РЕШЕНИЕ
№…………
Гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание състояло се на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
състав:
СЪДИЯ : АТАНАС
МАДЖЕВ
При секретаря
Камелия Славкова, като
разгледа докладваното от съдия Маджев
т. д. № 1411/2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по повод на подадена искова молба
с вх. № 92836/04.07.2018 г. от „Д.А.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, р-н „Подуяне“, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Иван М.
Йончев“ № 14, срещу „АСА 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Връбница“, ж.к. „Модерно предградие“ №13, А.С.А., ЕГН **********,
с адрес ***, и Л.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-гръб.
Предявени за разглеждане при условията на
обективно и пасивно субективно съединяване са следните установителни искове :
1./ иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ за
установяване, че ответните страните дължат при условията на солидарна
отговорност в полза на ищца, сумата в размер от 179 587 81 лв., ведно със
законната лихва за забава, считано от 08.03.2018 г. /моментът на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане –
съставляваща предоставен и невърнат кредит, въз основа на договор за кредит №
1292/26.02.2014 г., изменен с Анекс № 1 от 06.03.2015 г., което парично вземане
е прехвърлено от първоначалния му носител – „Банка ДСК“ ЕАД в полза на ищеца с
договор за продажба на вземане от 22.08.2017 г.;
2./ иск с
правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 2 ЗЗД за установяване, че
ответните страните дължат при условията на солидарна отговорност в полза на
ищца, сумата в размер от 8 944,35 лв. – начислена договорна лихва за периода от
25.05.2017 г. до 22.02.2018 г.; и
3./ на
основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване, че
ответните страните дължат при условията на солидарна отговорност в полза на
ищца, сумата в размер от 3 841, 09 лв. – представляваща начислена неустойка за
забава за периода от 25.06.2017 г. до 22.02.2018 г.
В исковата
молба се твърди, че на 26.02.2014 г. бил
сключен договор за банков кредит с №
1292 по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството й на кредитор договорила и
отпуснала при определени условия в полза на кредитополучателя - „Л.П.“ ЕООД
банков кредит. Отговорността за издължаването на визираното кредитно задължение
била споделена и от дружеството - „АСА 2000“ ЕООД, както и от физическото лице
– А. С.А., обвързали се към банката в качеството им на солидарно задължени
лица. Фактическото изложение в ИМ продължава с това, че съдържанието на
кредитната сделка било изменено по волята на участниците в нея с подписване на
анекс от 06.03.2015 г. създаващ промени в определени условия по договора, вкл.
такива касаещи уговорения лихвен процент и обезпеченията. Според клаузата на
чл. 4 от договора за кредит, като краен срок за издължаване на отпуснатата сума
по предоставения кредитен ресурс е фиксирана датата – 25.02.2021 г.
Погасяването на кредита било базирано на изготвен и одобрен между страните
погасителен план, съставляващ неразделна част от кредитното съглашение.
Изтъкнато е, че с цел постигане изпълнението на задълженията произтичащи от
договора за кредит от страна на субектите отговарящи по него били учредени
редица обезпечения, като сред тях били и вещни такива, а именно : учредяване на
договорни ипотеки върху редица недвижими имоти подробно индивидуализирани в
нотариален акт № 28/27.02.2014 г. и нотариален акт № 57/17.03.2015 г. На
22.08.2017 г. банката-кредитор осъществила разпореждане с вземанията й
произтичащи от действащия договор за кредит № 1292 между нея и ответните
страни, като прехвърлила същите в полза на дружеството-ищец посредством сключен
договор за цесия. Наред с паричните си вземания банката транслирала в правната
сфера на ищца и всички привилегии, принадлежности и обезпечения, с които
разполага спрямо длъжниците, в това число и всички свои права, в т.ч. и правото
кредита да бъде обявен за предсрочно изискуем. Отбелязва се, че банката е
уведомила ответните страни за извършеното от нейна страна прехвърляне на
кредитни задължения в полза на нов кредитор, като това станало в писмена форма
/нотариални покани/ на 04.10.2017 г. Считано от този момент ищецът поддържа, че
единствения легитимиран субект да получава надлежно изпълнение на вземанията
произтичащи от договора за кредит сключен на 26.02.2014 г. бил той. За да си
гарантира правата на обезпечен кредитор ищецът предприел и вписване на
означения по-горе договор за цесия в Имотния регистър, съгласно чл. 171 ЗЗД,
като това действие било извършено на 05.09.2017 г. Междувременно отговорните за
изплащането на кредитните задължения лица, преустановили изпълнението на
задължението за плащане на уговорените погасителни вноски с падежи от
25.06.2017 г. насетне, като последното плащане било от датата – 21.06.2017 г. и осъществено
към предходния кредитор – „Банка ДСК“ ЕАД. Бездействието на задължените лица
във връзка с изпълнение на паричните им задължения по отпуснат банков кредит
мотивирало ищеца да упражни правото си да обяви целия размер на разсрочените
задължения за предсрочно изискуем, в т.ч. дължимите главници, законни,
договорни и наказателни лихви, както и всички произтичащи от това разноски. От
страна на ищеца на длъжниците е предоставен 3-дневен срок за изпълнение, течащ
от момента на връчване на поканите за обявяване предсрочната изискуемост на
задълженията. Сочи се, че връчването се осъществило на 20.10.2017г., което
означавало, че считано от 23.10.2017 г. ответните страни се намирали в
състояние на забава относно изпълнението на задълженията си към ищеца.
Въздържанието от плащане провокирало ищеца да инициира спрямо длъжниците си
заповедно производство пред Софийски районен съд, където е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК, каквато му е била издадена в рамките на образуваното ч. гр.д. № 15884/2018
г., като е било допуснато незабавно изпълнение и е бил снабден с изпълнителен
лист. Срещу заповедта обаче били упражнени
възражения от субектите посочени за длъжници в срока по чл. 414 ГПК, и
това довело до пристъпване към настоящата искова защита по реда на чл. 422 ГПК.
На
20.08.2018 г., респективно на 24.08.2018 г. всяка една от ответните страни се
възползвала от правото си по чл. 367 ГПК да депозира писмен отговор по
подадената ИМ. С всеки един от тези отговори по същество се извършва цялостно
оспорване относно размера на заявените с ИМ вземания /главница, договорна
лихва, неустойка/, като се възразява, че отсъствала всякаква яснота за
формиране размерите на тези вземания, било от твърденията в ИМ, било от
документите приложени към нея. Липсвало доказване на броя на извършените
усвоявания и погасявания по кредита с индивидуализация на дата и размер, което
било единствения механизъм, чрез които да се осветли как са разпределени
осъществените в значителни размери разплащания от страна на кредитополучателя.
Прави се позоваване, че с осъществяваните погашения по кредитната сделка от
страна на банката са били погасявани суми, които в действителност не са били дължими,
респективно са погасени суми в различна от договорената поредност, вкл. е било
извършвано погасяване на суми за наказателни лихви за забава, преди погасяване
на главница, което било в разрез с уговореното в т.14.2. от договора. Допълва
се и това, че ответните страни освен по коментираното кредитно правоотношение
са страни и по редица други договори за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД сключвани в
периода от 2010 г. до 2014 г., като по всички тях са правени плащания, а
банката е извършвала разпределението на постъпващите при нея суми не съобразно
уговорките установени в кредитните сделки, а по свое усмотрение. Навежда се и
това, че суми заплатени за погашение по един договор за кредит се отнасяли за
погасяване по друг такъв. С отговорите се оспорват и обстоятелствата
възпроизведени в конкретни частни свидетелстващи документи, като се иска същите
да не бъдат приемани и кредитирани от съда разглеждащ спора. Обсъдено е и
вписването на договора за цесия в Имотния регистър, като се опонира, че подобно
вписване не се доказвало от ищеца, а това рефлектирало и върху качеството му на
кредитор по предявените вземания, защото прехвърлянето на вземанията не е
породило своите правни действия, а като последица от това била и невъзможността
да се ангажира договорната отговорност на ответните страни.
На
02.10.2018 г. ищецът – „Д.А.А.“ ЕООД подава допълнителна искова молба по
делото, с която пояснява и доразвива фактическите си твърдения по
първоначалната такава. Поддържа се, че вземанията произтичат от неизпълнението
на търговска сделка – договор за кредит. По същество се изтъква, че
възраженията на ответника за формиране размерите на търсените парични вземания
по смисъла на чл. 154 ГПК трябва да бъдат доказани именно от него, като се
отбелязва, че направата на абстрактни твърдения за извършени плащания по редица
кредитни сделки, които били неправилно отнесени за погасяване на задължения по
тях, не е в състояние да обоснове отричане съществуването на спорното
материално право на вземане, което ищеца се стреми да установи. Отново са
приповторени твърденията обуславящи възникването на главницата, договорната
лихва и неустойката за забава, като парични вземания в полза на ищеца.
Посочените са конкретните неизпълнения допуснати от ответните страни обусловили
начисляването на наказателна надбавка, както и нейния период и договорно
основание.
В срока за
допълнителни отговори по чл. 372 ГПК такива не са постъпили от ответните
страни, въпреки надлежно осъщественото спрямо тях връчване на преписи от
допълнителната искова молба.
С
определение от 02.04.2019 г. в производство са конституирани за участие, като
трети лица-помагачи следните правни субекти : „Банка ДСК“ ЕАД на страната на
ищеца; и Р.Г.К., ЕГН **********; „А.Д.А.“
ООД, ЕИК *********; „А.2.Р.“ ООД, ЕИК *********; „Д.П.П.“ ООД, ЕИК ********* на
страната на ответниците.
С
протоколно определение от 08.03.2024 г. съдът е постановил прекратяване на
основание чл. 637, ал. 2 от Търговския закон
на производството по делото, в частта му, с която „Д.А.А.“ ЕООД е
предявило срещу „Л.П.“ ЕООД за разглеждане искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 430 от ТЗ за установяване, че „Л.П.“ ЕООД дължи
при условията на солидарна отговорност в полза на ищеца, сумата в размер от 179
587,81 лв., ведно със законна лихва за забава, считано от 08.03. 2018 г. до
окончателното плащане, съставляваща предоставен и невърнат кредит въз основа на
договор за кредит от 26.02.2014 г. изменен с анекс № 1/06.03.2015 г., което парично
вземане е прехвърлено от първоначалния му носител – „Банка ДСК“ АД с договор за
продажба на вземане от 22.08.2017 г.; иск с правно основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за установяване, че ответникът „Л.П.“ ЕООД дължи
при условията на солидарна отговорност в полза на ищеца сумата в размер от 8
944,35 лв. начислена договорена лихва за
период 25.05.2017 г. до 22.02.2018 г.; както и иск с прано основание чл. 422
във връзка с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за установяване, че ответникът „Л.П.“ ЕООД
дължи при условията на солидарна отговорност в полза на ищеца сумата в размер
от 3 841,09 лв., представляваща начислена неустойка за забава за периода
25.06.2017 г. до 22.02.2018 г.
Към
делото е приложено ч.гр.д. №15884/2018 година по описа на СРС, 53 състав,
образувано по подадено от „Д.А.А.“ ЕООД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 08.03.2018 г., против
солидарните длъжници „А.2.“ ООД, „Л.П.“ ЕООД и А.С.А.
за парични вземания по договор за банков кредит № 1292/26.02.2014 г., ведно със
всички анекси и споразумения към него, което вземане съгласно заявлението
произтича от нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека № 57, том I, per. № 2300 дело № 48/2015 година, по описа на нотариус В.М.,
вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. per.
***719 от 17.03.2015г., под акт № 163, том VI, с който кредитът е обезпечен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
Съгласно ангажиран договор за кредит № 1292/26.02.2014 г. /наричан за
краткост договора/, сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД в качеството на кредитор, „Л.П.“
ЕООД в качеството на кредитополучател и „А.2.“ ООД, „А.2. РЕКЛАМА“ ЕООД, „Д.П.“
ООД, „Д.П. ПЛЮС“ ООД, „А.Д.А.“ООД, Р.Г.К. и А.С.А. в качеството им на съдлъжници наред с кредитополучателя се установява, че
банката-кредитор се е обвързала да предостави в полза на
дружеството-кредитополучател инвестиционен кредит в размер на сумата от
311 587,81 лв. за финансиране строителството на трети етаж и покрив на
производствена сграда разположена в гр.
София. Кредитът е предоставен с поставен срок на усвояване до 25.08.2014 г.,
при краен срок за погасяване - 25.02.2021 г., като е предвидено, че същия се
издължава съобразно утвърден погасителен план. С договореното в чл. 9.1.
кредитополучателят се задължава да заплаща на кредитора годишна лихва в размер
на 6,451 % процентни пункта, формирана от едномесечен СОФИБОР плюс договорна
надбавка в размер на 6 % процентни пункта. Към датата на сключване на договора
едномесечният СОФИБОР е 0.451 % процента. Промяната на СОФИБОР е задължителна
за страните до окончателното издължаване на кредита. В случай на отпадане на
едномесечния СОФИБОР като лихвообразуващ фактор е
уговорено, че страните ще договорят друга съпоставима и пазарно определена
лихва. Посочено е, че олихвяването се извършва ежемесечно на 25-то число.
Съгласно чл. 12 от договора, при неплащане на част от кредита /вноски по
главницата и/или лихвите/ в уговорените срокове, кредиторът прилага санкциите
по т. 21 от договора. В чл. 14.2. от кредитното съглашение е предвидено при погашения
по кредита да се погасява първо начислената към датата на плащането лихва и
дължими такси, а остатъкът да се отнася за погасяване на главницата. Съгласно
чл. 26 от договора съдлъжниците отговарят с цялото си
имущество солидарно с кредотополучателя за
неизпълнението на неговите задължения по договора за кредит. В клаузите на чл.
17 и следващи от кредитната сделка са уредени и обезпеченията
по кредита, между които и договорна ипотека на УПИ, намиращ се в гр. София, СО,
р-н „Връбница“, ул. „****“ ***, съставляващ УПИ XVI-949,950
в квартал 11 по плана на гр. София, целият с площ от 3 737 кв.м., ведно с
построената в него производствена сграда с РЗП 3 455 кв.м., състояща се от
сутерен и два етажа и бъдещо строителство на надстройка със ЗП от 473,20 кв.м.,
съгласно разрешение за строеж 20.11.2013 г. и удостоверение от 14.02.2014 г.
Видно от Анекс 1/06.03.2015 г. по волята на страните е внесено изменение
в кредитното правоотношение създадено с договор за кредит № 1292/26.02.2014 г.,
като е предвидено учредяване в конкретно възприет срок на договорна ипотека
върху имоти притежавани от кредитополучателя, които са описани по вид, площ и
пр. индивидуализиращи белези в съдържанието на анекса. Внесена е и промяна в размера на дължимата
годишна лихва и условията при предсрочно погасяване на кредита.
За обезпечаване на задълженията по договора е учредена договорна ипотека
върху недвижими имоти, които са описани в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 28/27.02.2014 г., том II, рег. № 1972, дело № 187/2014 г.
на нотариус В.М. недвижими имоти, собственост на кредитополучателя - „Л.П.“
ЕООД. В нотариалния акт е посочено, че ипотеката ще обезпечава вземанията на
кредитора по договор за кредит № 1292/26.02.2014 г. и бъдещи анекси и
допълнителни споразумения към него.
Съгласно приетия за доказателство договор за продажба на вземане от
22.08.2017 г. / наричан за краткост договор за цесия/ се установява учредяване
на договорна връзка, с която „БАНКА ДСК“ ЕАД прехвърля в полза на ищеца „Д.А.А.“ ЕООД всички свои вземания, привилегии, принадлежности и
обезпечения, в това число всички свои права по изрично посочените договори,
включително правото за обявяване на предсрочна изискуемост на всяко едно от
вземанията, предмет на цесията спрямо длъжници, между
които са и ответните страни и третите лица-помагачи по делото. В раздел І, т. „Е“ от договора, като негов предмет е
посочено вземане на цедента срещу длъжниците
/ответници и трети лица-помагачи/ по договор за
кредит № 1292/26.02.2014 г., ведно с всички последващи
анекси и споразумения към него, което вземане към 21.08.2017 г. възлиза на сумата
от 183 325,69 лв., в това число за главница, лихви, такси, комисионни и
други разноски по договора. Посочено е че вземането е обезпечено, съгласно
Приложение № 1 – неразделна част от договора. В приложението е записано, че
вземането е обезпечено с гореописания нотариален акт № 28/2014 година за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот. Върху договора за цесия е
направено отбелязване от Служба по вписванията – гр. София с вх.рег. №
58377/05.09.2017 г., Акт 77, том XXVII за вписването му по заявление вх. №
58377/05.09.2017 г. към нотариалния акт за учредената договорна ипотека.
Договора за цесия и приложението към него са сключени при нотариално
удостоверяване на подписите положени от представителите на страните : банка-цедент и дружество-цесионер,
което е с рег. № 18017 от 22.08.2017 г. на нотариус – Ц.Г., с район на
действие – РС-София.
По повод на така сключения договор за прехвърляне на вземания, е
представено писмено потвърждение за прехвърляне на вземанията, на основание чл.
99, ал. 3 от ЗЗД и Договор за продажба на вземане от 22.08.2017г., подписано от
изпълнителните директори на „Банка ДСК“ ЕАД.
На ответните страни и третите лица-помагачи конституирани за участие по
делото са изпратени нотариални покани, с които цедентът
„БАНКА ДСК“ ЕАД уведомява длъжниците за прехвърлянето
на вземанията с договора от 22.08.2017 г. на цесионера
„Д.А.А.“ ЕООД, включително и вземанията по договора
за кредит № 1292/26.02.2014 г. и анекс № 1/06.03.2015 г., на обща стойност от
183 325,69 лв., в т.ч. дължима главница от 179 587,81 лв., договорна
и санкционираща лихва в общ размер на 3 737,88 лв., дължима за периода от
25.05.2017 г. до 21.08.2017 г. Нотариалните покани, имащи характер на
уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД са получени, както следва : от „А.2.“
ООД на 04.10.2017 г.; от „Л.П.“ ЕООД на
04.10.2017 г.; и от А.С.А. на 04.10.2017 г.
С нотариални покани от ищеца в качеството му
на цесионер, изпратени до ответниците
–кредитополучател /рег. №22404/ и съдлъжници /рег.
№22404 и рег. № 22406/ на нотариус Ц.Г. с рег. № 592 на НК, ищецът е обявил
предсрочната изискуемост на задълженията на ответните страни по договора за
кредит. Дружествата - „А.2.“ ООД и „Л.П.“ ЕООД, както и физическото лице - А.С.А.
са били поканени от новия кредитор - „Д.А.А.“ ЕООД в
3-дневен срок, считано от връчването на поканите да изпълнят задълженията си, в
т.ч. дължимите главница, законови, договорни и наказателни лихви, както и всички
други разноски към момента на изпълнение.
Съгласно писмено уведомление от 23.10.2017
г. изпратено от „А.2.“ ООД и „Л.П.“ ЕООД и А.С.А., чрез техен пълномощник –
адвокат Ц. до „Д.А.А.“ ЕООД е изразена позиция, че
същите желаят да платят задълженията си по упоменатите в нотариалните покани
договори за кредит и имат готовност да го направят, но е необходимо и оказване
на съдействие от страна на кредитора. Посочено е, че това съдействие се
изразява в поемане на гаранция пред трето дружество, което е готово да
предостави финансиране за погасяване на кредитните им задължения, а именно – че
ще бъдат заличени учредените залози и ипотеки върху имуществото, които служат
за обезпечаване на вземанията по тези договори. Направено е искане за
получаване на информация относно актуалния размер на задълженията. По делото
липсват данни за получаване на уведомлението от ищеца, но предвид
обстоятелството, че ищецът представя това доказателство, съдът приема, че
уведомлението е достигнало успешно до своя адресат.
Приети за писмени доказателства са и
извлечения за движенията по кредитна сметка /15/ 000000021610211 за периода от
26.02.2014 г. до 30.08.2017 г., по които са били отчитани усвояването и
погасяването по редовна главница и съответните лихви, погасяването по
просрочена главница и съответните лихви и погасяването по просрочени лихви,
които вземания произтичат от сключен договор за кредит № 1292 от 26.02.2014 г.
Наред с това за доказателство е приобщена и справка относно публикувана информация
в ЦКР при БНБ относно клиент - „Л.П.“ ЕООД по отношение изпълнението на договор
за кредит № 1292 от 26.02.2014 г.
В хода на съдебното дирене са използвани и специални счетоводни знания
посредством назначаване на счетоводна експертиза, по която от вещото лице е
изпълнено и представено експертно заключение, което бе изслушано и прието в
открито съдебно заседание провело се на 01.11.2019 г. Съдът кредитира също, доколкото го намира за
компетентно и безпристрастно дадено, почиващо на всестранен и задълбочен анализ
на кредитната и счетоводна документация намираща се по делото, както и на
счетоводни данни при банката-кредитор. Даден е отговор, че пълния размер на
договорения кредитен ресурс /311 587,81 лв./ по сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и
„Л.П.“ ЕООД договор за кредит от 26.02.2014 г. е бил усвоен от
кредитополучателя към месец 11.2014 г. Според изготвения и приложим към
кредитната сделка погасителен план, за главницата е предвидено, че следва да
започне да се изплаща след изтичането на 6-месечен гратисен
период. Това следвало да става на равни месечни вноски от по 4 000,00 лв.
на 25-то число от месеца. Констатирано е, че преустановяване в плащането на
погасителните вноски по договора е настъпило на 26.06.2017 г. и на 25.07.2017
г., като се касае до незаплащане на две вноски от по 4 000,00 лв. Към
21.08.2017 г. /деня преди сключване на договора за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД
и ищеца – 22.08.2017 г.// общата дължима главница по договора за кредит от
26.02.2014 г. се поддържа да е възлизала на сумата от 179 587,81 лв., а
натрупаната възнаградителна лихва да е в размер на
сумата от 2 833,16 лв. За периода от 22.08.2017 г. до 22.02.2018 г.
калкулираната по договора за кредит възнаградителна
лихва е изчислена от вещото лице на сумата от 4 555,50 лв. Що се отнася до
натрупаната наказателна лихва по договора за кредит с № 1292 от вещото лице е
изчислено, че за периода от 26.06.2017 г. до 22.08.2017 г. размерът й възлиза
на сумата от 904,72 лв. Ако за просрочена главница се взема стойността на просрочените
две вноски /всяка от по 4000 лв./ към датата на договора за цесия /22.08.2017
г./, то тогава според уговорения размер на наказателната надбавка /10 %/
размерът на лихвата за забава продължила 184 дни е изчислен на 408,90 лв. Ако
пък се вземе, като вариант, че просрочената главница е цялата цедирана такава /редовна и просрочена/ в размер на
179 587,81 лв., то наказателната лихва за закъснение от 184 дни би
възлизала на сумата от 9 178,93 лв. Даден е и алтернативен отговор за
размера на санкциониращата лихва, ако се допусне, че наказателната надбавка
уговорена между страните е в размер на 3
%. При този приложим процент размера на лихвата при допускане за просрочена
главница равна на 8 000,00 лв. и закъснение от 184 дни би имал стойност от 122,67 лв., а ако
просрочената главница е равна на 179 587,81 лв., респективно закъснението
е 184 дни, то наказателната лихва би имала стойност равна на 2 753,68 лв.
При експертното си изследване вещото лице е разкрило, че „Л.П.“ ЕООД е
отговорен за задължения по повече от един кредит сключен с „Банка ДСК“ ЕАД,
като във връзка с това негово кредитно положение при постъпване на парични суми
се стига до покриване на задължения по тези кредити, като се взема предвид не
посоченото от платеца основание, а кое е най-отдавна възникналото му кредитно
задължение към банката спрямо погасителен план по съответния набор от договори
за кредит. В този контекст от анализираното извлечение по сметка на „Л.П.“ ЕООД
от вещото лице са локализирани преводи към банката, които имат основания
„погасяване на заеми“, но никъде в нарежданията не е цитиран конкретния
коментиран договор с № 1292. На следващо място от вещото лице е дадено
обяснение, че при погасяване в счетоводната система на банката по договора за
кредит с № 1292 условно са създадени три
партиди : нулева, по която се отнасят плащанията по редовна главница и лихва,
както и санкционираща лихва за просрочени главници и такси; първа, по която се
отнасят погасявания по просрочена главница, възнаградителна
лихва за просрочена главница и санкционираща лихва за просрочена главница; и
трета партида, по която се отнасят плащанията по просрочена лихва. В табличен
вид са изнесени датите и сумите на извършените погасявания по договор за кредит с
№ 1292, включително е налице диференциация на погасяванията по всяка от
очертаните три партиди.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявяването на искове по реда на чл.
422 ГПК цели стабилизиране на правните последици на заповедта за изпълнение по
чл.417 ГПК и по-специално на изпълнителната ѝ сила и на издадения въз
основа на нея изпълнителен лист, когато с оглед естеството на документа, въз
основа на който е издадена, тя се ползва с привилегията на незабавно изпълнение
в хипотезите на чл. 417, т. 1-8 ГПК. С предявяването му кредиторът осуетява и
обезсилването на издадената в негова полза заповед за изпълнение, на основание
чл. 415, ал. 2 ГПК, като последица от процесуалното му бездействие да установи
със сила на пресъдено нещо обективираното
в нея вземане.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята
предявен от датата, на която е подадено заявлението по чл. 417 ГПК. Предмет на
конкретното исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното
вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридическия
факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай
искът ще бъде недопустим.
В случая се установи, че вземанията, предмет
на предявените искове и тези, за които е издадена заповед от 19.03.2018 г. за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в пределите на ч.гр.д. №
15884/2018г. на СРС, 53 състав напълно съвпадат, което прави упражнената от
кредитора „Д.А.А.“ ЕООД искова защита допустима в
пълния и предметен обхват.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка
с чл. 430, ал. 1 ТЗ :
Първата материална предпоставка необходима за да се породи субективното
право на вземане за връщане на предоставен кредит е установяване, че между
банката – първоначален кредитор и ответните страни /кредитор и солидарни длъжници/ има валидно сключен договор за кредит. Анализът
на приложения договор за кредит № 1292 от 26.02.2014 г. разкрива валидно
учредяване на кредитно правоотношение между „БАНКА ДСК“ ЕАД /ТЛП на страната на
ищеца/ действаща в качеството на кредитор и дружеството - „Л.П.“ ЕООД, имащо
качеството на кредитополучател. Това правоотношение има за предмет отпускането
на кредит в полза на дружеството-кредитополучател, чиито размер е договорен на
стойност от 311 587,81 лв. и е предназначен за финансиране дострояването
на последен етаж и покрив на производствена сграда. Кредитополучателят - „Л.П.“
ЕООД заедно с няколко дружества и две физически лица, които са поели солидарна
отговорност за връщане на отпуснатия кредит са приели, че ще го погасяват на
месечни вноски при утвърден погасителен план и срок за крайно издължаване.
Обвързвали са се и с това да дължат лихва за използване на кредитния ресурс за
период на целия договор, както и за неустойка за забава ако се стигне до
хипотеза на закъснение в плащането на вземанията за главница и лихва уговорени
по кредита. В хода на съдебното дирене еднопосочно се доказа, че
банката-кредитор е изпълнила поетото от нея договорно задължение да предостави
по сметка на кредитополучателя уговорената под формата на кредит сума от 311
587,81 лв., като се разкрива и това, че същата е била усвоена от „Л.П.“ ЕООД в
пределите на заложения с договора срок.
Ответните страни - „А.2.“ ООД и А.С.А. са пасивно материално
легитимирани да отговарят наред с кредитополучателя за връщане на отпуснатия инвестиционен
кредит. Съгласно даденото от тях съгласие според клаузата на чл. 26 от
кредитната сделка те са поели отговорност към банката-кредитор да отговарят с
цялото си имущество солидарно с кредитополучателя за неизпълнение на неговите
задължения по договора за кредит. Солидарната отговорност е налице във всички
случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един
погасява дълга и освобождава всички длъжници /чл. 122 ЗЗД/. Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи,
когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено.
Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки,
така и от основанието за възникване на солидарността. Доколкото солидарна
отговорност "по принцип" не съществува, възниква необходимост съдът
да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 ЗЗД /в този смисъл РЕШЕНИЕ
№ 213 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК/. Предвид
това, че в договора за кредит и в нотариалния акт № 28/27.02.2014 г. за
учредената договорна ипотека изрично е посочено, че солидарните длъжници отговарят за всички задължения на
кредитополучателя по кредита, като последвалия анекс към договора е подписан от
кредитополучателя и всички солидарни длъжници, съдът
намира, че по процесния договор за кредит ответните
страни - „А.2.“ ООД и А.С.А. имат качеството на поръчители, които съгласно чл.
141 ЗЗД са задължени солидарно с главния длъжник - „Л.П.“ ЕООД. Основният
критерий дали са налице квалификационните признаци на поръчителството или
страните са се договорили солидарно да извършат една престация
при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД е дали солидарният длъжник гарантира
изпълнението на чуждо задължение или изпълнява свой дълг /така Решение № 24 от
03.04.2013 г. по търг. д. № 998/2011 г. на Върховен касационен съд/. В случая
по делото не се спори, че „А.2.“ ООД и А.С.А. са приели да гарантират
изпълнението на задължението на „Л.П.“ ЕООД-кредитополучател.
Изпълнението
на поетото с договора за кредит задължение за връщане на кредитния ресурс по
договорения начин в погасителния план – на равни месечни вноски се установява
да е протичало изправно до м.юни 2017 г., когато е допуснато първото
неизпълнение в плащане на уговорената погасителна вноска за главница в размер
на 4000 лв., същото се е повторило и през м. юли 2017 г. Така към 26.07.2017 г.
по кредита е имало просрочена главница в размер на сумата от 8 000 лв.,
съответно редовната главница е възлизала на сумата от 171 587,81 лв. От
събраните по делото специални знания посредством прието заключение на вещо лице
по допусната счетоводна експертиза се изяснява и това, че банката служебно е
извършвала погасяванията от разплащателната сметка на кредитополучателя, като е
спазвала уговорения между страните с чл. 14, ал. 2 от договора ред за
погасяване. Анализът сторен от вещото лице по отношение на предприетите от
кредитополучателя плащания по обсъждания договор за кредит № 1292 от 26.02.2014
г. след проверка на ангажираните по делото извлечения от сметката на „Л.П.“
ЕООД се локализират преводи с вписано основание – погасяване на заеми, но от
тях не става ясно, по коя конкретна кредитна сделка са осъществявани тези плащания,
в това число и дали те се отнасят до задължения произтичащи от договор за
кредит № 1292 от 26.02.2014 г. Извършване на погасяванията по цитирания договор
е ставало, като е спазвано правилото на чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за погасяване
на най-обременителното за длъжника задължение, като е съобразявано кое е
най-старото от изискуемите по отделните кредитни сделки парично задължение. Извършените
от вещото лице проверки в счетоводните записи на банката-кредитор показват, че
този подход е прилаган и спрямо цитирания договор за кредит, като за погасяване
на задълженията възникващи по него е използван механизма на директния дебит
разписан в чл. 11 от същия. Няма проведено успешно доказване на възражението на
ответните страни, че извършваните от кредитополучателя погашения към
банката-кредитор не са били отнасяни според правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, в
т.ч., че погашенията по главницата сторени по изследваната кредитна сделка /
договор от № 1292 от 26.02.2014 г./ са отвъд размера на изчислената от вещото
лице сума равна на 132 000 лв. /разликата между усвоения кредит от
311 587,81 лв. и оставащия за дължим размер от 179 587,71 лв./.
Сумата от 179 587,71 лв. е била дължимата главница към датата на прехвърляне на
вземанията по договора за кредит № 1292 от 26.02.2014 г. и ищецът „Д.А.А.“ ЕООД е придобил същата, считано от 22.08.2017 г. От нея
просрочената главница е възлизала на сумата от 8 000 лв., а редовната
такава е равна на 171 587,71 лв.
По волята на кредитора – „БАНКА ДСК“ ЕАД /ТЛП по делото/ е извършено
прехвърляне на притежаваните от нея права на вземания произтичащи от договор за
кредит № 1292 от 26.02.2014 г., като това е станало чрез използване уредения в
чл. 99 ЗЗД способ – договор за цесия. На 22.08.2017 г. банката е прехвърлила на
ищеца - „Д.А.А.“ ЕООД
всички свои вземания, привилегии, принадлежности и обезпечения, в това
число всички свои права по изрично посочените договори, включително правото за
обявяване на предсрочна изискуемост на всяко едно от вземанията, предмет на
цесията спрямо длъжници, между които са и ответните
страни и третите лица-помагачи по делото. Според раздел І, т. „Е“, като предмет на този договор е
посочено вземане на цедента срещу длъжниците
/ответници и трети лица-помагачи/ по договор за
кредит № 1292/26.02.2014 г., ведно с всички последващи
анекси и споразумения към него, което вземане към 21.08.2017 г. възлиза на
сумата от 183 325,69 лв., в това число за главница, лихви, такси, комисионни и
други разноски по договора. От момента на сключването му този договор е породил
своето действие спрямо страните по него - „БАНКА ДСК“ ЕАД и „Д.А.А.“ ЕООД, като последния е станал титуляр на прехвърлените
му парични вземания с произтичащите от това права. Що се касае до обвързване на
длъжниците по прехвърляните вземания с действието на
сключения договор за цесия, то това става по правилата на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Тоест необходимо е те да бъдат уведомени за реализираното прехвърляне от цедента /предишния кредитор/. В случая „БАНКА ДСК“ ЕАД е
изпратила нотариални покани до „Л.П.“ ЕООД, „А.2.“ ООД и А.С.А., с което ги
известява за реализираното прехвърляне на правата й по договора за кредит №
1292/26.02.2014 г. и ги приканва занапред да предприемат изпълнение на
задълженията си по този договор в полза на новия кредитор - „Д.А.А.“ ЕООД. Спорен между страните е въпросът за уведомяването
на длъжниците, от който момент се поражда действието
на прехвърлянето спрямо тях (чл.99, ал.3
и 4 ЗЗД). Действително по делото нотариалните покани са представени, ведно с
разписки за връчване, но последните поради непредставянето им от ищеца в
оригинал след постановяване на нарочно определение за това, по реда на чл. 183 ГПК са изключени като доказателства от материалите по делото. Независимо от
това обаче, съдът намира, че е налице успешно доказване на факта на уведомяването
на всяка една от ответните страни и това е видно от тяхно изявление отразено в
писмено уведомление от 23.10.2017 г., което е подписано от пълномощника им –
адвокат М.. В него се потвърждава наличие на знание у всеки от тримата
ответника, че вземанията, с които „БАНКА ДСК“ ЕАД разполага към тях по редица
договори за кредит, в т.ч. и по този с № 1292/26.02.2014 г. са били прехвърлени
по реда на чл. 99 ЗЗД в полза на „Д.А.А.“ ЕООД. С
уведомлението се търси съдействие за обсъждане на детайли във връзка с
погасяване на задълженията, за което адресатите им възнамеряват да ползват
външно финансиране от кредитна институция, но за целта е необходимо
получаването на ясна информация за непогасения дълг по всеки един сключен
договор за кредит, съответно поемане на гаранция, че при плащане на тези
задължения ще бъдат заличени учредените за тяхното обезпечаване ипотеки.
Ищецът поддържа, че след придобиване на това си договорно парично
вземане към кредитополучателя и солидарно задължените лица по договора за
кредит надлежно е упражнил правото си да обяви оставащия размер от кредита за
предсрочно изискуем. Това преобразуващо право е упражнено писмено от носителя
му - „Д.А.А.“ ЕООД чрез отправяне на нотариални
покани до всеки един от длъжниците по него, като по
делото е изяснено, че тези покани са получени от техните адресати на 20.10.2017
г. Вярно е, че разписките за тяхното връчване също бяха изключени, като
доказателства от материалите по делото, като санкция за непредставянето им в
оригинал, но и тук уведомлението от 23.10.2017 г. отправено от „А.2.“ ООД, „Л.П.“
ЕООД и А.С.А. еднозначно издава факта на тяхното успешно уведомяване на
20.10.2017 г. за упражненото преобразуващо право на обявяване на кредита по
договор № 1292/26.02.2014 г. за предсрочно изискуем.
На „А.2.“ ООД, „Л.П.“ ЕООД и А.С.А. е бил даден 3- дневен срок, считано
от връчването на поканите, който изтича на
22.10.2017г., като този момент предшества по време датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /08.03.2018г./.
Ищецът се позовава именно на настъпилата предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит, предвидена в чл.22, буква „б“ от договора.
Съгласно цитираната клауза кредиторът има правото да превърне кредита, заедно с
лихвите в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените
погашения по лихви и/или главници.
Предсрочната изискуемост е изменение на договора, което настъпва по
волята на една от страните при кумулативното наличие на обективния факт и
субективния - упражненото от кредитора право да обяви вземането за предсрочно
изискуемо - чрез нарочно волеизявление за отнемане на преимуществото на срока,
което следва да достигне до знанието на длъжника. Според т.18 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост настъпва чрез
едностранно изявление на кредитодателя до длъжника. По-горе
вече бе аргументирано, как съдът формира положителен извод за надлежно и
успешно упражняване от „Д.А.А.“ ЕООД на
преобразуващото право за обявяване на вземането му за главница към „А.2.“ ООД,
„Л.П.“ ЕООД и А.С.А. за предсрочно изискуемо Във връзка с приетото от съда, че ответните страни - „А.2.“
ООД и А.С.А. имат качеството поръчители, съдът взе предвид постановената в
производство по стария чл. 290 ГПК практиката
на ВКС с Решение № 58/15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 584/2008 г., II
г. о., ТК, както и Решение ***0/27.10.2009 г. по т. д. ***9/2009 г., ТК, I Т.О.
на ВКС, с които е прието, че уговорената с договор за кредит предсрочна
изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на
една или няколко вноски с настъпил падеж, а с упражняване правомощието на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем, от който момент тече
6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът трябва да предяви
иск срещу длъжника - поръчител за главното задължение. За начало на срока по
чл.147, ал.1 ЗЗД съставът на съда приема датата 23.10.2017 г. / първия ден след изтичане на
дадения 3 дневен срок за изпълнение, изчислен от датата на получаване на
поканата от длъжниците на 20.10.2017г./. Заявлението
пред заповедния съд е депозирано на 08.03.2018 година, т.е. в рамките на преклузивен срок за запазване отговорността на
поръчителите.
На следващо
място съдът не споделя въведеното от ответните страни с отговорите им
възражение, че преобразуващото право отпуснат кредит да бъде обявен за
предсрочно изискуем има за носител единствено банката, която го е предоставила,
но не и други субекти, в т.ч. „Д.А.А.“ ЕООД. В
практиката се е наложило принципното правилото, че цесионерът
придобива вземането с всичките му принадлежности по чл. 99, ал. 2 ЗЗД, т.е. с
всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл.
правото да обяви неговата предсрочна изискуемост. 3адължението на длъжника за
изпълнение на договора е предпоставено от настъпване
на изискуемостта на вземането. Срокът за изпълнение по правило е установен в
полза на длъжника, като при настъпване на определени в закона или договора
факти, приобретателят на вземането, в качеството си
на кредитор, има правото да иска предсрочно изпълнение, вкл. да обяви на
длъжника предсрочната изискуемост. При липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви
предсрочна изискуемост на дълга по банков кредит, следва да се счита, че със
сключването на договора за цесия върху цесионера
преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл е
практиката на ВКС./решение от 25.01.2018 г. по т.д. № 2230/2016 г. на ВКС, ТК,
първо отделение/. Нещо повече в случая съгласно съдържанието на договора за
цесия се установява, че цедента
– „Банка ДСК“ ЕАД изрично е делегирал в полза на цесионера
– ищец правото да обяви предсрочна изискуемост на задълженията на длъжниците по договора за кредит. В обобщение с
категоричност може да се приеме, че „Д.А.А.“ ЕООД към
момента на упражняване на преобразуващото право задължението за връщане на
пълния размер на предоставената под формата на кредит сума от 171 587,71 лв.
произтичащо от договора за кредит с № 1292/26.02.2014 г. да бъде обявено за
изцяло предсрочно изискуемо се е легитимирал, като материален носител на право
с такова съдържание.
Относно размера на заявеното за установяване парично вземане за дължим
остатък по предоставен кредит на основание сключен договор за договора за
кредит с № 1292/26.02.2014 г., правата по който са транслирани от
банката-кредитор в полза на ищеца с договор за цесия от 22.08.2017 г. събраните
по делото доказателства са напълно достатъчни за да обосноват заключение, че
невърнатия остатък от кредита възлиза на сумата от общо 179 587,71 лв., като от
тази сума 8 000 лв. е изискуемата главница с настъпил към 21.08.2017 г.
падеж, а 171 587,71 лв. е стойността на обявения, считано от 22.10.2017 г.
за предсрочно изискуем остатък по договор за кредит с № 1292/26.02.2014 г. Ответните
страни не провеждат насрещно доказване,
че било главния длъжник /кредитополучателя/, било те като поръчители са
осъществили успешно погашение на част или на цялото така установено вземане,
поради което предявеният за неговото установяване иск с основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ следва да бъде уважен в пълния му размер
от 179 587,71 лв.
По предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 2 ТЗ :
По иска за заплащане на възнаградителна лихва
с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ: Съдържанието на правоотношението,
което възниква въз основа на договора за банков кредит включва предоставяне на
финансова услуга срещу определена цена - възнаградителна
лихва. Цената за ползваната услуга се дължи, доколкото тя е договорно
задължение и изпълнение на това задължение. В случая се заявява за установяване
вземане за възнаградителна лихва за периода от 25.05.2017
г. до 22.02.2018 г. Размерът на тази лихва е подчинен на договорната воля на
страните по кредитното правоотношение, като същата е претърпяла изменение в
периода след сключване на кредитната сделка, а именно с подписване на Анекс 1
от 06.03.2015 г., където страните са се съгласили, че променят начина на
формиране на възнаградителната лихва, а именно
занапред олихвяването на главницата ще става с лихвен процент съставен от
основа 1-месечен СОФИБОР и надбавка от 5 %.
Възнаградителна лихва се дължи за времето на
действие на договора, т.е. до датата на обявяване на предсрочна изискуемост, на
която договорът следва да се счита прекратен и с отпадане преимуществото на
срока кредитополучателят не дължи възнаграждение за ползвания финансов ресурс.
Както се приема в тълкувателните мотиви по т. 2 на ТР № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит,
уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право
на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от
приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки
за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане
на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При
настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния
план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски.
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на
паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно -
обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на
санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя
има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на
задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да
иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за
него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ
период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Уредбата на
предсрочната изискуемост по договора за банков кредит в чл. 432, ал. 1 ТЗ е
изрична относно размера на вземането на кредитора - "предсрочно връщане на
сумата по кредита" и изключва заплащането на възнаграждение в размер на
уговорените за срока на договора лихви. Разграничение между предоставената сума
по кредита и дължимите суми при предсрочна изискуемост на вземането е направено
и в нормите на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции /изм. ДВ бр.
59/2016 г. / и чл. 46, ал. 3 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители
/ДВ бр. 59/2016 г. /. Следователно възнаградителна
лихва се дължи от датата на сключване на договора до 23.10.2018 г., когато е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Изчислена при спазването на тези
правила възнаградителната лихва, която се е породила
за плащане в полза на ищеца - „Д.А.А.“ ЕООД за
периода от 25.05.2017 г. до 23.10.2017 г. възлиза на сумата от 4 408,36
лв. и именно за нея искът с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 430,
ал. 2 ТЗ се явява доказан по своето основание и размер и следва да бъде уважен.
Отвъд този период, а именно за остатъка от исковия период обхващащ времето от 24.10.2017
г. до 22.02.2018 г. и за разликата над сумата от 4 408,36 лв. до 8 944,35
лв. право да се получава възнаграждение за ползване на предоставения по
договора за кредит с № 1292/26.02.2014 г. кредитен ресурс не съществува и иска за
неговото установяване, като неоснователен подлежи на отхвърляне.
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл.
92, ал. 1 ЗЗД :
Ищецът поддържа да има качеството на кредитор за сумата в размер на 3
841, 09 лв. – представляваща начислена неустойка за забава за периода от
25.06.2017 г. до 22.02.2018 г. Според клаузата на чл. 21, буква „а“ от договор
за кредит с № 1292/26.02.2014 г. е предвидено, че при неплащане на част или на
цяла погасителна вноска по главницата на кредита в уговорените срокове от
кредитополучателя се събира наказателна лихва върху размера на просрочената
главница, вкл. договорената по т. 9.1. лихва и наказателна надбавка от 10
процентни пункта, съответно според клаузата на чл. 21, буква „б“ е уредена
санкционна последица, че при неплащане на част или цялата дължима лихва по
кредита в уговорените срокове, то от кредитополучателя се събира наказателна
лихва, която се изчислява върху размера на редовната главница, включваща
договорената по т.9.1. лихва и наказателна надбавка в размер на 3 процентни
пункта. Анализа на тези уговорки показва, че страните са предвидили заплащане
на неустойка за забава, когато длъжниците
/кредитополучател, поръчители/ допуснат просрочване в изпълнение на
задължението си да платят предвидените с договора за кредит погасителни вноски
/главница и възнаградителна лихва/.Преследваната с
така уговорената неустойка от една страна има за цел е да се санкционира
неизправната страна по кредитното правоотношение за допуснатото неизпълнение на
задължението й да плати погасителни вноски, а от друга се преследва като
резултат обезщетяването на банката-кредитор за вредите от неизпълнение /"просрочие"/ на задължението да се платят погасителните
вноски. Юридическият факт, който води
до това обезщетително
вземане е неплащането /просрочието/ на главницата и няма никакво съмнение, че завишеният лихвен
процент по чл. 21, буква „а“ и чл. 21, буква „б“
от договора за кредит има за цел да обезщети банката за вредите от неизпълнението на задължението да се платят на
падежа погасителните вноски, да санкционира
длъжниците, но и да обезпечи изпълнението
на задължението, защото стимулира длъжниците към плащане на погасителните
вноски на падежа. След като се установи,
че ответниците са в неизпълнение на задължението им да платят погасителните
вноски/предсрочно изискуемият остатък от отпуснатия кредит, то
съдът намира, че предявеният за разглеждане иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е доказван
по своето основание. По отношение размера на следващата се неустойка в полза на
кредитора носител на просрочените парични вземания с източник договор за
кредит с № 1292/26.02.2014 г. следва да
се съобразят отговорите дадени от вещото лице по приетото експертно заключение
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно тези отговори
изчислената по въведените в договора правила и показатели неустойка за забава върху
просрочените изискуеми кредитни задължения произтичащи от обсъждания договор за
кредит за периода от 26.06.2017 г. до 22.08.2017 г. е определена да възлиза на
сумата от 914,72 лв., съответно за периода от 22.08.2017 г. до 22.02.2018 г. е
определена да възлиза на сумата от 7 273,44 лв., или общата стойност на
неустойката за забава се доказва да възлиза на сумата от 8 188,14 лв. Понеже искът е предявен от ищеца до размер на
сумата от 3 841, 09 лв., то с оглед диспозитивното
начално приложимо в гражданския процес, съдът е обвързан от предметния обхват
на претенцията и е длъжен да се произнесе в рамките на същия, което означава,
че макар да е налице доказване за по-висок размер на това вземане, то в полза
на ищеца на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
следва да се присъди посочения от него размер съответстващ на сумата от 3 841,
09 лв.
По
отговорността за разноски :
С оглед резултата от разгледаните в настоящото производство искове по чл.
422 ГПК, при които е налице както уважаване, така и частично отхвърляне, то
отговорността за разноски следва да се разпредели между страните съразмерно на
уважената, съответно отхвърлената част от претенциите. С исковата си молба
дружеството-ищец изрично е формулирал искане за присъждане на сторените от него
разноски, както в исковото производство, така и в заповедното такова.
Доказаните в исковото производство разноски на ищеца са както следва :
3 847,47 лв. – заплатена държавна такса и сумата от 500,00 лв. – заплатен
депозит по допусната счетоводна експертиза. Или общият им размер възлиза на
сумата от 4 347,47 лв. В заповедното производство провело се по ч.гр.д. № 15884/2018
г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в заявителя е реализирал разноски в размер на
сумата от общо 15 389,85 лв., от които 3 847,47 лв. – държавна такса
и 11 542,38 лв. – възнаграждение за адвокат. Съразмерно на уважената част
от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски, както следва : сумата от 4 244,96 лв. – за исковото
производство проведено пред настоящата инстанция и 15 026,96 лв. –
разноски направени в заповедното производство провело се по ч.гр.д. №
15884/2018 г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в. Тези разноски следва да се понесат
от ответните страни.
От ответните страни, единствено – ответника А. е установил, че е понесъл
разноски за участието си в исковото производство, като техния размер се свежда
до сумата от 500,00 лв. - заплатения депозит за допусната счетоводна
експертиза. Определени според процента на отхвърлената част от разгледаните
искове, разноските подлежащи на присъждане в полза на тази страна на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК възлизат на сумата от 11,79 лв. Тези разноски следва да се
понесат от ищеца.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Д.А.А.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Подуяне“,
ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Иван М. Йончев“ № 14 срещу „АСА 2000“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ж. к. „Съединение“, ул. „Цар
Александър II“ № 27 и А.С.А., ЕГН **********, с адрес *** иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ за установяване,
че „АСА 2000“ ЕООД, ЕИК ********* и А.С.А., ЕГН ********** дължат на „Д.А.А.“ ЕООД, ЕИК ********* при условията на солидарна
отговорност сумата в размер от 179 587 81 лв., ведно със законната лихва за
забава, считано от 08.03.2018 г. /моментът на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК/ до окончателното плащане –
съставляваща падежирал и предсрочно изискуем остатък
по предоставен банков кредит, въз основа
на договор за кредит № 1292/26.02.2014 г., изменен с Анекс № 1 от 06.03.2015
г., което парично вземане е прехвърлено от първоначалния му носител – „Банка
ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********* в полза на „Д.А.А.“ ЕООД,
ЕИК ********* с договор за продажба на вземане от 22.08.2017 г., за която сума
е издадена заповед от 19.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГШК по ч.гр.д. № 15884/2018 г. на СРС, ГО, 53
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Д.А.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, р-н „Подуяне“, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Иван М. Йончев“ № 14 срещу „АСА
2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ж. к.
„Съединение“, ул. „Цар Александър II“ № 27 и А.С.А., ЕГН **********, с адрес ***
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 2 ТЗ за
установяване, че „АСА 2000“ ЕООД, ЕИК ********* и А.С.А., ЕГН ********** дължат
на „Д.А.А.“ ЕООД, ЕИК ********* при условията на
солидарна отговорност сумата в размер от 4 408,36 лв. – дължима договорна
лихва за периода от 25.05.2017 г. до 22.02.2018 г., начислена въз основа на сключен
договор за кредит № 1292/26.02.2014 г., изменен с Анекс № 1 от 06.03.2015 г.,
за която сума е издадена заповед от 19.03.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГШК по ч.гр.д. № 15884/2018 г. на
СРС, ГО, 53 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдения размер от 4 408,36 лв. до пълния му предявен
такъв от 8 944,35 лв., като и за периода от 24.10.2017 г. до 22.02.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Д.А.А.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Подуяне“,
ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Иван М. Йончев“ № 14 срещу „АСА 2000“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ж. к. „Съединение“, ул. „Цар
Александър II“ № 27 и А.С.А., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване,
че „АСА 2000“ ЕООД, ЕИК ********* и А.С.А., ЕГН ********** дължат на „Д.А.А.“ ЕООД, ЕИК ********* при условията на солидарна
отговорност сумата в размер от 3 841, 09 лв. – представляваща начислена
неустойка за забава в плащането на главното вземане /179 587 81 лв.-главница и 4
408,36 лв. – договорна лихва/ за периода от 26.06.2017 г. до 22.02.2018 г. начислена
въз основа на сключен договор за кредит № 1292/26.02.2014 г., изменен с Анекс №
1 от 06.03.2015 г., за която сума е издадена заповед от 19.03.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГШК по
ч.гр.д. № 15884/2018 г. на СРС, ГО, 53 състав.
ОСЪЖДА
„АСА 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ж. к.
„Съединение“, ул. „Цар Александър II“ № 27 и А.С.А., ЕГН **********, с адрес ***
да заплатят в полза на „Д.А.А.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Подуяне“, ж.к. „Хаджи Димитър“,
ул. „Иван М. Йончев“ № 14, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както следва :
сумата в размер от 4 244,96 лв.- направени съдебни разноски в рамките на
исковото производство развило се пред Софийски градски съд, съразмерно на
уважената част от исковете и сумата в размер от 15 026,96 лв. – направени
съдебни разноски в рамките на заповедното производство провело се по ч. гр.д. №
15884/2018 г. по описа на СРС, ГО, 53
с-в, съразмерно на установената част от вземанията.
ОСЪЖДА
„Д.А.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Подуяне“, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Иван М. Йончев“ № 14
да заплати в полза на А.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата в размер от 11,79 лв. - направени съдебни разноски в рамките
на исковото производство развило се пред Софийски градски съд, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на
следните трети лица-помагачи : „Банка
ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********* на страната на ищеца; и Р.Г.К., ЕГН **********; „А.Д.А.“ ООД, ЕИК *********; „А.2.Р.“ ООД,
ЕИК *********; „Д.П.П.“ ООД, ЕИК ********* на
страната на ответниците.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: