Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 10.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на шестнадесети
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К. Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 12253 по описа за 2019 г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 176058
от 25.07.2019 г. по гр.д. № 55775 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 33
с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от А.Н.С. с ЕГН ********** и З.Н.С.
с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес *** срещу Л.И.В. с ЕГН **********,
със съдебен адрес *** активно субективно съединени искове с правно основание
чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия на ответната страна,
с които пречи на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост по
отношение на гараж с идентификатор 68134.1940.722.1.14, с площ от 34, 86 кв.м.,
при съседи- на същия етаж № 681234.940.722.1.13, под обекта – няма, над обекта
- № 68134.1940.722.1.2., в сграда, представляваща имот с идентификатор №
681341940722.1, находяща се в гр. София, ул. „*********, изразяващи се в
поставяне на заключваща се врата и заграждане на площ от още 14.81 кв.м., които
са в повече от обема на собственост и възпрепятстване на достъпа до тях и за
осъждане на ответницата да премахне за своя сметка заключващата се врата и
загражденията на гаража си за площта над притежаваното от нея право на
собственост, както и да се въздържа от действия, препятстващи ползването на
общите части на подземния гараж на сградата. Със същото решение на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК А.Н.С. и З.Н.С. са осъдени да заплатят на Л.И.В. сумата от
1 950 лв., представляваща разноски по делото.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 5132250/07.08.2019 г.
на ищците в първоинстанционното производство А.Н.С. и З.Н.С., подадена чрез
адв. А.И., с която го обжалват в цялост. Направени са оплаквания за
неправилност на решение.
Въззивниците
сочат, че са етажни собственици в сграда, представляваща етажна собственост,
находяща се в гр. София, ул. „*********. С Разрешение за строеж №
416/12.10.2006 г. за сградата са предвидени 18 паркоместа, а с проект за
изменение на инвестиционния проект по време на строителството по реда на чл.
154, ал. 5 ЗУТ, одобрен на 03.07.2009 г. от Главни архитект на Район „Витоша“,
се обособяват 15 броя гаражи в сутерена. А.Н.С. и З.Н.С. твърдят, че са
собственици на гаражна клетка № 8-9 с площ от 36,39 кв.м., при съседи: от две
страни двор и маневрено хале, заедно с припадащите се 12, 32 ид.ч. от общите
части на подземните гаражи, равняващи се на 64, 54 кв.м., заедно с припадащите
се 1, 83 кв.м. от общите части в подземната част на сградата, равняващи се на
0,55 кв.м. С Нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу изграждане
на сграда № 162, том III, рег. № 3035, нот.дело № 534/2007
г. ответницата в първоинстанционното производство Л.И.В. е придобила паркомясто
№ 4 в подземния гараж на сградата, находящо се на кота – 3, 40 м., при съседи:
външна стена, външна стена, зона за маневри и паркомясто № 3, а видно от
Нотариален акт № 155, том IV, рег. № 5312, нот.дело № 710 от
2008 г. ответницата е придобила 27, 31 % ид.ч. от УПИ, находящо се в гр. София,
Район „Витоша“, съставляващ УПИ 170 А, УПИ 170 Б в квартал 31, по плана на
местността „Бояна“, върху който е построена жилищна сграда. Притежаваните от
нея 27, 31 % ид.ч. са разпределени на притежаваните от нея обекти в жилищна
сграда, като за паркомясто № 4 се разпределят 0,90 % идеални части.
Въззивниците се позовават на Таблицата за разпределение на площите на имотите в
обекта „Жилищна сграда с подземни гаражи“, София, кв. „Бояна“, кв.31, УПИ XI 170a, 170б фаза: РП –
преработка по чл. 154, ал. 5 ЗУТ и твърдят, че отразената в нея площ на гаражна
клетка № 4 – 17, 90 кв.м. отговаря на припадащите ѝ се 0,90% ид.ч. от
общите части в подземната част на сградата, върху които Л.И.В. има материално
право на собственост. Макар площта на гаражната ѝ клетка да не е посочена
в документа за собственост, в одобрения на 03.07.2009 г. инвестиционен проект
по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ за гаражна клетка № 4 е посочена площ от 17, 90
кв.м. Ето защо и с оглед твърденията за притежаваното материално право на
собственост от ответницата, А.Н.С. и З.Н.С. считат, че осъщественото от Л.И.В.
заграждане на площ от 31, 75 кв.м. нарушава правото им на собственост като
етажни собственици, доколкото заграденото в повече представлява обща част на
подземния гараж. Намират още, че първоинстанционния съд неправилно е мотивирал
решението си, позовавайки се на кадастралната схема на гаражна клетка № 4.
Считат, че схемата не поражда собственически права, а издаването ѝ се
основава на незавършена процедура по чл. 62, ал. 2 АПК. Позовават се и на
решение на ВАС, II отд. по адм.д. № 11243/2018 г., с което се отменя
Заповед № 106/09.11.2017 г. за наличие на ЯФГ в площта на гаражна клетка № 7 в
същата кооперация с мотивите, че с оспорената заповед не се отстранява
допусната ЯФГ, а се „актуализира“ обемът на процесния гараж, което е
недопустимо в производство по чл. 62, ал. 2 АПК. Отделно излагат съображения,
че дори да е налице основание за актуализиране на площта на гаражна клетка № 4,
то площта в повече ще принадлежи на учредителите на правото на строеж на
сградата, а не на ответницата. С тези съображения искат отмяна на атакуваното
решение като неправилно и незаконосъобразно и уважаване на предявените искове с
правно основание чл. 109 ЗС. Претендират заплащане на разноските, сторени на
двете инстанции.
В срока по
чл. 263 ГПК въззиваемата страна Л.И.В. е подала отговор на въззивната жалба, чрез
адв. В.К. и я оспорва като неоснователна. Твърди, че правото ѝ на
собственост произтича от учредено с нотариален акт в нейна полза право на
строеж на паркомясто № 4 с описани в документа съседи, но без конкретно
посочена площ. В резултат на преработка на архитектурния проект в сутеренната
част на сградата вместо паркоместа са обособени гаражи. Извършена е процедура
по чл. 154, ал. 5 ЗУТ и е направено съгласуване на проектната документация. Въззиваемата
твърди, че от приетите по делото експертизи се установява, че границите на
паркомястото съвпадат с направената и съгласувана с общинските органи преработка,
както и с фактически съществуващите понастоящем на обекта: външна стена, външна
стена, зона за маневри и паркомясто № 3. Позовавайки се на заключението на в.л.
Т., сочи, че в гараж № 4 не се откриват площи, които да са общи, а отразеното в
таблицата за площообразуване показание от 17.90 кв.м. е грешка. Оспорва доказателствената
стойност на този документ, като поддържа, че същият е частен, не е част от
строителните книжа и не е съгласуван нито с контролни органи, нито с
възложителя, поради което архитектурния проект има предимство при противоречие
предвид характера му на официален свидетелстващ документ. Поддържа, че
първоинстанционното решение е постановено при извод за съвпадение на
първоначално придобития обект паркомясто и трансформацията му в гаражна клетка,
а доводите във връзка с процедурата по чл. 62, ал. 2 АПК са неотносими към
процесния спор. Отделно излага съображения, че липсва годен предмет на
съдебната претенция, доколкото не е изяснено и обособено каква част от обекта
на Л.И.В. представлява обща част според ищците. В допълнение се сочи, че при
приемане на сградата е проведена процедура по предварително одобрение от страна
на всички възложители, оформено с Акт 15, което изключва последващи възражения
за недостатъци на конструкцията и по отношение на несъответствия на площта на
обектите с предвиденото в проекта. Поради изложеното въззиваемата счита, че
предявените негаторни искове са неоснователни, а първоинстанционното решение
следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
В откритото съдебно заседание на 16.07.2020 г. въззивниците А.Н.С. и З.Н.С.
се явяват лично и се представляват от адв. И.. Поддържат въззивната си жалба и
оспорват постъпилия писмен отговор. Направено е възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Въззиваемата Л.И.В. се явява лично и се представлява от адв. К..
Процесуалният представител оспорва подадената въззивна жалба. Иска същата да
бъде отхвърлена и претендира разноски.
В предоставения от съда срок по делото са постъпили писмени бележки от
адв. И., в които са изложени подробни съображения във връзка с твърдените
пороци на първоинстанционното решение и обосноваващи основателността на
предявените искове.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на А.Н.С., ЕГН **********
и З.Н.С., ЕГН ********** против Л.И.В. с ЕГН **********. При условията на активно
субективно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 109 ЗС.
Ищците се легитимират като собственици на апартамент № 4 с идентификатор №
68134.1940.722.2.4 и гаражна клетка № 8-9, находящи се в сграда, представляваща
имот с идентификатор № 68134.1940.722.1, находяща се в гр. София, ул. „*********,
а ответницата е собственик на паркомясто № 4, находящо се на кота -3, 40 кв.м.
в подземния етаж на сградата. Твърдят, че тя неправомерно е заградила и
приобщила към гаража си площ от 14, 81 кв.м. за сметка на общите части в
подземния етаж и поставила заключваща се врата. Поради изложеното поискали от
съда да осъди ответницата да преустанови неоснователните си действия, с които
им пречи да упражняват пълноценно правото си на собственост по отношение на
гаража, както и да ответницата да бъде осъдена да премахне за своя сметка
заключващата се врата и загражденията на гаража си за площта над притежаваното
от нея право на собственост, както и да се въздържа от действия, препятстващи
ползването на общите части на подземния гараж.
Ответницата Л.И.В.
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че отреденото ѝ
паркомясто по надлежен ред и след изменение на архитектурния проект съответства
на новообособения гараж № 4, който е лична нейна собственост и тя го владее към
момента. Поддържа, че никаква част от гаража ѝ не представлява обща част
нито по естеството си, нито по предназначение.
Страните не
спорят относно правата си в собствеността, а и те се установяват от приетите по
делото писмени доказателства.
Видно от
нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу изграждане на сграда №
162, том 111, рег. № 3035,
нот. дело № 534/2007 г. на нотариус Й.Л.Г.К.Г.– лично и като пълномощник на
съпруга си Т. С. Г., Т.Г.В., С.Б.Ш.– лично като съсобственици на недвижим имот,
представляващ Урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. София, Район „Витоша“,
съставляващ УПИ Х-170А, 170Б, в квартал 31 по плана на гр. София, местността
кв. „Бояна“, целият УПИ с площ по скица от 1020 кв.м. при съседи по скица:
улица, УПИ ХII-6176, улица –
тупик и УПИ IX-459, 661,
630 учредили на „П.“ ЕООД, представлявано от управителяП.Г. В. вещно право на
строеж за построяване върху описания УПИ на жилищна сграда от сутерен, приземен
етаж, два жилищни етажа и ателиета в подпокривното пространство съгласно архитектурен
проект, одобрен на 10.10.2006 г. от Район „Витоша“, СО, без право на строеж
върху изрично изброени обекти. Собствениците учредили в полза на Л.И.В. правото
на строеж върху апартамент № 5, апартамент № 6, паркомясто № 2 в подземния
гараж на сградата, паркомясто № 3 в подземния гараж на сградата, паркомясто
№ 4 в подземния гараж на сградата, находящо се на кота -3,40м., при съседи:
външна стена, външна стена, зона за маневриране и паркомясто № 3;
паркомясто № 13 в подземния етаж на сградата, находящо се на кота – 3, 40 м.,
при съседи: стълбище, паркомясто № 12, от две страни зони за маневриране.
Съгласно т. VII от описания
Нотариален актГ.К.Г., Т. С. Г. /представляван от съпругата сиГ.К.Г., Т.Г.В. и С.Б.Ш.се
задължават да прехвърлят на „П.“ ЕООД и/или на посочени от него трети лица –
собственици на обекти от сградата идеални части от УПИ, върху който се учредява
правото на строеж, подробно описан в т. I от Нотариалния акт, съответстващи на
собствените обекти на приобретателите след завършване на грубия строеж на
цялата сграда, без да им се заплащат каквито и да е суми, като разходите за
тези сделки са за сметка на приобретателите.
С Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на дълг № 155, том IV, рег. №
5912, нот.д. № 710/2008 г. по описа на нотариус Й.Л.в изпълнение на
задълженията си по т. VII от Нотариален акт за учредяване на
право на строеж № 162, том III, рег. № 3035, н.д. № 534/2007 г. на
Нотариус Й.Л.Г.К.Г.– лично и като пълномощник на съпруга си Т. С. Г., Т.Г.В., С.Б.Ш.прехвърлят
на Л.И.В. 27, 31 % ид.ч. от следния свой съсобствен недвижим имот, а именно:
Урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. София, Район „Витоша“, съставляващо
УПИ Х-170А, 170Б в квартал 31 по плана на гр. София, местността кв. „Бояна“,
целият УПИ с площ от 1020 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ XII-6176, улица - тупик и УПИ IX – 459, 661, 630.
Прехвърлените на Л.И.В. 27, 31 % ид.ч. се разпределят на притежаваните от нея
обекти в новопостроената в имота сграда, като за паркомясто № 4 се припадат
0,90 % ид.ч.
С Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том I, рег. № 2340, дело № 134 от 2009 по
описа на Нотариус Р.Е.– с район на действие Софийски районен съд, вписана в
Регистъра на НК под № 106, „П.“ ЕООД, чрез управителя и представляващия дружествотоП.Г.
В., продава на А.Н.С. и съпругата му З.Н.С. недвижим имот, изграден в груб
строеж, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, Столична община –
Район „Витоша“, на II етаж /първи надпартерен/, на кота +2,89 м., в жилищна
сграда, построена в груб строеж в подробно описания УПИ, който апартамент е със
застроена площ от 185, 55кв.м., състоящ се от дневна с трапезария, кухня, две
спални, едната от които с баня-тоалетна към нея, кабинет, баня – тоалетна,
тоалетна, складово помещение, входно антре, коридор и две тераси; при съседи:
двор към улица – тупик, двор, стълбищна клетка, асансьорна шахта, преддверие,
котелно и двор, заедно с припадащите се 14,07 % ид.ч. от общите части в надземната
част на сградата, равняващи се на 22, 57 кв.м., заедно с припадащите се 11, 98%
ид.ч. от общите части в подземната част на сградата, равняващи се на 3, 59
кв.м., без общи части на подземния гараж и заедно със съответните идеални части
на правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата,
съставляващо УПИ X-170A, 170Б от квартал 31, по плана на гр. София,
местността „кв. Бояна“, целият с площ от 1020 кв.м., при съседи: улица, УПИ XII-617, улица –
тупик и УПИ IX-459, 661, 630.
С Нотариален
акт № 175, том I, рег. № 2691,
дело № 137 от 2010 г. на нотариус Р.Е.с район на действие СРС, вписана в
Регистъра на НК под № 106 „П.“ ЕООД продава на А.Н.С. и на съпругата му З.Н.С.
гаражна клетка № 8-9 за два автомобила, находяща се в гр. София, Столична
община, Район Витоша. Разположена на сутеренния етаж на кота – 3,40 метра, в
жилищната сграда на ул. „********* със застроена площ от 36, 39 кв.м., при
съседи от две страни – двор и маневрено хале, заедно с припадащите се 12, 32 %
ид.ч. от общите части на подземните гаражи, равняващо се на 65,54 кв.м., заедно
с припадащите се 1, 83 % ид.ч. от общите части в подземната част на сградата,
равняващи се на 0, 55 кв.м., без общите части на подземните гаражи и заедно със съответните ид.ч. от
правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо
съгласно скица урегулиран поземлен имот Х-170А, 170 Б от квартал 31, по плана
на гр. София, местността „кв. Бояна“ , целият с площ от 1020 кв.м. при съседи:
улица, урегулиран поземлен имот ХII-617, улица- тупик и урегулиран поземлен
имот IX-459, 661, 639.
С Нотариален
акт № 174, том I, рег. № 2693, дело № 138 от 2010 г. на нотариус Р.Е., с
район на действие СРС, вписана в регистъра на НК под № 106 „П.“ ЕООД продава на
А.Н.С. и съпругата му З.Н.С. 13, 81 % идеални части от Урегулиран поземлен
имот, находящ се в гр. София, Столична община – Район „Витоша“, целият с площ
от 1 020 кв.м., съставляващ УПИ Х-170А, 170Б от кв. 31, по плана на гр.
София, местността „кв. Бояна“, при съседи: улица, УПИ XII-617, улица – тупик и УПИ IX-459, 661,
630, които идеални части се припадат както следва: 11, 98 % на собствения на
купувачите апартамент № 4, находящ се в гр. София, Столична община, Район
Витоша, на II етаж, на
кота +2, 89м. в жилищна сграда на улица
„*********, построена в описания УПИ и 1, 83 ид.ч , припадащи се на собствената
на купуващите гаражна клетка № 8-9, находяща се в гр. София, Столична община,
Район Витоша, разположена на сутеренния етаж, на кота - 3, 40 м. в жилищната
сграда.
Приети като
писмени доказателства са още скица № 15-91209-02.03.2017 г. за поземлен имот с
идентификатор 68134.1940.722, по предходен план № 170А, 170Б, квартал 31,
парцел Х, площ от 999 кв.в.; схема № 15-91207-02-03-2017 г. на самостоятелен
обект в сграда 68134.1940.722.1.4., представляващ жилище – апартамент, с площ
от 185, 55 кв.м.; схема № 15-91204-02.03.2017 г. на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1940.722.1.18, представляващ гараж в сграда, с
площ от 36, 39 кв.м.; схема № 15-864626-21.11.2018 г. на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1940.722.1.14, представляващ гараж в сграда с площ
от 34, 86 кв.м.
Прието като
доказателство по делото е Разрешение за строеж № 416 от 12.10.2006 г., от което
се установява, че съгласно одобрените проекти на 10.10.2006 г. от Главния архитект
се дава разрешение за построяване на жилищна сграда с подземни гаражи в
поземлен имот № Х-170А квартал 31, по плана на гр. София, община „Витоша“,
намиращ се в кв. Бояна, ул. „Беловодски път“ на основание чл. 148, ал. 2 ЗУТ. В
документа е отбелязана забележка по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ за одобрена
промяна от главния архитект от 03.07.2009 г. Приет като доказателство
инвестиционен проект за промяна по време на строителството съгласно чл.154, ал.
5 ЗУТ във връзка с Разрешение за строеж № 416 от 12.10.2006 г., одобрен на
03.07.2009 г. Приложена е и обяснителна записка, според която проектът
представлява обособяване на гаражи в сутерена на жилищна сграда, намираща се в
София, кв. „Бояна“, кв. 31, УПИ Х -170А и 170Б, като промяната се извършва в
процеса на строителство на жилищната сграда, а обособяването на паркоместа в
гаражи се изразява в отделянето им с прозрачна телена мрежа и затварянето им с
леки повдигащи врати, както и с нова номерация от № 1-15. За гараж № 4 е
посочена площ - 17, 90 кв.м., общо площта на ЗП на кота – 3,40 м. е посочена
като 772, 64 кв.м. Приложена е таблица за разпределение на площи на УПИ ХI170A, 170Б, припадащи
се на имоти в обект „Жилищна сграда с подземни гаражи“, гр. София, кв. „Бояна“,
кв. 31, УПИ XI 170A, 170Б /фаза,
РП-преработка по чл. 154 ЗУТ“ от 21.06.2010 г. Видно от изчисленията на
инж. А. Б. на подземния гараж № 4 с припадащи се 0,90 % ид.ч. от УПИ се
разпределят 9, 19 кв.м. земя. От Таблицата за разпределение на площите на
имотите в обект „Жилищна сграда с подземни гаражи“, гр. София, кв. „Бояна“, УПИ
XI 170А-170Б /
Фаза РП - преработка по чл. 154 ЗУТ/ е видно, че застроената площ на подземен
гараж № 4 е 17, 90 кв.м./F1/, като общи части са отразени 6,06
кв.м., а под стойност F3 е посочена 31, 75 кв.м. Застроената
площ на подземен гаражна клетка № 8-9 е 36, 39 кв.м., като общи части са
отразени 12, 32 кв.м., а под стойност F3 e посочена 64, 54 кв.м. При обобщаване
на отделните обекти в сградата е посочено F бруто 823, 85 кв.м. По делото са приети като доказателства
още Технически паспорт с рег. № 136-10 от 09.08.2010 г. на строежа с
предназначение жилищна сграда с подземни гаражи и амбулатории за рехабилитация
с адрес в гр. София, ул. „*********.
По делото е
прието като доказателство Разрешение за ползване от 04.05.2010 г.
Отразено е, че строежът е изпълнен в съответствие с издадените строителни книжа
от Район „Витоша“, Столична община за жилищната сграда, сред които одобрени
инвестционни проекти от 10.10.2006 г. и 03.07.2009 г.
Приет е Констативен
акт за установяване на годността за приемане на строежа (част, етап от него)-
образец 15 от 05.02.2010 г., подписан и от ищцата З.Н.С., в който е посочено,
че строителството е извършено съгласно одобрените проекти, преработки и е в
съответствие с издаденото разрешение за строеж. Възложителите декларират, че
обектът е изграден в съответствие с издаденото разрешение за строеж, одобрените
проекти и одобрените преработки. Със същия акт е решено, че наличната
строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото
строителство.
В приетото
като доказателство писмо от Столична община, Направление „Архитектура и
градоустройство“, изпратено от Директора на Дирекция „Общински и строителен
контрол“ до Л.И.В. в отговор на отправено запитване е посочено, че съгласно
проекта за изменение по време на строителството, одобрен на 03.07.2010 г., е
предвидено на кота -3,40, между ос 7 и южния край на сутерена и между ос Г и
източния край на сутерена, да се обособи самостоятелен обект – гараж № 4,
разделен от останалите гаражи и общите части на сградата посредством стени от
газобетон и гаражна врата тип „летящо крило“ с ширина 2, 95 кв.м. и височина 2,
40 кв.м., монтирана на входа му. Измерено графично на ръка по наличния чертеж,
гараж № 4 е с площ от около 36, 34 кв.м., при записана в чертежа квадратура от
17, 90 кв.м. Обектът граничи с транспортна алея, представляваща обща част, от
север, с гараж № 3 от запад, а от юг и изток с края на сутерена. Гаражът
фигурира в КККР на гр. София като самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
68134.1940.722.1.14 и притежава графично измерена площ от 34 кв.м. В площта на
гаража е включено пространството между ос 7 и южния край на оси Г и Д, което
пространство се намира до границата с гараж № 3 от запад, площта е ясно
отделена от общите части на сградата посредством СБТ конструктивни елементи, а
от съседния гараж № 3 с газобетонна стена. В
заключение е посочено, че недвусмислено и категорично е установено наличие на
очевидна фактическа грешка в одобрения инвестиционен проект за изменение по чл.
154, ал. 5 ЗУТ по отношение на реалната застроена площ на обекта.
В приетия
като писмено доказателство Сертификат за контрол № 0718/18.09.2018 г. на
жилищна сграда с подземни гаражи в гр. София, кв. Бояна, кв. 31, УПИ XI- 170А,
170Б, е направено заключение от Кооперация Елот – гр. София, чрез председателя
инж. Ст. К., че смукателната вентилационна инсталация идентифицирана в Протокол
№ 0718/18.09.2018 г., на описаната жилищна сграда по параметрите скорост на
движение на въздушния поток и дебит не съответства на Техническата спецификация
на клиента – проектна документация. Неразделна част от Сертификата е Протокол №
0718/18.09.2018 г. В заключението, издадено от Кооперация Елот – гр. София, изготвено
от инж. Ст. К. и Ст. С., е посочено, че смукателната вентилационна инсталация
не е изпълнена по проект и не работи, не са монтирани смукателни вентилатори и
не са изведени въздухопроводите над покрива, съгласно представения проект, не
са изпълнени изискванията за противопожарните строително-технически норми,
съгласно действащата нормативна база. Дадени са изрични предписания, като поради
преграждане на паркоместа с № № 2, 3, 4, 7 и 12 с плътни вертикални щори същите
следва да бъдат демонтирани и оборудвани съгласно обяснителната записка на адв.
Д. С., също така следва да се демонтират стените между отделните гаражни клетки
от газобетонни блокчета и да бъдат приведени в съответствие с предписаните
преградни прозирни мрежи.
Приложено е
Разпореждане № 06-05-03 от 01.02.2018 г. на инж. Д.К.Б.– инспектор IVст. В сектор
„Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ към Шеста РСПБЗН –
СДПБЗН, гр. София във връзка с извършена на 31.01.2018 г. проверка на основание
чл. 125, ал. 1, т. 2 ЗМВР в обект „Жилищна сграда, находяща се на ул. „*********,
гр. София. При проверката е констатирано, че при изграждане на гаражните врати
е премахната част от въздухопровода на вентилационната инсталация на подземния
гараж и за отстраняване на несъответствията с изискванията за противопожарната
безопасност е разпоредено да се възстановяват премахнатите звена на
въздуховодите на вентилационната система в подземния гараж. Разпореждането е
връчено на 01.02.2018 г. на А.Н.С..
Приет е
Сигнал с вх. № РВТ17-ГР94-2061-(23) от 13.12.2017 г. от Д-р З.С. и А.С. –
собственици до Кмета на СО-Район „Витоша“ с копие до Гл. Архитект, в който е
посочено, че от няколко дни в сградата се извършват строителни заграждения
между гаражните клетки без разрешение от компетентни органи. Постъпил е и
отговор от Столична община, Район „Витоша“ от Зам.Кмета на Район „Витоша“ до З.Н.С.
и А.Н.С. от 01.02.2018 г., в който е посочено, че при проверка извършена на
31.01.2018 г. от специалисти „Контрол по строителството“ в жилищна сграда на
ул. „********* е констатирано, че одобреният на 03.07.2009 г. проект по чл. 154 ЗУТ за обособяване на гаражни клетки на кота – 3,40 е изпълнен частично,
съгласно одобрения архитектурен чертеж На паркоместа №№ 2,3,4,6, 7 и 12 от
газовобетонни тухли са изпълнени преградни стени и са обособени гаражни клетки
с монтирани гаражни врати.
По делото е
приета като доказателство Жалба с вх. № СО-1560-14-122/11.12.2017 г. от д-р З.С.
и А.С. до Началника на ДНСК.
Прието като
доказателство е и писмо с изх. № 018-37-00-627/17.05.2018 г. от ДНСК, РОНСК от
инж. И.У., изпратено и до З.С., в което е посочено, че в предоставения
архитектурен проект има несъответствие между графичната част и обяснителната
записка, а именно в графичната част гаражите са преградни със стена от
газобетон, а в обяснителната записка е посочено, че паркоместата са отделени с
прозрачна телена мрежа.
Приложено
като доказателство е още решение № 4251 от 21.06.2018 г. на Административен
съд- София град, II отделение, 27 с-в по адм. д. 14015/2017 г., с което се
отменя по жалба на А.Н.С. и З.Н.С. заповед № 106/09.11.2017 г. на Главния
архитект на Столична община, район „Витоша“, с която на основание чл. 62 ал. 2 АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в одобрен инвестиционен
проект за „Жилищна сграда с подземен гараж“ в УПИ Х-170а, кв.31 , м. „Бояна“ и
в Разрешение за строеж № 416/12.10.2006 г. на Главния архитект на Столична
община район Витоша, като вместо „гараж № 7 – 14, 63 кв.м.“, да се чете „гараж
№7 – 29, 45 кв.м.“. С решение № 6303 от 24.04.2019 г. на Върховния
административен съд, II отд. по адм.д. № 11243/2018 г. е
оставено в сила първоинстационното решение на АССГ.
Приета като
доказателство е нотариална покана от А.Н.С. и З.Н.С. до Л.И.В., с която
подателите уведомяват адресата, че им дължи обезщетение за ползването на
притежаваните от тях идеални части от общите части на подземния гараж с
гаражните клетки, равняващи се на 64,54 кв.м. от 20.11.2018 г., връчена на
20.12.2018 г., както и молба от Л.И.В. до А.Н.С. и З.Н.С. в отговор на нотариалната
покана, с която се иска да ѝ бъдат предоставени банковите сметки и
парола, за да им превежда наем за гараж № 4.
Приет като
доказателство по делото е и Сигнал с вх. № 17698/18.04.2019 г. от А.Н.С. и З.Н.С.
до СРП във връзка с Акт Образец 15 от 05.02.2010 г. с приложени данни за
смъртта на подписалия го С. Н. С.ов на 10.10.2009 г.
Настоящият
състав намира, че приложеният Нотариален акт № 56, том I, н.д. №32 от 2017 г. на Нотариус Р.Е.,
с район на действие СРС, вписана в Регистъра на НК с № 106 за покупко-продажба
на недвижими имоти не засяга предмета на делото и не е относим към разрешаването
на спора.
Първоинстанционният
съд е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза и е назначил като
вещо лице арх.Б.Б.-Н.да отговори на поставените от страните и съда въпроси. В мотивната
част на експертизата се сочи, че Столична община, Район „Витоша“ одобрява
инвестиционен проект за строителство съгласно чл. 154 ЗУТ. На чертежа № 1/1 е
записано Обект: Обособяване на гаражи в сутерена на жилищна сграда, София, кв.
Бояна, кв. 31, УПИ – IX170A, 170Б, съдържание: разпределение на кота
-3,40, над анкетата е записано: З.П. 772, 64 кв.м. Разпределение на кота -3,40.
На този одобрен проект има нанесени номерация на гаражни клетки и техните
площи. Гаражна клетка № 4 е с площ от 17,90 кв.м., а в действителност е с площ
от 31, 73 кв.м., гаражна клетка № 3 е с площ от 19, 65 кв.м, а в действителност
е с площ от 31, 80 кв.м. и т.н. Има несъответствия в датите на издаване на
площообразуването от 2010 г. и нанесеното по чертежите от 2009 г. В заключението
си вещото лице се е позовала на таблицата за преработка по чл. 154 ЗУТ и е
посочила, че полезната площ на подземния гараж на ответницата /гаражна клетка №
4/ графически измерена е 31, 82 кв.м., като 14.92 кв.м. представляват обща
част. В заключението е посочено още, че към датата на одобрения проект, касаещ
промяна по чл. 154, ал. 5 ЗУТ няма приложена таблица за площообразуване, такава
е приложена на 21.06.2010 г., въз основа на която са издадени нотариалните
актове. Реално заградената и ползвана от ответната страна площ е 31, 75
кв.м, а таблицата за разпределение на площите /л. 24/ не е вярна, тъй като е
посочено, че застроената площ е 17.90 кв.м. Под стойност F3 са посочени
прилежащите общи части към маневреното хале, а на място толкова е площта на
гаражната клетка, поради което вещото лице намира, че ползваната площ от 14,92
кв.м. е част от общите части на подземния гараж. В заключението е посочено
още, че фактически съществуващите граници на гараж № 4 отговарят като граници
на предвижданията на одобрения архитектурен проект. В открито съдебно
заседание, проведено на 28.02.2019 г. вещото лице поддържа изготвената
експертиза. Уточнено е, че посочената на скицата свободна площ от 14, 92 кв.м.
представлява обща част, а графически изчислената площ на гаража е 16, 81 кв.м.-
полезна площ, незастроена. За да се претендира за нови площи, трябва да се
направи ново площообразуване. При промяна на площите на гаражите се променя и
процента в общата част, но това не е направено. Заключението е оспорено и съдът
е допуснал изслушване на повторна експертиза.
Настоящият
състав не кредитира с доверие изготвената експертиза, доколкото в нея се
съдържат вътрешни противоречия. От една страна експертът сочи, че е налице
грешка в таблицата за разпределение на площите, а от друга страна на нея
изгражда изводите си, че в ползваната от ответницата гаражна клетка се включват
и общи части.
Повторната
съдебно-техническа експертиза е изготвена от инж. Б.Т.. В
констативно-съобразителната част е посочено, че съгласно първоначалните
архитектурни проекти от 2006 г. в ниво -1 са обособени 18 броя паркоместа, без
да са заградени отделно едно от друго със стени. Паркомясто № 4 е описано като
местоположение със съседи: външна стена, външна стена, зона за маневриране и
паркомясто № 3, границата между паркомясто № 3 и № 4 съгласно проектната
документация е точно по хоризонтална ос „Г“, като между двете няма предвидени
общи части. В процеса на строителство са изработени допълнителни проекти за
обособяване на гаражи в сутерена – 15 бр. Архитектурният проект е одобрен на
03.07.2009 г., съгласно него гараж № 4 се намира в частта между вертикална ос
7, хоризонтална ос „Г“ и двете външни стени. При тази проектна документация
експертът приема, че застроената площ на гараж № 4 е 34,90 кв.м., а чистата
площ е 31, 03 кв.м. Вещото лице е извършило и оглед на място, при който се
установило, че входът на подземното ниво е чрез рампа, след която вляво се
намира зона за маневриране с разположен от дясната ѝ страна гараж № 4. Гараж
№ 4 е с местоположение, отговарящо на проектната документация. Гаражът е
отделен от останалите с монтирана ролетна врата между външната стена и
стоманенобетонова стена /шайба/ между двата гаража № 3 и № 4. Зоната за
маневриране пред гаража е с широчина 6, 53 кв.м., като е спазено разстоянието в
проекта, посочено в приложения чертеж. Между гараж 3 и 4 е изпълнена Г-образна
стоманенобетонна стена, която е част от носещата конструкция на сградата, в
останалата част е изпълнена лека преградна стена от газобетонни блокове,
съгласно одобрения архитектурен проект. При измерване експертът е установил, че
площта на гаража е 34,90 кв.м със съответните зидове, което отговаря на графическата
площ в архитектурните чертежи. Вещото лице не е установило разлика в
предвиденото по строеж и изпълненото на място. В архитектурния чертеж е
изписана площ на гараж № 4 от 17.90 кв.м., като при анализ на графичната част
се установява, че това е само частта от гаража, заключена между граници –
външна стена, външна стена, зона за маневриране и хоризонтална ос „Д“, което не
отговаря на действителното място и описание на гараж № 4. Няма данни в
приложената документация по делото в действителност коя площ е взета предвид
при получаване на тези 17.90 кв.м. и кои са техните граници. При
площобразуването също е заложено това число, което не отговаря на графично
изобразената площ в одобрените проекти. При тези констатации вещото лице е дало
отговор, че по документи за собственост не е посочена площта на гаражната
клетка, а само границите, действително заградената площ е 34,90 кв.м. и тя отговаря
на предвидената в проектната документация с посочените размери и граници. В
посочената площ не попадат общи части. Експертът счита, че е налице
е грешка при изготвяне на площоразпределението, тъй като е приета написаната
площ на процесния гараж от 17.90 кв.м. като площ на цялото помещение и е
ползвана при разпределянето на идеалните части за обекта. Пред гараж
№ 3 и гараж № 4 и другите от редицата обща част е зоната за маневриране, но
между отделните гаражни клетки няма обособени други общи части. В открито
съдебно заседание вещото лице поддържа изготвената експертиза. Сочи е още, че
площаразпределянето не е част от проектната документация.
Заключението
на вещото лице Т. настоящият състав намира за обективно дадено и кредитира с
доверие. Експертът подробно е изследвал на какво се дължи несъответствието
между площта на гаражната клетка, измерена според графическите отбелязвания и
отразената в таблицата за площоразпределяне, както и е посочил от къде идва
грешката в площта, констатирана и от двамата експерти. Нещо повече и двете вещи
лица сочат, че фактическите граници на гаражната клетка съответстват на
границите, предвидени в проектната документация.
Събрани са и
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Т. И. Т.ов, от чиито показанията
се установява, че ролетните врати на подземните гаражи са поставени преди две
годни. Според свидетеля същите затварят достъпа до вентилацията и
възпрепятстват по-лесното излизане от гаража.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо, по същество
атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Предявените
негаторни искове с правно основание чл. 109 ЗС са вещни искове, с които
собствениците на вещно право могат се защитават от неоснователни преки или
косвени въздействия върху имота им, с които се пречи, ограничава или смущава
спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Този иск дава
вещноправна защита срещу посегателства, които, без да отнемат владението, биха
попречили на собствениците да осъществява спокойно и в пълен обем правомощията
да ползват имота си.
За да се уважи негаторният иск за отстраняване и премахване на
състоянието, настъпило в резултат от вече извършени нарушения на правото на
собственост, ищците трябва да докажат по реда на пълното и главно доказване, че
ответницата осъществява спрямо имота им неправомерни въздействия, които им
пречат или има намерение да извърши такива. На доказване подлежи фактът на
въздействието, а случай, че ответната страна твърди, че е налице основание за
това въздействие – тя следва да докаже основанието. Ето защо и в случая
ответницата Л.И.В. по реда на насрещното доказване е следвало да установи, че е
имала право да осъществи въздействията върху имота, а именно заграждането на
гаражната клетка с площ от 34, 90 кв.м. /съгласно заключението на вещото лице Т./
и поставянето на ролетната врата, които са довели до състоянието, чието
отстраняване ищците А.Н.С. и З.Н.С. претендират. В тежест на ищците е и да
докажат с какво поведението на ответницата смущава притежаваното от тях право
на собственост. Следователно уважаването на предявения иск е обусловено от
наличието на следните кумулативни предпоставки, които подлежат на доказване от
ищците: 1/ че са носители на правото на собственост на обект от етажната
собственост; 2/ че ответницата е осъществила посоченото в исковата молба
неоснователно действие; 3/ както и че това действие е противоправно, т.е. нарушава
се възможността или се пречи на ищците да ползват и владеят собствения си имот пълноценно
и по предназначение.
По отношение на първата предпоставка не е налице правен спор, тъй като
страните по делото не оспорват правата си в собствеността.
От събраните доказателства не се установява да е осъществено твърдяното
от ищците противoправно поведение на
ответницата, изразяващо се в заграждане на гаражна клетка с по-голяма площ от
предвидената в строителна документация на сградата и документите ѝ за
собственост. Съобразно заключенията и по двете съдебно-технически експертизи, изслушани пред първа инстанция, фактическите
граници на съществуващата гаражна клетка № 4 съответстват на границите по
инвестиционния проект /част архитектурна/, както и на документа за собственост
на ответницата. Това означава, че площта на процесните гаражи, определена
съобразно границите на същите, посочени в графичната част на инвестиционния
проект, не съответства на записаната в чертежа площ и на тази в таблицата за
разпределение на площите от 21.06.2010 г. Но площта, измерена съобразно
параметрите по графичната част съответства на тази, измерена реално на място,
следователно процесната гаражна клетка е изградена в съответствие с
предвижданията по графичната част на инвестиционния проект. Ето защо и
действителното заграждане на гаражна клетка № 4 с площ от 34, 90 кв.м. не
представлява неоснователно действие на ответницата, което пречи на ищците да
упражняват необезпокоявано правото си на собственост. В допълнение с оглед
целта на негаторния иск, а именно да се възстанови имота в състоянието от преди
нарушението, следва да се посочи, че предявените претенции отново се явяват
неоснователни. Това е така, тъй като сградата е била изградена и въведена в
експлоатация в съответствие с одобреното по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ изменение
в одобрения инвестиционен проект, т.е. липсва предишно състояние, което да
определи съдържанието на дължимото от ответницата поведение.
Ето защо съдът намира, че фактически заградената площ отговаря на
действително притежаваните права от ищцата. По делото са установени данни, че изградената
между гаражна клетка № 4 и гаражна клетка № 3 стена от газово-бетонни блокове
не отговаря на предвижданията на изменения архитектурен проект, но не по отношение на местоположението
ѝ, а по отношение на строителните материали, от които е изградена. От
приетия като доказателство одобрен архитектурен проект за изменение по реда на
чл. 154, ал. 5 ЗУТ се установява, че е предвидено отделянето на гаражите да се
извърши с прозрачна телена мрежа и затварянето им да е леки повдигащи се врати.
Фактически понастоящем от страната на гаражната клетка, граничеща с гаражна
клетка № 3 е изградена лека преградна стена от газобетонни блокове, както и е
поставена ролетна врата. В това се изразява отклонението от одобрения
архитектурен проект. Същевременно наличието на тази преградна стена не засяга
обема на общите части на сградата, предмет на претенциите на ищците. Този
въпрос обаче не е включен в предмета на спора, не са наведени такива твърдения
в исковата молба, нито се съдържат такива оплаквания, поради което и с оглед
принципът на диспозитивното начало, прокламиран в чл. 6 ГПК, съдът не дължи
произнасяне.
По изложените съображения настоящият състав намира, че предявените от З.Н.С.
и А.Н.С. против Л.И.В. активно субективно съединени негаторни искове по чл. 109
ЗС са неоснователни. Като е
достигнал до същия краен извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В
открито съдебно заседание адв. К. е представил списък по чл. 80 ГПК и договор
за правна защита и съдействие от 10.09.2019 г., в който е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв., изплатено в брой от Л.И.В.. Адв. И.,
действаща като пълномощник на въззивниците А.Н.С. и З.Н.С. е възразила за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че са
налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК. Действително въззиваемата е
упълномощила адв. К. да я защитава на възззивна инстанция по предявени срещу
нея два иска, но същите са идентични по предмет и не се отличат с правна
сложност, поради което съдът следва да присъди възнаграждение в размер на 750
лв.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 176058 от 25.07.2019
г., постановено по гр. дело № 55775 по описа за 2018г. на Софийския районен
съд, I ГО, 33 състав.
ОСЪЖДА А.Н.С. с ЕГН ********** и З.Н.С. с ЕГН **********, двамата с адрес ***
/първи надпартер/, ап. 4 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на Л.И.В. с
ЕГН ********** сумата от 750, 00 лв. /седемстотин и петдесет лева/,
представляваща сторените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.