. до
23.06.2020 г. и законна лихва от 03.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и ***лв. разноски за държавна такса.
Безспорно ищецът „ВиК” ЕООД гр.С.е
търговско дружество, с предмет на дейност: в.и к. пречистване и инженерингови
услуги. В представеното заверено копие на лихвен лист за партида №*** в с.Ч., общ.К.,
ул.“Р.Д.“ №15, аб.№211126- М.Ц.Г. са описани всички неплатени квитанции,
издадени от 28.08.2019 г. до 08.04.2020 г., с общ размер на задължението
посочения период ***лв. главница и ***лв. лихва.
По делото са
приети 7 бр. квитанции/фактури
за доставена вода в имот партида №*** в с.Ч., общ.К., ул.“Р.Д.“ №15, аб.№211126- М.Ц.Г., в периода от
01.08.2019 г. до 02.04.2020 г., както следва:
фактура №********** от 28.08.2019 год. на стойност ***лева; фактура №**********
от 28.09.2019 год. на стойност ***лева; фактура №********** от 08.12.2019 год.
на стойност ***лева; фактура №********** от**.01.2020 год. на стойност ***лева;
фактура №********** от**.02.2020 год. на стойност ***лева; фактура №**********
от 28.03.2020 год. на стойност ***лева; фактура №********** от 08.04.2020 год.
на стойност ***лева.
По делото е
прието извлечение
от електронно досие на абоната с №211126 М.Ц.Г.. От заверено копие на договор за встъпване в дълг №КК-1988 от 18.12.2019 г.,
двустранно подписан, неоспорен е видно, че ответникът М.Й.Н. се е задължил да
заплати дългът на М.Ц.Г. по партида №***, за адрес с.Ч., общ.К., ул.“Р.Д.“ №**
към кредитора „Ви К“ ЕООД гр.С., който към 18.12.2019, е в общ размер ***лв. за
ВиК услуги, както и да заплаща стойността на потребената за съответния месец
питейна вода след 18.12.2019 г.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Исковете за установяване съществуването
на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК са предявени в
законоустановения месечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1334/2020 г. по описа на РС-К. е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът е „ВиК оператор” по смисъла на
чл.198о, ал.1 от Закона за водите и в това си качество е доставял и доставя
водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите на
ВиК услуги на територията на с.Ч., общ.К., обл.С.. Съгласно
разпоредбата на §1, т.2, б.”а” от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици, ползватели
и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят В и К
услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, се уреждат от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и съгласно публично оповестени общи условия,
предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата
или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от оператора - „ВиК” ЕООД
гр.С.са общоизвестни и публикувани на интернет сайта на дружеството, поради
което обвързват всички абонати съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №4/14.09.2004 г., Общите условия влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В случая
по делото не е оспорено, че това задължение е изпълнено от ищцовото дружество и
през процесния период те са били в сила без да има данни абонатът да е възразил
срещу тях. Общите условия са достъпни за всички и са публикувани и в сайта на
ищеца.
За да възникне задължението за
заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то последният трябва да има
качеството на „потребител” на тези услуги. По делото не е оспорено, че М.Ц.Г., с ЕГН-********** като титуляр на партида
№*** на имот в с.Ч., общ.К., ул.“Р.Д.“ №15 е имала качеството на
потребител по смисъла на §1, ал.1, т.2, б.“а” от ЗРВКУ, а след нейната смърт ответникът като наследник на имуществените права върху имота се явява
потребител на ВиК услугите. Представеният по делото споразумителен протокол на
18.12.2019 г. представлява договор за спогодба, който следва да се тълкува по
правилата на чл.365 и сл. от ЗЗД. Характерно за договора за спогодба е, че с
него страните по пътя на взаимните отстъпки могат да създадат ново правно
положение, различно от това, произтичащо от юридическите факти настъпили до
момента на сключване на спогодбата. При сключването на спогодба по чл.365 от ЗЗД страните разполагат
със свободата да уредят отношенията си, както искат. Договорната им свобода е
ограничена единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави
съгласно чл.9 от ЗЗД и
с оглед правилото на чл.20а, ал.1 от ЗЗД съдът е длъжен да се съобрази с всяко
тяхно споразумение в тези рамки. Предмет на подписаното от страните
споразумение е не само за задължения на титуляра на партидата до 08.12.2019 г.,
но и за заплащане от ответника като потребител на доставените и отчетени от
ищеца след 08.12.2019 г. услуги в имота, находящ се в с.Ч., общ.К., на ул.“Р.Д.“ №15, партида
№***, предмет на настоящия спор. По делото не е оспорено количеството потребена
в периода от 01.08.2019 год. до
02.04.2020 год. питейна вода в имота, която е начислена съобразно реален отчет на
инкасатор. В хода на производството не са
представени доказателства ответникът да е изплатил потребената в периода 01.08.2019 год. -02.04.2020 год. вода в имота, на обща стойност ***лв. по следните
фактури: №**********/28.08.2019 год. на стойност ***лв.;
№**********/28.09.2019 год. на стойност ***лв.; №**********/08.12.2019 год. на
стойност ***лв.; №**********/15.01.2020 год. на стойност ***лв.;
№**********/15.02.2020 год. на стойност ***лв.; №**********/28.03.2020 год. на
стойност ***лв. и фактура №**********/08.04.2020 год. на стойност ***лв. Задълженията
за заплащане на изразходена питейна вода са периодични задължения, поради което
не е нужно уведомяването на ответника, за да бъдат те изискуеми. Тяхната
изискуемост и задължение за плащане е уредено в Общите условия. При закъснения
за заплащане на задълженията си потребителите заплащат лихви съгласно чл.40,
ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК е основателен за сумите: ***лв.
главница, ***лв. лихва за забава от 28.08.2019 г. до 23.06.2020г., както и
за законна лихва върху главницата от 03.07.2020 г. до изплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№1334/2020 г. по описа на РС-К. поради което следва да бъде уважен
изцяло в предявените с исковата молба размери.
Относно
разноските:
Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността
за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода
на спора, ответникът дължи и следва да заплати на ищеца на основание чл.78,
ал.1 и чл.80 от ГПК направените в настоящото производство разноски в размер на
685 лв., от които: 25 лв. държавна такса, 360 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение и 300 лв. разноски за особен представител, както и разноски в заповедното
производство в размер на 25 лв. държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на М.Й.Н., с ЕГН-**********,
с настоящ и постоянен адрес ***,
че съществува вземане на “В.и К.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл.422, ал.1
вр. чл.415 от ГПК, за сумите: ***лв. главница, представляваща цената на консумирана и неплатена питейна вода от
01.08.2019 г. до 02.04.2020 г. за имот партида №***, находящ се в с.Ч., общ.К., ул.“Р.Д.“ №15, ***лв. лихва
за забава от 28.08.2019 г. до 23.06.2020г. и законна лихва върху главницата от
03.07.2020 г.. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед №701/06.07.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1334/2020г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА М.Й.Н., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес
***, да заплати на “В.и К.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото
разноски в размер на 685 лв. и 25 лв. разноски по ч.гр.д.№1334/2020 г. по описа
на РС-К..
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С.в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1334/2020
г. по описа на РС-К..
Районен съдия: