№ 371
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ваня Ил. И.
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500282 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.10.2022г по гр.д. № 1017/2022г СГС, ГО, І-30 състав е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на С. С. М. сумата от 2 500лв-
обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и е отхвърлил
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 40
000лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от
спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в неговата осъдителна част.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищеца С. М. - лично и чрез
неговия пълномощник адвокат Н., в отхвърлителната част. Въззивникът поддържа, че
решението е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Поддържа, че съдът не е съобразил доказаните неимуществени вреди, претърпени от
ищеца, че не е обсъдил доказателствата в съвкупност, че неправилно е преценил
размера на дължимото се обезщетение за тези вреди. Моли решението на СГС да бъде
отменено в обжалваната част и да се постанови ново , с което предявеният иск да бъде
изцяло уважен.
1
Въззиваемата Прокуратура на РБ не депозира отговор на въззивната жалба на С.
М..
В о.с.з. въззивникът С. М. се явява лично и се представлява от адв. Н., който
поддържа въззивната жалба. Моли жалбата да бъде уважена по съображения изложени
в нея и да бъде завишено обезщетението за неимуществени вреди като несправедливо
занижено. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл. 80 от ГПК, който
представя.
С. М. в о.с.з. заявява, че е бил набеден и че против него е водено наказателно
производство в период от 4 години.
В депозирани писмени бележки въззивникът поддържа, че определеното от СГС
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е занижено и несправедливо, че не
отговаря на критериите за справедливост както на националния закон, така и на
общностното право. Моли да бъдат съобразени всички установени неимуществени
вреди, за които се дължи обезщетение.
Въззиваемата страна Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор П., която
оспорва въззивната жалба и моли решението на СГС да бъде потвърдено като
правилно , законосъобразно и справедливо.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението
на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е неправилно по
съображения изложени във въззивната жалба.
По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за
вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на
държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или
бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е
посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
2
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство
намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДОВ въпроси.
Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.
Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на
престъпление – чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК- закана за убийство като твърди, че
съдебното производството е продължило от 20.06.2018г до 20.10.2021г, когато е бил
оправдан окончателно. Поддържа, че преди обвинението се е ползвал с добро име в
обществото , че е бивш военен, участвал в мироопазващи мисии, многократно
награждаван, човек с активна гражданска позиция. Твърди, че е получил здравословни
проблеми, че е срината репутацията му, изпаднал в депресивно състояние, губи сън ,
променят се отношенията в семейството му изпитвал страх, стрес, тревожност.
По делото е представен препис от жалба на Е. и В. З. срещу С. М. , в която
жалбоподателите сигнализират за поредни заплахи на М. срещу тях , отправени на
04.06.2018г и искат от Прокуратурата да упражни своите правомощия във връзка с
извършено от М. деяние, което според жалбоподателите би могло да осъществява
състава на престъпление.
Видно от постановление за привличане на обвиняем от 10.10.2019г на полицай
при 09 РУ – СДВР ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление
по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК – за това, че на 04.06.2018г в гр. Банкя се заканил на В. З.
с убийство. В постановлението не е вписана взета мярка за неотклонение.
Видно от препис от обвинителен акт на 20.11.2019г ответникът е внесъл в СРС
обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, по който
било образувано НОХД №18360 /2019г по описа на СРС.
По делото са проведени 8 съдебни засения, на част от които ход на делото не е
даван. На всички съдебни заседания М. се е явявал.
С присъда от 29.03.21г СРС признава М. за невинен в извършването на
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение- закана за убийство на В. З..
Оправдателната присъда на СРС е протесирана от ответника и пред СГС е
образувано ВНОХД №2737/2021г. В хода на делото по същество, представителят на
държавното обвинение не е поддържал подадения протест, но не го е оттеглил. С
окончателно решение №176 от 20.10.2021г СГС е потвърдил оправдателната присъда.
В о.с.з. на 07.10.2022г е изслушано заключението на СПЕ, изготвено от Г. А.-
клиничен психолог, която дава заключение, че ищецът е с развито чувство за
отговорност и достойноство и воденото дело против него засяга неговия образ в
3
общностто, пред приятели и семейство. Ищецът го преживява като публично
поругаване, поради което е непримирим. Чувствал се е безпомощен , унизен. Имал е
неспокоен сън, затворил се е в себе си. Вещото лице изтъква, че упражняваната през
годините от ищеца професия, изискваща физическо и психично здраве, емоционална
стабилност, изключителна концентрация и своевременна адекватна реакция, е
формирала у него устойчива личност, владееща се в критични ситуации. Воденото
наказателно дело е притеснително за личността му, довело е до накърняване на
репутацията му и затрудняване на социалното функциониране.
В о.с.з. вещото лице допълва заключението си, като сочи, че воденият процес се е
отразил негативно на ищеца в психоемоционален план.
В о.с.з. на 28.06.2022г са изслушани свидетелите А. П. и Н. Б..
Свидетелката П. заявява, че познава ищеца от около десет години – приятели са.
Знае за воденото срещу него наказателно производство от самия ищец, който й се
обадил. Според свидетелката ищецът бил изключително притеснен, не разбирал какво
се случва и искал съвета й, тъй като тя е юрист по образование. Според свидетелката
преди делото ищецът е бил спокоен, артистичен, приказлив и с чувство за хумор, а
след това станал по-затворен, мълчалив, непрекъснато говорел за воденото дело и не
можел да разбере защо неговите съседи са започнали тази атака срещу него. Според
свидетелката ищецът бил обществена личност, пример за подражание, с широк кръг
познати, притеснявал се и от това как хората и близките му ще възприемат случилото
се. Според свидетелката ищецът започнал да вдига кръвно , когато били заедно лицето
му изведнъж се зачервявало и претърпял операции на простата.Свидетелката
установява,че децата на ищеца живеят в чужбина и той не е искал да пътува, докато е
висяло делото и не е могъл да помага на децата си.
Свидетелката Б. установява,че познава ищеца от дете, били съученици. По-късно
разбрала, че е полковник и летец, установява, че се е ползвал с много добро име в
обществото и сред познатите си. Установява, че една вечер ищецът й се обадил и й
споделил за набеждаването и че срещу него се води дело. Казал, че това не може да го
преживее, че е започнал да вдига кръвно и има сърцебиене. Установява, че на ищеца
започнали да му падат зъби, за губи коса, че е получил стрес. Свидетелката установява,
че ищецът е много добър и отзивчив човек. Преди бил весел, жизнерадостен, помагал
на всеки, но след започване на делото се променил – станал затворен, неадекватен, не
можел да помага на децата и внуците си. Според свидетелката след като приключило
наказателното производство, малко се поуспокоил, но казвал, че още не може да се
възстанови от стреса.
Свидетелските показания са повърхностни , но като цяло житейски логични и
взаимоподкрепящи се. Доколкото свидетелите установяват факти, които лично са
възприели, свидетелските показания могат да бъдат кредитирани като доказателства
4
по делото.
С оглед така изложеното съдебният състав приема, че по делото е доказано
правопораждащото основание по реда на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение на ищеца за вредите, които е претърпял от повдигнатото му незаконно
обвинение, по което е бил оправдан. С влязлото в сила в осъдителната си част решение
на СГС се установява по обвързващ съда и страните начин, че ответникът дължи на
ищеца обезщетение за вредите, които е претърпял от повдигането на незаконно
обвинение, по което ищецът е бил оправдан.
Спорен е единствено въпроса за размера на дължимото се обезщетение от
Прокуратурата на РБ , определен по реда на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.
№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г
и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите,
причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на
пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на
личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите
елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е
доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В
този случай практиката приема, че искът за ангажиране на отговорността на държавата
е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва
да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените
вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива,
претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.
С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като
съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи
обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищеца ,
които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.
Към момента на образуване на досъдебното производство против М. ищецът е
бил на 68години. Наказателното производство водено против ищеца е продължило 3
години. Обвинението повдигнато на М. е било за деяние по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК –
закана за убийство, наказуемо с лишаване от свобода до 6 години или по смисъла на
чл.93,т.7 от НК обвинението е за тежко умишлено престъпление.
Съдебният състав приема , че през този период от 3 години , през който е бил
обвиняем и подсъдим по обвинение по чл. 144,ал.3 от НК ищецът е претърпял
обичайните за едно лице, подложено на незаконно наказателно преследване,
неимуществени вреди - притеснения за изхода на производството, страх от осъждане,
засягане на достойнството, стрес, изолация. Сам по себе си периода на висящност на
5
наказателното производство не е бил неразумно дълъг и обосноваващ по- висок размер
на обезщетението за неимуществени вреди, поради неразумно дългия срок на носене
на неблагоприятните последици от повдигнатото обвинение. По време на висящност на
наказателното производство ищецът е бил разпитван, присъствал е на проведените
открити съдебни заседания. Установява се от изслушаните свидетели, че ищецът се е
променил, променил е своето поведение в обществото, изпитвал е притеснения от
общественото отношение и най-вече за своите деца. Всичко изложено обосновава
извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение, което
му е било повдигнато, които по вид са обичайни. Това , което е мотив за определяне на
обезщетение при изключителност е установеното от вещото лице- психолог засилено
чувство на ищеца за личностно достойноство. От заключението на вещото лице
психолог се установява, че у ищеца, поради професията му и положението в
обществото, е засилено чувството на отговорност и себеоценка. Тези качества са
основание ищецът по-тежко да приеме и преживее случилото се с него, да чувства по-
силно засегната личносттта му, въпреки че по вид установените неимуществени вреди,
които е преживял са обичайни за положението , в което се е намирал. Установят се
психически , емоционални страдания или изживявания при ищеца, засегнали го по-
силно от обичайното за ситуацията, в която се е намирал.
На следващо място съдът следва да посочи, че по делото не се установяват
настъпили здравословни проблеми за ищеца. Въпреки че се твърдят такива в исковата
молба и свидетелите да установяват здравословни проблеми по делото няма надлежни
медицински доказателства за влошаване на здравословното състояние на ищеца ,
причинено именно от повдигнатото му обвинение. Ищецът е нормално да изпитва
стрес и страх в ситуация, при която му е повдигнато обвинение, което чувства като
несправедливо и незаконно. Нормално е тези стрес и страх да имат отражение в
ежедневието на потърпевшото лице- липса на апетит, на спокоен сън и т.н. Но
останалите здравословни проблеми следва да бъдат установени като факти и като
причинна връзка с надлежни доказателства, което по делото не е сторено.
Не се установява също така ищецът да е загубил действително подкрепата на
близките си или уважението на обществото. Имал е притеснения в този смисъл, но
свидетелите не установяват настъпили обективно промени в общественвана оценка
към личността на ищеца.
При така установените неимуществени вреди и при определяне размера на
обезщетение съдът следва да съобрази какъв е имуществения еквивалент, които
справедливо да обезщети ищеца за претърпените от него вреди. В тази връзка съдът
следва да съобрази както задължителните указания дадени с ППВС № 4/68г , така и с
трайната съдебна практика по сходни казуси.
Съгласно възприетата практика при определяне на справедливия размер на
6
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и пр. В този смисъл реш. 132/2016г по гр.д. № 5861/2015г на ІVГО на ВКС.
Съгласно реш. 95/2015г по гр.д. № 5462/2014г на ІІІГО ва ВКС за определяне на
справеднивия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените
критерии като икономическите условия в страната, жизнения стандарт и
възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
С оглед всичко изложеното и като взе предвид гореизложените установени при
съвкупното тълкуване на доказателствата претърпени от ищеца вреди и на основание
чл.52 ЗЗД съдът намира, че размера на дължимото се от Прокуратурата на РБ
обезщетение по чл.2,т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди възлиза на сумата от 5
000лв. С така посоченото обезщетение се репарират в пълен и справедлив размер
причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконните действия на ответника,
като над посочената сума предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Определяйки размера на обезщетението за претърпени вреди съдът следва да
съобрази доказаните вреди , претърпени от ищеца, както и момента на тяхното
настъпване, като в противен случай обезщетението може да излезе от своите функции
и да послужи за неоснователно обогатяване.В този смисъл неоснователно е
позоваването на ищеца на размерите на други обезщетения присъждани по дела против
Прокуратурата на РБ за незаконни обвинения. По различните дела ищците претендират
и доказват различни по обем, интензитет, вид и последици вреди, което е обуславящо
размера на обезщетението за вредите, които са претъпрели.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
сумата над 2 500лв до 5 000лв и в тази част предявеният иск следва да бъде уважен. В
останалата си обжалвана част решението на СГС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора на въззивника се дължи сумата, заплатена като държавна
такса 10.00лв.
В тежест на ответника са направените от ищеца разноски за адвокатско
7
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. С оглед изхода от спора
ответникът дължи на ищеца сумата от още 112.50лв- за защита пред СГС и сумата от
225лв- за защита пред настоящата инстанция.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2932 от 27.12.2022г, постановено по гр.д. № 1017/2022г по
описа на Софийски градски съд , ІГО, 30-ти състав в частта, с която е отхъврлен
предявения иск от С. С. М. против Прокуратура на Република България за сумата от
2 500лв до 5000лв-претендирано обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.2,т.3
от ЗОДОВ и ВМЕТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на С. С. М. с ЕГН
********** сумата от още 2 500лв- разлика между присъдените 2 500лв и дължимите
се 5 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от повдигнато
незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.144,ал.3 от НК, по което М.
е оправдан с присъда по НОХД № 18360/2019г по описа на СРС, на осн. чл.2, т.3 от
ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата от 20.10.2021г до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2932 от 27.12.2022г, постановено по гр.д. №
1017/2022г по описа на Софийски градски съд , ІГО, 30-ти състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на С. С. М. с ЕГН
********** сумата от 347.50лв- разноски по делото на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8