№ 3
гр. Ивайловград, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Красимира Анг. Христова
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело №
20215650100104 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК, във връзка с
подадена искова молба от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, с ЕИК *********, чрез пълномощник адв. В. Г.
от САК, против Р. М. К. с ЕГН **********.
Цената на иска е в р-р на 37.94 лв., представляваща дължими суми за
незаплатени електронни съобщителни услуги по договор с клиентски номер
16559548001, предоставени на длъжника от мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК *********, за които са издадени
фактури с №№ 12443141085/08.04.2018 г., ********** от 08.05.2018 г.,
********** от 08.06.2018 г. за периода от 08.03.2018 г. до 07.06.2018 г.на
стойност 70.40 лв., от които ищецът претендира за част от тях, за която е
издаден заповедта. За ищеца не представлявало интерес признаването за
установено по отношение на ответника, че дължи вземане мораторна лихва в
р-р на 9.49 лв., с оглед на което се отказва от присъдената със Заповедта за
изпълнение по ч.гр. дело № 34/2021 г. по описа на РС - Ивайловград
мораторна лихва в р-р на 9.49 лв.
С исковата молба се предявява искова претенция срещу Р. М. К., въз
основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията ”С.Г. ГРУП“ ООД с ЕИК *********, което дружество, от своя
страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД. Мобилният оператор с
1
търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, извадка от което е приложена към ИМ.
„ЮБЦ“ ЕООД бил встъпил в правата си на кредитор въз основа на
валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410
ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-
кредитор бил придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът бил ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № 16559548001.
Предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като „БТК“ ЕАД определяла началната и
кР.та му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Между „БТК“ ЕАД и Р. М. К. бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16559548001 от дата
09.03.2018 г. за ползване на интернет услуга за номер ********** при
условията на тарифен план i-Traffic М+ с месечна абонаментна такса 16.99
лева /с ДДС/. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 09.03.2020
г.
Въз основа на сключения договор Р. М. К. като абонат била потребила и
не била заплатила мобилни услуги, фактурирани за три последователни
отчетни месеца - за месец 04/2018 г., 5/2018 г., 6/2018 г.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги било обусловило правото на „БТК“ ЕАД да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. След
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор бил издал по клиентски номер № 16559548001 на дата
08.08.2018 г. кР. фактура № **********. В издадената кР. фактура била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Неизпълнението на ответника било обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от Договора.
Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в
уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една
страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, а от
друга да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да
начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.
Предвид гореизложеното, абонатът следвало да понесе отговорността
2
си за неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора
неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори.
Ищецът извежда своето материално и процесуално право от два
договора за цесия, а именно Договор за цесия от 16.10.2018 г. по силата на
който „БТК” ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. ГРУП” ООД е собственик на
вземането спрямо Р. М. К., което вземане впоследствие е било включено и
във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. ГРУП” ООД и
„ЮБЦ” ЕООД.
Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано
от подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД имал качеството освен на цесионер и на
пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземания.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г. ГРУП“ ООД, което дружество
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018
г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
В конкретния случай, длъжникът-ответник Р. М. К. не била изпълнила
задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към
кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което
обуславяло правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство,
за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда
на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
В случай, че ответникът не подаде отговор на исковата молба и не се
яви в първото по делото заседание, моли съда да постанови неприсъствено
решение.
Моли на основание чл. 422 вр. чл.415 от ГПК, с ответната страна да
бъдат призовани на съд и съдът да постанови решение, с което признае за
установено по отношение на ответника Р. М. К., че към нея съществува
изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на
37.94 лв., представляваща дължими суми за незаплатени електронни
съобщителни услуги по договор с клиентски номер 16559548001,
предоставени на длъжника от мобиния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК *********, за които са издадени
фактури с №№ 12443141085/08.04.2018 г., ********** от 08.05.2018 г.,
********** от 08.06.2018 г. за периода от 08.03.2018 г. до 07.06.2018 г., за
което издадена фактура № **********/08.08.2018 г., за периода от 08.07.2018
г. до 07.08.2018 г.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски, както и да бъдат присъдени в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, 180 (сто и
осемдесет) лева - адвокатско възнаграждение.
Моли съда, да се произнесе и по отговорността за разноските в
3
заповедното производство и да бъдат присъдени в полза на ищцовата страна -
25.00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева (сто и осемдесет лева) -
възнаграждение за адвокат по ч.гр.д. № 34/2021 ., по описа на PC -
Ивайловград, 1 с-в, съобр. т. 12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Моли съда, да изиска и приложи образувано по реда на чл. 410 от ГПК
ч.гр.д. № 34/2021 г., по описа на PC -Ивайловград, 1 с-в, срещу длъжника-
ответник, като вземе предвид представените по делото договор и фактури -
доказателство по делото и с оглед установяване спазването на срока по чл.
415 ГПК и представения в същото лист за начислени мораторни лихви за
забава.
Моли посочените по-долу суми да бъдат приети като списък по чл. 80
ГПК по исковото производство:
Държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева).
Адв. възнаграждение в размер на 180 лева (сто и осемдесет лева).
Моли посочените по-долу суми да бъдат приети като списък по чл. 80
ГПК за заповедното производство:
Държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева).
Адв. възнаграждение в размер на 180 лева (сто и осемдесет лева).
С Определение от 13.05.2022 г., съдът е разпоредил на ищеца да внесе
по сметка на РС – Ивайловград сумата от 300 лв. – разноски за назначаване на
особен представител на ответника. Сумата е внесена по сметката на съда на
31.05.2022 г. След уведомително писмо от АК – Хасково за определяне на
особен представител, с Определение № 86/28.06.2022 г., РС – Ивайловград е
назначил адв. В. К. от АК– Хасково за особен представител по гр. дело №
104/2021 г. по описа на РС – Ивайловград, като й е изпратил препис от
исковата молба и е указал възможността да даде писмен отговор в
едномесечен срок, съгласно разпоредбите на чл. 131 и сл. от ГПК.
Съобщението е получено от особения представител на 20.07.2022 г.
Ответникът чрез особения си представител представя в законоустановения
срок отговор на исковата молба. Дава становище по допустимостта и
оснвателността на иска, като счита, че същият е допустим, но го оспорва
както по основание, така и по размер и моли същия да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан по следните съображения:
Оспорва изцяло дължимата сума. С индивидуалния договор се
предвиждало неустойка в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя. Нямало
отправена писмена покана нито от мобилния оператор нито от цесионера за
прекратяване на договора, такава доверителят й не бил получавал по
надлежния ред , поради което същият не е уведомен, че договора ще бъде
прекратен, съответно няма прекратяване на договора. Тъй като договорът бил
писмен, следвало уведомлението за прекратяване на договора да бъде
4
писмено.
Следвало страната, поискала прекратяването / ищеца/ да докаже, че
ответникът е бил уведомен за това прекратяване и да представи писмени
доказателства, че това уведомление е било връчено на ответника по
надлежния ред, кога и по какъв начин. Такива доказателства по делото
нямало приложени, поради което моли съда да приеме, че същият не е
уведомен за прекратяването на договора, следователно не дължа
претендираната сума.
По делото липсвали доказателства за получаване на поканата за
доброволно плащане от длъжника преди депозиране на заявлението по чл.410
ГПК, както и преди подаване на исковата молба, както и доказателства по
какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е
уведомила другата страна, поради което счита,че исковата претенция следва
да бъде отхвърлена.
Процесният договор бил сключен при предварително определени
условия от едната страна- кредитор клаузи на договора. и ответникът нямал
имал възможност да влияе върху съдържанието му. По такъв начин самият
начин на сключване на договора поставял в изключително неблагоприятно
положение потребителя спрямо търговеца, което противоречал на
добросъвестността.
Ако се приемело, че самото подаване на исковата молба представлява и
писмено предупреждение за разваляне на договора, съобразно разпоредбата
на чл.87 ал.1 от ЗЗД, то изявлението на ищцовото дружество, с което
ответника е уведомен чрез особения си представител, че има неизпълнени
задължения по договора за мобилни услуги, даден му е срок за изпълнение на
същите и е предупреден, че при неизпълнение договора ще бъде прекратен, а
той ще дължи и неустойка, е получено едва на 20.07.2022 г. / получаване на
препис от исковата молба и доказателствата от особения представител на
ответника/. Доколкото в дадения му 18-дневен срок той не е платил
задължението си за предоставени му мобилни услуги и такси за абонамент то
от 20.07.2022 г. договора за мобилни услуги следва да се счита за прекратен.
Самото прекратяване на този договор обаче не било станало през неговия
първоначален срок, за да може ищеца да претендира плащане на неустойка от
страна на потребителя, а съгласно клаузата за неустойка, такава можело да се
претендира от ищцовото дружество единствено при прекратяване на договора
по вина на потребителя през първоначалния му срок. Поради това ищецът
нямал основание да претендира плащане на неустойка от страна на
потребителя и предявеният иск за неустойка, следвало да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Моли на основание чл.190 от ГПК, съдът да задължи ищеца да
представи писмени доказателства установяващи връчването на
5
уведомлението за прекратяване на договора.
По доказателствата, представени от ищеца, не възразява същите да
бъдат приети. Заявява, че няма да сочи нови доказателства, а ще се ползва от
тези, представени от ищцовата страна.
В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. Постъпило
е становище по същество от адв. В. Г. в което дава становище по отношение
на възражението на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД относно едностранното
прекратяване на договора по отношение на претендираната неустойка,
относно вземането спрямо ответника и включването му в предмета на
договорите за цесия и относно уведомяването на длъжника за сключените
цесии. Моли от изложеното до момента и на основание чл. 415 във вр. с чл.
422 от ГПК съдът след като се убеди в основателността на претенцията да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Р. М. К., че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „
УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД / с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ в
размер на 37.94 лв. представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски № 16559548001 от 09.03.2018г., сключен между
ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, представляващо незаплатени електронни съобщителни услуги по
договор с клиентски номер 16559548001, предоставени на длъжника от
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК
*********, за които са издадени фактури с №№ №№ 12443141085/08.04.2018
г., ********** от 08.05.2018 г., ********** от 08.06.2018 г. за периода от
08.03.2018 г. до 07.06.2018 г., за което е издадена кР. фактура № **********/
08.08.2018 г. за периода от 08.07.2018 г. до 07.08. 2018 г.
Моли да се осъди ответника да заплати направените от ищеца
разноски, както и да присъди в полза на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД ,
180.00 лв. - адвокатско възнаграждение. Моли да се произнесе съда и по
отговорността за разноските в заповедното производство и посочените по-
долу суми да бъдат приети като списък по чл. 80 от ГПК за исковото дело :
държавна такса в размер на 25лв., адвокатско възнаграждение в размер на
180лв., депозит за назначаване на особен представител на ответника в размер
на 300лв.
Назначеният особен представител на ответника в съдебно заседание
моли за съдебен акт в полза на ответника.
Приобщени доказателства:
Договор за цесия с дата 16.10.2018 г.; Пълномощно; Договор за цесия
от 01.10.2019 г .; Извлечение от Приложение към договор за цесия от
01.10.2019 г. ; Договор за мобилни услуги с клиентски № 16559548001;
Заверени копия на фактури: месечна сметка № ********** дата на издаване
08.04.2018 г. ; месечна сметка № ********** дата на издаване 08.05.2018 г.;
месечна сметка № ********** дата на издаване 08.06.2018 г.; месечна сметка
№ ********** дата на издаване 08.08.2018 г.; Общи условия на Мобилния
6
оператор за далекосъобщителни услуги; Уведомление за цесия, както и
представеното към молбата – становище Търговско пълномощно от
29.04.2022 г.; Молба с вх. № 3295 от 21.11.2022 г. от “УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“
ЕООД, чрез процесуалния представител В. Г. от САК с изпълнени указания и
уточняване на петитума на исковата молба, както и Молба –становище от В.
Г. от САК в качеството си на адвокатски пълномощник на „УГРЕНОВА
ЕСТЕЙТ“ ЕООД / с предишно наименование „ЮБЦ“, с вх. № 3444 от
02.12.2022 г.
Прилага като доказателство ч.гр.д. № 34/2021 г. по описа на РС-
Ивайловград.
Установена фактическа обстановка:
От представените по делото доказателства се установява, че между
„БТК“ ЕАД и Р. М. К. е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16559548001 от дата
09.03.2018 г . за ползване на интернет услуги за номер ********** при
условия на тарифен план- I –Traffic M + с месечна абонаментна такса 16.99
лв. /с ДДС /. Срокът на договора е бил за 24 месеца, до 09.03.2020 г. Въз
основа на сключения договор за предоставяне на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 16559548001 от 09.03.2018 г. между
ответника Р. М. К. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД са
издадени фактури № **********/08.04.2018 г.; № **********/ 08.05.2018 г.;
№ **********/ 08.06.2018 г. за потребените от него електронни съобщителни
услуги за период на потребление от дата 08.03.2018 г. до дата 07.06.2018 г.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги фактурирани за три
последователни отчетни месеца – за месец 04/2018 г., 5/ 2018г., 6/2018г. на
стойност 70.40 лв.,от които ищецът претендира за част от тях, за която е
издадена заповедта за изпълнение с парично задължение в размер на 37,94
лв. Към всяка от фактурите има приложено извлечение –детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.
Правни изводи
От материалите по делото безспорно се установява, че незаплащането в
срок на издадените от Оператора на абоната фактури за използваните
мобилни услуги е обусловило правото на „БТК“ ЕАД, съгласно чл. 50 от
Общите условия във вр. с чл. 43,т.1 да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение по т. 43 от
Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, „БТК“ има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да се откаже сключване на нов договор с него.
7
Съгласно чл.6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г. считано
от подписването му „ЮБЦ“ ЕООД има качество освен на цесионер и на
пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземания.
Тъй като по делото са представени доказателства, че цедентът е
упълномощил цесионера да извърши уведомяването от негово име, въпреки
наличието на противоречива съдебна практика относно допустимостта на
такова упълномощаване, настоящият съдебен състав възприема становището,
че няма никаква законова пречка стария кредитор да изпълни задължението
си да уведоми длъжника чрез своя пълномощник.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, с което
дружеството уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията
от 16.10.2018 г., като пълномощник и от свое име, в качеството си на цедент
за цесията от 01.10.2019 г.
Не се представят доказателства, обаче, че това уведомление по някакъв
начин е било връчено на длъжника.
Във връзка с връчването на уведомлението за цесия на длъжника,
ищецът се позовава на тР.та съдебна практика на ВКС, постановена по реда на
чл. 290 от ГПК, съгласно която уведомяването може да се извърши и с
връчване на препис от исковата молба. Условие за такова надлежно
уведомяване е, обаче, преписът от исковата молба и приложенията към него
да бъдат реално получени от длъжника или от лице, което е материално-
правно легитимирано да задължава правната му сфера. В такъв случай,
уведомяването произвежда действие от деня на реалното получаване на
съдебните книжа. В този изричен смисъл са цитираните от ищеца решения от
практиката на ВКС.
В случая обаче, горепосочената хипотеза не е приложима. Ответникът
не е бил открит с оглед призоваването му по делото и не е получил лично
преписа от исковата молба и приложеното към него уведомление за
извършена цесия, поради което се е пристъпило към залепването на
уведомление на адреса на ответника по реда на чл. 47 от ГПК, както и до
назначаването на особен представител.
Настоящият състав, счита, че не може да се приеме, че назначеният от
съда особен представител е легитимиран да получава от кредитора за сметка
на длъжника уведомления за извършена цесия. Това произтича от самата
същност на института на особения представител. За разлика от законния
представител, който се определя от разпоредбите на закона и от
упълномощения представител, който се избира от упълномощителя,
особеният представител се определя по разпореждане на съда. Характерно за
законното и договорното представителство е „особеното доверие“, което
съществува в отношенията между представител и представляван. Това
доверие при договорното представителство произтича от свободата на
личната воля и лична преценка на представлявания за качествата на
8
представляващия, а при законовото представителство се презюмира поради
близката родствена връзка между представляван и представляващ или отново
предвид изразената воля на страната (при търговските дружества). Именно
поради този личен елемент на „особено доверие“ между страните при
договорното и законовото представителство, представителят разполага с
правомощието да ангажира изцяло правната сфера на представлявания,
включително и като я обременява със задължения.
При особеното представителство този личен елемент на „особено
доверие“ между представляван и представител липсва. Представляваният не
само, че не е запознат с личността и качествата на представляващия, но и по
силата на изричните законови разпоредби, особен представител се назначава
в хипотезите, когато представляваният не може да бъде намерен, за да се
осигури личното му участие по делото, като същият дори не е запознат с
неговите параметри. От това произтичат и правомощията на особения
представител и ограниченията във възможността му със свои действия да
ангажира правната сфера на представлявания. Особеният представител е
властен да извършва процесуално представителство на отсъстващия ответник.
В рамките на тази си дейност той може да се явява лично в съдебно
заседание, да получава книжата по делото, да направи всички възражения
срещу съществуването и изискуемостта на вземането, да подава жалби и др.
такива процесуални действия, които би направил и самият ответник, ако беше
участвал лично в процеса. Особеният представител не може обаче с
действията си да засяга материално-правната сфера на представляваното
лице. Същият не може да прави признание на иска, не може да сключва
спогодби, не може да извършва отказ от право. От невъзможността особеният
представител да ангажира материално-правната сфера на ответника следва и
че същият не е пасивно легитимиран да получава от името на ответника
изявления, в резултат от които в патримониума на ответника биха възникнали
задължения спрямо дадено лице. В този смисъл особеният представител не се
явява пасивно легитимиран да получава от името на ответника уведомления
за извършена цесия.
С оглед гореизложеното не може да се приеме, че ответникът е
надлежно уведомен, по силата на получаването на исковата молба и
приложенията към нея от особения за представител за извършените две
цесии. Следователно, извършените цесии не произвеждат действие спрямо
ответника, а ищецът не е надлежен кредитор, който да е активно легитимиран
да претендира процесните вземания от ответника.
Нещо повече, дори да се приеме, че ответникът е бил известен за двете
цесии с връчването на исковата молба и уведомлението на особения
представител, то към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, заявителят по заповедното
производство „ЮБЦ“ ЕООД не е бил надлежен кредитор, който да подаде
заявлението, тъй като не представи доказателства за твърдяното от него, в
заявлението, че длъжникът Р. М. К. е била надлежно уведомена за двете
9
цесии на 06.11.2019 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа активната си
материално-правна легитимация да претендира процесните вземания, поради
което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските, при този изход на спора ответникът има
право на разноски. Доколкото, обаче не се представят доказателства за
сторени такива, то същите не следва да му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, с ЕИК *********, чрез пълномощник адв. В. Г.
от САК, против Р. М. К. с ЕГН **********, с който се иска да се признае за
установено по отношение на ответника Р. М. К., че към нея съществува
изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на
37.94 лв., представляваща дължими суми за незаплатени електронни
съобщителни услуги по договор с клиентски номер 16559548001,
предоставени на длъжника от мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК *********, за които са издадени
фактури с №№ 12443141085/08.04.2018 г., ********** от 08.05.2018 г.,
********** от 08.06.2018 г. за периода от 08.03.2018 г. до 07.06.2018 г., за
което е издадена фактура № **********/08.08.2018 г., за периода от
08.07.2018 г. до 07.08.2018 г., както и разноски по исковото и заповедно
производство – ч.гр. дело № 34/2021 г. по описа на РС – Ивайловград като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
10